Решение № 14500 от 20.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 52605/2025 г.

дело № 20251110152605 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Н. И., с ЕГН ••••••••••, гр. София, ул. “Вежен” № 25, вх. А, ет. 4, ап. 7 срещу 66. С.У. “Ф.С.”, с БУЛСТАТ •••, със седалище и адрес на управление: 1618 София, р-н “Овча Купел”, ул. “Букет” № 29, представлявано от Десислава Митова - Директор. Искът е с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ във вр. с чл. 27 от Анекс №Д01-192/10.08.2025 г. към КТД №Д01-269 от 06.12.2022 г. вр. § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) и чл. 86 от ЗЗД и има за стойност от 20 538.49 лева. Ищецът претендира заплащане на сума в размер на 20538, 49 лв., от които 2912. 98 лв., представляваща разликата между изплатеното и дължимо брутно трудово възнаграждение след увеличението с 15 %, за периода от 01.01.2023 г. до 13.07.2023 г., ведно с дължимата мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 20.09.2023 г до датата на подаване на настоящия иск (21.11.2025 г.) в размер на 873, 80 лв., 7676. 76 лв., представляваща разликата между изплатеното и дължимо след увеличението на брутното трудово възнаграждение обезщетение по чл. 244, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, изчислено за 273 дни отпуск, ведно с дължимата мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 20.09.2023 г. до датата на подаване на настоящия иск (21.11.2025 г.) в размер на 2 302, 77 лв., както и 5209, 50 лв., представляваща разликата между изплатеното и дължимо след увеличението на брутното трудово възнаграждение обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при пенсиониране, изчислено върху 11 и 1/2 заплати, ведно с дължимата мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 20.09.2023 г. до датата на подаване на настоящия иск (21.11.2025 г.) в размер на 1 562, 68 лв., ведно със законната лихва върху главницата по всеки иск поотделно, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното плащане на задълженията. Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника, като заемаща длъжността "директор" в 66 СОУ, в район Овча купел, като започнала работа на 22.07.1998 г., като съвестно си била изпълнявала задълженията, вменени й по длъжностна характеристика. Със Заповед №РД02-1594/10.07.2023 г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 и чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, по взаимно съгласие, било прекратено трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.07.2023 г. С оглед на това, на основание чл. 224, ал. 1 КТ било определено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо за 273 работни дни, като общо изплатеното обезщетение било в размер на 37 485, 63 лв., изчислени върху брутно трудово възнаграждение в размер на 3 020, 85 лв., както и на основание чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 13, ал. 3, т. 2 от КТД №СОА22ДГ56- 4147/19.12.2022 г. на Столична община обезщетение в размер не по-малко от 11, 5 брутни работни заплати, като общо изплатеното обезщетение било в размер на 34741, 50 лв., изчислени върху посоченото брутно трудово възнаграждение (БТВ). В чл. 27 от Анекс №Д01-192/10.08.2023 г към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022 г. било посочено, че считано от 01.01.2023 г. се увеличавали индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, в т. ч. на директори на училища, с не по-малко от 15%. Излага, че след подписване на анекса била приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, която удостоверявала същото увеличение на заплатите с 15%. Ищцата отбелязва, че на увеличението на заплатата било придадено обратно действие съгласно чл. 54, ал. 1 КТ, вр. чл. 14 ЗНА. Освен това, в наредбата било посочено, че влизала в сила от обнародването й в ДВ, с изключение на § 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г., който предвиждал промяната в размера на възнаграждението. Ищцата твърди, че била член на Столичната организация на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета (СРСНПБ), като редовно заплащала членски внос до края на м. юли 2023 г., а СРСНПБ е страна по подписания Анекс към КТД. Към 01.01.2023 г. посочва, че още е била в трудово правоотношение с ответника. Била подала нарочно заявление с peг. № РУ01-30121 до Началника на РУО София-град, с искане да бъде преизчислено/увеличено основното й трудово възнаграждение, включително допълнително такова за трудов стаж и професионален опит, и двете с 15 %, както и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ, като се използва за база увеличения размер на БТВ, като и бъде заплатена разликата. Заявлението било депозирано при ответника на 20.09.2023 г. и по същността си представлявало покана за плащане, която поставяла длъжника в забава. Излага, че след увеличението БТВ би следвало да възлиза на 3473, 98 лв., поради което да периода 01.01.2023 г. до 13.07.2023 г. разликата между изплатеното и дължимо БТВ било в размер на 2912, 98 лв., а обезщетенията възлизали на 7676, 76 лв. по чл. 224, ал. 1 КТ и 5209, 50 лв. по чл. 222, ал. 3 КТ. Твърди, че получила отказ за преразглеждане и преизчисляване, и заплащане на разликата в брутното й трудово възнаграждение. Моли предявените искове да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва допустимостта на предявените искови претенции, но ги оспорва като неоснователни и недоказани. Оспорва изцяло твърдението, че претендираната сума се дължи на посоченото в исковата молба основание, а именно - колективният трудов договор, сключен на браншово равнище. Оспорва цитираните становища на синдикалните организации СБУ и КТ “Подкрепа”, като твърди, че същите са участвали при съставяне на процесния колективен трудов договор и не в последния не е включено, че визираното увеличение на трудовото възнаграждение касае и лицата с прекратени ТПО. Позовава се на становище на МОН от 29.09.2023 г., съгласно което кръгът на правоимащите лица следва да се определи към датата на сключване на колективния трудов договор. Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното: От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника по безсрочен трудов договор №РД12-2135/17.07.98 г. на длъжност “Директор”, като с допълнително споразумение № РД02-2011/04.07.2022 г. същият на основание чл. 119 КТ във връчка с чл. 67, ал. 3 КТ и чл. 68, ал. 4 КТ е превърнат в срочен за времето, докато длъжността не бъде заета въз основа на конкурс. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №РД 02-1594/10.07.2023 г. на основание чл. 254, ал. 2 ЗПУО; чл. 3, ал. 2 Правилника за устройството и функциите на регионалните управление на образованието и чл. 325, ал. 1 КТ вр. чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ и заявление на Директора с рег. № РУО1-21566/05.07.2023 г. Като причина за прекратяването е посочено постигането на взаимно съгласие поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На ищцата са изплатени следните обезщетения: за неизползван годишен отпуск в размер на 273 работни дни, от които 21 през 2005 г., 56 през през 2006 г., 56 през 2007 г., 56 за 2008 г. и 28 работни дни за 2023 г. На основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 13, ал. 3, т. 2 от КТД № СОА22-ДГ56-4147/19.12.2022 г. на Столична община, обезщетение в размер на не по - малко от 11.5 брутни трудови възнаграждения, като 11 брутни трудови възнаграждения са осигурени по националната програма. От предоставена счетоводна справка е видно, че ищцата е получила обезщетение по чл. 224 КТ на обща стойност от 12 886.26 лв. Видно е също, че ищцата Н. Н. И. е била член на Столичната организация на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета и редовно е заплащала членски внос до м. юли 2023 г. Със заявление от 20.09.2023 г. ищцата е подала заявление до началника на РУО София - град д-р. Валя Кастрева, с което моли основното й трудово възнаграждение да бъде преизчислено с 15%, както е предвидено в сключения колективен трудов договор, като същото се отнася и за допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. По делото е проведена и съдебно-счетоводна експертиза, имаща за цел да установи основното трудово възнаграждение, дължимо и изплатено на ищцата, размерът на обезщетението по чл. 224 КТ, както и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Експертизата има още за задачи да изчисли разликата във възнаграждението, респ. Обезщетенията при увеличение от 15%,както и мораторната лихва. Според заключението на вещото лице основното трудово възнаграждение в размер на 2205.00 лв. месечно, т.е. 10 396.59 лв. ОТВ за периода 01.01.2023 г. - 13.07.2023 г. /дата на прекратяване на ТПО/. Дължими и изплатени са също ДТВ за придобит стаж и професионален опит в размер на 3846.74 лв., както и обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на 5185.36 лв., т.е общо 19 428.69 лв. Обезщетението по чл. 224 КТ е изчислено като възлизащо на 37 485.63 лв. За изследвания период увеличеното ОТВ би било в размер на 22 322.71 лв. Разликата между начисленото трудово възнаграждение и това в резултат на изчислението следователно би била 2904.02 лв. в брутен и 2253.33 лв. в нетен размер. Мораторната лихва за забава върху главницата от 2904.02 лв., представляващо разликата между изплатеното брутно възнаграждение и изчисленото в резултат на увеличението до подаване на исковата молба би била 841.20 лв. Разликата между изплатеното обезщетение по чл. 224 КТ и изчисленото след увеличението е 6978.70 лв. в нетен размер (т.к. обезщетението е вече изплатено на ищеца и разликата следва да бъде определено в нетен размер). Мораторната лихва върху това обезщетение възлиза на 2246.12 лв. Разликата в обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е 5209.50 лв. в брутен размер, а мораторната лихва върху него - 1509.03 лв. Тази фактическа обстановка позволява да бъдат направени следните правни изводи: По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ. Видно от представените по делото доказателства между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, прекратено със заповед на работодателя от 10.07.2023 г., което обхваща спорния период. Доколкото от доказателствата по делото не следва друго, по аргумент от чл. 8, ал. 2 КТ може да се направи извод, че през този период служителят е предоставял реално и фактически работната си сила в полза на работодателя през пълната уговорена продължителност на работното време. В тежест на ищеца е разпределено да докаже размера на своето брутно трудово възнаграждение и в частност претендираното увеличение с КТД от 10.08.2023 г. За да се приложи нормата на КТД спрямо ищцата, същата следва да е в съществуващо членствено правоотношение със синдикалната организация, която го е сключила, или да се е присъединила изрично по смисъла на чл. 57, ал. 2 КТ. От представеното удостоверение Столичната организация на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета е видно, че ищцата е членувала в посочената синдикална организация и редовно е заплащала членски внос до м. юли 2023 г. Ищецът се позовава на съдебна практика /Решение № 4322 от 04.07.2025 г. по гр.д. № 5066 по описа за 2024 г. на СГС, II-E състав; Решение № 80 от 04.04.2025 г. по гр.д. № 0053 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Перник, трети въззивен граждански състав; Решение № 160 от 26.03.2025 г. по гр.д. 0131 по описа за 2025 г. на Софийския окръжен съд, трети въззивен граждански състав/, според която страните по КТД с анекса към него изрично придават обратно действие на увеличаването на работните заплати на учителите, като се предвижда същото да влезе в сила на 01.01.2023 г. Посочените съдебни актове аргументират, че възприемане на обратното становище би поставило служителите по трудови правоотношения, прекратени преди 10.08.2023 г. в по - неблагоприятно положение от това на техни колеги с правоотнонешя, съществуващи към посочената дата. Възможността обратно действие да бъде придадено на норма в колективен трудов договор е безспорна и в правната теория /Мръчков, В., Средкова К., В.ев, Ат., Мингов. Е., Коментар на кодекса на труда, 13. Издание, Сиби, 2021, стр. 153; Мръчков, В. Трудово право, 10. издание, Сиби, 2018, стр. 842/. Поради същите доводи за релевантна дата относно съществуване на членствено правоотношение със синдикалните организации, страни по КТД, е приета датата на влизане в сила на анекса, т.е. 01.01.2023 г. Приема се, че е достатъчно влизането в сила на колективния трудов договор да заварва служителя като член на синдикалната организация. /така Мръчков, В., Средкова К., В.ев, Ат., Мингов. Е., Коментар на кодекса на труда, 13. Издание, Сиби, 2021, стр. 165/. В В случая, чл. 27 от Анекса гласи, че минималните основни работни заплати биват определени по методологията посочена в същата разпоредба, считано от 01.01.2023 г. Текстът е проявление на т.нар. обратно действие на нормативните актове, доколкото преурежда вече развили се правоотношения. Макар КТД да не е нормативен акт по своята същност, по аналогия следва да бъде приложен чл. 14 ЗНА, който допуска обратното действие. Това виждане още повече се подкрепя от факта, че в трудовоправната теория колективният трудов договор се разглежда на две плоскости - от една страна се подчертава неговият договорен произход, а от друга бива определен като нормативно съглашение. /Мръчков, В. Трудово право, 10. издание, Сиби, 2018, стр. 821-822, § 814/. На следващо място, увеличението на основното трудово възнаграждение има за основание и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда - 1.09.2023 г., която е нормативен акт и за която чл. 14 ЗНА намира приложение. Цитираната от ищеца съдебна практика подчертава, че сходните случаи следва да бъдат третирани еднакво, поради което е недопустимо да се приеме, че анексът влиза в сила на 10.08.2023 г. и увеличението се отнася само до служителите, намиращи се в трудово правоотношение към тази дата, тъй като в противен случай би се достигнало до дискриминациа на лицата работещи и по случайно спрели да работят. Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. В решение № 116/25.10.2018 г. по гр. д. № 4760/2017 г. на ВКС, III г. о. е направено ясно разграничение между понятията "обратно действие" и "несъщинско обратно действие" на закона, като изрично се установява, че обратното действие не се отнася до "заварените" правоотношения – тези, които са възникнали и съществуват към влизане в сила на новия закон. Обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения. Това означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на работниците или служителите. Обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено преди подписването на анекса, не води до изключване на правата на ищцата за периода, през който тя реално е полагала труд и е била част от системата на предучилищното и училищното образование. Противното тълкуване би обезсмислило уговореното обратно действие на анекса и би довело до неравно третиране на работници и служители, които са упражнявали трудова дейност при едни и същи условия през един и същ период, но чиито правоотношения са прекратени преди формалното подписване на изменението на КТД, пряко обусловено от приемането на държавния бюджет. Следва да се отчете и че колективният трудов договор и неговите анекси имат нормативно действие спрямо индивидуалните трудови правоотношения и уреждат минимални трудови права, които не могат да бъдат дерогирани във вреда на работниците и служителите. Съгласно чл. 128, ал. 2 КТ правото на трудово възнаграждение за вече положен труд възниква с полагането на труда и не се погасява с последващо прекратяване на трудовото правоотношение, когато увеличението е договорено със задна дата и обхваща период, през който работникът е бил в трудово правоотношение. В този смисъл следва да се споделят изводите на константната съдебна практика Решение № 280 от 15.01.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 1329/2025 г. и Решение № 2231 от 2.04.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 9740/2025 г. и Решение № 3139 от 11.05.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 9427/2025 г. и Решение № 1775 от 17.03.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 8777/2025 г. Решение № 258 от 15.01.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 810/2025 г. и Решение № 3808 от 5.06.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 1316/2025 г. Подчертава се, че обратното действие може да преуреди и изцяло завършили правоотношения (така Решение № 82 от 11.02.2025 г., постановено от трето гражданско отделение на ВКС). Поради това следва да бъде направен изводът, че увеличението се прилага и спрямо служители, чиито ТПО са прекратени. Още повече, Конституционният съд на Република България е имал възможността да се произнесе в смисъл, че е недопустимо с обратно действие да бъдат предвидени неблагоприятни последици или да бъдат отнети вече придобити права /така Решение № 12/11.11.2010 на КС по к.д. № 15/2010 г., Решение № 4 от 20.04.2021 г. по к.д. № 1/2021 г., Решение № 14 от 14.11.1992 г. по к.д. № 14/1992, Решение № 6 от 2010 по к.д. № 16/2009 г., Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС по к.д. № 13/2021 г./. В случая, както се подчертава, приемането на анекса на дата, следваща посочената в него - 01.01.2023 г., се дължи на забавено приемане на Закона за държавния бюджет поради липсата на своевременни действия от страна на законодателната и изпълнителната власт, а не на волята на участващите гражданскоправни субекти. В рамките на процесния период през цялото време педагогическите служители се намират при сходни условия помежду си, като полагат еднакъв по естеството си труд за един и същи дейности, поради което не следва да съществува законово основание за тяхното нееднакво третиране. Поради това датата 10.08.2023 г. не може да се приеме за дата на влизане в сила на анекса, а за такава следва да се счита 01.01.2023 г., т.е. влизането в сила на КТД е заварило ищцата като член на синдикална организация - страна по него. Следователно, брутното трудово възнаграждение (състоящо се от основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер по смисъла на чл. 11-12, чл. 15 и чл. 20 НСОРЗ) следва да бъде заплатено в увеличен размер, а именно - 3473.98 лв. месечно. Разликата между начисленото брутно месечно възнаграждение и дължимото такова в резултат на увеличението възлиза на 2904.02 лв /1484.80 евро/, следователно искът следва да бъде уважен до сумата от 2904.02 лв (1484.80 евро). Мораторната лихва за периода е в размер на 841.20 лв. (430.10 евро). По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ: За уважаване на иска по чл. 224, ал. 1 КТ ищцата следва да докаже съществуване и прекратяване на ТПО; наличието на неизползван годишен отпуск и размера на последното трудово възнаграждение за пълен отработен месец. Както бе посочено по - горе, съдът намира за доказани съществуването и прекратяването на ТПО. Видно от ведомостите за работни заплати, изследвани от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза на ищцата е заплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 37 485.63 лв., от които 33 640.95 лв. за 245 дни в периода 2005 - 2009 г. и 3844.68 лв. за 28 работни дни през 2023 г. Като база е използвано брутното трудово възнаграждение за м. юни 2023 г. в размер на 3020.84 лв. Ако се приеме, че на ищцата се дължи увеличение, базата за изчисление на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ би била в размер на 3479.98 лв. по данните от заключението на вещото лице и разликата между дължимата и получената сума би възлизала на 7754.11 лева (3964.61 евро). Тъй като искът е предявен за сумата от 7 676.76 лв., същият следва да бъде уважен в цялост. Мораторната лихва върху посочената сума за периода от 20.09.2023 г. до предявяване на ИМ (21.11.2025 г.) възлиза на 2 302.77 лв (1777.39 евро). По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ: За уважаване на иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ ищцата следва да докаже, че към момента на прекратяване на ТПО е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и размера на полагащото се брутно трудово възнаграждение за последния отработен месец. Фактът на придобиване на право на пенсия по смисъла на чл. 327, т. 12 КТ е безспорен между страните, видно от подписан птп между тях допълнително споразумение № РД02-2011/04.07.2022 г. към индивидуалния трудов договор на ищцата, с който последният бива превърнат в срочен, както и от Заповед № РД02-1594/10.07.2023 г., с което работодателят обявява индивидуалното ТПО за прекратено и определя дължимите обезщетения. Съгласно данните от съдебно - счетоводната експертиза разликата при прилагане на увеличението между изплатеното обезщетение (34 741.50 лв. за 11.5 РЗ) и дължимото (39 951.00 лв.) е в размер на 5209.50 лв. (2 663.58 евро) каквато е и цената на предявения иск. Претендираната мораторна лихва е в размер на 1562.68 лв., а мораторната лихва съгласно данните от заключението на ВЛ възлиза на 1509.03 лв. (771.69 евро), следователно искът с основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 222, ал. 3 КТ следва да бъде уважен до тази сума. По разноските: Ищецът е приложил списък по реда на чл. 80 ГПК, съгласно който направените разноски са в размер на 2480.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Уважената част от иска възлиза на 20 443.28 лв. Следователно на ищеца следва да бъде заплатен адвокатски хонорар в размер на 2388.87 лв. (1221.41 евро) по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание ответникът претендира 800 евро адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК на ответника се дължат 3.71 евро адвокатски хонорар. Съгласно чл. 83 ГПК такси и разноски по делото не се внасят от ищци - страни по трудови правоотношения. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК при изход от делото в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. Държавната такса върху предявените искове следва да бъде изчислена върху защитавания интерес съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК, т.е. върху определената от ищеца цена на иска в размер на 20 538.49 лв. Така дължимата държавна такса е на стойност 821.54 лв (420.05 евро). По делото е проведена съдебно-счетоводна експертиза, като хонорарът на вещото лице в размер на 250.00 евро е заплатен от бюджета на съда и сумата следва да бъде разпределена съгласно уважената част от исковете. Разноските в размер на 670 евро следва да бъдат понесени от ответника до отхвърлената част от иска, т.е. на съда следва да бъдат заплатени разноски в размер на 666.89 евро. Така мотивиран и воден от гореизложеното, Съдът