Определение № 241 от 17.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6866/2014 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 10.07.2014г. по гр.д.№469/2014г., с което ОС Пазарджик е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят – О. „ ”, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Ответникът – Р. А. Я., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволнението на Р. А., извършено със Заповед № 305/25.11.2013 год., издадена на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ от директора на О п „П “ – [населено място], възстановил я е на заеманата до уволнението длъжност „домакин-касиер в ОП ПДУХПД“ и е осъдил общинското предприятие да й заплати обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 25.11.2013 г. до 25.05.2014 г. в размер на 2 213.40 лв./две хиляди двеста и тринадесет лева и 40 ст./, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и деловодни разноски за две инстанции общо в размер на 1270 лв. /хиляда двеста и седемдесет лева/. Установено е по делото, че ищцата- ответник по жалба, е работила в ответното предприятие на длъжност „домакин-касиер“ за времето от 25.10.2004 год. до 25.11.2013 год. по трудов договор, както и че със Заповед № 305/25.11.2013 год. на Директора на ОП ПДУХПД, издадена на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, във връзка с Решение №333/28.02.2013 год. на Общински съвет - [населено място], утвърдено щатно разписание от 01.05.2013 год. и Експертно решение № 1502/17.09.2012 год. - МБАЛ, [населено място], трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 25.11.2013 год. Прието е, че видно от Експертно решение №2502 от 17.09.2012 год. на ТЕЛК при МБАЛ-гр.Пазарджик, че ищцата е с призната 75% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза множествена склероза, със срок на определения процент трайно намалена работоспособност три години – до 01.09.2015 год. Посочено е, че в експертното решение е указано, че противопоказни условия на труд за ищцата са тези свързани с психо-физическо напрежение и натоварване на опорно-двигателния апарат, като съдът е счел, че в експертното заключение няма посочени здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от ищцата длъжност по сключения от нея трудов договор. Установено е по делото, че с писмена молба от 18.10.2013 год. ищцата е уведомила работодателя си, че с Експертно решение №2502/17.09.2012 год. на МБАЛ-гр.Пазарджик й е определена 75% неработоспособност- диагноза множествена склероза, както и за противопоказанията, посочени в решението на ТЕЛК, като е заявила е, че трудовите й функции по длъжностна характеристика се изразяват именно във физическо напрежение и натоварване на опорно-двигателния апарат, тъй като в изпълнението на трудовите й задължения на домакин влиза задължението да получава хранителни стоки, които сваля, пренася, реди, и т.н. – все дейности, свързани с длъжността й и е направила искане на основание чл.317 КТ работодателят да й предложи друга подходяща работа, съгласно предписанията на здравните органи за срока на решението – 01.09.2015 год. Посочила е също, че при неизпълнение на това задължение, на основание чл.317, ал.4 КТ, работодателят й дължи обезщетение съгласно чл.217 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение от деня, в който е получила предписанието за трудоустрояването, като е приложила и заверено копие от експертното решение. Прието е, че ищцата е уведомена за това, че в Оп „“ няма длъжност с по-леко натоварване или такава, която не натоварва опорно-двигателния апарат, а „психофизическо натоварване“ има във всяка една длъжност от длъжностното разписание на предприятието. Съдът е счел, че в конкретния случай в представеното решение на ТЕЛК липсва произнасяне относно наличните противопоказания за изпълняваната от ищцата длъжност по трудовото й правоотношение с ответното предприятие и само това е достатъчно, за да обоснове незаконосъобразност на уволнението на посоченото правно основание, поради което не е кредитирал назначената и приета по делото медицинска експертиза от вещо лице – специалист по трудова медицина, в частта, касаеща отговора на въпроса дали заеманата от ищцата длъжност до уволнението е противопоказна за изпълнение от лица с нейното заболяване. Съдът е изложил съображения и за това, че за да бъде законно уволнението по чл.325, т.9 КТ, работодателят е длъжен да предложи на работника или служителя друга подходяща за здравословното му състояние длъжност, която да заеме. Прието е, че в конкретния случай със заповед № 240/03.10.2013 г. на ищцата е разпоредено от директора на предприятието да изпълнява длъжността „домакин“ в столово хранене – [населено място] поради недостиг на работна ръка вследствие увеличения обем работа, считано от 07.10.2013 г., като преди издаването на заповедта директорката на ответното предприятие я е уведомила с изрично писмо, че в ОП ПДУХПД няма длъжност с по-леко натоварване или такава, която да не натоварва опорно-двигателния апарат, като в същото уведомление се твърди, че на ищцата било предложено преназначаване в звено „С. хранене“ в [населено място], но липсват доказателства подобна покана да е изпратена и за това дали последната е дала съгласие. При тези данни съдът е счел, че това уведомително писмо не представлява предложение по реда на чл.317, ал.3 КТ, а издадената заповед № 240/03.10.2013 г. не представлява изменение на договора относно заеманата длъжност /преназначаване от една длъжност на друга/, а е продиктувана от временната необходимост за справяне с по-големия обем от работа в определено звено в ответното предприятие и не може да се приеме, че изпращайки по еднолично свое решение ищцата да изпълнява определена работа на друго работно място, работодателят е изпълнил своето задължение по чл.317, ал.3 КТ, от което не следва да се счита, че е освободен поради факта, че не е определил длъжности, подходящи за заемане от лица с намалена трудоспособност. С оглед разрешението на този въпрос съдът е приел, че това е още едно основание за незаконосъобразност на обжалваното уволнение. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят- работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора: за това длъжен ли е работодателя, включително при липса на предпоставки по чл.315 КТ/брой работници и служители по-малко от 50/ при всички положения да предложи на работника или служителя подходяща за здравословното му състояние работа преди да прекрати договора по реда на чл.325, ал.1, т.9 КТ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя решение от 13.05.2014г. по гр.д.№4811/2013г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че работодател с повече от 50 работници има задължение да определя ежегодно работни места за трудоустрояване и решение от 03.07.2014 по гр.д.№6526/2013г., ІV г.о. ВКС, в което е прието, че компетентен орган за преценка необходимостта от трудоустрояване е ЛКК за лица под 50% намалена работоспособност. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по поставения от жалбоподателя въпрос е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и следва да бъде допуснато касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът