Определение № 584 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3274/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника УМБАЛСМ”Н.И.Пирогов” ЕАД, чрез главен юрисконсулт П. Н. срещу решение № 261660/11.03.2021 г. по в.гр.дело № 11197/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 77940/28.04.2020 г. по гр.дело № 15808/2019 г. на Софийски районен съд, с което уважени предявени искове от Ш. Ф. срещу УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”ЕАД с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят. В изложението към касационната жалба, озаглавено молба са мотивирани доводи за нищожност и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба Ш. Ф. не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. От фактическа страна е прието за безспорно между страните, че са били обвързани от трудово правоотношение, което се потвърждава и от представения трудов договор № 4-203/28.06.2016 г., по силата на който ищецът Ш. Ф. е заемал длъжността „лекар“, код по НКПД 22117001, клас 2-АС, като е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 720 лв. Договорът е сключен за неопределено време, със срок за изпитване от 6 месеца – до 01.01.2017 г. С допълнително споразумение № РД-31-4-3/06.01.2017 г. към трудов договор № 4-203/28.06.2016 г. страните са постигнали съгласие за изменение на трудовия договор, считано от 09.01.2017 г., както следва: от длъжност „лекар“ на длъжност „лекар, хирургия“, код по НКПД 22127055, в Трета хирургична клиника на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, при основано месечно възнаграждение в размер на 820 лв. Съгласно т.3 от допълнителното споразумение, договорът е сключен за неопределено време, със срок за изпитване от 6 месеца – до 09.07.2017 г. Прието е, че според представената длъжностна характеристика на лекар-хирургия в хирургичната клиника на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за длъжността „лекар-хирург“, код по НКПД: 22127055, структурно звено - Трета хирургична клиника, Раздел III „Основни отговорности“, б. „Б“ „Лечебно-диагностична и консултативна дейност“, е предвидено, че: лекарят участва в цялостния диагностичен, лечебен и рехабилитационен процес на хоспитализираните пациенти, прилагайки всички съвременни изисквания за ниво на медицинските знания и правилата за добра медицинска практика (т.1); съблюдава изпълнението и в своята ежедневна работа се ръководи от хирургичните стандарти и алгоритми за поведение на Секцията по обща, висцерална и спешна хирургия (т.2); осъществява контрол върху състоянието на хоспитализираните и амбулаторните пациенти посредством участието в регулярни визитации, прегледи и консултации с особено внимание върху новопостъпилите, оперираните и болните в тежко или влошено състояние (т.3); участва в консултативната дейност на клиниката (т.4); участва в ежеседмичните клинични срещи за обсъждане на болните, подлежащи на планови оперативни интервенции и настъпилите усложнения (т.5); контролира дейността на лекарите без специалност, специализантите и останалия медицински персонал в клиниката (т.6); отговаря за правилното водене на медицинската документация - ИЗ, епикризи, информирани съгласия и др., съобразено с правилата за добра медицинска практика, като се спазват всички изисквания произтичащи от Договора на болницата с НЗОК и носи дисциплинарна и финансова отговорност за това (т.7); повишава непрекъснато професионалната си квалификация (т.8); участва във внедряването на съвременни диагностични и лечебни методи (т.9); участва в междуклинични консултации и колегиуми (т.10); в ежедневната си работа се съобразява и спазва Правилника за борба с ВБИ на клиниката (т.11); в ежедневната си работа се съобразява с лекарствената политика на клиниката, спазването на лечебно-възстановителния режим и поддържането на образцово хигиенно състояние в клиниката (т.12); информира се чрез анкети и разговори за мнението на болните относно качеството и културата на оказаната им медицинска помощ в клиниката (т.13). С допълнително споразумение № РД-31-4-147/19.06.2017 г. към трудов договор № 4-203/28.06.2016 г. страните са постигнали съгласие за промяна на работното място на ищеца от Трета хирургична клиника в Четвърта хирургична клиника, като е уговорено, че споразумението влиза в сила на 01.07.2017 г. С допълнително споразумение № РД-31-4-821/16.10.2018 г. към трудов договор № 4-203/28.06.2016 г. страните са постигнали съгласие за промяна на работното място на ищеца от Четвърта хирургична клиника в Клиника по хирургия, като е уговорено, че споразумението влиза в сила на 08.10.2018 г. Със заповед № РД-32-4-1194/14.11.2018 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, на основание чл.160, ал.1 и ал.3 КТ на ищеца е разрешено ползването на неплатен отпуск за период от 3 месеца, считано от 05.12.2018 г. до 05.03.2019 г., както следва: за периода 05.12.2018 г. – 31.12.2018 г. и 01.01.2019 г. – 12.02.2019 г. – с трудов стаж, а за периода 13.02.2019 г. – 05.03.2019 г. – без трудов стаж. Със заповед № 2/08.01.2019 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, на основание чл.175, ал.2 КТ, е прекъснат разрешеният със заповед № РД-32-4-1194/14.11.2018 г. неплатен отпуска на ищеца, считано от 01.01.2019 г. по взаимно съгласие на страните. Със заповед № РД-361/14.01.2019 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, на основание чл.187, ал.1, т.3 и т.10 КТ, както и на основание чл.190, ал.1, т.7 и чл.188, т.3, като е посочено, че същото се налага във връзка с докладна на д-р П. Н. РД-41-1004/22.10.2018 г., Началник на Отделение по анестезиология към КАИЛ. В заповедта за изложени мотиви, че след извършена проверка по случая е било установено, че на нощното дежурство на 21.10.2018 г. срещу 22.10.2018 г. по време на операция – лапаротомия с извеждане на противоестествен анус главният оператор д-р Ф. се размива и оставя пациентката А. Г. С. с отворен корем, напускайки операционната зала, поради разногласие с анестезиологичния екип, като този факт се потвърждава и от д-р Ф. в негови писмени обяснения № РД-41-1004/24.10.2018 г. В заповедта за уволнение е посочено, че описаното поведение не съответства на нормалната хирургична практика, както и че по време на своята работа д-р Ф. е следвало да действа в интерес на живота и здравето на г-жа С. съгласно чл.3 от Кодекса на професионалната етика на лекарите в България, без да оставя лични разногласия да вземат превес пред интересите на пациентката; че също така е следвало да защитава правото й на сигурност и безопасност по време на лечебните процедури. Изложени са мотиви, че описаното поведение не съответства на задълженията, установени в чл.126 КТ като: спазване на вътрешните етични правила, приети в предприятието – чл.124, т.10 КТ, да съгласува работата си с останалите работници и служители – чл.124, т.11 КТ и задължението да бъде в операционната зала по време на хирургична операция, действайки в интерес на пациентката – чл.126, т.13 КТ. Заповедта за уволнение е връчена на 16.01.2019 г. От правна страна е прието, че между страните в производството е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „лекар, хирургия“ в Клиника по хирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. Прието е още, че с атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. Съдът се е позовал на чл.195, ал.1 КТ, според който дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Посочил е, че според константната съдебна практика на ВКС необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195, ал.1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Позовал се е на практика на ВКС – решение на състав по чл.290 ГПК, според която задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ. Съдът е приел, че в случая работодателят е изпълнил точно задължението си, установено в посочената норма, като е описал кога, къде и при какви обстоятелства е извършено дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, както и противоправността на деянието. Прието е, че между страните не е спорно, че работодателят е изпълнил точно задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на ищеца. Посочено е, че нормата на чл.194, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Прието е, че сроковете за налагане на наказанията са два – двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му – чл. 194, ал. 1 КТ, според който дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишният срок от извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл краткият двумесечен срок от узнаването му, което се случва при хипотеза на по-късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение. Обратното, ако е изтекъл двумесечният срок от узнаването, дори и да не е изтекъл едногодишният срок от извършване на наказанието, дисциплинарното наказание отново не може да бъде наложено. Въззивният съд е приел, че доводи за налагане на дисциплинарното наказание след срока по чл.194, ал.1 КТ, са наведени от страна на ищеца с исковата молба, с което този въпрос е включен в предмета на спора между страните. Прието е, че в случая субектът на дисциплинарна власт е узнал за нарушението на трудовата дисциплина, за което ищецът е наказан, на 22.10.2018 г. – датата, на която според мотивите на заповедта за уволнение е била депозирана докладна записка до него от началника на Отделение по анестезиология към КАИЛ. Двумесечният срок по чл.194, ал.1 КТ изтича на 27.12.2018 г. /тъй като дните от 22.12.2018 г. до 26.12.2018 г. вкл. са неприсъствени/. Съдът се е позовал на чл. 194, ал. 3 КТ, според който сроковете не текат, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Според съда без значение е видът на отпуска /достатъчно е същият да е от предвидените в закона/, както и неговата продължителност. Посочено е, че през време на отпуска сроковете спират да текат, поради това, за да се прецени дали съответният срок е изтекъл, времето на законоустановен отпуск се приспада от продължителността на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. По разпореждане на закона срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се брои в месеци и изтича на съответното число на последния /втория/ месец. Приел е, че когато са били налице основания за спиране поради ползван отпуск в рамките на този срок след съответната дата на втория месец следва да се прибавят толкова дни, колкото е бил разрешеният отпуск. Приел е още, че точният брой дни зависи от конкретиката на случая и от вида отпуск. Съдът е приел, че при ползван платен годишен отпуск се прибавят разрешеният като отпуск брой работни дни, като не следва да се прибавят към този срок и почивните, и празничните дни, обхванати от периода, в който работникът или служителят е бил в отпуск, тъй като това не се предвижда от разпоредбата на закона. Според съда законодателят е използвал различни критерии /единици/ при различните видове отпуски – едни от тях са измерими в работни дни, а други в календарни дни, трети вид зависи от волята на съответния компетентен орган. Посочено е, че платеният годишен отпуск се разрешава и ползва в работни дни /арг. от чл. 155, ал. 4 КТ/. Аналогично в работни дни се разрешава неплатеният отпуск, отпускът при встъпване в брак, при смърт и др. Приел е, че в календарни дни се измерва отпускът по време на активна служба в доброволния резерв /арг. от чл. 158, ал. 2 КТ/, отпускът поради бременност, раждане и осиновяване /виж чл. 163 КТ/ и др. Посочил е, че са уредени и видове отпуски, при които в различните хипотези отпускът се разрешава месечно /т. е. в календарни дни/ или в работни дни – напр. отпускът за обучение за лица в средно и висше училище се разрешава в работни дни - чл. 169, ал. 1 КТ, а този за подготовка на дисертационен труд е в месечен срок /календарен срок/ – чл. 169, ал. 4 КТ. Отпускът при временна неработоспособност се разрешава от здравните органи, съобразно волята им – чл. 162, ал. 2 КТ и нормите на Наредбата за медицинската експертиза. Формиран е извод, че дните, в които едно лице е в отпуск, следва да се определят конкретно за всеки отделен вид отпуск, като се вземе предвид как се измерва последният. Посочен е допълнителен аргумент в тази насока и обстоятелството, че срокът цели да даде възможност за реализиране на дисциплинарната отговорност – от една страна да осигури възможност на работодателя да осъществи процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и да упражни законно правото си на уволнение, а от друга страна да осигури възможност на работника /служителя да организира защитата си срещу последното, че това може да стане ефективно единствено в условията на реално изпълнение на трудовото правоотношение. Според съда това е смисълът на разпоредбата, постановяваща, че сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка, т.е. в този времеви отрязък не се включва времето, през което работникът или служителя не е изпълнявал работата. Прието е, че в този случай срокът трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции поради отпуск /в посочения смисъл – решение № 209 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 87/2018 г. на ВКС, III ГО по чл.290 ГПК./ Прието е за установено от ангажираните по делото писмени доказателства, че ищецът е бил в неплатен отпуск в периода 05.12.2018 г. – 31.12.2018 г., който включва 16 работни дни. В случая срокът по чл.194, ал.1 КТ е започнал да тече на 22.10.2018 г. и е следвало да изтече на 27.12.2018 г., като след тази дата следва да се прибавят 16 дни, поради което срокът е изтекъл на 14.01.2019 г. /тъй като 12.01.2019 г. е неприсъствен/. Прието е още, че до тази дата заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва не само да бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена на работника или служителя /решение № 175/24.06.2013 г. по гр. д. № 1259/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО и решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ВКС, ІV ГО /. Съдът е приел, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 16.01.2019 г., след срока за налагане на дисциплинарно наказание, с изтичане на който се препятства субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание. Независимо от посоченото съдът е приел, че съгласно практиката на ВКС при трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на работника/служителя. Посочил е, че същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан, че за установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. Прието е, че за да докаже факта на извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението. Посочено е, че в случая ищецът отрича да е осъществил противоправно и виновно поведение, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина, поради което в доказателствена тежест на ответника е да установи, че такова е било налице, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Съдът е приел, че в случая от страна на ответника не са ангажирани доказателства ищецът да е осъществил описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение. Приел е още, че жалбоподателят се е позовал на посочената в заповедта за уволнение докладна на д-р П. Н. РД-41-1004/22.10.2018 г., Началник на Отделение по анестезиология към КАИЛ, че същата не е била представена по делото, нито от страна на жалбоподателя-ответник са били ангажирани други доказателства, от които да се установява, че ищецът е извършил дисциплинарното нарушение, за което му е било наложено дисциплинарно наказание. Прието е, че изводите на съда, че същото е било осъществено не могат да почиват на предположения, а подлежат на установяване при условията на пълно и главно доказване от работодателя-ответник. С оглед на това е изведен извод за неоснователност на възражението на ответника, че след като посоченият, като изготвил докладната д-р Н. е извършил вътрешна проверка, при която е установил соченото дисциплинарно нарушение, това е достатъчно основание да се приеме, че е налице описаното нарушение, тъй като посочените обстоятелства подлежат на доказване от страна на ответника, каквото доказване в случая не е било проведено. При тези съображения е формиран извод за основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Посочено е, че извън доводите, свързани със законността на уволнението, от страна на жалбоподателя не са заявени оплаквания във връзка с останалите предпоставки, обуславящи основателността на исковете по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ, поради което е прието, че тези въпроси са извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба. При тези съображения първоинстанционното решение, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са уважени е потвърдено. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Неоснователни са доводите за нищожност на въззивното решение на Софийски градски съд. Същото е постановено от надлежен съд, в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата от закона форма и е подписано. Освен доводите за очевидна неправилност на въззивното решение и за нищожност правни въпроси в изложението не са формулирани. Изложени са доводи по правилността на обжалваното решение, които не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Тези доводи не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК, а само ако се допусне касационно обжалване, при поставен правен въпрос и установено наличие на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК ,при разглеждане на касационната жалба. Правен въпрос жалбоподателят не е формулирал, поради което само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение