Определение № 312 от 27.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1895/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат А. М., срещу въззивно решение № 664 от 05.02.2024 г. по в.гр.д. № 2294/2023 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 2335 от 22.03.2022 г. по гр.д. № 59018/2021 год. на Софийския районен съд и вместо това е отменено като незаконно уволнението на П. И. С., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение в размер на 13 488,30 лв. за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.06.2022 г. до 13.12.2022 г., ведно със законната лихва от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба е изразено становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба П. И. С., [населено място], чрез пълномощника си адвокат П. В., в срока по чл. 287 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и твърди, че не са налице основанията на допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

По делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „юрисконсулт необслужвани кредити – корпоративни клиенти“ в отдел „Необслужвани кредити – корпоративни клиенти“ в ответното дружество - банка. Същото е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. чл. 188, т. 3 КТ със заповед № 214/08.06.2022 г., връчена на ищеца на 13.06.2022 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради системни нарушения на трудовата дисциплина извършени в периода от 15.03.2022 г. до 04.04.2022 г. на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – за неспазване на технологичните правила по чл. 187, ал. 1, т. 7, чл. 126, т. 7 КТ – за неизпълнение на законните нареждания на работодателя, по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – за неизпълнение на други трудови задължения и поради злоупотреба с доверието на работодателя по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Във връзка с възражението на ищеца за неспазване на срока по чл. 194, ал. 1 КТ съдът е установил от представените по делото писмени доказателства, че субектът на дисциплинарната власт при работодателя е уведомен за извършените от служителя нарушения с имейл от 12.05.2022 г. Съдът е приел, че от този момент е започнал да тече двумесечният срок за налагане на наказанието от откриването на нарушението, и е направил извод, че доколкото процесната заповед за уволнение от 08.06.2022 г. е връчена на служителя на 13.06.2022 г., то срокът е спазен. Като неоснователни са отхвърлени и оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с липсата на произнасяне на съда относно оспорването на представената по делото служебна бележка за ползване на отпуск. Съдът е приел, че тъй като оспорването е извършено извън предвидения в закона срок, на основание чл. 313 ГПК е преклудирано. Допълнително е посочил, че обстоятелството дали ищецът е ползвал платен годишен отпуск за посочения в служебната бележка период е ирелевантно за изхода на спора с оглед на изводите му за началния момент на срока по чл. 194, ал. 1, предл. първо КТ.

Съдът е намерил за неоснователно и оплакването за незаконност на уволнението поради неспазване на предвидения ред за закрила на основание чл. 333, ал. 3 КТ, касаеща уволнението на работник/служител, член на синдикално ръководство. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на КТ „синдикално ръководство“ са председателят и секретарят на съответната синдикална организация. От протокол от 12.06.2021 г. е установено, че ищецът е избран за член на Управителния съвет на Сдружение „Независим синдикат на служителите в „УниКредит Булбанк“ като секретар по правните въпроси, което обстоятелство е вписано и в регистъра за юридически лица по партидата на синдикалната организация. Посочено е, че от представените документи се установява, че съставът на Управителния съвет включва председател, съпредседател и секретари по организационната дейност, по финансовата дейност, по социалната дейност и спорт, по международната дейност, по организационните въпроси и по правните въпроси. Съдът се е позовал на практиката на ВКС, според която когато в ръководството на синдикалната организация е избран повече от един секретар, със синдикална защита се ползва само „първият“ или „организационният“ - този секретар, който изпълнява най-съществени функции. Доколкото за секретар по организационната дейност е посочено друго лице, съдът е приел, че ищецът не се е ползвал от предвидената в закона предварителна закрила при уволнение. Като допълнителен аргумент е отчел и представените от работодателя доказателства относно изпратено до него уведомление от синдикалната организация с посочване на членовете от управителния съвет, които се ползват със закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, сред които не е ищецът.

За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените от ищеца искове, съдът е приел за неправилна преценката на първоинстанционния състав на тежестта на нарушението в съответствие с разпоредбата на чл. 189 КТ. Съгласно нея при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Конкретните нарушения, за които е наложено наказанието, се изразяват в изпращане в периода от 15.03.2022 г. до 04.04.2022 г. на 15 имейла (съобщения) с приложени към тях вътрешнослужебни и/или конфиденциални документи от служебния имейл на служителя към друг имейл, който не принадлежи към вътрешнокорпоративните служебни имейли. Съдът е приел, че нарушенията са свързани с неизпълнение на правилата, въведени съгласно Политиката за сигурност – Класификация и защита на данните; Политика на Групата Предотвратяване загуба на данни, Инструкция за криптиране на данни, собственост на УниКредит, които са били надлежно връчени на ищеца и същият следва да се счита за запознат с тях. Независимо, че работодателят е установил при условията на пълно доказване визираните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина, които действително са били извършени от ищеца, съдът е взел предвид, че процесните имейли са били изпращани от ищеца с оглед на изпълнение на трудовите му задължения в качеството му на юрисконсулт при работодателя, доколкото се касае до документи, свързани със съдебни и изпълнителни производства, по които страна е бил работодателят на ищеца. В тази връзка е отчел и писмените обяснения на служителя, дадени по реда на чл. 193 КТ. Направил е извод, че и обстоятелствата, че нарушенията са свързани с изпълнението на поетите от служителя трудови задължения, са смекчаващи за отговорността му.

Във връзка със злоупотребата с доверието на работодателя като част от основанията, посочени в уволнителната заповед, съдът не е установил ищецът да е бил воден от користни подбуди за извличане на някаква облага - лично или за другиго, а действията му са били свързани с желанието му адекватно и пълно да изпълнява вменените му по силата на трудовия договор с работодателя задължения – да осъществява процесуално представителство, да защитава правата и да оказва съдействие на работодателя. Приел е, че противно на посоченото в заповедта за уволнение извършените от ищеца нарушения на въведените от работодателя правила за работа с конфиденциални документи и информация не представляват тежко нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. Не са възприети и твърденията, че характерът на заеманата от ищеца длъжност „юрисконсулт – необслужвани клиенти“, е свързана с повишени изисквания към ищеца за лоялност и коректност, които обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Съдът е стигнал до заключението, че макар поведението на ищеца да е укоримо, наложеното дисциплинарно наказание – уволнение - се явява несъразмерно тежко и следва да бъде отменено. Пояснил е, че преценено с всички обстоятелства по делото, противоправното поведение на служителя не разкрива трайност, системност, респ. висок интензитет, което да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Този извод на съда не е опроверган от обстоятелството, че извършените от служителя нарушения отговарят на признака за системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, доколкото до момента на извършването им не е установено служителят да е имал поведение, с което да е нарушавал трудовата дисциплина. С оглед извода за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът е уважил и кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „При анализа на доказателствата следва ли съдът да вземе предвид всички събрани доказателства – както писмени, така и гласни? Ако не вземе предвид част от тях, следва ли да изложи мотиви защо не ги счита за относими или не? Неизпълнението на тази процесуални правила съставлява ли съществено процесуално нарушение?“;

2. „Допуснато ли е съществено процесуално нарушение, когато въззивният съд въобще не е обсъдил съществена част от доводите на въззиваемия?“;

3. „Предявените от работодателя като ответник писмени обяснения на служителя, които работодателят е длъжен да събере по чл. 193, ал. 2 КТ, считат ли се за частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, който няма материална доказателствена сила за твърденията на служителя, отразени в него, който е негов автор? Върху кого тежи доказателствената тежест да установи фактите, които се съдържат в тези писмени обяснения?“;

4. „За да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, следва ли извършеното от служителя дисциплинарно нарушение да е умишлено нарушение на трудовите задължения, изразяващо се в използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника/служителя или за другиго? Следва ли служителят да е бил воден от користни подбуди за извличане на някаква облага – лично или за другиго? Или злоупотребата с доверие може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател без да е необходимо да има нито умисъл, нито да е извлечена облага?“;

5. „Инвестирано ли е по-голямо доверие от работодателя в служител на длъжност „юрисконсулт“ във връзка със спазването на правните норми, включително и на вътрешните правила на работодателя за изпълнение на трудовите задължения? Съзнателното и системно нарушаване на вътрешните правила на работодателя от служител на длъжност „юрисконсулт“, чиито основни задължения по длъжностна характеристика са да оказва съдействие на работодателя за правилното прилагане на законодателството, само по себе си съставлява ли злоупотреба с доверието на работодателя по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ с оглед на по-голямото доверие във връзка със спазването на правилата, инвестирано в този служител?“;

6. „Съставляват ли системни нарушения на трудовата дисциплина 15 (петнадесет) отделни нарушения на вътрешните правила на работодателя?“;

7. „При установени системни нарушения на трудовата дисциплина следва ли да се изследва отделно тежестта на всяко отделно нарушение, или е достатъчно установяването на самата системност, която обуславя достатъчната тежест за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“? Има ли противоречива практика на отделните състави на ВКС по този въпрос? Има ли необходимост от тълкувателно решение по този въпрос?“.

Поддържа се и че въпросите за тълкуването на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с § 1, т. 22 ДР на КТ, както и за инвестираното от работодателя доверие и злоупотребата с него от страна на служителите, заемащи длъжността „юрисконсулт“, са от значение за правото, както и за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 664 от 05.02.2024 г. по в.гр.д. № 2294/2023 г. на Софийския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС по обобщения и уточнен въпрос за приложението на чл. 189 КТ, установяващ критериите за определяне на дисциплинарното наказание.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 283,96 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.