Решение № 5621 от 24.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 43295/2025 г.

дело № 20251110143295 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесет и пета от ГПК „Бързо

производство“.

Образувано е по искова молба на И. О. И., уточнена с молба с вх. № •••••••••/03.09.2025 г., срещу ••••••••••••, с която при условията на обективно съединение са предявени следните искове:

• иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на Заповед № ••••• от 27.06.2025 г. на председателя на ••••••••••••, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“

• иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност ••••••••••••“ при ••••••••••••

• искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и чл. 225, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконното му уволнение в размер на сумата от 2 774,40 лв. за периода от 27.06.2025 г. до 31.07.2025 г. и обезщетение за по-нископлатена работа в размер на сумата от 6 675 лв. за периода от 01.08.2025 г. до 28.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в •••••••••• – 12.08.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че работел по безсрочно трудово правоотношение при ответника, по силата на което заемал длъжността ••••••••••••“. Твърди, че уволнението му, извършено със Заповед № ••••• от 27.06.2025 г. на председателя на ••••••••••••, е незаконно. В тази връзка излага конкретни съображения, че след налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ с втора заповед работодателят прекратил отново трудовото му правоотношение. Твърди, че атакуваната заповед се базирала на погрешно възприета фактическа обстановка и че при определяне на наказанието работодателят не е съобразил тежестта на нарушенията и чистото дисциплинарно минало на ищеца. В тази връзка изтъква, че за работодателя не са настъпили никакви неблагоприятни последици, както и че дори да е налице нарушение на трудовата дисциплина, следвало да се съобрази малозначителния му характер. Излага твърдения, че на 20.05.2025 г. бил подложен на физическо въздействие и насилие от съдебни служители, при което получил телесни увреждания – контузия на шията и наранявания и охлузвания на китката и предмишницата на лявата ръка. Твърди, че съдебният ••••••••••• на •••••••••• демонстрирал близки отношения със •••••••••• •••••••••••, което обусловило поведението му спрямо ищеца в деня на втората от твърдените дисциплинарни простъпки. След уволнението ищецът първоначално останал без работа, а на 01.08.2025 г. започнал по-нископлатена работа при угово•••••••••• месечно брутно трудово възнаграждение в размер от 1 077 лв. Счита, че като база за изчисление на обезщетението за принудителна безработица следвало да се ползва трудовото възнаграждение, получено за м. април 2025 г., което било в размер от 2 412 лв. Предвид изложеното моли •••••••••• да отмени уволнението му и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност ••••••••••••“, както и да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконното му уволнение в размер на 2 774,40 лв. за периода от 27.06.2025 г. до 31.07.2025 г. и обезщетение за понископлатена работа в размер на 6 675 лв. за периода от 01.08.2025 г. до 28.12.2025 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а по същество – че вменените нарушения са извършени от ищеца виновно. Излага, че обясненията на ищеца, депозирани в рамките на процедурата по реализиране на дисциплинарната му отговорност, били обсъдени подробно в атакуваната заповед, като твърденията в тях категорично се опровергавали от събраните доказателства. Твърди, че е съобразил тежестта на нарушението, като в тази връзка изтъква, че спрямо съдебните служители се прилага завишен стандарт за етично поведение. Излага, че разпространявайки тезата си за интимна връзка между магистрат от •••••••••• и служебен служител, включително пред трети лица, ищецът създал потенциал за съмнения в компетентността, етичността и законосъобразността на действията на съдиите и ръководните лица на •••••••••••••, което неимоверно рефлектирало върху доверието в •••••••••• като правораздавателна институция и уронвало доброто име на работодателя. Изтъква, че действията на ищеца не били еднократни и у него отсъствала всякаква критичност. Издадената от работодателя втора заповед само констатирала прекратяването на трудовото правоотношение, като посочвала дължимите се на уволнения служител обезщетения. Оспорва като недоказано твърдението на ищеца, че е останал без работа след уволнението. Изтъква, че обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ се претендира и за бъдещ период, чийто краен момент не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба в ••••••••••. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Дисциплинарната отговорност на работника или служителя е уредена с разпоредбите на чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ – работодателят или определено от него лице или друг орган, оправомощен от закон, с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага /чл. 195, ал. 1 КТ/, в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства /чл. 193, ал. 1 КТ/.

Спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на работодателя, който по предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта основание, както и че правото на уволнение е надлежно упражнено, което предполага да докаже, че са спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца, в т.ч. изискването на обяснения преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение, както и че ищецът виновно е извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина и наложеното за тях наказание се явява съответно. Нарушаване на формалната процедура по извършването на уволнението е достатъчно основание за признаването му за незаконно, при което спорът не се разглежда по същество.

С окончателния доклад по делото е прието за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съществуването на валидно трудово правоотношение между страните, по силата на което към момента на извършване на описаните в процесната заповед дисциплинарни нарушения ищецът е заемал длъжността ••••••••••••“ във Втора административна служба „•••••••••••••••“ в ••••••••••••. Това обстоятелство се установява и от събраните по делото писмени доказателства.

Не е спорно по делото, че със Заповед № •••••/27.06.2025 г. на председателя на •••••••••••• на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта. Страните не спорят, че заповедта е връчена лично на служителя срещу подпис на 27.06.2025 г. Със Заповед ••••••••••••••/27.06.2025 г. на председателя на •••••••••••• трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 28.06.2025 г., поради това, че със Заповед № •••••/27.06.2025 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като с втората по ред заповед работодателят е наредил на ищеца да бъдат изплатени съответните обезщетения за неизползван платен годишен отпуск.

На основание чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, като заповедта на работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение в случая има само констативен характер и се издава в изпълнение на задължението му по чл. 128а, ал. 3 КТ /в този смисъл Решение № 234 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1708/2019 г., III г. о., Определение № 307 от 3.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 123/2012 г., III г. о./. В настоящата хипотеза трудовото правоотношение между страните е прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, т.е. на 27.06.2025 г. – момента на връчването на заповедта лично на ищеца, като втората по ред заповед за прекратяването му в случая има само констативен характер и с издаването работодателят е изпълнил задължението си по чл. 128а, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който да удостовери прекратяването му. Следователно, не е налице твърдяното в исковата молба повторно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.

С приетия за окончателен доклад по делото е прието за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че от ищеца са изискани писмени обяснения, които са депозирани преди налагане на дисциплинарното наказание със Заповед № •••••/27.06.2025 г.

Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя и да приеме писмените му обяснения. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна, но съдът не следи служебно за спазването , без да има оплакване от уволнения работник или служител. Въпреки че в случая не е налице заявен в исковата молба довод за нейното нарушение, съдът намира за необходимо да посочи, че от събраните по делото писмени доказателства /Заповед № •••••••••••/23.05.2025 г. на председателя на ••••••••••••• и Обяснения с вх. № •••••••••••••/30.05.2025 г./ несъмнено се установява, че преди налагане на процесното наказание работодателят е изискал писмени обяснения от ищеца и ги е приел в изпълнение на задълженията си по чл. 193, ал. 1 КТ.

Съгласно трайната практика на ВКС съдът се произнася само по заявените от ищеца в исковата молба доводи за незаконност на уволнението, тъй като няма задължението служебно да следи за факти, пораждащи правото на уволнение или надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. /в този смисъл Решение № 135 от 08.06.2021 г. по гр. д. № 3135/2020 г. на IV г.о, Решение № 258/01.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 909/2015 г., IV г.о., Решение •••••••••59/27.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1532/2010 г., IV г.о, Решение № 6/06.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1912/2019 г., III г.о.; Решение № 159/07.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 563/2019 г., IV г.о.; Решение № 96/22.07.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2116/2018 г., III г.о.; Определение № 3/05.01.2017 г. по на ВКС гр.д. 3380/2016 г., III г.о. и др./.

В конкретния случай ищецът не е навел твърдения за незаконност на уволнението поради допуснати от работодателя формални нарушения на проведеното дисциплинарно производство по налагане на наказанието, поради което и съобразно диспозитивното начало в гражданския процес съдът не дължи служебно да следи за спазването на формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца и преминава към разглеждане на спора по същество.

В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване извършването на вменените на служителя нарушения на трудовата дисциплина.

Страните не спорят, а и от съдържанието на процесната Заповед № •••••/27.06.2025 г. на председателя на •••••••••••• се установява, че на 27.06.2025 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от служителя общо шест деяния - прояви /действия/ на неуважение, неколегиалност и неетично поведение на работното място, изразяващи се в:

1. отправяне на 18.05.2025 г. на твърдения за извършване от магистрат в •••••••••••• на сексуални действия със съдебен служител в сградата на •••••••••• на бул. „••••••••••••“ № 23 по време на работа, както и изразени намерения да уведоми съпругата на този магистрат за твърдяното от служителя прелюбодейство.

2. отправяне на 18.05.2025 г. на твърдения към •••••••••• ••••••••••• и пред други съдебни служители за извършвано от ••••••••••• прелюбодейство с магистрат от •••••••••••• в сградата на •••••••••• на бул. „••••••••••••“ № 23.

3. извършване на запис на мобилен телефон на проведен на 20.05.2025 г. разговор без знанието и съгласието на участващите в разговора съдебни служители в стая № ••••••••• в сградата на •••••••••••• на бул. „••••••••••••“ № 23.

4. отправяне на твърдения пред колеги и пред външни лица (на тел. ••••••••) за извършено върху служителя на 20.05.2025 г. физическо насилие от съдебния ••••••••••• на •••••••••••••.

5. крещене и провеждане на разговори на висок глас в стая № ••••••••• в сградата на •••••••••••• на бул. „••••••••••••“ № 23 и по коридора на първия етаж от сградата.

6. отправяне на 20.05.2025 г. в стая № ••••••••• в сградата на •••••••••••• на бул. „••••••••••••“ № 23 на клетви и закани по отношение на съдебния служител ••••••••••• – •••••••••• във Втора административна служба „•••••••••••••••“, за да я накара да даде определени сведения пред служители на ••••••••••, а именно, че съдебният ••••••••••• на •••••••••••• я е пребила, като казала на •••••••••••, че, ако не заяви пред полицейските служители, че •••••••••••••• я е пребила, ще пострадат децата на •••••••••••.

Основният наведен в исковата молба довод за незаконност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е, че оспорената уволнителна заповед се базира на погрешно възприета от работодателя фактическа обстановка.

За установяване на обстоятелствата около поведението на ищеца и обстановката в сградата на •••••••••••• отделение на •••••••••••• в гр. София, бул. „••••••••••••“ № 23 към момента на извършване на описаните в заповедта дисциплинарни простъпки на 18.05.2025 г. и на 20.05.2025 г. в хода на производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на допуснатите на страните свидетели.

Свидетелят •••••••••••••• /служител на длъжност ••••••••••••“ в •••••••••••• отделение на ••••••••••••/ разказва следното: Когато ••••••••••• постъпила на работа в ••••••••••, ищецът И. И. се държала изключително дружелюбно, но впоследствие много от колегите посъветвали •••••••••• да не контактува с И., тъй като е конфликтен човек. В периода месец февруари – месец март 2024 г. И. започнала да пише съобщения по ••••••••• с въпроси дали •••••••••• е влюбена в един съдия от •••••••••••••. Още тогава •••••••••• показала въпросното съобщение на началника на Втора административна служба „•••••••••••“ •••••••••••• и прекратила комуникация с И.. Работното място на •••••••••• се намира в стая № ••••••••• на първия етаж в сградата на •••••••••••• отделение на •••••••••••••, като в същата стая работели още седем други •••••••••••. Когато •••••••••• постъпила на работа, работното място на И. било в стая на петия етаж, но впоследствие ръководството я преместило в стая № •••••••••, тъй като И. имала конфликт със •••••••••• на •••••••••-и състав •••••••••••••. И. обвинявала ••••••••••••• в същото, в което впоследствие обвинила и ••••••••••. ••••••••••••• дори била следена от И. с личния автомобил. И. отправяла и непрестанни нападки и постоянно пишела на •••••••••• да я разпитва за отношенията на ••••••••••••• с въпросния съдия. Когато преместили И. в стая № •••••••••, тя започнала да пише на •••••••••• ••••••••• с молба да пушат заедно в почивките на определеното за това място, където започвала да разпитва ••••••••••••• за •••••••••• и нейната комуникация със съдията от •••••••••••••.

На 16.05.2025 г. съдебният секретар Д. се обадил на •••••••••• с молба тя да поеме неговото дежурство със съдия ••••••••••••••• на 18.05.2025 г. /неделя/. •••••••••• се съгласила и на 18.05.2025 г. около 08:05-08:10 ч. била в сградата на •••••••••••• отделение на ••••••••••••• и тъкмо излизала да пуши, когато на вратата я пресрещнала И., която в този ден не била дежурна, но въпреки това се намирала в сградата на ••••••••••. Посрещнала •••••••••• с думите „Ти си на работа, защото и той е на работа“. •••••••••• подминала И. и влязла в стая № •••••••••, като в същия момент в социалната мрежа „Месинджър“ във Фейсбук •••••••••• написала на майка си съобщение, че И. е в •••••••••• и това малко я притеснява. По това време в стая № ••••••••• влязъл и •••••••••••, също дежурен ••••••••••. В този момент на •••••••••• се обадили да се качи при съдия ••••••••••••• в заседателната зала на втория етаж на ••••••••••, за да започнат със заседанията. •••••••••• отишла и излязла от съдебната зала чак около 12:00 ч., за да обядва. Слязла в стаята си, където била само ••••••••••••, която се обърнала към •••••••••• силно притеснена и я попитала дали е добре. На въпроса на •••••••••• защо я пита •••••••••••• отговорила, че в същия този ден /18.05.2025 г./ И. споделила на ••••••••••••, че •••••••••• дошла рошава в стаята и не е имала червило, защото на петия етаж в стаята на въпросния съдия тя правила секс с него вместо да е в заседание. И. казала на ••••••••••••, че още на 18.05.2025 г. ще се обади на съпругата на съдията, за да каже, че той е в ••••••••••, без да е дежурен в неделя. •••••••••• се притеснила от заявеното от И. намерение и отново написала на майка си, че е притеснена. След това отново влязла в заседание. Преди случая на 18.05.2025 г. всяка сутрин И. започвала да обяснява на •••••••••••• как •••••••••• я лъже, че не е във връзка с въпросния съдия, както и че всъщност тя е в непрестанна комуникация с него и двамата имат интимни отношения. Това се случвало всеки ден, като •••••••••••• споделяла за разговорите си с И. на •••••••••• и другите ••••••••••• в стая № •••••••••. Когато на •••••••••• се налагало да ползва принтера на първия етаж до стая № •••••••••, който се намирал срещу съдебна зала •••••••••, в която въпросният съдия заседава, И. вървяла подир нея и чакала на принтера заедно с ••••••••••.

На 19.05.2025 г. •••••••••• била извикана от съдебния деловодител на •••••••••••- и състав •••••••••, която към онзи момент работела с И., за да сподели, че на 18.05.2025 г. И. през целия ден е писала на ••••••••• относно •••••••••• и съдията – как те двамата имат връзка, че тя е в неговата стая и че прави секс с него. От друг колега •••••••••• разбрала, че на 18.05.2025 г. И. треперела и викала този колега да пушат заедно, като през цялото време твърдяла, че •••••••••• и въпросния магистрат имат връзка. •••••••••• не знае каква е причината, поради която И. се съмнява за наличие на интимна връзка между •••••••••• и конкретния съдия. Случвало се в присъствието на всички в стая № ••••••••• И. да показва снимки на този съдия, които били изключително унизителни за него и с неприлично съдържание. И. дори споделила пред всички ••••••••••• в стая № •••••••••, че в продължение на 6-7 години тя е била във връзка с въпросния съдия. Излага, че на 20.05.2025 г. обстановката в стая № ••••••••• била обтегната, тъй като И. не спирала да провокира ••••••••••. Поради това в късния следобед •••••••••• се обадила по служебния телефон на съдебния ••••••••••• ••••••••••••••. Обадила се именно на нея, защото началникът на Първа административна служба „•••••••••••“ ••••••••••• била в болничен, а началникът на Втора административна служба „•••••••••••“ •••••••••••• била в отпуск. •••••••••• помолила ••••••••• да слезе в стая № •••••••••, тъй като между нея и И. се породил конфликт. ••••••••• дошла в стаята, в която освен ••••••••••, били И. и ••••••••••••. ••••••••• попитала какъв е проблемът, при което •••••••••• разказала за случилото се на 18.05.2025 г. и на 19.05.2025 г. Тогава И. казала на •••••••••, че ще покаже чата на •••••••••• със съдията. В този момент всички били прави, без ••••••••••••. •••••••••• стояла до своето бюро. ••••••••• се приближила до И., за да види въпросния чат. Когато И. отворила телефона си, който бил от моделите на Самсунг с капаче, от дисплея му се видяло, че тече звукозапис. Свидетелката уточнява, че И. винаги носела по два телефона в себе си и ••••••••••, както и другите секретари от стаята, и преди имали съмнения, че в голяма част от времето И. записвала водените между тях разговори, включително и докато не била в стаята. На 20.05.2025 г. в момента, в който И. отворила телефона си, •••••••••• видяла, че се извършва звукозапис. На дисплея на телефона се показала кривата, която отразявала провеждания звукозапис. ••••••••• попитала И. защо я записва неправомерно, а И. започнала да крещи, че трябва да влиза в съдебно заседание, при което ••••••••• казала да спре записа. И. тръгнала да бяга от стаята и да крещи по коридора, че ••••••••• я пребила, което според •••••••••• не се е случвало. •••••••••• не е видяла ••••••••• да се опитва да вземе със сила телефона от ръцете на И.. Освен този словесен сблъсък, между И. и ••••••••• не е имало физически контакт. Когато се случил конфликтът, ••••••••• единствено казала на И. да спре записа и да затвори телефона си. Тогава И. излязла и хукнала по коридора на първия етаж на ••••••••••. След малко И. се върнала обратно в стаята и се обадила на Районен център - •••••••• с думите „Пребита съм от съдебния ••••••••••• на ••••••••••“ и повикала линейка и полиция. Разговорът със •••••••• се състоял, след като ••••••••• вече била излязла от стаята. След като И. приключила разговора със ••••••••, казала на ••••••••••••, че ако не потвърди пред полицията, че ••••••••• я е пребила, ще пострадат децата на ••••••••••••. •••••••••• отрича да е имало момент, в който И. да е била възпрепятствана по какъвто и да било начин да напусне стая № •••••••••. Коридорът, в който се намира стая № •••••••••, е служебен и достъпът на външни лица до него е забранен. Други колеги на •••••••••• споделили, че на 20.05.2025 г. на едното ходило на И. имало бинт. •••••••••• не е ставала свидетел на физически контакт между И. и •••••••••, нито е виждала следи от наранявания по тялото на И., но 2-3 дена преди този случай И. споменала, че е претърпяла катастрофа. По тази причина колегите допускали, че шината на врата на И. и бинтът на глезена са сложени именно във връзка с това произшествие. •••••••••• лично не е виждала И. на 20.05.2025 г. с поставена на врата шина. Междувременно, в стая № ••••••••• дошла съдията, с която •••••••••• работи, и казала, че когато се разминала с И., видяла, че тя има шина на врата си. •••••••••• не си спомня дали това се е случило веднага след въпросния сблъсък или след известен период от време. Съдията попитала •••••••••• дали е добре, тъй като и тя била наясно с поведението на И.. Непосредствено след разговора на И. със •••••••• •••••••••• заедно със съдията напуснали стаята.

Свидетелят В. •••••••••••••••••••••••• ••••••••••• /служител на длъжност ••••••••••••“ в •••••••••••• отделение на ••••••••••••/ разказва следното: Познава ищеца И. И., която била •••••••••• в •••••••••••• отделение на ••••••••••••• и заедно с нея работили със •••••••••••-и съдебен състав. Спомня си, че през една неделя от месец май 2025 г., около 18.05.-19.05.2025 г., И. се обадила по телефона с молба да отидат да пушат заедно горе на петия етаж на ••••••••••. Отишли, поговорили си, като през цялото време ••••••••••••• била нервна, неспокойна, непрекъснато гледала навътре към помещенията на •••••••••• и си придърпвала блузата. След като изпушили по една цигара, се върнали да работят по стаите си. След тази среща ••••••••••• повече не видяла И.. На следващия ден в понеделник ••••••••••• видяла И. с диадема на главата, при което, шегувайки се, я попитала каква е тази диадема, а И. отговорила, че ударили колата отзад. На ••••••••••• не направило впечатление И. да е имала някакви белези, всичко било нормално, освен че И. била превъзбудена и нервна. На следващия ден във вторник И. се обадила по служебния телефон на ••••••••••• да каже, че ще закъснее за работа, защото отива да ремонтират колата. Не знае дали за периода от 15.05.2025 г. до 20.05.2025 г. И. е влизала в съдебните заседания на •••••••••••-и състав.

Свидетелят Д. К. Г. /служител на длъжност „•••••••••“ в Главна дирекция „••••••“ в •••••••••••• отделение на ••••••••••••/ разказва следното: Познава ищеца И. И., която била •••••••••• в •••••••••••• отделение на •••••••••••••. Спомня си, че през един работен ден на месец май 2025 г. някъде около 15 ч. И. дошла при него афектирана. Треперела и изглеждала видимо разтревожена. Дошла сама, никой не я следвал или придружавал. Споделила на Г. за възникнал между нея и нейни колеги конфликт, поради което се наложило да звънне на Районен център - •••••••• и на патрул от ••••••••••. Поискала съдействие от ••••••та да осигури на •••••••••• достъп до сградата на ••••••••••. В този момент Г. бил на работа в контролния център в един от служебните коридори на ••••••••••. След като И. отишла в контролния център с тази молба, служителите от ••••••та я разпитали какво се случва. И. им казала, че се страхува от понататъшни действия, тъй като имала спречкване с нейни колеги. Г. не си спомня имената им. След около 15 минути пристигнал патрул на •••••••••• от ••••••••••• управление, както и линейка. Било осигу•••••••••• помещение, в което да се извърши медицински преглед и разпит. Лично Г. не е възприел или видял върху И. да са били налице белези от насилие или някакви следи от наранявания по кожата. След като приключили прегледът и разпитът, за целите на изготвяне на медицинско свидетелство по искане на И. се наложило да я транспортират до медицинско заведение. Преди да отиде там тя помолила Г. да отидат до стаята, в която работи, за да си вземе личните вещи. Тази молба И. отправила с цел да не се чувства застрашена. Докато я придружавал до стаята , Г. не срещнал никой нито по коридора, нито в стаята. Не е имало други подобни случаи, в които И. да търси закрила или съдействие от ••••••та. Контролният център на ••••••та се намира в служебния коридор на ••••••••••, където няма граждани.

Свидетелят В. И. К. /служител на длъжност „с•••••••••••“ на •••••••• в •••••••••••• отделение на •••••••••••••/ разказва следното: Познава ищеца И. И., която била •••••••••• в •••••••••••• отделение на •••••••••••••. Отношенията им били единствено колегиални. Случвало се често да се виждат, когато И. е дежурна или има работа на „••••••••“. К. присъствал на ситуация, в която в служебния коридор на •••••••••• И. го срещнала и му споделила, че сред колегите се говори как слагала отрова в техните чаши и бутилки. К. я попитал за какво става въпрос. И. споделила, че ••••••••••• казала на колегите за тази отрова. В този момент зад И. се появила ••••••••••, която чула репликите на И., и отговорила с насмешка „Да, ••••••, точно така“. Между тримата не последвал друг разговор - •••••••••• продължила по пътя си, а след като си разменила с К. още няколко думи, И. също си тръгнала. По начина, по който И. споделила на К. какво се говори за нея, може да се каже, че била видимо ядосана. К. не е чувал нито критики, нито похвали по отношение на начина, по който И. е изпълнявала служебните си задължения в ••••••••••. К. не е ставал свидетел на разразил се между И. и •••••••••• конфликт, нито е чувал за такъв.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като подробни, непротиворечиви, логични и последователни и намира, че те представляват обективен разказ на пряко възприетите от тях правно значими факти. Макар да са дадени от заинтересовани в полза на ответника лица по смисъла на чл. 172 ГПК, показанията им са резултат от техни непосредствени впечатления и добросъвестно възпроизвеждат пред •••••••••• осъществилите се пред тези свидетели факти, пряко касаещи поведението на ищеца към момента на извършване на вменените му простъпки. Няма основание да не се кредитират показанията на свидетелите, намиращи се в трудово правоотношение с ответника, доколкото е житейски оправдано преки наблюдения върху поведението на ищеца на работното му място да имат именно неговите колеги и служителите, с които ищецът е бил в непосредствен контакт при извършване на трудовите си задължения като ••••••••••. Съдът намира, че показанията на всеки един свидетел са в пълен синхрон с доказателствената съвкупност по делото, вкл. с дисциплинарната преписка по издаване на оспорената заповед. Съдържанието на депозираните в хода на дисциплинарното производство доклади на съдебните служители се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства. В хода на настоящото производство не са ангажирани каквито и да е доказателства, които да опровергават разказаното от свидетелите.

Описаните в заповедта деяния (действия) на ищеца са квалифицирани от работодателя като дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“ по см. на чл. 187, ал. 1, т. 8 и като дисциплинарно нарушение „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове“ по см. на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. Обосновано е в заповедта, че извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина са „тежки“ по см. на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.

Съгласно чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ нарушения на трудовата дисциплина са злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения. Както е разяснено с Решение № 214/15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № ••••••••/2016 г., ІV г.о., хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ включва три отделни състава: 1. злоупотреба с доверието на предприятието; 2. уронване на доброто име на предприятието и 3. разпространяване на поверителни за предприятието сведения.

Злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за конкретната длъжност, може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работодателя и работника или служителя. Отличителният признак на понятието е, че работникът или служителят е извършил деянието недобросъвестно, тъй като трудовият договор е сключен с оглед личността му, а работодателят се е доверил на неговата добросъвестност при изпълнението на задълженията - Решение № 60285/19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1871/2021 г., III г. о., Решение № 129/25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. •••••••••280/2018 г., ІІІ г.о. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието – действие или бездействие, е извършено умишлено /Решение № 242/21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 932/2011 г., ІV г.о., Решение № 108/27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2014 г., ІІІ г.о. и цитираната в него практика/. Тоест, злоупотребата с доверие е съставомерно деяние не само тогава, когато е извършено умишлено - когато предпоставя намерение за извличането на определена облага или за увреждането на работодателя, но и когато обективно са настъпили неблагоприятни последици за работодателя вследствие на виновното злепоставяне на неговото доверие от работника или служителя.

Уронване на доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета на предприятието – в този смисъл Решение № 214/15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № ••••••••/2016 г., ІV г.о., Решение № 94/26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. •••••••••088/2019 г., ІІІ г.о. и цитираната в него друга практика на върховния съд. Не е необходимо нарушението да е умишлено, може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл. относно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера, което засяга съществено интересите на работодателя.

Според цитираното по-горе Решение № 129/25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. •••••••••280/2018 г., ІІІ г.о., доколкото злоупотребата с доверие и уронването на доброто име представляват правна квалификация на поведение, което причинява неизпълнение на трудово задължение, то е възможно с едно деяние (действие или бездействие) да се осъществят едновременно съставите на злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието. Затова, когато работникът или служителят умишлено не е изпълнил етичните правила и норми, този факт е станал достояние на трети лица, вкл. на други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес, то тогава ще е налице едновременно злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на работодателя.

Втората обоснована от работодателя квалификация на извършените от ищеца деяния касае предвиденото в чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ нарушение на трудовата дисциплина, която се изразява в неизпълнение от работника или служителя на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение. Същевременно, нарушение на трудовата дисциплина като основание за налагане на наказание от страна на работодателя е всяко неизпълнение на което и да е задължение на работника или служителя по трудовото правоотношение, в т.ч., и на изискването за спазване на етичните норми за поведение /т. нар. етичен кодекс/ в предприятието като система от правила, задължаващи работниците и служителите да имат определено поведение (наред с изискването за стриктно спазване на трудовата дисциплина) с цел укрепване авторитета на работодателя и професията в обществото, подобряване ефективността на работата, утвърждаване на професионалните взаимоотношения. След като съблюдаване на етичните норми и правила е изискване на ръководителите в една йерархично построена система към всички работници или служители, във всички нейни структурни поделения, подобно на изискването за спазване на правилника за вътрешния ред, който също няма нормативен характер, а неспазването на установените правила за вътрешния ред по аргумент на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ е квалифицирано от законодателя като „вид нарушение на трудовата дисциплина“, то и изискването за спазване на етичните правила в отношенията между служителите с цел избягване на конфликт на интереси и други взаимоотношения сочи за нарушение на трудовата дисциплина /Решение № 80 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. •••••••••679/2008 г./. Етичните норми изискват работникът или служителят не само при непосредствено изпълнение на служебните си задължения, но и като цяло в професионалния и обществения живот да не допуска поведение, което е несъвместимо с добрите нрави и да не участва в скандални прояви, с които би могъл да накърни престижа на предприятието. Добрите нрави са морални норми, спазването на които етичният кодекс въздига в служебно задължение. В този смисъл нарушаването на етичните правила и норми съставлява нарушение на трудово задължение, а оттам и на трудовата дисциплина.

В случая при съвкупния анализ и оценка на събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за безспорно установено по делото, че ищецът е извършил всяко едно от описаните в процесната Заповед № •••••/27.06.2025 г. на председателя на ••••••••••••• шест отделни деяния (действия).

В хода на настоящото производство се доказа по несъмнен за •••••••••• начин, че на 18.05.2025 г. /неделя/ в сградата на •••••••••••• отделение на •••••••••••• съдебният секретар (и ищец) И. И. е отправила твърдения пред •••••••••• •••••••••••, че вместо да изпълнява трудовите си задължения съдебният секретар ••••••••••• е участвала по време на работа в сексуален акт с магистрат – съдия от •••••••••••• отделение на •••••••••••••. Установи се, че около 8:00 ч. сутринта на 18.05.2025 г. /неделя/ в сградата на •••••••••••• отделение на •••••••••••• ищецът е отправил твърдения в подобен смисъл и лично към •••••••••• •••••••••••. Установи се, че ищецът е заявил пред •••••••••• ••••••••••• намеренията си да уведоми съпругата на конкретният съдия, че съдебният секретар ••••••••••• е участвала в сексуален акт с него на 18.05.2025 г.

Съдът намира, че с поведението си на 18.05.2025 г. ищецът е осъществил

едновременно фактическите състави на злоупотреба с доверието на предприятието и уронване на доброто име на работодателя. Злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието са сами по себе си тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като се отнасят до най-съществения елемент на трудовото правоотношение – престирането на работна сила. Съгласно чл. 126, т. 9 КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие, както и да пази доброто име на предприятието. В случая с действията си ищецът е злепоставил отношенията си на доверие с работодателя, което злепоставяне е последица именно от недобросъвестното му поведение, с което е нарушил основното си задължение да бъде лоялен към своя работодател. С отправянето на твърдения пред най-малко двама служители на •••••••••• за участие на •••••••••• в сексуален акт със съдия ищецът е действал в противоречие с доверието, което работодателят му е оказал при възникване на трудовото правоотношение между страните, респ. при възлагане на ищеца на изпълнението на работата за длъжността ••••••••••••“. Действително, по делото са налице данни, че между ищеца И. и •••••••••• •••••••••• съществува напрежение на личностна основа, неясна за •••••••••• поради липса на достатъчно доказателства, а и поради неотносимостта към предмета на делото. Наличието на подобно напрежение обаче не оневинява ищеца, нито е основателна причина за неговото крайно неетично и непрофесионално поведение спрямо личността на •••••••••• ••••••••••, което впоследствие е довело и до злоупотреба с доверието на работодателя. Не съществува съмнение, че трудовото правоотношение с лице, на което работодателят е преценил да възложи изпълнението на функциите за длъжността ••••••••••••“, възниква именно с оглед личността на това лице. Този извод, освен че се основава на съдържанието на длъжностната характеристика за тази длъжност, следва и от житейското разбиране, че служителите в съдебната власт са хора, които в професионалните си отношения се ръководят от принципи като честност, съвестност, коректност и уважение към околните. Неслучайно преамбюлът на ••••••• на съдебните служители, приет от ВСС, гласи, че етичните правила за поведение ангажират моралния дълг на съдебните служители, като всеки отделен служител, осъществявайки своите професионални задължения в услуга на обществото и неговите граждани, допринася за формирането на облика на цялата съдебна система, а несъобразяването с етичните норми на поведение води до уронване престижа на съдебната власт и загубата на доверие в нея. С осъщественото на 18.05.2025 г. поведение ищецът е компрометирал оказаното му от работодателя доверие, при което е злепоставил неговите интереси при изпълнението на служебните си задължения съдебният секретар да има поведение, съобразено с професионалната и морална етика. С действията си ищецът е уронил доброто име на работодателя, като го е злепоставил пред трети лица. Фактът на неизпълнение от ищеца на приложимите в предприятието етични правила и норми е станал достояние на най-малко двама други служители на •••••••••••• отделение на ••••••••••••, а за наличие на нарушение по см. на чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2 КТ е достатъчен и фактът на извършването му пред други служители на работодателя /Решение № 129/25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. •••••••••280/2018 г., ІІІ г.о./.

Не на последно място, с простъпките си от 18.05.2025 г. ищецът не е изпълнил трудовите си задължения, предвидени в длъжностната характеристика, Правилника за администрацията на съдилищата и ••••••• на съдебните служители. Съгласно Раздел V, чл. 2.1. от приетата като писмено доказателство Длъжностна характеристика за длъжността ••••••••••••“ в •••••••••••• отделение на ••••••••••••• съдебният секретар носи отговорност за точно, срочно и качествено изпълнение на посочените в Глава двадесет и първа „••••••••••••“ от Правилника за администрацията на съдилищата /ПАС/ задължения и за спазване на ••••••• на съдебните служители. Съгласно Раздел V, чл. 2.2. от длъжностната характеристика съдебният секретар се задължава при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот да има поведение съобразно професионалната етика, в т.ч., да не уронва престижа на съдебната власт. По силата на чл. 149, ал. 3 ПАС съдебните служители спазват ••••••• на съдебните служители, приет от ВСС. Сред основните принципни на ••••••• на съдебните служители са отговорност /съдебният служител да следва поведение, което не накърнява престижа на съдебната власт, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот/, честност /съдебният служител в зависимост от функциите, които изпълнява, да осъществява действия, предлага и взема решения, водещи до елиминиране на произвола и укрепване на доверието в съдебната система/, колегиалност и учтивост /при изпълнение на служебните си задължения съдебният служител да се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на личността/. Съгласно чл. 16 от ••••••• при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител следва поведение, което е съвместимо с добрите нрави и не уронва престижа на съдебната власт. Изброените нормативни актове са влезли в сила преди постъпване на ищеца на работа при ответника, ищецът е бил запознат с тяхното съдържание, и подписвайки длъжностната характеристика, се е задължил да спазва установените в тях правила и норми на етично и професионално поведение. Процесната простъпка на ищеца от 18.05.2025 г. е в разрез с последните и ги нарушава изцяло.

Установи се по делото и извършването от ищеца на вменените му с атакуваната уволнителна заповед дисциплинарни простъпки на 20.05.2025 г. На посочената дата ищецът И. И. е направила звукозапис на собствения си мобилен телефон на провеждан в следобедните часове на 20.05.2025 г. в стая № ••••••••• в сградата на •••••••••••• отделение на •••••••••••• разговор с участието на ищеца, съдебния ••••••••••• •••••••••••••• и съдебните секретари ••••••••••• и •••••••••••, без тяхното съгласие и знание. След като ••••••••• и •••••••••• разбрали, че се извършва звукозапис на разговора им, ••••••••• отправила искане към И. да спре звукозаписа, при което последната тръгнала, крещейки, да излиза от стая № ••••••••• и се отправила към контролния център на Главна дирекция „••••••“, минавайки по служебния коридор на първия етаж на сградата на ••••••••••. Установи се, че непосредствено след случилото се ищецът се е свързал чрез мобилен телефон ••••••••••• със Районен център – •••••••• на 20.05.2025 г. в 14:54 ч., към който е подал информация, че е пребит от съдебния ••••••••••• на ••••••••••. Това действие на ищеца се потвърждава освен от показанията на свидетеля очевидец

•••••••••••, но и от приетия като веществено доказателство по делото магнитен носител - 1 бр. компакт диск, предоставен от Дирекция „Национална система ••••••••“ с писмо с вх. ••••••••••••••••••••/29.12.2025 г. За снемане на хартиен носител на съдържанието на компакт диска, състоящо се от електронните картони на инцидента и 1 бр. звукозапис, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието и не е оспо•••••••••• от страните. Вещото лице е установило съдържанието на звуковия файл с окончание „wav“, като е констатирало, че сигналът е подаден от жена, която се представя за И. И.. Същата посочила, че се обажда от ••••••••••••, за да подаде сигнал, че съдебният ••••••••••• на •••••••••••• я нападнала в нейната стая и я блъснала в стената, стиснала й ръката и искала да й счупи телефона. И. И. посочила, че •••••••••••••• я заплашила, че ще я уволни. В открито съдебно заседание, проведено на 10.02.2026 г., съдът е извършил оглед на компакт диска по реда на чл. 204 ГПК чрез сравняване съдържанието на файловете в диска със съдържанието, отразено от вещото лице в съдебно-техническата експертиза. В съдебно заседание е изслушан и звуковият файл с окончание „wav“. При пълно съответствие на съдържанието, размера и вида на файловете с констатираните такива в експертизата, съдът кредитира изцяло заключението като обективно, вярно и компетентно изготвено. И не на последно място, доказа се по делото, че непосредствено след проведения на 20.05.2025 г. със служител на Районен център – •••••••• разговор, ищецът И. И. е заплашила •••••••••• •••••••••••, че ако не потвърди пред пътуващите към •••••••••• служители на ••••••••••, че •••••••••••••• я е пребила, ще пострадат децата на ••••••••••••.

Съдът намира, че с поведението си на 20.05.2025 г. ищецът отново е осъществил едновременно фактическите състави на злоупотреба с доверието на предприятието и уронване на доброто име на работодателя, като в тази връзка препраща изцяло към разсъжденията си по-горе по повод ищцовата простъпка на 18.05.2025 г. Служителят е злепоставил за втори пореден път отношенията на доверие със своя работодател, което злепоставяне е последица от очевидно недобросъвестното и преднаме•••••••••• поведение на ищеца. Ищецът е действал в явно и пълно противоречие с доверието, което работодателят му е оказал при възникване на трудовото правоотношение между страните и при възлагане на ищеца да изпълнява функциите за длъжността ••••••••••••“. С действията си ищецът е уронил доброто име на работодателя, като го е злепоставил пред трети лица. Фактът на неизпълнение от ищеца на приложимите в предприятието етични правила и норми е станал достояние както на поне трима други служители на •••••••••••• отделение на ••••••••••••, така и на трети външни за работодателя лица – служителите на Районен център – •••••••• и служителите на ••••••••••. Също така, с простъпките си от 20.05.2025 г. ищецът е допуснал повторно неизпълнение на трудовите си задължения, предвидени в съответните разпоредбите от длъжностната характеристика, Правилника за администрацията на съдилищата и ••••••• на съдебните служители, обсъдени от •••••••••• по-горе.

По отношение на твърденията в исковата молба, че съдебният ••••••••••• •••••••••••••• е пребил ищеца, вследствие на което последният получил телесни

увреждания, изразили се в контузия на шията, наранявания и охлузвания на китката и предмишницата на лявата ръка, съдът намира за необходимо да допълни следното:

От показанията на свидетелите •••••••••• и ••••••••••• се установява, че няколко дни преди събитията, състояли се в сградата на •••••••••• на 20.05.2025 г., ищецът претърпял пътно-транспортно произшествие със собствения си лек автомобил, както и че на 19.05.2025 г. ищецът е носил диадема на главата си вследствие претърпян удар по лекия му автомобил. Свидетелят •••••••••• не е виждала И. да носи яка на шията на 20.05.2025 г., но от нейния разказ се установява, че през дните преди 20.05.2025 г. ищецът е носил яка/шина на шията си, както и бинт на единия глезен. От показанията на свидетеля Г. се установява, че непосредствено след следобедната случка на 20.05.2025 г. видими белези от насилие и следи от наранявания по кожата на ищеца не е имало.

Приет като писмено доказателство по делото е Протокол за ПТП № •••••••••••••, от чието съдържание се изяснява, че на 16.05.2025 г. е настъпило ПТП с участието на трима водачи, сред които и водачът на лек автомобил марка „••••••••••“, с рег. № ••••••••••• - И. О. И., чието ЕГН в протокола съответства на ЕГН на ищеца по делото. От съдържанието на протокола за ПТП не се установяват пострадали от въпросното произшествие лица.

От изисканата по реда на 186 ГПК информация от Столичната здравноосигурителна каса се установява, че за периода от 10.05.2025 г. до 19.05.2025 г. на ищеца не са извършвани прегледи, специализирана медицинска помощ, медицинска дейност, медикодиагностични дейности и/или дентална помощ, реимбурсирани от бюджета на •••••••••.

Приет като веществено доказателство по делото е магнитен носител - 1 бр. компакт диск, предоставен от Дирекция „Национална система ••••••••“ с писмо с вх. № ••••••••••••/23.02.2026 г. В откритото съдебно заседание, проведено на 10.03.2026 г., съдът е извършил оглед на компакт диска по реда на чл. 204 ГПК. Изслушан е и звуковият файл с окончание „wav“. От извършения оглед се установява, че на 16.05.2025 г. в 8:00 ч. и в 8:13 ч. ищецът И. И. се е свързал чрез мобилен телефон ••••••••••• със Районен център – ••••••••. Съдът констатира, че мобилният номер, от който ищецът е подал сигнал на 16.05.2025 г., е идентичен с мобилния номер, чрез който ищецът се е свързал със спешна помощ на 20.05.2025 г. След изслушване на двата звукови файла от прикрепените в кориците на делото магнитни носители съдът намира, че гласът на лицето, подало сигнала на 16.05.2025 г., е идентичен с гласа на лицето, подало на 20.05.2025 г., т.е. ищецът И. И. е подал и двата сигнала.

Приобщено по делото е Съдебномедицинско удостоверение № •••••••••/2025 г., в което е отразено, че при прегледа на ищеца на 21.05.2025 г. специалист по съдебна медицина е установил контузия на шията, причиняваща ограничаване в обема на движения на главата поради болков синдром, наложило поставянето на клиничната диагноза „навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб“ и наложило поставянето на имобилизираща яка; контузия на лява гривнена област с охлузване по кожата на същото ниво, наложило поставянето на мека имобилизация на крайника. Констатирал е, че травматичните увреждания на ищеца са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат да имат както обекти от околната среда, така и части на човешкото тяло (вкл. свободни ръбове на човешки нокти) и могат да се получат по време и начин, съобщен в предварителните сведения, че на 20.05.2025 г. около 14:50 ч. на работното си място И. И. била нападната от нейна шефка, която я блъскала в стена и извивала ръката .

В случая при съвкупния анализ и оценка на събраните писмени, веществени и гласни доказателства съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че на 20.05.2025 г. ищецът е пребит от съдебния ••••••••••• в •••••••••••• отделение на •••••••••••••. По делото се събраха достатъчно убедителни за •••••••••• доказателства, които опровергават напълно твърденията за нанесени на ищеца травматични увреждания от страна на ••••••••••••••. От друга страна, липсват достатъчно доказателства, които да установяват, че уврежданията на ищеца са настъпили в резултат на пътно-транспортното произшествие от 16.05.2025 г., в което ищецът е участвал. Тези факти обаче не са предмет на делото, доколкото спорът е концентриран върху обстоятелството дали ищецът е „пребит“ от съдебния •••••••••••, като при евентуален положителен отговор на този въпрос съдът би следвало да приеме, че ищецът не е извършил описаната в т. 4 от уволнителната заповед простъпка. Случаят обаче не е такъв, поради което твърденията на ищеца в тази връзка са неоснователни. За прецизност и изчерпателност, съдебната практика приема, че медицинските документи, удостоверяващи здравословното състояние на едно лице, са частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК и се ползват само с формална доказателствена сила, поради което верността на съдържанието им следва да се преценява от •••••••••• по вътрешно убеждение и съвкупно с всички останали събрани по делото доказателства /в този смисъл – Решение № 17/03.02.2012 г. по гр. д. № 339/2011 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 2722/04.06.2024 г. по к. гр. д. •••••••••550/2023 г. на ВКС, I ГО/. В случая верността на така отразените в представеното от ищеца съдебномедицинско удостоверение обстоятелства е оспорена от ответника и опровергана от него чрез събраните по делото доказателства.

В светлината на всичко изложено дотук, съдът намира, че ищецът е извършил всяко едно от описаните в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, като по този начин е злоупотребил с доверието на работодателя, уронил е доброто му име и е допуснал неизпълнение на трудовите си задължения, предвидени в длъжностната характеристика, Правилника за администрацията на съдилищата и ••••••• на съдебните служители. Следователно, налице е установеното от работодателя основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят преди да наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя – в този смисъл Решение •••••••••61/17.06.2010 г., на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., ІІІ г. о., Решение № 305/1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 620/2009 г., III г. о., Решение № 372/01.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2009 г., IV г. о., Решение № 236/19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 34/2012 г., III г. о. В случая в исковата молба се твърди, че при определяне на наказанието работодателят не е извършил законосъобразна преценка по чл. 189, ал. 1 КТ.

При извършване на преценката по чл. 189, ал. 1 КТ следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т.ч., значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и цялостното му поведение при полагането на труд - преди и след извършване на нарушението /Решение № 62 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2020 г., III г. о., ГК/. За да съответства на най-тежкото наказание, неизпълнението на задълженията на работника/служителя следва да не е епизодично или изолирано, като наличието на други санкционирани нарушения се явява утежняващо обстоятелство /Решение по гр. д. № 799/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 1061 от 26.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9736/2022 г./. Тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната от работника или служителя работа, характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, както и доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата /Решение № 167/14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ВКС, IV г. о./. Следва да се съобразят и неблагоприятните за работодателя последици от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността му.

Съдът счита, че с оглед допуснатите от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е извършил правилна преценка по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствие между допуснатите от ищеца нарушения на трудовата дисциплина и наложеното му най-тежко дисциплинарно наказание. Съобразена е тежестта на извършените общо шест на брой деяния, осъществяващи състава на няколко дисциплинарни нарушения, както и извършването им от ищеца на две различни дати. Взета е предвид значимостта на заеманата от ищеца длъжност ••••••••••••“ в орган на съдебна власт, както и обстоятелството, че нарушенията на ищеца са станали достояние пред други служители, както и пред външни лица. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя само по себе си съставлява дисциплинарно нарушение по см. на чл. 190, т. 4 КТ, която разпоредба дава възможност за това нарушение да се наложи най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“. Нарушението, уронващо доброто име на предприятието, е формално, тъй като не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат, и е съставомерно, независимо от формата на вината. Следователно, преценени от обективна страна, процесните нарушения на ищеца, довели до злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя, са „тежки“ по см. на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ и обосновават налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В допълнение, от писмените доказателства по делото се установява, че в периода от 2020 г. до 2024 г. срещу ищеца са образувани общо три други дисциплинарни производства. Първото от тях е завършило с налагане на ищеца на дисциплинарно наказание „забележка“ за неспазване на техническите и технологичните правила, а следващите две дисциплинарни производства са преждевременно прекратени поради липса на достатъчно доказателства за извършване на твърдените нарушения. Едно от прекратените дисциплинарни производства е образувано по сигнал на съдебния служител ••••••••••••• Николаева В.ева с твърдения, че ищецът я следял извън сградата на ••••••••••. Извършени преходни дисциплинарни нарушения, за които не е наложено наказание, могат да бъдат взети предвид и да обосноват най-тежкото наказание, защото това поведение е критерий по чл. 189, ал. 1 от КТ - Решение •••••••••3/07.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2017 г., ІV г. о.; Решение № 315/14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3968/2016 г. на ВКС, ІV г. о. Следва да се вземат предвид и оценките на ищеца от извършените в периода от 2021 г. до 2024 г. атестации – показателят „взаимоотношение на съдебния служител с останалите служители“ системно е оценяван със среден брой точки. Съобразено е и субективното отношение на ищеца към нарушенията - липсата на самокритичност към деянията му и нежелание за недопускане повторно на такова поведение, демонстрирани в писмените обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ. Както се посочи по-горе, формата на вината е без значение при уронване на доброто име на работодателя. Същата обаче има значение при извършване на преценката по чл. 189 КТ. В случая проявите на ищеца се характеризират с явна преднаме••••••••••ст за увреждане и злепоставяне. Ищецът е осъзнавал неправомерността на извършените от него действия, които са засегнали доброто име на работодателя пред други негови служители и външни лица, злепоставили са отношенията му с провинилия се служител и са създали напрежение, тревога и притеснение сред съдебните служители. Поведението на ищеца, изразило се в незачитане и несъблюдаване на приложимите в предприятието по-високи изисквания към етичните качества на служителите в съдебната власт, не е еднократно, нито представлява изолиран случай. Описаните дотук обстоятелства, при които са осъществени нарушенията, са в състояние да оборят твърденията на ищеца за тяхната малозначителност.

Като съобрази всичко изложено, съдът достига до извод, че работодателят е провел пълно и главно доказване на законосъобразността на уволнението, поради което Заповед № ••••• от 27.06.2025 г. на председателя на ••••••••••••, с която на ищеца И. И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, не следва да се отменя като незаконосъобразна. Следователно, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

При извод за законосъобразност на обжалваното уволнение потестативното право за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност ••••••••••••“ в •••••••••••• отделение на ••••••••••••• не е възникнало, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:

При извод за законосъобразност на обжалваното уволнение правото на ищеца на обезщетение за оставане без работа и на обезщетение за по-нископлатена работа не е възникнало, поради което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и чл. 225, ал. 2 КТ се явяват неоснователни и следва да бъде отхвърлени.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има единствено ответникът в производството, който доказва извършването на разноски в размер на 5 лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 200 лв. за възнаграждение на вещото лице по ССч.Е и 178,95 евро за възнаграждение на вещото лице по СКомп.Е. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лв. съобразно чл. 37 ЗПП вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 НЗПП.

Следователно, в полза на ответника следва да се присъдят общо 437,15 евро за разноски.

Така мотивиран, съдът