Определение № 50812 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 19.01.2022г. по гр.д.№16749/2019г. на ГС София,с което са отхвърлен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Жалбоподателят- Й. Ю. В.,, чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът – „Акма ко”ЕООД, чрез процесуалния си представител в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представил писмен отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за недопускане на касационното производство и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: С решение от 13.12.2019г. по описа на ВКС, III – ГО е отменил въззивно решуние от 20.12.2018г. по в.гр. д. № 8059/2018 г. по описа на ГС София и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция с указания при новото разглеждане на делото въззивният съд да се назначи служебно съдебно- счетоводна експертиза, която да даде заключение за наличието на „липса на касата“ и причината за това, които факти са от решаващо значение за изхода на делото. С обжалваното решение при новото разглеждане на делото въззивният съд е признал за незаконно и е отхвърлил иска, предявен на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна уволнението на Й. Ю., наложено със Заповед №1/12.01.2017г. на управителя на дружеството на основание чл.190, ал.1, т.4 от КТ - "уволнение". Установено е по делото, че между ищцата и ответника е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което тя е изпълнявала длъжността „Магистър фармацевт, ръководител на аптека“, в [населено място] и че с процесната Заповед №1/12.01.2017г. на управителя на дружеството- ответник на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8, пр.1 КТ (злоупотреба с доверието на работодателя), като с последваща Заповед №37/12.01.2017г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото и правоотношение считано от 12.01.2017г., за констатирани разлики между регистрираните в програмен продукт плащания с ПОС- терминал и постъпления от банките в изпълнение на такъв вид плащания, като нарушението е установено от назначена на 19.12.2016. със заповед на управителя комисия, която извършила проверка и с протокол от 21.12.2016г. установила липсващите суми от касата, както и извършена многократна промяна на начина на плащане от клиентите (от „в брой“ на „дебитна карта“ или „ваучер“) от ищцата. Съдът е посочил, че съгласно чл.195, ал.1 КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителят, нарушението - кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Настоящият състав до същите изводи като първоинстанционния съд в обжалваното решение, че заповедта за уволнение е достатъчно мотивирана, като са описани видът на нарушението и в какво конкретно се изразява, периодът в който е извършено, датата на установяването му и формата на вина. Изпълнени са и задълженията на работодателя по чл.193 КТ за изискване на обяснения за всички релевантни към дисциплинарното производство факти и обстоятелства, като ищцата не е дала такива. Следователно от формална страна атакуваната заповед е законосъобразна. От приетото във въззивната инстанция заключение на служебно назначената съдебно- счетоводна експертиза е установено, че сумите в общ размер 23853,58 лева, първоначално отчетени като постъпили в брой, а впоследствие пререгистрирани от ищцата като платени с ПОС терминал, не са постъпили по банковата сметка на ответника за периода от 01.08.2016г. до 17.11.2016г., като по отношение липсата на парични средства от касовата наличност на аптеката вещото лице не е могло да установи кое лице е отговорно за установената липса на сумата от 8214,41 лева, тъй като инвентаризацията е извършена на 20.12.2016г., а не на 17.11.2016г. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.187, ал. 1, т. 8, пр.1 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността и е основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ съгласно чл.190, ал.1, т.4, пр.1 КТ. Съдът е изложил съображения за това, че нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател, като злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието е извършено умишлено. Прието е, че възлагането на материално-отчетническа дейност предпоставя значително по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, поради което осъществяващият тази трудова дейност работник или служител е длъжен при изпълнение на трудовите си задължения да престира поведение, при което да полага съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа за опазване на повереното му имуществото на работодателя и когато служителят, натоварен с материално-отчетнически функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия или бездействие в разрез със задължението си за лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ ( в този смисъл решение №86/25.05.2011г. по гр.д.№1734/2009г., ІV-то ГО на ВКС ). Съдът е приел за установено, че на ищцата е възложена материално-отчетническа дейност, предполагаща по-високо ниво на оказано от работодателя доверие и съответно на това ниво поведение, а от заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че суми в размер на 23853,58 лева, които първоначално са отчетени като постъпили „в брой“, впоследствие са пререгистрирани от ищцата като платени с ПОС терминал и на практика не са постъпили по банковата сметка на ответника за периода от 01.08.2016г. до 17.11.2016г., т.е. за за периода от 01.08.2016г. до 31.10.2016г. може да се направи обоснован извод, че същата е извършила посочените от работодателя в процесната заповед действия, като по този начин е злоупотребила с доверието му. Прието е, че е налице и материалноправната предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата - посоченото в процесната заповед дисциплинарно нарушение, което се установи да е извършено от нея, поради което е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е дадено разрешение на правмни въпроси от значение за спора: длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички възражения направени от въззиваемия във въззивната жалба и всички доказателства – писмени и гласни относно авторството на дисциплинарното нарушение, длъжен ли е съдът да проследи дали заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана и обоснована, длъжен ли е съдът да обсъди конкретното съдържание на заповедта за уволнение, както и всички обстоятелства и приети и представени доказателства, относими към съдържанието, следва ли да се счита за спазена процедурата за връчване на искане за обяснение по чл.193 КТ при отказ да бъде получено писмо, изпратено от работодателя на служителя получени при отказ без да е установено съдържанието на това писмо, следва ли да се носи дисциплинарна отговорност за финансови разлики/липси служител, след като няма правила за финансова отчетност, няма документи за периодично отчитане на финансови средства, ревизията извършена от работодателя без присъствието на проверявания служител и без да са приложени към нея какви проверки и как са били направени може ли да служи като годно доказателство за дисциплинарна отговорност и следва ли съдът да изследва въпроса за наличие на вина при извършване на нарушения по чл. 190, т.4 КТ. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като сочи противоречие с тълкувателно решение №1/201г. ОСГТК на ВКС, №1/2001г. ОСГТК на ВКС и решения на състави на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о, намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Поставените от жалбоподателя въпроси за приложението на чл.235, ал.2 ГПК вменяващ задължението на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл., 236,ал.2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая съдът именно съобразявайки се с трайно установената практика е анализирав всички доказателства по делото и е обсъдил доводите на страните, което е обусловило извода му за неоснователност на предявения иск. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал, и по свое вътрешно убеждение и съгласно разпореденото в закона е направил своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. В смисъла на изложеното е константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (решение № 643/12.10.2010 г. по гр. дело № 1246/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.). По поставените за разглеждане въпроси касаещи приложението на разпоредбата на чл. 195 КТ въззивният съд е дал отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена и в представените от жалбоподателя решения. В същата се приема, че задължението по чл.195 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете почл.194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство. Посочва се, че когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ - нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция. В същия смисъл Върховният касационен съд се е произнесъл в решение от 03.01.2011г. по гр. д. № 518/2009 г. на IV – г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК. По въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 193 ГПК в константната практика на ВКС обективирана в решение по гр.д. № 507/2015 г. на IV – г.о. е посочено, че разпоредбата на чл.193 КТ не се прилага, когато обясненията на работника не са били изслушани по негова вина – чл.193, ал.3 КТ. Обясненията на работника не са били изслушани по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения; когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т. ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. Въззивното решение не е постановено в противоречие с посочената практика, доколкото по делото е установено, че ищцата е възпрепятствала дисциплинарното производство като е отказала да получи заповедта по чл. 193, ал.2 КТ, респективно възможността да изложи възраженията си във връзка с констатираните в дисциплинарното производство нарушения на трудовата дисциплина. Въззивният съд е приложил точно и разпоредбата на чл. 193 въвеждаща задължение за субекта на дисциплинарната власт за изслушване или за приемане на писмени обяснения на нарушителя, като съществен елемент от дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, изискването към работодателя по чл. 193, ал.1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от конкретните обстоятелства По въпроса за обстоятелствата, които следва да се преценят от работодателя при определяне на дисциплинарното наказание има формирана задължителна съдебна практика на ВКС, намерила израз, както в решение № 167/2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 3/2012 г. по гр. д. № 1325/2010 г. на ІV ГО на ВКС, така и в други решения по чл. 290 ГПК на състави от Върховния касационен съд. Тълкуването е еднозначно, непротиворечиво и напълно се споделя от настоящия състав, а именно, че при избора на наказание, съгласно чл. 189 ГПК, работодателят следва преценява тежест на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на служителя. Приема се, че за тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици (в този смисъл решение № 694/2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Но в случая преценката за тежестта на нарушението не се явява водеща в мотивите на въззивния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. С оглед разпоредбата на чл.78 ГПК на ответника по жалба не следва да се присъждат разноски за производството пред ВКС, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива. Воден от горното, съдът