Решение № 2754 от 13.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12480/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на П. Д. Т. срещу Министерството •••••••••••, с която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за признаване за незаконосъобразно и отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на ищеца със Заповед № РД12-21/13.01.2025 г. на министъра •••••••••••.

Ищецът твърди, че в процесната заповед не са конкретизирани по ясен и разбираем начин нито твърдените нарушения, нито времето на извършването им. Поддържа, че в заповедта липсват конкретни мотиви, които да удостоверяват оценката на твърдените нарушения спрямо вида на избраното за налагане дисциплинарно наказание. По тази причина счита, че заповедта е издадена в нарушение на критериите за определяне на дисциплинарно наказание по чл. 189 КТ. Поддържа, че заповедта е немотивирана, тъй като в нея липсва задълбочен фактически и правен анализ на действията на ищеца. Твърди, че е издадена след сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като описаните в нея нарушения, изложени в Докладна записка с рег. № 24-02-19/29.10.2024 г., касаят преимуществено действия на ищеца през 2022 г. и 2023 г. Поконкретно, излага, че процесната заповед е издадена след двуседмичния срок от узнаване от работодателя за предполагаемото извършване на нарушенията. Твърди, че не е извършил дисциплинарни нарушения, а напротив – осъществявал е своята дейност в изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение. Сочи, че е била образувана пр. пр. № 16527/2024 г. по описа на СГП, приключила с постановление от 05.11.2024 г., с което СГП отказала да образува досъдебно производство, тъй като не са установени пропуски или допуснати административни нарушения в хода на дейността на изпълнителния директор на •••••••••••••. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим поради изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и като неоснователен. Развива подробни доводи, че заповедта е мотивирана и съобразена с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Твърди, че в заповедта са описани и индивидуализирани извършените от ищеца нарушения, преценена е тяхната тежест, като са взети предвид и обясненията на служителя. Излага, че в случая нарушенията са констатирани от контролен орган със законово определени правомощия – Агенция за държавна финансова инспекция. Счита, че всяко едно от нарушенията, описани в Одитен доклад № 24-02-19/29.10.2024 г., са анализирани и обсъдени от дисциплинарнонаказващия орган в Докладна записка № 12-00- 352/13.01.2025 г. Извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина са довели до имуществена вреда върху бюджета, тъй като са свързани с неправомерно определени и предоставени средства на заявители по схеми за държавна помощ за производство на филми. Поддържа, че ищецът е нарушил задълженията си по раздел II, т. 3 и т. 19 от длъжностната характеристика. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за признаване за незаконосъобразно и отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № РД12-21/13.01.2025 г. на министъра ••••••••••• дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Правото произтича от следните обстоятелства: незаконно (без да е осъществен фактическият състав, предвиден в чл.192 - чл.195 КТ) упражняване от страна на ответника като работодател на потестативното право да наложи на служителя дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи съществуване на трудово правоотношение между страните към момента на налагане на дисциплинарното наказание.

В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване извършването от ищеца на описаните в процесната заповед деяния, представляващи виновни нарушения на трудовата дисциплина; изискването на обяснения от ищеца по реда на чл. 193 КТ; наличието на заповед с изискуемото по чл. 195 КТ съдържание; спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 КТ, както и че наложеното наказание е съобразено с критериите по чл. 189 КТ.

Преди да бъде разгледан спорът по същество, съдът следва да се произнесе по направеното от ответника възражение за погасяване по давност на иска поради предявяването му след изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 вр. чл. 358, ал. 2, т. 1, предл. 1 КТ. Съгласно цитираните разпоредби исковете по трудови спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ се предявяват в 2-месечен срок, който започва да тече от деня, в който на работника или служителя му е връчена съответната заповед. В случая липсват доказателства по делото, от които да се установи денят, в който на ищеца е връчена процесната заповед. Безспорно е обаче, че същата е издадена на 13.01.2025 г. Исковата молба е подадена на 05.03.2025 г. Ако се приеме, че заповедта е връчена на служителя в най-ранния възможен момент - на датата на издаването , то двумесечният срок за предявяване на настоящия иск не следва да се счита за изтекъл към 05.03.2025 г.

Разпоредбата на чл. 186 КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или служителя. Процедурата, по която се налага наказание за допуснато дисциплинарно нарушение, представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми от процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Дисциплинарните наказания, сред които и предупреждението за уволнение, се налагат при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ – работодателят или определено от него лице или друг орган, оправомощен от закон, с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ), в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ). Нарушаване на формалната процедура по налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно основание за неговата отмяна, при което спорът не се разглежда по същество.

С приетия за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение № 68051/19.11.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание между страните е съществувало трудово правоотношение. Този факт се установява от приетото Споразумение № РД12-134/23.02.2022 г., сключено на основание чл. 107 вр. чл. 96 КТ между Министерството ••••••••••• /чрез министъра •••••••••••/ и П. Д. Т., по силата на което ищецът заема длъжността „изпълнителен директор” на Изпълнителна агенция ••••••••••••. Споразумението е влязло в сила на 23.02.2022 г. и е със срок до 23.02.2027 г.

Не е спорно между страните, че със Заповед № РД12-21/13.01.2025 г. на министъра ••••••••••• на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Съгласно трайната практика на ВКС съдът се произнася само по заявените от ищеца в исковата молба доводи за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, тъй като няма задължението служебно да следи за факти, пораждащи правото на налагане на дисциплинарно наказание или надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. /в този смисъл Решение № 167/30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., Решение № 135 от 08.06.2021 г. по гр. д. № 3135/2020 г. на IV г.о, Решение № 258/01.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 909/2015 г., IV г.о., Решение № 459/27.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1532/2010 г., IV г.о, Решение № 6/06.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1912/2019 г., III г.о.; Решение № 159/07.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 563/2019 г., IV г.о.; Решение № 96/22.07.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2116/2018 г., III г.о.; Определение № 3/05.01.2017 г. по на ВКС гр.д. 3380/2016 г., III г.о. и др., постановени във връзка с иска по чл. 344, т. 1 КТ, но приложими и към исковете по чл. 357, ал. 1 КТ/.

В конкретния случай твърденията на ищеца за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани, на първо място, със следните нарушения на формалната процедура по налагане на процесното наказание: 1/ в заповедта не са конкретизирани нарушенията, нито е посочено кога са извършени; 2/ заповедта не е мотивирана - липсва оценка на нарушенията и обосновка защо писмените обяснения на ищеца са приети за неоснователни; 3/ не са спазени давностните срокове за налагане на дисциплинарното наказание.

Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество /чл. 193, ал. 1 и ал. 2 КТ/. Следователно, найнапред следва да бъде обсъден доводът на ищеца за незаконност на дисциплинарното наказание поради това, че работодателят не е обосновал в процесната заповед защо приема писмените обяснения на ищеца за неоснователни, респ. за обуславящи необходимостта от налагане на процесното наказание.

Не се спори между страните, че преди налагане на наказанието с Писмо с изх. № 24-02-20/29.11.2024 г. на министъра ••••••••••• от ищеца са изискани писмени обяснения за описаните в заповедта нарушения. Безспорен е и фактът на приемане от страна на работодателя на писмените обяснения на ищеца, доколкото в самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание работодателят се позовава на тях, като препраща към писмените обяснения чрез посочване на конкретна страница, преразказва ги или ги цитира дословно.

С оглед изложеното, съдът достига до извод, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е спазена и правото на защита на служителя в дисциплинарното производство е осигурено. Това е така, тъй като, за да се счита спазен законът, е необходимо и достатъчно работодателят да е изискал обяснения от служителя за действията или бездействията, които счита за дисциплинарни нарушения, и те да са достигнали до него /Решение № 309/14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5464/2016 г. на, IV г. о./. От съществено значение е единствено обясненията да са стигнали до работодателя и той да се е запознал с тях, за да се гарантира законовото изискване работникът или служителят да упражни надлежно правото си на защита. Законът не вменява задължение на работодателя да възприеме защитната позиция на работника или служителя, заявена в дадените от него обяснения, били те писмени или устни. Още повече, че щом въпреки тях дисциплинарното наказание все пак е наложено, това само по себе си свидетелства, че така изложените обяснения не са приети от работодателя като оневиняващи извършените от работника или служителя действия/бездействия.

Следва да бъде обсъден доводът на ищеца за незаконност на наложеното му дисциплинарно наказание поради това, че в процесната заповед не са конкретизирани нарушенията, нито е посочено кога са извършени.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ гласи, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в Решение № 177/11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г., ІV г. о.; Решение № 849/12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 40/2010 г., ІV г. о.; Решение № 379 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г., ІV г. о. на ВКС; Решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о. на ВКС и др., изискванията за мотивираност на заповедта за уволнение са изпълнени, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено по разбираем за работника или служителя начин чрез фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника или служителя обстоятелства и документи, без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите. В този смисъл дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник или служител.

В случая от съдържанието на процесната заповед се установява, че на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ във връзка с констатациите в Докладна записка № 24-02-19/29.10.2024 г. за извършен одитен ангажимент за консултиране в •••••••••••••, издадена от ръководителя на звеното за вътрешен одит, и приложения към нея Одитен доклад за извършване на одитен ангажимент за консултиране „Изразяване на мнение за законосъобразност на сключените договори със средства за държавно подпомагаме на филмопроизводството по Закона за филмовата индустрия и изпълнението им“ в •••••••••••••, издаден на 29.10.2024 г. от държавните вътрешни одитори в звено за вътрешен одит в Министерството ••••••••••• и ръководителя на звеното за вътрешен одит в МК. Изяснява се, че одитът е възложен във връзка с постъпил сигнал с рег. № 97-00- 126/17.07.2024 г. с твърдения за нарушения на нормативните изисквания при разпределяне на държавните помощи за филмопроизводство. Одитът е започнал на 21.08.2024 г. и е завършил към 25.10.2024 г. с изготвяне на одитния доклад.

В процесната заповед са описани шест отделни действия/бездействия на ищеца, квалифицирани от работодателя като дисциплинарни нарушения, а именно:

1. със Заповед № 184/03.08.2023 г. и Заповед № 209/04.09.2023 г. ищецът е одобрил финансирането на проектите „••••••••••••••“ на „•••••••••••••“ ЕООД, „•••••••••••••“ на „••••••••••••“ ЕООД, „••••••••••••“ на „•••••••••••“ ЕООД, „••••••••“ на „••••••••••••••“ ЕООД и „••••••••••“ на „•••••••••••“ ЕООД по схемата за възстановяване на разходи в нарушение на изискването на чл. 13, ал. 4, т. 3 от Закона за филмовата индустрия и чл. 6, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора. Посочено е, че ищецът не се е съобразил с решенията на Финансовата комисия – Втори състав /компетентен орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия/, според които посочените проекти не отговарят на изискванията за допустимост съгласно чл. 6, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 651/2014 и чл. 43, ал. 1 ППЗФИ, тъй като към момента на подаване на заявленията за помощ работата по тези проекти била започнала. Констатирано е, че общата щета за бюджета се равнява на 5 546,01 лв., които средства са определени за изплащане при неспазване на горепосочените изисквания.

2. ищецът е определил по-голям размер на средствата, които следва да се възстановят по схемата по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗФИ, като по този начин свързани с „•••••••••••“ АД фирми са основен получател на 69% от всички извършени плащания по схемата за възстановяване на разходите за одитирания период, което представлява нарушение на чл. 54, т. 4 от Регламент (ЕС) № 651/2014 и чл. 35з, ал. 4 ЗФИ.

3. ищецът е оправомощил служител без ръководни функции да подписва заповеди за определяне на проекти за държавно подпомагане на средства за филмопроизводство, вследствие на което е издадена Заповед № 233/22.07.2022 г., която е обявена за нищожна с Решение № 2119/29.03.2024 г. на АССГ, 58 състав, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 6 от Устройствения правилник на ИА „•••“ и на раздел II, т. 19 от длъжностната характеристика.

4.1. ищецът е издал Заповед № 425/07.12.2022 г. и Заповед № 210/04.09.2022 г. за отказ за издаване на удостоверения за проект „•••••••••“ и за проект „••••••••“, които заповеди са отменени като незаконосъобразни с Решение № 3952/15.06.2023 г. по адм. д. № 173/2023 г. по описа на АССГ, Решение № 8122/28.06.2024 г. по адм. д. № 11096/2023 г. по описа на ВАС и Решение № 11371/09.07.2024 г. по адм. д. № 9102/2023 г. по описа на АССГ, което е довело до осъждане на администрацията да заплати съдебни разноски в общ размер на 136 250 лв., което представлява нарушение на ЗФИ и ППЗФИ и раздел II, т. 3 от длъжностната характеристика.

4.2. без да спази законовите изисквания за разглеждане на заявления след приключено съдебно производство и без да съобрази указанията на АССГ и ВАС, дадени с посочените в предходната точка съдебни решения, както и в нарушение на раздел II, т. 3 от длъжностната характеристика, на 16.08.2024 г. ищецът е сключил споразумение с „•••••••••••“ ЕООД и „••••••••“ ЕООД за опрощаване на присъдените съдебни разноски срещу поетото насрещно задължение за продължаване на процедурата по схемата за държавна помощ за възстановяване на разходи от етап „разглеждане на проектите от Финансовата комисия – Втори състав“, и издаване на удостоверение за одобрен размер на разходите по чл. 57, ал. 9 ППЗФИ.

5. ищецът не е изпълнил препоръки от предходен одитен ангажимент за увереност – одит „Анализ и оценка за законосъобразност на сключените договори със средства за държавно подпомагане на филмопроизводство по ЗФИ и изпълнението им“, отразени в Докладна записка № 12-00- 168/24.06.2024 г., като не е актуализирал вътрешните правила за документооборота, не е отстранил несъответствията в данните на юридическите лица, вписани в регистрите, спрямо Търговския регистър, и не е прекратил практиката по сключване на анекси за удължаване на сроковете на сключените договори.

Във всяка от посочените в заповедта точки от 1 до 5 работодателят се позовава на констатациите и изводите в одитния доклад от 29.10.2024 г., като препраща към тях чрез посочване на конкретна страница от доклада. Обоснован е извод, че вследствие допуснатите по точки от 1 до 5 нарушения за администрацията са настъпили финансови вреди с негативно въздействие върху бюджета.

Като съобрази изложеното в заповедта съдържание, съдът намира, че то е достатъчно конкретно и ясно и покрива предвиденото в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ изискване за мотивираност и за разбираемо описание на вменените нарушения на трудовата дисциплина, както и в какъв период същите са извършени. Когато дисциплинарните нарушения са осъществявани в рамките на определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им, а контролирането им е възможно само като краен резултат, какъвто е и настоящият случай, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването на нарушенията /Решение № 102/12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о./. На следващо място, изискването по чл. 195, ал. 1 КТ има за цел да осигури възможност на работника или служителя да узнае за какви нарушения е наказан, за да може да се защити пълноценно при оспорване на наложеното му наказание, която цел в случая е спазена. Обстоятелството, че тази възможност действително е осигурена на служителя, се установява и от депозираните от ищеца писмени обяснения в хода на дисциплинарната процедура, за чието съдържание съдът прави извод от преразказаното и цитираното в заповедта, които не оставят съмнение, че служителят е бил наясно какви са вменените му нарушения на трудовата дисциплина и е дал обяснения именно във връзка с тях. От съдържанието на заповедта се установява, че процесното дисциплинарно наказание е наложено за шест различни нарушения на трудовата дисциплина – както действия, така и бездействия, обстоятелствата около които са подробно описани, като обстойно е разяснено по какъв начин са установени нарушенията, в т.ч. чрез препратките към докладната записка и одитния доклад от 29.10.2024 г., посочен е периодът на извършването им, приложени към заповедта са и всички доказателства, послужили за установяване на нарушенията. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя /Решение № 102/12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о./. Съдът намира, че работодателят е извършил мотивирана оценка на нарушенията, като е приел същите за резултатни незаконосъобразни действия, свързани в финансова вреда за държавния бюджет. Не на последно място, дадената правна квалификация на деянията, а именно по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, е съответна на фактическото описание на нарушенията. Следва да се посочи, че евентуалното несъответствие между дадената от работодателя правна квалификация и извършените нарушения не би оказало влияние на законността на дисциплинарното наказание, тъй като релевантни са само фактическите твърдения за извършени действия/бездействия и тях съдът контролира, като проверява съставляват ли дисциплинарни нарушения по смисъла на закона /в този смисъл Решение № 50003/03.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2022 г., ІV г. о., Решение № 58/13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 304/2011 г., ІV г. о., Решение № 464/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2009 г., ІV г. о./.

Установява се по делото, че извършването на процесните нарушения от ищеца е сведено до знанието на работодателя чрез Докладна записка с изх. № 24-02-19/29.10.2024 г. за извършен одитен ангажимент за консултиране в •••••••••••••, издадена от ръководителя на звеното за вътрешен одит, с която на министъра ••••••••••• е предоставен Одитен доклад за извършване на одитен ангажимент за консултиране „Изразяване на мнение за законосъобразност на сключените договори със средства за държавно подпомагаме на филмопроизводството по Закона за филмовата индустрия и изпълнението им“ в •••••••••••••. От съдържанието на докладната записка става ясно, че след проверка, предприета по постъпил сигнал с рег. № 97-00- 126/17.07.2024 г. и в изпълнение на Заповед № РД-959/20.08.2024 г. на министъра •••••••••••, са установени нарушения, извършени от изпълнителния директор на ••••••••••••• при изплащане на държавни помощи за филмопроизводство. Установява се, че върху докладната записка е поставена резолюция „за образуване на дисциплинарно производство на П. Т.“ от министъра ••••••••••• с дата 29.10.2024 г.

По аргумент от разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Определение № 332/28.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6195/2015 г., III г. о., откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт за нарушаването на трудовата дисциплина, установено по съществените му признаци – субект на нарушението, време и място на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна. В Решение № 60202/10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3965/2020 г., III г. о. е прието, че извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат открити от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя на специални комисии проверки, вкл. по повод направени в писмените обяснения на служителя възражения, и довеждане до знанието на работодателя на констатациите от възложените проверки. И не на последно място, в своята практика по чл. 194, ал. 1 КТ ВКС еднозначно приема, че сроковете, визирани в разпоредбата, с изтичането на които се погасява дисциплинарната власт, са два – двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му. Изяснено е, че краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния, т.е., ако е изтекъл едногодишният срок от извършване на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и ако не е изтекъл краткият двумесечен срок от узнаването му, което се случва в хипотезата на по-късно откриване (узнаване) на извършеното дисциплинарно нарушение.

Като съобрази закона и съдебната практика, съдът достига до извод, че в процесния случай двумесечният срок за ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца е започнал да тече на 29.10.2024 г. – датата на докладната записка, с която на министъра ••••••••••• е предоставен

резултатът от извършената проверка по постъпилия сигнал, поради което към датата на издаване на заповедта за налагане на наказанието – 13.01.2025 г., двумесечният срок от откриване на нарушението следва да се счита за изтекъл. По отношение на нарушенията, констатирани в точки от 1 до 3 и в точка 4.1 от заповедта, едногодишният срок от извършване на нарушението също е изтекъл, тъй като тези нарушения са извършени в периода от 2022 г. до 2023 г. с факта на издаване от ищеца на посочените незаконосъобразни заповеди /Заповед № 184/03.08.2023 г., Заповед № 209/04.09.2023 г., Заповед № 233/22.07.2022 г., Заповед № 425/07.12.2022 г. и Заповед № 210/04.09.2022 г./. Едногодишният срок за ангажиране на дисциплинарната отговорност по чл. 194, ал. 1 КТ обаче не следва да се счита за изтекъл по отношение нарушението, констатирано в точка 4.2, доколкото се установява, че то е извършено на 16.08.2024 г. с факта на подписване на незаконосъобразното споразумение. Относно констатираното в точка 5 нарушение, изразяващо се в бездействие /ищецът не е изпълнил препоръки от предходен одитен ангажимент/, съдът намира, че след като то е продължавало за определен период от време, вкл. и до откриването му, то момента на извършването му съвпада с момента на откриването му, поради което с посочване на момента на откриването му /29.10.2024 г./ изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ следва да се считат за изпълнени /Решение № 102/12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о./.

Предвид всичко изложено, съдът намира за установено твърдяното от ищеца в исковата молба формално нарушение на дисциплинарната процедура, изразило се в неспазване на давностните срокове за налагане на дисциплинарното наказание за извършените от ищеца нарушения, описани в точки 1, 2, 3 и 4.1 от заповедта. С изтичането на давностните срокове за налагане на наказанието не се погасява отговорността за нарушението, а възможността тя да бъде реализирана, т.е., с изтичането им се погасява дисциплинарната власт на работодателя.

Предвид гореизложеното, настоящият съд намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е незаконосъобразно поради това, че е наложено след изтичане на давностните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ, което представлява самостоятелно основание за отмяна на процесната Заповед № РД12-21/13.01.2025 г. на министъра •••••••••••.

Дори и да се приеме, че процедурата по налагане на процесното дисциплинарно наказание е законосъобразно проведена и в пълно съответствие с изискванията на закона, то по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване ищецът да е извършил описаните в точки от 1 до 5 от процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина.

Относно нарушението по точка 1 от заповедта съдът намира следното:

Приет като писмено доказателство по делото е Доклад № ДИД2-СФ- 45/28.03.2025 г., изготвен от главни финансови инспектори в Дирекция „Инспекционна дейност“ към Агенцията за държавна финансова инспекция.

От т. 2.2., т. 2.3., т. 2.4., т. 2.6. и т. 2.9. от доклада на АДФИ се установява, че със Заповед № 184/03.08.2023 г. и Заповед № 209/04.09.2023 г. изпълнителният директор на ИА „•••“ е одобрил следните пет проекта по схемата за държавна помощ за възстановяване на разходи по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗФИ: „••••••••••••“ по заявление за регистрация на „•••••••••••“ ЕООД; „••••••••“ по заявление за регистрация на „••••••••••••••“ ЕООД; „••••••••••“ по заявление за регистрация на „•••••••••••“ ЕООД; „•••••••••••••“ по заявление за регистрация на „••••••••••••“ ЕООД и „••••••••••••••“ по заявление за регистрация на „•••••••••••••“ ЕООД.

Изяснява се, че всяка от тези заповеди е издадена след провеждането пред ИА „•••“ на пет отделни конкурсни сесии за възстановяване на разходи по петте проекта. Всяка конкурсна сесия е започнала с подаване от съответния заявител на заявление за регистрация на проект за възстановяване на разходи по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗФИ съгласно Приложение № 5б към чл. 42, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия. В хода на всяка от конкурсните сесии изпълнителният директор на ИА „•••“ е издал указания относно липсващи реквизити в подадените заявления, в изпълнение на които заявителите са подали декларации, с които са предоставили информация за липсващите реквизити към заявлението по Приложение № 5б. След изпълнение на указанията изпълнителният директор е издал заповеди за насрочване на дата за провеждане на заседание на Националната комисия за оценка на проекти за възстановяване на разходи, на което комисията да извърши експертна оценка по реда на чл. 51а от Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия на проектите, кандидатстващи по схемата по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗФИ. Националната комисия е разгледала всеки от постъпилите проекти по реда на внасянето им, като е отразила работата си по проверката и оценката на Раздел „А“ от Квалификационния тест в съответни за това протоколи. Въз основа на оценката на комисията изпълнителният директор е издал за всеки от петте кандидатстващи проекта удостоверения за одобрен проект по схема за възстановяване на разходи за производство на филми. Въз основа на тези удостоверения всеки от заявителите на съответните проекти е подал заявление за одобряване на размера на разходите, подлежащи на възстановяване по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗФИ, съгласно Приложение № 16а от Правилника за прилагане на ЗФИ, като със заповеди на изпълнителния директор на ИА „•••“ са насрочени дати, на които Финансовата комисия – Втори състав да проведе заседания в съответствие с чл. 57, ал. 1 ППЗФИ. Комисията е разгледала всеки от постъпилите проекти по реда на внасянето им, като е отразила работата си по проверката и оценката на Раздел „Б“ от Квалификационния тест в съответните протоколи. В хода на проверката Финансовата комисия – Втори състав е установила, че заявленията за одобряване на размера на разходите по Приложение № 16а от ППЗФИ са подадени от заявителите, след като преподготовката и подготовката на съответните пет филма са завършили. Финансовата комисия – Втори състав е стигнала до заключението, че към момента на подаване на заявленията по Приложение № 16а работата по проектите е започнала, което е в нарушение на изискванията за допустимост съобразно принципите, заложени в чл. 6, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 651/2014 и чл. 43, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗФИ, за което нарушение е уведомила изпълнителният директор. Установява се, че въпреки това за всеки от петте кандидатстващи проекта изпълнителният директор е издал удостоверения за одобрения размер на разходите въз основа на резултатите от проведената от Финансовата комисия – Втори състав проверка. Изпълнителният директор е издал и процесните Заповед № 184/03.08.2023 г. и Заповед № 209/04.09.2023 г., като във всяка от тях е описал получените от всеки проект точки от квалификационния тест, бюджета на съответния проект, общия размер на допустимите разходи и одобрения размер на разходите, подлежащи на възстановяване. Изложил е мотиви във всяка от заповедите защо не споделя изводите на Финансовата комисия – Втори състав, че към момента на подаване на заявленията по Приложение № 16а работата по проектите е започнала. Установява се, че по повод финансовата инспекция, извършена от Агенцията за държавна финансова инспекция, от изпълнителния директор са изискани писмени обяснения във връзка с всяко от петте подадени заявления, за които Финансовата комисия е констатирала, че са недопустими поради започване работата по проектите. С Писмо № 01-09/07.03.2025 г. на изпълнителния директор на ИА „•••“ са представени писмени обяснения, в които същият излага доводи, че Финансовата комисия – Втори състав е помощен експертен орган, чиято главна задача е да подпомага дейността на органа, натоварен с вземането на решение и издаването на индивидуален административен акт, която помощ е свързана единствено с финансовата част на оценката. Посочил е, че единственият меродавен момент за преценка наличието на предпоставките за допустимост е моментът на подаване на заявлението по Приложение № 5б към чл. 42, ал. 1, т. 6 ППЗФИ, като нито в ЗФИ, нито в ППЗФИ е предвидено, че работата по проект не следва да започва преди подаване на второто по ред заявление по Приложение № 16а от ППЗФИ. Като е съобразила изложеното и изводите от проверката на документите по проведените пет конкурсни сесии пред ИА „•••“, АДФИ е приела всеки от петте проекта за допустими, тъй като по всеки проект е налице подадено заявление за регистрация на проект за възстановяване на разходи по схема за държавна помощ по Приложение № 5б към чл. 42, ал. 1, т. 6 ППЗФИ, допълнително актуализирано в изпълнение на издадени указания относно липсващите реквизити.

Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗФИ държавното подпомагане на филмовата индустрия се предоставя като схема за държавна помощ за възстановяване на разходи за производство на филми, включително сериали, при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 651/2014. Съгласно чл. 6, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 651/2014 настоящият регламент се прилага само за помощи, които имат стимулиращ ефект, като е прието, че помощта има стимулиращ ефект, ако бенефициерът е подал писмено заявление за помощ до съответната държава членка преди работата по проекта или дейността да е започнала. От чл. 42, ал. 1, т. 6 ППЗФИ следва, че за държавно подпомагане по схеми за държавна помощ съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 – 4 и 6 ЗФИ се подава писмено заявление, което отговаря на изискванията на чл. 6 от Регламент (ЕС) № 651/2014 и е попълнено по образец съгласно Приложение № 5б (заявление за разглеждане на проект за възстановяване на разходи с приложен към него Квалификационен тест – раздел „А“). По силата на чл. 43, ал. 1 ППЗФИ заявленията по чл. 42 се подават до Агенцията, преди работата по проекта и дейността да е започнала. От чл. 43, ал. 3 ППЗФИ следва, че дейности, свързани с предподготовка, като провеждане на проучване по дадена тема, написването на идеен проект (сценарий) и провеждане на кастинг, с изключение на случаите, в които има подписани договори с избраните лица, не могат да се считат за започване на работата по проекта и дейността съгласно ал. 1. Съгласно чл. 13, ал. 4, т. 2 от Закона за филмовата индустрия Финансовата комисия във втория състав извършва финансова оценка и одобрява размера на разходите на проекти, разгледани и оценени от Националната комисия за оценка на проекти за възстановяване на разходи по чл. 26, ал. 1, т. 2, които подлежат на възстановяване по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2. Финансовата комисия и в двата състава в съответствие с компетентността им извършва проверка за съответствие с условията на схемите по чл. 26, ал. 1, т. 1 – 4, 5 и 6 и с Регламент (ЕС) № 651/2014 – чл. 13, ал. 4, т. 3 ЗФИ. Вторият състав на финансовата комисия разглежда заявленията за одобряване на размера на разходите на проект по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗФИ /чл. 57, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗФИ/. Съгласно чл. 57, ал. 2 ППЗФИ заявлението по чл. 57, ал. 1 се подава по образец съгласно Приложение № 16а заедно с приложен към него Квалификационен тест – раздел „Б“, като заявлението се подава, след като кандидатът е получил удостоверение за регистрация по чл. 51а, ал. 5.

От изложената правна рамка, съдържаща уредба на условията и редът за отпускане на средствата за държавно подпомагане по схема за държавна помощ за възстановяване на разходи по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗФИ, следва, че релевантният момент, към който е необходимо да се изследва налице ли е изискването работата по проекта или дейността да не е започнала, е моментът на подаване на писменото заявление за разглеждане на проект за възстановяване на разходи с приложен към него Квалификационен тест – раздел „А“, което е по образец съгласно Приложение № 5б към чл. 42, ал. 1, т. 6 ППЗФИ. В случая Финансовата комисия – Втори състав е стигнала до заключение, че е недопустимо според изискванията на Регламент (ЕС) № 651/2014 работата по проектите да е започнала към момента на подаване на писмено заявление по образец съгласно Приложение № 16а. От цитираните норми обаче се изяснява, че единственият меродавен момент, към който следва да се преценява дали е налице изискването работата по проекта или дейността да не е започнала, е моментът на подаване на заявлението за разглеждане на проект за възстановяване на разходи с приложен към него Квалификационен тест – раздел „А“ по образец съгласно Приложение № 5б. Тоест, разпоредбите на 6, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 651/2014 и чл. 43, ал. 1 ППЗФИ не предвиждат и не поставят изискване работата по проекта или дейността да не е започнала към един по-късен момент, какъвто е моментът на подаване на писменото заявление по образец съгласно Приложение № 16а. Подаване на заявлението по Приложение № 16а винаги следва по време подаването на заявление по Приложение № 5б. Също така, изискванията за допустимост на заявлението по Приложение № 16а са изрично уредени в чл. 57, ал. 1 ППЗФИ – те се подават след получаване от кандидата на удостоверение за регистрация по чл. 51а, ал. 5. От доклада на АДФИ се установява, че сочените удостоверения са издадени от изпълнителния директор на ИА „•••“ при спазване срока по чл. 51а, ал. 4 ППЗФИ. Изяснява се, че тези удостоверения са законосъобразно издадени, след като Националната комисия за оценка на проекти за възстановяване на разходи е извършила проверка на раздел „А“ от Квалификационния тест и е оценила всеки от петте проекта в съответствие с изискванията за минимален резултат от 4 точки по чл. 51а ППЗФИ. На следващо място, при тълкуване на разпоредбите на чл. 13 ЗФИ и чл. 57 ППЗФИ следва извод, че Финансовата комисия – Втори състав в качеството си на консултативно-експертен орган към изпълнителния директор на ИА „•••“ разполага с компетентност единствено да извършва финансова оценка и да одобрява размера на разходите на проектите, разгледани преди това от Националната комисия за оценка на проекти за възстановяване на разходи. Натоварен с вземането на конкретни решения и издаването на индивидуални административни актове е единствено изпълнителният директор. Нормата на чл. 57, ал. 7 ППЗФИ изрично предвижда задължение на Финансовата комисия – Втори състав да извършва експертна оценка на всеки отделен проект, като проверява и оценява Квалификационния тест – раздел „Б“, съгласно Приложение № 16а и с мотивирано решение предлага на изпълнителния директор размера на допустимите разходи и размера на държавната помощ. Следователно, Финансовата комисия – Втори състав не разполага с правомощия да извършва преценка дали държавната помощ има стимулиращ ефект по см. на чл. 6, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 651/2014. Не на последно място, от констатациите в доклада се изяснява, че изпълнителният директор на ИА „•••“ в изпълнение на утвърдените от него методически указания по с чл. 67, ал. 1 ППЗФИ е дал указания на всеки един от заявителите да представи липсващата в първоначално подаденото заявление по Приложение № 5б информация относно период на изпълнение на всеки от проектите, включително тяхната начална и крайна дата, и местонахождение на проектите, с което е изпълнил задължението си да извърши преценка за наличието на стимулиращ ефект по см. на чл. 6, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 651/2014. Посоченият извод на съда намира подкрепа и в крайните изводи от финансовата инспекция, извършена от АДФИ, според които всеки от петте проекта се явява допустим, тъй като по всеки проект е налице подадено заявление за регистрация на проект за възстановяване на разходи по схема за държавна помощ по Приложение № 5б към чл. 42, ал. 1, т. 6 ППЗФИ, допълнително актуализирано в изпълнение на издадени указания относно липсващите реквизити.

Не на последно място, съдът намира за необходимо да отбележи, че процесните заповеди на изпълнителния директор на ИА „•••“ и документите, по повод на които са издадени, са били предмет на проверка и от страна на Софийската градска прокуратура. В тази връзка прието като писмено доказателство по делото е Постановление от 05.11.2024 г., с което е отказано да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 16527/2024 г. по описа на СГС. Установява се, че пр. пр. № 16527/2024 г. по описа на СГС е образувана след изпращане по компетентност на пр. пр. № 33112/2024 г. по описа на СРП, образувана по подаден сигнал за неправомерно разходване на публични средства по повод действия и бездействия на изпълнителния директор на ••••••••••••• с цел облага или причиняване на щета във връзка с издадени от изпълнителния директор административни актове /заповеди/. В мотивите към постановлението прокурорът е констатирал, че посочените в Заповед № 184/03.08.2023 г. и Заповед № 209/04.09.2023 г. проекти са преминали успешно първия етап от процедурата по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗФИ – проверката за допустимост и културния тест, след което са насочени за разглеждане от Финансовата комисия – Втори състав, която има за задача да извърши експертна оценка и да определи размера на допустимите разходи и размера на държавната помощ, подлежаща на възстановяване за всеки отделен проект. В хода на извършената проверка прокурорът е достигнал до извод, че заявителите на проектите „••••••••••••••“, „••••••“, „••••••••••••“, „••••••••••• и „••••••••••“ са доказали направените в Република България инвестиции за реализацията им, като в тази връзка са представили разходооправдателни документи, с оглед на което получените от заявителите средства по мярката за възстановяване са заплатени законосъобразно в съответствие с изискванията на приложимото национално законодателство и Регламент (ЕС) № 651/2014.

Като прецени в съвкупност обсъдените писмени доказателства и след тълкуване на приложимата законова уредба, съдът намира, че ищецът е издал Заповед № 184/03.08.2023 г. и Заповед № 209/04.09.2023 г. в съответствие с чл. 6, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 651/2014, както и с чл. 13, ал. 4, т. 3 ЗФИ, поради което не е извършил описаното в точка 1 от процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина.

Обстоятелството, че ищецът не е извършил вменените му с т. 1 от процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, е самостоятелно основание оспореното дисциплинарно уволнение да се отмени като незаконосъобразно.

Въпреки това, за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не се установява ищецът да е извършил и останалите вменени му от ответника дисциплинарни простъпки.

В точка 2 от заповедта е посочено, че ищецът е определил по-голям размер на средствата, които следва да се възстановят по схемата по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗФИ, като по този начин свързани с „•••••••••••“ АД фирми са основен получател на 69% от всички извършени плащания по схемата за възстановяване на разходите за одитирания период, което представлява нарушение на чл. 54, т. 4 от Регламент (ЕС) № 651/2014 и чл. 35з, ал. 4 ЗФИ.

Съгласно чл. 54, т. 4 от Регламент (ЕС) № 651/2014, ако държавата членка обвърже допустимостта на проектите с минимално равнище на производствена дейност в съответната територия, това равнище не надхвърля 50 % от общия бюджет на продукцията. Освен това максималните разходи, обвързани със задължения за териториалност на разходите, в никакъв случай не надхвърлят 80 % от общия бюджет на продукцията. Нормите на чл. 35з, ал. 3 и ал. 4 ЗФИ регламентират, че допустимите разходи, въз основа на които се изчислява размерът на подлежащите на възстановяване разходи, не следва да надвишават 80 на сто от общия бюджет на продукцията, като

възстановяването на средства по схемата по чл. 26, ал. 1, т. 2 е само за допустими разходи, извършени изцяло на територията на Република България. От чл. 35з, ал. 2 ЗФИ следва, че на възстановяване подлежат разходи в размер на 25 на сто от всички допустими разходи, направени за производството на произведение по ал. 2, т. 1, свързани с доставка на стоки и услуги, предоставени в Република България от физически и юридически лица, регистрирани по българското законодателство. Съгласно чл. 60а, ал. 3 ППЗФИ размерът на възстановените разходи за един проект или един сезон в случаите, когато произведението е сериал, не може да надвишава 2 000 000 лв. Следователно, на възстановяване подлежат 25% от извършените на територията на страната допустими разходи, но не повече от 2 000 000 лв., които допустими разходи не следва да надвишават 80% от общия бюджет на продукцията.

От финансовата инспекция, обективирана в Доклад № ДИД2-СФ- 45/28.03.2025 г., се установява, че със съответните заповеди изпълнителният директор на ИА „•••“ е издал решения за възстановяване на разходи за производство на игрален филм „••••••••••••“ - в размер на 2 000 000 лв., за производство на игрален филм „••••••••••• – в размер на 941 051 лв., за производство на игрален филм „••••••••••“ – в размер на 324 852 лв., за производство на игрален филм „•••••••••••••“ – в размер на 1 490 436 лв., и за производство на документален филм „••••••••••••••“ – в размер на 490 604 лв. По отношение на всеки проект финансовите инспектори са констатирали, че предоставената държавна помощ за възстановяване на разходи в горепосочените размери представлява нейното брутно изражение преди облагане с данъци и такси, изчислена в размер до 25% от допустимите разходи, извършени на територията на Република България съгласно чл. 35з ЗФИ, но не повече от 2 000 000 лв.

Следователно, ищецът е възстановил на заявителите разходите за производство на всеки от петте филма по схемата за държавна помощ за възстановяване на разходи по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗФИ в съответствие с изискванията на чл. 35з ЗФИ вр. чл. 54, т. 4 от Регламент (ЕС) № 651/2014.

На следващо място, не се установява ищецът да е извършил и посоченото в точка 3 от процесната заповед нарушение – че е оправомощил служител без ръководни функции да подписва заповеди за определяне на проекти за държавно подпомагане на средства за филмопроизводство. В хода на извършената по пр. пр. № 16527/2024 г. по описа на СГС проверка прокурорът е установил, че в случая обявена за нищожна с Решение № 2119/29.03.2024 г. на АССГ, 58 състав, е Заповед № 233/28.07.2022 г. /а не Заповед № 232/22.07.2022 г., както е посочено в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание/, и същата касае една от заповедите за заместване, с която е упълномощен главният експерт по филморазпространение и кинопоказ В. С. Освен него изпълнителният директор е бил заместван и от лица на длъжност „юрисконсулт“ и на длъжност „главен счетоводител“. Изяснява се, че предходната Заповед № 232/22.07.2022 г., с която отново е овластен главният експерт по филморазпространение и кинопоказ В. С., не е обявена за нищожна от съда, нито е отменена. Констатирано е, че нито една от останалите заповеди, издадени по заместване от останалите овластени от изпълнителния директор експерти за други периоди, не е обжалвана. Допълнено е, че съгласно чл. 5 от Устройствения правилник на ИА „•••“ директорът може да бъде заместен от определен от него служител, заемащ ръководна длъжност, а съгласно чл. 8 агенцията се състои от една дирекция, съответно всяко от визираните лица, заемащо длъжностите „юрисконсулт“, „главен счетоводител“ или „главен експерт по филморазпространение и кинопоказ“, се явява заемащо ръководна длъжност, тъй като е ръководител на поверения му в агенцията отдел.

За липсата на извършени от ищеца нарушения, описани в т. 4.1. и т. 4.2. от процесната заповед, съдът отново достига до извод при съобразяване констатациите в постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство. Прокурорът е установил, че в резултат от издадените от ищеца Заповед № 425/07.12.2022 г. и Заповед № 210/04.09.2022 г. за отказ за издаване на удостоверения за проект „•••••••••“ и за проект „••••••••“ не се е стигнало до разходване на публичен финансов ресурс, поради което с издаването им не би могло да се нарушат правилата за разходването на такъв ресурс. Констатирал е, че разноските, за които се твърди, че ИА „•••“ е осъдена по силата на Решение № 3952/15.06.2023 г. по адм. д. № 173/2023 г. по описа на АССГ и Решение № 11371/09.07.2024 г. по адм. д. № 9102/2023 г. по описа на АССГ, не са заплатени от агенцията. По отношение на разноските, за които ИА „•••“ е осъдена с Решение № 8122/28.06.2024 г. по адм. д. № 11096/2023 г. по описа на ВАС, прокурорът е посочил, че дружествата заявители са се отказали от съдебните разноски, респ. същите не са заплащани от страна на агенцията. Установява се, че Заповед № 425/07.12.2022 г. и Заповед № 210/04.09.2022 г. всъщност са отменени от АССГ въз основа на допуснати процесуални нарушения от Финансовата комисия – Втори състав, доколкото същата не е събрала никакви доказателства за реалното започване на дейността по проектите „•••••••••“ и „••••••••“.

Крайният извод на прокурора, разгледал пр. пр. 16527/2024 г. по описа на СГП, е, че в случая се касае за регулярна дейност на •••••••••••••, представлявана и ръководена от нейния изпълнителен директор П. Д. Т., като наведените в постъпилия сигнал данни за извършено престъпление против стопанството не водят до основателно подозрение за извършване на каквото и да е друго престъпление от общ характер. От събраните в хода на прокурорската проверка данни не може да се приеме, че конкретно длъжностно лице, в случая изпълнителният директор на ИА „•••“, е действало умишлено, целейки да настъпи вредоносен резултат, нито са установени пропуски или допуснати административни нарушения в хода на дейността на изпълнителния директор.

Съдът намира за необходимо да допълни, че по делото не беше представен цитираният в процесната заповед Устройствен правилник на ИА „•••“, за да се извърши преценка извършил ли е ищеца нарушения в разрез с предписанията в него. По повод твърденията в заповедта, че ищецът с действията си е нарушил раздел II, т. 3 /изпълнителният директор носи отговорност за управлението на бюджета на агенцията и за законосъобразното и целесъобразното изразходване на бюджетните средства/, и раздел II, т. 19 /функциите на изпълнителния директор в негово отсъствие се изпълняват от определен от него с писмена заповед за всеки конкретен случай ръководен служител на агенцията/ от длъжностната характеристика съдът намира, че същите, с оглед събраните по делото писмени доказателства /постановление за отказ за образуване на досъдебно производство и доклад от финансова инспекция, извършена от АДФИ/, останаха недоказани.

Липсват и писмени доказателства по делото, от които да се установява бездействие от страна на ищеца, изразило се в неизпълнение на препоръки от предходен одитен ангажимент, отразени в Докладна записка № 12-00- 168/24.06.2024 г. Дори и да се установи, че е налице твърдяното от работодателя бездействие на ищеца, представляващо нарушение на трудовата дисциплина, то в този случай следва да се приеме, че с издаването на процесната заповед работодателят не е спазил изискването по чл. 189, ал. 1 КТ, доколкото неизпълнението на задължения за актуализиране на вътрешните правила за документооборота, за отстраняване на несъответствия в данните на юридическите лица, вписани в регистрите, спрямо Търговския регистър, и за прекратяване практиката по сключване на анекси за удължаване на сроковете на сключените договори, съдът намира за незначимо с оглед липсата на настъпили вследствие от тяхното неизпълнение неблагоприятни последици за работодателя. В този смисъл наложеното на ищеца второ по тежест дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ не би било съобразено с тежестта на нарушението, описано в точка 5 от заповедта.

С оглед всичко изложено дотук, съдът достига до безспорния извод, че доколкото не се установява ищецът да е извършил което и да е от вменените му с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, а и с оглед доказаното формално нарушение на дисциплинарната процедура, изразило се в неспазване на давностните срокове за налагане на дисциплинарното наказание за извършените от ищеца нарушения, оспореното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ следва да се отмени като незаконосъобразно.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищецът. Той претендира и доказва извършването на разноски в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.03.2025 г. /л. 102-103/, които се следват на ищеца в пълен размер. Тяхната еврова равностойност е 511,29 евро.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 80 лв., представляваща сторен от бюджета на съда разход за държавна такса по уважения неоценям иск. Неговата еврова равностойност е 40,90 евро.

Воден от горното, съдът