Определение № 98 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 835/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 14.03.2011г. по гр.д. №123/2011г. ОС Пазарджик, с което са отхвърлени предявените от Д. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Жалбоподателят - Д. Г. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуални и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените от Д. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Прието е за установено, че по силата на трудов договор № 10165/13.05.1986г. жалбоподателят е заемал длъжността „Шофьор на Б." при [фирма], [населено място], а в последствие с допълнително споразумение №16/26.01.2007г. -„Оператор мелница" към цех ОФ, но по силата на допълнително споразумение е изпълнявал и функциите на шофьор на товарен автомобил марка „Б.". Прието е за установено също така, че със Заповед №6/06.01.2010г., трудовият договор на жалбоподателя е прекратен с дисциплинарно уволнение на основание чл.330, ал.2 т.6, във вр. с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 КТ, „за това, че на 23.11.2009г. последния при управлението на автомобил „Б." е източил 50л. дизелово гориво, разбивайки предпазната решетки на гърловината на резервоара, като при извършена проверка на 27.11.2009г. от отдел „Фирмена сигурност" в кабината на товарния автомобил „Б." са открити 50л. дизелово гориво, които са били съхранявани от водача на автомобила "., както и затова, че същият е отчел по-голям брой "моточасове" от реално извършените. При тези данни съдът е приел, че са налице и двата вида нарушения посочени в заповедта за дисциплинално нарушение- тежко нарушение на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя. Изложил е съображения за това, че няма пречка едно фактическо действие да осъществява фактическите състави на повече от едно нарушение, както и няма пречка наказанието „дисциплинарно уволнение" да се наложи въз основа на повече от едно нарушение. Прието е също така, че дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, в която е посочено наказанието нарушителят, нарушението, кога е извършено, както и законовият текст, въз основа на който се налага като подробно са описани конкретните факти, въз основа на които работодателят е направил извод за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Прието е също така, че при налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е спазено императивното изискване на чл.193 от КТ, като наложеното наказание е съобразено и с разпоредбата на чл.189 от КТ, при което уволнението се явява законосъобразно. Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос за задължението на съда да изготви мотиви след преценка на доказателствата по делото, както и материалноправни въпроси от значение за изхода по спора, а именно относно точното тълкуване на разпоредбата на чл.195 КТ, както и относно точното тълкуване на понятието "злоупотреба с доверието на работодателя", при преценка законността на дисциплинарно наказание. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По поставения процесуалноправен въпрос е налице задължителна практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, която е в смисъл, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им:, решение от 25.10.2011г. по гр.д.№166/2011г. на ВКС IV-то г.о ., решение от 19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение от 16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение от 15.11.2010 г. по гр.д. № 695/2009 г. на ВКС, IV г.о. решение №548/06.12.2010 г. по гр.д.№ 1119/2009 г. на ВКС, III г.о. По поставения материалноправен въпрос относно точното тълкуване на разпоредбата на чл.195 КТ Върховният касационен съд трайно и непротиворечиво приема, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Прието е, че актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 16.03.2011г. по гр.д.№910/210г. III г.о. Не е налице основание за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по поставения материалноправен въпрос точното тълкуване на понятието "злоупотреба с доверието на работодателя". На същият е отговорено съобразно трайната практика на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.2290 ГПК решение от 25.05.2011г. по гр.д.№1734/2009г. IV-то г.о. на ВКС. В практиката се приема, че съгласно чл. 126, т. 9 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т.4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността, като нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено е, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие и когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. В този смисъл се е произнесъл и въззивния съд. Предвид изложените съображения, съдът