Решение № 3344 от 24.8.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 6805/2025 г.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на И. С. Б., ЕГН: ••••••••••, постоянен адрес: ••• чрез адвокат В. Т. П., личен номер по Единен регистър на адвокатите: •••, със съдебен адрес: ••• телефонен номер: ••• против ••• ЕООД, ЕИК: •••, седалище и адрес на управление: •••, представлявано от Д. К..

С исковата молба са предявени обективно съединени искове, с които ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да признае уволнението на И. С. Б., ЕГН: •••••••••• за незаконно и да постанови неговата отмяна; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, да постанови възстановяването на И. С. Б., ЕГН: •••••••••• на предишната работа; да осъди ••• ЕООД, ЕИК: •••, седалище и адрес на управление: ••• да заплати на И. С. Б., ЕГН: •••••••••• сума в размер на 11 000 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа, поради незаконно уволнение за периода от 27.03.2025г. до 01.06.2025г. впоследствие увеличена на 11 382лева/5819.52евро/, на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното погасяване на задължението; да осъди ••• ЕООД, ЕИК: ••• да заплати на И. С. Б., ЕГН: •••••••••• сума в размер на 7 000 лв. впоследствие увеличена на 10 127лева/5 177.85евро/, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение в периода 01.02.2025 г. – 26.03.2025 г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Претендира разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

По силата на трудов договор № 188 от 20.12.2024 г., ищецът И. С. Б. заема длъжността „Системен администратор“ при ответника ••• ЕООД. Служителят постъпва на работа на 02.01.2025 г.

Същата или сходна длъжност служителят е заемал и при предходни работодатели и има натрупан трудов стаж и опит за изпълнение на длъжността в продължение на 14 години.

Служителят изпълнява добросъвестно работните си задължения.

В хода на работата, колегите на ищеца започват да коментират помежду си, че управителите на фирмата – Ж. К. и Д. К., които са съпрузи, разполагат с информация за служителите си – лична информация, информация от интимния живот, здравна информация и пр., която не е свързана с работата и не им е съобщавана. Изразяват съмнение, че в офиса се извършва подслушване.

Скоро след това, служител, който временно работи в другия офис на работодателя, където се помещава управителят К., предупреждава колегите си да внимават какво говорят, включително по телефон и по време на почивки, защото в другия офис това се излъчва на екран, ползва се за проверки или се обсъжда за забавление. Записите – с видео и звук, се съхраняват.

Оказва се, че десетте камери при работодателя, които са разположени така, че да покриват цялото офисно пространство без изключение, записват постоянно видео с висока резолюция и звук. Записите могат да се гледат „на живо“ от управителите на всякакво устройство – компютър, телефон, таблет и пр. и се съхраняват автоматично за срок от 8 месец назад.

Доколкото на ищеца е възложена поддръжката на всички системи при работодателя, както и задължения във връзка със спазването на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (GDPR), той уведомява работодателя си, че това положение е неприемливо. Служителите, вкл. ищецът, не са се съгласили за тях да се събират лични данни чрез постоянно видеозаснемане и подслушване, а и липсва законно основание за подобни мерки, засягащи личната неприкосновеност.

Работодателят не е съгласен с тази позиция на ищеца. На 17.03.2025 г. на Б. е отнет служебния телефон, лаптоп, както и достъпа до офиса. Стартирано е дисциплинарно производство. Тъй като служителят не е допускан повече до работа, на 18.03.2025 г. поканата за даване на писмени обяснения е изпратена по електронна поща. В нея бланкетно се сочи, че служителят е разпространил файлове, записи, документи и данни за фирмата и е уронил доброто й име, без да става ясно кога се твърди да е извършил това, с какви свои действия, какви са тези разпространени файлове, записи и документи, пред кого ги е разпространил и пр. Поради липсата на всякаква конкретика в обвиненията, служителят в своя отговор също не може да се защити чрез някакви конкретни данни и обстоятелства, а със свое съобщение, изпратено на 19.03.2025 г. принципно отрича да е извършвал подобни дисциплинарни нарушения.

Със заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 3 от 24.03.2025 г., ищецът е наказан с дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“ за това, че „свалял“ информация от устройства и системи на работодателя, включително „записи на видео, звук и снимки от системите за видеонаблюдение“, както и за нови обвинения, липсващи в искането за обяснения – осъществяване на заговор и заплахи срещу работодателя и участие във Вайбър група.

Работодателят не изплаща на служителя дължимите работни заплати за месец февруари и за месец март.

Уволнението е НЕЗАКОННО.

Основно задължение на всички субекти, според установения в страната правен ред, е да не злоупотребяват с права – чл. 57, ал. 2 от КРБ. В чл. 8, ал. 1 от КТ също е изрично уредена забрана за злоупотреба с права - трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно от страните по трудовото правоотношение, съобразно изискванията на законите.

Съдебната практика е дала разяснение, че злоупотреба с права от работодателя при уволнение на работник или служител е налице, когато се установи, че единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо средство, е прекратяване на трудовия договор с конкретен/конкретни служители, която цел не би могъл да постигне по друг начин, или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни – Решение № 130 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 150/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 71/24.07.2013 г. по гр. дело № 284/2012 от IV г. о. на ВКС и др.

В конкретиката на настоящия случай намира, че поведението на работодателя, е недобросъвестно и съставлява злоупотреба с право, при следните съображения.

Според РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ

ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27.04.2016 г. (GDPR), обработването на лични данни от администратор на лични данни е законосъобразно, ако е налице основание за обработването на личните данни, субектът на данните е уведомен за обработването и то се извършва добросъвестно и пропорционално, за постигане на легитимни, изрично посочени цели, при ясни ограничения за съхранението на тези данни.

С уведомление за поверителност, работодателят е уведомил своите служители, че осъществява „видеозаписи от общите помещения на територията на работното място и фотографски изображения“ с цел „осигуряване на сигурност на работното място“. Това само по себе си е проблематично – мерки за видеонаблюдение не са строго необходими за постигане на сигурност и не отговорят на принципа за свеждане на данните до минимум, както изисква GDPR – все пак служителите работят в офис на предприятие в областта на строителството, а не в антитерористично звено.

Дори да приемем, че работодателят е имал някакво основание за извършваните видеозаписи, осъществяваното подслушване на служителите чрез тайни постоянни звукозаписи през целия работен ден на територията на цялото предприятие, е брутално посегателство срещу личните и трудовите права. Подобно събиране на лични данни е незаконно – извършвано е без знанието на субектите на данните, не е необходимо за посочената цел – сигурност на работното място, нито е добросъвестно и пропорционално. Осем месечният срок на съхранение на данните е изключително продължителен и създава обосновани съмнения за злоупотреба с тях.

На практика, чрез постоянното наблюдение и записване на служителите чрез 10 броя камери с висока резолюция и звук на територията на цялото предприятие, ръководството на дружеството е организирало един абсурден Оруелов „Биг Брадър“ на работното място.

Следователно, в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, ищецът Б., както и неговите колеги, са подложени на незаконно подслушване, фотографиране, филмиране и записване. Действията на работодателя, насочени срещу служителя, възразил срещу тази незаконна практика, са злоупотреба с право и водят до извод за незаконност на уволнението.

Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, преди налагане на дисциплинарно наказание, съществен елемент на дисциплинарната процедура по чл.193 от КТ е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Работодателят е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на работника/служителя към нарушението. Целта е да не се допусне работодателя да вземе окончателното си решение във връзка с вината на работника и относно вида на наложеното дисциплинарно наказание, без да бъде съобразена позицията на нарушителя и без да бъдат прецени посочените от него доказателства, доколкото по отношение подлежащото на наказание лице, писмените обяснения се явяват единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита – Решение № 432 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1322/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 739 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1947/2009 г., III г. о., ГК. На работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението – Решение № 221 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7639/2013 г., IV г. о., ГК. За тази цел, съдържанието на искането за даване на обяснения трябва да позволява работникът или служителят да разбере за кои негови действия, третирани като дисциплинарни нарушения, се искат обяснения – Решение № 53 от 31.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2943/2016 г., III г. о., ГК. Когато липсва конкретизация относно времето на извършените дисциплинарните нарушения и тяхното точно проявление, императивната норма на чл. 193 от КТ не е спазена и уволнението е незаконно – Решение № 322 от 5.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 301/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 83 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5585/2014 г., III г. о., ГК и др.

В конкретиката на настоящия случай, видно от съдържанието на отправената от работодателя покана за даване на писмени обяснения, липсват конкретни фактически твърдения от работодателя, по които служителят да даде обяснения. Не е посочено за какви конкретни действия или бездействия служителят е обвинен и кога са извършени. Изводите за разпространение на поверителни файлове, документи и данни са бланкетни, без конкретика какви файлове, документи и данни се има предвид, в какво се изразява тяхната поверителност, кога, къде и пред кого са разпространени. Този начин на провеждане на дисциплинарната процедура на практика е осуетил възможност на служителя да даде обяснения за конкретни факти и обстоятелства – такива не са въведени.

Съгласно императива на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Чрез очертаване на фактическите основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание се осигурява защитата на служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на уволнението. Поради това заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде мотивирана по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно – така Решение № 162/13.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 67/2016 г.; IV г.о.; Решение № 201 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 38/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 377/26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1962/2010 г., IV г.о; Решение № 464/26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1310/2009 г., IV г.о. и др.

Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено и с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – така Решение № 205/04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г.,IV г.о.

В случая, процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана, съобразно изискванията на чл. 195 КТ.

Първо, в заповедта са налице нововъведени от работодателя факти, за които на служителя не са искани обяснения – относно осъществяване на заговор, отправяне на закани и заплахи за компрометиране на дружеството и разпространение на поверителни данни от ищеца във Вайбър група. Освен че тези факти са неверни, на основание чл. 193, ал. 2 от КТ те не могат да бъдат разглеждани от съда, тъй като за тях ищецът не е поканен да даде обяснения.

Второ, в заповедта се твърди, че системният администратор е разпространил поверителни за работодателя сведения, като свалил на 11.03.2025 г. и 17.03.2025 г. определена информация. Това описание на нарушението буди недоумение – системният администратор отговаря за всички електронни системи при работодателя и постоянно сваля и качва информация – това е по същество неговата работа. Защо това да е нарушение, как е довело до разпространение на поверителни за работодателя сведения и кои трети лица се твърди да са узнали за свалената информация, е абсолютно неясно.

Тази празнота, изразяваща се в липса на описание на главния факт на нарушението не може да се отстранява в хода на съдебното производство, а следва да е ясна още към момента на уволнението и обективирана в заповедта по чл. 195 от КТ, тъй като съдът е ограничен от посоченото в нея.

Немотивирането на акта за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ - за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание. При положение, че наказващият орган не е уточнил нарушенията, той не би могъл да иска обяснения за осъществяването им.

При тези съображения, налице са данни, позволяващи отмяна на наложеното дисиплинарно наказание на формално основание, без разглеждане на спора по същество.

Както се аргументира по-горе, липсата на конкретни факти за твърдяното разпространение на поверителна информация – кога и как е извършено разпространението на поверителни сведения, затруднява правото на защита на служителя, включително в хода на съдебния процес. Трудно е да се отрича нещо, което не е посочено по разбираем начин – фактологично ясно и конкретно. Поради това, също като работодателят, бланкетно ще посочи, че служителят не е разпространявал поверителни сведения, не е осъществявал заговор, закани и заплахи за компрометиране на дружеството, нито е разпространявал поверителна информация във вайбър група.

Предварително възразява срещу попълване на бланкетните обвинения на работодателя с конкретни факти едва с отговора на исковата молба – това е недопустимо. За да има реална възможност за даване на обяснения, фактите следва да са посочени още в процедурата по чл. 193 от КТ, а не в хода на съдебната проверка на заповедта.

При условията на евентуалност счита, че в случай че съдът приеме наличие на дисциплинарно нарушение на ищеца, при определяне на наказанието не са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда.

Вследствие на незаконното уволнение, ищецът остава без работа и трудови доходи за период от шест месеца, считано от датата на уволнението, а именно от 27.03.2025 г. до 27.09.2025 г., включително.

Претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа в размер за периода от 27.03.2025год. до 01.06.2025год. To се състои от основна заплата в размер на 5000 лв. месечно и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 0.6 % на година и допълнително трудово възнаграждение в размер на 8.4% за 14 години на същата или сходна длъжност.

Според чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Без съмнение, законът има предвид, както основната заплата на служителя, така и договорените допълнителни трудови възнаграждения. Според чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Според чл. 12, ал. 2 и ал. 4, т. 1 от Наредбата, за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, както и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

В настоящия случай, Служителят има 14 години на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, което обосновава допълнително трудово възнаграждение в размер на 8.4 % месечно.

В противоречие със законовата и подзаконовата нормативна уредба, работодателят не е изплатил на служителя брутно трудово възнаграждение – основна заплата и пълен размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в периода 01.02.2025 г. – 26.03.2025 г. На този процесуален етап изчислява неплатеното брутно трудово възнаграждение на сумата от 7 000 лв.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира отговор.

ОТГОВОРЪТ е депозиран "•••“ ЕООД, със седалище гр. Варна и адрес на управление •••, ЕИК •••, представлявано от управителя си Д. Т. К., чрез пълномощник П. К. П., адвокат от Варненска, адвокатска колегия, адрес: •••, тел.: •••, •••, съдебен адрес: адресът на пълномощника.

ОСПОРВА ИСКОВЕТЕ ИЗЦЯЛО ПО ОСНОВАНИЕ И РАЗМЕР.

ОСПОРВА ИЗЛОЖЕНИТЕ ОТ ИЩЕЦА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА.

ОСПОРВА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ПРЕДСТАВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

Излага, че ответникът "•••“ ЕООД е дружество, специализирано в предоставяне на работна сила, счетоводни, ТРЗ и консултантски услуги за други свързани дружества и крайни външни клиенти. Осигурените служители на дружеството са над 30 души, документооборотът е значителен, всички документи от всякакъв характер се съхраняват на компютърни системи и сървъри, което налага защитата на тази информация и контрол при боравенето с нея, и това естествено води до ангажирането на системен администратор, който да осигури техническата обезпеченост на дружеството.

Така на 20.12.2024 г. е сключен трудов договор № 188 между ищеца и ответника, със срок за изпитване 6 месеца, който срок изисква да се провери годността на работника или служителя да изпълнява конкретната работа.

Работникът е нает на длъжност „системен администратор" с код по НКПД 25226001. Според чл. 10, т. 1 от Вътрешните правила за работната заплата, за стаж за прослужено време, който влияе върху формирането на брутното трудово възнаграждение (чрез получаване на допълнително възнаграждение) се признава единствено стажа на същата длъжност със същия код по НКПД, а не произволен трудов стаж. Това обяснява и защо на ищеца към трудовото възнаграждение е начислявана добавка за стаж 0.6% - тъй като той има стаж като системен администратор само 1 година. Видно от представените от ищеца документи той е работил на длъжности като експерт, техник, специалист, администратор мониторинг, и единствено при последния си работодател „•••" е бил на позиция системен администратор със същия НКПД 25226001. Това обяснява защо добавката му за прослужено време е само 0.6 % – за съответстващата му една година трудов стаж на същата длъжност - системен администратор, на която е бил нает като служител при ответното дружество и съгласно чл. 10 т. 1 от Вътрешните правила за работната заплата, с които ищецът предварително е бил запознат. Впечатление прави, че в трудовия си договор образованието на ищеца е записано като: магистър, специалност Информационни разпределителни системи и мобилни технологии, но при работодателя си той е представил единствено диплом за образователна степен БАКАЛАВЪР от ТУ в дисциплина приложна

математика. Ищецът така и не е представил в отдел ТРЗ допълнително диплом, който да доказва твърдяното от него образование.

При постъпване на работа ищецът получава екземпляр единствено от трудовия си договор и длъжностната си характеристика. Всички останали документи от трудовото си досие ищецът е придобил като нерегламентирано е изтеглил тези (и други) документи от служебния компютър на специалиста ТРЗ в дружеството - Р. С.. В настоящото производство ищецът представя тези документи като преписи, без да разполага с оригиналите им. Физически счетоводителят и специалистът по ТРЗ работят на друго работно място, в офис, който е отдалечен на няколко километра от офиса, в който работи ищеца. Трудовото му досие се съхранява на място, до което той няма и никога е нямал физически достъп. Представянето в настоящото дело на документи - заповед за обработване на лични данни и уведомление за поверителност на служители - са пряко потвърждение, че ищецът нерегламентирано достъпил и свалил тези (както и много други) документи от служебния компютър на специалист ТРЗ в ответното дружеството.

Ищецът поема ангажимент с подписването на трудовия договор и длъжностната си характеристика за следното:

Да изпълнява всичките си задължения, които произтичат от длъжностната му характеристика;

Да опазва поверените му технически средства с грижата на добър стопанин;

Да пази доброто име на фирмата, както и да не разпространява информация, считана от работодателя за поверителна, вътрешнофирмена информация;

Носи пълна отговорност за спазването на закона за защита на личните данни;

Отговаря за обработването на личните данни;

Отговаря за нормалното функциониране на техниката и мрежите, както и за тяхната защита;

Администрира и контролира достъпа на потребителите до базите данни; Следи за спазване на режима на достъп. Съществено задължение на служителя е било да пази в тайна информацията, която съставлява служебна и фирмена тайна и до която има достъп, да поддържа високо професионално ниво, по всяко време и при всяко положение да пази доброто име и интереса на работодателя си. В работата си ищецът е бил пряко подчинен на управителите, следвало е да получава задачи и да се отчита само на управителите (Ж. К. и Д. К.).

Личностните качества, на които работодателят е държал са посочени - коректност, отговорност, лоялност.

При постъпване на работа ищецът се е запознал с условията на труд и е подписал няколко документа:

Декларация за запознатост, с което потвърждава за задължението си да не разпространява фирмена тайна; Уведомление за поверителност на служители, с което ищецът е уведомен, какви лични данни се съхраняват от работодателя, при какви условия и как се защитават. Изрично е указано, че всеки служител може да иска заличаване на лични данни или да възрази срещу обработването на лични данни като стори това в писмен вид до адреса на дружеството или на ел.адрес на дружеството.

Служителят е изрично уведомен с този документ, че при работодателя се извършва контрол на достъпа, работното време и трудовата дисциплина, както и видеонаблюдение. Уведомен е също, че при въпроси или възражения може да се свърже с дружеството на адреса му или на посочена ел. поща; Със същия документ ищецът е поел ангажимент да спазва всички политики на работодателя за защита и обработването на лични данни и да използва информацията само и единствено за изпълнението на трудовите и свързаните с тях правоотношения, а също, че се задължава да не използва и разгласява по никакъв начин лични данни, станали му известни в процеса на работа, както и да обработва личните данни добросъвестно и да предотвратява използването, разпространението и пубикуването им от лица, които нямат право да ги използват;

Декларация за удръжка от трудовото възнаграждение, с което дава изричното си съгласие работодателят да направи удръжка от трудовото възнаграждение при неспазване на предизвестие за напускане на работа;

Декларация за конфиденциалност, с която се задължава да не разгласява по никакъв начин факти и обстоятелства, свързани с фирмената дейност, да пази престижа на работодателя си;

Не отговарят на истината твърденията на ищеца, че видеозаписите се използват за цели, извън декларираните от работодателя (целите са обявени във всички документи, с които служителят е бил запознат предварително).

Не отговаря на истината твърдението на ищеца, че същият уведомил (или уведомявал) работодателя си, че „това положение е неприемливо“. Ищецът, конкретно уведомен за възможността и начина да възрази срещу мерките за сигурност и контрол, упражнявани открито от работодателя и в съответствие с обявената фирмена политика, никога не е изразявал каквото и да било мнение, становище или възражение по отношение на системата за видеонаблюдение, контрол на достъпа или други.

Не отговаря на истината твърдението на ищеца, че работодателят не бил съгласен с позицията на ищеца (по твърдяното негово възражение за неприемливото видеонаблюдение).

Такава комуникация между ищеца и работодателя никога е нямало.

ПРИЧИНАТА ЗА НАЛАГАНЕ HA НАЙ-ТЕЖКОТО ДИСЦИПЛИНАРНО НАКАЗАНИЕ Е СЛЕДНАТА:

Външен системен администратор (който не е служител на ответното дружество, а е ангажиран по отделен договор за обслужване), който осигурява външен одит на системите и сървърите на дружеството е предупредил управителите, че са засечени следи от нерегламентиран достъп до сървърите на дружеството, до служебните компютри на част от персонала, включително и за „източване", т.е. копиране на цели компютърни системи на определени служители, например на компютъра на специалист ТРЗ в дружеството. Анализите на външния одитор е довел до извод, че тази дейност се извършва именно от системния администратор на „•••“ ЕООД. На 17.03.2025 отново е засечено нерегламентирано движение в сървърите на компанията и затова управителят е извикал в работно време системният администратор Д. (която е била в предизвестие за напускане на работа и именно на нейно място е нает ищецът, т.е. тя е „предавала“ работата си на ищеца), използвайки нейния служебен компютър управителят на дружеството Ж. К., следвайки инструкциите на външния одитор на компютърните системи, е прекратил администраторските права на И. Б. и на Д. Р., като така е блокирал всичките им права спрямо сървърите и останалите компютърни системи. След това е поканил И. Б. да предаде компютъра си и средствата си за достъп до офисите и системите на дружеството, служебния си телефон, работни флашки и карти, до изясняване на ситуацията. След като е напуснал работното си място в кош за отпадъци в кабинета на Б. е намерена флаш памет/стик, на която са установени изтеглени поверителни документи от компютъра на служител на компанията.

Външният одитор в присъствието на управителя на дружеството е установил, че на работния компютър на И. Б. има свалени папки от сървърите на дружеството електронни пощи (кореспонденция, в която той нене участва), конфиденциална информация за всички служители, служебна информация, която не го засяга и до която по принцип той няма достъп, цялата информация от компютрите на определени служители, фирмена тайна по поверителни договори, оферти и др. по проекти и обществени поръчки, в които дружеството участва. Изтеглени са били целите компютърни системи на определени служители (например специалист ТРЗ Р. С.), в които се съдържа информация за много външни дружества - клиенти на дружеството (кото извършва счетоводни и ТРЗ услуги на външни клиенти), в този смисъл е свалена лична информация, която засяга много лица и е строго конфиденциална, системният администратор И. Б. е нямал никакво право на достъп до подобна информация, камо ли да я изтегля и съхранява на своя компютър или по друг начин. На компютъра на Б. са намерени и списъци с потребителски имена за достъп и пароли за фирмени профили в социални мрежи, които той вероятно е взел нерегламентирано от компютъра на специалиста по маркетинг и реклама, обслужващ външни клиенти на дружеството.

Установило се е, че в продължителен период от време преди това И. Б. е организирал вайбър група съвместно с други служители. В комуникацията в тази група Б. е сговарял други служилите да му осигурят възможност да инсталира определен софтуеър без знанието на управителите и след като други служители потвърдят, че „ 3-тата излезнат на обяд“. Отново в съшата вайбър група И. Б. е сговарял други лица да му да снимат и да си споделят отделни служебни документи.

Установено е и безкрайно неуважителното отношение на Б. към управителите на дружеството, на които той е директно подчинен. За да ги обсъжда с колегите си във въпросната група Б. ги нарича клоун, ръб, Ж..

Именно защото И. Б. е изтеглил неправомерно и нерегламентирано цялата информация от компютъра на служителя ТРЗ той е копирал и е разполагал с ред документи от трудовото си досие, които се съставят само в 1 екземпляр от работодателя (от които е нямал копие), а именно: заповед за обработване на лични данни и уведомление за поверителност на служители - парадоксалното е, че И. Б. представя по делото преписи от тези документи, с които той не разполага в оригинал, а ги има именно защото нерегламентирано е „свалил“ за лично ползване информация от компютъра на служителя ТРЗ. Затова и моли съда да задължи ищеца да представи в оригинал следните документи: заповед за обработване на лични данни и уведомление за поверителност на служители.

Компютърът на Б. е все още на разположение в офиса на ответното дружество. Този служебен компютър е защитен с пароли, които лично Б. в поставил (на няколко пъти са му изискани писмено по ел. поща, но той не ги е предоставил и така прави неизползваема техниката, която работодателят му е предоставил), но ако той ги сподели с назначено от съда вещо лице, то ще може да анализира обема и качеството на свалената от Б. информация.

Така или иначе ответникът е категорични в становището си, че ищецът е извършил тежко дисциплинарно нарушение. За случая е съставена докладна записка от управителя, в която е описана фактическата обстановка. Спазена е процедурата по чл. 193 от КТ, като са изискани обясненията на Б., те са дадени по ел. поща, като след даването на обясненията и анализа на цялата налична информация за случая е уведомена икономическа полиция, която е започнала проверка по случая. Ръководството на дружеството е взело решение да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание поради сериозността на констатираните нарушения.

Ищецът е бил назначен по трудов договор със срок за изпитване (и в тази връзка е можел да бъде освободен без да е необходимо излагане на каквито и да било причини), но констатираните злоупотреби с компютърните системи са взели превес при определяне начина на прекратяването на трудовия договор на ищеца.

Счита, че процедурата по налагането на дисциплинарно уволнение е била извършена правилно и законосъобразно, при наличието на данни за извършени дисциплинарни нарушения.

НАПОМНЯ, ЧЕ ВЪПРЕКИ НЕКОЛКОКРАТНИТЕ ПОКАНИ ОТ

СТРАНА НА РАБОТОДАТЕЛЯ, ИЩЕЦЪТ ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ПРЕДОСТАВИЛ

ЛИЧНИТЕ СИ ПАРОЛИ, С които СА ЗАКЛЮЧЕНИ НАПЪЛНО

СЛУЖЕБНИЯ МУ ТЕЛЕФОН И ЧАСТИЧНО СЛУЖЕБНИЯ МУ ЛАПТОП.

Сигурен е, че с отключването на тези устройства (за служебно ползване, т.е. на тях по презумпция не се съхранява лична информация, ерго може да бъде достъпена от вещо лице по настоящото дело) и анализ на съдържащите се в тях файлове и комуникация, ще добие още доказателства, в подкрепа на установените вече дисциплинарни прояви на ищеца.

Като последица от дисциплинарното производство са издадени следните актове:

Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 3/24.03.2025 г. и Заповед № 89/24.03.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, получена по пощата от ищеца на 27.05.2025 г.

Тъй като на работникът е уволнен дисциплинарно, а според договора му срокът предизвестието е 2 месеца, прилага се разпоредбата на чл. 221, ал.2 от КТ - работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното възнаграждение за срока на предизвестието, т.е. 10 000 лв. Извършено е прихващане с дължимите на ищеца суми по начислени и неизплатени трудови възнаграждения и компенсации, като за това прихващане ищецът се е съгласил предварително с нарочна подписана декларация. Издадена е заповед изх. № 25 040/28.03.2025 г., според която И. Б. след прихващането дължи на „•••" ЕООД сумата 3533.79 лв.

От изложеното считаме, че исковете за:

1. Признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна

2. Възстановяване на предишната работа

3. Изплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

Предявени от ищеца срещу ответното дружество са неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли като такива.

Искът за заплащане на сумата 7000 лева, без посочено правно основание, представляваща брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.02.2025 - 26.03.2025г. е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.

Ако исковата молба е подадена след 27.05.2025 г., то исковете са преклудирани подлежат на отхвърляне на това основание (като предявени след изтичане на 2 месечния срок след узнаване за уволнението).

Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът,чрез процесуален представител адв.П. поддържа исковете и моли за тяхното уважаване, с присъждане на разноск. В срок проц.представнител на ищеца депозира писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът,чрез процесуален представител адв.П. поддържа отговора на исковата молба.В хода по същество моли за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски. В срок проц.представител на ищеца депозира писмени бележки.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че са се намирали в трудово правоотношение, по силата на трудов договор №188 от 20.12.2024год., сключен на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ във връзка с чл.70 от КТ. В Договора е посочено , че е сключен като безсрочен със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. По силата на така сключения договор ищецът е заемал дължността Системен администратор , НКИД 7490, НКПД 25226001, с място на работа: обектите на фирмата със задължения, утвърдени от Работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част към настоящия трудов договор.

Към доказателствата по делото е приета и длъжностната характеристика за дължността, която ищецът е заемал в предприятието на ответника по силата на горепосочения договор.

Съгласно заповед за обработване на лични данни на основание чл.3,ал.2 ЗЗЛД на ищеца, като Системен администратор е възложено да изпълнява задължения , свързани с обработването на данни в регистъра за лични данни в ответното дружество.

Прието по делото е уведомление за поверителност на служители, което е подписано от ищеца.

По делото е приета покана за даване на писмени обяснения, адресирана до ответника. Поканата е за даване на писемени обяснения във връзка с установена информация , относно неправомерно сваляне , изнасяне от офиса и сърварите на компанията и разпространие на поверетилени файлове, записи от системите за видеонаблюдение , документи и фирмени данни, както и действия, уронващи доброто име на работодателя и екипа в тридневен срок от датата на настоящото покана.

Не е спорно между страните, че поканата е изпратена по електронен път, както и че отговор на поканата е изпратен от ищеца до ответника.

Със заповед №3 от 24.03.2025год. на ищеца е наложено дисциплинарно наказания – уволнение, на основание чл.190,ал.1,т.4 във вр. с чл.187,т.8 във връзка с чл.188,т.3 от КТ, поради нарушения на трудовата дисциплина, представляващи злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространение на поверителни за него сведения, изразяващи се в : сваляне на 11.03.2025год. и 17.03.2025год. от офиса на дружеството , електорни пощи, ERP система съдържаща лична информация за настоящия и бивши служители, съхраняване в ERP и ТРЗ системите, както и цялата информация от служебните компютри на служителите, информация за участие на компанията в инвестиционни и други проекти/оферти, договори и други/, представляваща чувствителна фирмена информация/ тайна,з аписи на видео, звук и снимки от системите за видеонаблюдение; осъществяване на заговор с бивши и настоящи служители, и отправяне на закани и заплахи за компрометиране на дружеството, чрез срещи и посредством групи в приложения за съобщения; разпорстранение чрез Viber група поверителни данни с бивши и настоящи служители от 12.02.2025год. до 15.03.2025год., в т.ч. снимайки документи от екрана на служебните си компютри и прикачайки ги в групата.

Със заповед №89/24.03.25год. е прекратено трудовото

правоотношение на ищеца , на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ във връзка с чл.190,ал.1,т.4 от КТ и дадени писмени обяснения на лицето по чл.193,ал.1 от КТ, считано от 28.03.2025год. за това , че е извършил следното: злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространение на поверителни за него сведения, изразяващи се в : сваляне на 11.03.2025год. и 17.03.2025год. от офиса на дружеството , електорни пощи, ERP система съдържаща лична информация за настоящия и бивши служители, съхраняване в ERP и ТРЗ системите, както и цялата информация от служебните компютри на служителите, информация за участие на компанията в инвестиционни и други проекти/оферти, договори и други/, представляваща чувствителна фирмена информация/тайна,записи на видео, звук и снимки от системите за видеонаблюдение;осъществяване на заговор с бивши и настоящи служители, и отправяне на закани и заплахи за компрометиране на дружеството, чрез срещи и посредством групи в приложения за съобщения; разпорстранение чрез Viber група поверителни данни с бивши и настоящи служители от 12.02.2025год. до 15.03.2025год., в т.ч. снимайки документи от екрана на служебните си компютри и прикачайки ги в групата.

Относно длъжносттите , които ищецът е заемал по трудови правоотношение преди настоящото са ангажирани следните писмени доказателства : трудов договор №09 от 08.09.2009г.; длъжностна характеристика П – 3А; трудов договор №2 от 04.01.2010г.; трудов договор №15 от 01.07.2011г.; трудов договор №2012-2300290 от 28.11.2012г.; длъжностна характеристика за длъжност Системен администратор първо ниво от 20.10.2011г.; трудов договор №7668; срокове и условия на трудовоправното взаимоотношение; длъжностна характеристика за позиция Специалист въвеждане в експлоатация на сървърни системи; декларация от 14.05.2019г.; трудов договор №8369; срокове и условия на трудово-правното взаимоотношение; декларация от 11.07.2019г.; анекс №1131 от 12.09.2019г.; изменение на трудов договор от 01.08.2019г.; трудов договор №6 от 04.06.2022г.; длъжностна характеристика за длъжност Системен администратор.

Със заповед изх.025_040/28.03.2025год. , на основание чл.221,ал.2 от КТ, във вр. с прекратяване на трудовото правоотношение с И. С. Б., считано от 28.03.2025год. и поради факта, че лицето е в самоотлъчка от 18.03.2025год., а ведомостта за работна заплата за м.февруари 2025год. не е била изготвена към настоящия момент, работодателят е разпоредил следното: 1. Обезщетението по чл.221,ал.2 от КТ, в размер на 10 000лева, да бъде начислено в две части, както следва: във ведомостта за м.февруари 2025год. – 4061.92лева, във ведомостта за м. март 2025год.-2 404.29лева.и остатъка в размер на 3 533.79лева следва да бъде изплатен от лицето И. Б. в брой или по банкова сметка на ответника в срок до 30.04.2025год.

Приобщен към доказателствата по делото е протокол за прихващане съставен от ответника на основание на което сумата от 10 000лева е прихвата от възнаграждението на ищеца до размера от 6 466.21лева, а оставащата сума следва да се изплати до 30.04.2025год. В протокола за прихващане е записано,че служителят е дал предварително писмено съгласие за извършване на удръжки от трудовото му възнаграждение, съгласно декларация за удръжка на трудово възнаграждение от 20.12.2024год.

По искането на ответника към доказателствата по делото са приобщени и следните писмени документи: докладна записка от 21.03.2025г.; заповед за обработване на лични данни, уведомление за поверителност на служители от 20.12.2024г.; уведомление за поверителност на служители от 20.12.2024г.; декларация за удръжка от трудовото възнаграждение от 20.12.2022г., декларация за конфиденциалност от 20.12.2022г.; разменени съобщения по ел.поща - 4 страници; покана за даване на писмени обяснения от 18.03.2025г. с обратна разписка за отказана пратка; заповед за налагане на дисциплинарно наказание №3 от 24.03.2025г.; заповед №89 от 24.03.2025г. за прекратяване на трудово правоотношение №188 от 20.12.2024г. и разписка за получаването им; вътрешни правила за работната заплата в ••• ЕООД; екранни снимки от групов чат в приложение ВАЙБЪР; екранни снимки от служебния компютър на ищеца – 13 листа.

ОТ заключението на ВЛ по приетата СТЕ се установява ,че представеният за изследване компютър е бил включван и използван, като в системата се съдържат данни за извършени действия през периода юли 2025год. На компютъра са налични екранни снимки, като според логовете на операционната система към 30.07.2025год. е осъществен вход в системата и времето на създаване на част от екранните снимки съответства на този период.

При изледването е констатирано , че от този компютър е осъществен достъп до COVID сертификат на управителя на дружеството. Вещото лице установява, че файлът е бил достъпен от компютър с IP адрес •••, който е осъществил достъп до файловия сървър •••. Експертизата обаче не установява кога точно е бил осъществен този достъп, дали са били достъпвани и други файлове и кой конкретен потребител е извършил действието. Съгласно заключението в системата съществуват повече от един потребител с административни права. Вещото лице сочи, че системният администратор разполага с възможност да влиза в различни компютри в мрежата и технически може да променя насторйки , пароли и наименования на компютри.

От техническа гледна точка вещото лице установява ,че наименованието на компютъра „И. Б.“само по себе си не доказва чия собственост или чие ползване е компютърът, тъй като името може свободно да бъде задавано и променяно от потребител с необходимите права.

По отношение на възможността за идентифициране на извършителя на действията, вещото лице приема, че наличната система не позволява категорично да се установи кой конкретен човек е влизал в компютъра или е извършвал отделни операции.Според него е възможно компютърът да е използван и от друго лице, дори когато носи определено име.

Експертизата констатира, че към релеватния период в дружеството не е съществувала одитираща система, която да отчита кой потребител е извършил конкретно действие, кога е извършено и какви промени са били направени. Именно поради липсата на такава система вещото лице заявява,че не може със сигурност да установи дали са извършвани манипулации върху съдържанието на компютъра или върху системните настройки.

Относно приложените по делото изображения от Viber вещото лице установява, че представените екранни снимки не съдържат оригинални метадинни като дата, час, GPS координати или информация за усторйството, от което произхождат. Поради това експертизата не може да потвърди автентичността им като първоизточник, нито категорично да идентифицира участниците в комуникацията само въз основа на имената, изписани в чата.

По въпроса за видеонаблюдението вещото лице не извършва техническо изследване на конкретната камера, а само установява по технически

характериктики на модела, че съществува вариант същият модел да поддържа запис на звук, както и вариант да не поддържа такава функция. Следователно експертизата не установява дали конкретно използвана камера действително е записвала звук.

От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 5030лева включващо основно трудово възнаграждение в размер на 5000лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

Вещото лице е изследвало и размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, като предвид липсата на специални познания относно характера на извършваната от ищеца работа при предходни работодатели е изготвило два варианта на изчисление – при признаване съответно на 14 години и на 11 години трудов стаж и професионален опит.

При изслушване на заключението обаче вещото лице е пояснило, че начисляваното от работодателя допълнително възнаграждение в размер на 0.6% за всяка година трудов стаж и професионален опит е правилно определено съобразно действащите при работодателя правила.

Поради това съдът приема като относим към настоящия спор установения по счетоводните документи размер на брутното трудово възнаграждение, а не хипотетичните варианти, изготвени единствено с оглед различното третиране на предходния трудов стаж.

От екпертизата се установява още, че за периода от 27.03.2025год. до 01.06.2025год. размерът на обезщетението при съобразяване на установеното трудово възнаграждение възлиза на 10 563лева.

В полза на ответника са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелетя Ж. Н. К.. Този свидетел е бивш управител на ответното дружеството и именно той е вземал решения относно организацията на работа, достъпа до информационните системи и дисциплинарните действия спрямо ищеца. Поради това той има пряко отношение към фактите, предмет на спора, а показанията му следва да бъдат ценени с повишено внимание.

Свидетелят твърди , че процесният компютър е бил работният компютър на И. Б. и че след прекратяване на трудовото правоотношение компютърът е останал при работотодателя заключен в кабинет. Свидетелят твърди, че компютърът е бил прибран и съхраняван от работодателя, като въз основа на съдържанието му са били направени изводи за твърдените дисциплинарни нарушения.

В тази част обаче показанията му не могат да бъдат кредитирани като достатъчни за установяване на авторството на действията ,извършени чрез процесния компютър. От съдебно-техническата експертиза и разясненията на вещото лице се установява,че не е съществувала проследима верига на съхранение на устройството. Освен това се установи,че компютърът е бил включван след прекратяване на трудовото правоотношение , като не може да бъде установено кое конкретно лице е извършвало действията върху него.

Свидетелят сочи още,че компютърът е бил именно този, използван от ищеца. Това твърдение обаче не намира пълно потвърждения в техническата експретиза, която приема, че наименованието на компютъра може да бъде променяно, а наличните технически дадни не позволяват категорично свързване на устройството с конкретно физическо лице единствено въз основа на неговото име.

Съдът отчита и обстоятелството, че самият свидетел потвърждава наличието на повече от един потребител с административни права в системата, както и че системните администратори разполагат с широки технически възможности за достъп до устройствата в мрежата. Това обстоятелство съответства на констатациите на съдебно-техническата експретиза и изключва възможността само от наличието на определени дадни в процесния компютър да бъде направен несъмнен извод, че те са резултат единствено от действия на ищеца.

Ето защо съдът кредитира показанията на този свидетел единствено в частта относно организацията на работа и предоставянето на процесния компютър за служебно ползване на ищеца, но не и в частта, в която въз основа на съдържанието на компютъра се прави извод, че именно ищецът е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, тъй като тази част от показанията не се подкрепя категорично от заключението на съдебно-техническата експертиза и останалите събрани доказателства .

В полза на ответника като свидетел е разпитан Д Н. П..От показанията му се установява,че той е бил привлечен от ответното дружество след възникване на съмнения относно работата на информационните системи, като е извършил проверка на съществуващото към този момент състояние на част от компютърната инфраструктура. Следователно непосредствените му възприятия се отнасят до действията , които сам е извършил при проверката след ограничаване достъпа на ищеца, а не до самото извършване на твърдените дисциплинарни нарушения.

Съдът кредитира показанията му в частта , в която описва собствените си действия - че е получил административен достъп след 17.03.2025год., извършил е преглед на компютърната система, установил е наличието на определени файлове, потребителски профили и настройки и е предприел действия по ограничаване и възстановяване на достъпите.Тази част от показанията почива на личните му възприятия и не противоречи на останалите доказателства.

В останалата им част показанията не могат да бъдат кредитирани като достатъчни за установяване авторството на вменените на ищеца дисциплинарни нарушения.

На първо място , свидетелят започва проверката едва след като вече е бил сигнализиран за предполагаеми нарушения и след като достъпът на ищеца е бил преустановен. Поради това той не възприема лично действията , които работодателят твърди, че са извършени от ищеца, а прави изводи въз основа на състоянието , в което е заварил системата.

На второ място, част от заключението му относно механизма на извършване на предполагаемите нарушение представляват негова техническа интерпретация на установеното състояние , а не непосредствено възприети факти. Например , когато говори за изтегляне на файлове, използване на VPN достъп или създаване на профили, той описва какво според него следва от извършената проверка, без да е наблюдавал самото извършване на тези действия.

Предвид горното съдът отчита, че показанията на този свидетел не установяват по категоричен начин кой конкретно е извършил действията , които работодателят вменява на ищеца.

Поради изложеното съдът кредитира показанията на свидетеля в частта относно извършените от него проверки и констатираното от него състояние на информационната система, но не и в частта, в която от тези констатации се извежда категоричен извод, че именно ищецът е осъществил вменените му дисциплинарни нарушения, доколкото тази част от показанията съдържа оценъчни изводи, а не непосредствено въприети факти.

В полза на ответника като свидетел е разпитана и Р. Д. С.. От показанията й се установява, че през процесния период е работила при ответното дружество и е имала преки впечатления от организацията на работния процес в офиса.

Съдът кредитира показанията и в частта, в която възпроизвежда лично възприети обстоятелства относно организацията на работа, наличието на видеонаблюдение в офиса и служебните отношения между работещите, доколкото тази част от показанията е логична и не противоречи на останалите доказателства.

В останалата им част показанията не могат да бъдат възприети като достатъчни за установяване на вменените на ищеца дисциплинарни нарушения. Свидетелката не заявява да е възприела лично ищецът да копира файлове, да извлича информация от сървърите , да използва неправоремрон административни права или да извършва други действия , описани в заповедта за дисциплинарно уволнение. Изложеното от нея относно тези обстоятелства представлява информация, с която се е запознала във вързка с последвалата проверка на работодателя, а не факти, непосрествено възприети от нея към момента на предполагаемото им извършване.

Ето защо съдът кредитира показанията на свидетелката единствено в часста относно непосредствено възприетите от нея факти, свързани с работната организация в дружеството, но не и в частта, в която се правят изводи относно авторството и извършването на дисциплинарните нарушения, тъй като тези твърдения не се основават на лични възприятия.

В полза на ищеца е разпитана като свидетел – Д. П. П.-Р..

От показанията на свидетелката се установява, че е работила в ответното дружество от 2019год., като първоначално е заемала дължността „разработчик на уебсайтове“, а впоследствие „системен аадминистратор“. Свидетелката е напуснала дружеството през март 2025год. , като

непосредствено преди напускането си е предала задълженията си на ищеца, който е бил назначен именно на длъжността „системен администратор“. Поради заеманата длъжност и участието й в предаването на работата съдът приема, че свидетелката има непосредствени впечатления относно характера на длъжността и предоставените на ищеца правомощия.

Съдът кредитира показанията й в частта , в която заявява, че системният администратор е разполагал с пълен достъп до всички системи на работодателя-сървъри, компютри, системата за видеонаблюдение, системата за контрол на достъпа чрез карти и останалата информационна инфраструктура, както и за начина на извършване на преинсталация на служебните компютри. Свидетелката изрично сочи, че именно такива права са били необходими за изпълнение на служебните задължения и че по нареждане на управителя е предала на ищеца всички потребителски имена, пароли и административни достъпи, с които самата тя е работила. Тези показания съдът намира за логични и последователни, като същите кореспондират с констатациите на съдебно-техническата експертиза относно широките възможности на системния администратор за достъп до различните системи.

Съдът кредитира и показанията й, че към момента в който е изпълнявала длъжността „системен администратор“ , в дружеството не е съществувала система, отчитаща кой потребител е копирал конкретните файлове или е извършил определени действия. В тази част показанията намират съответствие със СТЕ.

В останалата им част показанията на свидетелката следва да бъдат преценени с необходимата предпазливост, доколкото част от изложеното относно последвалите отношения между страните след нейното напускане представлява възпрятие на обстановката, а не непосредствено възприети действия на ищеца при извършване на твърдените дисциплинарни нарушения. Свидетелката не заявява да е възприела лично ищецът да извършва неправомерно копиране на файлове, нерегламентиран достъп до информация или други действия , описани в заповедта за дисциплинарно уволнение.

Ето защо съдът кредитира показанията на свидетелката Д. П. П.-Р. в частта относно характера на длъжноста „системен администратор“, обема на предоставените административни права, предаването на тези права на ищеца, начина на извършване на преинсталация на служебните компютри и липсата на система за индивидуално проследяване на файловите операции, като приема,че именно тези нейни непосредствени възприятия имат съществено значение за изясняване на спора. Тази част от показанията е последователна, вътрешно непротиворечива и намира опора в останалия доказателствен материал, включително и заключението на СТЕ.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съдът , след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно-техническата експертиза, намира, че искът с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ за признаване на уволнението и неговата отмяна е основателен.

По делото не се спори, че между страните е било налице трудово правоотношение , възникнало по трудово договор по чл.67,ал.1,т.1 от КТ, съдържащ уговорка за шестмесечен срок по чл.70 КТ в полза на работодателя. Не се спори и че към датата на прекратяване този срок не е бил изтекъл. Вместо да упражни правото си да прекрати договора без предизвестие по чл.71 КТ, работодателят е избрал да реализира дисциплинраната отговорност на работника, като първо е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“, а след това е прекратил трудовото правоотношение поради наложеното наказание. Поради този избор законосъобрзаността на уволнението следва да бъде преценявана по привилата на дисциплинарното производство.

По възражението за нарушение на чл.193,ал.1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.193 , ал.1 от КТ , преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Установеното в чл.193, ал.1 от КТ задължение на работодателя за изслушване или приемане писмените обяснения на нарушителя е съществен елемент от дисциплинарната процедура , като липсата на изслушване, респ. поискване на писмени обяснения, опорочава уволнението и води до неговата незаконосъобразност на процесуално основание. Съгласно чл.193, ал.2 от КТ непоискването на обяснения, респ. липсата на покана за изслушване е абсолютно отменително основание , даващо основание за отмяна на дисциплинарното наказание без съда да разглежда спора по същество.

В настоящия случай по делото е установено, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е поискал от ищеца писмени обяснения , като последният е представил такива. Поради това съдът приема, че формалното изискване на чл.193 , ал.1 КТ е изпълнено.

Основателно е обаче възражението на ищеца, че между съдържанието на поканата за даване на обяснение и съдържанието на дисциплинарната заповед съществува съществено несъответствие.

От съдържанието на поканата за даване на писмени обяснения се установява,че в нея са изложени общи твърдения за неправомерен достъп до информационните системи , копиране на файлове и действия , свързани със служебната информация, без тези твърдения да бъдат индивидуализирани чрез конкретните факти, които впоследствие са послужили като основание за дисциплинарно наказание.

В поканата не са посочени конкретните дати на отделните нарушения , не са индивидуализирани конкретните файлове, чието копиране се твърди, не е посочено чрез кой потребителски профил или устройство са извършени дейстивята и не е разграничено кое от описаните обстоятелства работодателят приема за отделно дисциплинирано нарушение.

За разлика от това в заповедта за дисциплинарно наказание работодателят вече е въвел конкретни фактически обвинения,

индивидуализирани чрез определени дати, конкретни действия и конкретни нарушения, които не са били посочени със същата степен на конкретност при искането за обяснения.

Именно това несъответствие представлява съществено нарушение на процедурата по чл.193 от КТ.

Целта на тази процедулара не е формално изискване на обяснения, а предоставяне на реална възможност работникът да организира защитата си срещу точно определените нарушения.Когато впоследствие работодателят санкционира факти, които не са били индивидуализирани при искането за обяснения, правото на защита е ограничено.

Това разбиране последователно се поддържа в практиката на ВКС, според което работодателят е длъжен още при искането на обяснения да индивидуализира нарушенията, чрез техните съществени фактически

признаци, а несъответствието между искането и последващата дисциплинарна заповед представлява нарушение на чл.193 от КТ, което опорочава уволението и води до неговата назаконосъобразност/В тази насока е решение по гр.дело №5917/2015год. на ВКС, четвърто г.о./.

В настоящия случай именно такава хипотеза е налице. Макар обяснения да са били поискани и дадени, работодателят впоследствие е санкционирал конкретни нарушения, индивидуализирани едва в дисциплинараната заповед. Това обстоятелство само по себе си поставя под съмнение законосъобразността на проведено дисциплинарно производство и го опорочава.

По възражението за липса на мотивираност по чл.195 КТ.

Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС, разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.

Практиката на ВКС приема, че мотивите трябва да позволяват едновременно работникът да разбере за какво конкретно нарушение е санциониран и съдът да упражни ефективен контрол върху

законосъобразността на уволнението. Допустимо е препращане към други документи само когато те са известни на работника и индивидуализират същите фактически основания. /В тази насока е решение №158 по гр.дело №3436/2025год. на ВКС,четвърто г.о. ,Решение № 128 от 28.05.2013 г. на Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.

В случая процесната заповед действително съдържа описание на нарушенията и конкретните дати. Именно това обаче разкрива

несъответствието с предварително поисканите обяснения.

Следователно съдът приема, че самата заповед формално съдържа мотиви по смисъла на чл.195 КТ, но те не съответстват на предмета на проведената процедура по чл.193 КТ, което ограничава ефективното упражняване на правото на защита и опорочава законосъобразността на уволнението.

Независимо от гореизложеното съдът намира за необходимо да обсъди и материалноправната законосъобразност на уволнението.

При дисциплинарното производство работодателят носи тежестта да установи както извършването на нарушенията, така и тяхното авторство, вината на работника и съответствието на наказанието с тежестта на нарушението.

След цялостна преценка на събраните доказателства съдът приема,че това доказване не е проведено по несъмнен начин.

Нито един от свидетелите, ангажирани от ответника, не установи чрез непосредствени възприятия ищецът лично да е извършил конкретните действия, описани в дисциплинарната заповед.

Свидетелят К. възпроизвежда обстоятелствата относно последващата проверка и организацията на работа в дружеството, но не е възприел лично извършването на твърдените нарушения.

Свидетелят П. извършва техническа проверка след ограничаване на достъпа на ищеца,като показанията му установяват състоянието , което е заварил при проверката, а не самото извършване на дисциплинарните нарушения.

Свидетелката С. също не заявява да е възприела лично ищецът да копира файлове или да извършва неправомерни дейстивя със служебните системи.

За разлика от тях съдът кредитира показанията на свидетелката П.-Р. в частта относно характера на длъжността „системен администратор“, тъй като лично е заемала тази длъжност и лично е предала административните права на ищеца.

От показанията й се установява, че системният администратор по необходимост разполага с пълен достъп до сървърите, домейна , компютрите, системата за видеонаблюдение и останалата информационна инфраструктура. Тези показания намират потвърждение в заключението на съдебнотехническата експретиза.

Съдебно-техническата експертиза действително установява наличието на служебни файлове в потребителските директории на изследвания компютър, както и широките технически възможности на системния администратор за достъп до различни системи.

Същевременно експретизата не установява по категоричен начин, че именно ищецът е извършил конкретните действия, описани в дисциплинарната заповед.

От заключението и разпита на вещото лице се установява: липса на проследима верига на съхранение на процесния компютър; липсва на първичните логове; липса на одитираща система, позволяваща

индивидуализиране на конкретния потребител; възможност административните права да позволяват действия чрез различни потребителски профили.

Вещото лице приема още, че наименованието на компютъра не представлява сигурен белег за самоличността на неговия носител. Следователно експертизата установява технически възможности за достъп, но не доказва по несъмнен начин авторството на конкретните дейстивя , за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца.

Дори хипотетично да се приеме, че част от твърдените действия са били извършени, съдът намира, че работодателят не е извършил необходимата индивдуална преценка по чл.189, ал.1 от КТ.

По делото не се установяват конкретни настъпили вредни последици, не се доказва неправомерно разпространение на информация извън дружеството, а събраните доказателства не позволяват категорично установяване на авторството.

Практиката на ВКС последователно приема , че дисциплинарното уволнение предсдтавлява най-тежката дисциплинарна санкция и работодателят е длъжен да извърши реална преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата по извършването му , поведението на работника и настъпилите последици./Решение №158 по гр.дело №3436/2025год. на ВКС,четвърто г.о., Решение №164 по гр.дело 3200/2019год. на ВКС ,трето г.о. и др./

С оглед изложеното съдът приема, че дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно , тъй като работодателят е провел процедурата по чл.193 КТ при съществено несъответствие между поисканите обяснения и фактическите основания на дисциплинарната заповед, не е доказал по несъмнен начин извършването и авторството на вменените нарушения и не е установил съразмерност между твърдените нарушения и наложеното найтежко дисциплинарно наказание.

Поради това искът по чл.344,ал.1,т.1 КТ следва да бъде уважен, като дисциплинарното уволнение бъде призднато за незаконно и отменено, а като законна последица от уважаването на този иск следва да бъде уважен и искът по члр.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „системен администратор“.

Досежно осъдителния акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 от КТ.

Искът е основателен по принцип, доколкото с настоящото решетние уволнението е признато за незаконно и отменено.

Съгласно чл.225,ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа , но за не повече от 6 месеца.

В случая от събраните доказетлства се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 28.03.2025год.Ето защо именно тази дата следва да бъде приета ката начална дата на периода за който се дължи обезщетение , а не посочената в исковата молба – 27.03.2025год. От друга страна от приетото по делото удостоверение от НОИ се установява, че считано от 02.06.25год. ищецът е започнал работа по тр.правоотношение. Поради това периодът , за който е налице основание за присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ е от 28.03.25год. до 01.06.25год.

Съобразно заключението на съдебно - счетоводната експертиза обезщетението за посочения в исковата молба период от 27.03.25год. до 01.06.25год. възлиза на 10 563лева. Доколкото обаче трудовото правоотношение е прекратено, считано от 28.03.25год. , за 27.03.25год. обезщетение по чл.225,ал.1 КТ не се дължи. От общо изчисления размер следва да бъде приспадната сумата от 251.50лева, представляваща обезщетението за този ден.

Поради това дължимото обезщетение за периода от 28.03.25год. до 01.06.25год. възлиза на 10 311.50лева/5 272.65евро/. До този размер иска следва да се уважи, като за разликата до претендираните

11 382лева/5819.52евро/ следва да се отхвърли.

Предявеният иск с правно основание чл.128 от КТ, за изплащане на сумата от 10 127Лева/ 5 177.85евро/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.02.25год. до 26.03.25год. следва да бъде отхвърлен.

От заключението на съдебно-счетоводната експретиза се установява,че за процесния период е начислено трудово възнаграждение, като вещото лице е извършило изчисленията съобразно данните от счетоводството и представените по делото документи.

При изслушването на експертизата вещото лице потвърди правилността на начисляваното от работодателя допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6%, поради което не се установява наличие на неизплатено трудово възнаграждение в претендирания размер.

Обстоятелството,че ВЛ е представило два варианта относно размера на допълнителното възнаграждение , не води до обратен извод. Тези варианти са изготвени при различно третиране на предходния стаж и представляват математически изчисления при хипотези, за които вещото лице е посочило, че не може да даде категоричен отговор относно характера на предходната работа и по същество не са относими, тъй като съдът приема, че добавката от 0.6% за професионален опит и стаж е изчислявана, съобразно вътрешните правила на работодателя .

Съдът прие тази правилност на отношенията, като съобрази разпоредбите на чл.12, ал.4, т.1 и ал.5 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, съгласно които се отчита и трудов стаж , придобит при друг работодател на същата , сходна или със същия характер работа, длъжност или професия , ако това е определено с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата на предприятието. В настоящия случай вътрешните правила не отчитат такава възможност, видно от заключението на ССЧ.Е.

По разноските:

Върху уважената от исковете ответника следва да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 572.46лева/292.69евро/ и депозита за вещо лице за ССч.Е в размер от 234.38лева/119.85евро/. Т.е. сума в общ размер на 806.84лева/ 412.54евро/.

Ищецът претендира разноски в общ размер от 3 067.75евро за адвокатско възнаграждение , както следва: 965.75евро за двата неоценяеми иска, което съдът присъжда в цялост, 1 000евро за иска по чл.225 от КТ, което съдът присъжда до размера от 905.95евро , съобразно уважената част и 1 100 евро за искът за неизплатено възнаграждение, което съдът не присъжда. Т.Е. общо присъжда на ищеца адв.възнаграждение в размер на 1 871.70евро /3 660.73лева/.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да се уважава, тъй като претендираният общ размер на адв.възнаграждение не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото , броя на исковете, проведените заседания , разпита на свидетелите и изслушването на две експертизи.

Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника следва да бъде присъдено адв. възнаграждение в размер от 885.02евро от претендираното 1700евро, като разноските за вещо лице в размер от 250евро следва да останат за него, тъй като същите са за депозит по СТЕ, която експретиза касае уважените искове. Т.Е. на ответника следва да се присъди сумата от 885.02евро/1730.90лева/ адв.възнаграждение върху отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът