Определение № 4568 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3178/26.02.2025 година, подадена от В. И. М., срещу решение № 590/11.12.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 771/2024 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 459/09.08.2022 година на Районен съд Благоевград, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 2218/2021 година, с което са отхвърлени предявените от В. И. М. срещу ПГСАГ „В. Левски“ гр. Б. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т .3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяната като такова на уволнението му от длъжността „старши учител по физическо възпитание и спорт“, извършено със заповед № РД-/ година на Директора на ПГСАГ „В. Левски“ гр. Б., на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ПГСАГ „В. Левски“ гр. Б. да му заплати сумата от 8532.00 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от 28.06.2021 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В подадената от В. И. М. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от касатора срещу ПГСАГ „В. Левски“ гр. Б. искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а същ така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по подадената касационна жалба ПГСАГ „В. Левски“ гр. Б. е подал отговор с вх. № 5163/01.04.2024 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 590/11.12.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 771/2024 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. В. И. М. е бил уведомен за обжалваното решение на 28.01.2025 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е вх. № 3178/26.02.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че пред първоинстанционният съд В. И. М. бил предявил срещу ПГСАГ „В. Левски“ гр. Б. три иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Нямало спор, че М. бил работил по трудово правоотношение в ПГСАГ „В. Левски“ Б. на длъжност учител по физическо възпитание и спорт, както и, че със заповед № РД-08682/28.06.2021 година на директора на ПГСАГ „В. Левски“ гр. Б. на основание чл. 188, т. 3 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушения на правата на учениците от 10а и 10б клас на ПГСАГ, упражнено психическо насилие над учениците от 10а и 10б клас и унижаване на достойнството им, с което бил нарушил разпоредбите на чл. 69, ал. 1 от Правилника за дейността на ПГСАГ „В. Левски“ гр. Б., чл. 2, ал. 2, пр. 1 и чл. 26, ал. 1 от Етичния кодекс на ПГСАГ „В. Левски“ гр. Б.. Във въззивната жалба си М. правел оплаквания за това, че заповедта за налагане на наказанието не била мотивирана съгласно изискванията на чл. 195 от КТ, както и че не били ясни периодите и датите на извършване на твърдените нарушения. Направени били оплаквания, че процесните нарушения не били извършени, като по делото липсвали безспорни и категорични доказателства в тази насока. Въззивната съдебна инстанция намирала, че посочените възражения били неоснователни. Задължението по чл. 195 ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение било въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 Кот Т и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Когато изложените мотиви били достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаряла на изискванията на чл. 195 от КТ. В конкретният случай въззивният съд намирал, че изискванията за мотивиране на заповедта били спазени и същата съдържа необходимите реквизити. Неоснователно били оплакването за това, че по отношение на описаните нарушения липсвала дата, съответно период на извършването им. За нарушението по т. 1 от заповедта било посочено, че било извършено през февруари .2021 година, по време на онлайн обучение в час по физическо възпитание и спорт, провеждан от преподавателя В. И. М. чрез платформата „Тиймс“ в 10а клас. Т. е. посочено било точно време на извършване на процесното нарушение–онлайн час по физическо възпитание и спорт, провеждан с учениците от 10а клас през месец февруари 2021 година. С оглед естеството на извършените нарушения по т. 2 от заповедта не било необходимо, а и практически невъзможно, да се фиксират точно определени дати. Напълно достатъчно било посоченото, че нарушенията били извършени по време на учебните часове, провеждани в реална, учебна среда, за дълъг период от време, считано от началото на учебната 2020/2021 година на неустановени дати. Периодът на извършване на вменените нарушения бил ясен-по време на часовете на учебната 2020/2021 година. Не било необходимо, както се твърдяло във въззивната жалба, да се фиксират като дати всички часове, на които били провеждани занятия и на които точно учителят бил отправял цитираните в заповедта реплики. Това било и невъзможно да бъде направено, доколкото в самите жалби на учениците и техните родители липсвала точна конкретизация на ден и час, а и едва ли било възможно ученичките да помнят точни дни в които учителят бил отправял процесните реплики. Единствено по отношение на нарушението по т. 3 липсвала конкретизация за дата, съответно период на извършване. В приложените извадки от провеждан чат били посочени дати, но липсвала посочена година. В жалбата, подадена от К. (цитирана в заповедта) също липсвала конкретика по отношение на периода, съответно датата на извършване на нарушението. Видно било от назначената по делото компютърна експертиза, че кореспонденцията била водена за периода ноември 2020 година-май 2021 година. Затова от доказателствата по делото се установявало кога било извършено соченото деяние. Дори и да се приемело, че заповедта не била достатъчно мотивирана по отношение на нарушението по т. 3, то била достатъчно ясна и мотивирана за останалите две нарушения. Преди налагане на наказанието работодателят бил изискал писмени обяснения от уволнения учител, съобразно изискванията на чл. 193 от КТ и такива били дадени. Недоказани останали възраженията, че на последния бил предоставен твърде кратък срок, за да дадял писмени обяснения. Следвало да се отбележи, че с оглед естеството на твърдените нарушения, лицата по отношение на които били извършени–ученици, ненавършили пълнолетие, и извършителя–учител, намесата на директора следвало да бъде навременна и адекватна. Дори и да се приемело, че срокът за даване на обяснения не е бил достатъчен, учителят бил имал възможност да поиска допълнителен срок, съответно да представи своите обяснения и след дадения му такъв. Дали те щели бъдат зачетени от работодателя било отделен въпрос, но би било индиция, че твърдяното от В. И. М. било вярно. По делото обаче липсвали такива данни. Затова не следвало да се приема за нарушена процедурата на чл. 193 от КТ. При налагане на дисциплинарното наказание били спазени преклузивните срокове по чл. 194 от КТ. Наказанията били наложени в срок до два месеца от отриване на нарушенията и до една година от извършването им. Въззивната съдебна инстанция намирала за напълно неоснователни оплакванията на В. И. М. за това, че описаните в заповедта нарушения не били извършени. Доказателствата, ангажирани пред първата инстанция, били точно в обратен смисъл. Нарушението по т. 1 от заповедта се доказвало от писмена жалба, депозирана до директора на ответното училище от ученика И. Г., доклад от извършена проверка, разпоредена от директора на учебното заведение, показанията на свидетелите В. М., Ц. И. и И. Г.. В показанията си свидетелят Г. потвърждавал изнесеното от него в депозираната до директора жалба, като посочвал, че в онлайн час през месец февруари 2021 година учителят М. правел секс, като се чувало пъшкане от негова страна, по което време само микрофонът на учителя бил включен. Свидетелите М. и И. посочвали че били слушали процесния запис от провеждан онлайн час и се чували пъшкания, стенания, като разпознали, че това бил гласът на учителя М.. В доклада от проверката било отразено, че по време на провеждания онлайн час се чували стенания и нецензурни реплики с похотливо съдържание от страна на учителя–„Ох, бейби“, „Чаровна си“. Нарушенията по т. 2 се доказвало от приложените по делото жалби, адресирани до директора на учебното заведение от ученици от десетите класове, както и от техните родители. От жалбите се установявало, че в часовете по физическо възпитани и спорт през учебната 2020-2021 година по отношение на ненавършили 18 години ученички-Ц. Г. К., А. С. К., Л. И. Й., И. Р. Н., В. В. В., Б. Х. И. учителят бил отправял словесни реплики, съдържащи сексуални намеци, както следва: „Праиш ли секс?“, „Колко често правиш секс?“, „Издържам по три часа и спирам, за да я лижа?“, „Палава ли си в леглото?“, „Много е важна сексуалната игра преди и по време на секс!“, „Ползваш ли играчки/вибратор/?“ „С презерватив ли го правиш? Без е по‑хубаво“, „Правила ли си оргия?“, „Правила ли си секс с момичета? Харесва ли ти?“, „Коя ти е любимата поза?“, „Трябва да идваш по-често с клин!“, „Отслабнала си и си оформила дупето.“, „Пораснали са ти циците.“, „Имаш много хубави прашки.“, „Идвай по-често с къси рокли и поли“, „Палава ли си в леглото?“. При проведени разговори между социални работници и посочените момичета, в присъствието на техните родители, децата били потвърдили изнесеното от тях в жалбите. Доказано било извършването и на нарушението по т. 3 от заповедта. Установило се, че наказаният учител бил писал съобщения в късните часове на нощта на ученичката Ц. К. със следното съдържание: „Да ти изям устни тииии прекрасни.“, „Красива“. Извършването на нарушението се установявало от представения по делото извадка от провеждан чат, показанията на свидетелката К. и съдебно компютърната експертиза. Свидетелката К. в показанията си посочвала, че в късните часове на нощта учителят М. й бил писал съобщения, в които казвал, че е красива, че ще й изяде устните, да отидат на кафе и дискотека, да я прибира у тях, пращал й емотикони – сърчица и целувки. Действително от назначената по делото компютърна експертиза не се установявало авторството на съобщенията, но доколкото свидетелката сочела, че това бил учителят и с оглед на представените разпечатки от изпращани съобщения въззивният съд намирал, че съобщенията били изпращани именно от В. М.. С извършените нарушения по посочените три точки В. И. М. бил нарушил разпоредби от Правилника за дейността на ПГСАГ „В. Левски“ гр. Б. и Етичния кодекс на ПГСАГ „В. Левски“ гр. Б.лагоевград, с които документи същият бил запознат в качеството си на дългогодишен учител в ответното учебно заведение. Съгласно чл. 69, ал. 1 от посочения правилник педагогическият специалист, какъвто безспорно бил уволненият служител, нямал право да нарушава правата на ученика, да унижава личното му достойнство, да упражнява под каквато и да е форма физическо и психическо насилие върху него. Съгласно чл. 2 от Етичния кодекс всеки учител бил длъжен да изпълнява служебните си задължения като се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки, зачитайки правата и достойнството на личността, както и следва поведение, което не накърнява престижа на учебното заведение. В чл. 26, ал. 1 било посочено, че учителят бил длъжен да следва поведение съобразено със законите, с общоприетите морални норми и общочовешки ценности, да не уронва престижа на училището и да пази авторитета на институцията, която представлява. Нарушенията, описани в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание били такива, унижаващи личното достойнство на непълнолетните деца и представлявали форма на психическо насилие. Чрез извършеното безспорно се нарушавал престижа на учебното заведение, доколкото било допуснато педагогически специалист да извършва за един продължителен период от време такива непристойни действия, унижаващи личното достойнството на учениците, като то безспорно било в разрез с общоприетите морални норми и общочовешки ценности за поведение, още повече като се имало предвид, че нарушителят бил учител, който следвало да бъде пример за подрастващото поколение. Неоснователни са били оплакванията за това, че В. И. М. се ползвал със специална закрила по реда на чл. 333, ал. 3 от КТ и преди уволнението му работодателят не бил изискал и получил разрешение от съответната компетентна синдикална организация за прекратяване на трудовото правоотношение. По делото били представени доказателства за това, че към датата на уволнението В. И. М. изпълнявал длъжността регионален секретар на Синдикален регионален съюз към КТ „Подкрепа“ гр. Б.. Според М. компетентният орган, който следвало да даде разрешение за уволнението му по чл. 333, ал. 3 от КТ бил Изпълнителния съвет на Синдикален регионален съюз към КТ „Подкрепа“ гр. Б.. Нямало спор, че разрешение от този орган не било искано и не било давано. Според работодателя компетентната синдикална организация, която следвало да даде разрешение за налагане на дисциплинарната санкция е Синдикална организация на КТ „Подкрепа“ към ответното училище. Представени били доказателства, че последната била дала съгласие за уволнението на М.. С това въззивният съд намирал, че е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ. След като при ПГСАГ „В. Левски“ гр. Б. била действала синдикална организация, то тя именно била компетентният орган, който да даде съгласие за уволнението и това било сторено. Синдикален регионален съюз към КТ „Подкрепа“ гр. Б. бил вътрешно подразделение на синдикална организация, създадена и структурирана в различно звено от това на предприятието на работодателя, поради което не попадало в обхвата на закрилата. Затова разрешение от Изпълнителния съвет на Синдикален регионален съюз към КТ „Подкрепа“ гр. Б. не следвало да се иска и липсата му не влияела на законосъобразността на извършеното уволнение. С оглед на всичко това следвало, че обжалваното първоинстанционно решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ били отхвърлени трябвало да бъде потвърдено изцяло, като правилно, законосъобразно и напълно обосновано. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. И. М. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това длъжен ли е въззивният съд да разгледа, анализира и прецени всички доказателства, да обсъди и да се произнесе по всички доводи и съображения на страните, по направените от тях доказателствени искания, като конкретно, тясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра и на кои не, кои възприема и кои не, включително и когато с отменително решение та НКС са дадени задължителни указания? и за това ползва ли се от закрилата на чл. 333, ал. 3 от КТ лице, което е член на синдикално ръководство на териториален, отраслов или национален ръководен, изборен, синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност?. По отношение на първия от въпросите се твърди противоречие между въззивното решение и установената съдебна практика на ВКС, намерила израз в решение № 10/01.02.2012 година, постановено по гр. д. № 130/2011 година, решение № 22/24.02.2015 година, постановено по гр. д. № 458/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 149/03.07.2012 година, постановено по гр. д. № 1084/20111 година, решение № 173/06.11.2020 година, постановено по гр. д. № 4404/2019 година, дете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 411/27.10.2011 година, постановено по гр. д. № 1857/2010 година, решение № 3/22.072013 година, постановено по гр. д. № 534/2012 година и решение № 478/16.07.2024 година, постановено по гр. д. № 3449/2023 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а по втория въпрос твърдяното противоречие е с ТР № 9/12.12.2014 година, постановено по тълк. д. № 9/2013 година на ОСГК на ВКС. Така формулираните въпроси са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивния съд при постановяване на обжалваното въззивно решение, поради което същото трябва да бъде допуснато до касационно обжалване по тях, за проверка на съответствието му с посочената от касатора съдебна практика на ВКС. При това съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС вторият въпрос трябва да бъде уточнен в смисъл ползва ли се от закрилата на чл. 333, ал. 3 от КТ лице, което е член на синдикално ръководство на териториален, отраслов или национален ръководен, изборен, синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и кой е компетентния синдикален орган, който трябва да даде това съгласие в този случай. Освен това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се прави искане въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното определение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от В. И. М. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде доуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 590/11.12.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 771/2024 година, по подадената срещу него от Георги Веселинов Николов, касационна жалба с вх. № 3178/26.02.2025 година и такова трябва да се допусне. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение