Решение № 256 от 4.5.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1122/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 667/18.11.2022г., постановено по гр.д. № 1260/2021г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от „Н...“ О., ЕИК •, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. Е.“ № •, представлявано от Г. Л. П., чрез пълномощника адв. Л. И. Т., с която се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост, както и да постанови ново, с което да отхвърли като неоснователни предявените от М. А. П., ЕГН ••••••••••, искове с правно основание чл. 344 от КТ.

Във въззивната жалба се навадени оплаквания, за неправилност на решението, поради това че същото е необосновано от събраните доказателства и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Поддържа се с жалбата от „Н...“ О., чрез неговия пълномощник, че при разглеждането на делото пред първата съдебна инстанция, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При формирането на изводите си по делото, съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 236 ал. 2 от ГПК, като не е обсъдил всички събрани доказателства. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до непълнота и необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, а от там и до грешни правни изводи. Оплакването е основано на доводи за необсъдени от първоинстанционния съд документи, представени от ищцата по делото- М. А. П. на 17.03.2021г., както и представени по делото документи от „У...“А.- справка за движението по личната банкова сметка на ищцата за превеждани от нея суми към „Д...“ О.. Поддържа се с въззивната жалба, че тези необсъдени от съда доказателства не обосновават извода за това че М. А. П. е работила за „Д...“ О., нито че е развивала конкурентна дейност.

Поддържат се доводите за допуснато процесуално нарушение поради изключването на тези писмени доказателства от обсъждането на първоинстанционния съд, доколкото същите са във връзка със събраните гласни доказателства пред РС Б., което е налагало обсъждането и на свидетелските показания, които съдът е изключил от анализа си по съществото на делото като евентуално заинтересовани. Поддържа се с жалбата че съдът е следвало да обсъжда събраните гласни доказателдства и да преценява тяхната достоверност, в съвкупност с останалите доказателства по делото и доколкото същите се подкрепят от тях. Така първоинстанционният съд е изключил от обсъждането си свидетелските показания на свидетелката С. Й., в които тя твърди че е получавала бланки под строга отчетност от М. А. П., които са отчетени на друг застрахователен брокер- „Д...“ О.. Пропускът на съда да обсъжда тези доказателства и обстоятелството че същите са били изключени от обсъждането само поради тяхната евентуална заинтересованост, има за правен резултат това че обжалваното решение е постановено след като изводите на съда са били формирани при анализ на част от събраните доказателства и при пренебрегването на други релевантни за делото доказателства, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Поддържа се с въззивната жалба от „Н...“ О., чрез пълномощника му адв. Л. Т., във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон, че безспорно се налице основанията за уволнение посочени в заповедта за уволнение, които съставляват злоупотреба с доверието на работодателя, а от друга страна касае се за нарушения извършени системно, поради което са налице основанията на чл. 190 ал. 1 от КТ за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание. Доказват се извършените нарушения от М. А. П.- прехвърляне на предоставени и от работодателя средства по личната и банкова сметка и дейност от името на друг брокер, като тези действия са извършвани в рамките на целия период на работата и по трудово правоотношение с „Н...“ О.. Оспорва се извода на първоинстанционния съд в обжалваното решение- че дори да са извършени описаните в заповедта за уволнение нарушения, същите не са тежки и не предполагат налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание.

Поддържа се с въззивната жалба, че установените нарушения на трудовата дисциплина са на две самостоятелни основания- по чл. 190 ал. 3 и ал. 4 от КТ- за квалифициране на извършените нарушения като тежки и дори наличието на само едно от тях би обусловило извода за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание- уволнение.

Изложени са доводи с въззивната жалба от „Н...“ О., чрез пълномощника му по делото, за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд от събраните пред РС Б. релевантни доказателства по делото, като се твърди че съдът не е извършил пълноценен анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност. Развити са съображения, че първоначално ищцата отрича да е извършвала плащания към „Д...“ О.. По-късно в обясненията си заявява че такива плащания е имало, но че те са на различно основание от извършваната от нея дейност. След като по делото са представени неопровержими доказателства, че тя е извършила плащания към „Д...“ О., М. А. П. заявява че има сестра на работа в цитираното дружество- Д. В.. Поддържат се с въззивната жалба доводи, че плащанията извършени от ищцата към „Д...“ О., не кореспондират на плащанията които тя е получила в брой или от лицето посочено като нейна сестра.

Поддържа се от жалбоподателя чрез неговия пълномощник, че извода на съда че не са извършени посочените в заповедта дисциплинарни нарушение е необоснован от събраните доказателства пред първоинстанционния съд в тяхната съвкупност- показанията на служителите в работодателя, данните от движението на паричните суми по банковата сметка на ищцата, счетоводната експертиза и въведената полица на друг брокер в системата ползвана от работодателя, поради което изложените доводи в мотивите към обжалвания съдебен акт за недоказаност на основанията на извършените дисциплинарни нарушение е напълно необоснован. С жалбата са развити съображения, че неправилен е и извода на състава на първоинстанционния съд, че описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения не са достатъчно тежки, че да обосноват налагането на най- тежкото наказание- дисциплинарно уволнение. Поддържа се, че след извършената злоупотреба с доверието на работодателя, това доверие към служителя не може да бъде възстановено, като единствения изход е дисциплинарното уволнение.

С жалбата на „Н...“ О. са наведени доводи, че доказано по безспорен начин е и извършването от въззиваемата М. А. П. на системни нарушения на трудовата дисциплина- извършване на конкурентна дейност в полза на друг застрахователен брокер- „Д...“ О., склоняване на други служители на работодателя да извършват същите нарушения, както и унищожаването на предоставените и за отчетност бланки. Анализирани в тяхната съвкупност, твърди се от жалбоподателя чрез неговия пълномощник, че извършените нарушения на трудовата дисциплина са тежки, извършени са системно от уволнения служител, което сочи че не се касае за небрежност, а за планирана, целенасочена умишлена дейност, в разрез с поетите задължения с трудовия договор.

С въззивната жалба се поддържа, че при извършването на дисциплинарното уволнение, спазени са всички императивни изисквания на закона- сроковете по чл. 194 ал.1 от КТ. От служителя М. А. П. са искани обяснения по реда на чл. 193 ал.1 от КТ, като такъв е бил представен и в него въззиваемата отрича да е извършила нарушения на трудовата дисциплина в които е обвинена. На работодателя са нанесени значителни имуществени вреди- пропуснати ползи, доколкото застрахователните премии за сключените от ищцата застрахователни договори е следвало да постъпят при „Н...“ О.. Поради това е наложено и най- тежкото дисциплинарно наказание- уволнение.Поддържа се с въззивната жалба че наложеното дисциплинарно наказание, съответства на тежестта на допуснатите нарушения на трудовата дисциплина.

Поради изложеното иска се от въззивния съд като правен резултат- отмяната на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и постановяването на ново решение, с което обективно съединените искове по чл. 344 от КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата- М. А. П., чрез пълномощника и адв. А. М., с който се иска от въззивния съд, да остави депозираната жалба без уважение като неоснователна.

С писмения отговор се поддържат доводи за това че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Оспорват се доводите на въззивника чрез неговия пълномощник, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 236 ал. 2 от ГПК, като не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело до непълни и необосновани изводи на съда и до неправилност на обжалвания съдебен акт. Възразява се че това че съдът е кредитирал само част от събраните доказателства като относими към правния спор, не е равнозначен на липсата на обстоен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото. Излагат се съображения, че поради това че събирането на доказателствата по делото е извършено от един съдебен състав, а анализа и оценката на вече събраните доказателства е извършена от друг решаващ състав, който е намерил че част от събраните доказателства са неотносими към делото, като не ги е обсъждал и кредитирал, не следва извода за допуснато съществено процсуално нарушение. Отделно развити са съображения, че съдът е посочил че част от писмените доказателства съставляват частни документи, които ищецът успешно е оспорил, поради което е приел правнорелеватните факти, заради които тези документи са представени по делото- за недоказани от работодателят, в чиято процесуална тежест е установяването на дисциплинарните нарушения, послужили като основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Възраява се с писмения отговор на жалбата, че първоинстционният съд е извършил анализ и на събраните по делото гласни доказателства, като е установил че са разпитани две групи свидетели, които са дали различни показания за възприетите от тях факти. Съдът подробно е изложил съображения поради каква причина намира че не следва да бъдат кредитирани като достоверни и двете групи свидетелски показания- поради вероятната им заинтересованост, както и поради обстоятелството за наличие на множество противоречия в показанията на разпитаните свидетели, като е приел че дадени показания не се подкрепят убедително от събраните писмени доказателства.

Подкрепят се с писмения отговор на жалбата и доводите на първоинстанционния съд, който е счел че приетите съдебни експертизи, от една страна касаят въпроси, които са неотносими към предмета на делото, а от друга страна дават отговори на правни въпроси, поради което в тази им част не могат да бъдат кредитирани от съда. При изложените съображения, поддържа се от въззиваемата страна с отговора на жалбата, че първоинстанционният съд е извършил пълен и всестранен анализ на събраните от друг съдия докладчик доказателства по делото, като не е пренебрегнал едни за сметка на други и не е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл. 236 ал.2 от ГПК, като възражението че обжалваното решение е необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения е неоснователно и следва да се остави без уважение от въззивния състав на съда.

Оспорва се с отговора на въззивната жалба и наведеното оплакване за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон. Поддържат се доводите на първоинстанционния съд в мотивите към оспорения съдебен акт- че основанията за извършеното уволнение са останали недоказани от работодателя, като не е установено при пълно и главно доказване извършването на посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.

С отговора на въззивната жалба излагат се съображения, че недоказано е останало не само извършването на посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, но и че ако същите бяха доказани те са тежки по смисъла на закона и могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание- уволнение. Поддържа се от въззиваемата страна извода на съда, че извършеното дисциплинарно уволнение противоречи на нормата на чл. 189 ал.1 от КТ, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не се е съобразил с тежестта на дисциплинарното нарушение, с обстоятелствата при които същото е извършено, както и с цялостното поведение на служителя. Отделно се акцентира че работника е бил с чисто дисциплинарно минало и не е имал към този момент наложени предходни дисциплинарни наказания.

При изложените съображения от пълномощникът на въззиваемата- М. А. П., иска се от въззивния съд да остави въззивната жалба на „Н...“ О. без уважение и да потвърди обжалваното решение на РС Б. като правилно, обосновано и законосъобразно, като присъди на страната и направените разноски пред настоящата въззивна инстанция.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество.

Спазени са правилата на процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения отговор към жалбата.

В пледоариите при устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, пълномощникът на „Н...“ О.- адв. Т. поддържа въззивната жалба, на основанията изложени в нея, като моли съставът на ОС Б. да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на РС Б. и да отхвърли обективно съединените искове по чл. 344 от КТ като неоснователни. Излагат се доводи, че приетата съдебно икономическа експертиза потвърждава, че по личната сметка на М. А. П. са постъпвали суми от останалите брокери на „Н...“ О., но само част от постъпилата сума е била отчетена, а поддържа се от пълномощникът на жалбоподателят, че се касае за суми платени като застрахователни премии, които не са били отчетени към „Н...“ О.. Поддържа се по съществото на делото от адв. Т., че от свидетелските показания на свидетелката С. Й. установява се, че са и били предоставени бланки под строга отчетност, които са били зачислени на „Д...“ О., включително събрани доказателства за разрязването на такива бланки, предоставени от „Н...“ О.. Сочи се, че от заключението на експерта по приетата експертиза, установява се по делото че е налице застрахователна полица, въведена от М. А. П. в системата „С.“, сключена с друг брокер „Д...“ О.. Поради изложеното, поддържа се от въззивната страна че е изцяло и напълно доказано от събраните доказателства, че въззиваемата е допуснала тежко дисциплинарно нарушение- извършване на конкуретна дейност, в полза на друг брокер- „Д...“ О.. По съществото на делото, развити са съображения от пълномощника на дружеството жалбоподател, че единствените доказателства които не подкрепят извода за посоченото дисциплинарно нарушение са свидетелските показания на Р. Х., Я. Д. и М. З., но тези показания не следва да бъдат кредитирани от съда, тъй като е възможно разпитаните свидетели да са участвали в схемата за работа с друг брокер, а освен това установява се по делото, че след тяхното напускане всички са на работа в „Д...“ О.. Поддържа се по съществото на делото от въззивната страна, че несъмнено установеното дисциплинарно нарушение е тежко, тъй като се касае за дейност в полза на конкуретна фирма, която изцяло изключва лоялността и доверието между ищцата работодателят и- „Н...“ О., като връзката между брокер и служител в този случай е напълно разрушена. Освен това се касае за пропуснати ползи в размер на около 150 000лв., която сума е сериозна по размер. Така иска се от съда да уважи въззивната жалба като основателна и да отмени атакуваното решение на РС Б. като неправилно и необосновано.

С писмена защита по делото- адв. М., като пълномощник на въззиваемата М. П., моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд. Поддържа се възражението наведено с писмения отговор, че в хода на производството по делото, ответникът не установява при пълно и главно доказване и посредством годни доказателствени средства, по безспорен и несъмнен начин, че ищцата е осъществила виновно нарушенията, в които е обвинена от работодателя си, както и че последният е упражнил законосъобразно правото си на уволнение.

С писмената защита възразява се, че не се установява по делото, че сумите постъпили по банковата сметка на М. А. П., внесени от трети лица са депозирани по сметката с основание- застрахователни договори. Съгласно заключението на експерта по делото, видно е че 90% от постъпилите суми са внесени с посочено основание- „захранване на сметка“, без да е ясно дали същите съставляват внесени застрахователни премии по застрахователни договори. От друга страна поддържа се с писмената защита от адв. М., че що се отнася до сумите за които е установено че са внесени по сметката на „Д...“ О., установява се че същите са в размер на 18 267.00лв., като са били внесени през сметката на ищцата от нейната сестра Д. В., която пред същия период е била служител на „Д...“ О., поради което сумите са били внесени през сметката на ищцата, именно във връзка с осъществяваната от Д. В. служебна дейност, а не поради действията на ищцата М. А. П.. Така поради изложеното, поддържа се от въззиваемата страна по делото, че не е събрано нито едно доказателство, с което да се установява по категоричен и безспорен начин, ча М. А. П. е осъществявала конкуретна дейност, като е сключвала застрахователни договори за друг брокер- „Д...“ О.. При изложените съображения, иска се от въззиваемата страна, въззивният съд да остави в. жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение на РС Б., като правилно и обосновано.

Претендират се направените разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

За да се произнесе по оплакванията с въззивната жалба, съставът на ОС Б., в рамките на правомощията си, съобрази следното:

Въззиваемата -ищца пред РС Б.– М. А. П., с ЕГН •, от село С., Община Б., е предявила пред РС Б., обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ, срещу „Н...“ О., ЕИК •, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. Е.“ № •, представлявано от Управителят Г. Л. П., с искане до съда за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 014/06.04.2021г. на Управителят на „Н...“ О., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 190 ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ.

С исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, са изведени от ищцата основания за незаконосъобразност на извършеното уволнение. Навадени са доводи за незаконосъобразност на оспорената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 014/06.04.2021г. на на Управителят на „Н...“ О., като се възразява че в същата не е посочено кога са открити описаните нарушения на трудовата дисциплина, които са неясни, абстрактни и фактически неверни, а освен това е посочено че уволнението е извършено на осн. чл. 188 т. 3 от КТ, в която е посочен вида дисциплинарно наказание, но не и правното основание за налагането му.

Оспорват се с депозираната пред РС Б. искова молба основанията за извършеното уволнение, като се твърди от ищцата че твърденията за извършените от нея нарушения на трудовата дисциплина и нарушение на задълженията и по 126 т. 3, т. 9, т.10 и т. 13 от КТ, както и поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от чл. 1.5.1 и чл. 1.5.3 от трудия и договор, са освен неясни, абстрактни и неверни, но и неоснователни и недоказани.

Отделно с ИМ са наведени доводи, че съгласно чл. 189 ал.2 от КТ, недопустимо е налагането на дисциплинарно наказание за едно и също нарушение на трудовата дисциплина. Възразява се от ищцовата страна, че посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение- нарушения на трудовата дисциплина са идентични в по- голямата си част и се припокриват, а е наложено дисциплинарно наказание за всяко едно от тях.

Поддържа се от ищцата пред първоинстационния съд, че съгласно чл. 189 ал.1 от КТ, при определяне на дисциплинарно наказание се вземат впредвид тежестта на допуснатото нарушение, обстоятелствата при които то е извършено, както и поведението на работника или служителя. Оспорва се с ИМ, че в настоящия случай тежестта на нарушенията, в които М. А. П. е обвинена, не съответства на тежестта на наложеното наказание, като работодателят не е съобразил качествата на служителя при работата му за предходен период, както и това че на същата не са налагани наказания за допуснати нарушения на трудовата дисциплина до този момент.

С писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, се оспорват пред първоинстационния съд от пълномощникът на „Н...“ О., предявените обективно съединени искове по чл. 344 от КТ, като се иска от съда същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поддържат се с писмения отговор доводи за допуснати от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, описани подробно в издадената заповед за дисциплинарно уволнение, като основаните от тях са за извършвана от М. П. конкуретна дейност в полза на друг брокер- „Д...“ О., склоняването на други служители на „Н...“ О., да работят в полза на друг брокер, чрез изпращане на бланки под строга отчетност на застрахователен брокер, различен от работодателя, както и в нарушение на основаните правила за работа, доколкото ищцата е допуснала превежданите суми за събрани от клиенти застрахователни премии, да се превеждат по лична сметка на М. А. П., вместо по сметката на работодателя- „Н...“ О.. Сочи се в писмения отговор на ИМ, че за констатираните нурашения на трудовата дисциплина, е съставен Констативен протокол от 16.03.2021г. от работодателя, който е бил връчен на ищцата, но тя е отказала да го подпише.

Поддържа се с писмения отговор, че при налагането на дисциплинарното наказание на М. А. П., са спазени всички изисквания на закона, като на същата е било изпратено по ел. поща предизвестие за уволнение по реда на чл. 326 ал.1 от КТ, поискан е от същата обяснителен доклад за спада на приходите от застраховки и на оборота от управлявания от нея офис, а по- късно и писмения обяснения по реда на чл. 193 ал.1 от КТ, каквито М. П. е дала пред работодателя си. Дисциплинарното уволнение е извършено със законосъобразна заповед, която съдържа всички изискуеми реквизити и е подробно мотивирана.

С писмения отговор на ИМ са развити правни съображения за това че описаните в заповедта за дисциплиранно уволнение нарушения на трудовата дисциплина са безспорно установени и доказани чрез представените писмени документи. Поддържа се от ответната страна, че наложеното наказание е съобразено с броя и тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина, като е съобразено че се касае за тежки нарушения, които са били извършвани от служителя системно и за продължителен период от време. Пълномощникът на работодателят застъпва тезата, че наказанието – дисциплинарно уволнение е наложено при стриктно спазване на процесуалните правила на чл. 193 и чл. 194 от КТ, с подробно мотивирана и законосъобразна заповед.

Иска се от първоинстанционния съд от представителят на „Н...“ О.- да отхвърли предявените искове по чл. 344 от КТ като неоснователни.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, допуснати са и са приети по делото съдебно икономическа и съдебно технически експертизи, чиито заключения съдът е приел за достоверни и компетентно изготвени.

С обжалваното Решение № 667/18.11.2022г., постановено по гр.д. № 1260/2021г. по описа на РС Б., първоинстанционният съд е уважил като основателни предявените обективно и кумулативно съединени искове по чл. 344 от КТ, като е признал дисциплинарното уволнение като незаконно и е отменил атакуваната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 014/06.04.2021г. на на Управителят на „Н...“ О. като незаконна. Присъдил е разноски съобразно изхода на делото.

Пред въззивната инстнация не са представяни и събирани нови доказателства.

Настоящият въззивен състав при анализ на събраните доказателства пред първостепенния съд в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка, счита за установено фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а установява се и от писмените доказателства приети от първоинстанционния съд, че за периода от м. април 2018г. до 19.03.2021г., ищцата М. А. П. и ответното дружество- „Н...“ О., са били обвързани от валидно трудово правоотношение, като последния слючен между страните договор е Трудов договор № 67/12.06.2020г., който е сключен на осн. чл. 70 ал.1 от КТ за срок на изпитване от 6 месеца, но след изтичане на срока, съгласно чл. 1.3, се е преобразувал в безсрочен трудов договор. Видно е от съдържанието на договора, че ищцата е заемала длъжността- „Отчетник, оценка и рискове и застраховки“, като на същата освен за офиса в който работела в гр. Б., са възложени организацията на работа и контрола по най-ефективен начин и на още няколко офиса в Б., К. и Д.. Тези офиси се отчитали на седмична база пред М. А. П., като са и предоставяли събраните застрахователни премии.

Представена е пред първоинстанционния съд и приета като писмено доказателство, длъжностна характеристика, връчена на М. А. П. срещу подпис на 12.06.2020г., от която се установява че основната трудово функция на служителката е да води, съхранява и отчита статистически, финансови и застрахователни документи, както и да събира, съхранява и отчита и разходва материални ценности във връзка със събиране на застрахователни премии. Трудовата функция на въззиваемата се състои в предоставяне на застрахователни продукти, предлагани от различни застрахователи, на клиенти на нейния работодател- „Н...“ О.. При изпълнение на задълженията си, М. П. е следвало да съставя застрахователни полици, да ги регистрира през служебния акаунт в системата на съответния застраховател и да поставя стикери върху издадените полици. Тези стикери се предоставят от застрахователя на застрахователния брокер под опис, като имат за цел проследяване на сключените застрахователни договори. Представените на застрахователния брокер стикери позволяват същия да бъде идентифициран. За целта на ищцата са били предоставяни бланки под строга отчетност, които същата е отчитала статистически и финансово, чрез превеждане на съответните парични средства по внесените застрахователни премии.

Видно е от разпоредбите на чл. 1.5.1 и чл. 1.5.3 от сключения между страните трудов договор, че въззиваемата М. А. П. е била задължена да спазва правилата за лоялност към работодателя си, като организира дейността си по най- ефективния начин, с полагане на грижата на добър стопанин и според основните насоки дадени от работодателя и- „Н...“ О., като работи изцяло за достигане на висок стандарт и качество, като работи за повишаване на престижа и утвърждаването на доброто име и репутацията на търговската марка на „Н...“ О.. Поради това служителят при сключването на трудовия договор се е съгласил да извършва дейност съгласно условията на договора, само под търговските наименования и марки, предоставени от работодателя, само за дейността предмет на договора и само по начина, определен от „Н...“ О.. Въз основа на цитираните разпоредби, М. А. П. се е задължила да не развива в офиса си и в контролираните от нея офиси, конкуретна дейност в полза на друг застрахователен брокер.

Видно е от приетия като писмено доказателство от първоинстационния съд- Протокол за извършена проверка на 09.09.2020г. на офиса, в който е работила М. А. П. в гр. Б./извършена лично от Управителят на дружеството работодател- Г. П./, не са установени нарушения на правилата за работа и на трудовата дисциплина, с изключения на препоръката за изготвяне на визитки, които да бъдат поставени на видно място.

Видно е от събраните писмени доказателства, че до Управителя на „Н...“ О. е изпратено собственоръчно написано писмено обяснение от С. И. Й., в което същата твърди че от м.01.2021г. е започнал спрямо нея натиск от М. А. П., която я склонявала да работи за друг застрахователен брокер, като и предоставила бланки под строга отчетност/БСО/, като е представила за брокера на който е служител неверни данни, поради което Й. подала сигнал до Управителят на „Н...“ О.. Приетите писмени обяснения на С. И. Й. са оспорени от ищцовата страна, досежно тяхното съдържание, след като са представени по делото в оригинал.

На 16.03.2021г. е изпратен имейл до К.П., с който се съобщава за пет стикера и пет зелени карти на Л.И. и Н.И., за които С. Й. твърди че са получени от М. А. П. и че същите съдържат бланки на „Д...“ О.. По делото е представен списък на описани бланки под строга отчетност, подписан от С. И. Й., както и разписка за връчване на куриерска фирма „Е. Е.“, с получател офис в гр. Д.- С. И. Й. и подател Б. Е. Е. – Р. Н.. Така представените писмени документи от ответната страна, са оспорени от ищцовата страна пред РС Б., досежно тяхната истинност и съдържание, като се възразява че същите са съставени за целите на настоящото дело.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Констативен протокол № 001/16.03.2021г., изготвен и подписан от Г. П.- управител на „Н...“ О.; В. Х.- отчетник и оценка на риска в застраховането в „Н...“ О. и Р. П.- отчетник и оценка на риска в застраховането, също в „Н...“ О.. Видно от съдържанието на изготвения протокол, сочи се че в хода на проверката са установени множество нарушения от страна на служителя- М. А. П., съгласно чл. 302 ал.1 от КЗ- конфликт на интереси и опазване на застрахователната тайна- чл. 146 ал. 5-8 и чл. 149 ал.2 от КЗ, извършване на конкурентна дейност в офисите на „Н...“ О. и под марката „Н. Б.“, системни нарушения на Наредба № 49 и множество нарушения на вътрешните правила и „Указания за работа“.

В писмения протокол е отразено още, че входа на проверката са събрани неоспорими доказателства/без същите да са посочени конкретно/, че г-жа П. и г-н Р. Х., свързани лица, а втория бивш служител на „Н...“ О., двамата целенасочено и умишлено са давали невярна и неточна информация на клиентите на брокера и други служители на „Н...“ О., с цел лична облага. Сочи се в констативния протокол, че двамата са извършвали конкуретна дейност и са носачвали бизнес и клиенти към конкурентен брокер- Д. Б., като са склонявали служители на „Н...“ О., с предоставяне невярна и неточна информация с цел лична облага, както и да пишат полици към „Д...“ О., като незаконно са им предоставяли материали и достъпи за работа.

В констативния протокол е отразено, че М. А. П. е разкривала конфиденциална информация на трети лица за работния процес, клиенти, достъп до платформи на застрахователните компании, лични данни на клиентите, брокерски софтуеари и др. В констативния протокол се сочи, че последствията за брокера- „Н...“ О. е предоставяне на невярна информация, подвеждане на клиентите и уронване на престижа на застрахователния пазар, както и пропуснати ползи за копманията в особено големи размери, въвличане на брокера в нелоялни практики и нарушения на КЗ, наредби и директиви.

Изготвения Констативен протокол № 001/16.03.2021г. е оформен като връчен на 17.03.2021г., при условията на отказ от страна на М. А. П., потвърден с подписа на свидетеля на отказа В. Х.. Установява се от писмените доказателства по делото, че е бил съставен и друг Констативен протокол № 002/05.04.2021г., съставен и подписан от Управителят на дружеството работодател- Г. П. и свидетелите- Р. П. и К.П.. В него са отразени резултатите от извършена същия ден инвентаризация на Бланки под строга отчетност, на офис в гр. Б., със служител М. А. П.. Сочи се в протокола, че служителката не отговаря на изпратените до нея имейли и същата не е указала необходимото съдействие за извършване на проверката. Констатирона е в съставения протокол, че след частично върнати от П. бланки под строга отчетност към „Н...“ О., са установени следните липсващи бланки и нарушения: 1. Зелени карти- 149бр.; 2. Стикери- 92 броя; 3. Бланки за застрахователна стойност- 23бр. и 4. Умишлено унищожени БСО/нарязани/- 10бр., Зелени Карти и 19 бр. стикери.

Констативният протокол е изготвен и подписан от Управителят на „Н...“ О., като няма данни същият да е връчван на М. А. П.. По делото пред първоинстнационния съд е представен списък на унищожени бланки за които се дължи такса и за липсващи и изгубени БСО Б., върху който липсват подписи и същият не е заверен, поради което не може да се определи от кого е съставен и дали съставлява част от съставения Констативен протокол № 001/16.03.2021г.

По делото пред първоинстанционния съд е представена в писмена форма извадка от кореспонденция по електронната поща между Управителят на „Н...“ О. и служителката М. А. П., кято е оспорена от ищцовата страна, в каквато връзка е допусната и назначена съдебно техническа компютърна експертиза.

От заключението на вещото лице по приетата СТКЕ, установява се че представената по делото ел. кореспонденция се съдържа на сървъра, който се съхранява при ответника- „Н...“ О.. Вещото лице потвърждава визуализацията на електронните съобщения, като дава заключение че електронните писма са обменяни успешно между ел. пощи на офисите в гр. Д., гр. Б. и офиса на „Н...“ О.. Експерта дава заключение по изготвената от него експертиза, че дата на изпращането и получаването на ел.съобщения съвпада с посочените на писмените документи, като същите са изпращани вътрешно в един сървър с домейн име •. В писменото си заключение по изготвената съдебно техническа и компютърна експертиза, вещото лице сочи че разменената кореспонденция между адресите на кореспонденция е със статус „успешно доставен“, което сочи че същата е получена от адресата, като категорично не се установяват данни за манипулация/подменена/променена или антидатирана/ на ел.кореспонденция.

От приетото заключение на експерта по изслушаната СТКЕ се установява, че в използваната от ответника работодател система/платформа SirmaICS/ се установява заведена застрахователна полица № • на друг брокер, която е визуализирана в същата система. Установява се от визуализацията на този електронен документ, представена в писмена форма по делото, че на 17.03.2021г., в информационната система „С.“, използвана от „Н...“ О., от профила на М. А. П. е въведена застрахователна полица № •, със застраховано лице „Л. Т.“ Е.. Установява се по делото че застрахователната премия по тази полица не е платена и отчетена по клиентската сметка на „Н...“ О., тъй като полицата е чужда. Не е спорно между страните по делото, че плащането на премията по тази полица е извършено към „Д...“ О.. При разпита на вещото лице инж. Н. Х. пред съда, същият сочи че при работа върху поставената му задача е търсел конкретната полица, като няма търсачка, която може да открие дали в системата има въведени и други полици към „Д...“ О.. Същият сочи че може да има и други полици към този брокер в същата система, но той не е извършвал такава проверка.

Не е спорно между страните по делото, а установява се и от събраните пред РС Б. гласни доказателства, че през целия период на работа на служителят М. А. П. при нейния работодател- „Н...“ О., паричните преводи за получените застрахователни премии са били превеждани и отчитани по личната сметка на М. А. П. в „У...“А., а не по сметката на работодателя- „Н...“ О.. С писмо с вх. № 12160/27.07.2022г. получено по делото от „У...“А., съдът е уведомен че ищцата М. А. П. има открита за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2021г. банкова сметка от която е приложено по делото извлечение. С последващо писмо с вх. № 13991/05.09.2022г. пред РС Б. е предоставена пълна справка за движението по същата банкова сметка с IBAN BG93UNCR70001522226186- BGN.

В писмненото си заключение по приетата от първоинстационния съд СИЕ, експерта сочи че по сметката на М. А. П. в „У...“А., са постъпили суми в общ размер на 277 555.90лв., от които вноски от трети лица в размер на 272 055.90лв. и от М. А. П., в размер на 5 500.00лв.

Експерта сочи в писменото си заключение, че преведените парични средства по сметката към съконтрагенти е в общ размер на 154 554.60лв., от които сума в размер на 35 560лв. е преведена на Р. Х.; сума от 100 363.79лв. на „Н...“ О.; сума от 18 267.21лв. към „Д...“ О.; сума от 200.00рн. на С... „И. Б.“ и сума от 163.60лв. на ЗД Е.. Останалият изходящ паричен поток от 124 483.51лв. са картови операции- теглене на суми от банкомат и плащане на посттерминални устройства и удържаните за това банкови такси.

Вещото лице сочи в писменото си заключение, че сумата от 100 363.79лв. е преведена от М. А. П. на „Н...“ О., чрез 39 броя преводи получени по сметката на ищцата. Поради това вещото лице заключева че тази сума съответства на изходящия паричен поток от сметката на ищцата към „Н...“ О.. Вещото лице сочи в писменото си заключение, че по клиентската сметка на М. А. П. в „У...“А., са превеждани и постъпили по банков път суми от трети лица клиенти по застрахователни полици.

От счетоводството на „Н...“ О. не са предоставени на вещото лице данни за наличие на счетоводни операции за внесени в брой суми от М. А. П. по отчети.

Експерта сочи в писменото си заключение, че от банковата сметка на М. А. П. в „У...“А., са преведени по сметката на „Д...“ О., парични средства в общ размер на 18 267.21лв., като основанието за извършените преводи е операции по премии по полици и същите са наредени на четири транша, които са подробно посочени в заключението по приетата СИЕ.

По делото са представени от „Д...“ О. писмо до М. А. П. от 31.08.2022г., в което се сочи че за периода от 23.06.2020г. до 30.04.2021г. са получени в дружеството четири броя преводи на стойност 18 257.21лв. от банковата сметка на ищцата в „У...“А., като основанието за извършените преводи са инкасирани плащания по полици и квитанции, издадени от Д. А. В., ЕГН ••••••••••, за която се удостоверява че през този период е служител на „Д...“ О./Трудов договор № •/23.06.2020г. приложен с писмото/.

Представени са и приобщени към доказателствата пред първоинстанционния съд и две Удостоверения за раждане на името на ищцата М. А. П., ЕГН •••••••••• и на името на Д. А. В., ЕГН ••••••••••, като видно от посочване на родителите на двете лица, същите са близначки и сестри.

По делото пред първоинстанционния съд са разпитани две групи свидетели- на ищцовата и на ответната страна.

Свидетелите Р. Х., Я. Д. и М. З., са разпитани по искане на ищцовата страна. И тримата свидетели за определени периоди от време за по няколко години преди напускането им през 2021г. са робитили за „Н...“ О., като са робитили в офиси в гр. Б. и с. К., за които на ищцата М. А. П. е била възложена функция за контрол върху организацията на работата. Офиса на ищцата е бил централен и получаването и разпределянето на бланки под строга отчетност, както и отчитането на сключените договори и застрахователните премии се извървали именно чрез офиса на М. А. П.. Свидетелите на ищеца сочат в показанията си, че никога не са кореспондирали директно с централния офис в гр. С., а за всички организационни въпроси се отнасяли до ищцата М. П.. От показанията на тази група свидетели се установява, че същите са робитили като застрахователни агенти за брокера работодател- „Н...“ О., като са работили с клиенти, сключвали са застрахователни договори и изготвяли застрахователни полици, които въвеждали в компютърната система на „Н...“ О.. Тримата свидетели сочат в показанята си, че са получавали бланки под строга отчетност, ведно със зелени карти и стикери, като приемането и предаването и отчитането на същите е ставало именно чрез ищцата М. А. П. и чрез съставяне на приемо- предавателене протокол. От разпита на тази група свидетели не се установява да е имало проблеми с отчитането на бланки под строга отчетност и получените застрахователни премии към работодателя, като Х., Д. и З. не знаят да е имало унищожени или неотчетени бланки под строга отчетност или получени, но неотчетени финансови средства получени като застрахователни премии при сключването на договорите с клиенти. Свидетелите разпитани по искане на ищеца сочат в показанията си, че отчитането на бланките под строга отчетност и получените суми като застрахователни премии е извършвано всяка седмица, като свидетелят Д. дори твърди че се е отчитал два пъти в седмицата- в понеделник и в петък, тъй като често сключвал застрахователни договори в офиса си в с. К. именно през почивните дни/събота и неделя/.

Установява се по безспорен начин от разпита на свидетелите на ищцата, че парите получени от внесените застрахователни премии, са били превеждани на М. А. П. на ръка или по личната и банкова сметка. Свидетелите са категирочни в показанията си, че този начин на отчитане е бил известен на управителят на „Н...“ О., тъй като се е практикувал години преди свидетелите да напуснат работа. Тази практика била преустановена по нареждане на управителят на дружеството работодател едва през м.март 2021г., малко преди всичките свидетели да напуснат работа и да преминат на робата при друг застрахователен брокер. Свидетелят Д. сочи в показанията си че дори не знае дали „Н...“ О. има клиентска сметка, но той е превеждал парите и се отчитал единствено и само по личната сметка на М. А. П.. Свидетелите Х., Д. и З. сочат в показанията си, че в края на 2020г. и началото на 2021г., е настъпил значителен спад в работата им, поради пандемията от KOVID, като това било отчетено от всички тях, тъй като те споделяли това помежду си. През този период им се обаждал г-н П., който се интересувал каква е причината за спада на постъпленията от офисите в района на гр. Б.. Свидетелят Д. сочи в показанията си, че самият той е бил болен в продължение на 20 дни и не е работел, а освен това през този период бил затворен за посещения гр. Б.. Свидетелите разпитани по искане на ищцата са категорични в показанията си, че не знаят М. А. П. да е работела за друг застрахователен брокер, през време на трудовото и правоотношение с „Н...“ О., като твърдят също така че никой от тях не е работил за друг брокер, а освен това са категорични в показанията си, че М. П. не ги е склонявала да работят за друг застрахователен брокер- нито лично, нито чрез други колеги. Свидетелят Радсолва Х. е работел в един офис заедно с ищцата по делото, но не е установил М. П. да е работела за друг брокер. И тримата свидетели са напуснали работа по едно и също време с ищцата по делото, като след напускането са започнали работа в „Д...“ О.. По повод на зададени им от страните въпроси, свидетелите Х., Д. и З. сочат в показанията си, че обичайна практика в работата им е била въвеждането на застрахователни полици на други брокери в програмата на „Н...“ О.. Това най- често се практикувало при полици на разсрочено плащане, при които съответната вноска по премията се извършва чрез друг брокер, но съществува възможност клиента да направи другите си вноски именно чрез „Н...“ О.. Установи се от свидетелските показания на тази група свидетели, че при вкарване на застрахователната полица в програмата се отбелязва името на застрахователя, а името на застрахователни брокер не се въвежда. Същевременно установи се от разпита на свидетелите Х., Д. и З., че при внесената застрахователна премия, се отчита през офиса на застрахователния брокер при който същата е внесена. Така дори и застрахователната полица да е издадена от друг брокер, обичайна практика в работата е била същата да бъде въведена в програмата на „Н...“ О., ако една от застрахователните премии се внесе в офис на „Н...“ О., тъй като иначе няма как получените пари като застрахователна премия да се отчетат. Свидетелят Д. сочи, че всеки застрахователен брокер определя дали в този случай да се получава комисионна, но премията задължително се отчита през брокера в чийто офис е извършено плащането. Свидетелите сочат, че това обстоятелство също е било известно на Управителят на „Н...“ О., тъй като се практикува от години в дружеството ответник.

В показанията си свидетелят Р. Х. твърди, че всичките колеги в района на гр. Б. се разбирали с М. П. много добре, като тя имала конфликти само със С. Й. в офиса в Д., тъй като тя не спазвала винаги установените правила и закъснялава с отчитането на сумите по зстрахователните премии.

Никой от разпитаните свидетели по искане на ищцовата страна не знае да е имало проблем с отчитането на бланки под строга отчетност или за това същите да са били унищожавани или неточно отчетени и изгубени. Свидетелят Х. твърди, че ако е имало раминаване в отчета, то следвало е да бъдат заплатени за изгубените бланки стойността на стикера и таксата за обява в ДВ, като това е процедурата пред Комисията за финансов надзор, която работодателят следва да обяви в ДВ. Никой от свидетелите на ищцата не сочи в показанията си за това че е имало изгубени и унищожени бланки под строга отчетност, които са предавени само с приемо- педавателни протоколи и се водят на строга отчетност. Свидетелката З. сочи, че няма как застрахователните полици да бъдат унищожени, тъй като с предаването им, същите служебно се генерират в системата и не могат да бъда заличавани от зстраховотелните агенти.

Свидетелката С. Й. в процесния по делото период е била на работа в „Н...“ О. в офиса в гр. Д., като тя е написала до работодателя си писмените обяснения представени по делото, въз основа на които е започнало дисциплинарното производство срещу М. А. П.. Същата в показанията си пред РС Б. потвърждава че е предавала отчетите си на офиса в гр. Б., респ. на М. А. П., като парите от внесените застрахователни премии внасяла по личната сметка на П. в „У...“А., която и била предоставена. В показанията си свидетелката Й. потвърждава че е получила в офиса си бланки под строга отчетност от друг брокер- „Д...“ О., които тя без да обработва и без да сключва застрахователни договори директно е препратила към офиса на „Н...“ О. в гр. С.. Свидетелката сочи че от Б. и изпращали бланки под строга отчетност, с приемо- предавателен протокол, след което тя ги връщала ведно със сумите от преведените застрахователни премии и те били отчитани от офиса в гр. Б. пред нейния работодател.

С. Й. твърди пред първоинстанционния съд, че се обадила в централата когато получила бланки под строга отчетност на друг брокер- „Д...“ О., тъй като се усъмнила. При разпита и свидетелката потвърждава че получила тези бланки без приемо- предавателен протокол, като същите и били изпратени по офис на „Е.“, от друго лице а не от ищцата- Р. Н.. Не може да си спомни дали е направила опис на така изпратените и бланки или директно ги е препратила към централата на „Н...“ О. в гр. С.. Пояснява че по бланките издадени от друг брокер- „Д...“ О., тя не е сключвала договори и не е събирала застрахователни премии, като по тези бланки не е отчитала и пари на М. А. П.. В показанията си пред съда свидетелката Й. пояснява във връзка с работата си, че получавала бланки под строга отчетност по списък и с приемо- предавателен протокол от офиса в гр. Б., като в бланките липсвали отрязъците, които са за отчитане към застрахователя и към Гаранционния фонд. Когато при нея идва клиента, тя разпечатва полицата и предава зелената карта на клиента, както и стикера, който следва да се залепи. В този смисъл пояснява че полиците се завеждат в системата на „Н...“ О. в офиса на дружеството в гр. Б., след което и се изпращат на нея полицата със зелената карта и стикера. На въпроса към свидетелката какво е имала в предвид в писмените си обяснения, като е посочила че са и представени нарязани бланки под строга отчетност, тя заявява- „Под нарязани бланки имат в предвид нарязани на парчета бланки, това което казах- че са разделени. Всички бланки които получавах бяха нарязани по този начин.“ Свидетелката Р. Х. П., също е служител и работи в „Н...“ О., на длъжността- „Мениджър връзки и клиенти“, като основното и задължение е да отчита бланките под строга отчетност пред застрахователните компании. Работи в централния офис в гр. С., като сочи в показанията си че само в гр. Б. е имало главен офис и подофиси. Свидетелката знае че правилния начин за отчитане на парите е чрез донасяне на сумата „в брой“, или чрез внасянето на същата по клиентска сметка на „Н...“ О.. Същевременно пояснява че тя не отговаря за отчета на паричните средства, а само за отчета на бланки под строга отчетност.

Свидетелката Р. П. пояснява в показанията си пред РС Б., че офисите в страната се отчитат в края на всеки работен ден, като крайния отчет се генерира автоматично в системата, след което на другия ден идва нейния ред- тя проверява бланки под строга отчетност и превежда сумите от застрахователните премии към съответната застрахователна компания.

Свидетелката сочи в показанията си, че е имало проблеми с отчетите от офисите на гр. Б.- липсвали са документи или същите не са били изрядни, имало забавяния в плащанията, имало е полици, които са в статус платени, а всъщност се оказва че не са платени към брокерите. В последствие тя установила че се касае за полици, които не са издадени от брокера „Н...“ О., а са от друг брокер, но същите били въведени в системата на дружеството ответник, за да можело служителите да следят кога да очакват вноски по тях. Свидетелката твърди, че няма практика в страната в системата на „Н...“ О. да се въвеждат полици, по които няма платени застрахователни премии и такава практика имало само в гр. Б.. В този случай за свидетелката възниквали трудности, тъй като следвало да следи дали са постъпили парите по застрахователната премия, тъй като брокерът не може да плати суми, които не са постъпили, а освен това брокерът се издържа от получените комисионни. Свидетелката твърди, че не е получавала в отчетите бланки под строга отчетност издадени от друг брокер, защото няма как да разпише такива полици.

Свидетелката П. сочи в показанията си, че е имало проблем тъй като М. А. П. не могла да си предаде всички бланки под строга отчетност, за което има водена и съответна кореспонденция, тъй като не всички бланки били върнати на „Н...“ О.. Другият проблем е че били получени обратно бланки под строга отчетност, които били разкъсани и разделени. Свидетелката пояснява, че зелената карта се състои от три отрязъка- два отрязъка за клиента и един за застрахователната компани, на името на която е издадена застрахователната полица. Свидетелкато пояснява, че тя получила от ищцата М. А. П. бланки под строга отчетност, при които два от стикерите били отделени и прикачени с телбод от едната страна, а отрязъка за застрахователя също прикачен с телбод от другата страна на бланката. В края на показанията си в тази им част, свидетелката сочи- „Погледнах и стикерите и се видя, че те са разделени съвсем умишлено, защото при тях няма как да стане по друг начин“. Свидетелката пояснява, че ако липсва част от стикерите или една част е заменена с друга, което се случи в този случай, тогава самият стикер става невалиден и за целта трябва да бъде обявен в национален вестник и анулиран, като се дължи от брокера такса и глоба.

Относно начина на работа свидетелката П. сочи, че бланките се предавали в офиса и в гр. Б. по два начина- чрез донасяне лично или чрез куриер. Тя лично изпраща бланките под строга отчетност ведно с приемо- предавателен протокол, след което те се връщат обработени и съответно с подписана част от протокола. В настоящия случай бланките под строга отчетност от гр. Б., са били донесени частично лично от Р. Х., а друга част изпратени с протокол от М. А. П.. Свидетелката пояснява, че не могла да върне веднага подписан протокола за предаване на балнките, тъй като се нуждаела от време да ги провери. Свидетелката не сочи в показанията си дали и колко от бланките под строга отчетност са били обявени за невалидни по установения в закона ред.

В показанията си пред състава на РС Б., свидетелката П. сочи още, че през периода в края на 2020г.-началота на 2021г., намалял е оборота от района на гр. Б., като това се е случило единствено в този район, като в останалите райони на страната имало дори увеличаване на броя на застрахователните договори заради пандемията.

От приетата по делото от първоинстанционния съд електронна кореспонденция между М. А. П. и Управителят на „Н...“ О., установява се че с писмо от 19.03.2021г. управителят Г. П. е уведомил М. А. П., че не са събрани и преведени по клиентската сметка на брокера застрахователни премии, платени от клиентите.

На 19.03.2021г. М. А. П. е изпратила по електронна поща на „Н. И. Б.“ О., предизвестие за прекратяване на своя трудов договор на основание чл. 326 ал. 1 от КТ, със срок на предизвестието от 30 дни от датата на получаване на съобщението. Със същото електронна писмо М. А. П. е представила такива предизвестия от други служители на работодателя-В. К., М. З., Я. Д.. В тази връзка и е оглед установените нарушения, с електронно писмо от 22.03.2021г. Г. Л. П. е поискал М. А. П. да изготви обяснителен доклад, е който да изясни причините за спада в оборота на управлявания от нея офис, както и другите установени проблеми. Такъв доклад не е постъпил. С допълнителни ел.писма от работодателя, изпратени на 02.04.2021г. и 06.04.2021г. са дадени указания на служителя, че М. А. П. следва да изпълнява служебните си задължения независимо от подаденото предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение, до изтичане на неговия срок.

Въпреки изпратеното от служителя до работодателя предизвестие за едностранно прекратяване на трудовия договор, на 29.03.2021г. от управителят на „Н...“ О. е изпратено до М. А. П. ел. писмо- покана по чл. 193 ал. 1 от КТ- да даде обяснение за поведението си, което включва конкурентна дейност, неизпълнение на трудовите функции, нарушения на редица нормативни и вътрешни актове.

Писмено обяснения от служителят М. А. П. е дадено на 05.04.2021г. по ел. поща, като в него се отрича от служителя да е извършвана дейност в полза на друго лице, различно от работодателя, сочи се че всички бланки под строга отчетност и парични средства от премии са отчетени към „Н...“ О., като това е станало съгласно правилата въведени от работодателя и указанията за сключване на застрахователни полици от ЗК. В писмените обяснения М. А. П. отрича да е извършвала каквито и да е нарушения на задълженията на служителя.

Не е спорно между страните по делото, че на 07.04.2021г. чрез куриер, ищцата М. А. П. е получила Заповед № 14 от 06.04.2021г., с която и е наложено наказание дисциплинарно уволнение. В заповедта е посочено, че служителката в нарушение на задълженията си е извършвала конкурентна дейност, в полза на друг застрахователен брокер- „Д...“ О., с което е нарушила задълженията си съгласно чл. 1.5.1 и чл. 1.5.3 от трудовия договор; сключвала е застрахователни договори от името на трето лице с клиенти на „Н...“ О., която дейност е извършвала в офиса си в гр. Б.; приемала е плащания на застрахователни премии по личната си банкова сметка, като не ги е отчитала по клиентската сметка на работодателя; склонявала е други служители на „Н...“ О. да извършват същите нарушения, като ги е убеждавала да сключват договори от името на „Д...“ О.; давала указания на други служители на работодателя да участват при тези й действия, като извършват преводи на застрахователни премии по нейната лична сметка, вместо директно по клиентската сметка на „Н. И. Б.“ О., от където те да бъде изплатени към съответните застрахователи; не е уведомила работодателя си за обстоятелства относно предоставените и бланки под строга отчетност, като не е посочила за начина по който са изполвани тези бланки; служителят е унищожавал представените и бланки под строга отчетност, на застрахователни полици, за което отговаря пред „Н...“ О.. В процесната заповед за дисциплинарно уволнение, с което трудовите правоотношения с М. А. П. са били прекратени, изрично е посочено че всяко едно от допуснатите нарушения на трудовата дисциплина е тежко по смисъла на закона и системно и умишлено осъществявано системно и през целия период на действието на трудовия договор на ищцата с „Н...“ О.. С оглед на тежестта на нарушенията, големия им брой и обема на нанесените на работодателя вреди, работодателят е счел че връзката между служител и работодател „е безвъзратно разрушена“, поради което е счел че следва да се наложи най- тежкото дисциплинарно наказание- уволнение.

С друга Заповед за прекратяване на трудовия договор № 48/08.04.2021г., на Управителят на „Н...“ О., трудовия договор с М. А. П. е било прекратено на осн. чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, без предизвестие и поради налагане на дисциплинарно наказание- „уволнение“, считано от 08.04.2021г. Няма данни тази заповед да е връчвана на М. А. П.. Въз основа на така изложената фактическа обстановка, въззивният съда извежда следните доводи от правна страна:

В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, при проверка на валидността на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на ОС Б. счита, че същото е валидно постановено, в рамките на компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност, като е произнесено от законен съдебен състав. Обжалваният съдебен акт е съобразен с изискванията на чл. 236 от ГПК, като е изготвен в изискуемата от закона писмена форма, подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна инстанция и е съобщен на страните по установения в ГПК процесуален ред.

Исковете по КТ- предмет на производството по делото, са процесуално допустими, като предявени от лице с активна процесуална легитимация- уволнения служител, срещу пасивно легитимиран ответник- оспорващия исковете работодател, като са спазени изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането му. Не са налице нередовности във връзка с активната и пасивната легитимация по делото, тъй като страните са тези по трудовото правоотношение, преди неговото прекратяване със заповед за уволнение на работника от неговия работодател.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от направените от страната оплаквания с въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и въззивните съдилища съгласно ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в Решение № 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.

Съобразно установената съдебна практика, при производството по оспорване на законосъобразността на извършеното уволнение, съдът е ограничен и от заявените с исковата молба от ищеца основания за незаконосъобразност, като не може да излага правни съображения, извън доводите навадени от ищеца с предявените искове по чл. 344 ал. 1 от КТ. Така установилото се разбиране е в съответствие с принципа на диспозитивното начало/по аргумент на чл. 9 от ГПК/. Съобразно даденото разрешение в Решение № 290 от 11.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 882/2011г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов, Решение № 149 от 13.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 475/2011г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева, Решение № 555 от 09.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 1224/2010г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, Решение № 459 от 27.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 1532/2010г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Филип Владимиров, и Решение № 665 от 01.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 242/2009г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба основания за незаконност на уволнението.

Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. /Решение № 19 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4322/2013 г., IV г. о., ГК/.

Поради изложените съображения, преценката за законосъобразност от въззивната съдебна инстанция по настоящото дело, освен ограничена от оплакванията навадени с въззивната жалба, следва да бъде извършена в рамките на заявеното с исковата молба основание за незаконосъобразност- немотивираност на заповедта за уволнение в нарушение на императивната разпоредба на чл. 195 от КТ; липсата на предпоставките от обективна страна, за извършване на уволнение на осн. чл. 188 т. 3 от КТ, както и поради оспорването от ищцовата страна- че М. А. П. не е извършила нито едно от описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, като същите не се и установяват успешно от работодателят при пълно и главно доказване и с допускимите в ГПК доказателствени средства. Въззивният съд следва да съобрази и извършеното от ищеца чрез неговия пълномощник- оспорване на истинността на представените от ответника частни свидетелствуващи документи и ел. документи, както и оспорването на верността на съставените Констативен протокол № 001/16.03.2021г. и Констативен протокол № 002/05.04.2021г.

Видно от оспорената от ищеца Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 014/06.04.2021г. на на Управителят на „Н...“ О., ищцата М. А. П. е уволнена дисциплинарно за допуснати от нея дисциплинарни нарушения, изброени в 8 точки, а именно:

-извършване на дейност от името на друг брокер в работно време;

-сключване на застрахователни договори от името на друг застрахователен брокер;

• приемане на премии по застрахователни полици по лична сметка на служителя;

-склоняване на други служители на работодателя да извършват нарушения на трудовите си задължения като сключват застрахователни договори от името на друг брокер;

-служителят е давал указания на други служители на работодателя да извършват плащания на събрани премии по нейна лична банкова сметка;

-служителят е позволявала на други лица да ползват бланки под строга отчетност на работодателя при сключване на застрахователни договори;

-служителят не е предоставила данни и отчет за предоставените й справки под строга отчетност;

• служителят е унищожавала предоставени й под строга отчетност бланки на застрахователни полици.

Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва преценката от съда за законосъобразността на извършеното уволнение във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение.

При оспорване на законността на уволнението чрез предявяване на иск по чл. 344 от КТ пред съда, в процесуална тежест на работодателя е да установи при пълно и главно доказване, наличието на обстоятелствата от обективна страна обуславящи законността на уволнението във връзка с правното основание за прекратяването на трудовото правоотношение с работника или служителя. Такова доказване може да бъде извършвано с всички допустими в ГПК доказателствени средства. С атакуваната заповед управителят на „Н...“ О. е упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил на ищцата- М. А. П. най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил трудовото й правоотношение, като в тежест на работодателя е да докаже правомерността на уволнението, като установи спазване на всички императивни правни норми, обуславящи неговата законосъобразност.

Въззивният съд намира че от формална страна атакуваната заповед е била законосъобразно издадена, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивните изисквания на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, като е изискал писмени обяснения от ищцата преди налагане на наказанието, издал е мотивирана писмена заповед, индивидуализираща обективните и субективните признаци на извършеното според него дисциплинарно нарушение, и е наложил наказанието в рамките на визираните в КТ преклузивни срокове.

Въззивният съд в настоящия състав, с оглед наведеното оплакване с въззивната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт и обвързан от наведеното основание с исковата молба за недоказаност на основанието за извършено дисциплинарно уволнение, намира че въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказатлества, както и приетите от районният съд експертизи, установява се при пълно и главно доказване, наличието на предпоставките от фактическа страна само за две от нарушенията посочени в оспорената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 014/06.04.2021г. на Управителят на „Н...“ О., които могат да бъдат обединени в едно общо дисциплинарно нарушение- допуснато е от ищцата приемане на суми от премии по застрахователни полици, да бъдет превеждани от Р. Х., Я. Д., М. З., С. А., С. А. и С. Й., по личната сметка на служителя, вместо по клиентската сметка на брокера- „Н...“ О.. Това обстоятелство не е спорно между страните по делото, а същото се установява по безспорен и несъмнен начин и от приетата писмена справка за пълното движение на парични средства по личната сметка на М. П. в „У...“А., както и от заключението на експерта по приетата от първоинстационния съд СИЕ. Допуснато е от М. А. П. нарушение на императивното правило на разпоредбата на чл. 68.5 от длъжностната характеристика към сключения ТД, във връка с императивната разпоредба на чл. 306 ал.1 т. 2 от КЗ, както и на разпоредбата на чл. 3.3 от Указанията за работа приети от управителят на „Н...“ О.- събраните суми от внесените застрахователни премии да се събират само по два начина- на каса от съответния служител на работодателя или ако се превеждат по банков път- по клиентската банкова сметка на брокера/ „Н...“ О./. Въззивният съд намира, че така посоченото нарушение на правилата на работа, приети от дружеството работодател, е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин.

При аналази на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка с приетите съдебно икономическа и съдебно компютърна експертиза, преценявани от съда заедно и поотделно, въззивният състав на ОС Б. намира за неуспешно проведено от ответника пълно и главно доказване на останалите посочени в оспорената заповед за уволнение- дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина, които да обуславят от обективна и субективна страна налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“ на ищцата М. А. П.. Не се установява и доказва успешно по делото въз основа на събраните доказателства, осъществяването на посоченото в оспорената заповед за уволнение нарушение на задълженията на ищцата по чл. 126, т. 3, т. 9, т. 10 и т. 13 от КТ, поради неизпълнение на задълженията поети с чл. 1.5.1 и чл. 1.5.3 от трудовия договор между страните, изразяващи се в извършване на конкуретна дейност в полза на друг застрахователен брокер, различен от работодателя, в работно време и на работното място на М. А. П., както и обвинението че ищцата не е работила в интерес на брокера за който работи- „Н...“ О.. Не се установи и доказа извършването на описаните в оспорената заповед за уволнение действия от страна на М. А. П.- извършване на дейност от името на друг брокер в работно време и сключване на застрахователни договори от името на друг застрахователен брокер, както и че в резултат на тези противоправни действия за работодателя са настъпили вреди, съставляващи пропуснати ползи. Не се установи и доказа по делото, че в края на 2020г. и началото на 2021г., оборота на офисите на „Н...“ О. в гр. Б. е силно намалял, нито се установява и доказва че ако това е така, то е в причинна връзка именно с осъществяването на конкуретна дейност на ищцата по делото в полза на друг брокер. Обвинението за основното нарушение на М. П.- за осъществяване на конкуретна дейност от офиса на дружеството неин работодател, се основава само на свидетелските показания на свидетелката С. И. Й., която твърди че са и били изпратени бланки под строга отчетност на друг брокер- „Д...“ О. чрез пратка по куриарска фирма „Е.“. Твърди че без да извършва никакви действия с така изпратените и бланки, тя служебно ги е препратила към офиса в гр. С.. Въззивният съд намира, че свидетелските показания на свидетелката Й. следва да се кредитират при отчитане на тяхната заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, доколкото тази служителка е работила по трудов договор при ответника „Н...“ О. и на същата следва да бъде дадена вяра само ако убедително се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Анализа на събраните пред РС Б. доказателства сочи, че показанията на С. Й. не се подкрепят убедително от писмените доказателства и от приетите експертизи от състава на РС Б.. Бланките под строга отчетност, които се твърди че са били от друг брокер- „Д...“ О., не са представени по делото от работодателя. Представен е списък, който не е заверен и не подписан нито от свидетелката Й., нито от представител на „Н...“ О.. Не се установява по делото че тези бланки под строга отчетност са изпратени на С. Й. именно от М. А. П., тъй като видно от разписката за връчване на кириерска фирма „Е.“, пратката е изпратена от друго лице- Р. Н., като в разписката не е посочено какво е нейното осъдържание и липсват убедителни доказателства, че тази пратка е съдържала именно бланки под строга отчетност, а не други някакви документи.

По делото не са представени убедителни доказателства за това, че М. А. П. е извършвала дейност от името на друг брокер в работно време и сключвала застрахователни договори от името на друг застрахователен брокер в офиса си в гр. Б.. По делото от заключението на експерта по приетата СТКЕ се установява по несъмнен начин, че в информационната система „С.“, в платформата на „Н...“ О., е регистрирана от М. А. П., застрахователна полица № •, със застраховано лице- „Л. Т.“ Е., която е издадена от името на друг брокер- „Д...“ О.. Въззивният съд намира, че това доказателство не е достатъчно за да обоснове извода за това че ищцата е извършвала конкуретна дейност от името на друг брокер и във вреда на работодателя си „Н...“ О.. От събраните свидетелски показания по делото при разпита на свидетелите Х., Д. и З., установи се че при работата на офисите в района на гр. Б., обичайна практика и било регистрирането в програмата на „Н...“ О. на бланки под строга отчетност, издадени от друг брокер, тогава когато първата застрахователна премия е платена в офиса на „Н...“ О.. От една страна това дава възможност да се проследява срока на плащане на следващата застрахователна вноска, а от друга установи се от свидетелските показания по делото, че ако плащането е извършено в офиса на „Н...“ О., няма как да бъде отчетено, ако сключения договор не се регистрира в програмата на „Н...“ О.. При разпита му в съдебно заседания експерта изготвил съдебно- компютърната експертиза потвърждава, че му е била поставена задача да извърши проверка дали в инф. система „С.“ е регистрирана именно тази застрахователна полица № •, като вещото лице изразява становище че не е извършил проверка, тъй като липсва възможност за провеждане на такова търсене, но възможно е в системата на „Н...“ О. да има въведени и други бланки под строга отчетност, издадени от друг застрахователен брокер.

Твърденията за допуснатото дисциплинарно нарушение- развиване на конкуретна дейност и нелоялност на служителката М. А. П., сериозно се опровергават от установяването на движението на парични потоци по личната и сметка, в каквато насока са представени писмени доказателства и е приета съдебно икономическа експертиза. За да извършва дейност от името на друг брокер и да сключва застрахователни договори от името на друг застрахователен брокер, ищцата е следвало освен да приема бланки под строга отчетност, издадени от друг брокер, но също така и да получава застрахователни премии и да превежда същите по сметката на брокера, от чието име е издадена бланката под строга отчетност, за да ги отчита. Установи се по безспорен и несъмнен начин от проследяването на паричните потоци по личната сметка на М. А. П. в „У...“А., че от банковата сметка на ищцата са преведени по сметката на „Д...“ О., парични средства в общ размер на 18 267.21лв., като основанието за извършените преводи е операции по премии на полици и същите са наредени на четири транша, които са подробно посочени в заключението по приетата СИЕ. Установява се от доказатлествата събрани пред РС Б., че основанието за извършените преводи са инкасирани плащания по полици и квитанции, издадени от Д. А. В., ЕГН ••••••••••, за която се удостоверява че през този период е служител на „Д...“ О./Трудов договор № •/23.06.2020г. приложен с писмото/, а освен това същата е и сестра на ищцата/удостоверения за раждане/.

При изложените съображения въззивният състав на ОС Б. намира, че от събраните по делото доказателства, не се установява при пълно и главно доказване осъществяване на конкуретна дейност от ищцата по делото- чрез извършване на дейност от името на друг брокер в работно време и сключване на застрахователни договори от името на друг застрахователен брокер в офиса и в гр. Б., поради което това дисциплинарно нарушение е недоказано от работодателят, в чиято процесуална тежест е неговото установяване.

Видно от оспорената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 014/06.04.2021г. на на Управителят на „Н...“ О., друга група дисциплинарни нарушения сочи на допуснати нарушения от ищцата- склоняване на други служители на работодателя да сключват застрахователни договори от името на друг брокер. Основанията за това обвинение са писмените обяснения на С. И. Й., изпратени до управителя на „Н...“ О., които са оспорени от ищцовата страна досежно тяхното съдържание. Тези обяснения се подкрепят единствено и само от свидетелските показания на свидетелката С. Й., която е техен автор, но същите не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото. Въззивният съд счита, че посоченото нарушение на трудовата дисциплина е недоказано по делото, тъй като същото се основава само на писмените и устни изявления на служителката С. И. Й., а същите следва да бъдат внимателно кредитирани от съда, като се отчита евентуалната им заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, тъй като свидетелката Й. е била служителка в „Н...“ О., а освен това установи се по делото че същата не е била в добри отношения с М. А. П.. Друго дисциплинарно нарушение посочено като основание за наложеното дисциплинарно наказание в оспорената заповед, макар и неясно и неточно формулирано, сочи че М. А. П., е позволявала на други лица да ползват бланки под строга отчетност на работодателя при сключване на застрахователни договори. Тъй като се твърди че това нарушение е свързано с неспазване на правилата установени в Указанията за работа в раздел VII от трудовия договор, то вероятно касае се за нарушения свързани с начина на работа и отчитане на предоставяните на служителите бланки под строга отчетност. Не се установи от събраните по делото доказателства да е констатирано нарушение на правилата за работа с предоставяните бланки под строга отчетност, като същите са били предавани от М. А. П. на останалите служители в „Н...“ О., чрез приемо- предавателен протокол, след което същите са отчитали получените бланки под строга отчетност също чрез подпис върху съставения протокол, като са превеждали получените суми от застрахователните премии, по личната сметка на М. А. П., а ищцата от своя страна е изпращала с приемо- предавателен протокол получените от нея бланки под строга отчетност в централния офис на работодателя си в гр. С., като същевременно е отчитала и парите от получените застрахователни премии от останалите служители, за дейността на които е отговаряла. По делото не са представени никакви доказателства за нанесени на „Н...“ О. имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, като не са представени доказателства за неотчетени от М. А. П. суми, получени от застрахователни премии. Ищцата не е била информирана от работодателя си за несъответствие между застрахователни полици и парични суми, като от доказателствата по делото също не се установяват такива несъответствия. Единственото обстоятелство установено от свидетелските показания/свидетелката Р. П./ е за забавяния при отчитане на паричните средства от офисите в района на гр. Б., както и за проблеми възникващи от установената практика, в информационната система на „Н...“ О., да се въвеждат и бланки под строга отчетност на други брокери, с оглед вече обсъжданата по- горе възможност да се следи за сроковете за плащане на следващите застрахователни премии от клиента и възможността за евентуалното му привличане като клиент на „Н...“ О.. Въззивният съд не намира за основателно и убедително, подкрепящо извода за допуснати слабости при отчитане на паричните средства от получените застрахователни премии, разликата между преведаната по личната сметка на ищцата сума от 263 373.61лв., преведена от останалите служители на „Н...“ О. към М. А. П., със сумата преведена от ищцата към работодателя в размер само на 100 363.79лв. В хода на процеса пред РС Б. вече не се поддържа от ответната страна твърдение че на „Н...“ О. са нанасени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи, иначе при твърдения за неотчетени суми в такъв размер от ищцата към нейния работодател, биха били налице основания не само за ангажиране на дисциплинарна отговорност, но и за наказателна отговорност за присвояване в големи размери. От друга страна, както вече бяха изложени съображения по- горе, липсват доказателства които да сочат, че превежданите вноски от трети лица в размер на 272 055.90лв. по личната сметка на ищцата, са само суми получени от застрахователни премии. Вещото лице сочи в писменото си заключение че видно от движението по сметката на П., налице е изходящ паричен поток от 124 483.51лв. за картови операции- теглене на суми от банкомат и плащане на посттерминални устройства и удържаните за това банкови такси. Следователно налице са и суми теглени от сметката и вероятно отчитани на ръка от ищцата по делото. Отделно съдът следва да съобрази съществуващата обичайна практика в инф. система на „Н...“ О. да бъдат въвеждани и бланки под строга отчетност, издадени от друг брокер, с оглед следенето на последващите плащания за застрахователните премии. В този смисъл разминаването в размера на постъпилите суми по личната сметка на М. А. П. и отчетената сума от ищцата към нейния работодател- „Н...“ О., не е основание за категоричен извод нито за неправилно отчетени парични средства, нито е основание да се приеме, че тези суми са превеждани към друг застрахователен брокер при извършване на конкурентна дейност. Установяването на едно дисциплинарно нарушение не може да почива на предположения, а следва да е доказано по безспорен начин и при условията на пълно и галвно доказване от работодателят упражнил правото си на дисциплинарно уволнение. Това в настоящия случай въззивният съд намира за неуспешно извършено.

Видно е от оспорената заповед за уволнение, че срещу М. А. П. са предявени обвинения за допуснати и други тежки дисциплинарни нарушения във връзка с работата с предоставените и бланки под строга отчетност, тяхното неточно и несвоевременно отчитане и дори умишленото им унищожаване. В т. 7 и т. 8 от процесната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 014/06.04.2021г. на на Управителят на „Н...“ О., са посочени следните допуснати от ищцата нарушения на трудовота дисциплина- не е предоставила данни и отчет за предоставените й справки под строга отчетност и е унищожавала предоставени й под строга отчетност бланки на застрахователни полици.

За доказването на тези и други нарушения допуснати от ищцата С. И. Й. по делото са представени и приети като писмени доказателства Констативен протокол № 001/16.03.2021г. и Констативен протокол № 002/05.04.2021г., които своевременно са оспорени от ищцовата страна досежно тяхното съдържание и относно констатациите отразени в двата протокола. Въззивният съд съобрази, че така представените констативни протоколо съставляват частни свидетелствуващи документи, които са съставени и подписани от самият управител на „Н...“ О., в присъствието и на трети лица. Същите имат само формална доказателствена сила, т.е. съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в двата протокола изхождат от лицата, които са ги подписали. Тъй като не са подписани от ищцата по делото, тези частни документи не се ползват с материална доказателствена сила, обвързваща съда разглеждащ делото, доколкото посочените в тях факти, за които се отнася удостоверителното изявление на лицата които са ги подписали, могат да се приемат за доказани по делото, само когато удостоверяват неизгодни за издателя си факти. Ето защо същите съгласно чл. 180 от ГПК са доказателство, че изявлението е направено от лицето, което е посочено като автор на документа/лицата които са ги подписали/. Тъй като частният свидетелствуващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, при неговото оспорване, не е необходимо откриването на производство по реда на чл. 193 от ГПК. Преценката на достоверността на удостоверените в оспорения частен свидетелствуващ документ факти, съдът извършва въз основа на вътрешното си убеждение и с оглед на всички доказателства по делото, а доказателствената тежест за установяването на фактите посочени в оспорения частен свидетелствуващ документ е общата разпределена от съда между страните такава, с оглед на задължението на страните за доказване на фактите от които се ползват в процеса, съобразно чл. 154 от ГПК. След като са били оспорени от ищцовата страна, а ответникът е заявил че ще се ползва от Констативен протокол № 001/16.03.2021г. и Констативен протокол № 002/05.04.2021г. във връзка с извършеното дисциплинарно уволнение на М. А. П., то доказването на удостоверените чрез тези протоколи факти е следвало да се извърши с всички допустими в ГПК доказателствени средства, което е било в тежест на ответната страна, в каквато насока е и доклада на първоинстанционния съд по реда на чл. 146 от ГПК.

Независимо от наведените възражения и доводи от страните, съдът е длъжен да извърши проверка за допустимостта и годността на тези писмени доказателства, в качеството им на частни свидетелствуващи документи. Въззивният състав на съда намира, че така представените костативни протоколи са недопустими доказателствени средства и не следва да се обсъждат от съда при преценката за основателността на предявените искове по чл. 344 от КТ. Както установяването на допуснатите дисциплинарни нарушения, така и налагането на дисциплинарно наказание се извършва при стриктна дисциплинарна процедура, установена от закона въз основа на императивни правни норми, като всяко формално нарушение опорочава извършените действия в рамките на дисциплинарното производство. Видно е че Констативен протокол № 001/16.03.2021г. и Констативен протокол № 002/05.04.2021г. са съставени и додписани от Управителят на „Н...“ О., който е извършил проверката, макар и в присъствието и на трети лица. В настоящия случай управителят П. в качеството си на представител на дружеството работодател, от една страна е лицето извършило проверка и констатарал допуснатите нарушения, а от друга страна е бил органа налагащ дисциплинарното наказание, като според въззивният съд налице е недопустимо съвместяване на две процесуални качества в рамките на проведеното дисциплинарно производство.

Отделно следва да бъдат изложени правни съображения, че констатациите отразени в двака констативни протокола, не се подкрепят убедително и не се доказват от събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства. Твърди се че са унищожени бланки под строга отчетност- 10 бр. стикери и 19 бр. зелени карти, както и липсващи зелени карти- 149бр. и стикери – 92бр., за което към съставения Констативен протокол № 002/05.04.2021г. е представен списък, който не е подписан или заверен от работодателя или друго лице, представител на „Н...“ О.. Същвременно по делото не се представят доказателства за извършено по установения в закона ред- анулиране на бланки под строга отчетност. От кореспонденцията извършена по ел. поща видно е, че М. А. П. е съобщила на управителят на дружеството, че е изпратила липсващите бланки под строга отчетност по куриер. Свидетелката Р. П. в показанията си сочи че е получила бланки под строга отчетност от куриера- Р. Х., но- „не всички бланки са върнати към брокера“, без да пояснява колко бланки са останали невърнати след окончателното напускане на С. И. Й.. Свидетелката П. подробно описва какви са последиците при невърнати или липсващи бланки под строга отчетност. Тя съобщава че в този случай се дължи глоба, както и заплащане на такса за липсващите бланки, а освен това същите следва да се обявят за невалидни чрез обявяване на това обстоятелство в ДВ. По настоящото дело не са представени доказателства за спазена законова процедура по анулиране на унищоженил или липсващи бланки под строга отчетност по вина на ищцата М. А. П.. По делото се съдържат писмени доказателства/ макар и оспорени от насрещната страна/, в които се сочи че има и умишлено унищожени/нарязани/ бланки под строга отчетност от ищцата М. А. П.. В свидетелските си показания свидетелката Р. П. пояснява, че всъщност „нарязани“ бланки са били тези, при които трите отрязъка са отделени и прикачени отделно на самата бланка. Същевременно в показанията си тя пояснява че това е станало напълно умишлено, „защото при тях няма как да стане по друг начин“. Фактически в показанията си свидетелката П. не сочи на умишлено унищожаване на бланки под строга отчетност, а дава заключение че такова отрязване е необходимо с оглед на възприетия начин на работа и обичайната практика на служителите в офисите в района на гр. Б.. При така анализираните доказателства, въззивният съд намира за недоказани при пълно и главно доказване и твърдението за допуснати от М. А. П. нарушения при извършване на дейността и- неточно и несвоевременно отчитане на предоставени и по повод на работата- бланки под строга отчетност и дори умишленото им унищожаване, тъй като по делото липсват доказателства за анулиране на унищожени или липсващи бланки по установения в закона ред за това.

При доказано нарушение на трудовата дисциплина и указанията за работа на дружеството ответник/ приемане на суми от премии по застрахователни полици, по личната сметка на служителя, вместо по клиентската сметка на брокера- „Н...“ О./, предмет на преценка на съда следва да бъде извършена за това дали допуснатото нарушение е „тежко нарушение“ на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 от КТ, както и дали същото може да се приеме за „системно извършено“ от М. А. П., поради продължаването му във времето. Предмет на преценка от въззивния съд следва да е и въпроса обуславя ли допуснатото нарушение извода за необходимост от налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание- „уволнение“ при приложението на разпоредбата на чл. 189 ал.1 от КТ.

Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. При преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя /Решение № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 167 от 14.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 1102/2012г., IV г.о., ГК; Решение № 167 от 14.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 1102/2012г., IV г.о., ГК; Решение № 17 от 30.01.2019г. на ВКС по гр. д. № 2293/2018г., IV г. о., ГК/.

Въззивният съд намира че макар допуснатото нарушение да съставлява съществено нарушение на установените правила на работа в „Н...“ О., в настоящия случай същото не би могло да се определи категорично като „тежко нарушение“ по смисъла на чл. 190 от КТ. За този си извод съставът на ОС Б. съобрази, че обстоятелството че сумите по получените застрахователни премии се внасят по личната сметка на М. А. П. е било обстоятелство отдавна известно както на работодателя, така и на служителите в централния офис на брокера в гр. С.. Ако работодателят е искал да предотврати извършването на тази установена практика на работа, същият е следвало да стори това още при извършената проверка на офиса на „Н...“ О. в гр. Б., в който е работила М. А. П., извършена на 29.09.2020г., за което е съставен и приет по делото Протокол за извършена проверка. Не се установи и доказа по делото поради превеждането на сумите по личната сметка на М. А. П., за работодателя да са настъпили съществени вреди/пропуснати ползи/, но безспорно това обстоятелство е неблагиприятно с оглед на характера на извършваната работа и възможността за контрол на получаваните и отчитани суми от плащанията на застрахователни премии. Следва да бъдат отчетени и наличието на обективни обстоятлества поради което е допуснато нарушението- превеждането на сумите по личната банкова сметка на М. А. П. е било удобно за офиса в с. К., в което населено място не е имало банков клон на банката в която е открита служебната сметка на „Н...“ О., което е налагало служителя да задържа значителни суми пари в себе си, след като е издавал застрахователни полици и в събота и в неделя.

В закона липсва легална дефиниция на понятието "системни нарушения", но такава е била дадена с разпоредбата на чл. 7 от Общите правила за вътрешния трудов ред в предприятията /ОПВТРП/, приети с ПМС № 72/30.ХII.1986 г., ДВ бр. 11/1987г., по силата на чл. 181 ал. 4 от КТ в редакцията преди изменението на разпоредбата през 1992 г. по ДВ бр. 100/1992г. Прието е, че наличие на системни нарушения на трудовата дисциплина е налице когато работникът /служителят/ е извършил три или повече нарушения. В този смисъл съобразно забраната по чл. 189 ал. 2 от КТ системност има когато и трите нарушения все още не са санкционирани или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанията за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 от КТ. При три санкционирани нарушения с незаличени наказания последващите ги обуславят преценка за по-висока тяхна тежест, тъй като сочат на системно поведение на работника /служителя/ в разрез с вменените му от работодателя задължения във връзка с изпълнение на трудовите функции, респективно за по-тежко дисциплинарно наказание. Посочено е, че при системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189 ал. 1 КТ съобразно изричната разпоредба на чл. 190 ал. 2 КТ, като независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения, но при констатиране на нарушение на трудовата дисциплина работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. /Определение № 700 от 10.10.2017г. на ВКС по гр. д. № 1102/2017г., III г. о., ГК/Според въззивният съд допуснатото нарушение не би следвало да бъде определено като системно извършвано, въпреки че е продължавало във времето, тъй като установения начин на внасяне на суми получени от заплатените застрахователни премии е бил установен като практика в района на гр. Б., бил е известен на работодателят на ищцата, като същият е функционирал години без изричното противопоставяне на управителят на дружеството, включително и при последната извършена проверка на офиса в гр. Б.. Въззивният състав на ОС Б. съобрази, че нормата на чл. 189 ал. 1 КТ вменява в задължение на субекта на дисциплинарна власт при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Тази преценка е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по тези въпроси. В случай, че при съобразяване на обстоятелствата, посочени в чл. 189, ал. 1 КТ, съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени /Решение № 293 от 21.11.2011г. по гр.д. № 238/2011г., на ВКС, III г.о. на ГК; Решение № 81 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2618/2020г., IV г.о., ГК/ При оценка поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното, готов ли е да поправи вредите, ако такива са настъпили и пр./Решение № 109/13.08.2018г. по гр. д. № 3323/2017г. на IV-то гр. отд. на ВКС/ Преценката на допуснатото от ищцата дисциплинарно нарушение, води до изводи за съда че същото не може да бъде определено нито като особено тежко, нито като системно извършвано, още повече че същото е осъществявано за продължителен период от време със знанието и без противопоставяне на работодателя. Към момента на извършване на нарушението М. А. П. е била с чисто дисциплинарно минало, като не е имала налагани предходни дисциплинарни наказания. Поради изложеното и във връзка с разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ, въззивният съд намира, че тежестта на извършеното нарушение не води до обоснования извод за нуждата от налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание- „уволнение“.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, макар при мотиви различни от тези на първоинстанционния съд, въззивният намира че на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, обжалваното решение на РС Б. следва да бъде потвърдено, като за този си извод, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща и към мотивите на първостепенния съд, доколкото същите съвпадат с тези на въззивната инстанция.

Въззивният съд намира жалбата на „Н...“ О. за неоснователна и при този изход от делото, следва въззивника да бъде осъден да заплати на въззиваемата М. А. П., направените разноски пред настоящата съдебна инстанция- сумата от 1000лв. за направените разноски за адвокатски хонорар пред ОС Б.. Водим от горното, съдът