Решение № 7501 от 23.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 51825/2025 г.

Гражданско дело № 20251110151825 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXV от Гражданския процесуален кодекс. Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Н. Л. Р. срещу Б. Н. Р., както следва: с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № ЧР-10- 75/15.09.2025 г. и неговата отмяна; с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Координатор с код № 3343 3006 1 по НКПД, 2011 г., в Административна дирекция, отдел „Транспортно осигуряване“ в Б. Н. Р., както и с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 7 484,64 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в размер на 4 брутни трудови възнаграждения за периода от 16.11.2025 г. до 15.03.2026 г. (съгласно уточнение от 19.12.2025 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2025 г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че по силата на безсрочно трудово правоотношение е заемал при ответника длъжността „коориднатор“, с код № 3343 3006 1 по НКПД, 2011 г., в Административна дирекция, отдел Транспортно осигуряване към българското национално радио. Твърди, че на 15 септември 2025 г. се е намирал в тежко здравословно състояние и е ползвал отпуск по болест, но се е явил на работа, тъй като бил повикан спешно. Представили му да подпише декларация по чл. 333, ал. 1 КТ. Установил, че на същата дата и други служители били викани по същия повод. Твърди, че уведомил личния състав на предприятието, че страда от няколко заболявания, между които исхемична болест на сърцето и захарна болест, и има ТЕЛК, за което преди бил представял доказателства пред ответника. Заявил и че е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, както и че е представител на работещите по безопасност и здраве по работа от ОС по реда на чл. 6 КТ. Твърди, че тези обстоятелства посочил и в декларацията по чл. 333, ал. 1 КТ. Впоследствие си тръгнал от работа поради влошеното си здравословно състояние. След няколко дни му се обадили да получи заповедта си за уволнение, което той направил чак в началото на месец октомври. Установил, че заповедта била издадена с дата 15.09.2025 г. и в нея било удостоверено, че на тази дата му е връчена в условията на отказ, което твърди, че не отговаря на истината. Твърди, че заповедта била антидатирана с цел преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ и един от свидетелите на отказа въобще не присъствал на срещата на 15.09.2025 г. Твърди, че след уволнението бил безработен. Излага няколко основания за незаконност на уволнението, а именно: че се ползва със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 5а КТ; че уволнението му се е случило в момент, когато ползва отпуск поради временна неработоспособност; че не е налице реално съкращаване на щата по отношение на заеманата от него длъжност; че работодателят е бил длъжен, но не е извършил подбор; че било налице масово уволнение по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на КТ и правоотношенията с много служители били прекратени, без да е спазена процедурата по КТ; че Управителният съвет нямал компетентност да взима решение по такива структурни въпроси, касаещи закриване на щатни бройки, както и за закриване на административни звена в структурата на работодателя; че при прекратяване на трудовото правоотношение са били нарушени разпоредбите на колективния трудов договор, че заповедта за уволнение не съдържа необходимите реквизити. Сочи, че след уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да бъде възстановен на работа, тъй като предпоставките за това били налице. Претендира и четири трудови възнаграждения за оставането си без работа, като в тази връзка сочи, че вече му било изплатено обезщетение по чл. 220 КТ за един месец и очаквал плащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Предвид изложеното, моли съда да уважи предявените искове. Претендира и разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Излага съображения за нередовност на исковата молба в частта по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Не оспорва следните обстоятелства: наличието на безсрочно трудово правоотношение между страните за длъжността „координатор“, прекратяването на трудовото правоотношение със заповед от 15.09.2025 г., че не е искал предварително разрешение от Инспекция по труда за уволнението, нито мнение от ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ, както и че не е извършван подбор. Сочи, че решението за съкращаване на щата е взето от надлежен орган. Твърди, че ищецът се явил да попълни декларация по чл. 333, ал. 1 КТ и да получи заповедта на 15.09.2025 г., но отказал да попълни декларацията и да получи заповедта за уволнение, което било удостоверено с подписите на двама свидетели. Твърди, че представената с исковата молба декларация по чл. 333, ал. 1 КТ е съставена в по-късен момент за нуждите на процеса и никога не е била представяна пред работодателя. Същата не била и надлежно попълнена. Сочи, че към момента на уволнението е липсвала декларация по чл. 333, ал. 1 КТ, като за тази липса отговорен бил самият работник. Оспорва твърдението, че работодателят бил длъжен да знае, че работникът е придобил право на пенсия. Твърди, че работодателят е длъжен да съхранява документи за здравословното състояние на работника в трудовото досие на работника, които имат някакво влияние върху трудовото правоотношение, но не бил длъжен да преценява какво е това състояние, съответно дали работникът страда от заболяване, включено в наредбата на МЗ за заболяванията по чл. 333, т. 3 КТ. Твърди, че разпореждането за частична загуба на трудоспособност не било представяно на работодателя и същото не удостоверявало трудоустрояване на работника. Твърди още, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, тъй като болничният лист му бил издаден на 16.09.2025 г. Оспорва ищецът да е бил избран за представител на работниците и служителите. Твърди, че съкращаването в щата е реално и трудовите функции на длъжността, изпълнявана от ищеца, не са прехвърлени към новосъздадена длъжност. Твърди, че не е било налице основание за провеждане на подбор, тъй като трудовата функция на ищеца се различавала съществено от тази, изпълнявана от други длъжности, дори със сходно наименование. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищецът Н. Л. Р. е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника Б. Н. Р. по силата на трудов договор и допълнително споразумение № ЧР-10-1224/30.03.2020 г. на длъжност „Координатор“ с код 3343 3006 1 по НКПД, 2011 г. Трудовото правоотношение между ищеца Н. Л. Р. и ответника Б. Н. Р. е прекратено със заповед № ЧР-10- 75 от 15.09.2025 г., поради съкращаване в щата. Работодателят Б. Н. Р. не е извършил подбор по чл. 329 КТ преди уволнението. Работодателят Б. Н. Р. не е взел предварително разрешение от Инспекция по труда по чл. 333, ал. 1 КТ и мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ преди уволнението. В открито съдебно заседание от 29.01.2026 г. е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване и фактът, че на ищеца е изплатено обезщетение по чл. 222 КТ след подаване на исковата молба. Тези факти съдът приема за установени. Установява се, че процесната заповед за уволнение е издадена въз основа на решение на управителния съвет на БНР, обективирано в т. 8 от Протокол № 4-36/11.09.2025 г. от проведено заседание на управителния съвет на БНР, представен по делото. От протокола се установява, че решението за промяна на щатното разписание, считано от 15.09.2025 г., относно закриване на отдел „Транспортно осигуряване“ в Административна дирекция с численост 27 щатни бройки, в т.ч. 1 щатна бройка от длъжността „ръководител отдел“ и решението за откриване на структура „Транспортно осигуряване“ в отдел „Административни дейности“, Административна дирекция с численост 23 щатни бройки, съответно 1 щатна бройка от длъжността „диспечер, транспортни средства“, 21 щатни бройки от длъжността „шофьор, лек автомобил до 9 места“, от които 10 щатни бройки за нощни екипи и 1 щатна бройка от длъжността „шофьор, специален тежкотоварен автомобил“, е взето на основание чл. 62, т. 4 от Закона за радиото и телевизията, във вр. с чл. 17, т. 1 от Правилника за организацията на работа и дейността на УС на БНР. Спорно от фактическа страна по делото е кога са връчени декларацията по чл. 333 КТ, предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за уволнение на ищеца и при какви обстоятелства. Представени са две декларации по чл. 333 КТ – представената от ищеца такава (л. 15) е попълнена, като в нея е отбелязано, че ищецът е трудоустроен с добавена бележка „ТЕЛК“, че е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, че е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6 от КТ. Тази декларация е подписана от ищеца и на нея е сложена дата 15.09.2025 г. От ответника е представена декларация по чл. 333 КТ (л. 121), която не е попълнена, като на същата е отбелязано с ръкописно изписан текст „Служителят Н. Л. Р. отказва да попълни настоящата декларация 15.09.2025 г. 12,17 ч.“. В тази връзка съдът съобрази показанията на разпитаните по делото свидетели, както и представените писмени доказателства. От показанията на свидетелката А. Г. и свидетелката М. Д., служители в БНР, които съдът кредитира, доколкото са последователни и съответстват на другите представени по делото доказателства, се установява, че двете свидетелки са присъствали на връчването на декларация по чл. 333 КТ, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за уволнение от 15.09.2025 г. Установява се, че на 15 септември 2025 г. ищецът е бил на работното си място и около обяд е бил извикан в кабинета на свидетелката Г., където е присъствала и свидетелката Д.. Свидетелките описват точно и ясно кой къде се е разположил в кабинета на свидетелката Г., както и хронологичното развитие на събитията относно връчването на документите, като показанията им по тези въпроси кореспондират, поради което няма причина съдът да не ги кредитира. От показанията им се установява още, че на ищеца е била връчена първо декларация по чл. 333 КТ, която той бил подканен да попълни. Ищецът категорично отказал. След отказа на ищеца да попълни декларацията по чл. 333 КТ, свидетелката Г. отишла до колеги в съседната стая да вземе предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като при връщането й пристъпила към връчване на заповедта за уволнение. Когато взела заповедта за уволнение и предизвестието, същите били подписани от името на работодателя. При връщането си в кабинета, обяснила на ищеца, че следва прекратяване на трудовото правоотношение на съответното основание, като възпроизвела съдържанието на заповедта за уволнение. Ищецът казал, че няма да подпише и напуснал кабинета на свидетелката Г.. След неговото напускане двете свидетелки отразили, че документите – декларацията по чл. 333 КТ, предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – са връчени в условията на отказ. В откритото съдебно заседание от 29.01.2026 г. на свидетелката Г. са предявени декларацията по чл. 333 КТ, представена от ищеца, както и декларацията по чл. 333 КТ, представена от ответника с трудовото досие на ищеца, като същата заявява категорично, че тя е изписала текста на декларацията по чл. 333 КТ, представена от ответника с молба от 13.01.2026 г. По отношение на декларацията, представена от ищеца, свидетелката не знае дали тя е получена от ищеца от техни колеги. От показанията на свидетелката Г. се установява, че преди да се пристъпи към връчване на описаните по-горе документи е възложила предварително извършване на проверка на трудовото досие на ищеца относно обстоятелството дали ищецът се ползва от закрила по чл. 333 КТ и не било констатирано да се ползва от такава. Проверката не е била извършена лично от свидетелката Г., а от нейни подчинени. По делото е разпитан и свидетелят И. Д., колега на ищеца, бивш служител на БНР. От показанията му се установява, че с ищеца са работили в един отдел. Свидетелят съобщава, че ищецът не се чувствал добре на 15.09.2025 г. и не бил на работа този ден. В този ден документи били връчени само на свидетеля Д. и на още един служител – монтьор в гаража. Свидетелят съобщава, че доколкото му е известно, ищецът Н. Р. бил в болничен. Съобщава, че на 15 септември ищецът не е ходил до радиото. След това съобщава, че не може да е категоричен дали Н. Р. е бил привикван от БНР и мисли, че да. Показанията на свидетеля Д. са вътрешнопротиворечиви – не става ясно дали свидетелят твърди, че ищецът е ходил или не е ходил до БНР на 15 септември 2025 г. Първоначално свидетелят твърди, че ищецът не се чувствал добре, бил в болничен и на 15 септември 2025 г. не е ходил до БНР, после обаче се разколебава и съобщава, че може би е бил привикан от БНР. В тази част показанията на свидетеля следва да се ценят в светлината на признанието в исковата молба, направено от самия ищец, че на 15 септември 2025 г. се е явил на работа (според признанието – след като е бил повикан) и му е била връчена декларация по чл. 333 КТ. Както беше отбелязано, не се установява при явяването си на работа ищецът да е съобщил на свидетелките Г. и Д., че се чувства зле и възнамерява да ползва отпуск за временна неработоспособност. С оглед обсъдените до тук доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, че на 15.09.2025 г. ищецът е бил на работното си място около обяд, когато е бил привикан в кабинета на свидетелката Г., където е присъствала и свидетелката Д.. Била му е връчена декларация по чл. 333 КТ, която той отказал да попълни. Впоследствие свидетелката Г. е излязла от кабинета и се е върнала с подписани от страна на работодателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, които ищецът отказал да получи. Двете свидетелки удостоверили върху документите отказа на ищеца да ги получи. Съдът не кредитира твърденията на ищеца, че е попълнил декларация по чл. 333 КТ и я е предоставил на работодателя, както и че на 15.09.2025 г. не му е била връчена заповедта за уволнение. Ето защо и съдът намира, че представената от ищеца декларация по чл. 333 КТ (л. 15 от делото) не е била попълнена от ищеца на 15.09.2025 г. в кабинета на свидетелката Г. и не е била предоставена на работодателя преди връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. На следващо място, от болничен лист № Е20251559669 се установява, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, считано от 15.09.2025 г. до 28.09.2025 г. (14 дни). Болничният лист е издаден на 16.09.2025 г. и е бил потвърден с решение на ЛКК № 1227 от 8.10.2025 г. От експертно решение № 250 от 1.02.2022 г. със срок на действие 3 години – до 1.02.2025 г., се установява, че ищецът е с трайно намалена работоспособност 50%, с поставена диагноза „мозъчносъдова болест, неуточнена“ и страда от следните заболявания: м.с.б. корова атрофия, ХВБН в каротидна и В.Б. съдови системи, цервикоартроза, централен вестибуловегетат. С м с чести рецидиви, лек дискоординационен с-м А.Х., гр. 2, хипертонично сърце, захарен диабет тип 2, ДПНП. Това експертно решение е налично и по трудовото досие на ищеца и е било известно на ответника, като препис от него е представен и от ответника (л. 169 от делото) като част от трудовото досие на ищеца. В същото решение в „констатация от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение“ е посочено, че ищецът страда от захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия – ч. 9 р. 1 т. 1.2.1 и във връзка с пост. № 225/12.07.2021 г., което заболяване обуславя 40% трайно намалена работоспособност. В трудовото досие на ищеца е налично и решение на ТЕЛК от 5.03.2019 г., в което също фигурира диагнозата захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия, като заради това заболяване ищецът е с 30% трайно намалена работоспособност (л. 188 гръб). От разпореждане № •••••••••• от 25.03.2022 г. се установява, че ищецът получава пенсия за инвалидност, поради общо заболяване по чл. 74 КСО за 50 на сто трайно намалена работоспособност. От амбулаторен лист № 2531490А•••• от 10.11.2025 г. се установява, че на ищеца е била поставена диагноза „аортна (клапна) инсуфиенция“. От амбулаторен лист № 252816086••• от 8.10.2025 г. се установява, че на ищеца е поставена диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначни стълб с радикулопатия“. В тази връзка е представен и амбулаторен лист № 253081076355 от 4.11.2025 г. От протокол от 12.06.2025 г. с рег. № 5-262/17.06.2025 г. се установява, че на 12.06.2025 г. е било проведено общо събрание на пълномощниците в БНР за разпределяне на средствата за СБКО. Т. 4 от дневния ред е „В зависимост от решенията по горните точки, избор на членовете на Комисията по СБКО“. Установява се, че ищецът е бил избран за пълномощник на служителите от Административна дирекция за участие в това общо събрание, видно от протокол № 5-203 от 2.06.2025 г. (л. 54 от делото). Представен е колективен трудов договор от 10.06.2024 г. По делото няма данни ищецът да членува в синдикална организация, която да е страна по този договор, нито има данни да се е присъединил към него. По делото са приети заключения по първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна и икономическа експертиза, които съдът кредитира като компетентно изготвени и обосновани. От заключението по първоначалната експертиза се установява, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца за придобит трудов стаж и професионален опит е в размер от 35,20%. Установява се, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния отработен месец (август 2025 г.) е в размер от 1871,17 лв. Установява се, че брутното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 15.11.2025 г. до 15.03.2026 г. е в размер от 7 351,03 лв. Установява се, че за длъжността на ищеца („координатор“ в отдел „Транспортно осигуряване“) е съществувала единствена щатна бройка в длъжностното разписание, действало до 14.09.2025 г. Установява се, че при сравнение на длъжностната характеристика на длъжността „координатор“, изпълнявана от ищеца, и длъжностната характеристика на длъжността „диспечер, транспортни средства“ в новооткритата структура Транспортно осигуряване в отдел „Административни дейности“ на Административна дирекция, основните функции на двете длъжности са различни и индивидуални. Установява се, че при сравнение на длъжностите характеристики на длъжността „координатор“ във всички дирекции на БНР към 15.09.2025 г. основните функции на длъжностите са различни и всяка една длъжност „координатор“ е индивидуална за съответната дирекция или отдел. При тези констатации вещото лице стига до извод, че не съществуват други длъжности след 15.09.2025 г., чиито функции да са идентични или сходни с функциите на длъжността „координатор“, изпълнявана от ищеца. От заключението по допълнителната съдебно-счетоводна и икономическа експертиза се установява, че при сравнение на длъжността „координатор“, изпълнявана от ищеца до уволнението, с длъжностите „диспечер, транспортни средства“ и с длъжностите „координатор“ във всички дирекции на БНР, не съществуват други длъжности в БНР до 15.09.2025 г., чиито основни функции да са идентични или сходни с функциите на длъжността „координатор“, изпълнявана от ищеца до уволнението. Установява се още, че функциите на длъжностите „диспечер“, „координатор“, „шофьор“ и „ръководител отдел“ в отдел Транспортно осигуряване по щатното разписание, действало до 15.09.2025 г., не са идентични или сходни с функциите на длъжността „координатор“, изпълнявана от ищеца. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл.344 ал.1 т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че то е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат, или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.344 ал.1 т.1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба (така решение № 195 от 12.10.2018 г. по гр. д. № 3092/2017 г. на ВКС, IV г.о.) Предвид наведените от ищеца твърдения за незаконност на уволнението, в негова доказателствената тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване да докаже следните обстоятелства: 1) съществувало между страните трудово правоотношение, 2) трудовото правоотношение е било прекратено с процесната заповед на посоченото в нея основание, 3) че е бил трудоустроен към момента на уволнението, за което обстоятелство е уведомил своевременно работодателя (за това обстоятелство тежест на ищеца е указана в о.с.з. от 26.01.2026 г. и му е дадена възможност да посочи доказателства) 4) че страда от исхемична болест на сърцето и от захарна болест, за което е уведомил работодателя преди уволнението, 5) че му е издаден болничен лист за периода 15.09.2025 до 28.09.2025 г., за което е уведомил работодателя преди уволнението, 6) че към момента на уволнението бил представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6 КТ, за което работодателят е бил уведомен преди уволнението, 7) че към момента на уволнението е бил представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, за което работодателят е бил уведомен преди уволнението, 8) да установи, че е страна по колективен трудов договор, което е било известно на работодателя към момента на уволнението (за това обстоятелство тежест на ищеца е указана в о.с.з. от 26.01.2026 г. и му е дадена възможност да посочи доказателства), 9) датата на представения с исковата молба частен документ - декларация по чл. 333 КТ, предвид оспорването от страна на ответника на датата, на която е съставен този документ. При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, в доказателствената тежест на ответника е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че са били налице предпоставките за възникване на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото в заповедта основание. С оглед наведените оспорвания, ответникът следва да установи следните обстоятелства: 1) съкращаване на заеманата от ищеца длъжност „Координатор“ с код 3343 3006 1 по НКПД в Административна дирекция, отдел „Транспортно осигуряване“ в Б. Н. Р., което да е реално, т.е. трудовите функции на съответната длъжност да са премахнати или преразпределени на други длъжности, които се различават съществено от съкратената; 2) длъжността да е съкратена с акт на компетентен орган, който акт да съвпада или да предшества по време прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца 3) работодателят да е извършил подбор, в случаите, в които такъв е необходим. При установяване от ищеца, че се е ползвал със закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, работодателят следва да докаже, че преди уволнението е поискал от ищеца информация дали ищецът се ползва от предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ, която информация ищецът умишлено не му е предоставил, както и че е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ чрез снабдяване с предварително разрешение на Инспекция по труда, както и че преди уволнението се е снабдил с мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 и 3 КТ. По наведените основания за незаконност на уволнението, съдът намира следното: Относно реквизитите на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 15.09.2025 г.: Първото оплакване, по което съдът следва да се произнесе, касае въпросът спазена ли е формата на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото ако тази форма не е спазена, не биха могли да настъпят целените със заповедта правни последици. Ищецът е направил възражение, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не съдържа установените в закона реквизити, без да конкретизира кои реквизити липсват. Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. Заповедта за уволнение следва да съдържа индивидуализиращите белези на трудовото правоотношение, което се прекратява, както и основанието за прекратяването му, за да може служителят да осъществи правото си на защита. В някои случаи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да съдържа и допълнителни реквизити – например в хипотезата на чл. 195 КТ (при налагане на дисциплинарно наказание, какъвто процесният случай не е) и чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ (при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата – вж. т. 3 от тълкувателно решение № 4 от 1.02.2021 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, какъвто настоящият случай не е). От представения по делото препис от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се установява, че в същата е индивидуализирано по подходящ начин трудовото правоотношение, включително служителят, с когото то се прекратява, посочено е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, което е изписано както с думи, така и с правна квалификация – чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза втора – съкращаване на щата от КТ. Посочено е, че причина за прекратяване на трудовия договор е съкращаване в щата, посочено е считано от коя дата се прекратява трудовото правоотношение, коя е изпълняваната от ищеца длъжност. Заповедта е подписана от законния представител на работодателя. При това положение неоснователно е възражението на ищеца, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не съдържа всички установени в закона реквизити и уволнението не е незаконно на това основание. Относно предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ: Ищецът се позовава на наличие на предварителна закрила при уволнение на няколко различни основания. Съгласно чл. 344, ал. 3 КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Ето защо съдът дължи произнасяне на по въпроса ползва ли се ищецът с предварителна закрила при уволнение по чл. 333 КТ преди произнасяне по въпроса налице ли е реално съкращаване на щата и бил ли е длъжен работодателят да извърши подбор. Относно закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ: Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, с предварителна закрила при уволнение се ползва трудоустроен работник или служител. Установи се, че служителят е отказал да попълни декларация по чл. 333 КТ към момента на уволнението. Установи се и обаче, че работодателят е разполагал с решение на ТЕЛК от 5.03.2019 г. (л. 188 от делото) и с решение на ТЕЛК от 1.02.2022 г. (л. 169 от делото), по силата на които ищецът е бил трудоустроен (с оглед факта, че решенията на ТЕЛК съдържат както процент трайно намалена работоспособност 50%, така и предписания относно противопоказни условия на труд), но последното решение е със срок до 1.02.2025 г. Няма данни работодателят да е разполагал с решение за преосвидетелстване на ищеца, като по делото не се твърди от ищеца такова да е налице. Ето защо по делото липсват доказателства, че ищецът е бил трудоустроен към момента на уволнението на 15.09.2025 г. и че това обстоятелство е било известно на работодателя. Съгласно трайната практика на ВКС, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, приложима по отношение на трудоустроен работник или служител, се прилага винаги щом с решение на ТЕЛК е определен процент трайно намалена работоспособност поради болест или трудова злополука и са посочени противопоказни условия на труд. При кумулативното осъществяването на тези две предпоставки, работникът или служителят е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, като е без правно значение дали той заема длъжност, определена от работодателя за трудоустрояване или продължава да изпълнява заеманата преди трудоустрояването длъжност, ако тя е подходяща за здравословното му състояние /в последната хипотеза трудоустрояването е фактически изпълнено/. Този извод произтича от същностните характеристики на трудоустрояването по смисъла на чл. 314 КТ, изразяващо се в съобразяване на изпълняваната работа със здравните противопоказания за заболяването, респективно в преместването на подходяща с оглед тези противопоказания работа. Съгласно Наредбата за трудоустрояване, трудоустрояването на работника или служителя може да е за определен срок или за неопределено време /пожизнено/. Когато трайно намалената работоспособност е призната пожизнено, уволнението в хипотезите на чл. 333, ал. 1 КТ може да бъде извършено само след мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда /чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ/. Когато трудоустрояването е за определен срок, за да бъде продължено, след изтичането на първоначалния срок е необходимо преосвидетелстване с ново решение на органа по чл. 1, ал. 1 Наредбата за трудоустрояване, само при което преосвидетелстване работодателят има задължение за спазване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ – в този смисъл решение № 60 от 13.06.2017 г. по гр. д. № 3186/2016 г. на ВКС, III г.о. Доколкото в случая ищецът не твърди да разполага с решение на ТЕЛК за преосвидетелстване с период на действие след 1.02.2025 г. и по делото не се установява наличие на такова решение, ищецът не се е ползвал със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ към момента на уволнението на 15.09.2025 г. Ищецът навежда твърдения, че трайната неработоспобност е установена пожизнено, като се позовава на чл. 30 от Наредбата за осигурителен стаж и възраст и чл. 69, ал. 7 от Наредбата за медицинската експертиза. Действително в определени случаи навършването на възрастта по чл. 68, ал 1 КСО има за последица запазване пожизнено на социалните придобивки на лицето, по отношение на което е призната трайна неработоспособност с решение на ТЕЛК/НЕЛК за определен срок, дори този срок да е изтекъл. Тези случаи обаче са изрично посочени в закона и не променят автоматично срока на решението на ТЕЛК в пожизнен – така съгласно чл. 73, ал. 3 КСО пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се отпускат пожизнено. Съгласно чл. 30, ал. 2 от наредбата за осигурителен стаж и възраст, пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, се отпуска пожизнено. Ако лицето е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО през срока, за който му е определена трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане или необходимост от чужда помощ, пенсията и добавката за чужда помощ по чл. 103 КСО се считат за отпуснати пожизнено от датата на навършване на възрастта. Друг такъв пример е чл. 26, ал. 3 от Закона за хората с увреждания - лицата с определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, установени след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата с намалена работоспособност, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата по закона пожизнено независимо от определения в експертното решение срок. При всички случаи обаче запазването на тези социални придобивки въпреки изтеклия срок на решението на ТЕЛК следва от самия закон и, както беше отбелязано, не променя характера и срока на решението на ТЕЛК. Не така стои въпросът с трудоустрояването – ако ищецът иска да се ползва от правата си на трудоустроено лице, следвало е да се яви на преосвидетелстване, в който случай органите на медицинската експертиза са щели да преценят налице ли са предпоставките за пожизнено определяне на трайно намалената работоспособност и противопоказаните условия на труд, която констатация е щяла да обвърже работодателя. Доколкото обаче в закона няма правило, сходно с обсъдените по-горе, трудоустрояването на ищеца се е прекратило с изтичане на срока на решението на ТЕЛК. Ето защо към датата на уволнението той не се ползва със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и оплакванията за незаконност на уволнението на това основание са неоснователни. Относно закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, с предварителна закрила при уволнение се ползва работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, при частична ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работа за повече от 30 дни предприятието само след предварително разрешение на съответната окръжна инспекция по охрана на труда може да уволни работници, боледуващи от някоя от следните болести: 1. исхемична болест на сърцето; 2. активна форма на туберкулоза; 3. онкологично заболяване; 4. професионално заболяване; 5. психично заболяване; 6. захарна болест. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1. Действително служителят е отказал да попълни декларация по чл. 333 КТ. Той обаче не е подвел умишлено работодателя, попълвайки декларация с грешни данни. Както беше отбелязано, по делото се установи, че работодателят е разполагал с две решения на ТЕЛК (л. 169 и л. 188 от делото), от които се установява от какви болести страда ищецът . И в двете решения на ТЕЛК като една от болестите, от които страда ищецът, фигурира диабет тип 2 (захарна болест), диабетна полиневропатия. Фактът, че ищецът страда от това заболяване, обуславя извод, че същият се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ (така решение № 61 от 2.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4165/2014 г. на ВКС, III г. о.) Работодателят се позовава на отказа на служителя да попълни декларация по чл. 333 КТ като основание за освобождаване от задължението му да преодолее закрилата по чл. 333 КТ като иска предварително разрешение на Инспекция по труда за уволнението. В тази връзка в практиката на ВКС – решение № 191 от 25.04.2012 г. по гр. д. № 606/2011 г. на ВКС, IV г.о., се приема следното: предварителната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника или служителя от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. В хипотезата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ тази закрила се прилага поначало във всички случаи, когато към момента на връчването на заповедта (или друг писмен акт на работодателя) за уволнението (чл. 333, ал. 7, във вр. с 335, ал. 1 от КТ) работникът или служителят страда от някое от заболяванията, посочени в чл. 1, ал. 1 от Нар. № 5/1987 г. При тази хипотеза работодателят може да уволни работника или служителя само с предварително (дадено преди връчването на писмения акт за уволнението) разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, като следва (също преди връчването на писмения акт за уволнението) да е взето и мнение на ТЕЛК (чл. 333, ал. 2 от КТ). С чл. 1, ал. 2 от Нар. № 5/1987 г. е вменено изрично задължение в тежест на работодателя да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болестите, посочени в ал. 1. Предвид обективния характер на закрилата при уволнение, нито разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ, нито тази на чл. 1 от Нар. № 5/1987 г. не вменява на работника или служителя задължение да уведомява работодателя си предварително дали страда от болестите по посочената разпоредба, нито да представя медицински документи, удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания. Съгласно чл. 2 от наредбата, такова задължение за работника или служителя възниква, само когато работодателят направи изрично искане за това - с оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1. Разумът на закона изисква в този случай работодателят да предостави на работника или служителя достатъчно време - разумен срок, в който последният да изпълни задължението си по чл. 2 за уведомяване и представяне на медицинската документация (като изброяването на видовете медицински документи в чл. 2 от Нар. № 5/1987 г. е само примерно, неизчерпателно). Ако в такъв случай работникът или служителят умишлено откаже съдействие на работодателя си за събиране на предварителната информация по чл. 1 от наредбата и по този начин умишлено укрие свое заболяване, посочено в тази разпоредба, то тогава, но единствено и само в този случай, неизпълнението на неговото задължение по чл. 2 от наредбата води до отпадане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, респ. и до отпадане на задължението на работодателя да иска мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за уволнението. Такова умишлено неправомерно поведение от страна на работника или служителя би било налице във всички случаи, когато той знае, че страда от заболяване по чл. 1, ал. 1 от Нар. № 5/1987 г., и до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за уведомяване и представяне на медицинска документация в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят декларира пред работодателя, че не страда от такова заболяване, или в рамките на предоставения му срок, без извинителна причина не уведоми работодателя си за заболяването и не му предостави медицинските документи за него, с които разполага. Във всички останали случаи такъв умисъл не е налице и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, обективна по своя характер, не отпада. Тя не отпада и тогава, когато работодателят вече разполага - без да ги е искал от определения за уволнение работник или служител - с информация и медицински документи за заболяването му, като е без правно значение по какъв ред и начин тази информация и документи са достигнали до работодателя. В този случай искането към работника или служителя за уведомяване и представяне на медицински документи за същото заболяване става безпредметно, респ. за него изобщо не възниква задължение по чл. 2 от наредбата. При спор между работника или служителя пред съда относно закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, съдът следва да обсъди всички доказателства по делото, които са относими към горните, релевантни за тази закрила обстоятелства. В същия смисъл е и посоченото по-горе решение № 61 от 2.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4165/2014 г. на ВКС, III г. о. В случая работодателят към момента на уволнението е разполагал с медицински документи относно заболяванията на ищеца – в двете решения на ТЕЛК е посочено, че ищецът страда от диабет тип 2 (захарна болест). Впрочем от показанията на свидетелката Г. се установява, че на работодателя е било известно, че има задължение да извърши предварителна проверка, включително като провери трудовото досие на служителя, дали последният не се ползва от закрила по чл. 333 КТ. В случая въпреки че се твърди, че такава проверка е извършена, работодателят не е поискал предварително решение на Инспекцията по труда за уволнението, макар да е разполагал с медицински документи, удостоверяващи заболяванията, от които страда ищецът, в това число – диабет тип 2 (захарна болест) . Следва да се отбележи, че въпреки че решението на ТЕЛК е за определен срок, този срок се отнася само за определения процент трайно намалена работоспособност, без да засяга обстоятелството, че ищецът страда от посочените в решението на ТЕЛК заболявания. Самият факт, че работодателят е разполагал с тези документи, обуславя извод, че същият е следвало да поиска предварително разрешение за уволнението на ищеца от Инспекция по труда, както и мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ. По делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че работодателят не е поискал предварително решение на Инспекция по труда, нито мнение на ТЕЛК, за преодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, от която се ползва ищецът. При това положение уволнението е незаконно, тъй като не е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, от която се ползва ищецът. Следва да се обсъди ползва ли се ищецът от предварителна закрила при уволнение на някое от другите основания, посочени в исковата молба. Относно закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ Съгласно чл. 333, ал. 1, т 4 КТ, от предварителна закрила при уволнение се ползва работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск. В решение № 9 от 11.02.2021 г. по гр. д. № 1793/2020 г. на ВКС, I г.о., се приема, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ важи само ако работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Щом е бил на работа към датата, към която се отнася предварителната закрила по цитираната хипотеза, не може да се ползва от нея, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност (така решение № 437/2012 г. по гр.д.№ 1594/2010 г. на ІV г. о. на ВКС). Предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.4 КТ е приложима в случаите, когато служителят е започнал ползването на разрешен отпуск. Ако служителят се е явил на работа и не е съобщил за заболяване или разрешен отпуск по болест, работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението. В случая от показанията на свидетелката Г. и свидетелката Д. се установява, че на 15.09.2025 г. ищецът е бил на работа, като той самият признава, че е отишъл до работното си място. Ищецът, към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, не е съобщил на свидетелите Г. и Д., че е във влошено здравословно състояние и че възнамерява да отиде на лекар с цел ползване на отпуск за временна неработоспособност. Същевременно издадения на ищеца болничен лист е от 16.09.2025 г. – ден след прекратяване на трудовото правоотношение. При това положение ищецът, като се е явил на работа и не е съобщил на работодателя, че има намерение да ползва отпуск за временна неработоспособност, сам се е поставил в положение, при което се е лишил от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Ето защо оплакванията му в тази насока са неоснователни. Относно закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 5 и т. 5а КТ Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ с предварителна закрила при уволнение се ползва работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а , за времето, докато има такова качество, а съгласно т. 5а от същата разпоредба, с предварителна закрила при уволнение се ползва и работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6, за времето, докато има такова качество. В случая ищецът не е представил никакви доказателства, от които се установява да има качество по чл. 333, ал. 1, т. 5 или т. 5а КТ, поради което да се ползва от съответната закрила при уволнение. Ищецът е бил избран единствено за пълномощник на служителите от Административна дирекция за участие в общо събрание на 12.06.2025 г. (л. 54 от делото), без това да му е придало качеството представител на работниците и служителите по чл. 333, ал. 1, т. 5 или т. 5а КТ. Ето защо оплакванията му в тази насока са неоснователни. Относно закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ Ищецът не навежда конкретни твърдения относно ползването на закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, извън твърдението, че при уволнението работодателят е нарушил разпоредбите на колективния трудов договор. Колективният трудов договор, подписан от БНР, е представен от ответника по делото (л. 103 от делото). Съгласно чл. 9 от КТД, прекратяване на индивидуален трудов договор на член на синдикат, страна по договора, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза втора – съкращаване в щата и т. 3 от КТ се извършва след предварително съгласие на съответния синдикат. По делото не са представени доказателства ищецът да е член на синдикална организация, която да е страна по колективния трудов договор, нито е представено доказателство да се е присъединил към същия. Ето защо оплакванията му за нарушаване на колективния трудов договор от страна на работодателя са неоснователни. С оглед гореизложеното и при формирания извод на съда, че ищецът се е ползвал с предварителна закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и че въпреки това работодателят не е поискал предварително разрешение на Инспекция по труда и мнение от ТЕЛК преди уволнението, на основание чл. 344, ал. 3 КТ съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Ето защо предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в доказателствената тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да докаже съществуването към момента на приключване на устните състезания на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличие на трудовото правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от работодателя незаконосъобразно. В случая основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя и основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – преди незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, между страните е действал безсрочен трудов договор, поради което ищецът следва да бъде възстановен на изпълняваната преди уволнението длъжност „координатор“. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ: Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в доказателствената тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да докаже, че в резултат от уволнението е останал работа за процесния период, поради което е претърпял имуществена вреда, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. В случая ищецът, съобразявайки получените обезщетения по чл. 220 и чл. 222 КТ, претендира обезщетение за оставане без работа за четири месеца, считано от 16.11.2025 г. до 15.03.2026 г. По делото се установява, че ищецът е останал без работа в този период – в тази връзка е представено актуално състояние от Единния електронен трудов запис към 23.03.2026 г. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за посочения период брутното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер от 7 351,03 лв. (3 758,52 евро), поради което искът е основателен до този размер и следва да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 7 484,64 лв. (3 826,84 евро). Законна лихва върху сумата, за която е уважен искът, следва да се присъди не от датата на исковата молба, която предхожда началната дата на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ (съобразно направеното уточнение), а от датата, на която става изискуемо вземането за месец ноември 2025 г., т. е. от 1.12.2026 г. Считано от 1.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявената претенция в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, като присъди претендираната сума в евро, а с цел яснота посочи и левовата равностойност в диспозитива на решението. Относно предварителното изпълнение на решението: На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на постановеното съдебно решение в частта му, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за оставане без работа. По разноските: При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния си представител адв. П. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Искането е основателно. Възнаграждението следва да се определи за всеки от исковете, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, осъществените от процесуалния представител действия за защита правата на представляваната от него страна, броя съдебни заседания. За иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът определя възнаграждението в размер от 450 евро. За иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ съдът определя възнаграждението в размер от 150 евро. За иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, съдът определя възнаграждението в размер от 200 евро, като съобразно уважената част от този иск, на адв. П. следва да се присъди сумата в размер от 196,43 евро. Ответникът също претендира разноски. Същият е заплатил сумата от 102,26 евро – депозит за възнаграждение на вещо лице, като има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, а именно сумата в размер от 1,83 евро. Направено е и искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение. Такова следва да се определи само за защитата, осъществена по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, доколкото другите два иска са уважени и юрисконсултско възнаграждение за тях не се дължи. За иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съдът определя възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 102,26 евро, като съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъди сумата от 1,83 евро. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за всеки от предявените искове на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са неоценяеми. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя държавната такса за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ по реда на чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер от 30 евро, а по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – в размер от 20 евро. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК се дължи държавна такса от ответника, съобразно уважената част – в размер от 150,34 евро. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и възнаграждението на вещото лице за първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводна и икономическа експертиза, заплатено от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, а именно – сумата от 534,07 евро. Относно обжалване на решението: В открито съдебно заседание, проведено на 23.03.2026 г., на страните беше съобщено, че съдът ще се произнесе с решение на 6.04.2026 г., от която дата на основание чл. 315, ал. 2 ГПК започва да тече срокът за обжалване на решението. С оглед депозираната от ищеца молба за поправка на протокола от съдебното заседание от 23.03.2026 г. и развилото се производство по чл. 151 ГПК, съдът не постанови решение на посочената дата, поради което и при съобразяване с тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. по тълк.д. № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС, срокът за обжалване на настоящото решение ще започне да тече от датата на връчване на препис от него на страните. Така мотивиран, Софийски районен съд