Определение № 3271 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1441/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от СУ „Н. Г.“, [населено място], чрез пълномощник адв. Т. Д. срещу въззивно решение № 1264/13.11.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 2234/2025 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение № 2208/08.05.2025 г. по гр. д. № 11585/2024 г. на Районен съд- Пловдив, с което са уважени предявените от П. Т. Й. срещу касатора искове, като: на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на П. Т. Й. извършено със Заповед № РД-10-2148/15.05.2024 г. на директора на СУ „Н. Г.“, [населено място], с която е наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ; на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ е възстановена П. Т. Й. на заеманата до уволнението длъжност „Касиер, счетоводство“ при СУ „Н. Г.“, [населено място]; и е осъден касатора да заплати на Й., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата 10 440 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 16.05.2024 г. до 16.11.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2024 г., до окончателното й изплащане. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Следва ли липсата на връчена длъжностна характеристика сама по себе си да води до невъзможност за реализиране на дисциплинарна отговорност?“; 2. „Допустимо ли е съдът да освободи служителя от отговорност, без да извърши реална преценка на конкретните действия и последиците от тях?“; 3.“Може ли съдът да въвежда като условие за законосъобразност на уволнението изисквания, които не са предвидени в Кодекса на труда?“; 4. „Следва ли дисциплинарната отговорност да се изключва въз основа на формален пропуск, без изследване на реалното поведение на работника/служителя, при положение, че трудовото правоотношение е съществувало реално, а не е обявявано или твърдяно за недействително?; 5. „Представлява ли липсата на длъжностна характеристика самостоятелно основание за незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение, когато Кодексът на труда не предвижда подобно изискване като елемент от фактическия състав?; 6. „Нарушава ли правилата на формалната логика съдебен извод, при който едновременно се приема, че са извършени проверки, съществуват констативни протоколи и са дадени обяснения, но въпреки това се заключава, че нарушение не може да бъде установено?“; 7. „Може ли съдът да освободи работника от дисциплинарна отговорност чрез въвеждане на изисквания, които законът не съдържа, като по този начин подмени нормативната уредба със собствена преценка?“; 8. „Представлява ли отказ от разглеждане на спора по същество приемането, че при липса на длъжностна характеристика работодателят не може да докаже нарушението, без да се обсъждат конкретните доказателства по делото?; 9. „Налице ли е очевидна неправилност, когато въззивният съд извежда решаващ извод въз основа на предпоставка, която не е предвидена в закона и която води до автоматично обезсилване на дисциплинарната отговорност?“; 10. „Следва ли задълженията на работника да се определят единствено от длъжностна характеристика или и от естеството на работата, организационната структура и реално възложените функции?“; и 11. „Допустимо ли е чрез съдебно тълкуване да се създаде по-висок стандарт за доказване от предвидения в закона, с което се накърнява правото на работодателя да реализира дисциплинарната власт?“ По въпросите се сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата П. Т. Й. е подала писмен отговор, в който излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. Въззивният съд е приел, че между касатора и П. Т. Й. е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „Касиер, счетоводство“ в СУ „Н. Г.“, [населено място]. Със Заповед № РД-10-2148/15.05.2024 г. на директора на СУ „Н. Г.“, трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ. Съгласно посоченото в заповедта уволнението е за извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.3 КТ описани в заповедта, както следва: 1. Изнасяне на конфиденциална информация за наши ученици и учители на журналист от медия „Traffic News“; 2. Пропуски в начисляването на суми за СОП на г-ца А. К., ст. учител по английски език; и 3. Нарушения по документацията свързана със заявленията и заповедите за отпуски на служителите в СУ „Н. Г.“. Установено е от въззивния съд, въз основа на писмените доказателства по делото, че преди налагане на наказанието от ищцата са искани писмени обяснения на основание чл.193, ал.1 КТ само за първите две от посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, респ. че само за тях Й. е дала обяснения. По третото нарушение работодателят не поискал обяснения. За да приеме, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно, въззивният съд е посочил, че констатирането на осъществени дисциплинарни нарушения от работодателя следва да кореспондира на регламентирани в договорното правоотношение трудови задължения на работника или служителя, а определянето на видът, съдържанието и обемът на същите е в правомощие на работодателя към момента на учредяване на трудовото правоотношение. Към този момент с регламентацията на трудовите права, задължения и отговорности, произтичащи от ясно и конкретно описани трудовите функции на работника/служителя и техният обем, обективирани в длъжностна характеристика към трудовия договор, се определяли пределите на неговата компетентност при тяхно изпълнение, предпоставка и за неговата отговорност. В случая на ищцата, заемаща длъжност „Касиер, счетоводство“ било наложено наказание за неизпълнение на трудови функции в компетенции, типични или обичайни за длъжност „човешки ресурси“. Поради това доводът на жалбоподателя, че за ищцата характерът на работата и произтичащите от това отговорности й били известни, е приет за неоснователен. Не можело да се приеме, чрез предположение, и при липса на изготвена и връчена длъжностна характеристика, че щом като ищцата заемала длъжността „Касиер, счетоводство“ по трудов договор, то същата изпълнява и „функции, свързани с обработване на документи, трудови досиета и плащания“. Въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение страда и от пороци: на формата по смисъла на чл.195, ал.1 КТ с оглед непосочване на конкретен момент или период на извършване на дисциплинарните нарушения; и поради неизискването от работника/служителя на обяснения по чл.193 КТ за всички наведени нарушения на трудови задължения, които поотделно и в своята съвкупност могат да обусловят обоснованост на преценката на работодателя по чл.189, ал.1 КТ за съответствието на тежестта на нарушението със степента на наказанието. Съдът се е позовал и на нереализираната доказателствена тежест от страна на работодателя в съдебния процес по същество на спора за дисциплинарната отговорност на ищцата. Посочено е, че ангажираният от ответника свидетел не е имал непосредствени впечатления от пряката работа на ищцата в периода на извършване на процесните нарушения /свидетелят постъпил на работа при ответника след уволнението на ищцата/, като с препращане към мотивите на първоинстнционния съд, е обосновано защо не са кредитирани свидетелските показания. С тези съображения, въззивният съд е достигнал до извода, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, което обуславя и уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което тя е останала без работа поради уволнението. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Формулираните в изложението към касационната жалба въпроси с №№ 1, 5, 8 и 10, се свеждат до въпроса за правното значение на връчването на длъжностна характеристика. В практиката на ВКС се приема, че съдържанието на задълженията на работника по трудовото правоотношение се уреждат в трудовия договор, чрез посочване на естеството на неговата работа. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ работодателят трябва да изготви и връчи на работника длъжностна характеристика, в която да посочи по-подробно задълженията му, но ако той не изготви или не връчи длъжностна характеристика, това не се отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение. Нито работодателят може да възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на работника, нито работникът може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа поради липсата или невръчването на длъжностна характеристика или поради непосочването на съответното задължение в нея /решение № 800/22.03.2011 г. по гр.д. № 776/2009 г. на ВКС, IV г.о./. Приетото от въззивния съд, не е в противоречие с даденото разрешение. Същият не е приемал, че липсата на връчена длъжностна характеристика сама по себе си винаги води до невъзможност за реализиране на дисциплинарна отговорност. С оглед на доказателствата по делото е обоснован извод, че част от нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание, не произтичат от неизпълнение на задължения свързани с естеството на възложената работа за длъжността „Касиер, счетоводство“, и при липса на връчена длъжностна характеристика, с която такива задължения да са вменени на ищцата, за тях не може да й бъде ангажирана дисциплинарна отговорност. Въпроси с №№ 2, 3, 4, 7, 9 и 11 не отговарят на императивното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело, доколкото същите са зададени общотеоретично, без да са отнесени към мотивите на обжалвания акт. Въпрос № 6 е фактически, а не правен. Отговор може да му се даде само ако се допусне касационното обжалване и спорът се реши по същество, като се направи анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства. По заявеното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационен контрол. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер 1000 евро, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение