Определение № 1270 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4408/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Я. С., чрез адв. С. Кестенов, срещу решение № 2146/05.08.2022г. по в.гр.д. № 14392/2021 г. на Софийски градски съд, ІV Г ВС, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените срещу „Професионална гимназия по транспорт“ –гр.София искове по чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да се произнесе по всички относими доказателства по делото, както и по направените от страните твърдения и предявените възражения, а не избирателно по някои от тях, както и във връзка с това да мотивира и обоснове правните си изводи ?“ 2/ „Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 271, чл.272 вр. с чл. 236, ал.2 ГПК да обсъди в мотиви на акта си всички възражения и доводи на страните?“ 3/ “Следва ли критериите по чл. 189, ал.1 КТ за определяне тежестта на нарушението на трудовата дисциплина да се определят от всички обективни и субективни обстоятелства, при които е извършено нарушението ?“ 4/ “При системни нарушения по чл.190, ал.1 т.3 КТ следва ли да се изхожда от критериите по чл. 189, ал.1 КТ?“ 5/ „Длъжен ли е съдът да задължи страната да представи оригинали или официално заверени преписи от документи в хипотезата на чл. 183 ГПК, при наведени от другата страна основания за неистинност и достоверността на тези документи?“ Твърди се, че първите четири въпроса са разрешение в противоречие със сочена практика на ВКС, а отговорът на последния е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – допълнителното селективно основание на чл.280, ал.1, т.3 КТ. Заявява се и основанието по чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Насрещната страна по жалбата – „Професионална гимназия по транспорт“, [населено място], чрез адв. И. М., оспорва оплакванията по касационната жалба и възразява срещу основанията за допускане на касационно обжалване.Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е заемала длъжността „учител по общообразователен предмет- английски език“ при ответника по безсрочен трудов договор, който е прекратен на основание чл. 330,ал.2, т.6 КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед на директора на гимназията № 208/23.03.2021г. В последната е прието, че ищцата е извършила системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в: 1/ преждевременно напускане на работното място на 15.02.2021г., когато е отсъствала от четвъртия учебен час, с начален час 11, 05ч, както и от петия, шестия и седмия час, които е следвало да бъдат проведени онлайн; 2/ неотразяване на материала от учителя в електронния дневник на платформа “Школо“ със започването на часа, както следва: на 09.02.2021г. - 7ми учебен час на 9а клас; на 10.02.2021г. – 4ти учебен час на 8б клас; на 11.02.2021г. – 7ми учебен час на 8б клас; на 12.02.2021г.- 6ти учебен час на 8б клас; на 15.02.2021г.- 2ри и 4ти учебен час на 8б клас, и 5ти ,6ти и 7ми учебен час на 9а клас; 3/ по време, в което е ползвала отпуск по болест ( 20.02.2021г.-06.03.2021г.), е изпълнявала задълженията си на съдебен заседател на 23.02.2021г. по нохд № 5747/2018г. и на 24.02.2021г. по нохд № 6821/2016г.; 4/ неправилно водене на училищната документация и допуснати грешки, отразени в протокол №15/08.03.2021г. и описани в заповедта, които въпреки дадената й възможност и указания, не са били отстранени изцяло, като изрично е описано това, което е останало неизвършено. Подробно описаните от фактическа страна нарушения на трудовата дисциплина са квалифицирани от работодателя както следва: първото - като нарушение по чл. 187, ал.1, т.1, пр.2-ро КТ, явяващо се тежко по смисъла на чл.54, т.13 от П. за учебната 2020/2021г., длъжностната характеристика на ищцата и заповеди №№ 131/19.01.2021г. и 139/27.01.2021г. на директора на училището; второто – като нарушение по чл.187, ал.1, т.10 КТ, чл.5, ал.1, т.15 от Наредба № 15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, чл.35, т.19 от П. за учебната 2020/2021г. и длъжностната характеристика; третото – като нарушение по чл. 187, ал.1,т.8 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и четвъртото – като нарушение по чл. 187, ал.1, т.3, пр.първо и т.7 КТ, Наредба № 8/11.08.2016г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование и длъжностната характеристика на класен ръководител. За описаните нарушения от ищцата са искани обяснения по чл. 193 КТ на 18.02.2021г., на 23.02.2021г. и на 12.03.2021г. Тя е депозирала такива. След обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд е споделил мотивите в обжалваното пред него решение, че заповедта е издадена от компетентно лице, спазени са изискванията по чл. 193 КТ, заповедта е мотивирана и в нея по ясен и разбираем начин е посочено нарушението на трудовата дисциплина, а извършването му, с изключение на това, квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя, е доказано и е спазена разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ. Въззивният съд изрично е обсъдил всички оплаквания по въззивната жалба на ищцата: Това за нарушение на процесуалните правила е намерено за неоснователно, защото представените с отговора по чл. 131 ГПК писмени доказателства са заверени, а искането за представяне на оригиналите е немотивирано т.е. няма нарушение на чл. 183 ГПК. Това за нарушение на чл. 193 КТ е намерено за неоснователно, предвид факта, че обясненията са изискани преди издаване на заповедта, а работодателят се е запознал с тях, но ги е счел за неоснователни. Д. за необоснованост поради некредитиране на свидетелските показания на св.Д. и св.П. е намерен за неоснователен, предвид обстоятелството, че показанията на втората са неотносими към предмета на спора, а на първия – не са базирани на лични впечатления и са изолирани. Д., че за отсъствието си на 15.02.2021г. ищцата е имала основателна причина и че е положила усилия да намери заместник, е счетен за несъстоятелен, тъй като за разлика от други пъти, за този ден ищцата не е поискала ползване на отпуск по чл. 157, ал.1, т.5 КТ, а „осигуреният“ от ищцата заместник не преподава същия предмет и е имал свои часове по същото време. Мотивирано е споделеното като правилно прието от първата инстанция, че няма нарушение на чл. 189, ал.1 КТ, тъй като се касае за неизпълнение на основни задължения на длъжността „учител“ и е налице системност, която показва липса на желание за промяна в поведението на служителя. Прието е, че няма връзка между отсъствието на ищцата на 15.02.2021г. и неизпълнение на задълженията й за отразяване на материала в електронния дневник на платформа “Школо“ със започването на часа, доколкото нарушението на това задължение е констатирано и на други, различни от 15.02.2021г. дати. Прието е, че неотстранените пропуски в документацията, касаеща учениците, са категорично установени от доказателствата по делото, вкл. показанията на св. Я., а грешките на ищцата и бездействието й в тази област сочат на тежко нарушение, предвид важността на документите и строго формалния ред за издаването им, съгласно държавния образователен стандарт. В обобщение, като е счел за неоснователни оплакванията по жалбата, въззивният съд е достигнал до същите крайни изводи като първоинстанционния за неоснователност на предявените искове. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първите два поставени от касатора процесуалноправни въпроса относно задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните и събраните доказателства, са принципно обуславящи по всяко дело, но в случая не са разрешени в отклонение от константната практика на ВКС ( вкл. цитираната от жалбоподателя). Според нея въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства /решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Обжалваното решение е съобразено с цитираните разрешения. При постановяване на акта си въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, формирал е идентични с тези на първоинстанционния съд фактически изводи и за съответните им правни изводи е възприел мотивите на обжалваното решение, но успоредно с това е отговорил на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба. Двата материалноправни въпроса – трети и четвърти в изложението, също са обуславящи, а разрешението им е съответно на практиката на ВКС, включително сочената от касатора, според която преценката за тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените задължения на трудовата дисциплина и субективното отношение на служителя към конкретното неизпълнение. За наличието на основанието по чл. 190, ал.1 т.3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността на три и повече разнородни нарушения ( стига да е изпълнено условието служителят да не е бил санкциониран за тях или да не е бил санкциониран за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по реда на чл. 197 КТ или чл.198 КТ), а след като видът и тежестта на съответните нарушения не е конкретизиран, значи че чрез посочената разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция за незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Последният поставен от касатора въпрос няма претендираното от касатора значение за изхода на спора. Искането на ищцата за представяне на оригиналите или официално заверени преписи от приложените към отговора на исковата молба документи е било обусловено от факта, че на нея са й били връчени незаверени копия от тези документи ( така становището на лист 118 от делото на СРС). Приетите като доказателства по делото писмени документи, представени от ответника с отговора на исковата молба, са заверени от адвокатския пълномощник на ответника т.е. те са в официално заверени преписи, съгласно разпоредбата на чл.32 ЗА. Или в случая не е налице хипотезата на чл. 183, ал.1 ГПК, поради което поставеният от касатора въпрос няма значение за настоящия казус. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно – без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Подобен порок не се установява от съда, нито се обосновава от касатора. В обобщение, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Предвид изхода на настоящото производство, на насрещната страна по жалбата се следват сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 600 лева. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд