Решение № 240 от 4.10.2024 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 423/2024 г.

Производството е по реда на гл.ХХ от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№8739/30.04.2024г. от „•••“ ЕООД ЕИК ••• със седалище и адрес на управление: гр.К., чрез адв.В. Д., срещу решение №220/13.03.2024г. по гр.д. №3466/2022г. на РС-Добрич, с което се ОБЯВЯВА за недействително Допълнителното споразумение от 10.10.2022г. към трудов договор №164/13.07.2018г, сключено между с К. Н. В. с ЕГН •••••••••• от с.П., общ.Г.Т., и “•••“ ЕООД ЕИК ••• седалище и адрес на управление: гр.К., при злоупотреба с право от страна на работодателя, на осн. чл. 74, ал. 1 КТ; ПРИЗНАВА се ЗА НЕЗАКОННА И се ОТМЕНЯ Заповед № 1114/01.11.2022г. на управителя на „•••“ ЕООД ЕИК •••, с която, на осн. чл. 71, ал. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с К. Н. В. с ЕГН ••••••••••, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; ВЪЗСТАНОВЯВА се К. Н. В. с ЕГН •••••••••• на заеманата преди уволнението длъжност „кантарджия“ в база с.П., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; ОСЪЖДА се “•••“ ЕООД ЕИК ••• седалище и адрес на управление: гр.К., да заплати на К. Н. В. с ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 2085.70 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2022 г. до окончателното издължаване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и разноски по делото. Въззивникът намира решението за недопустимо, евентуално неправилно.В частта на иска за недействителност на доп.споразумение счита решение за недопустимо като постановено по незаявени от ищеца обстоятелства като се аргументира чрез съпоставяне на съдържанието на исковата молба с мотивите на съдебния акт. Счита решението да е постановено и при допуснато нарушение на разпоредбата на чл.214 от ГПК поради недопустимо изменение на основанието и петитума на иска за недействителност на доп.споразумение. Решението намира за постановено в нарушение на чл.12, вр.чл.235 и чл.236 от ГПК-необсъждане на всички възражения на ответника, сега жалбоподател, както и на събраните по делото доказателства; в нарушение на чл.172 във вр.чл.164 от ГПК-кредитиране на показанията на съпруга на ищцата без съпоставяне с показанията на останалите свидетели; нарушение на чл.74 и чл.75 от КТ с доводи недействителността евентуално да засяга само клаузата „срок за изпитване“ и с доводи за недобросъвестност на ищцата, тъй като е знаела, че не отговаря на изискванията за новата длъжност. Излага, че след сключване на допълнителното споразумение ищцата започнала да изпълнява нови трудови задължения и ако иска по чл.74 от КТ бил допустим, то бил неоснователен, а от неговата неоснователност следвала неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, а от неоснователността на последния следвала неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, който бил и недоказан тъй като ищцата не удостоверила оставането си без работа за срок от 6-месеца. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита основанията на въззивника за обжалване на решението за необосновани, да не са допуснати твърдяните нарушения на процесуалния и материалния закон. Иска отхвърляне на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 13.04.2024г., когато решението е връчено на обжалващия, активно легитимиран като страна-ответник в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК. По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното: Атакуваното решение е постановено по предявени с искова молба вх. №20683/25.11.2022г., уточнена с молба вх.№936/16.01.2023г., от К. Н. В. с ЕГН •••••••••• от с.П. общ.Г.Т., срещу “•••“ ЕООД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр.К., искове по чл. 74, ал.1 от КТ за прогласяване недействителност на допълнително споразумение от 10.10.2022г. към трудов договор между страните с №164/13.07.2018г.; по чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ както следва: за отмяна като незаконосъобразна на заповед №1114/01.11.2022г. на управителя на „•••“ ЕООД, с която трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 01.11.2022 г.; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „кантарджия”; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от шест месеца, считано от 01.11.2022г., в размер на 2085.70лава/след допуснато изменение с определение от 16.02.2024г./, разлика между дължимото за периода обезщетение за незаконно уволнение и полученото за същия период обезщетение за безработица, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност/в случай на отхвърляне на исковете по по чл. 74, ал. 4 КТ и по чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ/ са предявени искове по чл.224 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата 377, 13лева/след допуснато изменение с определение от 16.02.2024г./ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 работни дни за 2022г., ведно със законната лихва считано от датата 01.11.2022г. до окончателното й изплащане, и по чл.221 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата 901.09лева/след допуснато изменение с определение от 16.02.2024г./ обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя без предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата 01.11.2022г. до окончателното й изплащане. Предявен е бил и иск по чл.344 ал.1 т.4 КТ за поправка на вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на ищцата, оттеглен с уточняващата молба с вх.№936/16.01.2023г. Няма спор по фактите, установено е и от събраните по делото доказателства, че трудовото правоотношение между страните датира от 2018г., когато по силата на трудов договор с №164/13.07.2018г., считано от 16.07.2018г. К. В. е заела в „Агросилоз“ ЕООД/сега с наименование „•••“/ длъжността „кантарджия“ с място на работа с.П.. Като правно основание за сключване на трудовия договор са посочени разпоредбите на чл.67, ал.1, т.1 във вр.с чл.70, ал.1 от КТ, които регламентират договор със срок за изпитване за сключването на окончателен безсрочен трудов договор. Така възникналото трудово правоотношение е предоговорено на 10.10.2022г., когато с допълнително споразумение към трудов договор №164/13.07.2018г., считано от 10.10.2022г. ищцата е преназначена на длъжността „домакин на склад“ в база[1]с.П., като е уговорен срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Няма доказателства за опорочаване на волята на ищцата на ищцата при подписване на допълнителното споразумение, респ. не е налице едностранно изменение на трудовото правоотношение. Обстоятелството, че предложението за промяна е направено в края на работния ден не е форма на принуда, ищцата е имала право на избор да подпише или не, подписвайки се е съгласила с предложената промяна. В срока за изпитване, със заповед №1114/01.11.2022г. на управителя на „•••“ ЕООД, трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 01.11.2022г. Няма спор, че заповедта е връчена, за дата на връчване в приложения към трудовото досие на ищцата екземпляр е посочена датата 02.11.2022г. Спорните по делото въпроси се свеждат до това дали действителен източник на трудовоправното отношение между страните е допълнителното споразумение от 10.10.2022г. и дали правото на уволнение е упражнено при наличието на приложеното основание по чл.71, ал.1 от КТ. Твърдения на ищцата в исковата молба, уточнени и в първото открито съдебно заседание, макар и не съвсем логически последователни, са за недействителност на допълнителното споразумение от 10.10.2022г., съдържащо клауза за срок за изпитване за длъжност, каквато не е съществувала и не е била изпълнявана от нея, не е била и предназначена за трудоустроено лице, при което предоговарянето на трудовото правоотношение е в нарушение на чл.314 и чл.315 от КТ, евентуално при заобикаляне на закона, тъй като е формално и с цел съкращаването и без съблюдаване изискванията за подбор и предварителна закрила, при което не е било налице основанието по чл.71, ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото и правоотношение. Ищцата е твърдяла, че към датата на сключване на трудовия договор за заемане на длъжността „кантарджия“ е с 50% намалена работоспособност според решение на ТЕЛК. През м.септември 2020г. претърпяла две операции след което и била опредЕ. 90% неработоспособност. С решението на ТЕЛК и била дадена и препоръка да продължи да работи като „кантарджия“. На тази длъжност била назначена до 10.10.2022г. когато била преназначена на длъжността „домакин на склад“. Било и обяснено, че няма да има промяна в мястото и характера на работата, че това се прави формално заради щатното разписание и не засяга интересите и. В базата в с.П. никога не е имало склад, нито домакин. Връчена и била длъжностна характеристика за „домакин“, в която не било упоменато в кой склад следва да изпълнява функциите си, а вместо това пишело „в складовете“. Никой не и бил предал стоки и имущество след съответната инвентаризация. Останала на работното си място като кантарджия. На управителя било известно здравословното и състояние но не и било поискано ново медицинско удостоверение за новата длъжност, за да се установи и дали може да изпълнява такава. Въпреки, че била с 90% намалена работоспособност била назначена на място, което не съществува и което не е за трудоустроени лица, изцяло в противоречие на чл.315 от КТ. В допълнителното споразумение било посочено, че следва да ползва 20 дни платен годишен отпуск вместо полагащите и се съгласно чл.319 от КТ 26 работни дни. Вписано било и, че следва да постъпи на работа в 7-дневен срок от подписване на споразумението и от връчване на уведомлението винаги била готова да предостави работната си сила, но никой не и поискал да изпълнява длъжността „домакин“. Работодателя знаел и, че не е с икономическо, а с техническо висше образование. Допълнителното споразумение и било връчено в края на работния ден и заявено, че непременно трябва да го подпише и да се предаде на администрацията. Без да има възможност да се запознае със съдържанието на документа и да се консултира с близките си ищцата била принудена да го подпише. Допълнителното споразумение противоречало на чл.314 във вр.с чл.315, ал.1 от КТ, назначаването и било с цел съкращаването и, при заобикаляне на изискванията за подбор и предварителна закрила. Заповед № 1114 /01.11.2022г. на управителя за прекратяване на трудовото и правоотношение била изпратена по имейл в базата след като била напуснала работното си място. Връчена и била от колежките.С нея трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ без да има посочени причини за това, извършено било при липса на основание. Работодателят бил извършил реално съкращаване на щата на ищцата и за да заобиколи разпоредбите, уреждащи процедурата по прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата и извършване на подбор предприел действия по формално сключване на допълнително споразумение за промяна на длъжността с изпитателен срок. Ответникът е оспорил исковете с твърденията, че при добра воля и взаимно съгласие на страните било сключено допълнителното споразумение от 10.10.2022г. Нямало данни работодателя или друг служител да е въвел в заблуждение ищцата относно промяната на трудовия договор. Не отговаряло на фактическата обстановка, че работника е останал на старата си длъжност „кантарджия“. Невярно било, че в базата в с.П. никога не е имало склад, напротив имало складове. Дали е имало или не е имало до настоящият момент длъжност „домакин“ в базата бил ирелевантен за спора въпрос. Дори и да са налице административни нарушения от страна на работодателя, това не променяло въпроса с прекратяване на трудовото правоотношение. Ищцата била назначена на нова длъжност с изпитателен срок 6 месеца и в тази връзка вече няма защита съгласно чл.317 от КТ и няма значение здравословното състояние на работника. Не било налице задължение за работодателя да се съобразява с разпоредбата на чл.315 ал.1 от КТ и да се взема предвид, че ищцата е трудоустроено лице. Без значение било, кога и как, дали в края на работния ден е връчено споразумението и как то е подписано, след като е налице волеизявление от страна на работника. Правилно и законосъобразно била изготвена заповед №1114/01.11.2022г., законосъобразно било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ без да има посочени причини за това. При договор с изпитателен срок в полза на работодател последният не бил длъжен да сочи причини, не бил длъжен да се съобразява с решение от ТЕЛК съгласно чл.333 ал. 1 т.2 от КТ и да иска разрешение от Районната инспекция по труда. Разрешаването на спора относно недействителността на допълнителното споразумение от 10.10.2022г. е от преюдициално значение за законосъобразността на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение и основанието, на което е извършено- чл.71, ал.1 от КТ. Съгласно чл.71, ал.1 от КТ страната, в чиято полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок. Тя не е длъжна да мотивира прекратяването на договора. Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си. Според правилото на чл. 70, ал. 5 от КТ за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. В този смисъл, ако по реда за изменение на трудовото правоотношение, по взаимно съгласие между страните е постигнато писмено споразумение за изменение на осъществяваната трудова функция, новата уговорка за срок за изпитване не е недействителна, независимо, че между същия работник и работодател вече е съществувало такова трудово правоотношение, в случай, че новото е за друга длъжност, при което работодателят има право да определи срок на изпитване за тази длъжност и при отрицателна преценка за качествата на работника да прекрати трудовия договор на основание чл.71, ал.1 от КТ. В процесният случай, при формална съпоставка на представените длъжностните характеристики на длъжността „домакин на склад“ и на длъжността „кантарджия“ двете длъжности действително са с различни трудовите функции. Трудовите функции на длъжността „домакин на склад“ се свеждат до организация и контрол на приемането, съхраняването, транспортирането, предаването, отпускането на стоки и материали, оформяне на отчетни документи и отговорност за липси. Трудовите функции на заемащия длъжността „кантарджия“ се свеждат до задължения за претегляне на платформен кантар на превозните средства с продукция като използва компютърната система на фирмата и софтуера за въвеждане на данни (кантарни бележки), проверявайки дали всички документи са попълнени правилно, да създава отчети, да следи визуално за замърсяване на платформения кантар, проверява превозните средства на изхода дали цялото количество е разтоварено. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че след 10.10.2022г. ищцата не е изпълнявала присъщите на длъжността „домакин“ трудови функции, а е продължила да изпълнява част от трудовите функции, които е изпълнявала на длъжността „кантарджия“- не е извършвала теглене и не е съставяла кантарни бележки, а само описи. Процесуалния представител на ответника е обяснил в първото открито съдебно заседание на 23.03.2023г., че и след 10.10.2022г. работното място на ищцата е било в кантарното помещение, ежедневно на работа са били един кантарджия, ищцата и лаборант, че след като кантарджията измери стоката, която влиза и излиза, съставя кантарни бележки, които се представят на домакина, който съставя описа. Това била работата на домакина – съставянето на опис. Няма представено поименно щатно разписание на лицата, заемащи съществуващите щатни бройки за съответните длъжности в предприятието на ответника, в частност на базата в с.П. преди и след 10.10.2022г., но е изяснено и няма спор, че длъжността „кантарджия“ до 10.10.2022г. се е заемала от ищцата и от А. Т.а Г., а длъжност „домакин на склад“ не е съществувала. Няма спор, а и по данни от представената по делото таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м.октомври 2022г., след 10.10.2022г. А. Т.а Г. се води заемаща длъжността „кантарджия“, а ищцата „домакин на склад“ и се е явявала на работа. И според показанията на св.Д. И. Г., бивш управител на базата в с.П., до 10.10.2022г. в базата не е работило лице на длъжността „домакин“. В базата се съхранявало само зърно, като работата била организирана по следния начин: след влизане на транспортното средство с автоматична сонда се вземала проба, която се изследва от лаборантката. Когато е готова пробата, на кантара светвала индикация, че може да се приеме стоката и лаборантката, която работела в кантарното, съобщавала на кантарджийката за процента на влагата. Кантара и лабораторията/пробовземането/били на едно и също място. Кантарджията записвал брутото. В кантарната книга се записвали и данни за автомобила, за тонажа, за вида на стоката. Записвал се и номера на кантарната бележка. След като кантарджията записва всички данни, стоката влиза в склада, разтоварвала се, при изход на кантара кантарджията записва колко е тарата и се образувало нетото. Всички данни освен в кантарната книга кантарджията вписвал и на компютъра. В края на деня правел дневен опис, който заедно с кантарните бележки, разпечатани от компютъра, се изпращал в К., където е счетоводството на фирмата. Тези описи и кантарни бележки били подписвани от кантарджията. Според свидетеля организацията на работата не изисквала да се назначи домакин. Ако се закупят две метли, той ги давал на работниците и те с фактурата отивали в гр.К., където ги осчетоводявали. Кантарджиите водели прецизна информация за наличностите в склада, която била достатъчна да се направи винаги по счетоводен път изчисление какви наличности трябва да има. Няколко пъти били правени ревизии в зърнобазата, чрез чужда фирма „Ес-джи-ес“, която засичала зърното с електронни уреди и установявала наличността на продукцията. Докато свидетелят бил управител/договорът му бил прекратен на 10.10.2022г./ ревизиите показвали абсолютно съвпадение с наличностите по кантарните книги, по дневните описи. Свидетелят споделя и, че базата в с.П. съществувала от 2013г., от м.май на 2022 г. имало нов, трети по ред собственик, което довело и до смяна на името на фирмата на „•••“. Свидетелят Д. Д.В. е съпруг на ищцата, има преки впечатления от зърнобазата в с.П., тъй като около четири години и половина, до м.май 2022година, е работил там като „охранител“ по силата на трудов договор с външна фирма. В базата били обособени четири силоза и две помещения големи като складове. Когато имало повече влага зърното се вкарвало там за временно съхранение докато изсъхне. Това били спомагателни складове, проветриви помещения за съхнене на продукция, изградени от заварени панели, покрити, с по два входа. Когато зърното не отговаря на показател „влага“ когато дойде от нивата се изсипвало с фадрома в складовете и работниците го обработвали докато стане годно за вкарване в силозите. Тези складове се ползвали за това. Споделя и, че когато на 10.10.22г. в 16, 45 часа прибирал с колата съпругата си от работа, тя дошла с един лист и съобщила, че понеже са сменили фирмата, проформа са я накарали да разпише договор да я преназначат, защото две кантарджийки не трябвало да се водят. Договорът донесъл И.П. и бързал тя да го разпише, защото трябвало да носи и на други хора документи. Нямало промяна в заплатата на новата длъжност. Споделила, че продължават по старому. След преназначаването и отивала в кантарното помещение, продължила да работи на кантара в едно помещение с лаборантката. След като им взели електрическите отоплителни уреди, свалили климатиците, работниците ходили на градината на г-н Борисов, собственика на фирмата, да събират дърва за огрев. Дали им печки на твърдо гориво и повечето време ходили на градините. В кантарното оставала колежката А., тъй като имала проблеми с краката. На 01.11.22г., около 5 часа на съпругата му се обадила лаборантката, че е съкратена. Свидетелката А. Т.а Г. е в трудово правоотношние с ответника от 13 години и заема длъжността „кантарджийка“ и понастоящем. Знае ищцата да е била назначена на длъжността „кантарджия“ преди повече от три години и на 10.10.2022г. да е получила заповед за преназначаване като „домакин на склад“. След датата 10.10.2022г. свидетелката си вършела старата работа по кантарджийството-изтегляла камионите и след като издадяла кантарната бележка я подавала на К./ищцата/, която я описвала на другия компютър. Преди 10.10.2022г. това/описването/ го правел кантарджията. Сега ищцата преписвала данните, които свидетелката и давала, съставяла опис, свидетелката го преглеждала като по-старша. На следващия ден сутринта описът се изпращал по електронен път в счетоводството на фирмата. Кой какво да прави решило ръководството. Договорът на ищцата в 16.30часа донесъл в базата И. И., който бил управител в Добрич. Той обяснил, че фактически тези описи ще ги пише ищцата, а свидетелката оставала на кантара. Други обяснения не дал, ищцата не го е питала защо сега ще върши част от работата на кантарджията. На 11.10.2022г. ищцата съставила описа/по данни от представения такъв на тази дата е прието едно транспортно средство със зърно/. Свидетелката споделя и, че имали и общи задължения, когато нямало работа на кантара почиствали базата, метели. Новият собственик сменил вида на отоплението в помещенията с такова на твърдо гориво, но на свидетелката не е известно някой от работниците в базата да е ходил на черешовата градина за дърва, не се сеща през процесния период К. В. да е отсъствала от кантарното помещение. След 10.10.2022г. К. не попълвала кантарни бележки. До складовете ходели всички, тя самостоятелно не ходела, защото когато се изнася зърно трябвало да се измете, да се събере, отваряли вратите на складовете да се проветрява. Ключовете за складовете стояли в кантарното. Понеже вратите на складовете били тежки при всеки внос и износ отивали двете да ги отварят, даже понякога викали техника. Не стояли в склада постоянно. Инвентаризация се правела след като приключи календарната година, м.януари идвала комисия от счетоводството и правела инвентаризация на всичко. Свидетелката С.Д.Д. е лаборант в базата в с.П. от 2013г., а към момента на разпита и като свидетел на 16.05.2023г. изпълнява длъжността управител на базата. Знае за преназначаването на ищцата, договорът и го връчил началникът на базата в Добрич И. А. пред тях, били на кантара, било 16.30часа. Преди това тя не била споделила да знае за преназначението, нито тогава обсъдила с тях новата си длъжност. На другия ден дошла на работа, в този период по принцип нямало много движение на зърно. Тя вече не сядала да тегли на кантара, правела описи на друг компютър, които изпращали на счетоводството. Едната/кантарджийката/била на единия компютър, другата/ищцата/ на другия. Описвала на този компютър приемните бележки, входни и изходни, в описа се упоменавали колите, вносителя, количеството. Описът не се подписвал, подписвала се кантарната бележка. Описът се правел вечер, когато приключва работния ден и по ел.път се изпращал на счетоводството. Тези описи преди преназначаването на К. за домакин ги правел кантарджията, след това тя ги правела, а А./кантарджийката/ги проверявала, защото можела да сгреши. Понякога К. ги изпращала на счетоводството, понякога А.. Свидетелката, ищцата и А. работели в едно помещение, кантара и лабораторията били заедно. Ключовете за складовете стоели при тях. Налагало се е ищцата да отваря складовете, но те/свидетелката и кантарджийката/ или техниците и помагали, защото нямало как сама жена да отвори и затвори вратите им. За силозите имало разтоварище където никой освен техниците не ходел. Свидетелката определяла според състоянието и качеството на зърното кой къде да разтоварва, К. не е казвала къде да сложат зърното. Ако няма приемане всички вършели нещо друго-да пометат, да почистят кантара, да скубят трева. По принцип ищцата трябвало да заключва вечер складовете, но с тяхна помощ/на свидетелката и на кантарджийката/и с помощта на техниците. Базата била малка и всички били участници. Свидетелката била шофьора в базата и със служебната кола водила колегите си до градините. Водила трима-четирима колеги, но не си спомня дали К. е идвала. В трудовото досие на ищцата е приложно ЕР на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД №0308 от заседание №11/21.01.2021г. за преосвидетелстване на ищцата от състояние на 50% трайно намалена работоспособност на 90% трайно намалена работоспособност по причина на онкологично заболяване, изпратено на работодателя от РЗИ-Варна, входирано с №682/02.02.2021г. Това несъмнено означава и, че ищцата ползва закрила по чл. 333, ал.1, т. 2 от КТ. С решението на експертната лекарска комисия е предписано и, че трудостроената може да работи като „кантарджия“, а като противопоказни условия на труд е посочено „гежек физически труд, контакт с токсични ноксии“. След като ищцата може да изпълнява заеманата длъжност и няма противопоказания, работодателят няма задължение да я трудоустроява. В случая, видно от съдържанието на допълнителното споразумение от 10.10.2022г., не се и касае за хипотеза на сключване на договор по чл. 70 КТ между работодателя и ищцата за длъжността „домакин на склад“ като подходяща по смисъла на чл. 314 от КТ, която е предложена на ищцата като на трудоустроен работник, и което от своя страна изключва проверката от страна на работодателя на годността и да я изпълнява. Касае е се за общия случай на сключване на договор за изменение на осъществяваната трудова функция-преназначаване от длъжност „кантарджия“ на друга длъжност „домакин на склад“ със срок за изпитване. Принципно дали две длъжности са идентични или различни се определя от съдържанието на трудовите функции, а не според наименованието им. От събраните по делото доказателства се установява фактически да не е налице съществена промяна в изпълняваната от ищцата работа/трудова функция/ преди преназначаването и на длъжност „домакин на склад“ и след това- преди е теглила продукцията на платформения кантар, съставяла кантарни бележки, съставяла описи, а след това само е съставяла описи. Така до подписване на процесното допълнително споразумение от 10.10.2022г.и двете кантарджийки/ищцата и св.А. Г./ са осъществявали една и съща дейност по приемане/теглене на платформения кантар/, издаване на кантарни бележки и съставяне на описи в края на работния ден. След 10.10.2022г. св.А. Г. е продължила да работи на платформения кантар и да издава кантарни бележки, а ищцата е продължила да съставя описите, като на другия компютър в екселска таблица нанасяла данните от кантарните бележки/св.А.Г., св.Ст. Добрева/. В това се състояла функцията на домакина, обяснил И. А. при връчване на допълнителното споразумение, според св.А. Г.- води стоката като пише описите. След като ищцата преди е изпълнявал трудовите функции, съставляващи действителното съдържание на новата длъжност „домакин на склад“- съставянето на описи, извършената промяна в трудовото правоотношение е в нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал.5 от КТ. Правната възможност за изпитване на работника по смисъла на чл.70 от КТ в случай, че е възложена работа, различна от изпълняваната до сега, е с цел преценка качествата и квалификацията на работника-дали може да се справи с новите трудови задължения, дали новата длъжност е подходяща за него. Тази правна възможност е отречена за работа, която се отличава от вече изпълняваната само по наименование, когато работникът е изпълнявал трудовите функции, съставляващи същинското съдържание на новата длъжност, какъвто е настоящия случай. Използването и в случая разкрива друга цел-за облекчено прекратяване на трудовото правоотношение с К. В. по чл. 71, ал. 1 КТ- без мотиви, предизвестие, подбор, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения. Когато уговорката за изпитване не преследва типичната й и позволена цел- проверка на годността на работника или служителя за изпълняваната работа, тя е недействителна поради заобикаляне на закона, и в този случай прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71 КТ е незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства се постига забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на субективното право с цел да се увреди друго лице. Когато работодателят знае, че работникът или служителят е годен за изпълняване на длъжността и уговаря срок за изпитване в своя полза, то работодателят действа недобросъвестно при сключване на трудовия договор, респ. трудовия договор е недействителен поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ. Когато работодателят упражни правото по чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване, при условие, че е знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор, налице злоупотреба с право и незаконно уволнение отново поради нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ Дори и да се приеме, че с оглед длъжностните характеристики на длъжността „домакин на склад“ и на заеманата от ищцата преди това длъжност „кантарджия“, а не с оглед фактически възложените трудови функции, двете длъжности са различни не само по наименование, недостатък на допълнителното споразумение, водещ до недействителността му поради заобикаляне на закона се разкрива от обстоятелството, че ищцата изобщо не е започнала изпълнение на трудовите функции за длъжността по допълнителното споразумение. След назначаването и на длъжността „домакин на склад“ е продължила да изпълнява част от изпълняваните от нея преди това трудови задължения. Промяната, която е настъпила в характера на възложената и работата е единствено в намаляване на обема и-възложено и е да изпълнява само една от досега изпълняваните дейност като кантарджия- съставяне на опис, с което са се изчерпвали специфичните и трудови функции. Останалите извършвани дейности по почистване на кантара, складовете, скубане на трева са били възложени на всички както преди, така и след преназначаване на ищцата. В нито един момент от назначаването и на длъжността „домакин на склад“ до прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е изпълнявала присъщите на тази длъжност според връчената и длъжностна характеристика трудови функции по организацията и контрола на снабдяването, закупуването, отчитането, съхранението, разходването на материални ценности/стоки, инвентар и пр./, при което преди прекратяване на трудовия и договор не е имало и възможност за оценка дали може да се справи с тези трудови задължения, дали новата длъжност е подходяща за нея. Страната, в чиято полза е уговорено изпитването, може да прекрати договора по всяко време, след като изпълнението по него е започнало, до уговорения срок, без да е необходимо да се обосновава. В случая ищцата не е изпълнявала работата, за която е сключено допълнителното правоотношение и работодателят не е имал възможност да провери качествата на ищцата за справяне със задълженията по новата длъжност, но въпреки това е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ. По изложените съображения и настоящата инстанция намира за недействително допълнителното споразумение от 10.10.2022г. като сключено при заобикаляне на закона, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал.1 от КТ е незаконосъобразно. Искът по чл.74, ал.1 от КТ за установяването на недействителността на допълнителното споразумение и искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за незаконосъобразността на извършеното със заповед № 1114/01.11.2022г. уволнение на ищцата са основателни и правилно са уважени от районния съд, към мотивите за което на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща. Предвид обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.2 и т.З вр. чл. 225, ал.1 КТ от изхода на спора по главния иск за признаване на уволнението за незаконно и доколкото въззивният съд намира същия за основателен, следва да се уважат и останалите обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т. 2 и 3 от КТ - за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „кантарджия“, както и за заплащане на обезщетение в претендирания размер от 2085.70лева за максималния шестмесечен срок на оставане без работа преди уволнението, считано от 01.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска - 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане. Спор относно оставането на ищцата без работа след уволнението не е имало. Изрично процесуалния представител на ответника в проведеното на 16.02.2024г. съдебно заседание е изразил становище, че не твърди ищцата да е започнала работа и, че получавала сума от бюрото по труда. Липсва отразяване за встъпване в трудово правоотношение с друг работодател и в представения препис от трудовата книжка на ищцата. Като основа за изчисление на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ служи брутното трудово възнаграждение на работника. Според заключението на вещото лице по изслушаната от районния съд съдебно-счетоводна експертиза брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец/м.октомври 2022г./ е в размер на 901.09лева. На тази база размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за максималния шестмесечен период се равнява на сумата от 5406.54 лева, от която сума ищцата претендира 2085.70лева, явяваща се разлика между дължимото от работодателя обезщетение и изплатеното и обезщетение за безработица в размер общо за периода 3320.84лева, според заключението на вещото лице. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да бъде уважен в посочения размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане. За пълнота следва да се отбележи, че няма законова пречка обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ и обезщетението за безработица да се получат едновременно, тъй като имат самостоятелен характер, изплащат се на различно основание, от различни правни субекти. Обезщетението от НОИ се дължи на друго основание – чл.54а КСО и по силата на друго, публично правоотношение –между ищцата и НОИ, и съгласно разпоредбата на чл.54е, ал.1 КСО, след изплащане на обезщетение по чл.225 КТ, се поражда задължение за осигуреното лице да възстанови изплатените му парични обезщетения за безработица за периода на полученото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Ето защо, полученото от ищцата обезщетение за безработица, за периода, включен в процесния, подлежи на възстановяване, а не на приспадане от дължимото от работодателя обезщетение по чл.225, ал.1 КТ/така и Определение № 357/05.04.2016 г. по гр. дело № 6094/2015 г., III г. о., ВКС/. Независимо от това обаче, съдът не може да присъди обезщетение в установения по- голям размер от претендирания. По смисъла на принципа, залегнал в чл.6 от ГПК, съдът дава защита ако е поискана, докато се иска и само за това, което е поискано. Иначе казано съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска. Недопустимо е произнасяне извън предмета на иска, както и извън предмета на въззивното обжалване. По изложените съображения и съгласно чл.271 и чл.272 от ГПК, настоящата инстанция, считайки за правилно атакуваното решение и споделяйки напълно мотивите му, към които препраща, намира, че то следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от спора на въззивника не се следват съдебни разноски, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в удостоверения с представения договор за правна защита и съдействие от 30.08.2024г. размер от 500лева. С оглед гореизложените съображения, съдът