Решение № 629 от 27.11.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 818/2024 г.

Производство по реда на чл.258 от ГПК. С Решение№968/21.06.2024г. по гр.дело№604/2024г. на ВТРС, съдът е: -отменил наложеното на Д. Н. И. с ЕГН••••••••••, от гр.В.Търново ул.„ с със Заповед №43/17.01.2024г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ООД с ЕИК: 104055066, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново ул.„П.Яворов“№30, дисциплинарно наказание „Забележка“; -oсъдил „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ООД да заплати на Д. Н. И. сумата 750.00лв., представляваща направените от нея разноски по делото за заплатено адв.възнаграждение; -осъдил „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ООД да заплати по сметка на ВТРС сумата 50.00лв., представляваща ДТ за производството по делото, както и сумата от 5.00лв. - ДТ в случай на служебно издаване на изп.лист. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ООД против Решение№968/21.06.2024г. по гр.дело№604/2024г. на ВТРС. Счита решението за неправилно. Не се възприемали мотивите на ВТРС, че „отсъствието на работника от работа впоследствие за дните, за които му е наложено дисциплинарно наказание, се явява продължение на възложената му в качеството на вещо лице задача...“ и по този начин се приемало, че работникът не бил имал виновно поведение, тъй като уведомил писмено и своевременно работодателя си. Това било в противоречие с приложението на чл.157 ал.1 т.4 от КТ и ползването на отпуска по посочената разпоредба. Принципно, служителят следвало изрично да е посочил причините и времето, през които ще ползва отпуск по чл.157 от КТ, както и да е удостоверил необходимостта от ползването му със съответен документ в зависимост от основанието, което налага ползването на отпуска. Посочването на причините и времето, през което ще се ползва отпуска, не било отъждествено с представянето на документ, удостоверяващ необходимостта от ползването на отпуска. Изискванията били формулирани кумулативно. Както не би било законосъобразно изискването и предоставянето на отпуск по чл.157 от КТ, без да е приложен официален удостоверяващ документ, така не било правилно и изискването и разрешаването за ползване на отпуск, без надлежно предоставена молба. Работодателят разгледал Заявление от 27.11.2023г. за ползване на отпуск(с посочени причините и времето, през което ще се ползва отпуска и приложено съдебно удостоверение), на основание чл.157 ал.1 т.4 от КТ за периода: 27.11.2023г.-01.12.2023г. с приложено към него съдебно удостоверение с изх. №2255/20.11.2023г. и разрешил на Д. И. да излезе в отпуск. Служителят, обаче, макар да изпращал последващи съдебни удостоверения по имейл, категорично не представил каквито и да е молби или заявления, които да служат да уточнят причините и времето за ползването на установения в чл.157 ал.1 т.4 от КТ отпуск, в т.ч. и липсвала и каквато и да е последваща комуникация от страна на служителя И. с работодателя. Не било релевантно знанието на работодателя за определено бъдещо събитие, в което негов служител е правно задължен да вземе участие, а желанието на последния, изразено ясно и недвусмислено, да участва. Именно в молбата се материализира волеизявлението му да ползва правото си на отпуск. Счита, че действително е налице извършено дисциплинарно нарушение, а наложеното най-леко дисциплинарно наказание „Забележка“ следвало да се приеме като абсолютно законосъобразно наложено и като такова следвало да бъде потвърдено и оставено в сила. Ползването на отпуск без писмено разрешение от работодателя представлява нарушение на трудовата дисциплина, за което служителят носи дисциплинарна отговорност. Това било както за обикновения платен годишен отпуск, така и за отпуска по смисъла на чл.157 ал.1 т.4 от КТ. Неявяването представлява и нарушение на трудовата дисциплина, доколкото съставлява нарушение на трудови задължения на служителя, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред. Служителят изпълнявал дейности на лице по защита на данните, и като такова отсъствието му би могло да доведе до неблагоприятни последици за работодателя. Моли съда да отмени решението на ВТРС и да бъде отхвърлен предявения от Д. Н. И. иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „Забележка“. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ООД(чрез адв.А. О.Ч. от ВАК) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производства, съгласно списък по чл.80 от ГПК. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д. Н. И.(чрез адв.Х. Мар.Хараламбиева-Йорданова от ВТАК), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно Не се оспорва, че с молба от 24.11.2023г. работодателят надлежно бил уведомен от служителя за настъпили обстоятелства по чл.157 от КТ. С последващи електронни съобщения, придружени със съответния официален документ, работодателят бил своевременно информиран за продължаване на възложения на Д. Н. И. ангажимент в качеството и на вещо лице. Житейската логика за ползването на отпуск по чл.157 от КТ да се прилага по аналогия реда за ползване на платения годишен отпуск, била продиктувана от необходимостта работодателят своевременно да бъдел информиран за отсъствието на работника/служителя и по този начин да организирал безпрепятствено работния процес. Счита, че И. е била добросъвестна като информирала работодателя за предстоящия отпуск по чл.157 от КТ, като той и бил надлежно разрешен. Въззиваемата информирала работодателя за продължаване на ангажимента и като вещо лице. Последвалото удължаване на престоя и в гр.Бургас не било ново обстоятелство, което да налага ново нарочно разрешение от работодателя. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноските по делото. В съдебно заседание Д. Н. И.(чрез адв.Х. Мар.Хараламбиева-Йорданова от ВТАК), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството. Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Страните не спорят, че са в трудово правоотношение, по силата на която Д. Н. И. работи на длъжност „Организатор, обработка на производствена информация” п р и „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ООД. С Определение№2922/16.11.2023г. по адм.дело№2039/2023г. на АС-Бургас Д. Н. И. е била назначена за вещо лице по допусната от съда СТЕ(със срок за представяне на заключението - 01.12.2023г.). Д. Н. И. подала до работодателя(по ел.поща) Заявление за ползване на отпуск от 24.11.2023г., както и съдебно удостоверение с изх.№2255/20.11.2023г., издадено от АС-Бургас, като със Заповед№2023/2450/30.11.2023г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ООД, на същата е било разрешено ползването на отпуск по реда на чл.157 ал.1 т.4 от КТ за периода: 27.11.2023г.-01.12.2023г. в размер на 5 дни. С оглед обема и сложността на възложената експертиза, както и времето, необходимо за извършването и, бил удължен срокът за представяне на експертизата до 05.12.2023г., а адм.дело№2039/2023г. на АС-Бургас - отложено за разглеждане за 07.12.2023г. В първия работен ден след отлагането на делото - 04.12.2023г. И. изпратила на работодателя си по ел.поща съдебно удостоверение с изх.№2410/01.12.2023г, в което бил посочен срокът за изготвяне на СТЕ и датата на която вещото лице следвало задължително да присъства в съдебно заседание - 07.12.2023г. АС-Бургас. Д. Н. И. се явила в открито съдено заседание на 07.12.2023г. на АС-Бургас за изслушване на изготвеното заключение по СТЕ, но по искане на страните разглеждането на делото е отложено за 11.12.2023г. В тази връзка И. изпратила на работодателя си по ел.поща съдебно удостоверение с изх.№2459/08.12.2023г., удостоверявайки, че ангажиментът и като вещо лице бил продължен до 11.12.2023г. Било образувано дисциплинарно производство, като е било поискано и даване на писмени обяснения от страна на Д. Н. И., в изпълнение на което И. е дала такива. Със Заповед№43/17.01.2024г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ООД на Д. Н. И. било наложено дисциплинарно наказание „Забележка”(заповедта е връчена на И. на 17.01.2024г.). В мотивите било посочено, че „Д. Н. И. не се е явила на работа на 07.12.2023г. и 11.12.2023г., без да уведоми ръководството на дружеството за това, като е изпратила по e-mail съдебни удостоверения, без да приложи молба, в която да посочи желанието си да ползва отпуск. За неявяването си на работа И. не е предоставила предварително писмена молба за ползване на отпуск, в която изрично да бъдат посочени причините и времето, през които ще се ползва, като към молбата следва да бъдат приложени документи(в случая съдебни удостоверения) удостоверяващи наличието на основание за ползване на отпуск. Д. Н. И. не е спазила надлежната процедура за ползване на отпуск, включваща изискване за писмена молба на служителя, като независимо, че отпускът по чл.157 ал.1 т.4 от КТ е с кратък период на продължителност, изискването този отпуск да бъде ползван след писмено разрешение на работодателя не отпада. Изложеното обстоятелство е в нарушение на: чл.187 ал.1 т.1 пр.III от КТ - „неявяване на работа”; чл.187 ал.1 т.10 от КТ - „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение”; чл.20 т.6 от Правилника за вътрешния трудов ред - „да спазва трудовата дисциплина, техническите и технологични правила и инструкции за работа и Правилника за вътрешния трудов ред“; чл.50 ал.1 от Правилника за вътрешния трудов ред - „работниците и служителите имат право на всички останали видове отпуски, предвидени в КТ при условия и по ред, определени в него и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските“; чл.50 ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред - „Отпускът се разрешава с писмена заповед, издадена от работодателя или от упълномощено от него лице; Длъжностна характеристика - „Спазва Етичния кодекс и вътрешните правила на дружеството“. Следва да се отбележи, че подлежащите на установяване обстоятелства при така дадената от въззивния съд правна квалификация са същите, като тези, указани от районния съд при доклада му по чл.146 от ГПК, като съдът е дал възможност на страните за ангажиране на доказателства, съобразно правилно разпределената им доказателствена тежест. Осигурил е на страните пълна и равна възможност за защита в производството. Основните и значими факти по делото за очертания от исковата молба и отговора предмет на трудовия правен спор са безспорни и доказателствено установени по смисъла на чл.154 от ГПК от първоинстанционния съд чрез събраните нарочни писмени документи. Съгласно чл.186 от КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, а в чл.187 от КТ нарушенията са изброени по видове. Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника/служителя/. Техният обем и характеристика произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение - работата, за която са се уговорили страните при спазване на установената трудова дисциплина съгласно чл.124 от КТ. Според чл.8 ал.2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а съгласно чл.154 ал.1 от КТ всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Тежестта на доказване по този иск се носи от работодателя. Той следва да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да наложи дисциплинарно наказание „забележка” в т.ч. и конкретно кой административен акт и респ.нормативен акт не е спазен и съответно е бил нарушен. За работодателя съществуват задължителни процедури, наложени от защитните норми на чл.193 от КТ, включващи изслушване на работника, проверка на неговото възражение чрез събиране на посочените доказателства. За осъществяването на тези процедури в чл.194 от КТ е определен двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник/служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, след което да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. Според чл.358 ал.1 т.1 от КТ исковете по трудови спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“ се предявяват в едномесечен срок, който тече от деня, в който на работника/служителя е била връчена съответната заповед. Исковете по трудови спорове се предявяват в сроковете визирани в чл.358 от КТ са давностни, а не преклузивни, поради което съдът не следи служебно за спазването им и ги съобразява само при релевирано от ответника възражение, каквото в настоящия случай не е налице. Въззивният съд намира, че процесната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, в надлежна писмена форма, спазени са изискванията на чл.195 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание с мотивирана писмена заповед(с посочени: нарушител, нарушение, наказание и законовия текст, въз основа на който то се налага). Дисциплинарното наказание в заповедта е наложено в преклузивния срок по чл.194 от КТ - нарушението е открито, предвид неявяването на работа от страна на Д. Н.И. съответно на 07.12.2023г. и 11.12.2023г., а наказанието е наложено на 17.01.2024г. Преди това работодателят е снел обясненията на служителката по реда на чл.193 от КТ. Заповедта е била връчена на 17.01.2024г.(по признания на Д. Н.И.). При положение, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарното наказание, съдът следва да разгледа спора по същество, досежно наличието на действително извършените дисциплинарни нарушения от служителката и съответно съразмерността на наложеното наказание, съобразно критериите по чл.189 от КТ(тежест на нарушението; обстоятелства, при които е извършено; поведение на работника/служителя). Не се спори, че Д. Н.И. е вещо лице и в това и качество е била назначена за вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза от АС-Бургас, като предвид молба-заявление и съдебно удостоверение на И. е било разрешено ползването на отпуск(в размер на 5дни) по реда на чл.157 ал.1 т.4 от КТ за периода: 27.11.2023г.-01.12.2023г. Предвид обема и сложността на възложената експертиза, както и времето, необходимо за извършването и, бил удължен срокът за представяне на експертизата до 05.12.2023г., а делото пред АС-Бургас било отложено за разглеждане за 07.12.2023г., а впоследствие и за 11.12.2023г. Д. Н.И. изпратила на работодателя си по ел.поща съдебни удостоверения(„с изх.№2410/01.12.2023г. за явяване в АС-Бургас, в качеството и на вещо лице по адм.дело№2039/2023г. по описа на съда, с насрочено съдебно заседание по делото на 07.12.2023г., като при необходимост е възможно да продължи и на 08.12.2023г.“ и „с изх. №2459/08.12.2023г. за явяване в АС-Бургас в качеството и на вещо лице по адм.дело№2039/2023г. по описа на съда, с насрочено съдебно заседание по делото на 11.12.2023г., като при необходимост е възможно да продължи и на 12.12.2023г.“). Спори се, дали И. е уведомила прекия си ръководител за ангажиментите си като вещо лице и дали е получилa разрешение от работодателя си за ползване на отпуск по чл.157 ал.1 т.4 от КТ. След като е налице трудово правоотношение(работодател-работник/служител) и престацията за работника е предоставянето на работна сила за определено време, през което време работникът/служителят следва да е на разположение на работодателя, то ползването на отпуск следва да бъде съобразено с установено ред, въведен от законодателя, респ. от допълнителни клаузи в договора, формализиращ това правоотношение. Това е последица от необходимостта работодателят да съобрази нуждите на работния процес и наличните работни ресурси по времетраене с правото на работника/служителя на платен годишен отпуск. Правото на работника/служителя да отсъства от работа, когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице е признато от разпоредбата на чл.157 ал.1 т.4 от КТ, където отсъствието е уредено като отпуск, който работодателят е длъжен да разреши. След като законът определя времето на отсъствието като отпуск(независимо от това, че е с кратък период на продължителност - няколко работни дни или само определени часове), то логично и ползването на този отпуск следва да е подчинено на правилата за разрешаване на всички останали видове отпуски - след подаване на писмена молба от работника/служителя, като се посочат причините и времето, през които ще се ползва отпуск по чл.157 от КТ, в т.ч. и да се удостовери необходимостта от ползването му със съответен документ в зависимост от основанието, което налага ползването на отпуска. Необходимостта от това е, за да може работодателят да съобрази отсъствието на работника/служителя при организирането на работния процес, както и се прецизира/документира изпълнението, респ. неизпълнението на правата и задълженията от страните по трудовото правоотношение.(Решение№914/26.11.2009г. по гр.дело№4336/2008г. - IVг.о. ВКС; Определение№933/20.10.2015г. по гр.дело№2958/2015г. – IIIг.о. ВКС). Задължението на работодателя да разреши отпуск по чл.157 ал.1 т.4 от КТ възниква след подаване на писмена молба от работника/служителя с посочване на конкретното му задължение, налагащо отсъствие от работа, а съответно неподаването на такава молба, съпроводено с отсъствие от работа ще представлява дисциплинарно нарушение. В случая, отпуск по чл.157 ал.1 т.4 от КТ на Д. Н.И. не бил разрешаван, а неявяването и на работа на 07.12.2023г. и 11.12.2023г., представлява нарушение на трудовата дисциплина. С горните си действия ищцата не е изпълнила изискванията на чл.20 т.6, чл.50 ал.1 и ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред, с което е извършила нарушения на трудовата дисциплина, попадащи в хипотезите на чл.187 ал.1 т.1 пр.III, т.10 от КТ. Нарушенията на трудовата дисциплина обосновават санкционирането на Д. Н.И., като наложеното най-леко наказание „забележка“ кореспондира и е съответно на невисоката тежест на нарушението и последиците от него - изискване по чл.189 ал.1 от КТ(от извършеното нарушение не са настъпили/не са заявени неблагоприятни за работодателя последици). Фактът, че до този момент на въззиваемата И. не са налагани дисциплинарни наказания, очевидно е бил отчетен от работодателя и наложеното дисциплинарно наказание се явява съответно на установеното дисциплинарно нарушение. Предвид изложените мотиви, по приложението на чл.157 ал.1 т.4 от КТ и чл.187 ал.1 т.1 пр.III, т.10 от КТ, отсъствието на Д. Н.И. от работа съставлява дисциплинарно нарушение, поради което наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ е законосъобразно. По изложените съображения въззивният състав приема, че подадената по делото от „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ООД против Решение№968/21.06.2024г. по гр.дело№604/2024г. на ВТРС въззивна жалба е основателна. Обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Д. Н. И. иск бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на спора, на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски по гр.дело№604/2024г. на ВТРС – 1200.00ла.(заплатено адв.възнаграждение) и по в.гр.дело№818/2024г. на ВТОС - 1200.00лв.(заплатено адв.възнаграждение). Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 предл.II от ГПК, чл.280 ал.2 т.3 от ГПК, Великотърновският окръжен съд