Решение № 776 от 14.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 42091/2025 г.

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК. Образувано е по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове от Е. С. Т. срещу К............... с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225,КТ и чл. 344, ал., ал.1, т.4 от КТ , за признаване на уволнението на ищцата , извършено със заповед №ТР-ЧР- 202/30.05.25г. на работодателя ответник за незаконно и за неговата отмяна, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода от шест месеца от 01.06.25г. до 01.12.25г. в размер на 21 051,60лева , както и за поправка на основанието, вписано в електронния трудов запис. В исковата молба ищцата Е. Т. твърди, че по силата на трудов договор е изпълнявала при ответника длъжността "главен юрисконсулт ", в дирекция „Правна“. На 21.05.25г. й била връчена покана за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал.1,КТ във връзка с доклад с вх. №0-ДК- 219/20.05.25г. относно твърдяни нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата. Поддържа, че за посочените дни, в които се твърди да се е явявала на работа със закъснение с повече от един час след началото на работния ден , са били налице обстоятелства -последица от възникнали по отношение на ищцата през 2020г. и през 2023г. в личен план неудобства, свързани със здравословния й статус, както други независещи от нея причини, които не са моли да бъдат преодолени. Счита наложеното с обжалваната заповед дисциплинарно наказание за незаконосъобразно, доколкото при издаване на заповедта била нарушена разпоредбата на чл. 189, ал.1,КТ. Оспорва преценката на работодателя за тежестта на извършеното нарушение и наложеното наказание. Навеждат се доводи за невиновна невъзможност за неизпълнение на трудовите задължения. Счита , че при невиновната невъзможност, следва приложение да намери принципа за справедливост на наказанието. Освен това се поддържа, че в конкретния случай не е налице пълно неизпълнение на трудови задължения. Моли за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за заплащане на търсеното обезщетение поради оставане без работа в резултат на уволнението, както и за поправка на основанието за уволнение. В отговора на исковата молба ответната страна К............... изцяло оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че ищцата е работила по трудово правоотношение на твърдяната длъжност, но твърди, че същото е законосъобразно прекратено на посоченото от работодателя основание. Счита, че ищцата не е изпълнила задълженията си по трудово правоотношение да се явява навреме на работа в посочените дни, като не е ангажирала доказателства за обективната невъзможност и здравословно състояние, които не са и позволили навременно изпълнение на трудовите задължения. Счита исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.4,КТ за недопустима, а в случай , че бъде счетена за допустима- за неоснователна. Намира , че в уволнителната заповед ясно и конкретно е посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение , което е вписано и в електронния трудов запис , като не е налице основание за неговата промяна. Моли за отхвърляне на исковете. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че ищцата е заемала при ответника по трудов договор длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „Правна“ при ответника. Съгласно длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност основната цел на заеманата от последната длъжност е да спомага за законосъобразно осъществяване на дейността на комисията, като анализира, дава становища и участва в разработването на проекти на индивидуални административни актове и договори. Като области на дейност са посочени подпомагане на ДКЕВР при законосъобразно осъществяване на правомощията й на регулиращ орган в областта на енергетиката и газоснабдяването съгласно ЗЕ, да осигурява правното обслужване на администрацията и да осигурява процесуално представителство пред съдилищата.Сред преките й задължения са : обработване на преписки и подготвяне на проекти на индивидуални и общи административни актове,участва в изготвяне на документи и провеждане на конкурси, анализ и даване на становища съвместно с представители на други дирекции по законосъобразността на предлаганите от електроенергийните предприятия общи условия , предприема необходимите правни действия за събиране вземания на комисията, участва в проверки и проучвания по преписки, подготвя проекти на договори, изготвя становища и други. Задачите й се възлагат от началника на отдела , Директора на дирекция „Правна“ и от председателя със заповед по предложение на директора, като планира самостоятелно извършваната дейност по възложените задачи в рамките на деня и седмицата. Съгласно представения и утвърден правилник за вътрешния трудов ред при ответника – чл. 23, ал.1, продължителността на работното време в КЕВР е 8 часа при петдневна работна седмица , с обща седмична продължителност 40 часа, като работният ден на служителите в администрацията е от 09.00ч. до 17.30ч. с обедна почивка от 30 минути, която се ползва с интервал от 12.00ч. до 13.00ч. Според чл. 23, ал.3 служителите, които работят повече от четири часа на ден с видеодисплей , ползват допълнително две физиологични почивки, които се включват в работното време- първата с продължителност 10 минути и се ползва в интервала от 10.30ч. до 11.00ч., а втората – с продължителност 20 минути – в интервала от 15.15г. до 16.15г. В чл. 24 е предвидено, че председателят на КЕВР със заповед определя длъжностите в администрацията на комисията, за които се установява ненормиран работен ден. В чл. 25 е предвидено контролът по спазване на работното време на служителите да се извършва , както следва – в сградата на К....-чрез електронни пропуски през пропускателна система в сградата ; а в проверявани и одитирани обекти-чрез пропускателна система на съответния обект, а ако няма такава- чрез извършване на отдалечен или внезапен контрол от ръководителя на съответното структурно звено или от определени от председателя длъжностни лица . В представен от работодателя доклад с вх. №0-ДК-219/20.05.25г., изготвен от Е.М , директор на Дирекция „Правна“ относно нарушения на трудовата дисциплина е посочено , че по отношение на ищцата Е. Т. е констатирано, че за периода от 01.03.25г. до 12.05.25г. видно от разпечатка от пропускателната система в сградата на КЕВР както и по информация от началник на сектор „Човешки ресурси и техническо обслужване“ в Дирекция „Обща администрация“ е установено, че ищцата е била в платен годишен отпуск за дните 06.03.-07.03.25г. и 02.05-05.05.25г.; била е в отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване за дните :13.03.- 14.03.25г., 26.03.-28.03.25г.;14.04.-17.04.25г. и 18.04-24.04.25г.Посочено е , че във всички работни дни извън дните на платен годишен отпуск и отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване , ищцата е закъснявала за работа , като се е явявала на работното си място най-рано в 11.08часа, като през периода не е имала поставени задачи с изпълнение, налагащо необходимост от пристигане на работното място след 09.00часа. Всяко от посочените закъснения било с повече от един час, като на същата многократно било обръщано внимание по отношение необходимостта от спазване на трудовата дисциплина във връзка с работното време, както и че ако лични причини възпрепятстват навременното й идване на работа , може да премине на работа при непълно работно време . С доклада е направено предложение да бъде потърсена дисциплинарна отговорност на Е. Т. за извършените нарушения на трудовата дисциплина, като е приложена и разпечатка от пропускателната система на работодателя за периода от 01.03.25г.- 12.05.25г. Ищцата изрично оспорва за дните 26 и 27 април 25г. да е извършила нарушения на трудовата дисциплина , доколкото това били почивни дни / събота и неделя/ , за които не й била връчвана заповед, по силата на която да е задължена да се яви на работа.Поддържа, че работодателят не е посочил достатъчно ясно извършените нарушения, а от данните на системата за контрол на достъпа за регистрация на работното време на ищцата за процесния период и от доклада , било установено, че е отработила 7 часа и 14 минути при уговорена 8 часова продължителност на работния ден . Счита, че констатираните нарушения на трудовата дисциплина са от порядъка на 40 минути, което е по-малко от 1 час и само по себе си твърдяното нарушение не съставлява толкова тежко нарушение на трудовата дисциплина, за да бъде наложено най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“.Поддържа, че е отработвала всяко едно закъснение , което било отразено в системата за достъп в сградата. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е посочено, че във всеки от дните 1,2,3,4,7,8,9,10,11,25,26,27,28,29 и 30 април 25година Е. Т. се е явила на работа с повече от 1 час след началото на работния ден, определен да започва в 09.00часа, съгласно чл. 62, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията , което представлява нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, ал.1, т.1,КТ – закъснение за работа, което имало характеристиките на тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т.1,КТ – три закъснения в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час, за което може да се наложи дисциплинарно наказание по чл. 188, т.3,КТ- уволнение. В уволнителната заповед е посочено , че видът на дисциплинарното наказание е съобразен с обстоятелството, че Е. Т. освен в посочените работни дни през месец април, се е явила на работа с повече от един час закъснение и в дните 4,5,10,12,17,21,24,25 и 31март 25г., както и на 7,8,12 май 25г. В периода 04.03.25г. до 12.05.25г. в работните дни извън тези, когато е била в платен годишен отпуск или отпуск за временна неработоспособност, служителката се е явявала на работа най-рано в 11.08ч. при определено начало на работния ден- 09.00ч., без да има възложени служебни задачи, които да налагат явяване след определеното начало на работния ден. Посочено е , че в писмените си обяснения не е посочила конкретни обективни причини , нито е представила доказателства, които да бъдат събрани в подкрепа на твърдението за наличие на здравословни причини, налагащи явяването й на работното място след определения час за начало на работния ден. Представени са личните обяснения на ищцата от 23.05.2025 г., в които е посочено, че констатираните пропуски са последица от възникнали през 2020 и 2023г. в личен план по отношение на ищцата неудобства, свързани със здравословния й статус, както и на други, независещи от нея причини, които могат да бъдат преодолени.Посочила е , че спазва изискванията на работодателя и винаги е била добросъвестна в изпълнение на поставените й задачи и със сериозно отношение към работните ангажименти. От представената регистрационна карта на Е. Т. се установява, че същата е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ С З на 19.09.2025г., както и че е определена дата за среща на 20.10.25г. Представени и приета е служебна бележка от Агенция по заетостта от 20.10.25г. в уверение на това, че Е. Т. е регистрирана като търсещо работа лице по постоянен адрес :област С З, общ. С З гр. С З в дирекция „Бюро по труда“, както следва – период „19.09.25г. - „. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно и безпристрастно изготвена, се установява, че брутното трудово възнаграждение , получено от ищцата за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е това за м. юли 2024г., което е в размер на 3410,62лева . Или изчислено на тази база обезщетение за период от 6 месеца, считано от 01.06.25г. до 01.12.25г. възлиза на 20 463,72лева . От разпита на свидетеля Ц Ц се установява, че работи при ответника на длъжност "Началник Ай-Ти Сектор“ , и заявява че в това си качество е правил разпечатка от електронната система по отношение на ищцата относно явяване и напускане на работа в рамките на процесния период. Посочил е , че разпечатката е на база на чекиране с карта на служителя. Посочил е , че има врата на входа, през която може да се излиза и без да се чекира лицето, като самата разпечатка отразява влизане и излизане на лицето в сградата на работодателя, когато се е чекирало. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: По предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ в тежест на ищеца е да докаже: 1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението; 2. р а з м е р а на дължимото обезщетение за оставане без работа поради уволнението за процесния период; 3. твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение (обстоятелства, оборващи презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ); 4. всички факти, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ответника е да докаже: 1. че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание; 2. всички факти, на които основава своите искания или възражения. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: Дисциплинарно наказание "уволнение" се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта и спазване на преклузивните срокове. Правният спор се развива в рамките на наведените от ищеца доводи, при извършване на служебна проверка от съда относно спазването на разпоредбите на чл. 193, ал. 1, чл. 194, чл. 195, ал. 1 и чл. 189 от КТ. Страните не спорят, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между тях е било налице валидно възникнало трудово правоотношение по трудов договор ЧР-ТД-88 от 18.12.2018г. на пълно работно време при 8-часов работен ден и петндневна работна седмица, по силата на който, ищцата е заемала длъжността "главен юрисконсулт" в Дирекция „Правна“ при ответника. Правоотношението е прекратено с обжалваната Заповед № ТР-ЧР-202 от 30.05.2025г., получена лично от ищцата на 30.05.2025 г., считано от 01.06.2025г. , в която е посочено, че на основание чл. 190, ал. 1, т. 1,КТ, във вр. чл. 194, ал.1 и чл. 195 от КТ , на осн. чл. 188, т. 3 от КТ, на Е. С. Т. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът намира за неоснователно възражението на ищцата, че заповедта е незаконосъобразна, поради допуснати формални нарушения по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, като настоящият състав счита, че по делото се установява при налагане на процесното дисциплинарно наказание работодателят да е спазил изискванията на закона относно мотивиране на заповедта съобразно посочената норма. По въпроса за тълкуването разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ практиката на ВКС е последователна и непротиворечива, като се приема, че законодателното изискване за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити ефективно. Изяснено е, че когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Следва да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му, като от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината за това, а съдът да може да извърши преценка относно законосъобразността на уволнението. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. В посочения смисъл изрично решение № 213 от 8.10.2015 г. по гр. д. № 7372/2014 г. на ВКС, III г. о., както и цитираните в същото решение № 339/19.11.2012 г. по гр. д. № 1688/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 128/28.05.2013 г. по гр. д. № 726/2012 г. В разглеждания случай тези изисквания са спазени, тъй като в процесната заповед е описано нарушението на трудовата дисциплина, както го е оценил работодателят, като са ясни съществените му признаци от обективна страна / време, място и начин на извършване/ и е посочен законовият текст, под който същият счита, че се подвежда описаното нарушение - по чл. 190, ал. 1, т. 1,КТ. Не е извършено нарушение и на чл. 193, ал. 1 КТ, съобразно която разпоредба работодателят е длъжен преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, доколкото безспорно се установи, че в процесния случай работодателят е поискал писмени обяснения от ищеца в рамките на започналото дисциплинарно производство по повод решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност и налагане на дисциплинарно наказание за извършено конкретно нарушение, като обясненията са поискани преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. На следващо място, работодателят е спазил формалните изисквания на закона относно срока за налагане на наказанието по чл. 194, ал. 1 КТ, която норма предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Ето защо съдът намира, че наказанието е наложено в рамките на 2-месечния преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като наказанието е наложено на 30.05.2025 г. По изложените съображения, от формална страна съдът намира атакуваната заповед за законосъобразна. При това положение следва да бъде разгледано доводът на ищцата за незаконност на уволнението, свързан с неизвършването на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, когато предмет на делото е спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищецът оспорва, че е извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че описаното в заповедта дисциплинарно нарушение е извършено от работника или служителя. В разглеждания случай такова доказване от страна на ответника е проведено, доколкото от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установи ищцата да е извършила вмененото й нарушение. Съгласно представените писмени обяснения на служителя , които съдът цени като извънсъдебно признание на неизгодни за ищеца факти, както и от изрично заявеното от ищцата в открито съдебно заседание, проведено на 04.11.2025г. , съдът приема за установено , че формално ищцата е извършила вменените нарушения на трудовата дисциплина – закъснявала е за работа с повече от 1 час над три пъти в рамките на един месец . С установените нарушения служителката е нарушила задълженията си по трудовия договор. Работодателят е преценил, че в случая следва да бъде наложено дисциплинарно уволнение, като е квалифицирал нарушението като такова по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ. По доводът за несъразмерност между нарушението и наложеното наказание: Съгласно ч л . 190, ал. 2 КТ и чл. 189, ал. 1 КТ при преценка съответствието на наложеното и оспорено пред съда наказание с извършеното от ищеца нарушение, съдът трябва да съобрази, наред с обективните и субективни характеристики на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника, както и неговото дисциплинарно минало. С оглед задължителната съдебна практика по приложението на чл. 1 8 9 , ал. 1 КТ при определяне тежестта на извършеното нарушение от съществено значение е значимостта на неизпълненото задължение, степента на неизпълнението - пълно или частично, настъпили ли са неблагоприятни последици за работодателя. В случая дисциплинарното нарушение е тежко по см. на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ , но с оглед липсата на настъпили негативни последици за работодателя, характера и значимостта на извършеното от ищцата, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, липсата на предходни нарушения и налагани наказания ,които обстоятелства, поотделно и в съвкупност , съдът намира за относими към въведените с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ критерии при определяне вида на дисциплинарното наказание, съответно обосновават извода, че наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание е несъразмерно на извършеното нарушение. В практиката на ВКС последователно и безпротиворечиво се приема, че дисциплинарното уволнение като най-тежко дисциплинарно наказание може законосъобразно да се наложи при извършване само на тежко дисциплинарно нарушение /арг. чл. 190, ал. 1 КТ/. "Тежките" дисциплинарни нарушения са примерно изброени в чл. 190, ал. 1, т. 1-6 КТ /арг. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ/. И дисциплинарните нарушения по чл. 187 КТ, които не са включени в примерния каталог на тежките дисциплинарни нарушения по чл. 190, ал. 1 КТ, могат да бъдат основание за налагане на дисциплинарно уволнение, ако с оглед на последиците им в конкретния случай се оценят като "тежки". В случая работодателя е обосновал налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, като е счел, че е налице нарушение на трудовата дисциплина - чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ. Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя – в този смисъл е и задължителната практика на Върховния касационен съд - решение № 75 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 5735/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 133 от 23.04.2015 г. по гр. д. № 5394/2014 г., IV г. о. В случая съдът приема, че извършените нарушения на трудовата дисциплина от ищцата не съответстват по тежест на наложеното й наказание, като взема предвид и обстоятелствата, при които същите са извършени. В разглеждания случай съдът намира, че не е спазен принципа тежестта на наказанието да съответства на тежестта на нарушенията. При налагането на дисциплинарното наказание "уволнение" на ищцата не е взета предвид цялостната характеристика на деянията от обективна страна, като не са взети предвид обстоятелствата , смекчаващи отговорността на ищцата, свързани със здравословното й състояние – предвид представените многобройни болнични листове , обстоятелството , че дните 26 и 27 април – посочени като дати , в които е извършено нарушение, са неработни и няма данни ищцата да е имала задължение да се яви на работа, обстоятелството , че е дългогодишен служител на ответника , както и че не е имала предходни нарушения и съответно не са й налагани наказания, че не са причинени щети на работодателя от неизпълнението , както и че не е затруднен трудовия процес на работа в резултат на формално извършените нарушения. Предвид всичко изложено съдът счита, че работодателят незаконосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание уволнение, доколкото процесната заповед не е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 189 КТ. Ето защо, уволнението като незаконосъобразно , ще следва да бъде отменено, съответно – искът по чл. 344, ал.1, т.1,КТ- уважен. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ: Елемент от основателността на този иск е незаконност на уволнението. Доколкото съдът достигна до такъв правен извод, искът следва да бъде уважен до размер на сумата от 20 463,72лева за шестмесечния период, като за база за определяне съдът възприема брутното трудово възнаграждение , получено от ищцата за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение -това за м. юли 2024г., което е в размер на 3410,62лева . Или дължимото на тази база обезщетение за период от 6 месеца, считано от 01.06.25г. до 01.12.25г. възлиза на 20 463,72лева . По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ: По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на такъв иск в настоящото производство, доколкото не се твърди прекратяване на трудовото правоотношение на различно от оспореното основание, т.е. не е налице колизия на основания, а се оспорва законосъобразността на уволнителната заповед на работодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 346, ал. 1 КТ, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от съда, или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника или служителя, а съгласно чл. 346, ал. 2 КТ, вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение, а при отказ - от Инспекцията по труда. От друга страна, искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка не е средство за защита на работника срещу незаконно уволнение. С иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ работникът разполага , когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното основание за прекратяване /член, алинея, точка и буква от КТ/, с твърдения, че не то е действително осъщественото. При спор на кое основание е прекратено трудовото правоотношение, единственото адекватно средство за защита на неговите права е предявяването на двата иска-по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Настоящият случай обаче не е такъв, доколкото ищцата не твърди трудовото й правоотношение да е прекратено на различно основание , което да обуслови възможност на разглеждане, както на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, така и на такъв с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, поради което настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е налице правен интерес от съединяването на така предявените искове в настоящото производство, като производството в частта по отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.4,ГПК ще следва да бъде прекратено като недопустимо. В горния смисъл е Решение № 110 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2019 г., IV г. о., ГК. По разноските: Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски имат и двете страни.Същите не са претендирали разноски, поради което не следва да им бъдат присъждани. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът К............... следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 80 лв., представляваща дължима държавна такса, съобразно уважения иск по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, сумата от 818,55лева –държавна такса съобразно уважения иск по чл. 344, ал.1, т.3,КТ , както и депозит за експертиза в размер на 500лева. Така мотивиран, съдът