Определение № 1347 от 20.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2929/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба от „С. Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, [населено място], чрез адвокат Т. Х., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Пловдив № 481/09.04.2024г. по в.гр.д.№2805/2023г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Насрещната страна Г. А. А. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат А. И., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси не отговарят на изискванията на закона, а решението на въззивния съд е постановено в съответствие с формираната съдебна практика. Същото е допустимо и правилно. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Същата е частично недопустима като насочена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000лв. В конкретният случай, обжалваното въззивно решение е постановено по предявен иск за отмяна на Заповед №ЧР-..../28.09.2022г. на Директор „Човешки ресурси“ в „С. Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с която на Г. А. А. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Този иск, като трудов спор, е изключен от касационен контрол, поради което въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване. Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК. Подадената касационна жалба в посочената ѝ част е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящият съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. По заявените основания за допускане на касационното обжалване по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Карлово в частите, с които: е отменена като незаконосъобразна Заповед № ЧР-..../03.10.2022 г., издадена от Директор „Човешки Ресурси“ и от Финансов Директор на „С. Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с която на Г. А. А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; Г. А. А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Оператор пещи за термична обработка на металите“ и „С. Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е осъдено да му заплати сумата от 7 889,34 лв., представляваща дължимо на основание чл. 225 ал. 1 от КТ обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от 03.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба – 27.10.2022 г. до окончателното ѝ изплащане. За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа и правна страна следното: Страните са били в трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор от 30.10.2017г., като ищецът заемал длъжността „Оператор пещи за термична обработка на металите“, с място на работа – цех К.. Със заповед №ЧР-.../28.09.2022г. на Директор „Човешки ресурси“ в „С. Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и заповед №ЧР-1137/03,10,2022 г., издадена от Директор „Човешки Ресурси“ и от Финансов Директор на „С. Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, на Г. А. А. били наложени дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“. Въззивният съд приел, че при издаване на заповед №ЧР-..../28.09.2022г. на Директор „Човешки ресурси“ в „С. Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за налагане на дисциплинарно наказание на Г. А. „предупреждение за уволнение“, са били нарушени изискванията на чл.193, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ и я отменил като незаконосъобразна. Решението в тази част е влязло в сила. Съдът установил, че Заповед № ЧР-..../03.10.2022 г., издадена от Директор „Човешки Ресурси“ и от Финансов Директор на „С. Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с която на Г. А. А. било наложено наказание „уволнение“ имала за предмет следните нарушения на трудовата дисциплина: 1. самоволно и демонстративно преустановяване на работния процес на 15.09.2022 г. за около един час, довело до спиране на работата, представляващо нарушение по чл. 187 ал. 1 т. 1 от КТ; 2. подстрекателство на други работници към нерегламентирани действия на 15.09.2022 г., а именно: - подстрекателство към масово неспазване на работното време от работниците във фабрика К., като ищецът „допринася активно за дезорганизация на работния процес и разстройване на нормалното протичане на работния ден с поведението си чрез отправяне на призиви за колективно демонстративно преустановяване на работните дейности; - отправени пред колектива обидни квалификации за ръководството на дружеството и на синдикалните организации в дружеството, което довело до нарушаване на работния климат; - инициирана организация за напускане на фабрика К. в работно време и посещение на други обекти на работодателя в [населено място] и в [населено място] с цел събеседване с работещите там и преустановяване на работния процес и в тези обекти. Описаното „подстрекателство“ било квалифицирано като нарушение по чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ вр. чл. 126 ал. 1 т. 10 от КТ, чл. 17 ал. 3 от ПВТР, т. 5, раздел „Лоялност“ от Споразумение от 01.11.2017 г.; 3. непристойно и агресивно поведение към лице от ръководството на работодателя – Р. В., член на УС и Директор човешки ресурси, на 28.09.2022г., „изразяващо се в говорене на висок тон, прекъсване, груб изказ, квалификации относно начина на ръководене на предприятието, както и цялостно възпрепятстване на възможността за провеждане на конструктивен разговор относно желанието на работодателя за коригиращи действия в поведението на работника, с което било нарушено задължението за достойно, вежливо и коректно отношение между колеги“ по чл. 33 ал. 2 от ПВТР, определено като нарушение по см. на чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ. В заповедта било посочено, че за описаните „деяния“ на работника били връчени три искания за обяснения, като за първото нарушение било наложено и дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. За него от работника не били поискани обяснения при издаване на процесната заповед. С оглед на така установените факти, въззивният съд направил извод, че в оспорената заповед, липсва конкретизация и описание на поведението на работника, с което същият нарушил трудовата дисциплина, тъй като не е посочено в какво се изразяват: подстрекателството, активното допринасяне и отправените призиви; обидните квалификации и нарушаването на работния климат; по какъв начин и от кого „е инициирана“, какво представлява „организацията“ и каква е била целта ѝ; какви са „квалификациите“ за начина на ръководене и „цялостно възпрепятстване на конструктивния разговор“. Приел, че такава конкретика липсва както в искането на обяснения от работника, така и в дадените такива. Изложеното обосновало извода му, че по делото не е установено, че служителят е бил наясно за какво нарушение е образувано дисциплинарното производство. В заключение съдът направил извод, че Заповед № ЧР-...../03.10.2022 г., с която на ищеца е наложено наказание „уволнение“, е постановена при нарушение императивните изисквания на чл. 193 ал. 1 от КТ, тъй като: по отношение на първото нарушение не са искани обяснения (представени са тези дадени при издаване на предходната заповед за налагане на дисциплинарно наказание), а по отношение на останалите две нарушения – исканията са неясни. Приел, че заповедта не била мотивирана и е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 от КТ. В допълнение отбелязал, че системните нарушения на трудовата дисциплина трябвало да бъдат извършени в рамките на една година, като при налагане на наказанието да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. По изложените съображения съдът намерил предявеният иск за отмяна на оспорената заповед за основателен. Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ обосновал извода на съда за основателност и на обусловените от него исковете за възстановяване на Г. А. А. на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, вследствие на незаконното уволнение, за период от шест месеца от уволнението, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното ѝ плащане. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по следните правни въпроси: 1/ Относно правомощията на въззивния съд при допуснати от първоинстанционния съд пропуски и грешки при изготвяне на доклада по чл.146 от ГПК и дадената правна квалификация на иска; 2/ Какви действия следва да предприеме въззивният съд, когато дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск е неправилна и съответно са допуснати непълноти или неточности на доклада и указанията по чл.146 от ГПК; 3/ Когато дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и съответно са допуснати непълноти или неточности на доклада и указанията по чл.146 от ГПК, длъжен ли е въззивният съд да допусне съответни доказателства, които не са били събрани в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на указанията, в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК? Твърди, че същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №114/08.05.2015г. по гр.д.№6113/2014г. ІІІ г.о.; решение №172/31.05.2014г. по гр.д.№6229/2013г. Всички поставени въпроси са свързани с въззивното решение по предявения иск за отмяна на издадената от работодателя заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, което е влязло в сила. Същите са необуславящи правните изводи на съда по исковете предмет на касационното производство с правно основание чл.344, ал.1, т.1 т.2 и т.3 от КТ, поради което по отношение на тях не е налице общата предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 от КТ. Касаторът е поставил и въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (решение №629/01.11.2010г. по гр.д.№279/2009г. на ІV г.о.; решение №857/25.01.2011г. по гр.д.№1068/2009г. на ІV г.о.; решение №8/01.04.2011г. по гр.д.№1035/2009г. на ІV г.о.): Необходимо ли е изискване на повторни обяснения от работника и служителя при налагане на дисциплинарно наказание за извършени системни нарушения, когато част от системните нарушения е нарушение/деяние, за което на работника вече са изискани обяснения и той е дал такива на работодателя при налагане на предхождащо дисциплинарно наказание и/или при други обстоятелства. Този въпрос е свързан с един от мотивите на въззивния съд обосновал извода му за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а именно за липса на поискани обяснения за нарушението на трудовата дисциплина, за което вече е било наложено наказание „предупреждение за уволнение“. По него е налице установена практика на ВКС, според която когато дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина (чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ), важат общите процесуални правила, че при оспорване в исковото производство на фактите за извършване на нарушенията, за искането и даването на обяснения, ответникът-работодател, за когото е тежестта за доказване, следва да установи извършването на нарушенията и спазване на процедурата по чл.193 от КТ за тези нарушения с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Прието е още, че системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ (решение № 162/18.05.2010 г. по гр. дело № 299/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 44/22.02.2018 г. по гр. дело № 2306/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 55/01.03.2011 г. по гр. дело № 1972/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 117/05.04.2012 г. по гр. дело № 1306/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 441/13.12.2011 г. по гр. дело № 1681/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и пр.), са три или повече дисциплинарни нарушения, поне за едно от които да не е наложено преди това дисциплинарно наказание (да не е санкционирано с предходна заповед на работодателя), като по отношение на вече санкционираните нарушения – наказанията следва да не са заличени. Когато работодателят е наложил дисциплинарното наказание „уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина, част от които са били вече санкционирани с предходни негови заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ и/или „предупреждение за уволнение“, посочените по-горе общи правила за установяване (доказване) на всяко едно от тях, са приложими освен за несанкционираните дисциплинарни нарушения, и за тези вече санкционирани нарушения, по отношение на които ищецът е предявил и иск (искове) за отмяна на съответното наложено преди това по-леко наказание. Ако ищецът не е предявил такива искове за отмяна на вече наложените му дисциплинарни наказания „забележка“ и/или „предупреждение за уволнение“, достатъчно е в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ответникът-работодател да представи заповедите, с които ги е наложил, както и доказателства, че тези заповеди са връчени на ищеца, за да установи (докаже) извършването от страна на последния на тези, вече санкционирани дисциплинарни нарушения, които наред с несанкционираните дотогава такива (едно или повече), обуславят наличието на системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ и налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. В тези случаи, по отношение на вече санкционираните нарушения, които не са били оспорени от ищеца, ответникът-работодател не е необходимо да доказва обстоятелството, че е искал обяснения по чл. 193 от КТ. Обжалваното въззивно решение е съобразено с посочените разрешения и практиката по приложение на чл.193 от КТ, като съдът изрично е посочил, че изпълнението на вмененото на работодателя задължение (както за искането, така и за даването на обяснения) следва да бъде установено по пътя на пълното и главно доказване. Решението е съобразено с необходимостта да няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани обяснения, като е обезпечено правото на работника/служителя да направи своите възражения, а работодателят да има възможност да ги прецени. В допълнение, следва да бъде посочено, че този мотив не е единственият за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна, поради което допускането на касационно обжалване по него, не би довело до промяна в крайния резултат по спора и извода на съда, че работодателят не е приложил точно изискването на чл.193, ал.1 от КТ по отношение на останалите нарушения на трудовата дисциплина, за които е издадена процесната заповед. С оглед на това, по поставения въпрос не е налице както общата, така и специалната предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Последният поставен въпрос е: Необходимо ли е в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние? По него също е налице установена практика на ВКС (решение №133/13.07.2018г. по гр.д.№ 3327/2017г. на ІV г.о.), според която дисциплинарното нарушение представлява деяние (действие или бездействие), което се индивидуализира чрез деец (субект), съществени признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Задължението на работодателят да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити ефективно. В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195 ал. 1 КТ. Разяснено е, че е необходимо да е налице съответствие и идентичност между деянията, посочени като основание за налагане на дисциплинарно наказание и деянията, за които работодателят е поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ. Словесното изразяване по чл. 193 и по чл. 195 КТ може да е различно, но е необходимо от съдържанието на заповедта и от искането на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения да следва несъмненият извод за това кой е дееца и за същността на фактическото основание, за което работодателят търси обяснения, съответно налага дисциплинарно наказание и те да са идентични. Прието е още, че е възможно при поискване на обяснения работодателят да не е напълно или точно индивидуализирал деянията, поради неизясненост на фактите и обстоятелствата, но след получаване на обяснения от работника/служителя и въз основа на тях, да ги е посочил точно и с всички индивидуализиращи белези в заповедта за уволнение. В този случай е посочено, че съществена е липсата на съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обяснения, като е осигурено правото на работникът/служителят да направи своите възражения, а работодателят да има възможност да ги прецени. Изложени са съображения, че когато в искането по чл. 193 КТ и в заповедта по чл. 195 КТ работодателят е посочил деянията, но без достатъчно индивидуализиращи ги белези, тогава не е спазена процедурата по чл. 193 КТ, нито заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание е мотивирана. В този случай, работникът/служителят не би могъл ефективно да се защити, нито съдът да прецени за какво деяние е предмет на дисциплинарното производство, същото съставлява ли нарушение на трудовата дисциплина, кой е деецът, наказанието съобразено ли е с правилото на чл. 189, ал. 1 КТ, спазено ли е изискването за еднократност на наказанието и съобразени ли са сроковете по чл. 194 КТ. Прието е, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се основава на по-малко на брой нарушения от тези, за които е поискано предварително обяснение от работника/служителя, но не и на нарушение, за което не е поискано от наказания да даде обяснения по чл.193 КТ. Въззивното решение е съобразено с посочените принципни разрешения. Въпросът е обоснован с несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда, което не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от тези по чл.281 от ГПК. Направено е искане за допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с императивна правна норма, която съдът приложил с различен смисъл от вложения в нея. Наведен е довод за неправилно приложение на чл.193 от КТ, който не изисква при искането и даването на обяснения, съответно при налагане на наказанието, работодателят да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито кои факти е приел за установени, а достатъчно нарушението да е посочено по разбираем за работника начин. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на решението по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. При постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл. 78 от ГПК и направеното искане „С. Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, [населено място] следва да бъде осъден да заплати на Г. А. А. сумата от 2 000лв., представляваща направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,