РЕШЕНИЕ

№ 333

гр. Б., 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.Д.С. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от П.Д.С. Гражданско дело № 20241810100624 по описа за 2024 година Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ищецът- К. Г. Ц. от гр. Б. твърди, че със Заповед No •••• г. на РУО София - област и Заповед No •••• г., и двете връчени й на •••• г., й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено трудовото й правоотношение с Техническа професионална гимназия “••••”, където е заемала длъжността “Директор” на основание Трудов договор No •••• г. Твърди, че във връзка със съставени Констативен протокол No •••• г. и Констативен протокол No •••• г., издадени от РУО София - област, е била поканена да даде своите писмени обяснения на основание чл. 193 от КТ, като е предоставила такива съответно на 25.10.2023 г. и •••• г. Заявява наличие на формални нарушения и неспазване на законоустановената процедура при уволнението, както и неизвършване на вменените й нарушения на трудовата дисциплина по същество.

Поддържа, че не са спазени преклузивните срокове по чл. 194 от КТ, тъй като органът, който налага дисциплинарното наказание и съответно прекратява трудовия договор, е установил за вменените нарушения най-късно на 06.10.2023 г. и 30.11.2023 г., на която дата са съставени процесните протоколи, което е повече от 2 месеца преди прекратяването на трудовото правоотношение, а някои нарушения са за действия или бездействия, касаещи 2022 г., което е повече от една година преди налагането на дисциплинарното наказание и съответно след изтичането на абсолютния преклузивен срок за налагането му. Налице е неизпълнение на чл. 193 от КТ, като не е налице пълно припокриване между изложените в поканата нарушения и описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Освен това предоставеният й тридневен срок е недостатъчен и тенденциозно съкратен с цел накърняване на правото й на защита предвид изключително големия обем на вменените й нарушения. Сочи, че заповедта й е връчена незаконосъобразно, като връчването е извършено от лица без представителна власт, а същите се подписват и в качеството си на свидетели за връчването при отказ от нейна страна. Твърди, че предвид наличието на повече от един акт за прекратяване на трудовото правоотношение, е налице незаконосъобразна процедура по уволнение й, доколкото двата акта са с един и същ предмет и не става ясно кой е породил прекратителният ефект. Заповедта с No •••• г. е немотивирана, като в мотиви й не е изложено ясно в какво се изразяват нарушенията, които й се вменяват, няма ясно посочване с кои свои действия или бездействия ищцата е извършила нарушение и в какво точно се изразява то, а мотивите са общи и включват посочване на законови и подзаконови нормативни актове. Не се посочват и датите или периодите, на които са извършени нарушенията, а само се препраща към документи и периоди назад във времето, включително и 2022 г. Твърди, че прекратителните заповеди са изготвени незаконосъобразно в електронен вариант и същите не са подписани с квалифициран електронен подпис, като изискване за форма.

По същество оспорва вменените й нарушения като недоказани и несъстоятелни.

Относно нарушенията на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗПУО и чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 9 и т. 30 от Наредба No •••• г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (Наредба No 15) сочи, че всички описани случаи са резултат на допуснати технически грешки, от които не произтичат никакви вредни последици. Относно нарушенията на чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 30 от Наредба No 15 при провеждане на приравнителни изпити на учениците от Ха клас, твърди, че за организацията и контрола по изпълнение на тези изпити е отговарял заместник директорът по учебна дейност, ищецът не е била уведомявана за промяна в организацията на изпитната сесия, а след узнаването за нарушенията за неизпълнение заповедта на директора и за въвеждането му в заблуждение, преподавателите са наказани дисциплинарно. За на нарушенията на чл. 136а и чл. 139а от КТ твърди, че преподавателите са ползвали платен годишен отпуск, като по предварителна уговорка с тях в посочените дни са прекъсвали ползването на отпуските си, за да проверят писмените работи на учениците, а дните, в които ще се прекъсват отпуските, са посочени, като няма закова забра за това. Относно нарушението на чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 4 от Наредба No •••• г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, чрез определяне за членове на училищни комисии за организиране на изпити в училището лица от непедагогическия персонал в училището, сочи, че лицата са служители на училището и няма пречка непедагогически специалисти да бъдат определени за квестори. Относно нарушението на чл. 25 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование No •••• г. заявява, че училището е зачело трудовия стаж на посоченото лице съгласно правилата и е начислявало допълнително възнаграждение, а в случай, че е налице грешка, то РУО не е компетентен орган да установява размера на стажа на служителите и да определя налице ли е неправилно изплащане на допълнително възнаграждение. Относно нарушения на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 14 от Наредба No •••• г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (Наредба No 15), е посочила, че поради забавяне на служителка след започване на учебната година поради отпуск по болест, се е наложило да се търси заместник за срок от един месец, като не е открит нов щат, нито е освобождаван такъв, поради което не е налице нарушение на законоустановената процедура за назначаване на нови щатни педагогически специалист. Относно нарушението на чл. 333, ал. 3 от КТ сочи, че компетентността да се произнася по трудови спорове е единствено на съда, като РУО няма нито компетентност, нито правомощия да установява незаконност на уволнения, приложимост на предварителна закрила при уволнение на служителите, поради което няма право и да реализира дисциплинарна отговорност на директора за прилагането на закон и разпоредби, за чието законосъобразно приложение следи единствено съдът. Оспорва наличието на нарушения на чл. 32, ал. 1, т. 1 от No 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците, като твърди, че за учениците, цитирани в заповедта, не имало какво да приравнява. По отношение на нарушения за закъснения в извършване на плащания сочи, че училището е бюджетна институция и всички плащания на заплати, стипендии и др., се вземат със съдействието и съгласно решенията на органа, определящ бюджета, а не самостоятелно от директора на училището, поради което не е налице нарушение от страна на нашата доверителка.

Моли съда да постанови решение, с което признае уволнението й на основание Заповед No •••• г. на РУО София-област и със Заповед No •••• г. на РУО София- област за незаконно и да го отмени, да я възстанови на заеманата от нея длъжност преди уволнението “директор” на Техническа професионална гимназия “••••”, и да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 23 483.52 лв. за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от •••• г. – 26.08.2024 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Техническа професионална гимназия “••••”, гр. Б. в депозиран по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Твърди, че не са налице допуснати процесуални нарушения при провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Оспорва като неоснователни твърденията за нарушаване на сроковете по чл. 194 от КТ, за липса на идентичност между искането за представяне на обяснения по реда на чл. 193 от КТ и мотивите за налагане на заповедта. Твърди, че служителят е уведомен за констатираните нарушения чрез съставените при проверките констативни протоколи, като за всеки от тях е предоставена възможност да се запознае подробно с констатациите и да представи обяснения, а преди издаване на заповедта отново са поискани обяснения по реда на чл. 193 от КТ. Сочи, че служителят не е възразявал, че срокът е недостатъчен, нито е изисквал предоставяне на допълнително време за обяснения. Оспорва твърденията за допуснати нарушения при връчване на заповедта, като сочи, че за връчването не е необходимо учредяване на нарочен мандат. Оспорва твърдението за наличие на повече от един акт за прекратяване на трудовото правоотношение, като заявява, че по- горестоящият орган е обективирал волята си за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение в два отделни документа, което не опорочава извършените действия и направеното волеизявление, като същите са връчени на ищеца едновременно. Твърди на следващо място, че заповедта е мотивирана, посочен е нарушителят, нарушението и кога то е извършено, видът на дисциплинарното наказание. В същата ясно и подробно са посочени фактическите и правни основания за налагане на дицсплинарното наказание, посочване с кои действия и бездействия на служителя е прието, че са извършени дисциплинарните нарушения, за които се налага наказанието; посочено е подробно кога и как са извършени нарушенията; кои нормативни правила са нарушени и в какво се изразяват нарушенията. Заявява, че заповедите са съставени и подписани с електронен подпис, след което са изготвени преписи от същите, които са надлежно връчени, в хартиен екземпляр на служителя.

По същество оспорва твърденията на ищеца за неоснователно ангажиране на дисцплинарната й отговорност. Поддържа, че всички действия и бездействия, посочени в оспорваната заповед, представляват съществени нарушения на нормативните правила и служебните задължения, вменени на ищцата като директор на повереното й училище, като наложеното наказание съответства на вида и тежестта им. Относно нарушенията на чл. 12, ал. 2 от ЗПУО и чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 9 и т. 30 от Наредба No •••• г. твърди, че не се касае за допуснати технически нарушения. Относно нарушенията на чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 30 от Наредба No •••• г. при провеждане на приравнителни изпити на учениците от Ха клас, сочи, че директорът не е определил нарочно лице, което да осъществява контрол относно изпълнението на заповед No •••• г., и доколкото ресорният зам-директор е отсъствал и при липса на друго оправомощено лице, то директорът е следвало да осъществи контрол и е отговарял за законосъобразното провеждане на приравнителните изпити, като именно директорът е допуснала нарушение на нормативните изисквания на Наредба No 15 като при провеждане на приравнителните изпити са съставени протоколи с грешно попълнени реквизити. Оспорва като бланкетни възраженията срещу констатациите за извършено нарушение на чл. 136а и чл.139а КТ и за допуснати нарушения на чл. 24 и на чл. 25 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, както и за нарушения на чл. 333, ал. 3 от Кодекса на труда. Твърди, че така описаните в обжалваната заповед нарушения правят актове и действията на директора незаконосъобразни от формална страна и поставя в опасност институцията като работодател да отговаря за извършени закононарушения, както и да търпи допълнителна финансова тежест поради ненавременно определяне и изплащане на дължими плащания, като оспорва възраженията, че РУО не е компетентен орган да установява допуснати нарушения. Като неоснователни оспорва и възраженията срещу констатациите за допуснати нарушения на чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 30 от Наредба No •••• г. относно определени членове на училищни комисии за организиране на изпити с твърдение, че като е определила лица, които не са част от педагогическия персонал като членове на комисия за провеждане на изпити на ученици, директорът е допуснала функциите по опазване на живота и здравето на учениците (каквито функции имат квесторите) да се осъществяват от лица без съответната квалификация. Оспорва възраженията срещу констатациите за допуснати нарушения на чл. 31, ал. 1, т. 14 от Наредба No •••• г. относно провеждане на процедури за назначаване на щатни педагогически специалисти, като твърди, че директорът е била длъжна да осигури провеждане на законосъобразна процедура по избор на заместник на учителя, който отсъства продължително поради болест, който да отговаря на нормативните изисквания при спазване на законоустановената процедура. Оспорва възраженията срещу констатациите за допуснати нарушения на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредба No 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците, като счита твърдението на ищеца, че не е било необходимо провеждане на приравнителни изпити по съответния чужд език - английски език, за неправилно.

Ответникът оспорва исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ по основание и по размер, както и иска по чл. 344, ал. 1. т. 2 от КТ. Сочи, че претенцията за парично обезщетение обхваща значителен бъдещ период, поради което не може да се прецени нито дължимостта, нито размера на евентуално дължимото обезщетение. Заявява, че ищецът е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, подала е заявление до НОИ за отпускане на пенсия, поради което не й се дължи обезщетение за оставане без работа и липсва основание за възстановяването й на заеманата длъжност. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е спорно, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността “Директор” на Техническа професионална гимназия “••••” гр. Б., което се установява и от заверено копие на Допълнително споразумение No •••• г. към Трудов договор No •••• г., като същото е прекратено със Заповед No •••• г. на Началника РУО - София област на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от •••• г., във връзка с наложено дисциплинарно наказание “уволнение” със Заповед No •••• г. на Началника РУО - София област, както и че двете заповеди са връчени на ищеца на •••• г. Видно и от заверено копие на заповед No РД •••• г. на Началника на РУО - София-област, със същата на ищцата, заемаща длъжност “директор” на ТПГ “••••” гр. Б., е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл. 192, ал. 1 от КТ, при условията на чл. 193, ал.1, чл. 194, чл. 195 и чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 10 от КТ, съгласно чл. 188, т. 3 и чл. 189, ал. 1 от КТ във вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ, Констативен протокол No •••• г. от старши експерти в отдел “Организационно- методическа дейност и контрол” /ОМДК/, в РУО - София-област, с констатирани нарушения при извършена проверка в периода •••• г., извършени в Техническа професионална гимназия (ТПГ) “••••” гр. Б. и други нарушения, обективирани в Констативен протокол No •••• г., както и представените писмени обяснения постъпили в РУО - София- област с вх. •••• г. В заповедта е посочено, че ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ, както и нарушение на основни трудови задължения, определени в длъжностната й характеристика и по-конкретно в т. 2, т. 4, т. 11, т. 20, т. 25, т. 31, т. 36 и т. 42 от Раздел III “Основни задължения”, където е определено, че директорът ръководи и отговаря за цялостната дейност на институцията; отговаря за спазването и прилагането на нормативната уредба, отнасяща се до предучилищното и училищното образование; организира приемането или преместването на ученици на местата, определени с държавния и с допълнителния държавен план-прием; отговаря за законосъобразното, целесъобразно, ефективно и прозрачно разходване на бюджетните средства, за което представя тримесечни отчети пред общото събрание на работниците и служителите и обществения съвет; отговаря за законосъобразното и ефективното управление на ресурсите; контролира и отговаря за правилното водене, издаване и съхраняване на документите в институцията.

Като мотиви в заповедта са описани следните нарушения:

1. На основание постъпил сигнал и на основание Заповед •••• г. на Началника на РУО - София-област в ТПГ “••••а” гр. Б., е извършена проверка от двама старши експерти в отдел ОМДК, в РУО - София-област, която проверка е констатирала, че са подадени заявления за преминаване от дневна в самостоятелна форма на обучение, за промяна на професията и специалността за учебната •••• година и за прекратяване на обучението във връзка с намаления брой ученици от X клас, от изброени в заповедта родители на ученици, като са издадени Заповед No •••• г., в която погрешно е записана учебната •••• година, вместо учебната •••• година, Заповед No •••• г. и Заповед No •••• г. за учениците да бъдат организирани и проведени приравнителни изпити, както и Заповед No •••• г. за отписване на един ученик от електронния дневник на класа и електронната база, като с действията си по приемане на заявления, подадени от родителите на изброените ученици, директорът е нарушил разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищно образование /ЗПУО/ и чл. 31, ал.1, т. 2, т. 9 и т. 30 от Наредба No •••• г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти /Наредба No 15/, което съставлява и нарушение на трудовата дисциплина съгласно разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ.

II. На основание Заповед No •••• г. на директора на ТПГ “••••” - гр. Б. са организирани и проведени приравнителни изпити за ученици от Ха клас, заявили желание за промяна па професията и специалността за учебната •••• година, като в нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 30 от Наредба No 15 директорът е допуснал при провеждане на приравнителни изпити на учениците от Ха клас да се изготвят и използват протоколи с номенклатурен номер 3-80, които съдържат погрешно попълнени реквизити - така учениците М.М. и М.Д. са отразени в протоколите на сесията като явили се и положили приравнителни изпити, въпреки че същите и по същото време са участвали в събитие по НП “България - образователни маршрути” и местонахождението им в периода на провеждане на сесията е било в гр. С. при изготвяне на един протокол погрешно е избрано “за резултата от практически изпит”, вместо “за резултата от писмен изпит”, при изготвяне на един протокол погрешно е избрано “за определяне на крайна оценка”, вместо “за резултата от практически изпит”.

III. Извършено е нарушение на разпоредбите на Кодекса на труда, определящи предпоставките за предоставяне на компенсация и по-конкретно нормите на чл. 136а и чл. 139а от КТ, както и разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 30 от Наредба No 15, като са издадени конкретно посочени незаконосъобразни заповеди от •••• г., с които се разрешава на отделни учители ползването на съответни дни платен годишен отпуск в посочен период, като са изключени конкретно посочени дати, и е отразено, че за дните, в които учителят проверява изпитни работи, следва да бъде компенсиран с 3 работни дни в периода от •••• г., като заповедите са незаконосъобразни поради факта, че в тях не е посочено законовото основание, въз основа на което се предоставя компенсация на посочените лица под формата на платен годишен отпуск и основанието за ограничаване периода на ползване на същата.

IV. Съгласно Заповед No •••• г. на Директора на ТПГ “••••” - гр. Б. са определени условията и реда за организиране и провеждане на приравнителни изпити на учениците от X клас, като за всички писмени изпити в състава на училищната комисия са определени лица, които са от непедагогическият персонал, а именно: Е.М.Т.- фелдшер, И.Н. Т. - социален работник, В. А.а В. – домакин, и А.С.Г. - гл. счетоводител, с което е извършено нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 30 от Наредба No •••• г. за статута и професионалното развитие на учителите, издадена от Министъра на образованието и науката.

V. Със заповед No •••• г. Директорът на ТПГ “••••” г-жа К. Ц. е възложила сама на себе си да бъде член на училищната комисия за организиране на изпит по математика на 26.01.2023 г. за учениците от XII клас, както и за член на училищната комисия за организиране на изпит и на други изпити на ученици в самостоятелна форма на обучение в XII клас, с което е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба No 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците (Наредба No 11), както и виновно нарушение и на чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 15 от Наредба No •••• г. VI. Съгласно Заповед No •••• г., Заповед No •••• г. и Заповед No •••• г. на директора на ТПГ “••••” гр. Б. е разпоредено изплащането на допълнително възнаграждение за възложените и проведени от педагогическите специалисти часове над минималната норма преподавателска работа за учебната •••• година, като лекторските часове са начислени и изплатени съответно през месеците юни, юли и август 2023 г., с което е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила за работна заплата, съгласно която възнаграждението за лекторските часове следва да бъде изплатено до края на месеца, следващ този, през който са изработени часовете, и с това директорът е извършил нарушил и разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 19 и т. 25 от Наредба No •••• г. VII. В качеството на работодател, директорът на ТПГ “••••” гр. Б. не е признал стаж на педагогически специалисти за придобит трудов стаж и професионален опит - нарушение на разпоредбата на чл. 25 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование No ••••., като е описан трудовият стаж на лицето инж. П.С.Т.. Посочено е, че непризнаването на придобит трудов стаж на длъжностите “инструктор на водачи на МПС” и “преподавател-инструктор на водачите на МПС” е нарушение на чл. 25 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование.

VIII. През учебната •••• година са внесени доклади до директора от посочени класни ръководители, за изброени в заповедта ученици, относно допуснатите от тях неизвинени отсъствия, с направени писмени предложения за отписването им от училище или с информация, че няма връзка с родител. Издадени са Заповед No •••• г., Заповед No •••• г., Заповед •••• г., Заповед No •••• г., с които посочени ученици са отписани от съответния клас, а като основание в заповедта е посочен чл. 173, ал. 2, т. 2 от ЗПУО, но не е уточнен периодът, по-дълъг от два месеца, в който ученичката не е посещавала училище по неуважителни причини. Не са представени документи, че заповедта за отписването е връчена срещу подпис на родителите на ученичката. За всички описани ученици не са предоставени документи, доказващи предприети действия по приложение на Постановление No 100 от 8 юни 2018 година за създаване и функциониране на механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст и за приложените дейности за въздействие върху вътрешната мотивация, определени в чл. 13 и чл. 31 на Наредбата за приобщаващо образование. Относно тези ученици съгласно чл. 173, ал. 2, т. 2 от ЗПУО през първия срок на учебната •••• година са изпратени уведомления съгласно чл. 173, ал. 3 от ЗПУО до началника на РУО - София-област, вх. No •••• г.; до кмета на община Б., до кмета на община Правец, вх. No •••• г., като в нарушение на чл. 173, ал. 3 от ЗПУО, чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 9 от Наредба No 15 директорът на ТПГ “••••” - гр. Б. не е уведомил органите за закрила на детето за отписаните 16 ученици в задължителна училищна възраст. Не е уведомил и съответните общински администрации, РУО - София-област и органите за закрила на детето за отписаните ученици в задължителна училищна възраст през втория учебен срок на учебната •••• година.

IX. В нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 14 от Наредба No 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (Наредба No 15), директорът на ТПГ “••••” - гр. Б. не е обявил свободно работно място за педагогически специалист в бюрото по труда, в Регионалното управление на образованието до 3 работни дни от овакантяването или от откриването му. Посочено е, че г-жа В.Д., старши учител практическо обучение от месец май 2023 година е в продължителен отпуск по болест, като към момента на проверката за неин заместник е назначена г-жа В. М.И. чиято специалност и не отговаря на изискванията за заместване на отсъстващия учител.

X. На 11.10.2023 г. на Г.Р. е връчено “предизвестие за прекратяване на трудов договор” No •••• г., с изх. No •••• г., като основанието за прекратяване е чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ /поради съкращаване на щата за длъжността “Заместник-директор, учебна дейност”/. На 12.10.2023 г. Г.Р. е декларирала, че попада в категорията на защитените лица по чл. 333, ал. 3 от КТ, като председател на синдикалната организация в училището. Нарушен е текстът на чл. 333, ал. 3 от КТ от директорът на ТПГ “••••” - гр. Б., който не е изискал предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация за прекратяване на трудово правоотношение със служител, ползващ се със закрилата, предоставена му от закона.

XI. В нарушение на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредба No 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците в издадените заповеди за полагане на приравнителните изпити при записване на учениците в XI клас за учебната •••• година в самостоятелна форма на обучение в специалност “Машини и системи с ЦПУ”, професия “Машинен техник”, директорът не е определил да се положи приравнителен изпит по съответния чужд език - Английски език, тъй като в училищния учебен план за специалност 5210105 “Машини и системи с ЦПУ”, професия 521010 “Машинен техник”, по която ще продължи обучението на учениците, езикът е изучаван за постигане на по-високо ниво по Общата европейска езикова рамка, който не е изучаван по училищен учебен план за специалността 5211101 “Шлосерство” от професия 521110 “Шлосер”.

Описано е, че по постъпили в деловодството на ТПГ “••••” заявления на основание чл. 12 от ЗПУО за записване в XI клас за учебната •••• година в самостоятелна форма на обучение на 9 бр. ученици, са издадени заповеди за полагане на приравнителни изпити за следните ученици: Заповед No •••• г. за ученика Т.Л.М.; Заповед No •••• г. за ученика К.А.М. Заповед No •••• г. за ученика П.Д.П.; Заповед No •••• г. за ученика А.Б.А.; Заповед No •••• г. за ученика К.А.К.; Заповед No ••••. за ученика М.Х.С.; Заповед No •••• г. за провеждане на приравнителни изпити за ученика С.В.В.; Заповед No ••••г. за провеждане на приравнителни изпити на ученика С. Г. П.; Заповед No •••• г. за провеждане на приравнителни изпити на ученика Х. Н. Г.; Заповед No •••• г. за провеждане на приравнителни изпити на М. М.И.. XII. В нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 19 и т. 25 от Наредба No 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, директорът на ТПГ “••••” - гр. Б. не е осигурил изплащането на стипендии за месец юни 2023 г. на всички стипендианти от ТПГ “••••” - гр. Б.. Със Заповед No •••• г. е наредено изплащането на стипендии във връзка с решение на Педагогически съвет No •••• г. за определяне на учениците, които ще получават стипендии през втори учебен срок на учебната •••• година за месец юни, юли и август на 2023 г., както следва: 1.1. Социална месечна стипендия по чл. 4, ал.1, т. 3 - за ученици с трайни увреждания - 10 бр. по приложен списък; 1.2. Социална месечна стипендия по чл. 4, ал.1, т. 4- за ученици без родители/сираци/ - 5 броя, но не са предоставени документи, които потвърждават изплащането на стипендии за месец юни 2023 г. на другите групи стипендианти от ТПГ “••••” - гр. Б.. XIII. Нарушение на чл. 24 от Колективен трудов договор No •••• г. за системата на предучилищното и училищното образование. В заповедта е описано, че за лицето Д.В.Д., назначен в ТПГ “••••”, гр. Б. с Трудов договор No •••• г. на длъжността “учител, теоретично обучение”, считано от 02.09.2019 г., и за лицето Н.Д.В., назначена в ТПГ “••••”, гр. Б. с Трудов договор No ••••. на длъжността “старши учител по математика”, считано 01.09.2016 г., определената продължителност на трудовия стаж и професионалният опит, за които се заплаща допълнително трудово възнаграждение, е в нарушение на чл. 24 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование No •••• г. За Д.В.Д. е посочено, че към датата на назначаване на лицето е зачетен общ трудов стаж 25 години, 01 месеца и 00 дни, в т. ч. стаж по специалността 11 години, 11 месеца и 00 дни, като с допълнително споразумение от •••• г., считано от 01.05.2023 г., на лицето е зачетен стаж по специалността 04 години, 03 месеца и 00 дни; за Н.Д.В., че към датата на назначаване на лицето е зачетен трудов стаж, за който се заплаща допълнително трудово възнаграждение, от 25 години, 10 месеца и 09 дни, като с допълнително споразумение от •••• г., считано от 01.05.2023 г., на лицето е зачетен стаж по специалността 19 години, 06 месеца и 00 дни.

Със Заповед No •••• г. на Началника РУО - София област на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от •••• г., а като причини за това е посочено със Заповед No •••• г. на Началника РУО - София област дисциплинарно наказание “уволнение” по чл. 188, ал. 3 от КТ.

И двете представени по делото от ищцата преписи от заповедите са подписани с електронен подпис от Р.И., Началник на РУО – София-област, и с положен на ръка подпис на лицето и печат на РУО – София-област. И двете заповеди са връчени на ищцата при отказ от нейна страна да ги подпише, удостоверен с подписите на двама свидетели – М.Х.Б. и Й.А.Т. на •••• г., 10.41 часа. Относно лицата М.Х.Б. и Й.А.Т. по делото са приети като доказателства заверени копия на заповед No •••• г., заповед No •••• г., заповед No •••• от •••• г. и заповед No •••• от •••• г., от които се установява, че М.Б. е назначен на длъжност “старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия” в отдел “Организационно-методическа дейност и контрол”, Регионално управление на образованието – София – регион, считано от 14.03.2018 г., а Й.Т. е назначен на длъжност “старши експерт по приобщаващо образование” в отдел “Организационно-методическа дейност и контрол”, Регионално управление на образованието – София – регион, считано от 16.10.2017 г., като със заповеди No •••• и No •••• от •••• г. същите са командировани за срок от 1 ден – на •••• г. до гр. Б. в ТПГ “••••” със задача да връчат заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

По делото са прието заверени копия на 3 бр. констативни протоколи, съставени от старши експерти към Регионално управление на образованието София-област към Министерството на образованието и науката - Констативен протокол No •••• г., Констативен протокол No •••• г., Констативен протокол No •••• г. Видно от същите, в Констативен протокол No •••• г. са обективирани резултати от извършена проверка, като сред констатациите на комисията са посочени извършени от директора на ТП “••••” нарушения, включени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с No РД •••• г. на Началника на РУО - София-област, и изброени по-горе в точки I – VIII включително, а в Констативен протокол No •••• г. са посочени нарушенията от същата заповед, изброени в точки IX – XIII. Третият цитиран протокол - Констативен протокол No •••• г., отразява констатации за нарушения, извън обхвата на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Представени са 2 бр. писмени обяснения от ищцата - Писмено обяснение с изх.

No •••• г. и Писмено обяснение с изх. No •••• г. от инж. К. Ц., директор на ТПГ “••••”, гр. Б. до Началника на РУО – София-област. Видно от същите, в първото обяснения е посочено, че е във връзка с искани й обяснения във връзка с Констативен протокол No •••• г., като съдържа обяснения по твърдени нарушения по 8 точки, а второто писмено обяснение е във връзка с в Констативен протокол No •••• г. и съдържа обяснения по твърдени нарушения по 5 точки.

По искане на ответника съдът е задължил третото лице РУО - София област да представи по делото като доказателства писмата, с които на ищцата, в качеството й на Директор на ТПГ “••••”, са поискани обяснения във връзка с нарушенията по Констативен протокол No •••• г., Констативен протокол No •••• г. и Констативен протокол No •••• г. Видно от постъпилото по делото писмо с вх. No •••• г. от Регионално управление на образованието- София област и приложените към същото писмо No ПД •••• г. до г-жа К. Ц. и Заповед за изпълнение на задължителни предписания No •••• г., в писмото до съда от РУО - София област е посочено, че с писмо изх. No ПД •••• г. от лицето е поискано да представи писмения обяснения за допуснати нарушения, обективирани в Констативен протокол No •••• г. Посочено е, че писмени обяснения от К. Ц. са изискани само с това писмо във връзка с нарушения по Констативен протокол No •••• г., както и че по Констативен протокол No •••• г. не са изискани писмени обяснения от лицето. Описани са предприетите действия по КП No •••• г. – поставена резолюция от началник на РУО – София-област, както и относно третия протокол – КП No •••• г., във връзка с който е отразено, че е издадена Заповед No •••• г. на началника на РУО – София област за изпълнение на задължителни предписания от директора на ТПГ “••••”.

Видно от приложеното с гореописаното писмо до съда от РУО- София област - писмо No ПД •••• г. от началника на РУО – София-област до ищцата, със същото на основание чл. 193, ал. 1 от КТ й е предоставен срок до края на работния ден на •••• г., в който да представи писмените си обяснения за допуснати от нея нарушения, обективирани в Констативен протокол No •••• г. Писмото съдържа изложение на нарушенията в пет точки, като същите съответстват на нарушенията по процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, включени в пунктове от IX до XIII вкл. (последните 5 пункта от заповедта), съответно на нарушенията, описани в КП No •••• г. По делото са приети заверени копия на Протокол за извършена проверка No •••• г. от Дирекция “Инспекция по труда Софийска област” - гр. София и Заповед за изпълнение на задължителни предписания No •••• г. и Заповед за изпълнение на задължителни предписания No •••• г. и от Регионално управление на образованието София-област към Министерството на образованието и науката (последното приложено и от РУО, описано по-горе), с които са дадени предписания до директора на ТПГ “••••” във връзка с констатираните нарушения по горните протоколи.

От писмо изх. No •••• г. от ТП на НОИ София област се установява, че ищцата К. Г. Ц. е подала заявление в вх. No •••• г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.02.2024 г. Посочено е, че разпореждането е в процес на обработка.

От заверено копия на заявление вх. No •••• г. от К. Г. Ц. до ВРИД на ТПГ “••••”, гр. Б. и Главния счетоводител се установява, че ищцата е направила искане да й бъде изплатено полагащото й се обезщетение в съответствие с КТД, поради прекратяване на трудовото й правоотношение и пенсионирането й.

Видно от представената Справка актуално състояние на всички трудови договори на К. Г. Ц., след прекратяването на трудовото й правоотношение с ответника на дата •••• г. ищцата няма сключени трудови договори.

По делото са представени от ищцата заверени копие на Решение No •••• г. на PC- Б., Решение от •••••г. на Софийски окръжен съд и Определение No •••• г. на ВКС, с които съдът е признал за незаконно и отменил предходно наложено й дисциплинарно наказание “уволнение” и я е възстановил на заеманата от нея преди това длъжност.

По делото са представени от ответника и приети от съда и огромен обем писмени доказателства относно описаните нарушения в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание и цитираните в същата документи (заявления, заповеди, протоколи и др.) - Уведомление от инж. К. Ц., директор на ТПГ “••••”, гр. Б. с изх. No •••• г.; Счетоводна справка от банкови преводи от 01.12.2023 г. и •••• г.; Трудов договор No •••• г. с Допълнително споразумение от •••• г., Допълнително споразумение от •••• г. и Трудова книжка на П.С.Т.; Заявление с вх. No •••• г.; Заявление с вх. No •••• г.; Заявление с вх. No •••• г.; Заявление с вх. No •••• г.; Заявление с вх. No •••• г.; Заповед No •••• г. на ТПГ “••••”, гр. Б.; Заповед No •••• г. на Директора на ТПГ “••••”; Протокол за дежурство при провеждане на изпит от •••• г.; Протокол за дежурство при провеждане на изпит от ••••.; Протокол No •••• от •••• г. за резултата от практически изпит; Протокол No ••••А от •••• г. за резултата от практически изпит; Протокол No •••• г. за определяне на крайна оценка; Протокол No •••• г. за определяне на крайна оценка; Договор за детски и ученически туристически пакет от •••• г. с фирма “••••” ЕООД; 7 бр. Заповеди за компенсиране на отпуск с No ••••/•••• г., No ••••/•••• г., No ••••/•••• г., No •••• г., No •••• г., No •••• г. и No •••• г. на лицата Х.Г. Н.В., М.М., Т.М., И.Х., И.О. и Е.В.И.; Заповед No •••• г. за утвърждаване условия и ред за организиране и провеждане на изпитите за учениците в самостоятелна форма на обучение; 3 бр. заповеди за изчисляване и изплащане на допълнително трудово възнаграждение с No •••• г., No •••• г. и No •••• г.; Отчетни данни по ЕБК за изпълнението на бюджета; Вътрешни правила за работната заплата •••• г. на ТПГ “••••” и Заповед No ••••/•••• г. за утвърждаването им; Заповед No •••• г. за възлагане на допълнителни часове; 4 бр. Трудови договори; 3 бр. Заповеди за прекратяване на обучението на ученици с •••• г., No •••• г., No •••• г. и No •••• г.; Протоколи за физическо посещение на адрес от •••• г.; 9 бр. Заявления за записване за ученик/ученичка с вх. No •••• г., No •••• г., No •••• г., No •••• г., No •••• г., No •••• г., No •••• г., No •••• г. и No •••• г. По делото са разпитани като свидетели Д.В.Д. и И.Д.О.. От показанията на свид. Д.Д. се установява, че е преподавател по автотранспорт и инструктор в ТПГ “••••”, като за учебната •••• година бил класен ръководител специалност “Автотранспорт”. В паралелката имал 25 деца, като някои от тях били преместени в самостоятелна форма поради това, че не посещават училище, и останали 18 редовни деца, които да завършат и да преминат в 11 клас. Класът бил разформирован, като директора му казала, че децата трябва да си подадат заявление и да преминат в други специалности. Някои от децата не искали да се преместят и преминали в самостоятелна форма на обучение, а други отишли в други паралелки.

От показанията на свид. И.О. се установява, че към 07.11.2023 година работел в ТПГ “••••” – Б., като бил старши учител теория, със специалност “Машиностроене”. Излага, че от 24-ти до 28-ми четирима колеги били по програма в гр. Сандански – той, Т.М., В. Т. и И.Р.. С тях водели около 40 деца. Не знае дали в периода, в който са били в Сандански, са се провеждали някакви приравнителни изпити и дали децата, които били там, е трябвало да бъдат на приравнителни изпити. За такива изпити се издава заповед от директора, като за приравнителната сесия 2023 година имало издадена заповед за провеждане на изпитите и те я подписали есента. Излага, че в подписаната от него заповед не е имало определено лице, което да отговаря за изпитите, тъй като само директорът отговаря за тях. Твърди, че заместник директорът не е участвала в провеждането на този изпит. Изпитът, по време на които е бил в Сандански, е вървял на тестове, с квестори домакинки и други, а той бил извикан на 01-02 август да провери съответните работи от проведения изпит, като той проверява само теорията. Протокол за изпити е протокол е подписал късната есен и имало изпълнение.

По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице М. Б. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът го приема за компетентно и обективно, от което се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за 6 месеца, за периода от •••• г. до 26.08.2024 г., изчислено на база получено БТВ за м. 12.2023 г., възлиза на 23 483.52 лв., а за 1 месец – 3 913.92 лв.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Съдът намира, че уволнението е извършено незаконосъобразно.

Дисциплинарното наказание “уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения- дисциплинарно нарушение, при което с оглед тежестта на нарушението това наказание се явява съответно. Преди да наложи дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, което не е формално и не е регламентирано като специално такова, а по същество изразяващо се в установяване факта на нарушението, определяне вида на наказанието, издаване на заповед за дисциплинарно наказание и накрая- връчването й на работника/служителя. В етапа на установяването на нарушението работодателят следва да събере необходимите доказателства и да изслуша обясненията на работника/служителя или да приеме писмените му обяснения, като за да е изпълнено това изискване, предвидено в чл. 193, ал. 1 от КТ, е достатъчно да са поискани такива от работника. Същевременно обясненията следва да бъдат поискани за конкретно нарушение, във връзка с което се провежда дисциплинарното производство. Освен това, за да бъде законна заповедта за дисциплинарно наказание, същата трябва да отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ относно задължителните й реквизити, очертаващи фактическите и правните основания за налагането й, а именно посочване на нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието, както и законния текст, въз основа на който се налага. Изискванията на цитираните разпоредби са императивни и санкция за нарушаването на която и да е от тях е признаване на наложеното наказание за незаконно само на това основание, без да се разглежда спорът по същество. Тежестта да докаже спазването на тези изисквания и респ. законността на наложеното наказание, лежи върху работодателя.

По делото не се спори, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът е заемала длъжността “директор” на ТПГ “••••” гр. Б., като същото е прекратено със Заповед No •••• г. на Началника РУО - София област на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от •••• г., във връзка с наложено дисциплинарно наказание “уволнение” със Заповед No •••• г. на Началника на РУО - София област. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че се издава на основание Констативен протокол No •••• г. от старши експерти в отдел “Организационно-методическа дейност и контрол” /ОМДК/, в РУО - София-област, с констатирани нарушения при извършена проверка в периода •••• г., извършени в Техническа професионална гимназия (ТПГ) “••••” гр. Б. и други нарушения, обективирани в Констативен протокол No •••• г., както и представените писмени обяснения, постъпили в РУО - София- област с вх. •••• г. От приетите като доказателства по делото писмени обяснения на ищцата от •••• г. е видно, че същите са дадени относно нарушенията, описани в Констативен протокол No •••• г., и които нарушения са включени в процесната заповед за дисциплинарно наказание като точки от IX до XIII. В заповедта няма позоваване на други давани от ищцата писмени обяснения и конкретно - за нарушенията, описани в Констативен протокол No •••• г. Такива писмени обяснения са изготвяни от ищцата и са част от доказателствения материал по делото, но от същите не става ясно от кой са й поискани и, което е от същественото значение- дали са достигнали до субекта на дисциплинарна власт и съответно, дали са били разгледани от него преди налагане на наказанието. Именно в последното се състои целта на разпоредбата по чл. 193, ал. 1 от КТ, предвиждаща задължение на работодателя да приеме писмените обяснения на работника или служителя преди налагане на наказанието. Както беше посочено по- горе, в заповедта за дисциплинарно наказание това обстоятелство не е отразено, а от друга страна изрично е отбелязано предоставянето на писмени обяснения, постъпили в РУО - София-област на •••• г., което обуславя логически извод, че други писмени обяснения освен посочените не са приети и взети предвид при издаването й. Същевременно, съгласно предоставената информация от органа по дисциплинарна власт Регионално управление на образованието - София- област, изискана му от съда относно поискани обяснения от ищцата във връзка с нарушенията по Констативен протокол No •••• г., Констативен протокол No •••• г. и Констативен протокол No •••• г, от РУО - София област изрично е заявено, че писмени обяснения от К. Ц. са искани само с писмо изх. No ПД •••• г. за допуснати нарушения, обективирани в Констативен протокол No •••• г., както и че по Констативен протокол No •••• г. не са й изискани писмени обяснения. Видно и от единственото представено доказателство за обстоятелството относно изискването на обяснения от ищцата във връзка извършени от нея нарушения, а именно писмо No ПД •••• г. от началника на РУО – София- област, то на ищцата е предоставен срок до края на работния ден на •••• г., в който да представи писмените си обяснения за допуснати от нея нарушения, обективирани в Констативен протокол No •••• г., като петте нарушения по констативния протокол са обективирани в писменото искане.

При това съдът намира, че за част от нарушенията, за които на ищцата е наложено дисциплинарното наказание със заповед No РД •••• г. на Началника на РУО - София-област, и които са обективирани в Констативен протокол No •••• г., на са й искани обяснения от субекта на дисциплинарната власт и преди налагане на наказанието такива не са изслушани, респ. не са приети дадени от нея писмени обяснения. Последното съставлява нарушение на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ, при наличието на което на основание ал. 2 на цитираната разпоредба съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В случая, на това основание следва да бъде отменена заповедта в частта й за нарушенията, обективирани в Констативен протокол No •••• г., а именно нарушенията от пункт I до пункт VIII включително, така както са описани по-горе.

По отношение на останалите пет нарушения, описани в пунктове от IX до XIII в заповедта, изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ е изпълнено, като на ищцата са поискани обяснения с писмо изх. No ПД •••• г. от началника на РУО – София-област за допуснати нарушения, обективирани в Констативен протокол No •••• г. По отношение на същите съдът намира обаче, че при налагане на наказанието не е спазен преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриването на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването им. В трайната съдебна практика е прието, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание се преклудира. В конкретния случай констативният протокол, с който работодателят е уведомен за дисциплинарните нарушения, е от 30.11.2023 г., а наказанието е наложено на 23.02.2024 г., след изтичане на двумесечния срок, когато право да го наложи е било вече преклудирано.

В тази връзка съдът намира, че направеното след изтичане на срока за отговор от ответника възражение, че ищцата през по-голямата част от времето в периода от 01.08.2023 г. до 15.02.2024 г. е отсъствала поради отпуск, включително отпуск поради временна неработоспособност, предвид което работодателят е спазил сроковете съгласно КТ за налагане на дисциплинарното наказание, е заявено несвоевременно, като със същото се въвежда твърдение за изцяло нови факти, незаявени с отговора в предвидения за това срок, и след изготвяне на доклада по делото, поради което се явява преклудирано. В случая не се касае за нови обстоятелства, които страната не е могла да узнае и посочи своевременно, нито за нововъзникнали обстоятелства.

Гореизложено се явява достатъчно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание като незаконосъобразна. Следва да се посочи, че съдът намира за основателно и възражението на ищеца за незаконосъобразно връчване на заповедта предвид обстоятелството, че същата е връчена при отказ на ищеца да я получи, а отказът е удостоверен с подписите като свидетели на самите връчители. Няма пречка връчването да бъде осъществено при отказ на адресата да получи заповедта, като липсва законово изискване самото връчване да бъде извършено от лица, изрично упълномощени от работодателя за това в писмена форма (в каквато насока също се правят оплаквания от ищеца и които съдът не споделя). За да е надлежно това връчване обаче, отказът следва да е доказан в производството по делото. В случая, като свидетели на отказа са посочени самите връчители на заповедта - М.Х.Б. и Й.А.Т., старши експерти в Регионално управление на образованието – София – регион, на които е възложено от работодателя със заповеди за командироването им да връчат заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца, при което и двамата връчители се явяват и свидетели на действията по връчването. Следва да се отбележи, че същите нямат удостоверителни компетенции, а за обстоятелството, че ищцата е отказала да получи заповедта, не са събрани други доказателства по делото.

Предвид всичко изложено заповедта за дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена на посочените формални основания, без спорът да се разглежда по същество. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен, а заповедта за уволнение следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

За пълното на изложението следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на ищеца за незаконност на уволнението поради наличие на повече от един акт за прекратяване на трудовото правоотношение, в случая с издадените две заповеди – за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение. Няма пречка работодателят да оформи волеизявлението си в два отделни акта. Трудовото правоотношение се прекратява по силата на наложеното дисциплинарно наказание “уволнение” с първата заповед, а втората заповед - за прекратяване на правоотношението, по същество констатира това обстоятелство и в случая съдържа и произнасяне по някои от последиците при прекратяването му – изплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Неоснователно е и възражението на ищеца за незаконосъобразно изготвяне на прекратителните заповеди. За изготвянето на заповедта в електронна форма не е необходимо съгласие на работника или служителя, като в случая електронният документ е възпроизведен на хартиен носител и същият е подписан от субекта на дисциплинарна власт ръкописно и е положен печат. Именно в такава форма заповедта е връчена на ищцата, поради което и възражението и за нарушение на законоустановената форма се явява неоснователно.

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Предпоставки за уважаване на иска за възстановяване на предишната работа са признаване на уволнението за незаконно и положителното установяване, че работникът или служителят е работил по безсрочен трудов договор. Предвид становището на съда за основателност на главния иск и обстоятелството, че ищецът е работил по трудов договор за неопределено време, то акцесорният иск за възстановяване на предишната работа се явява също основателен и следва да бъде уважен, като ищецът бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “Директор” на ТПГ “••••” гр. Б.. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищцата не следва да бъде възстановена на заеманата длъжност, тъй като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е подала заявление до НОИ за отпускане на пенсия. Така заявените обстоятелства се установиха в производството по делото, но упражненото от ищцата право да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст не съставлява пречка за възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението длъжност.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ, следва да се установи на първо място, че уволнението е незаконно и на второ, че работникът вследствие незаконното уволнение е претърпял вреда, изразяваща се в пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца, респ. разликата в заплатите при постъпване на по-нископлатена работа за целия или част от посочения период. В случая претенцията на ищеца е общо за периода от •••• г. до 26.08.2024 г., т.е. за 6 месеца.

От представената по делото справка от НАП за трудовите договори на ищцата от 15.10.2024 г. се установява, че след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника и до посочената дата на справката същата не е започнала работа по друго трудово правоотношение.

При това съдът намира, че на ищеца се дължи обезщетение съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за процесния периода възлиза на 23 483.52 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на обезщетението поради това, че ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е подала заявление до НОИ за отпускане на пенсия. Отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст може да се получава наред с трудовото възнаграждение, поради което и заместващото го обезщетение също може да се кумулира с пенсията по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО.

При това предявеният иск по чл. 225, ал. 1 от ГПК се явява основателен за пълния му предявен размер от 23 483.52 лв. и следва да бъде изцяло уважен.

При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното искане от ищеца за присъждане на деловодните й разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати такива в размер на 4 362.00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавните такси за исковете както следва: по първия (по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ) в размер на 60.00 лв., по втория (по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ)- 40.00 лв., и по третия (по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ) – 939.34 лв., т.е. държавни такси в размер на 1039.34 лв., както и разноски в производството за възнаграждение на вещо лице в размер на 250.00 лв.

С оглед императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на настоящото решение в частта, с която е присъдено обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Воден от гореизложеното съдът