Решение № 346 от 28.7.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 1758/2025 г.

обективно съединени искове с правно основание: чл.59 КТ вр. с чл.128 КТ ; по чл.224 от КТ; по чл. 222,ал.3 КТ и за лихва за забава върху главницата по всеки от тях на осн. чл.86 ЗЗД от падежа до подаване на исковата молба; и от подаване на иска до окончателното изплащане върху всяка от главниците с обща цена 2535,04 евро:

Подадена е искова молба от П. С. Г., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: ••••, ЧРЕЗ адв. С. Л. от ЛАК, със съдебен адрес: •••, срещу: ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „проф. Димитър Димов" - ЛОВЕЧ, с БУЛСТАТ: 000281451, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Акад. Урумов" № 4, представлявано от директора Л. Х., по която пълномощникът излага, че по силата на трудов договор №01-53/03.10.2017г., доверителката й П. С. Г. изпълнявала в ответното училище длъжността „старши учител ЦДО I-IV клас, като трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед изх. № 01-616/19.06.2023г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 20.06. 2023г, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че е член на Синдикалната организация на Съюза на българските учители при КНСБ в ОУ „Проф. Димитър Димов" – гр. Ловеч, като за времето, през което е съществувало трудовото й правоотношение с ответника, е била синдикален член на синдикалната организация в това училище, като до 19.06. 2023г. редовно й е удържан членски внос. Последното подписано от нея допълнително споразумение към трудовия й договор е № 01-808/07.09.2022г. като с него е договорено основно месечно възнаграждение в размер 1533,00 лева.

Посочва още, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование № ДО 1-269 от 06.12.2022г., страна по който е и СБУ, страните са постигнали съгласие и изменен текстът на чл. 27 от същия КТД в следния смисъл: „За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва: т. 2, б. „б" за старши учител и старши възпитател-1763 лева, като съгласно ал. 2 осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023г. в размер на 524 млн. лева се разходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите през този период в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и не педагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2 индивидуалните основни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.

Твърди, че със заявление вх. № 27/05.10.2023г. до директора на ОУ „Проф. Д. Димов"-гр. Ловеч ищцата е поискала да й бъде преизчислено трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 20.06.2023г., през който е работила като старши учител ЦОУД в училището. Ищцата се е позовала на анекс № Д01-192/ 10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование. На същата дата е подала и заявление да й се изплати допълнително трудово възнаграждение за 2022/2023г. диференцирано. Ответникът не е отговорил и не е изпълнил задължението си да заплати трудовото възнаграждение на ищцата в пълния му дължим размер.

Излага подробни доводи в подкрепа на претенцията си защо й се дължи увеличението: -Подписан е Колективен трудов договор № Д-01-269 от 06.12.2022г. за системата на предучилищното и училищното образование образование в Република България, като работодатели, от една страна, и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование'" към Конфедерацията на труда „Подкрепа", независимия учителски синдикат към КНСБ, като синдикати, от друга страна. Клаузата на чл. 4 гласи, че постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за служителите - членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора. Подписан е и Анекс № Д01-192/10.08.2023г., с който е изменен чл. 27 от договора, касаещ минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищното образование.

-Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на служителя. На основание чл. 50 от КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Съгласно чл. 57 от КТ колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация страна по договора. Съгласно чл. 59 от КТ при неизпълнение на задължение по КТД искове пред съда могат да предявяват страните по него, както и всеки служител, спрямо когото КТД се прилага. Поради това, че доверителката й е била член на Синдиката на българските учители и е заемала в процесния период от 01.01.2023г. до 20.06.2023г. длъжността „старши учител" в ответното училище, то ищцата има качеството на служител, спрямо когото КТД се прилага.

-Съгласно разпоредбата на параграф 46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2023г. предвижда, че законът влиза в сила от 01.01.2023г. Изменението на КТД с Анекс № ДО 1-291 от 10.02.2023г. също предвижда нови размери на минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023г. Така според нея е придадена обратна сила на разпоредбата. Поради забавеното приемане на ЗДБ за 2023г. и свързаното с това забавено увеличение на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, е обусловило волята на законодателя да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023г. Сключването на анекса към КТД на 10.08.2023г. също е обусловено от забавеното приемане на ЗДБ. КТД според нея се прилага по отношение на лицата, които към 01.01.2023г. са били заети в системата на училищното образование и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД, каквато е била и ищцата. -Обстоятелството, че трудовият договор на доверителката й е бил прекратен, считано от 01.08.2023г., преди подписване на анекса, не може да отнеме правото й да получи увеличение на трудовото възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023г. до 01.08.2023г. Изрично в анекса е посочено неговото действие от минал момент - считано от 01.01.2023г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му. Страните по колективния трудов договор изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага от 01.01.2023г., поради което това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител. Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г./ са отговаряли на изискванията на закона - да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членството си. Да се приеме обратното, а именно че приложимостта на измененията на КТД се преценява не към датата, изрично посочена в анекса -01.01.2023г., а към датата на сключването му - 10.08.2023г., би означавало да се достигне до хипотези, при които определени лица, които са заети в сферата на образованието и са членове на синдикалната организация към 10.08.2023 г., т. е. формално са обвързани от КТД, но не са работили по трудово правоотношение в сферата на образованието към 01.01.2023 г. и впоследствие до приемането на измененията, да получат увеличение за посочения период, което би било в противоречие с всяка житейска логика, а и със закона, доколкото съгласно нормата на чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен труд.

• в случай че се възприеме, че лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. Отделно от това, в съдържанието на процесния анекс от 10.08.2023 г. изрично е предвидено да се прилага по отношение на педагогически специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023г. и или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.2023г. - датата на формалното подписване на допълнителното споразумение към КТД

-Към 01.01.2023г. се сочи, че основната работна заплата на ищцата е била в размер 1533,00 лева. За исковия период трудовият стаж на ищцата е бил 35 години. Механизмът на увеличението на работната заплата е минимум 15% върху основната заплата от 1533 лева плюс увеличението на брутната заплата за прослужено време в размер на 35% за периода от 01.01.2023г. до 20.06.2023г. или 229,95 лева плюс 80,48 лева, общо сума от 310,43 лева месечно увеличение, което за исковия период от 01.01.2023г. до 20.06.2023г. се равнява на 1862,58 лева.

-върху главницата се дължи и мораторна лихва, която считат, че следва да се начисли от 01.09.2023г.-датата на влизане в сила на изменението на Наредбата, до окончателното изплащане. Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Считате, че към 01.09.2023г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за плащане на ищцата на дължимото увеличение на работната заплата за периода от 01.01.2023г. до 20.06.2023г.

-Увеличението на работната заплата на доверителката й, освен това, се отразява и на обезщетението й за неизползван платен годишен отпуск, което, видно от съдържанието на издадената Заповед № 01-616/19.06.2023г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, е изплатено за 30 дни неползван платен годишен отпуск в размер 3153,90 лева, което следва да се увеличи с 473,09 лева /15% върху главницата, както и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати, изплатени в размер 12 615,66 лева, или увеличение от 1892,35 лева.

С оглед гореизложеното, след изменение на иска по чл.214 ГПК, моли да се осъди ответника-Основно училище „Проф. Димитър Димов" - гр. Ловеч, с БУЛСТАТ: 000281451, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Акад. Урумов" № 4, представлявано от директора Л. Х., да заплати на П. С. Г., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: ••••, сумата 1370,76 лева /700,86 евро/, представляваща неизплатено увеличение на основното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 20.06.2023г., мораторна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 08.12.2025г. в размер 430,02 лева /219,87 евро, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 09.12.2025 г. До окончателното изплащане, сумата 480,60 лева /245,73 евро/ представляваща неизплатено обезщетение за неползван годишен платен отпуск за 30 дни на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.09.2023г. до 08.12.2025 г. в размер 150,77 лева /77,09 евро/, както и законната лихва върху нея, считано от 09.12.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1922,76 лева /983,09 евро, представляваща неизплатено обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 от КТ, мораторна лихва върху главницата в размер 603,18 лева /308,40 евро за периода 01.09.2023 г. до 08.12.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2025 г. до окончателното изплащане, както и им се присъдят сторените по делото разноски. В срока е постъпил отговор от ОУ „Проф. Димитър Димов», с адрес гр. Ловеч, ул. •••, с БУЛСТАТ 000281451, представлявано от директора си Л. Х., чрез адвокат В. Н. от АК -гр. Ловеч със съд. адрес по делото ••••, по която се сочат следните възражения: всички уговорени трудови възнаграждения до прекратяване и към момента на прекратяването на трудовия договор с ищеца са й изплатени. Правоотношението й е прекратено преди възникването на основанието за увеличаване на работните заплати на педагогическите специалисти с процесния анекс, поради което за нея не съществува правна възможност за определяне на нова работна заплата. Не е предвидено според него "обратно действие" на увеличението на работните заплати. В §2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда ("ДВ-к" бр. 75/01.09.2023 г.), законодателят единствено е приел нови минимални размери на основните заплати на педагогическия персонал, считано от 01.01.2023 г. Страните по КТД са се договорили осигурените средства да се ползват единствено и само за "увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти". Към датата на подписване на анекса ищецът вече не е работила в системата на образованието и член на страна по КТД, считано от 20.06.2023 г. Посочената в анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а начален момент, от който се увеличават работните заплати за лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигането на договореността-10.08.2023 г. Основанието за увеличението възниква на 10.08.2023 г., поради което към този момент следва да се очертае кръгът на правоимащите лица. Текстът на чл. 27, ал. 2 от КТД от 10.08.2023 г. предвижда отпуснатите средства от 524 мил. лв. да се разходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на образованието, като е регламентирано как се разходват отпуснатите от Държавния бюджет средства. В ал. 3 от Анекса също е предвидено, че "се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността". КТ ясно и точно според него определя момента, когато влиза в сила КТД. Съгласно чл. 54, ал. 1 от КТ това е денят на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Правилото е, че клаузите на КТД действат за напред, доколкото в него не е предвидено друго. Под "друго" законът има предвид друга дата, различна от тази на сключването, подписването. В случая не е регламентирано т. н. "обратно действие" на анекса към КТД, а началният момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи описаното по-горе качество. Затова не съществува правна възможност лице, с което трудовият договор е прекратен преди момента на определяне на новите заплати, да получи разликата от увеличението на индивидуалните възнаграждения. Аналогично е предвидено и в §3 от ЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда( "Д в-к" бр. 75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г. прекратява и качеството й на страна по КТД. След този момент не е била със статут на заето лице в системата на образованието и науката. Трудовото възнаграждение е част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение, затова няма как да се подпише допълнително споразумение за увеличаване на възнаграждението по несъществуващ договор. Такова е и мнението на МО, което е видно от съдържанието на част от бр.5/2024г. на списание „Предучилищно и училищно образование", което представя. С оглед гореизложеното моли, исковете да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с всички законни последици, като им се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. Изпълнено е производството по чл.140 ГПК и допусната по искане на ищеца СИЕ, разпределена доказателствената тежест.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява лично. Поддържа иска си чрез адв. Л., която от името на доверителката й, моли да се постанови решение, с което да се уважат предявените искове, съгласно изменението и присъдят разноските им при условията на чл.38 ЗА. Излага следните доводи: доверителката й била наета по трудово правоотношение при ответника на длъжност старши учител, като същото е прекратено, считано от 20.06.2023 г. поради придобиване право на пенсия-неспорно и спор е дали спрямо нея се прилага Анекса към КТД, приет на 10.08.2023 г . Счита, че за да се приложи спрямо нея, е необходимо към 01.01.2023 г., от която дата са увеличени трудовите възнаграждения тя да е била наета в системата на длъжността, на която всъщност е била старши учител и към същата дата да е била член на синдикалната организация. Тези две предпоставки са установили и доказали по делото, поради което спрямо нея следва да се намери приложение именно на този Анекс, с който със задна дата се преуреждат възнагражденията на всички учители, заети в предучилищното и училищното образование. В противен случай би се допуснало неравно третиране и неправилно приложение на Анекса към КТД, тъй като той преурежда в системата на образование трудовите възнаграждения на всички заети в системата, независимо дали към момента на приемането му те са били с прекратени трудови правоотношения, т.е с обратна сила, размерът на тези възнаграждения. По отношение цената на исковете, счита че със съдебно- икономическата експертиза са установили и по размер доказали предявените искове, с което заключение изцяло съобразили и изменили по чл.214 от ГПК, поради което са основателни и доказани както по основание, така и по размер. Счита, че претендираната лихва за целия период е дължима, тъй като Анексът е приет на 10.08.2023 г., а считано от 01.09.2023 г. е следвало да бъде изплатено увеличението, за доплащането на доверителката й няма никакво значение на коя дата тя е отправила поканата си, тъй като трудовото й възнаграждение е било дължимо още към 01.09.2023 г. Моли да им се присъдят сторените разноски. По отношение на цитираната практика счита, че е променена и посочената е изолиран случай и няма решение на ВКС.

Ответника, редовно призован и поддържа отговора си и отбелязва, че към момента има съдебни състави, които се произнасят с решения на ОС по въз. гр. д. №24/2026 г. на ОС гр. Търговище, въз. гр. д. №42/2026 г. на ОС гр. Търговище, въз. гр. д.№317/2024 на ОС гр. Кюстендил, въз. гр. д.№157/2025 на ОС гр. Шумен, въз. гр. д. №458/2025 на ОС гр. Добрич и въз. гр. д.№532/2025 на ОС гр. Добрич., които приемат, че не може поради обратно действие в аналогични казуси да се присъждат като се касае за влезли в сила на втора инстанция решения, в които се приема, че не може да се приеме обратното действие на трудов договор в аналогични случаи. В тази връзка моли да се отхвърлят предявените искове. По отношение на трите иска, които са за лихвите, счита че е неоснователно те да се присъдят така, както е поискано от м. септември 2023 г., а следва да се присъдят, ако приемете, че са основателни,считано от 05.10.2023 г. Това е датата, на която ищцата е уведомила доверителя му, че претендира да й се изплатят. Когато няма определен ден на изпълнение, както е в този случай, длъжникът изпада в забава след като го покани кредитора / чл.84, ал.2 от ЗЗД/. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение Моли да се отхвърлят исковете и им се присъдят разноски съобразно списък.

От събраните по делото писмени доказателства: Допълнително споразумение № 01- 808/07.09.2022г. към трудов договор №01053/03.10.2017г.; Заповед № 01-616/19.06.2023г. на директора на ОУ „Проф. Димитър Димов"- Ловеч; Заявление вх. № 27/05.10.2023г. до директора на ОУ „Проф. Димитър Димов"- Ловеч; Фиш за работна заплата № 061/28.06.2023г.; Удостоверение за членство в синдикална организация от 01.09.2025г., издадено от председателя на СО към ОУ „Проф. Димитър Димов" – Ловеч; Анекс № ДО 1- 192/10.08.2023г. към КТД за системата за предучилищното и училищното образование Д 01- 269 от 06.12.2022г., КТД от 16.12.2022г., регистриран на 19.12.22г., ДПЗС по чл.38 ЗА, заявление вх. № 28/05.10.2023г. до директора на ОУ „Проф. Димитър Димов" – Ловеч-2 броя с различен текст и резолюции, бр.5 /2024г. на списание Предучилищно образование, Устав на синдиката на БУ, писмо изх.№41/ 13.10. 2023г.от ОУ проф. Д. Димов-Ловеч, приемопредавателен п-л от 19.06.23г., Декларация за материално и гражданско състояние на ищцата; Удостоверение от ТП на НОИ Ловеч; Писмо изх. № 41/13.10.2023 г. от ОУ „Професор Д-р Димитър Димов“ Ловеч в отговор на подадено заявление с вх. №25/05.10.2023 г.; Писмо до ищцата от МОН; молба с която допълнена адресната част на иска по отношение на цената на претенциите на ищцата за заплащане на мораторна лихва, в която е посочена банковата сметка на ищцата от заключенията на в. л., у-ние изх. №213/29.04.2026г., списък на разноските за двете страни и ДПЗС от 29.04.26г., от заключенията на в.л. Н. А. /основно и допълнително/ и като съобрази твърденията, изявленията и възраженията на страните, отделеното като безспорно по делото и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се оспорва фактическата обстановка по възникването на ТПО, считано от по ТД №01- 53/03.10.2017г. на осн. чл.68,ал.1, т.1 КТ между страните като съгласно последното ДС№01- 808/07.09.22 г., на осн. чл.67,ал.1, т.1 КТ, Г. е заемала длъжността „старши учител ЦОУД I-IV клас, в ОУ проф. Д. Димов-Ловеч, пълно работно време 8,00 часа с ОТВ-1533,00 лева; ДМВ за придобит трудов стаж и проф. опит 34,1% в р-р на 522,75 лева, за ПКС:V-то в размер на 30 лева. Основен плат. год. отпуск-58 дни, считано от 01.09.2022г.

Прекратено е със Заповед № № 01-616/19.06.2023г. на директора на ОУ „Проф. Димитър Димов"- Ловеч, считано от 20.06.2023г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ-придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, със постановени обезщетения: по чл.224,ал.1 КТ- 3153,90 лева за 30 дни неизползван платен годишен отпуск и по чл.222,ал.3 КТ-при пенсиониране-12615,66 лева, връчена на 19.06.2023г. Сумите са приведени по банков път или общо 16 457,30 лева след удръжките видно от фиш за заплати от 28.06.23г. ,издаден от работодателя.

Г. е депозирала заявление вх.№27/05.10.23г. до Директора за преизчисление на трудовото й възнаграждение, считано от 01.01.2023г. до 20.06.2023г. във връзка с Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор, действащ от 01.01.2023г. за периода от 01.01.2023г. до 20.06.2023г. 1 през който е работила като старши учител в училището и второ-вх.№28/05.10.23г. с различно съдържание- да й се изплати ДТВ за 2022/2023г. Приложено е у-ние, че до 19.06.23г. ищцата е редовен член на СО на СБУ при КНСБ в училището и заявление 28/05.10.23г. за изплащане на ДТВ за 2022г./2023г. Съгласно у-ние изх.№213/29.04.2026г. на ответника , членството й се счита прекратено от 20.09.2023г. съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Устава на СБУ или е била член на СБУ/КНСБ на училището за периода от 04.10.2017г. до 20.09.2023г. Към този момент Анекса е бил приет, но ТПО на ищцата е било прекратено, считано от 20.06.2023г..

За доказване на иска се ангажира от ищеца и СИЕ, която в ДЗ е посочила и лихвата по обезщетенията, считано от 05.10.2023г. до 09.12.2025г.-подаване на исковата молба.

Аргументи за уважаване на иска: в досегашната си практика, настоящия състав е приемал, че КТД влиза в сила от 26.11.2022 г., а в & 3 от Преходните и заключителни разпоредби е договорено, че в тримесечен срок след влизане в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., страните ще предприемат действия за изменение на настоящия КТД, което включва и Анекс за увеличение на работните заплати и актуализиране на допълнителни плащания. В ДВ, брой: 66, от дата 1.8.2023 г. е обнародван Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. с Указ № 144 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България, приет от 49-ото Народно събрание на 28 юли 2023 г. Т.е твърдяното увеличение въобще следва да се разглежда като израз на възможността по чл. 56. КТ, че колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване. Или съдът възприема Анекс №Д01- 192/10.08.2023г., с който подписалите КТД, се договарят в пет члена изменение на чл.27, ал.1 от КТД и за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални работни заплати от 01.01.2023г. като за старши учител 1763,00 лева; осигурените средства по бюджета от 2023г., се разходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и за разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя; гарантират се минималните работни заплати на педагогическите специалисти/ПС/; индивидуалните РЗ на ПС, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални заплати или са повисоки от тях се увеличават с не по-малко от 15% ; част от средствата се изразходват за достигане на не по-малко от минималните ОРЗ на непедагогически персонал/НП/ по чл.28 КТД като при изпълнение на горните остатъка се използва за допълнително увел. на ИРЗ на двете категории: ПС/НП. Според съда позоваването и на Наредба №4 за нормиране и заплащане на труда в изменението й в сила от 01.09.2022г. и в сила от 01.01.2023г. , има приложение в случая, тъй като и двете въвеждат минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти ПС, към които е принадлежала и ищцата. -Изменението на Наредбата е факт и следва да се съобрази като приложима от работодателя, считано от 01.01.2023г, тъй като въвежда минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, с които работодателя е следвал да актуализира възнагражденията. Именно публикуването в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г. на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, в § 2 на която се съдържат промени в Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти е в потвърждение и придава обратно действие на увеличението на работните заплати, в унисон на процесния Анекс. Съгласно § 3 от Заключителната разпоредба на същата, наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. Следователно, поради обратното действие на клаузите и разпоредбите, касаещи увеличението на работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в процесния Анекс и в цитираната Наредба № 4, е приемал довода, че всички учители и непедагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование, които членуват в Синдиката на българските учители, макар и с прекратени трудови правоотношения към момента на сключване на Анекса, но били в трудово правоотношение със съответната образователна институция към 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото си правоотношение, независимо от причината за прекратяването имат право на договорения увеличен размер на възнаграждението, като увеличеният размер на възнаграждението се дължи за периода от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовия договор на служителя. Нямало как да се сключи ДС с ищцата, тъй като тя е загубила вече качеството си на страна-зает педагогически персонал към датата на приемането на Анекса, както твърди ответника.

В тази връзка в КТ се приема какво е действието по принцип на КТД по отношение на лицата: Чл. 57. (1) Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Установи се от събраните писмени доказателства, че ищцата е член на КНСБ при СБУ-т.е на подписала го синдикална организация. А разпоредбата на чл.8, ал.2,т.2 от Устава й е дала право да продължи да бъде член и като пенсионер от образователната система, и в у-нието периода на членството й е до 20.09.23г., въпреки че не се представя на съда документа за прекратяване на членството й както се твърди по чл.8,ал.3, т.1– с решение на СК на СО поради неплащане на три членски вноски;

Не се спори и, че съществува синдикална организация на БУ на КНСБ в училищетоответник.

Или в предходни решения, настоящия състав е приемал исканото увеличение въобще като израз на възможността по чл. 56. КТ- колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване ,считайки и, че така се спазва и забраната за дискриминация при упражняване на правото на труд, уредена в чл. 8, ал. 3 от КТ и съответно на принципа на равно третиране при заплащане на труда на работещите при еднакви условия в един и същи времеви период и допускането на неравенство в третирането за периода до прекратяването на ТПО и поставяне на ищцата, положила труд в по-неблагоприятно положение от лицата със действащи трудови договори. Ответникът по делото, чрез адв. Н., защитава тезата си като представя копие от бр.5 от списание /стр.39/ от възпроизведено становище на Министъра на образованието и наукатастрана по процесния Анекс Д01-192/10.08.2023г., съгласно което кръгът на лицата, за които се прилагат договореностите, се определя към датата на приемане на анекса, т.е предвиденото увеличение на индивидуалните работни заплати на педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителни вноски се прилага за всички които към 10.08.2023г. са притежавали качеството на „работници и служители“.

Прилагат още кореспонденция от ОУ по подадено заявление изх. №41/13.10.2023г., по която посочват, че с писмо №80812-41/25.08.23г. на МОН във връзка за прилагане на Анекс Д01- 192/10.08.2023г.-предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено за работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати с приложение писмо на МОН.

Съобщава в о.с.з и за конкретна по-актуална практика на съдилищата.

Като разгледа доводите му и съобрази последната, съдът приема, че посочените решения на ОС-Търговище, не са постановени при същата фактическа обстановка, но относими към предмета на делото са посочените решения по въззивни дела на ОС Шумен, Кюстендил и Добрич, с които са отхвърлени исканията за увеличаване на искови претенции, идентични на процесните и на основание на процесния Анекс.

Основните мотиви, изтъкнати от съдилищата, са най-общо следните:

-няма доказателства за вписване на Анекс Д01-192/10.08.2023г. по съответния ред с оглед изискването на чл.53 КТ;

-Предпоставките за придобиване правото на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание, и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива само веднъж, съответно обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се получи само веднъж – при възникване на правото за пенсия (определение № 33 от 7.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2077/2024 г., III г. о., ГК);

-всяко изменение на ОТВ в посока увеличение е съпроводено с промяна в осигурителните вноски, които се дължат от страна на работодателя- В мотивите на Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ж. Д. е посочено, че „по силата на чл. 272, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ работодателят има задължение, предвидено в чл. 38, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), а в последствие - в чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ и задължение, предвидено в чл. 6 от КСО, да удържа дължимите от работника или служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е задължен да направи и без съгласието на работника или служителя, поради което е прието, задължението му към последния е в размер на остатъка от чистата сума за получаване. И при двете разрешения работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато се присъжда брутното трудово възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са публични държавни вземания /чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК/-в случая това е изрично съобразено от в. л. /стр.57/ и определени в размер на 124,46 евро; - КТД от 16.12.2022г., регистриран на 19.12.22г., влиза в сила от 01.01. 2023г., т.е има действие за в бъдеще-чл.57 ал.1 от КТ, във вр. с чл.54 КТ - КТД има действие от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В Анекса е предвидено „обратно действие“ на увеличението на минималните работни заплати, но на педагогическите специалисти /ПС /и непедагогическия персонал /НП/. Именно употребените термини са: заетите в системата на предучилищното и училищно образование-чл.27,ал.2 от Анекса; работещите в системата на…-чл.27, ал.3 и ПС по ал.1, които отговарят на изискванията за заеманата длъжност- чл.27, ал.3,т.1 от същия;

• на 10.08.2023 г. между Министерството на образованието и науката (МОН), от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна-работодатели, и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна - синдикати, е подписан Анекс № Д01192 към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. Страните са постигнали изменение в текста на чл. 27 от КТД, а именно: за системата на предучилищното и училищното образование са определени, считано от 01.01.2023 г. минимални основни работни заплати, като за старши учители, каквато е била заеманата от ищцата длъжност преди нейното пенсиониране, е определена в размер на 1 763 лева-чл.27, т.2,б“б“ от Анекса. -изменението е за конкретна категория лица-В чл.27, ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет за 2023 г., се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 от същия член, индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%. Цитираната разпоредба на чл. 27, ал. 2 от Анекса предвижда осигурените средства от държавния бюджет да бъдат използвани само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, т. е такива които са в трудово правоотношение по силата на трудов договор предвиждащ за тях право на работна заплата. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Анекса използва термина „заети в системата на предучилищното и училищното образование“, а в чл. 27, ал. 3 от Анекса се посочва, че част от средствата осигурени от държавния бюджет са за увеличение на работните заплати на „работещите“ в системата на образованието.

Или според посочените въззивни съдилища, използваната терминология обосновава извода, че кръгът на ползващите се лица са тези, които изпълняват трудовата си функция, т.е. се намират в трудово правоотношение към датата на приемането на посочената разпоредба и ако целта на изменението е било да бъде актуализирано /увеличено/ възнаграждението на всички лица в системата на образованието считано от 01.01.2023 г., без оглед дали тяхното правоотношение е действащо или прекратено, тогава е следвало да бъде посочено, че касае всички лица „заети“ към посочената задна дата – 01.01.2023 г., а в случая такова отбелязване и уточнение липсват.

-Допълнителен аргумент в посока на възприетото тълкуване е и фактът, че в изменения с Анекса текст на ал. 3,1 на чл. 27 от КТД се предвижда, че се гарантират минималните основни заплати на педагогическите специалисти, „които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност“, което означава, че касае служители, които са в трудово правоотношение към момента на сключване на анекса, а не такива с прекратено правоотношение, доколкото към тях няма как вече да има „изисквания за заемане на длъжността“.

• изменението по Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ, бр.75 от 2023 г./, която съгласно § 3- Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“ -01.09.2023г., с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. и касае минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, т.е. съгласно чл. 18 от Наредба № 4/2017 г. реалното осъществяване на това право предполага, че към датата, към която то може да бъде реализирано, правоимащите лица заемат съответната длъжност по силата на валидно трудово правоотношение, доколкото с нормативния акт се въвежда изменение в един от елементите на това правоотношение, а именно размера на дължимото от работодателя трудово възнаграждение. Според чл. 54, ал. 1 от КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото друго не е уредено – в случая клаузите на КТД действат занапред, но страните могат да уговорят друго. Под „друго“ законът има предвид друга дата, различна от сключването му, от която ще влезе в сила, като не става дума за обратно действие на анекса към КТД, а началният момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на сключването му, като именно към тази дата се определя кръга на правоимащите лица.

-Действително разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от КТ дава възможност за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение от страна на работодателя без да е предвидена писмена форма за действителност на този едностранен акт, в изключение от общото правило на чл. 62, ал. 1 от КТ и чл. 119, ал. 1 от КТ за писмена форма при сключване и изменение на трудови договори. Доказателство за волеизявлението по чл. 118, ал. 3 от КТ, предвид едностранния му характер и като изключение от правилото на чл. 118, ал. 1 от КТ, могат да бъдат едностранно съставени документи като заповеди, вписвания в трудовата книжка, ведомости или други издадени от работодателя удостоверителни документи за трудовото възнаграждение, вкл. за задълженията по чл. 129 от КТ. В случая заповед за ищцата не е била издадена, съгласно изявлението на в. л. А. като увеличението с 15% е извършено на старши учителите и другите, заети при ответника, т.е ОТВ на първите е увеличена на сумата 1763,00 лева, считано от септември и са им изплатили на всички увеличението на куп. - Работодателят може да увеличи едностранно трудовото възнаграждение на работника или служителя, но не и едностранно да го намали по аргумент чл. 118, ал. 3 от КТ. И двете хипотези на чл. 118 от КТ предполагат наличие на правоотношение, основано на действащ трудов договор, който би могъл да бъде изменен, независимо дали за в бъдеще или със задна дата. В тази връзка се приема, че не може да се обоснове извода, че е допустимо изменение на трудовия договор относно размера на дължимото на работника или служителя трудово възнаграждение при липса на съществуващо трудово правоотношение и приемат, че посочената дата - 01.01.2023 г. не следва да се тълкува като разширяване на кръга на правоимащите, а като посочване на периода, от който настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица – „заети“ и „работещи“, към които Анексът е приложим. В този смисъл неоснователни са твърденията , че посочената дата представлява придадено „обратно действие“ на Анекса и по същество представлява „уговорено друго“ в КТД, съгласно чл. 54, ал. 1 от КТ досежно момента на влизането му в сила. -На тази база, фактът, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, считано от 20.06.2023 г., т.е. преди датата на приемане на Анекса /10.08.2023 г. / се явява право погасяващ възможността й да претендира увеличени размери на трудово възнаграждение и обезщетения, респективно и обезщетения за забавеното им неизпълнение.

Така в обобщение по Решение № 63/20.03.2025 г. по ВГД 317/2024г. на ОС-гр. Кюстендил, се излага, че посочената задна дата 01.01.2023 г. не следва да се тълкува като разширяване на кръга на правоимащите, а като посочване на периода, от който настъпват поблагоприятните последици за съответна категория лица – "заети" и "работещи", към които Анексът е приложим. В този смисъл неоснователни са твърденията на ищцата, че посочената "задна дата" представлява придадено "обратно действие" на Анекса и по същество представлява "уговорено друго" в КТД, съгласно чл. 54, ал. 1 от КТ, досежно момента на влизането му в сила.

Дори да се приеме, че предвидената възможност в чл. 54 от КТ за уговаряне на различен момент за влизане в сила на КТД от деня на сключването му, това може да касае отделна негова клауза, а не целия договор, в случая коментираната дата на изменението 01.01.2023 г. не се явява "задна дата" спрямо датата на влизане в сила на КТД – 01.01.2023 г., посочена в паграф 1 на ПЗР. При това положение отговорът на поставения правен въпрос се налага в посока, че предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното образование, съгласно чл. 27, ал. 1 от КТД, изменен с Анекса от 10.08.2023 г. се определя, считано от 01.01.2023 г., но само за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист, "отговарящ на изискванията за заемане на длъжността", а не такива, които са били педагогически специалисти, но с прекратено трудово правоотношение към датата на Анекса. Аналогично е и предвиденото в § 3 от заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ бр. 75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./, където е предвидено, че минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но и тази разпоредба касае само тези лица, които имат качеството педагогически специалисти към момента на приемане на нормативния акт.

А в Решение № 236 от 10.11.2025 г. на ОС-Добрич по въззивно гражданско дело № 20253200500532 по описа за 2025 година се изтъква, че изводът за неоснователност на ищцовата претенция не е в противоречие с изискванията на чл.8 от КТ за добросъвестно и без допускане на дискриминация упражняване на трудовите права и задължения. Дискриминация е третирането на едно физическо лице по по-неизгоден начин от този, по който са третира друго лице, макар и двете да се намират в едно и също положение. Преценката се прави към момента, в който се извършва спорното „третиране“, като в случая това е датата на сключване на анекса към КТД и на приемане на пар.2 и пар.3 от НИД на Наредба №4/2017 г., които съставляват правното основание за изменение на индивидуалните трудови правоотношения с отделните педагогически специалисти и за увеличаване на техните индивидуални трудови възнаграждения. Към този момент педагогическите специалисти, които са работили на 01.01.2023 г. в системата на образованието, но трудовите им правоотношения междувременно са били прекратени, както е в настоящия казус, не са в еднакво положение с педагогическите специалисти, които продължават да работят в системата на образованието. Следователно не е дискриминационно спрямо първите това, че в анекса към КТД и в НИД на Наредба №4/2017 г. не е въведено изискване новите базови основни трудови възнаграждения да се прилагат и за тези специалисти с прекратени вече трудови правоотношения, за миналия период преди прекратяването им.

Към това съда добавя и, че в последващите: АНЕКС № Д01-74 от 25.03.2024 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 28.12.2023 г. и АНЕКС № Д01-30 от 31.03.2025 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-415 от 28.12.2023 г. отново се отнасят за измененията на минималните в-я за ПС и НП, които са заемали съответната длъжност към влизането в сила на анексите.

Или съдът счита, че следва да възприеме позицията на ответника за неоснователност на предявените искове и съответно да ги отхвърли като приема, че ищцата не осъществява фактическия състав, предвиден по Анекса за начисляване на увеличението по претенциите й, тъй като дори да е била все още члена на СО на КНСБ в училището, не е била заета по трудово правоотношение с последното към датата на подписване на анекса, без значение на основанието за прекратяване на ТПО, за който не се установи и вписване по съответния ред на чл.56,ал.2 вр. с чл.53 и 54 КТ.

При този извод на съда, следва да се отхвърлят и акцесорните за лихва за забава върху отделните главници до подаване на исковата молба. Сочи още, че в заявлението от 05.10.23г. е поискано преизчисление на трудовото в-е за периода от 01.01. до 20.06.2023г., а във второто се иска ДТВ за 2022/2023г. диференцирано, т.е не споделя довода на ищеца за датата на поставяне в забава на ответника, най-вече за процесните обезщетения с оглед неясното им формулиране по заявленията. Затова не възприема напълно и тезата на ищеца, че следва да се начислява за всички от 05.10.23г. В такъв случай началния период от който следва да се начислява лихвата върху обезщетенията и най вече по чл.224 КТ според съда следва да е от подаване на исковата молба.

По д.т.:

Поради безплатност на производството за ищцата на осн. чл.359 КТ, следва дължимите д.т., при този изход на делото, да се определят: за трите главни иска: 28,03+25,56 евро+39,32 =92,91 евро и за трите акцесорни иска по чл.86 ЗЗД върху отделните главници 3х25,56 =76,68 евро или общо 169,59 евро и те следва да останат в тежест на бюджета на РС-Ловеч на осн. чл.83,ал.3 ГПК. Също в тежест на бюджета следва да останат и разноските за в.л. по СИЕ/основно и допълнително/ или160+45,45=205,45 евро.

По разноските:

На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е освободен от внасянето на държавна такса по исковата молба и разноски по производството. Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл. 359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото частично или напълно и е била защитавана от адвокат или юрисконсулт.

Пълномощника на ответника е осъществил правна помощ и представителство и претендира адв. в-е по ДПЗС в размер на 383,47 евро, които следва да бъде осъдена ищцата да му заплати.

При този изход на процеса, не разглежда в-ето на ответника за прекомерност на адвокатското в-е на пълномощника на ищцата.

Водим от горното, съдът