Определение № 60524 от 24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 817/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Л. М. А., с адрес в [населено място], представлявана от адв. С. Л.-Н., против въззивното решение № 260038 от 28 септември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1465/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора, с което се потвърждава решение № 596 от 28 февруари 2020 г., постановено по гр.д. № 2818/2019 г. по описа на районния съд в гр. Казанлък, за отхвърляне на предявените от А. против Основно училище „Георги Кирков“ гр. Казанлък искове за отмяна на уволнението й, сторено със заповед № РД-07-2/10.09.2019 г. на началника на РУО Стара Загора, с която е прекратен трудовият й договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за възстановяването й на работа на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на училището, и за осъждането на училището да й заплати обезщетение от 12323,40 лева за оставането й без работа поради уволнението за периода 10.09.2019 г.-10.03.2020 г., и в тежест на касаторката са присъдени разноски. Потвърдено е и определение № 793 от 20 май 2020 г. по същото първоинстанционно дело. В касационната жалба се заявява, че решението е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. При грубо нарушение на процесуалните правила съдът е копирал мотивите на първата инстанция, заедно с грешките в текста, което е недопустимо, тъй като всяка съдебна инстанция следва да формира сама правните си изводи и да направи свой анализ на приетите доказателства. Въззивният съд не се е произнесъл по всички оплаквания във въззивната жалба. Нарушена е процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като в искането за обяснения е сочен констативен протокол от 09.08.2019 г., без да има данни протоколът да е връчван на ищцата, независимо, че е вписан във входящия регистър на училището, защото няма данни тя да се е запознавала с него. В обжалваната заповед липсва изрично позоваване кога са открити дисциплинарните нарушения и от кога тече двумесечният срок, като съдът недопустимо замества волята на работодателя, като приема, че датата на констативния протокол е датата на откриване на нарушенията; по делото няма данни кога началникът на РУО се е запознал с него, а и е отсъствал от работа за периода 12-23.08.2019 г. В обжалваната заповед липсва обосновка защо приема дадено дисциплинарно нарушение за тежко; недопустимо е да се смесват понятията „тежко нарушение на трудовата дисциплина“ и тежест на наложеното наказание, както е сторил въззивният съд; многобройността на описаните в заповедта нарушения не може да обоснове тези нарушения като тежки. Не са изложени мотиви по оплакването за неспазване на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Описаното в т. 1 нарушение е извършено на дата, когато касаторката е била в отпуск; по това нарушение са ценени неправилно депозираните свидетелски показания, проверката е следвало да се извърши в присъствието на директорката, която в това си качество има достъп до всички документи. Съдът се е позовал на нарушение на отменената Наредба № 12/01.09.2016 г.; нарушението по т. 2 е техническа грешка, и не е формално изпълнение на трудови задължения, а и липсват данни работата по втория учебен срок да е организирана неправилно и в нарушение на чл. 258, ал. 1 от Закона за предучилищно и училищно образование; не е налице нарушение при оформяне на допълнително споразумение на служител, защото то не касае промяна на длъжността, а се определят допълнителни условия по трудовия договор. Не е допуснато нарушение при изплащане на извънреден труд – трудът е положен от синдикални членове и е разпоредено изплащането му съгласно действащия колективен трудов договор и вътрешните правила за организация на работната заплата, като касаторката е имала възможност да изплати труда в увеличението, уговорено в КТД и ВПОРЗ. Не са изложени мотиви по отношение на дисциплинарното нарушение по т. 5 от заповедта; не са представени доказателства за неправилно разпределение на лекторските часове, а непосочването на датата на влизане в сила на заповедта, не установява извършване на дисциплинарно нарушение. Командироването на служител с възлагане на конкретна задача не представлява нарушение на закона, а е извършено за предприятието и в негов интерес, което представлява доказателство за добро управление; възложените задачи не са изисквали нови умения, не е нарушена квалификацията на служителя; служителят е използвал личния си автомобил, поради което е бил предпочетен за извършването на работата. Изготвеното на 03.01.2019 г. писмо до служителите е в изпълнение на задълженията като директор да организира трудовия и учебен процес и да не допуска свободни часове; липсват доказателства касаторката да е отказвала ползване на платен годишен отпуск извън ваканциите; освен това работодателят може да определя времето на ползването на платения годишен отпуск; за да е налице дисциплинарно нарушение, е следвало до служителите да се отправи разпореждане, а не само указания. Вписванията и зачертаванията по дневниците не са с установено авторство на касаторката, нито пък че тези вписвания са направени от различни лица; липсата на име на длъжностното лице, направило корекцията, не е нарушение на трудовата дисциплина; в заповедта за уволнение липсва посочване на времето на извършването на това нарушение, но това не е обсъдено от съда. Вписванията в дневниците за отсъствията на учениците А. В. Д. и Д. В. Д. се дължат от класните ръководители и от учителите, преподавали в тези класове; исканата информация за напускането на страната от двамата ученика не е относима към нарушение на трудовата дисциплина; класните ръководители ежемесечно декларират под страх от наказателна отговорност дали в съответния клас има отсъствия, декларациите са приети по делото, но не са обсъдени; разпитани като свидетели, двамата класни ръководители не отричат, че не са вписвали отсъствия и са вписвали оценки на учениците; за ученика Д. В. Д. класният ръководител самостоятелно е взел решение за дистанционното му обучение, но не е получавал за това нареждане от касаторката; извършеното преброяване от касаторката в този клас не е отчело новопостъпил ученик; срещу касаторката е образувана предварителна проверка, но прокуратурата не е установила извършване на престъпление, и няма данни тя да е знаела за отсъствието на този ученик; в нарушение на процесуалните правила съдът не е посочил защо кредитира показанията на свидетели за разпореждане на касаторката да не се вписват отсъствия за ученика А. В. Д., при направени възражения за недостоверност на показанията и за противоречия в тях; в заповедта не е посочено невписването на отсъствия и вписването на оценки да е ставало по разпореждане на касаторката; необосновано се приема, че касаторката е „заставяла“ учителите да не вписват отсъствия на тези ученици; класните ръководители са въвели в заблуждение касаторката, че тези ученици са на училище; поради отсъствието от работа на касаторката към съответния момент, тя не е могла да даде разпореждания в посочения смисъл. Неотразяването в контролната книга на последващ контрол от страна на директора не съставлява нарушение на чл. 258, ал. 1 ЗПУО. В изпълнение на задълженията си по посочената разпоредба, касаторката е издала изрични заповеди за информиране на служителите за неработните и неучебните дни, а заповедите на министъра по никакъв начин не отменят задължението й да организира работата в училището и да напомня, че някои дни са неработни, неучебни и неприсъствени; работодателят може да обяви неучебните дни за неработни и това не съставлява нарушение на трудовата дисциплина; заповедите на министъра на образованието и науката не са представени, за да бъде извършено сравнението им със заповедите, издадени от касаторката. Описаното в т. 14 от заповедта нарушение не е такова на трудовата дисциплина, а е техническа грешка. В последната точка от заповедта също не е описано дисциплинарно нарушение, защото педагогическият съвет е колективен орган, който може по своя преценка и след гласуване да взема самостоятелно решения и касаторката не може да влияе върху тях. По отношение на потвърденото определение на първоинстанционния съд се сочи, че списъкът на разноските е представен три дена след последното съдебно заседание, което е лишило касаторката от възможност да вземе становище, а и изрично в съдебното заседание е направено оспорване на разноските, но съдът не се е произнесъл. Въззивният съд сочи, че страните са били в трудово правоотношение, като със заповед Заповед № РД-07-2/10.09.2019 г. на МОН РУО Стара Загора е наложено дисциплинарно наказание на ищцата „уволнение“ от заеманата от нея длъжност „директор“ на ОУ „Георги Кирков“ гр. Казанлък на основание чл. 330, ал. 2 КТ, без предизвестие; в заповедта подробно са изложени мотивите за дисциплинарното наказание на директора, и подробно са описани и нарушенията, за които се налага наказанието. Възпроизведени са свидетелски показания за водената в училището документация и начина на съхраняването й, за начина за начисляване и заплащане на извънредния труд и декларирането на лекторските часове; майката на ученика Д. В. Д. информирала класния ръководител, че ученикът ще бъде на училище до края на м. ноември 2018 г. и след това заминавал за чужбина, класният ръководител дал на ученика разпределение за учебните предмети и материали, контролирал го по телефона и по интернет, детето отсъствало до края на м. март 2019 г., но учителят не уведомил директора, че предприел самостоятелна форма на обучение; за детето А. В. Д., което отсъствало от края на ноември до пролетната ваканция, класният му ръководител била информирана лично от директора, че детето ще отсъства, както се случвало и в предходните учебни години, което било училищна обществена тайна и всички в класа знаели, но не се поставяли отсъствия по указания на директора – имало натиск за това и всички колеги не писали отсъствия; при проверката от РУО на 26.07.2019 г. били искани много документи, от които били представени тези, с които заместващият директора разполагал; за учениците В. Д. неотразяването на отсъствия и писането на оценки било разпоредено от директора, като всичко се случвало под стрес, натиск, закани за уволнение и за изгонване. От назначената съдебна експертиза се установява, че в един от дневниците на класовете директорът не бил изискал спазването на Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование; в друг дневник била направена корекция на учебен предмет, без да е ясно кое лице е направило корекцията, а имало само подпис на директора; за учениците Д. и А. В. Д. не са отразени отсъствия след 31.10.2018 г. в съответните дневници на класа и те получили оценки; при текуща проверка за два от класовете имало пропуски при последващия контрол; със заповеди на министъра на образованието и науката са определени ваканции, неучебни дни, начало и край на втори учебен срок – дните, обявени в заповед на министъра, се определят за неучебни, но не и неприсъствени, но в определените със заповед на министъра дни като неучебни, директорът със заповеди задължавал и педагогическият персонал същите дни да се ползват като платен годишен отпуск и това се спазвало от персонала. Според счетоводната експертиза заплатените възнаграждения за извънреден труд се начислявали по ВПОРЗ и чл. 28 от общинския КТД – 100 % за работа през почивните дни, а е трябвало да получат не по-малко от 75 % за работа през почивните дни. По доводите за нарушение при издаване на оспорената заповед за уволнение: не било посочено считано от кога е прекратен трудовият договор, се приема, че заповедта не е незаконосъобразна, защото според правилото на чл. 335, ал. 1, т. 3 КТ при прекратяване на трудовия договор без предизвестие, той се прекратява от момента на получаването на писменото изявление на работодателя, като касаторката е получила заповедта на 10.09.2019 г. и от тази дата договорът е прекратен поради наложеното дисциплинарно наказание; по твърдението за нарушаване на разпоредбата на чл. 193 КТ, се приема, че в писмото за искане на писмени обяснения по констатациите в констативен протокол № КМД-04-37/09.08.2019 г. подробно са описани всички факти и обстоятелства, за които се търси обяснение, поради което липсата на изрично връчване на протокола не е нарушение на процедурата, в качеството си на директор касаторката е запозната с протокола срещу подпис, писмото за искани обяснения не препраща към констативния протокол, касаторката е дала обяснения по всички точки на писмото, в заповедта за наказание не са изложени нарушения, за които да не са искани обяснения; по спазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание се сочи, че в мотивите на обжалваната заповед дисциплинарно наказващият орган е цитирал заповедите, с които е разпоредена проверка и протокола на комисията, осъществила проверката, поради което заповедта е била издадена при спазване на сроковете по чл. 194 КТ – не е изтекъл едногодишният срок от извършване на нарушенията, описани в заповедта, до налагането на наказанието, като се вземе предвид и ползвания от касаторката законоустановен отпуск, и е спазен и двумесечният срок от откриването на нарушението до налагането на наказанието – дисциплинарно наказващият орган е бил запознат с извършените нарушения на трудовата дисциплина с констативния протокол от 09.08.2019 г., от която дата като дата на откриване на нарушението започва да тече двумесечният срок за налагане на наказание; отречено е лицето, поискало писмени обяснения, да не е имало делегирани правомощия, защото писмото е подписано в рамките на определен срок за заместване според представени доказателства, като със съответната заповед правомощията не са ограничени, а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от законния представител на РУО. Посочва се, че извършените многобройни нарушения на трудовата дисциплина, подробно описани в 15 точки на обжалваната заповед, са обосновали налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, като то е обосновано по тежест съобразно изискванията на чл. 189 КТ; кодексът не изисква работодателят изрично да обосновава защо приема, че нарушенията са тежки; в оспорената заповед работодателят, след съвкупна преценка на извършеното и дадените обяснения, квалифицирал деянията на касаторката като други тежки нарушения на трудовата дисциплина, за което на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ и при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 1, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 КТ, е наложил дисциплинарното наказание „уволнение“. Съдът прави преценка дали извършените и описани в заповедта нарушения по тежест съответстват на наложеното дисциплинарно наказание. По т. 1 от заповедта и съобразно събраните доказателства, се приема, че на проверяващите са представени само тези документи, които директорката посочила; при заместване на директора, той би следвало да осигури пълен достъп на заместващия го до документацията на училището; възпрепятствана е била работата на комисията; заместването е във време, в което не се провеждат учебни занятия, поради което не са изпълними вменените на заместващия задължения да организира обучението и възпитанието на учениците в съответствие с държавните образователни изисквания; от касаторката са допуснати нарушения на чл. 258, ал. 1 ЗПУО, вр. чл. 19, ал. 1 от Наредба № 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (отм. ДВ, бр. 61 от 01.09.2016 г.), което е дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, вр. ч. 258, ал. 1 ЗПУО, вр. чл. 19, ал. 1 от Наредба № 12/2016 г. По т. 2 от заповедта са сравнявани две заповеди за организация на първия и втория учебен срок, като във втората заповед е посочен отново първи учебен срок, въпреки че с датата на издаването й е ясно, че касае организацията за втория учебен срок; директорът е изпълнявал задълженията по възлагане на класно ръководство, график за консултиране и водене на училищна документация формално само по документи, с което нарушава чл. 258, ал. 1 ЗПУО, вр. чл. 19, ал. 2, т. 14 от Наредба № 12/2016 г. и т. V.3 от длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на основно училище. По т. 3 от заповедта са преценени представени допълнителни споразумения и заповед; в допълнителните споразумения длъжността „старши учител начален етап 1-4 клас (ЦОУД)“ не съответства на наименованието на длъжностите съгласно национална класификация на професиите и длъжностите, а посоченият код по НКПД 23415003 съответства на длъжността ,,старши учител“, начален етап на основното образование (I-IV клас); с едно лице е сключено допълнително споразумение по време на отпуск, което е нарушение по чл. 66, ал. 1, т. 2, вр. ал. 4 КТ. По т. 4 от заповедта са преценени три съдебно счетоводни експертизи и свидетелски показания, според които със заповед на директора на посочени лица за работа в извънработно време е заплатен извънреден труд със 100 % увеличение, а е следвало да се заплати със 75 % увеличение съгласно действащите вътрешни правила за работната заплата, като от значение за размера им е кога трудът е положен, а не кога е заплатен; в издадената от касаторката заповед не е записано, че извънредният труд следва да се начисли и изплати по разпоредбите на КТД на общинско ниво, нито е отразено кои лица са синдикални членове, за да се начисли увеличението; издадената заповед създава възможност за злоупотреби при начисляването и изплащането на извънредния труд, за което касаторката е отговорна; събраните в процеса данни за това, че лицата, на които е заплатен извънреден труд, са били синдикални членове към момента на полагането му, не води до извод за неизвършване на дисциплинарно нарушение; извършено е и формално нарушение, като е записано, че извънредният труд се заплаща с 200 % увеличение. По т. 5 от заповедта се приема, че приетата заповед № РД 10 111-78/05.10.2018 г. доказва извършеното нарушение за неправилно разпределяне на лекторските часове. По т. 6 от заповедта писмените доказателства – командировъчни заповеди, разходни касови ордени, длъжностни характеристики, трудови договори и допълнително споразумение, установяват извършеното нарушение: възлагана е работа на учител, която не съответства на длъжностните му задължения, а същата работа е следвало по длъжностна характеристика да се извършва от заемащото длъжността „завеждащ административна служба“ лице; правилно нарушението е квалифицирано като нарушение по чл. 258, ал. 1 ЗПУО, вр. чл. 19, ал. 2, т. 13, предл. първо от Наредба № 12/2016 г., вр. чл. 215, вр. чл. 121 КТ и Наредба за командировките в страната и т. III.15 и т. V.9 от длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на основно училище. По т. 7 от заповедта е отречено да е установено нарушение, което да се квалифицира като такова по чл. 258, ал. 1 ЗПУО вр. чл. 19, ал. 2, т. 14 от Наредба № 12/2016 г. и т. V.3 от длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на основно училище. По т. 8 от заповедта са ценени представени писмо за ползване на платен годишен отпуск и заповеди; счетено е, че работодателят няма законно право да определя в случая кога ще се ползва платеният годишен отпуск от педагогическите и непедагогическите специалисти; доказателствата установяват категорично нарушение по смисъла на чл. 172 и чл. 173, ал. 1 КТ и т. V.9 от длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на основно училище. По т. 9 от заповедта със средствата на педагогическа експертиза се установяват извършени корекции в дневници на класове, без да се отразява име, фамилия и подпис на извършилото корекцията лице; директорът не е изискал спазването на чл. 43, ал. 2 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование, с което е нарушен чл. 258, ал. 1 ЗПУО, вр. чл. 19, ал. 2, т. 14 от Наредба № 12/2016 г., вр. чл. 43, ал. 2 от Наредба № 8 от 2016 година за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование и т. V.3 от длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на основно училище. По т. 10 и 11 от заповедта събраните множество доказателства, включително педагогическа експертиза, установяват, че учениците Д. В. Д. и А. В. Д. са напуснали България на 25.10.2018 г., влезли са в страната на 03.11.2018 г., напуснали са страната на 29.11.2018 г. и са влезли отново на 27.04.2019 г., като за времето на отсъствието им в дневниците не са отразявани отсъствия, поставяни са им оценки и са оформени и срочни оценки; за Д. В. Д. е предприета нерегламентирана форма на дистанционно обучение; за ученика А. В. Д. класният ръководител бил уведомен от директора за отсъствието до пролетната ваканция, като отсъствието било „училищна тайна“; учениците са отсъствали и в предходните учебни години; лично и със знанието и разпореждането на директора, на учениците В. Д. не са се нанасяли отсъствия и са се вписвали оценки по всички предмети, като се спазвала дори „ритмичност“ при изпитване, включително се оформяла и срочна оценка по различните предмети; и за двамата ученика няма регистрирани отсъствия по неуважителни причини; при извършена проверка в класа на ученика Д. В. Д. на 06.02.2019 г. са посочени брой ученици 19, графата „вписани отсъствия да/не“ не е попълнена, отсъствия от класа не са констатирани от директора през целия учебен ден, в който ученикът е установено, че е бил извън територията на страната, поради което касаторката е създала неверен документ; експертизата подробно е проследила нанесените в дневниците на съответните класове оценки за учениците В. Д.; съдът счита, че само с тези нарушения на касаторката е достатъчно да се мотивира наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ – с поведението си тя е заставяла колегите си да извършват административни нарушения, да съставят неверни документи с цел училището да не губи субсидията за отсъстващите ученици. По т. 12 от заповедта е прието, че нарушението е доказано от педагогическата експертиза, установяваща липса на последващ контрол за направени от касаторката констатации и даден срок за отстраняване на пропуски при воденето на дневниците. По т. 13 от заповедта от приетите заповеди се установява, че са определени за неучебни и неработни дни за ученици и педагогически персонал съответните периоди на ваканциите – коледна, есенна, пролетна, междусрочна, като е наредено всички от педагогическия персонал да ползват платен годишен отпуск; определените със заповеди на министъра на образованието и науката ваканции, са неучебни, но не и неработни, и определянето им със заповед за такива е нарушение на чл. 258, ал. 1 ЗПУО, вр. чл. 19, ал. 2, т. 14 от Наредба № 12/2016 г., вр. чл. 104 и чл. 105 ЗПУО и т. V.3 от длъжностна характеристика за длъжността „директор“на основно училище. По т. 14 от заповедта е установено нарушение на вписана в заповед дата на издаване. По т. 15 от заповедта се съобразява книга за решенията на педагогическия съвет от проведени заседания на 17.09.2018 г., 15.04.2019 г. и 17.05.2019 г., на които са взети решения за освобождаване от учебни занятия на посочените в заповедта за уволнение ученици за срок от седем дни; решенията са в нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 4 от Наредба за приобщаващото образование; касаторката е председател по право на педагогическия съвет и носи отговорност за въпросите, по който този орган има право да се произнася; взетите решения са в правомощията на директора, а не на педагогическия съвет, с което е нарушен чл. 258, ал. 1 ЗПУО, вр. чл. 19, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12/2016 г., вр. чл. 62, ал. 1, т. 4 от Наредба за приобщаващото образование и т.V.9 от длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на основно училище. При тези обстоятелства е прието, че уволнението на касаторката е законно, обжалваната заповед е издадена при спазване на всички формални изисквания на КТ, и дисциплинарните нарушения са доказани. Обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ също са приети за неоснователни. Ттвърдението на касаторката, че списък на разноските не е представен в указания от съда тридневен срок, е прието за неоснователно, тъй като такъв е представен в деня на приключване на съдебното дирене. Касационният съд приема, че поставените правни въпроси не водят до допускане на касационното обжалване. На първо място се пита следва ли въззивният съд да мотивира решението си, излагайки самостоятелни мотиви по всички доводи и твърдения на страните, въз основа на всички събрани по делото доказателства предвид оплакванията във въззивната жалба, или има право буквално да копира от електронен носител мотивите на първоинстанционния съд, изложени в първоинстанционното решение, по който въпрос се твърди допуснато противоречие с практиката на ВКС според решение № 283 по гр.д. № 1609/2014 г., ІV г.о. Поставя се и въпросът длъжна ли е въззивната инстанция да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи, по който се поддържа допуснато противоречие със същото решение на ВКС. Основавайки се на разясненията в задължителната практика на ВКС в т. 2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК, и т. 19 от ТР № 1/2001 г., ОСГК, съдът в цитираното решение приема, че непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в т.ч. и такива по направените от страните възражения и поддържани доводи – фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му, защото обект на въззивната дейност не са пороците (или законосъобразността) на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Правните изводи на съда, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани; за да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. Подчертава се, че дори и препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл. 272 ГПК, не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Поставените въпроси са обусловили изхода на спора, но нямат претендираното от касаторката значение като основание за допускане на касационното обжалване. В разглеждания случай съдът е изложил подробни мотиви по всички поддържани доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед за дисциплинарно наказание. Посочени са изводи по оплакванията за неспазена процедура по чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с връчването на констативен протокол от проверка, упълномощаването на лицето, поискало писмените обяснения, че дори само едно от посочените в заповедта нарушения (по т. 10 и т. 11 от заповедта) на трудовата дисциплина е достатъчно за да доведе до налагане на съответното дисциплинарно наказание, спазена е разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ за съдържанието на оспорената заповед, налагане на дисциплинарното наказание в срока по чл. 194, ал. 1 КТ, изложени са съображения по всички точки на заповедта. Макар да е вярно, че съдът не е изложил съображения по оплакването за допуснато нарушение на чл. 8 КТ и недобросъвестно упражняване на работодателската власт, самостоятелно този пропуск не може да обоснове допускането на касационното обжалване. Наличието на хипотезата на чл. 8 КТ се обосновава в исковата молба с вписване в оспорената заповед на извършена проверка, като се прави позоваване на жалби, които заради момента на подаването им, не са били известни на проверяващите към момента на издаване на съответните заповеди за проверка. От текста на заповедта става ясно, че са посочени датите на извършената проверка от комисията, както и датите, на които заповедите за извършване на проверката са регистрирани в училището, поради което така обоснованото оплакване за недобросъвестно упражняване на работодателските права е неоснователно. Липсва още и мотивиране за необосноваването в заповедта на наличието на тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1 т. 7 КТ, което оплакване касаторката е обяснила с липсата на вътрешен за работодателя акт, дефиниращ кои нарушения на трудовата дисциплина се считат за тежки. Съгласно чл. 190 КТ, дисциплинарното наказание уволнение се налага за нарушения на трудовата дисциплина, като законодателно са определени някои нарушения, извършването на които е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, като смисълът на закона е, че те се определят като тежки. Законодателното разрешение обаче не изключва и други нарушения, извън изрично посочените, да бъдат определени като тежки – чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Критериите за определяне на дисциплинарното наказание са посочени в чл. 189, ал. 1 КТ, като за основен се приема тежестта на нарушението. Тежестта на нарушението се определя от всички обективни и субективни белези на деянието на работника или служителя. От значение е преди всичко характерът, важността на неизпълненото задължение, като неизпълнението на основно задължение е по-тежко нарушение от неизпълнението на по-малко важно задължение; тежестта на нарушението зависи и от характера на дейността на предприятието; едни и същи нарушения имат различна тежест в зависимост от това дали неизпълнението на задължението се отразява на изпълнението на работата на останалите заети лица в предприятието; в определени случаи степента на неизпълнени на задължението, респективно причинена ли е вреда, също има значение, за да се обоснове нарушението като тежко; от значение е дали нарушението е извършвано продължително, многократно и пр., както и дали е извършено умишлено или по небрежност. Всички посочени белези, без списъкът да е изчерпателен, поотделно имат значение за тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, но значението на всеки белег е относително и следва да бъде ценено въз основа на всички обективни и субективни белези на деянието на работника или служителя. Така претеглена тежестта на нарушението, в съвкупност с обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника и служителя се вземат предвид при определяне на дисциплинарното наказание. Ето защо е невъзможно във вътрешноведомствен акт работодателят да посочи кое нарушение счита за тежко, като изначално се отрече възможността от съчетание на различни белези, които да определят едно нарушение като тежко или по-леко. Преценката на работодателя по чл. 189 КТ при оспорване на наказанието се проверява въз основа на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. При тези съображения е ясно, че не може да бъде даден единен отговор за дефиниране на понятието „тежко нарушение на трудовата дисциплина“, и така не води до допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поставеният от касаторката в тази връзка въпрос. По въпроса длъжен ли е съдът да се мотивира въз основа на кои доказателства приема едни факти за доказани, а други – за недоказани, се поддържа противоречие с практиката на ВКС според решение № 27 по гр.д. № 4265/2014 г., ІV г.о. Въз основа на изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК, ВКС приема, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи; преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Нарушение на тази практика на ВКС в процесния случай не се констатира. Мотивите на съда ясно посочват кои доказателства са взети предвид и какво се приема за установено по спора. По въпроса изпълнено ли е предвиденото в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ относно мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание, когато в нея са посочени документи, свързани с конкретизация на дисциплинарното нарушение, ако работникът или служителят не е запознат с тях, и длъжен ли е работодателят да конкретизира нарушението като посочи време и начин на извършване, се твърди допуснато противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 339 по гр.д. № 1688/2011 г., ІІІ г.о., решение № 266 по гр.д. № 311/2011 г., ІІІ г.о., решение № 432 по гр.д. № 65/2011 г., ІV го.о, решение № 287 по гр.д. № 1276/2010 г., ІV г.о. В първата си част въпросът не държи сметка за точния текст на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, в който са възпроизведени констатации от протокол от проверка за извършени от касаторката нарушения, същите констатации са възпроизведени и в искането за писмени обяснения, а самият констативен протокол е регистриран в училището на 09.08.2019 г. В решението си въззивният съд е посочил причините, поради които приема за неоснователно оплакването за нарушения при мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, респективно – за незапознаването на касаторката със съответния протокол. По втората част на въпроса съдебната практика дава положителен отговор, мотивиран с даването на възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализирането на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и от субективна страна; тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който само в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на уволнението. От мотивите на заповедта в процесния случай се изяснява периодът на извършване на съответните нарушения, което дава възможност да се провери извършени ли са те. Дадените от касаторката обяснения са индиция за знание за нарушенията и за подлежащите на доказване факти, поради което тя не е била поставена в изненада спрямо нарушенията, за които е наказана. Ето защо поддържаното основание за допускане на касационното обжалване не се разкрива и по този въпрос. По въпроса конкретните нарушения на трудовата дисциплина, описани в обжалваната заповед, представляват ли „друго тежко нарушение на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, се заявява противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 163 по гр.д. № 564/2011 г., ІV г.о. В цитираното решение, при отговор на въпроса налице ли е дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ при неупражнен от служителя контрол, когато е имал това задължение по длъжностна характеристика, и следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание да се съобразяват характера на заеманата длъжност и дали нарушението се отразява върху цялостната дейност на работодателя, ВКС приема, че обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина; когато в трудовите задължения са включени функции по ръководство и контрол, неупражняването на контрол по изпълнението на възложените задачи съставлява дисциплинарно нарушение. Тежестта на допуснатото нарушение се определя и с оглед характера на изпълняваната работа; от това дали на служителя са възложени и трудови функции по управление и контрол при изпълнение на работата, т.е. трудови функции, сочещи за оказано от работодателя по-високо доверие и същевременно функции, свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя. Очевидно е, че противоречие с практиката на ВКС не се съзира в дадените от въззивния съд разрешения, доколкото е несъмнено, че в трудовите задължения на касаторката са включени функции по ръководство и контрол, неизпълнението на които е станало предмет на съответната проверка, респективно – при констатираните нарушения е наложено оспореното дисциплинарно наказание. Накрая, не се обосновава и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Касаторката поддържа, че въззивният съд е копирал мотивите на първата инстанция, без да обсъди доводите на касаторката във въззивната жалба и събраните по делото доказателства; без излагане на собствени мотиви е прието, че всички описани в заповедта дисциплинарни нарушения са доказани; елементарният прочит на заповедта сочел, че голяма част от описаните нарушения касаят технически грешки, уточняване на факти и обстоятелства, свързани с празнични и почивни дни, както и с ползването на платен годишен отпуск; едно от нарушенията е извършено по време, в което касаторката е била в платен годишен отпуск. Касаторката заявява необсъждане на фактите по делото, недостатъчно изясняване на фактическата обстановка по делото и несъобразяването й. Не се обосновават обаче хипотезите, предполагащи очевидна неправилност – законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените съображения в случая са за порок на въззивното решение, обхванат от хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, но хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт, и без да е необходимо да се преценяват съображения на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК. При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на 1355 лева разноски, сторени по договор за правна защита и съдействие за касационното производство. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,