Определение № 1073 от 11.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2360/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. Л. чрез пълномощник адв.И. В. срещу решение№102 от 01.02.2023г по в.гр.дело № 2257/2022г.на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №2711 от 18.08.2022г на Варненски районен съд ,постановено в трудов спор. По същество са отхвърлени искове на касатора на основание 344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ за отмяна на наложено наказание дисциплинарно уволнение,възстановяване на работа като„учител практическо обучение” при ответното училище Варненска морска гимназия ”Св.Николай Чудотворец”, за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 10905лв и иск по чл.128,т.2 КТ за неплатено трудово възнагражденвие за един работен ден (23.07.2021г) в размер на 86,55лв. Въззивният съд на свой ред е приел ,че връчената на ищеца Заповед №РД 01-49/23.08.2021г.на директора на ответното училище за налагане на дисциплинарно наказание «уволнение»,на основание чл.188,т.3 КТ вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ,която е мотивирана с неявяване на работа в три последователни дни - 21, 22 и 23 юли 2021г., е законосъобразна. Със Заповед № РД 01-493/24.08.2021г., връчена на ищеца на 10.09.2021г.,считано от 24.08.2021г., трудовото правоотношение с касатора е било прекратено. Отхвърлени са възраженията на ищеца Л., че през лятото на 2021г не е отсъствал от работа на 23.07.2021г.,а за отсъствието на 21 и 22 юли 2021г ,наложило се по семейни причини,е уведомил работодателя,като такова му било разрешено.Ищецът е бил в разрешен платен годишен отпуск,който не е включвал процесните три дати,при утвърден в началото на месеца график ( Заповед № РД-05-277/01.07.2021г.),съгл. който и трите дни е бил определен за член на комисия по оценяване във връзка с провеждани поправителни изпити.Заменен е като член на училищната комисия по оценяване за датите 21 и 22 юли 2021г със заповед от 21.07.2021г на зам.Директора Т.М., тогава замествала Директора В. Ш.,а за датата 23 юли,когато ищецът се е явил в училището при спорни обстоятелства,е бил заменен като член на изпитна комисия със заповед от същата дата на зам.директорката А.Г.,към този момент вече определена да замества Директора В.Ш..Същата го потърсила по телефона предния ден (22.юли 2021г)за да го попита защо не е на работа.Разпитана като свидетел по делото А. Г. сочи пред съда,че от обясненията му не разбрала причината,не получила конкретен отговор.За последния ден,както и за предходните два,като зам. директор същата е докладвала неявяването на ищеца на работа без да е подал заявление за отпуск на посочените дати и е съставила констативни протоколи,които ищецът е отказал да подпише(представени по делото КП №№34/21.07.2021г.;35 от 22.07.2021г .и 36/23.07.2021г.).За недоказани са приети твърденията на последния, изложени включително и в депозираната на 26.07.2021г негова молба до Директора на Варненска морска гимназия ,че на 13.07. и 15.07 .2021г е бил в училището и е провел разговор с ръководството по повод удължаване на отпуската си за тези дни и след като тогава не било сигурно дали действително ще му се наложи да отсъства, получил указание от заместващата Т.М. да не подава предварително молба за удължаване на отпуската,а да се обади (което ищецът сторил, като се обадил на председателката на изпитната комисия Поповска и колегата си Д.).В разговора,проведен на 15. юли 2021г с Т.М. му било указано обезателно на 23.07.2021г да мине през училището,за да получи протоколите за изпитите на 26.07.2021г.,в които участва. Разпитана като свидетел по делото,Т. М. не си спомня при проведен между ищеца и нея разговор през лятото на 2021г да е ставало дума за друго,освен за изпита на 26.юли, чиято дата била сгрешена(24 юли, съботен ден) и че ищецът следва да си получи протоколите предварително. Не си спомня в конкретност да е водила разговор за удължаване на отпуската му. Въззинният съд се е позовал на съвкупната преценка доказателствата. Приел е,че ищецът е водил разговори със свидетелите по повод удължаване на отпуската си касателно процесните дни,но не и за това,че някой от тях или друг техен колега му е разрешил такава устно. Не се установява и,че принципно в учебното заведение отпуските се заявяват устно. Въззивният съд е приел оспорваното нарушение на трудовата дисциплина за осъществено,включително на датата 23 юли, когато ищецът е присъствал в училището за да вземе протоколите за следващия изпит,без да се е явил на работа както е задължен по трудовия договор, при 8-часов работен ден. Въззивният съд е изтъкнал,че от гледна точка на процедурните изисквания заповедта за уволнение не страда от недостатъци, подписана е от компетентен орган, в кръга на правомощията му,като не са нарушени разпоредбите на чл. 193, чл. 194 и чл.195 КТ.Поведението на ищеца и характера на трудовата му функция,а именно такава по провеждане на изпити ,за което е създадена предварителна организация и са засегнати и трети за спора лица –колеги и явяващи се на изпита ученици, е довела въззивния съд до извод за съизмеримост между тежестта на нарушението и наложеното дисциплинарно наказание ,а именно „уволнение“.Изтъкнато е,че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод и за осъществена от работодателя спрямо ищеца злоупотреба с работодателска власт. В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност,необоснованост и съществени процесуални нарушения. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие с практиката на ВКС по четири формулирани в т.1,3,4 и 5 процесуалноправни въпроси за прилагането на чл.12 и чл.235 ГПК и обсъждането на всички доводи ,правнорелевантни факти и преценката им от съда, по който въпрос се изтъкна противоречие с с т.2 от ТР№1/2013г ОСГТК и формирана практика на ВКС;за дължимото обсъждане на противоречиви свидетелски показания, по който въпрос се изтъкна противоречие с трайно установена практика на ВКС(реш. №250/2015г първо г.о, реш.№65/2010г ,реш.№554 /2012г ,реш. №312/2018г на ІV г.о,реш.№79/2017, ІV г. и др. по чл. 290 ГПК); по въпроса за осъществяване на пълно доказване и само с косвени доказателства (реш.№61/2016г ,реш. № 226/2011г на ІV г.о на ВКС) по който въпрос също се сочи основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК;по въпроса за обстоятелствата ,които дават основание за отвод по чл. 22, ал.1 т.6 ГПК ,като са изтъкна противоречие с решения на ВКС по гр.д №2069/2018г на на ІV г.о и гр.д №3559/2021г на Първо г.о на ВКС. Формулиран е и въпроса за критериите при определяне тежестта на извършено нарушение по чл.189, ал.1 КТ ,при наведено основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Изтъква се практика на ВКС в реш. по гр.д №2293/2018г, гр.д № 4585/2017г,гр.д №564/2011г,гр.д 5394/2014г ,гр.д №4275/ 2021г на ІV г.о, реш. по гр.д№1417/2011г, гр.д № 5348/2014г на Трето г.о ,според които тази преценка е задължитела за работодателя и при спор съдът извършва контрол,като основава преценката си на всички обстоятелства ,имащи отношение към дисциплинарното нарушение. Постъпил е отговор от „Варненска морска гимназия Св.Николай Чудотворец”,чрез адв.Р. Ж.. Работодателят оспорва наличието на сочените основания за допускане.В решението са обсъдени всички доводи и доказателства ,правилно е определен предмета на спора, не е проявена пристрастност. Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение намира постъпилата касационна жалба срещу въззивното решение за недопустима в частта ,с която е потвърдено отхвърлянето на иска на неизплатено трудово възнаграждение за един работен ден ,в размер на 86,55лева ,който иск е обективно съединен с останалите искови претенции.Съгласно чл.280, ал.3 т.3 ГПК ,решението на въззивния съд по този трудов спор не подлежи на касационен контрол. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване в останалата част по един от поставените въпроси - за критериите при определяне тежестта на извършено нарушение по чл.189, ал.1 КТ ,при наведено основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК След като въззивният съд е приел нарушението на трудовата дисциплина за извършено,дължимата проверка за съответствие по чл.189 ал.1 КТ е налагала да се обсъдят и оценят и обстоятелствата, изтъквани от защитата на ищеца и свързани с поведението му в конкретната ситуация,които не се свеждат единствено до признанието на последния ,че на 21,22 юли 2021г, без да е имало предварително подадена от него писмена молба за отпуск,не е бил на работа,а на 23.07.2021г отишъл само да вземе книжа,след което си тръгнал. Съгласно реш.№461/2010 по гр.д № 626/2009,ІІІ г.о на ВКС,при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът извършва съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, на първо място относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ,т.е като е взел предвид тежестта на нарушението,обстоятелствата при които е извършено,както и поведението на работника или служителя(в т. см реш.№ 86/2011г по гр.д № 1734/2009г, ІV г.о ,реш. №635/2009г ІІІ г.о,реш.№242 от 2012г по гр.д № 932/2011г ІV г.о, реш. №163/2012г по гр.д № 564/2011 ІV г.о, реш. № 257/2010г по гр.д № 3681/2008г ІІІ г.о,реш. №227/2012г по гр.д №1417/2011г, ІІІ г.о, реш.№389/2012 по гр.д №282/2012г, реш.№694/2010г по гр д.№ 280/2009,ІVг.о на ВКС, включително изтъкнатата от касатора практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК).Преценката за съразмерност следва да отчита всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението; отражението върху работата в предприятието; настъпили ли са вредни последици, вкл. върху микроклимата в съответното звено на работа.На преценка подлежи и субективното отношение на работника/служителя, отношението му към допуснатото нарушение,доколко с действията си е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение, дисциплинарното му минало и въобще поведението му при полагането на труд.В този смисъл са решение № 372 от 01.07.2010г. по гр.д. № 1040/2009г. ІV г.о. ВКС, реш.№ 516 от 28.06.2010г. по гр.д. № 94/2009г. ІІІ г.о. ВКС; реш. № 227 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. ІІІ г.о. и реш. № 344 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 242/2012 г., ІІІ г.о. ВКС и др. При оспорване на наказанието,съобразяването с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол. Общо изискване към решаващата дейност на въззивния съд и мотивите на въззивното решение е да се обсъдат обстоятелствата и доводите на страните в тази насока. Това не е направено от въззивния съд в необходимата степен, поради което основание за допускане до касационно обжалване е налице по формулиран в т.2 от изложението въпрос. По останалите въпроси не е налице самостоятелно основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване,те са от процесуалноправно естество и засягат проверка на решаващата дейност на съда по същество. Поради гореизложеното Върховен касационен съд Трето г.о