Определение № 2966 от 04.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 154/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. П., чрез адв. А. М., срещу решение № 232/19.09.2025 г. по в. гр. д. № 400/2025 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 101/09.04.2025 г. по гр. д. № 57/2025 г. на Севлиевския районен съд в частта, с която са уважени предявените искове от С. И. П. срещу Професионална гимназия по механоелектроника "Генерал Иван Бъчваров" – [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и вместо отменената част предявените искове са отхвърлени. В изложението към жалбата се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г.о., съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността "старши учител общообразователен учебен предмет – история и цивилизация" в ответното училище. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 165/15.11.2024 г. на директора на училището на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение", считано от 18.11.2024 г., с посочено основание чл. 188, т. 3 КТ, вр. с чл. 187, т. 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – за системни нарушения на трудовата дисциплина и цялостно поведение, с което се демонстрира нежелание за спазване на установените правила за организация на труда в ПГМЕТ "Генерал Иван Бъчваров", установени с констативни протоколи от 30.09.2024 г.; № 5/24.10.2024 г. и 07.11.2024 г. Във връзка с констативните протоколи, към които препраща уволнителната заповед, съдът е посочил, че ищцата е отказала да ги приеме, което е удостоверено с подписа на двама, респ. трима свидетели. Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ - преди налагане на дисциплинарното наказание с четири писма /от 08.11.2024 г., 02.10.2024 г., 05.11.2024 г. и 12.11.2024 г./ е поискал от ищцата да даде обяснения за извършените от нея дисциплинарни нарушения. Дал е срок за представяне на писмени обяснения, като е указал на служителката и възможността да посочи доказателства. Исканията на работодателя за даване на обяснения са връчени на ищцата при отказ, удостоверени с подписа на четирима, съот. двама свидетели. Заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на ищцата на 15.11.2024 г. също при условията на отказ, удостоверен от трима свидетели. Съдът е приел, че уволнителната заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ - посочени са нарушителят, нарушенията и кога са извършени с препращане към констативните протоколи, в които същите са описани, наказанието и законното основание за налагане, т.е. заповедта е достатъчно мотивирана. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, с изключение на тези, посочени в констативния протокол от 24.10.2024 г. за липса на отразени в ел. дневник оценки от входни равнища и контролни работи по история и циливизации. При определяне тежестта на нарушенията, съдът е взел предвид, че същите се явяват съществени, с оглед възложените на ищцата като старши учител задължения. Посочил е, че на учителската професия са възложени обществено значими функции, свързани с образованието и възпитанието на децата, опазване на живота и здравето им по време на престоя им в училище и упражняването на тази професия изисква висока степен на отговорност. Приел е, че в случая се касае за системно извършени нарушения, предвид дисциплинарното минало на служителката /била е санкционирана два предходни пъти за нарушения на трудовите й задължения при провеждането на учебния процес/. Приел е, че процесните нарушения са свързани с качеството на учебния процес и възпитателното въздействие върху учениците за спазване на дисциплина и установени правила. В заключение е направен извод, че наложеното дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на извършените нарушения и уволнението е законосъобразно. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, с твърдения, че е нарушен материалният закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и решението е необосновано. Искането е за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважат предявените по делото искове. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1."Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, като приложи мотиви във връзка с тях, да се произнесе по доводите на страните, като основе решението си върху приетите от него, в резултат на тази преценка, релевантни факти и обстоятелства и върху закона?"; 2."На работодателя ли принадлежи доказателтвената тежест в производството по чл. 344 КТ за доказване на дисциплинарните нарушения, когато ицщата е оспорила извършването им, и достатъчно ли е в този случай установяването на нарушенията единствено с представени от работодателя констативни протоколи за тях, съставени от него или от други негови служители?"; 3."Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, длъжен ли е той да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание, или е достатъчно да му посочи правните норми, които счита, че са нарушение?"; 4."Както в искането за обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва ли нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин?"; 5."Когато обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, бъде формулирана в друг документ, към който препраща заповедта, следва ли той да е станал достояние на работника или служителя?"; 6."При определяне на наказанието при системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ следва ли да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, съответно длъжен ли е работодателят и в този случай да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения?"; 7."Имат ли правно значение за съществувнето на "системност" по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ предходни нарушения на трудовата дисциплина, за които служителят вече е наказан дисциплинарно, но на които работодателя не се е позовал при прилагане на конкретното наказание?". Ответната страна Професионална гимназия по механоелектроника "Генерал Иван Бъчваров" – [населено място], чрез адв. Е. З., в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. По въпроси от 1 до 5 ВКС констатира, че въззивният съд е направил фактически изводи въз основа на писма за искане на обяснения, връчени при отказ, констативни протоколи за извършени нарушения, връчени при отказ и заповед за дисциплинарно уволнение, връчена при отказ, като във всичките случаи отказът е удостоверен с подписи на поне двама свидетели. Това са частни свидетелстващи документи, но са годни доказателства по ГПК. Те се преценяват по вътрешно убеждение с оглед останалите доказателства по делото съгласно трайната практика на ВКС (р.№88/14г. на ІІІ ГО, р. №136/15г на ІV ГО и др., вкл. и в мотивите към т.р. 3/12г. на ОСГК относно необходимостта от оспорване на Констативния протокол за извършване на подбор). Когато бъдат оспорени своевременно, съдът е длъжен да укаже, че работодателят носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, отразени в тези документи, като са допустими всякакви доказателствени средства. В случая обаче, ищцата не е оспорила всичките тези частни свидетелстващи документи в срока по чл. 312, ал.2 ГПК (молбата, с която са оспорени е подадена след изтичането на 1 месец, а не в 1- седмичния преклузивен срок, доколкото Докладът, заедно с отговора на исковата молба и приложенията й е връчен на 24.02.25г., а оспорването е извършено с молба от 26.03.25г.), поради което по- късното им оспорване е преклудирано по смисъла на чл. 313 ГПК. При това положение преценката на тези доказателства е извършена от въззивния съд по вътрешно убеждение и с оглед останалите доказателства по делото, поради което въззивният съд не е формирал волята си по въпроси от 1 до 5 в нарушение на практиката на ВКС. Относно въпроси 6 и 7 от изложението, ВКС счита, че въззивният съд отново е дал отговори в съответствие с практиката на ВКС. Системно нарушение на трудовата дисциплина е когато в рамките на една година са извършени три или повече нарушения на трудовата дисциплина и поне за едно от тях не е наложено дисциплинарно наказание (пар.1, т.22 от ДР на КТ и р.158/26г. на ІV ГО). В отговора на исковата молба работодателят се е позовал на наложени дисциплинарни наказания и е представил доказателства за това. Въззивният съд е установил, че в рамките на 2024г. на ищцата вече са били налагани „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, както и че тези наказания не са повлияли за преустановяване на нарушения при изпълнение на трудовите задължения, поради което е заключил, че дисциплинарното наказание „уволнение“ съответства на тежестта на извършеното нарушение. За вече санкционираните нарушения при системно нарушение на трудовата дисциплина е достатъчно работодателят да ги докаже- не е необходимо да ги посочва в заповедта за уволнение (р. № 641/25г. на ІІІ ГО). Съгласно чл. 195 КТ, за да е мотивирана заповедта е необходимо да се индивидуализира нарушението, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. По аргумент за противното по признака системност не е необходимо по чл. 195 КТ отново да се описват вече санкционирани нарушения. Работникът или служителят вече е имал възможност по вече санкционираните нарушения да дава обяснения, да прави възражения или да иска тяхната отмяна. Не се накърнява правото на защита на работника или служителя, когато в заповедта за уволнение по признака „системно нарушение на трудовите задължения“, в заповедта не са посочени вече санкционираните нарушения. Освен това вече санкционираните нарушения формират дисциплинарното минало на работника или служителя и се доказват от работодателя съгласно чл. 189 КТ, като не е необходимо да се обосновава тежестта на нарушението по чл. 189 КТ в заповедта за уволнение във връзка с приложението на чл. 195 КТ, а тежестта на нарушението следва да се докаже в производството по чл. 344, ал.1, т.1 КТ В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора и предвид развитието на касационното производство само във фазата по допускане, то в полза на ответника по делото следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 616,55 евро съгласно искането, направено в отговора на касационната жалба и представените доказателства за платен адвокатски хонорар- договор за правна помощ и банков превод. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение