Определение № 5825 от 14.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3443/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Г. Г., чрез адв. адв. М. Г., против въззивно решение № 310/30.06.2025 г., постановено по в.гр.д. № 395/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 374/2025 г. по гр. д. № 4223/2024 г. на Районен съд – Русе, с което са отхвърлени предявените от Х. Г. Г. против Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ към Община Русе, с, Булстат 0005306320229 обективно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда: за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с ответника, извършено със Заповед № 8/27.06.2024 г. за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „работник паркинг“, както и за присъждането на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното му уволнение за период от шест месеца, в размер на 6381,72 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „Как следва да постъпи съдът, следва ли да събира доказателства за квалификациите на работника и да изследва възможността за неговото трудоустрояване, ако в хода на делото се установи, че работодателят не е сторил това преди прекратяване на ТПО, не е предложил нито на работника, нито на здравния орган място за трудоустрояване и не е поискал от последния становище в тази насока?“; 2. „Достатъчно ли е кметът на общината да утвърди длъжностна характеристика на директора на общинското звено, за да се приеме, че е налице валидна делегация на работодателска правоспособност?“; 3. „Длъжен ли е работодателят, в случая община, чрез нейно структурно звено, да предложи на трудоустроения служител всички свободни подходящи длъжности в рамките на цялата общинска структура, а не само в рамките на конкретното звено, когато ТПО се прекратява от работодател - второстепенен разпоредител с бюджетни средства, но в хода на делото става ясно, че работникът е работил в различни структури на същата община? Нарушено ли е задължението по чл. 315 КТ и §1, т.1 КТ, ако не е доказано, че са изчерпани абсолютно всички възможности за трудоустрояване в рамките на по-широката структура на общината?“; и 4. „Какво е значението на несъответствието между посочения в длъжностната характеристика работен ден (8-часов) и реално прилагания работен режим (12-часови смени) пред ТЕЛК при прекратяване на трудовото правоотношение поради заболяване? Счита ли се за нарушена процедурата, ако работодателят е представил подвеждаща информация за условията на труд пред медицинската експертиза и как това рефлектира върху законосъобразността на уволнението? До каква степен съдът е обвързан от заключенията на ТЕЛК, когато установи, че заключението е постановено при непълна и подвеждаща информация и може ли да подложи на съдебен контрол изпълнението на трудоустроителните предписания, свързани със законосъобразността на уволнението? Разглежда ли се от съда само формално наличието на медицинско предписание или и фактическото изпълнение на препоръките, както и действителната организация на труда?“. По поставените въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а освен това са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност на решението. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ към Община Русе е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, на 01.06.2018 г. е бил сключен трудов договор № 303 между ОП „Комунални дейности“ към Община Русе, в качеството на работодател и Х. Г. Г., в качеството на служител. Установено е, че Г. бил назначен на длъжност „работник паркинг“ с място на работа ОП „Комунални дейности“, Отдел „Паркинги“ с работно време „смени по график, при сумарно изчисляване за период от 3 месеца“. Същият работил на смени /дневни и нощни по 12 часа/ по предварително изготвен от прекия му ръководител график. Установено е, че с Решение №14, прието с Протокол № 3/21.12.2023 г. на Общински съвет Русе, на основание чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал.1 т. 23 ЗМСМА, чл. 51 и чл. 52, ал.2, ал.3 и ал.4 ЗОС и чл. 79 АПК, е приет правилник за организацията, дейността и управлението на Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност /СЗ „ИООРС“/. В чл. 3 от същия било определено, че създаденото СЗ „ИООРС“ е звено на бюджетна издръжка към Община Русе и е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, длъжностното му щатно разписание се утвърждава от Кмета на Община Русе по предложение на директора на СЗ „ИООРС“, като численият му състав е определен на 184 щатни бройки. Според чл. 7 от правилника, директорът на СЗ „ИООРС“ сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите в звеното, както и налага дисциплинарни наказания, в съответствие с КТ, а съгласно чл. 8: утвърждава и изменя длъжностните характеристики, определя работните места на служителите и изпълнява всички други правомощия на работодател по смисъла на Кодекса на труда. Посочено е, че правата и задълженията на работодател по отношение на ищеца са прехвърлен по чл.123 от Кодекса на труда в СЗ „ИООРС“, считано от 15.01.2024 г. с оглед решението на Общински съвет-Русе дейността касаеща трудовите задължения на ищеца да се прехвърли от ОП „Комунални дейности“ към СЗ „ИООРС“- Община Русе. С експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „К.“ АД [населено място] от 08.05.2019 г., ищецът бил преосвидетелстван като му е определена 60% трайно намалена работоспособност, като преди експертизата състоянието е му било определено с 52% трайно намалена работоспособност. С последващи експертни решения на ТЕЛК, последното от 30.05.2024 г., ищецът бил преосвидетелстван с определена 89% трайна неработоспособност. По запитване от ОП „Комунални дейности“, служба по трудова медицина „Медико“ [населено място] дала становище от 01.11.2023 г., че Х. Г. има противопоказания да изпълнява длъжността „работник паркинг“ при обичайните условия, включващи нощен и извънреден труд, работа на открито и удължени работни смени. С Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „К.“ АД [населено място], от 30.05.2024г. било прието, че предвид липсата на тежко физическо натоварване, Х. Г. е подходящ за длъжността “работник паркинг“, но без да поема нощни смени. Посочено е, че продължителните 12 часови работни смени не са физиологични и нарушават хигиенно-диетичния режим на пациент със захарен диабет, на лечение с инсулин. В случай, че не може да се изпълнява длъжността на намален работен ден /8 часа/, лицето не може да изпълнява длъжността. Трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 02.07.2024 г., със заповед № 8/27.06.2024 г. на директора на СЗ „ИООРС“, на основание чл. 325, т. 9 КТ, в която като причини за прекратяването са посочени: невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради здравословни причини довели до трайна неработоспособност – изгубена работоспособност 89%, установена въз основа на ЕР №00299 от 080/30.05.2024г. на ТЕЛК към УМБАЛ „К.“ АД [населено място] със забрана за полагане на нощен труд при 12 часови работни смени и поради липса на друга, подходяща работа за здравословното му състояние, която да му бъде предложена при която да полага само дневни работни смени. За да отхвърли иска за отмяна на уволнението, от правна страна въззивният съд е установил, че ищеца е уволнен на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, при наличието всички кумулативното изискуемите елементи визирани в посочената разпоредба: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания; заключение на ТЕЛК, в което фигурира болестта и съответните здравни показания и изрично е посочено, че това състояние поражда невъзможност за работника или служителя да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение; и липсата на друга подходяща за здравното състояние на работника или служителя работа при същия работодател. Прието е за неоснователно твърдението на ищеца, че негов работодател е не ответното СЗ „ИООРС, а Община Русе, и че в общината са били налице свободни длъжности подходящи за трудоустрояване, които не са му били предложени. Посочено е, че Х. Г. е сключил трудовия си договор с директора на ОП „Комунални дейности“, прехвърлен впоследствие към СЗ„ИООРС“, създадено с решение на общинския съвет на основание чл. 52 ЗОС – звено, което е организационно и финансово обособена структура в Общината, второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Същото на основание чл. 52 ЗОС, се явявало самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 КТ. Директорът на специализираното звено като работодател, следвало да прецени дали в звеното, а не в цялата община има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника, и ако има – да я предложи на работника да я заеме. Установено е, че в СЗ „ИООРС“ е имало изготвен списък по чл. 315, ал. 1 от КТ, а определените за заемане длъжности от трудоустроени лица са били за охранители, но всички те са били заети от трудоустроени лица. От събраните по делото доказателства включително и от заключението на вещото лице по втората експертиза, било установено, че в СЗ „ИООРС“ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца не е имало свободни длъжности, които биха могли да му бъдат предложени от работодателя дори и извън списък по чл. 315, ал. 1 КТ. За неоснователни са приети и твърденията на ищеца, че ТЕЛК е въведен в заблуждение относно условията на работа, касаещи заеманата от него длъжност. Посочено е, че ТЕЛК е дал заключение, че Г. не е в състояние да изпълнява възложената му трудова дейност поради здравни противопоказания. Съгласно утвърдените графици от Директор на СЗ „ИООРС“ Г. изпълнявал нощни смени, което било противопоказно. Експертно решение от 30.05.2024 г., определяло, че лицето е подходящо за длъжността „работник паркинг“, но без да поема нощна смяна, работният ден да е до 8 часа и без нощен труд. Работодателят в случая не можел да изпълни това предписание, тъй като паркингите, стопанисвани от Община Русе, били на открито /което било противопоказно за лицето според решението на ТЕЛК/, а на двата броя закрити паркинги - Зала Арена и Доходно здание, смените били 12-часови. Липсвало задължение за работодателя да организира дейността си така, че да съответства на нуждите на трудоустрояване извън задълженията му по чл. 315 от КТ. От задължителния характер на решението на ТЕЛК, следвало че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не можело да бъде поставян на последваща преценка в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Вторият поставен в изложението въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване, доколкото въззивният съд не приемал, че е достатъчно кметът на общината да е утвърди длъжностна характеристика на директора на общинското звено, за да се приеме, че е налице валидна делегация на работодателска правоспособност. Непротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че материалната легитимация на работодателя се отклонява от общата в гражданското право. КТ придава правосубектност не само на юридическите лица, но и на техни поделения, както и на всяко друго икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др./, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение - §1, т. 1 ДР на КТ. Работодател може да бъде физическо лице, юридическо лице, поделение на юридическо лице и всяко организационно и икономически обособено образувание, което не е юридическо лице. Поделенията на юридическите лица са работодатели без да са правоспособни, когато са организационно и икономически обособени и със съответен акт им е предоставено правото да сключват трудови договори, т. е. когато е налице специалната правоспособност по § 1, т. 1 ДР на КТ. Статутът на общинските предприятия е уреден в Закона за общинската собственост, по смисъла на който общинското предприятие е форма за осъществяване на самостоятелна дейност от общината, представляваща специализирано звено на общината за управление на общинско имущество, за задоволяване потребности на населението, осигуряване изпълнението на общински дейности и свързаните с това доставки на стоки и извършване на услуги. Това звено се създава с решение на общинския съвет и осъществява дейността си на извънбюджетна сметка, въз основа на правилник, приет от общинския съвет, който ежегодно утвърждава приходите и разходите по извънбюджетната сметка на общинското предприятие. С решението на общинския съвет за създаване на звеното се определя неговата дейност, структура, персонален състав и предоставеното за дейността му имущество. При действието на приетия от Общински съвет Русе Правилник за организацията, дейността и управлението на Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“, създадено на основание чл. 52 ЗОС, директорът на звеното сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите в звеното, т.е. Специализираното звено, се явява самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 КТ на служителите в него. В посочения смисъл е даденото и от въззивния съд разрешение. Касационно обжалване на следва да се допуска и по въпроси с №№ 1 и 3. Въпросите са привързани към твърденията на ищеца в исковата молба и във въззивната му жалба, че негов работодател е Община Русе, в структурата на която е имало свободни работни места, които са били подходящи за здравословното му състояние. Както се посочи Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ е самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 КТ на служителите в него, а изискването на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е при същия работодателя да има подходяща за здравословното състояние на служителя длъжност. Работодателят няма задължение да извършва преценка за наличие на свободни щатни бройки за трудоустроени на други работодатели. Те нямат отношение към процесното уволнение, законността на което се преценява в рамките на конкретното трудово правоотношение спрямо работодателя или служителя, страна по него. В решение № 137/13.05.2014 г. по гр. д. № 4811/2013 г. на ВКС, IV г.о. е даден отговор на въпроса за това длъжен ли е работодателят да осигурява специални работни места за всеки трудоустроен. Прието е, че съгласно чл. 315, ал. 1 КТ работодателят с повече от 50 работници и служители /какъвто в случая е ответникът/ има задължението да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата си дейност. Тези работни места, според естеството на извършваната дейност в предприятието, може да са за различни длъжности и да позволяват наемането или трудоустрояването на работници и служители с различен вид увреждания и с различна степен на трайно намалена работоспособност. Ако естеството на дейността и нейната организация позволяват, работодателят има възможност да промени трудовата функция на отделен работник или служител така, че от нея да отпаднат занапред медицински противопоказния за работника или служителя, който я е заемал. Работодателят обаче няма задължение да организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите от трудоустрояване извън задълженията му по чл. 315 КТ. Възвият съд, е установил по делото, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, при ответника е имало изготвен списък по чл. 315, ал. 1 от КТ, за заемане на длъжности от трудоустроени лица, но всички те са били заети от трудоустроени лица, поради което и изводът му за законосъобразност на уволнението, не противоречи на възприетото в задължителната практика на ВКС. Четвъртият поставен въпрос е свързан с обвързващата сила на решението на ТЕЛК и възможността съдът да ревизира предписанията на здравния орган относно възможността на работника да изпълнява досегашната си работа. В практиката на ВКС: решение № 266/24.03.2010 г. по гр. д № 814/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № 275/28.10.2014 г. по гр.д. № 3049/2013 г. на IV г.о. и др. е прието, че от задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от чл. 317 КТ следва, че медицинския въпрос дали конкретната длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законността на уволнението на основание чл. 325 т. 9 КТ, тъй като преценката на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. Така даденото разрешение на поставения въпрос е в съответствие с разпоредбата на чл. 113 ал. 3 от Закона за здравето, според която решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации. Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения. Следователно по този въпрос не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Не е налице необходимост и от изменение или осъвременяване на вече установената съдебна практика, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на посочената законова разпоредба е необходимо да е налице постановен съдебен акт, с който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява от съдържанието на самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното решение не страда от подобен порок. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение. При този изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.