Определение № 1612 от 03.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4229/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Я. Д. чрез адв. Н. против решение № 1948 от 18.04.2023 г. по гр. д. № 5156/2022 г. на Софийски градски съд (СГС), II-Е въззивен състав.

Ответникът „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД със седалище [населено място] чрез ст. юрк. Я. в подадения писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 1722 от 07.03.2022 г. по гр. д. № 52714/2021 г. на Софийски районен съд (СРС), ІІ ГО, 60 състав, с което са отхвърлени предявените от Д. Я. Д. срещу „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, и за възстановяване на предишната работа на длъжност „ръководител движение, ръководител смяна“ в Централна гара – София, при Поделение за Пътнически превози (ППП) - София.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „ръководител движение, ръководител смяна“ в Централна гара - София. Със заповед № Д-172/03.08.2021 г. на директора на Поделение „Пътнически превози“ - София, връчена на 10.08.2021 г., на основание чл. 195, ал. 1 КТ вр. с чл. 188, т. 3 КТ, чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 3, пред. 1 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. първо и последно КТ, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Наказанието е наложено за следните нарушения на трудовата дисциплина:

1/ на 18.07.2021 г., на дежурство по одобрен график за работно време за м. юли 2021 г., при провеждане на ежедневния инструктаж на смяната Г. Б. А. – стрелочник, маневрен, не се е явил. Същият се явил в 08. 20 ч. и ищецът не го допуснал до работа заради закъснението. В следствие на това ищецът решил, че поради отсъствието на един стрелочник, маневрен ще отмени цялата първа маневра в гара София. С това си действие, несъздадена организация и неупражнен контрол ищецът е причинил закъснение на влакове от гара София с № 200273, № 2615 и № 20105 съответно с 63 минути, 33 минути и 20 минути. Посочено е, че съгласно нормата на чл. 281, ал. 2, т. 2 от Наредба № 58 за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт се допуска съставът на маневрената бригада да бъде от две лица – ръководител на маневрата и маневрен стрелочник в случай на извършване на маневрата в железопътни линии III категория, където железният път във Вагонно дело „Надежда“ са линия трета категория;

2/ на 19.07.2021 г., след инцидент с влак № 7623, в междугарието Реброво – Курило, ищецът е бил потърсен два пъти по служебния телефон от инж. И. К. – ръководител отдел „ОДО“ в ППП София, а също и на личния му телефон, но не е отговорил. След като е бил потърсен и не е върнал обаждането се е наложило инж. И. К. и инж. Ф. П. – началник Маневрена служба София да проверят какво се случва и са извършили проверка на работното място на ищеца, но същият не бил там. Поради отсъствието на ищеца от работното му място се е наложило до идването на новата смяна инж. И. К. да остане на работното място на ищеца, през което време е заверила три билета за неизползвани, което е задължение на ищеца. Служебният телефон се е намирал в чекмеджето на бюрото. По този начин ищецът не е изпълнил задължението си да организира, ръководи, планира и контролира работата на маневрената бригада. Тези нарушения на трудовата дисциплина са подведени под нормата на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. първо и последно КТ. В заповедта са посочени три наложени на ищеца дисциплинарни наказания, съответно едно предупреждение за уволнение и две забележки, които не са заличени.

Инстанцията по същество е обсъдила основните трудови функции на ищеца по длъжностна характеристика за заеманата длъжност. Посочила е, че сред тях попадат задълженията да създава съгласуваност и единство в работата с работниците от различни служби, с оглед бързо и безаварийно извършване на маневрена работа; да разпределя работата между служителите, които ръководи на дежурство; да контролира организацията за навременно композиране, разкомпозиране и извозване на местния товар, като стриктно спазва ГДВ и денонощния план-график за работа на маневрите; при допускане на авария, брак и катастрофа в района на технически район към гарата, да организира навременното предвижване на аварийните возила и планира работата на маневристите до отстраняване на произшествието; да спазва наредбите и заповедите в железопътния транспорт, технология на гарата и инструкциите към нея; при нарушения да взема спешни мерки за отстраняването им; след приключване на работа да предава дежурство; осигурява и оперативно ръководство на движението на влаковете и маневрената дейност. Констатирано е, че за заеманата длъжност ищецът носи отговорност за спазване на нормативните документи, свързани с изпълняваната работа; качеството и срока на извършената работа. Длъжността е подчинена административно на директор ППП София. Подчинен на длъжността е маневрист, стрелочник (маневрен и постови), ръководител движение, диспечер възлов, вагоноописвачи. Сред трудовите стандарти за длъжността е посочена Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и организацията в железопътния транспорт. Прието е, че за горните нарушения на трудовата дисциплина е уведомен надлежно директора на ППП София с докладна с изх. № 93-03-71/23.07.2021 г. на инж. И. К. – ръководител отдел „ОДО“ като са описани и предходните наложени на ищеца наказания и е отправено предложение за налагане на дисциплинарно уволнение. Установено е, че с искане изх. № 93-03-67/19.07.2021 г., връчено на ищеца на същата дата са му поискани обяснения във връзка с това, че на 18.07.2021 г. не е създал организация и не е упражнил контрол върху подчинения му персонал и е допуснал да се работи с една маневра по-малко (първа маневра), което довело до закъснение на три влака със съответно 63 минути, 33 минути и 20 минути. На 19.07.2021 г. ищецът е депозирал писмени обяснения до работодателя си. По отношение на второто, вменено във вина нарушение – за инцидент (с влак № 7623), настъпил на 19.07.2021 г. е отправено искане до ищеца за даване на обяснения изх. № 93-0371/20.07.2021 г., връчено на 21.07.2021 г. Същият ден привлеченият към дисциплинарна отговорност служител е депозирал обяснения по случая. Решаващият състав е обсъдил дисциплинарното минало на ищеца и е отчел, че то е обременено, доколкото са му наложени в кратък срок три наказания - „предупреждение за уволнение" (по заповед № Д-279/30.11.2020 г. на директора на ППП София - за това, че на 22.10.2020 г. е допуснал закъснения от гара София на три влака съответно с 15 минути, 28 минути и 12 минути по състави, подавани от ВД „Надежда") и двукратно „забележка“ (по заповед № Д-143/10.06.2021 г. на директора на ППП София - за това, че на 12.05.2021 г. не е осъществил контрол върху работата на маневрената бригада и по този начин е допуснал влак да замине от Централна гара София в неизправност, което е довело и до неговото закъснение на гара Перник със 17 минути, респ. по заповед № Д-162/16.07.2021 г. на директора на ППП София - за това, че на 21.05.2021 г., при извършена проверка е установено, че по време на дежурство не бил в канцеларията, а в кафето и впоследствие се е явил, като бил без униформено облекло). В обжалваното решение са обсъдени и показанията на разпитаните по делото свидетели и са ценени тези на св. К. при съобразяване с правилото на чл. 172 ГПК – относно цялостното поведение на ищеца на посочените дати на работното му място, а тези на св. К. – единствено за възникнал здравословен проблем с ищеца на 21.07.2021 г. При горните фактически данни е направен извод, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ да изиска обяснения от лицето за конкретните, релевантни обстоятелства преди да пристъпи към дисциплинарното му наказване, а заповедта за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ е мотивирана с оглед чл. 195, ал. 1 КТ – нарушенията на трудовата дисциплина, за които е привлечен да отговоря ищецът са описани чрез съществените им признаци (посочено е в какво се изразяват те), отразени са датите на извършването им и е посочено в какво се изразява отклонението в поведението на лицето спрямо нормативното предписание (т.е.противоправността). Прието е също, че определеното и наложено дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на нарушенията, съобразено е с обстоятелствата, при които са извършени те и с поведението на работника. В тази връзка в обжалваното решение е направено съждение, че заповедта за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ е съобразена с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Изложени са доводи, че в хода на съдебното дирене са установени дисциплинарните провинения на ищеца, тяхната тежест с оглед трудовата му функция на ръководен кадър в системата на пътническите превози („ръководител движение, ръководител смяна“), отчетен е обемът на неизпълнение на тези отговорни трудови задължения, мотивите за това неизпълнение, формата на вина, субективното отношение на служителя към нарушенията на трудовата дисциплина, последиците от тях, отражението им върху дейността на работодателя, възможността от това неизпълнение на задълженията на наказания да настъпят вреди. Второинстанционният съд е аргументирал становище, че вменените на ищеца конкретни нарушения са засегнали много лица – в случая на 18.07.2021 г. (довело до значително закъснение на няколко пътнически влака), а деянието на следващия ден е тежко – тъй като е констатирано отсъствие от работното място в момент на възникнал инцидент с влак. Отчитайки и предходните дисциплинарни наказания на ищеца е обоснован извода, че упражнявайки правото си на дисциплинарно уволнение работодателят е действал в съгласие със закона. Затова предявените искове – главният по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и акцесорният – по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, са приети за неоснователни и отхвърлени.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искане за достъп до касация в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните два правни въпроса, които счита да са обусловили изхода по делото и са разрешени в отклонение с практиката на ВКС, а именно:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за спазване на императивните разпоредби на КТ – чл. 193, чл. 195, чл. 189 КТ, ако с исковата молба е оспорена законността на уволнението по фактическите основания на заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение или може да се позове на преклузия или липса на сезиране?“ и

2. „Какво е дължимото съдържание на уволнителната заповед и следва ли в нея работодателят да се е произнесъл по обстоятелствата по чл. 189, ал. 1 КТ? Когато е вменено във вина неизпълнение на действие от страна на работника, следва ли заповедта да съдържа изложение на дължимите действия по разбираем за него начин, което да обезпечи правото му на защита и рамката на доказване в съдебния процес?“

По първия въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с задължителната практика на ВКС, изразена в ТР 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 284/1.04.2010 г. по гр. д. № 559/2009 г. и решение № 301/6.10.2011 г. по гр. д. № 1679/2010 г., и двете по описа на III г. о. По втория въпрос пък се сочи отклонение с решение № 593/06.10.2010 г. по гр. д. № 31/2010 г., решение № 45/29.01.2010 г. по гр. д. № 344/2009 г. и решение № 572/27.09.2010 г. по гр. д. № 1474/2009 г., всички на III г. о. на ВКС, както и с решение № 201/17.03.2010 г. по гр. д. № 38/2009 г. на IV г. о. на ВКС.

И двата повдигнати правни въпроса са обуславящи изхода на делото (без частта от първото питане, касаеща изтъкнатата „преклузия или липса на сезиране“, доколкото въззивният съд не се е позовал на такива), тъй като са изводими от решаващите мотиви на съда по обжалваното решение. Те осъществяват обща предпоставка за селектиране на касационната жалба, но не и специалната такава на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото не се установява противоречие на даденото от въззивния съд разрешение по тях с практиката, която се сочи и прилага. След обстоен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност по делото решаващият състав аргументирано е приел, че както процедурата по дисциплинарното наказване е спазена – при несъмнения факт, че обяснения са били изискани от ищца по реда на чл. 193 КТ преди да се пристъпни към ангажиране на дисциплинарната отговорност; заповедта за налагане на наказанието е мотивирана съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, защото ясно е очертала вида, броя и съдържанието (с посочване на време, конкретни обстоятелства на осъществяване и нарушени правила за поведение) на извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, а определянето на дисциплинарното наказание е в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ – т.е. наказанието е съответно на тежестта на нарушенията, на обстоятелствената, при които са извършени и е отчетено поведението на санкционираното лице. Така посочените императивни разпоредби на КТ са спазени в процесния случай, какъвто извод е направил и второинстанционният съд и даденото от него разрешение по първото питане не влиза в противоречие с цитираната от страната съдебна практика, вкл. и установена по задължителен за съдилищата начин. Напротив, в качеството си на съд по съществото на спора втората съдебна инстанция е изследвала детайлно релевантните по делото факти, вкл. и тези, обуславящи приложение на императивни правила и е обосновано е заключила, че изискванията на закона, поставени с тях са изцяло съобразени при провеждане на конкретното дисциплинарно уволнение. Подробна е аргументацията на въззивния съд досежно законосъобразното определяне на наказанието от субекта на дисциплинарна власт според правилото на чл. 189, ал. 1 КТ като съображенията за това се съдържат в настоящото изложение по - горе. С ясното и недвусмислено дефиниране на конкретните дисциплинарни простъпки работодателят е създал предпоставки и е осигурил възможност за адекватна защита на привлеченото към наказание лице срещу проведеното наказване (в случая дисциплинарно уволнение), вкл. и чрез оспорване законността му по съдебен ред. Наличието на установена съдебна практика на ВКС по двете питания и съобразяването й от съда при постановяване на обжалваното решение изключват предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Затова искането за достъп до касация не може да се уважи.

При този изход в полза на представляваната от юрисконсулт страна се дължат претендираните своевременно разноски за настоящото производство. Те се определят на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 3ПП и чл. 23, т. 1 НЗПП и възлизат в размер на 100 лв. Задължен за тяхното заплащане е касаторът.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІV г. о.