Определение № 709 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1882/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. К. срещу решение №.1325/19.02.20 по г.д.№.1673/19 на Софийски градски съд, ІV Д състав - с което е потвърдено решение №.566447/20.12.18 по г.д.№.37877/18 на СРС, 156с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна „Кока кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“АД оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на което ищецът е заемала длъжност ”водач мотокари“ в ПЦ Костинброд в ответното дружество; на 11.05.18 му е била връчена заповед за дисциплинарно уволнение на основание чл.187 т.3, т.5 и т.10 КТ и чл.190 ал.1 т.3 КТ – за това, че на 23.01.18 в 23,58ч. е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в тютюнопушене в зона, която не е предназначена за това /товарно хале/, в противоречие с чл.14 от Правилника за вътрешния трудов ред от 2009г. и Заповед №.СО-Д-131/24.03.17 относно правилата и нормите за пожарна безопасност; при налагане на наказанието работодателят е взел предвид, че служителят има две незаличени по смисъла на чл.197 КТ наказания „забележка“, наложени със заповед №.СО-О-279/2.06.17 /за това, че на 11.05.17 между 6,45 и 6,55ч. пуши в зона товарно хале, която не е предназначена за това/ и Заповед №.СО-О-6411/24.08.17 /за това, на 18.07.17 между 22.40 и 23.20 при товарене на камион на фирма „Тексим“ за локация [населено място] са натоварени реално 30 вместо дължимите 28 палета, като качените вповече не са били сканирани от мотокариста/. От правна страна е прието, че наказанието е наложено със заповед, която е в достатъчна степен мотивирана съгласно чл.195 КТ; спазени са и предвидените в чл.194 КТ срокове /не по-късно от 2м. от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му -работодателят е узнал за същото най-рано от Доклад СО 1628/22.03.18, а наказанието е наложено със заповед от 24.04.18/ и процедурата по чл.193 КТ. Доводите за нарушение на последната-с твърдения, че работникът не е бил информиран, че ще се търси дисциплинарната му отговорност, както и за нарушението, за което ще му бъде наложено наказание, са намерени за неоснователни. Посочено е, че с искане №.С-244, връчено срещу подпис на ищеца на 22.03.18, са му били поискани обяснения за нарушението, описано в Доклад №.СО 1628, като в искането изрично е вписано, че става дума за обяснения по реда на чл.193 КТ; в отговор именно на това искане и служителят е депозирал пред работодателя обяснения №.СО 1648/23.03.18. Съдът е обсъдил и фактическите основания за налагане на наказанието. Отразил е, че посочените в заповедта действия на ищеца са квалифицирани от работодателя като нарушения на чл.187 т.3, т.5 и т.10 вр. с чл.19 ал.1 т.3 КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила /т.3/, неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд /т.5/, неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закон и други нормативни актове /т.10/ и системни нарушения на трудовата дисциплина /чл.190 ал.1 т.3 КТ/. Приел е, че нарушението, за което е наложено наказанието - тютюнопушене в зона /товарен цех/, която не е предназначена за това /т.е. тютюнопушене на неразрешено място/, съставлява нарушение на правилата за безопасни и здравословни условия на труд, свързани с работния процес и съответстващите му технически и технологични правила /чл.187 т.5 КТ/. Отразил е, че по делото е установено, че на основание чл.9 ал.2 от Наредбата №.8121з-647/1.10.14 за правилата и нормите за пожарна безопасност работодателят е издал заповед №.131/24.03.17 за забрана на тютюнопушене на територията на Производствен цех Костинброд – освен на определените за това места за пушене, които са били изброени в заповедта; тя е била доведена до знанието на служителите чрез поставянето й на видно място, като на разрешените места за тютюнопушене е имало табели с надпис „място за пушене“; същите са били поставени още преди издаването на заповедта и винаги са били на място; товарното хале е било част от склада /състояло се от 12 вида врати, в които влизали камиони/ и както в него, така и пред него не е било разрешено пушене. Като е съобразил съвкупния доказателствен материал - писмени и гласни доказателства /в това число свидетелските показания и липсата на опровергаване на тези на свидетелите на ответника от тези на доведените от ищеца/, извършения оглед на флаш памет и освидетелстване на ищеца и заключението на съдебно-техническата експертиза /че записите на охранителните камери на ответното дружество са автентични, не са манипулирани или подправени/, е достигнал до извод, че работодателят е провел доказване, че Н.К. е пушил на място, необозначено за това, в ден и час, указан в атакуваната заповед. Въззивната инстанция е намерила за неоснователно възражението за несъразмерност на наложеното наказание с тежестта на нарушението. Позовала се е на практиката на ВКС, според която системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато служителят е извършил три или повече нарушения, които все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанията за останалите не са заличени по реда на чл.197 КТ или чл.198 КТ. Посочила е, че при две санкционирани нарушения с незаличени наказания последващите нарушения сочат на системно поведение на работника, респективно обосновават налагането на по-тежко дисциплинарно наказание /реш.№.44/21.02.18 по г.д.№.2306/17, ІV ГО/. За наличие на основанието на чл.190 ал.1 т.3 КТ е съставомерна наличността на съвкупност на три или повече еднородни или разнородни нарушения на трудовата дисциплина, за които работникът не е би санкциониран, или, ако е бил санкциониран, наказанието не е било заличено по описания ред /след изтичане на 1г. от налагането му/, като при тези нарушения работодателят винаги трябва да прецени кое наказание съответства на тежестта на нарушенията. В случая е установено, че на ищеца са били наложени две предходни, незаличени в сроковете по чл.197 ал.1 КТ или чл.198 ал.1 КТ наказания „забележка“ /процесното такова от 24.04.19 е наложено преди изтичане на 1 година от налагането на предходните наказания (във връзка с първото са изслушани свидетелски показания на св.М. - стр.111, от които се установява, че заповедта за налагането му №.СО-О-279/2.06.17 е била връчена на ищеца при отказ да я получи пред свидетеля-чийто е и един от подписите, оформили отказа)/, като е налице системност в поведението му, свързана с неспазването на забраните и ограниченията във връзка с работния процес, въведени от работодателя и от закона за опазване живота и здравето на работещите в ПЦ Костинброд. Съдът е приел, че действително двете нарушения, за които Н.К. е санкциониран в рамките на една година, са от различен вид, но законът не изисква всяко едно от тях поотделно да е тежко - достатъчен е факта, че са извършени системно; независимо от вида и тежестта на всяко нарушение, със своята повторяемост те обективно сочат на по-голямо неизпълнение на вменени със закона и Правилника за вътрешния трудов ред задължения на ищеца /реш.№.117/5.04.12 по г.д.№.1306/11, ІV ГО, реш.№.55/1.03.11 по г.д.№.1972/09, ІV ГО, реш.№.29/10.03.15 по г.д.№.3149/14, ІІІ ГО/. Системното пушене на забранено за това място - в товарното хале, където се съхраняват запалими материали - би довело до негативни последици както за здравето и живота на служителя, така и до създаване на опасност от пожар, който може да засегне здравето и живота на по-широк кръг лица. Въззивната инстанция е посочила, че при определяне тежестта на наказанието работодателят е съобразил обстоятелството, че с поведението си ищецът неглижира тежестта на нарушенията – което показва, че за него пушенето по време на работа на нерегламентираните за това места не съставлява нарушение на трудовата дисциплина /който извод е видим и от възраженията във въззивната му жалба/. За неоснователно и недоказано е намерено и възражението, че пушенето на мотокарите се е толерирало и че поради това не е налице основание за налагане на най-тежкото наказание. Съдът е отразил, че всички свидетели са категорични, че никой не е пушил в товарните халета именно поради забраната за това. При тези обстоятелства е формиран извод, че при прилагането на нормата на чл.189 ал.1 КТ извършеното от ищеца нарушение при условията на системност е достатъчно сериозно, за да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Предвид неоснователността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, като неоснователни са отхвърлени и обусловените от него такива по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, като формулира следните въпроси, за които твърди, че са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото: 1.“Следва ли съдът да основава извода си за автора на прието от съда дисциплинарно нарушение само на база свидетели, които са в служебна зависимост от ответната страна по делото, явяваща се издател на оспорваната заповед за уволнение?“; 2.“Следва ли съдът да установява автора на дисциплинарно поведение на база извършен от него в съдебно заседание оглед на видеозапис, при който съдът извършва разпознаване на лица от записа в съдебно заседание?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Първият въпрос е неотносим, респективно предпоставя условие, което не е било прието от въззивната инстанция. Съдът не е основал извода си за автора на приетото дисциплинарно нарушение само на база свидетелски показания. Това е направено след съвкупна преценка на доказателствата по делото - в това число след оглед на видеозапис от охранителна камера, след освидетелстване на ищцовата страна и след изслушване на съдебно-техническа експертиза във връзка със записа; изложени са и изрични мотиви защо показанията на свидетелите на ответника не се опровергават от тези на ищеца. Същевременно обстоятелството, че свидетелите, които установяват неблагоприятни за ищеца факти, са служители на ответника, само по себе си не е основание за автоматично дисквалифициране на показанията им. Гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл.172 ГПК/чл.136 ГПК(отм.) и съвкупно с целия доказателствен материал по делото; вземат се предвид всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти, в това число волята на свидетеля да каже истината. Във всички случаи съдът трябва да мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели, но не може да игнорира свидетелските показания, освен ако неправилно ги е допуснал като доказателствени средства /били са неотносими или недопустими/. В този смисъл е налице и задължителна практика на ВКС /реш.№.65/16.07.10 на ВКС по г.д.№.4216/08, IV ГО/, от която въззивната инстанция не се е отклонила-вкл. като изрично е изложила мотиви защо намира даден факт за установен, в това число защо приема, че показанията на дадена група свидетели не се опровергават от тези на други. Предвид изложеното и разясненията на т.4 от Тълкувателно решение №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Във връзка с въпроса за използването на видеозапис като доказателствено средство също е формирана задължителна практика - реш. №.136/11.04.11 по г.д.№.602/10, ІV ГО - от която въззивният съд не се е отклонил. Съгласно същата установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства, обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи; доказателствата следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство, отразената картина и сторения коментар; законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл.204 ал.1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи /вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт; всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство/; независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес, включително и при установяване на осъществено дисциплинарно нарушение. В случая съдът е извършил оглед на видеозапис, който, съгласно техническата експертиза, е автентичен и не е бил манипулиран. Същевременно нарушението е установено на база използване на всички доказателствени средства, които са били преценени от съответната съдебна инстанция като необходими, уместни и достатъчни – както личен оглед на записа, така и оглед и освидетелстване на ищеца и изслушване на съдебно-техническа експертиза, респективно на свидетелски показания. Отделно от изложеното, несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона /събрани са относимите доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, вкл. тези на ищеца за неспазване на процедурата по чл.193 КТ, за разгласяването на забранените места за тютюнопушене, за връчването му при отказ на заповедта за първото дисциплинарно наказание от 2017, за неизвършване на нарушението/, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 1450лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,