Определение № 50816 от 09.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2366/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Лесотерм-М“ЕООД срещу решение №.105/2.03.22 по г.д.№.40/22 на ОС Благоевград - с което, след отмяна на реш.№.227/1.10.21 по г.д.№.1722/21 на РС Благоевград, предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ са уважени, ведно със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна И. Н. Ш. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от трудов договор за ученичество от 1.06.20, по силата на който ищцата заемала длъжност „спедиционен посредник“ в отдел „Спедиция“ за срок от 6 месеца при пълно работно време; с три заповеди – от 6.7.20, 8.07.20 и 9.07.20, са й били наложени три дисциплинарни наказания „забележка“ - за това, че за периода 29.06.20-2.07.20 редовно не е провеждала необходимите разговори и съответно записи в онлайн таблица “Фирми и релации“ съгласно т.18 глава 18 от Правилника за вътрешни трудов ред, както и за допуснати в същия период множество нарушения в технологичните правила за въвеждане в таблиците /З..№.026/6.07.20/; за това, че на 6.07.20 не е изпълнила законово разпореждане на работодателя да осъществи телефонен разговор с определени транспортни фирми и впоследствие го е излъгала, че задачата е изпълнена /З..№.027/8.07.20/; за това, че „на 7.07.20 не е изпълнила задълженията по вътрешния правилник“ на дружеството /З..№.028/9.07.20/; с процесната заповед - №.5/9.07.20, трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.188 т.3 КТ вр. с чл.190 ал.1 т.3 КТ - поради „системно нарушаване на трудовата дисциплина“, за което „са й наложени три дисциплинарни наказания“ със заповеди №.026/6.07.20, №.027/8.07.20 и №.028/9.07.20, „не е заявено“ желание това поведение да бъде поправено, „съзнателно“ работникът е решил да „продължи да не изпълнява служебните си задължения“. Във връзка с релевираните основания за незаконност на уволнението, въззивната инстанция е намерила, че е нарушена процедурата на чл.193 КТ - липсват писмени или гласни доказателства, от които да се установява по безспорен и несъмнен начин, че от ищцата е било поискано да даде устно или писмено обяснение по повод конкретно вмененото й дисциплинарно нарушение „съзнателно продължаване да не изпълнява служебните си задължения“ за периода след 8.07.20 - писмена покана не е отправяна; не се установява и устна такава; доколкото на 8.07.20 И.Ш. не се е явила на работа, като е преустановила посещенията в дружеството още на 7.07.20 вечерта (предала е служебен телефон и карта за достъп на работното място), искане за обяснения след 7.07. въобще не е отправяно; приложените покани за обяснения са във връзка с дисциплинарните нарушения, за които е било наложено наказание „забележка“. Същевременно, предвид обективната невъзможност за даването на обяснения по реда на чл.193 ал.1 КТ /с оглед конкретната фактическа обстановка на работника е било обективно невъзможно и да се съобщи за нарушение на трудовата дисциплина, което все още е било недовършено-каквото е това по третата заповед за наказание „забележка“/, неприложима е и разпоредбата на чл.193 ал.3 КТ. Съдът е посочил, че след като не е спазена процедурата по чл.193 КТ, само на това основание заповедта е незаконна и следва да бъде отменена. Независимо от горното обаче е разгледал и останалите оплаквания за незаконосъобразност и ги е намерил за основателни. Отразил е, че заповедта за уволнение е немотивирана и не отговаря на изискванията на чл.195 КТ - въобще липсва описание на дисциплинарното нарушение, за което се твърди, че е наложено най-тежкото наказание, както и конкретизация на индивидуализиращите го белези време, място, начин на извършване; не е налице хипотеза на системно извършвани дисциплинарни нарушения, респективно не се установява ищцата да ги е извършила /вкл. обективно не е възможно да е осъществявала нарушения на трудовата дисциплина след 7.07.20, доколкото на 8 и 9 юли 2020 въобще не се е явявала на работа, тъй като още на 7.07.20 вечерта е преустановила дейността си в ответното дружество и е предала служебния си телефон и картата си за достъп на работното си място/; нарушен е основният принцип на чл.189 ал.2 КТ - за едно и също дисциплинарно нарушение да се налага само едно дисциплинарно наказание /с оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание и за вече наказаните дисциплинарни нарушения с наказание „забележка“/. При тези обстоятелства, поради несъвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на районния съд, атакуваното първоинстанционно решение е отменено и исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ - уважени. Във връзка с претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ е отбелязано, че от доказателствата се установява, че ищцата е останала без работа след прекратяването на трудовото правоотношение; няма данни по делото след 9.07.20 да е започнала работа при друг работодател; при това положение, въз основа на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, е определен размер на обезщетението 6185,70лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Извежда следните въпроси: 1.“При предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. с чл.225 ал.1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение?“ /ТР 6/15.07.14 по т.д.6/13, ОСГК/; 2. “Може ли с една покана по чл.193 ал.1 КТ работодателят да поиска от служителя да даде обяснения за различен брой отделни нарушения на трудовата дисциплина?“ /реш.№.53/31.05.17 по г.д.2943/16, ІІІ ГО/; 3.“Допустимо ли е да бъдат започнати и развити две паралелни дисциплинарни производства за различни по характер и вид дисциплинарни нарушения, когато нарушенията хронологически са били извършени в различни дни?“ /чл.280 ал.1 т.3 КТ/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне в частта му по претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ - с цел проверка съответствието с цитираната задължителна практика, съгласно която при предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца; фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. В частта, касаеща произнасяне по претенцията по чл.344 ал.1 т.1 КТ, предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Вторият и третият въпрос не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материално-правен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Горепосочените въпроси са неотносими към решаващата воля на съда - въззивната инстанция не е излагала изрични мотиви, респективно не е приемала, че работодателят не може да поиска от служител да даде обяснения за различни отделни нарушения с една покана и че принципно не могат да бъдат водени две дисциплинарни производства за различни нарушения, които хронологически са извършени в различни дни. Това, което е приела и съставлява решаващата й воля, е, че не са били изискани - писмено или устно, обяснения във връзка със заповедта за уволнение - приложените такива касаят предходните наказания „забележка“; допълнително е отразила и, че искането на обяснения трябва да предхожда наказанието и следва нарушението, че в случая, предвид конкретните особености на делото, при издаването на заповедта за уволнение е било и обективно невъзможно на работника да бъде съобщено за нарушение, което все още е било недовършено – и следователно не е било възможно да се спазят изискванията на чл.193 КТ. Същевременно са изложени и самостоятелни мотиви относно незаконосъобразността на уволнението и предвид основателността на останалите оплаквания, в това число във връзка с изискванията на чл.195 КТ и чл.189 КТ. С оглед на изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, което би могло да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт в частта по чл.344 ал.1 т.1 КТ не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Предвид горното въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване само в частта, с която първоинстанционното такова е отменено в частта му по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ и същият е уважен; по отношение на останалата му част касационно обжалване не трябва се допуска. На касатора следва да се даде възможност да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 123,71лв. и да представи доказателства за това в деловодството на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,