Определение № 180 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2285/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Й. М. – Й., чрез адвокат К. С., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Добрич №40/31.01.2023г. по в.г.д.№744/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Насрещната страна Исторически музей – [населено място] с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат П. Г., оспорва жалбата. Твърди, че поставените в изложението въпроси не могат да променят изводите на съда, тъй като същият се е произнесъл по наведените от ищцата твърдения за изтекли преклузивни срокове за налагане на процесното дисциплинарно наказание. Въпросите, по които се иска формиране на практика на ВКС не са свързани с предмета на спора. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 от ГПК, след постановено отменително решение №60202/10.11.2021г. по г.д.№3695/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и връщане на делото за разглеждане от друг състав с указания по приложение на материалния закон и за допускане на съдебно – икономическа експертиза. Със същото въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Каварна, е отхвърлил предявените от Д. Й. М. – Й. срещу Исторически музей – [населено място] искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено със Заповед №62/24.10.2017г. на Кмета на [община] и прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от 25.10.2017г.; по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на Д. Й. М. – Й. на заеманата преди уволнението длъжност – директор на Исторически музей – [населено място], както и по чл.344, ал.1, т.1 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането ѝ без работа в резултат на незаконното уволнение в размер на 10 960,59лв., от които 181,50лв. за периода 25.10.2017г. – 27.10.2017г.; 519,74лв. за периода 27.10.2017г. – 08.11.2017г., получена като разлика между брутното трудово възнаграждение на ищцата през последния пълен работен месец и полученото от нея по срочен трудов договор с друг работодател „Агротур 2012“ ЕООД възнаграждение; 10 259,27лв. за периода от 08.11.2017г. – 24.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете до окончателното ѝ изплащане. За да постанови този резултат, съдът установил следното: Страните били в трудово правоотношение, въз основа на споразумение по чл.107 от КТ №55/13.12.2005г., трансформирано в безсрочно по смисъла на чл.69, ал.1 от КТ, с което ищцата Д. Й. М.-Й. заела длъжността „директор на Исторически музей – [населено място]“. Това правоотношение било прекратено считано от 25.10.2017 год., на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ със заповед №62/24.10.2017 год. на кмета на Община – Каварна, поради наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.187 ал.1 т.9 от КТ с отделна заповед №1043/24.10.2017г. на кмета. Двете заповеди били връчени на лицето на 24.10.2017 г., поради което съдът приел, че съгласно разпоредбата на чл.195, ал.3 от КТ наказанието било наложено от деня на връчването им. Въззивният съд установил, че при издаване на процесните заповеди и налагане на дисциплинарното наказание на Д. Й. била спазена процедурата по чл.193 от КТ, като с писмо изх.№РД-01-4865/08.09.2017г., връчено на 08.09.2017г., от ищцата са поискани писмени обяснения за вменените ѝ нарушения, подробно описани. Обясненията на лицето са постъпили в Община – Каварна на 11.09.2017г. и са били взети предвид при издаване на оспорената заповед. Съдът посочил, че последната е мотивирана в съответствие с изискването на чл.195, ал.1 от КТ. Нарушенията на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.9 от КТ са подробно описани и представляват: изплащане на сумата от 2 550лв. по фактура №392/24.11.2016 г. на „Елис – 80“ ЕООД за ремонт на чужди активи – изгорели санитарни контейнери /т.1/; изтегляне от ищцата на средства с РКО №158/29.07.2016 г. в размер на 6 845 лв. – заем разкопки и с РКО №212/31.08.2016 г. в размер на 5 314 лв. – авансов заем „Чиракман“ без разходно оправдателни документи при отчитането им /т.2/; плащане на 03.06.2016 г. по сметка на „Плиска-Консултинг“ ООД, [населено място] на сумата от 5 826 лв. за ремонт на билетен център „Яйлата“ в нарушение на чл.20 ал.5 от ЗОП без сключен договор /т.3/; нерегламентирано пътуване на 26.05.2017 г. със служебен автомобил „Опел Зафира“ с рег. [рег.номер на МПС] без заповед за командировка и други документи установяващи целта на пътуването; попълнен пътен лист с недостоверна информация и злоупотреба с безналична карта за зареждане на гориво, едновременно на две колонки, като са били заредени общо 89 л. гориво, при вместимост на резервоара 58 л. /т.4/; неправомерно изплатени средства в общ размер на 2 544,86 лв. по два граждански договора сключени със С. Р. Р. и С. Христов С., без в същите да са разписани конкретни задължения и без ясни и точни ангажименти /т.5/; изплатени бюджетни средства в размер на 3 996 лв. на ЕТ “Комир Кла-Коста Амиров“, [населено място] за превоз на хора без изискани и налични документи за извършване на обществен превоз на пътници, техническа изправност на превозното средство и др., както и без документи установяващи действителността на услугата /т.6/; закупуване на мобилен апарат на стойност 649 лв. по недостоверна фактура №92/03.02.2016 г. на „Транс-компакт 6“ ЕООД, [населено място] при липса на необходимост от закупуване на трети резервен мобилен апарат и при голям период между данъчното събитие 03.02.2016 г. и разплащането на 14.06.2016 г./т.7/. Съдът посочил, че нарушенията са надлежно описани от обективна и субективна страна; време на извършване; кой е нарушителят; какво е наказанието и по кой текст от КТ се налага. Приел, че в заповедта са изброени и всички документи, взети предвид при налагане на наказанието. Въззивният съд направил извод, че са спазени предвидените в КТ срокове за налагане на дисциплинарното наказание по следните съображения: С оглед вида на нарушенията същите се считат открити от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя проверки и довеждане до неговото знание на окончателните констатации по тях. По отношение на финансовите нарушения съдът посочил, че те се считат за открити към датата на получаване от органа на дисциплинарна власт на мотивираното писмено заключение на контролния финансов орган. В този смисъл съдът се позовал и на отменителното решение на ВКС постановено при първото разглеждане на делото от касационната инстанция. С оглед на това съдът приел, че двумесечният срок по чл.194 ал.1 от КТ, в конкретния случай, е започнал да тече на 31.08.2017 г. Същият е изтекъл на 01.11.2017 г., след приспадане на периода, в който ищцата е ползвала отпуск, а процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е издадена и връчена на лицето на 24.10.2017г. По отношение на едногодишния срок за налагане на наказанието по чл.194 ал.1 от КТ, съдът установил следното: Началото на срока е датата на извършване на нарушенията и същият не тече през времето, когато работникът/служителят е в отпуск или участва в стачка /чл.194 ал.3 от КТ/, в конкретния случай 19 работни дни, поради което направил извод, че този срок е спазен за следните дисциплинарни нарушения: по т.1 извършено на 24.11.2016г.; по т.4 извършено на 26.05.2017г.; по т.5 за датите 27.03.2017г., 27.04.2017г. и 25.05.2017г. и по т.6 за нарушението от 28.11.2016г. По отношение на нарушенията по т.2 извършени на 29.07.2016 г. и на 31.08.2016 г.; по т.3 извършено на 03.06.2016 г.; по т.5 извършени на 27.06.2016г., 28.07.2016 г. и 27.03.2017 г.; по т.6 за датите 07.06.2016г. и 02.09.2016 г., както и нарушението по т.7 извършено на 14.06.2016 г. съдът приел, че едногодишният срок за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл, поради което те не са годни за реализиране на дисциплинарна отговорност и осъществяването им не може да обоснове извод законност на наложеното наказание. Въззивният съд приел, че по делото не е установено нарушение на разпоредбата на чл.333 от КТ при издаване на процесната заповед, тъй като ищцата не е навела конкретни твърдения за наличие на предпоставките за прилагане на предвидената в закона предварителна закрила при уволнение, нито е представила доказателства за същите. По отношение на нарушенията, за които не е изтекъл срокът за налагане на дисциплинарно наказание съдът установил, че същите са извършени от ищцата, като изложил следните мотиви: 1/ Относно нарушението по т.1 за изплащане от бюджета на музея на сумата от 2 550 лева по фактура №392/24.11.2016 г.: Съдът приел, че поемането на разходи за ремонт на чужди активи /изгорели санитарни контейнери/ не почива нито на уговорките по сключения от музея наемен договор, нито на закона. Посочил, че интересите на музея изисквали да се установи чия е вината за уврежданията и дали пожарът е по вина на наемателя /на негови работници/служители/, в който случай същият би дължал обезщетение на наемодателя за вредите, съгласно чл.10 от наемния договор. Извършеният ремонт не е текущ и не представлява дребни поправки, а е цялостно възстановяване на контейнерите след пожар, което е задължение на наемодателя. Посочил, че при извършването му от наемателя, както е сторено в случая, същият е можел да прихване стойността на ремонта срещу наема /чл.231 ал.2 изр. последно от ЗЗД/, което не се твърди да е сторено, поради което приел, че с действията си ищцата М. е накърнила имуществената сфера на работодателя със сумата от 2 550 лв., като е осъществен фактическият състав на чл.187 ал.1 т.9 от КТ. Допълнително съдът посочил, че са установени нарушения при съставяне на констативния протокол от 09.07.2016 г. за щетите, подписан едностранно от представляващия наемодателя, а към издадената от доставчика фактура №392/24.11.2016г. липсвали придружаващи документи, като договор за изработка, приемо-предавателен акт за извършената работа, количествено-стойностна сметка и пр. 2/ Относно нарушението по т.4 – нерегламентирано пътуване на 26.05.2017 г. със служебен автомобил „Опел Зафира“ без заповед за командировка и други документи установяващи целта на пътуването; попълнен пътен лист с недостоверна информация и злоупотреба с безналична карта за зареждане на гориво, едновременно на две колонки общо 89 л. гориво при вместимост на резервоара 58 л: Съдът установил, че съставеният за пътуването пътен лист съдържал неточни данни относно време на излизане на автомобила от гаража, маршрут на движение, цел на пътуването, при липса на издадена командировъчна заповед. Установил и зареждане на гориво над обема на резервоара на автомобила, без да е твърдяно и установено наличието на това допълнителното гориво, за което ищцата посочила, че било резерв. Съдът констатирал още, че обяснението на ищцата за осъществено посещение на [населено място], Румъния от служителите на музея е в противоречие със съставения пътен лист и обосновава извод за съставяне на документи с невярно съдържание под нейно ръководство. 3/ Относно нарушенията по т.5 за неправомерно изплатени средства по граждански договори на 27.03.2017г., 27.04.2017 г. и 25.05.2017 г.: Съдът установил, че в процесните договори липсва уговаряне в детайли на видовете възложена работа, количествени признаци и начин на остойностяване на видовете работи; в съставените приемо-предавателни протоколи липсва описан приет конкретен производствен резултат, както и яснота какво е възложено за изпълнение, какво е извършено и как се остойностява приетата работа. В същите била посочена грешна дата на договора и не била посочена дата на съставянето им. Приетата работа била посочена като обход и оглед на обектите на музея, организиране и извършване на цялостно почистване и оборка на ПАР „Калиакра“ за сезона, монтаж на зазимени водомери, подготовка на обектите за общоградските чествания на местни и национални празници, изрязване на клони на дървета, косене, монтиране на табели, боядисване и пр., без да е конкретизирано в количествено отношение какво точно е свършено. Посочените обстоятелства обосновали извода на съда за липса на осъществен от ищцата вътрешен контрол за защита активите на музея и спазване на финансовата дисциплина, като е позволила да бъдат разходени средства в размер на 1 524,78 лв., без наличие на документи, които удостоверяват действителността и реалността на възложената работа с конкретен резултат. 4/ По отношение на нарушението по т.6 за изплатени с РКО №318/28.11.2016 г. бюджетни средства от 996 лв. за превоз на хора без изискани и налични документи за извършване на обществен превоз на пътници, техническа изправност на превозното средство и др., както и без наличие на документи, доказващи действителността на услугата: Съдът установил, че плащането на посочената сума било извършено при липса на първични документи /пътни листи, попълнени от фирмата превозвач, удостоверяващи дните на осъществените транспортни услуги, дните на превоз, списъци на евентуално превозени пътници/. Липсвала яснота за нуждата от ползване на външни услуги за превоз при наличие на собствен транспорт; липсвал сключен договор с превозвача, в който да е уговорен маршрут и цена на километър, а в одитния доклад било установено и обстоятелството, че едноличния търговец не разполагал с регистрирани МПС за пътнически транспорт и разрешително за транспортна дейност, които факти не били оспорени от ищцата. Съдът приел, че и последните две нарушения са нанесли имуществена вреда на работодателя в посочените размери, свързани с разпиляване на парични средства, при липса на строга отчетност и контрол. Въз основа на така установеното въззивният съд направил извод, че посочените нарушения са достатъчни да обосноват законосъобразността на уволнението на Д. М., тъй като са свързани с разходване на публични средства без строга отчетност и контрол на разходите, което е тежка дисциплинарна простъпка с оглед последиците за публичните финанси. Посочил, че вина за тези нарушения има ищцата, която като директор и ръководител на музея следва да контролира бюджетните разходи, да следи стриктно за спазване на финансовата дисциплина, както и да гарантира прозрачност и отчетност при изразходването на парични средства. По изложените съображения съдът намерил предявения иск за отмяна на извършеното дисциплинарно уволнение за неоснователен. С оглед неоснователността на главния иск, съдът направил извод за неоснователност и на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Следва ли съдът да прецени дали е изтекъл срокът за санкционирането за всяко от посочените в Заповед за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, доколкото сроковете по чл.194, ал.1 от КТ са преклузивни и тяхното пропускане погасява дисциплинарната отговорност на работника и служителя? Твърди, че решението е постановено в противоречие с определение №878/14.08.2017г. по г.д.№4304/2016г. на ІV г.о. на ВКС. Трайно установена е съдебната практика на ВКС, според която в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението, като предявения иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено в исковата молба. Установена е и съдебната практика по приложение на чл.194 от КТ за срока, в който работодателят може да наложи дисциплинарно наказание, част от която са решение № 231/13.06.2011г. по гр. д. № 2011 година; решение № 367/06.10.2011г. по гр. д. № 108/2011г. на ІV г.о.; решение № 256/18.05.2012г. по гр. д. № 1036/2011г. на ІV г.о. и др. Според дадените в същата разрешения, ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, не може да се приложи едногодишният срок за налагане на дисциплинарно наказание, респ. ако е изтекъл едногодишният срок от извършване на нарушението, той поглъща двумесечния срок от откриването му. Така дадените разрешения са относими и към настоящото производство и са надлежно съобразени от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Възражението за неспазен срок за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ на ищцата е въведено с исковата молба и същото е надлежно разгледано от въззивния съд. При постановяване на решението съдът се е произнесъл за всяко едно от нарушенията, предмет на оспорената заповед, като е обосновал извода си за законосъобразност на същата единствено въз основа на нарушенията на трудовата дисциплина, за които установил, че наложеното наказание е в рамките на определените от закона срокове. По отношение на този въпрос не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, не съставляват основание за допускане на касационното обжалване /в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. За пълнота на изложението следва да се посочи, че определението, на което се позовава касатора за допускане на обжалването е постановено по реда на чл.288 от ГПК и не представлява практика на ВКС, която е основание за допускане на обжалването съобразно разясненията дадени в т.2 на посоченото ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Поставен е и въпросът: Следва ли при решаване на делото, съдът да обсъди всички доказателства, установяващи осъществяването на релевантни за спора факти и обстоятелства в тяхната пълнота, излагайки съображения защо възприема едни, а други отхвърля? Твърди се, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение по г.д.№196/2014г. на ІІІ г.о. и посочените в него решение №217/09.06.2011г. по г.д.№761/2010г. на ІV г.о.; решение №8/20.02.2013г. по г.д.№470/2012г. на ІІ г.о.; решение №24/28.01.2010г. по г.д.№4744/2008г. на І г.о.; решение №388/17.10.2011г. по г.д.№1975/2010г. на ІV г.о., като се претендира допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По този процесуален въпрос е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава – т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Не обсъждането и не произнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства, е съществено нарушение на процесуалните правила. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочените разрешения. Въззивният съд е посочил оплакванията наведени с въззивната жалба и отговора по нея, както и твърденията и доводите въведени с исковата молба и отговора. Обсъдил е в тяхната цялост всички относими към правния спор писмени доказателства и заключенията на вещите лица по делото, като въз основа на тяхната съвкупна преценка е посочил кои факти приема за установени и кои твърдени от страните обстоятелства за недоказани. Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд е извел правните си изводи по съществото на спора, основавайки ги на приложимите материалноправни норми, като е обсъдил и е дал отговор на въведените в производството възражения. По изложените съображения съдът намира, че не е налице поддържаното от страна на касатора, противоречие между обжалваното въззивно решение и практиката на ВКС и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос. В изложението е направено искане за допускане на обжалването в хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса „Следва ли съдът да извърши преценка дали обсъдените нарушения действително обосновават налагане на дисциплинарно наказание – уволнение, след като в заповедта са посочени нарушения, за които срокът за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл?“. Твърди се, че по него няма формирана съдебна практика и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предвид приетото в решение по г.д.№2085/2017г. на ВКС, ІV г.о., че дисциплинарното наказание се определя въз основа на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното нарушение. Този въпрос е свързан с обстоятелствата, които трябва да прецени работодателя, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението. По него е налице формирана съдебна практика на ВКС – решение № 109/13.08.2018 г. по г.д.№ № 3323/2017г., ІV г.о.; решение № 372 от 01.07.2010г. по гр.д. № 1040/2009г., ІV г.о.; и решение № 516 от 28.06.2010г. по гр.д. № 94/2009г. ІІІ г.о.; решение № 227 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. ІІІ г.о. и решение № 344 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 242/2012 г. ІІІ г.о. В същата е прието, че обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението, са тези по чл. 189, ал. 1 КТ и това са всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т.ч. тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; отражението върху работата в предприятието на работодателя; настъпили ли са вредни последици – икономически и такива дали отражение върху микроклимата в съответното звено на работа; поведението на работника и отношението му към допуснатото нарушение, дисциплинарното му минало, както и доколко с действията си е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение. В този смисъл решение № 372 от 01.07.2010г. по гр.д. № 1040/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 516 от 28.06.2010г. по гр.д. № 94/2009г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 227 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. ІІІ г.о. и решение № 344 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 242/2012 г. ІІІ г.о. ВКС. В конкретния случай, при обосноваване на извода за законосъобразност на извършеното уволнение и наложеното дисциплинарно наказание съдът е взел предвид единствено установените по делото нарушения на трудовата дисциплина, за които установил, че наказанието е наложено в сроковете по чл.194 от КТ; отчел е тежестта на нарушенията с оглед заеманата от ищцата длъжност „директор“ и вменените ѝ задължения за строга отчетност при разходване на публични средства и контрол на разходите, както и последиците от нарушенията за публичните финанси на работодателя. Предвид изложеното, съдът намира, че по поставения въпрос не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Установената съдебна практика е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения, а въззивното решение е постановено в съответствие със същата. В изложението касаторът е поставил и въпроса: Задължително ли е заключението на съдебните експертизи за съда или съдът следва да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност? Твърди, че решението е постановено в противоречие с решение по г.д.№2270 на ІV г.о. и посочените в него решения в тази връзка, като се претендира допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Този въпрос е свързан със задължението на съда да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената ѝ стойност, както и за обсъждането ѝ заедно с останалите доказателства. По него е формирана и установена практика на ВКС, според която, при постановяване на решението съдът е длъжен да изложи мотиви дали възприема изслушаното и прието заключение по допуснатата експертиза, да изложи съображения за нейната годност и да я обсъди заедно с всички събрани по делото доказателства. В обжалваното въззивно решение съдът е направил извода си за допуснати от ищцата дисциплинарни нарушения въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства – писмените такива и заключенията по допуснатите съдебно-икономически експертизи. С оглед на това, макар въпросът да е обуславящ правните изводи на съда в обжалваното решение, по отношение на него не е налице допълнителното основание за допускане на обжалването, а именно да е решен в противоречие с практиката на ВКС. Последният поставен въпрос е: Може ли съдът да промени и допълни фактическите основания, които е посочил работодателя в заповедта за уволнение? Твърди се, че по него не е налице формирана съдебна практика и отговорът е от значение за точното прилагане на закона, поради което се претендира допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Този въпрос е свързан със задължението на работодателя да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, както и за възможността липсата на реквизити в същата да се санира в хода на исковото производство по оспорването ѝ. По този въпрос е налице константна съдебна практика на ВКС по приложение на чл.195, ал.1 от КТ, част от която са решение по г.д.№1835/2017г. на ВКС, ІV г.о., решение №49/15.02.2012г. по г.д.№624/2011г. на IV г.о. и посочените в тях актове. В същите е прието, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва да има съдържанието определено в разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, като нарушенията трябва да са описани с обективните и субективните им признаци; мястото и времето на извършването им. Важно е от съдържанието на заповедта да следва извод за същността на фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение и работникът/служителят да има възможност да разбере причината за прекратяване на правоотношението му, а съдът да може да извърши проверка дали уволнението е законосъобразно. Прието е още, че когато мотивите са изложени в друг писмен документ, не е нарушена разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, като важно е този документ да е достигнал до знанието на работника/служителя. Не е необходимо този документ да изхожда от работодателя. Прието е още, че задължението на работодателя да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е свързано с необходимостта от преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказания работник или служител да се защити ефективно. Липсата на изискуемите от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е съществено нарушение, което не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае за задължително спазване на предвидената в закона форма и невъзможност за осъществяване на съдебен контрол при оспорване на наказанието. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочените разрешения. При постановяването му съдът е обсъдил наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като е приел, че допуснатите от ищцата нарушения са ясно и достатъчно индивидуализирани, изложените в заповедта мотиви са достатъчни за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказания работник или служител да се защити ефективно. Ищцата е била наясно с установените нарушения и е дала обяснения за тях, поради което ѝ е била осигурена възможност за защита. Наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обяснения. Различната словесна обосновка от въззивния съд на извършените от страната дисциплинарни нарушения не представлява допълване или изменение на заповедта на работодателя, тъй като по същество е прието същото – нецелесъобразно и незаконосъобразно разходване на публични средства. По изложените съображения съдът намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването по поставения въпрос, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Установената съдебна практика е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения, а въззивното решение е постановено в съответствие със същата. От друга страна, в изложението, както и в касационната жалба, не са посочени никакви твърдения обосноваващи значението на обстоятелствата, във връзка с които се претендира допускане на обжалването, за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Бланкетното посочване на предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК хипотези, не е достатъчно да обоснове извод за допускане на касационното обжалване. Не е налице основание за допускане на обжалването и на последното сочено от касатора основание по чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението. При постановяване на обжалваното решение съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. Необосноваността на решението е касационно основание по чл.281 от ГПК, но не и такова за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1, т.3 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане Д. Й. М. – Й. следва да бъде осъдена да заплати на Историческия музей – [населено място] сумата от 1 476лв., представляваща направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,