Решение № 251 от 19.5.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 269/2026 г.

дело № 20264100500269 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №238/10.11.2025г., постановено по Гр.д.№251/2025г. по описа на РС – П.: ПРИЗНАВА, по реда на чл. 360 и сл. от КТ спрямо СА „Д.“ – Висше училище, БУЛСТАТ 000124026, със седалище и адрес на управление гр. С., пощенски код 5250. ул. „Е.", представлявано от Ректора - доцент доктор М.М. уволнението по Заповед № ••• на Ректора на СА „Д.Ц.“, с която п. доктор А. Б. З., ЕГН •••••••••• със съдебен адрес гр. Р., ул. „Х.А. – кантора адвокат П. И., АК-Р., е дисциплинарно уволнен от длъжността „П.“, с код по НКПІД •••, в звено катедра „Ф.“ при СА „Д.“ за незаконно, като противоречащо на нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ, като постановява: ОТМЕНЯ, по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 от КТ Заповед № ••• на Ректора на СА „Д.Ц.“, гр. С., с която п. доктор А. Б. З., ЕГН •••••••••• със съдебен адрес гр. Р., ул. „Х.А. е уволнен от длъжността „П.“, с код по НКПІД •••, в звено катедра „Ф.“ при СА „Д.“. ВЪЗСТАНОВЯВА, по реда на чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, п. доктор А. Б. З., ЕГН •••••••••• със съдебен адрес гр. Р., ул. „Х.А. на заеманата преди уволнението длъжност „П.“, с код по НКПІД •••, в звено катедра „Ф.“ при СА „Д.“. В рамките на преклузивният двуседмичен срок за въззивно обжалване по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от ответника по делото СА „Д.“, чрез адв.И. Г. – САК, редовно преупълномощена, като са развити оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон, и необоснованост. Оспорва се като неправилен извода на първостепепният съд за незаконност на дисциплинарното наказание – уволнение на процесуално основание – като противоречащо на нормата на чл.193 ал.1 КТ. Твърди се, че дисциплинарното наказание е наложено в условията на чл.193 ал.3 КТ при даден подходящ срок по чл.193 ал.1 КТ – обясненията на служителя останали несъбрани изключително по негова вина. В условията на евентуалност въззивникът моли да бъде прието, че обясненията на служителя са стигнали до работодателя чрез даване на обяснения пред Комисията по академична етика, обективирано в Протокол №003/12.09.2024г., на което ищецът лично е присъствал и взел отношение по същото нарушение, който протокол е представен на работодателя, цитиран е в заповедите по дисциплинарното производство и е предявен на служителя със Заповед №••• Твърди се наличие на тежко нарушение на трудовата дисциплина – уронване на доброто име на предприятието. Оспорват се като неоснователни твърденията за недобросъвестност на работодателя. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. Претендира направените съдебни разноски пред двете инстанции. В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца проф. д-р А. Б. З., чрез пълномощник адв.П. И. – АК – Р., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, т.к. обжалваното първоинстанционно решение не страда от пороците, посочени в жалбата, по развити съображения по съществото на спора. Претендира разноски за въззивна инстанция. В СЗ въззивникът СА „Д.Ц.“ гр.С., чрез адв.Е. З. – АК – Б., редовно преупълномощена, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена на основанията, изложени в същата и развити в представена писмена защита. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В СЗ въззиваемата страна проф. д-р А. Б. З. лично и чрез пълномощника си адв.П. И. – АК – Р., оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, т.к. обжалванонто първоинстанционно решение не страда от пороците, изложени в същата, по съображения, изложени в писмения отговор на въззивната жалба и в представена писмена защита. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира мотивирано възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение, с довод, че пред въззивната инстанция не са извършени фактически и правни действия, които да обуславят адвокатско възнаграждение в размер на трикратния, определен в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /НВАР/. Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо. При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното: Производството по Гр.д.№251/2025г. по описа на РС – П. е образувано по предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване от ищеца проф. д-р А. Б. З., чрез пълномощник адв.П. И. – АК – Р., против ответника СА „Д.Ц.“ гр.С. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със Заповед №••• на Ректора на СА „Д.Ц.“ гр.С., за незаконно и неговата отмяна, и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца проф. д-р А. Б. З. на заеманата до уволнението академична длъжност „п.“ в СА „Д.Ц.“ гр.С.. В ИМ са изложени твърдения, че на ••• по време на лекция пред студент на ищеца му е връчена атакуваната Заповед №••• на Ректора на ответната СА „Д.Ц.“, с която на основание чл.195 ал.1 вр. с чл.190 ал.1 т.7 вр. чл.187 ал.1 т.8 предл.2 от КТ вр. чл.59 от Закон за висшето образование /ЗВО/ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовият му договор е прекратен на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, поради дисциплинарно уволнение, считано от датата на връчване на уволнителната заповед. Ищецът счита наложеното му от работодателя с атакуваната заповед дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконосъобразно и моли да бъде отменено и ищецът възстановен на заеманата до уволнението длъжност „П.“, с код по НКПД ••• в звено катедра „Ф.“, като наведените в ИМ основания за незаконосъобразност на уволнението са следните: 1/нарушение на чл.195 ал.1 КТ с довод, че в оспорената заповед за дисциплинарно уволнение липсва индивидуализация на деянието, определено като дисциплинарно нарушение, липсва посочване и на субективния елемент от ФС на нарушението – вината, която, при деяние, квалифицирано по чл.187 ал.1 т.8 предл.2 от КТ, следва да е умисъл, за да е съставомерно нарушението, 2/нарушение на чл.194 ал.1 от КТ, 3/нарушение на чл.193 ал.1 от КТ с довод, че работодателят е нарушил едно от основните си задължения преди налагане на дисциплинарно нарушение, а именно по чл.193 ал.1 КТ да приеме писмените обяснения на работника или служителя, като, преди да изчака да изтече определения от самия него срок от 3 работни дни за даване на обяснения, изтичащ, съгласно чл.72 от ЗЗД в края на деня – ••• /вторник/, в 24:00часа, работодателят е издал процесната заповед за дисциплинарно уволнение, която е с дата ••• и същата е връчена на ищеца отново на ••• по време на редовна лекция от учебната програма на СА „Д.Ц.“ в аудитория 10 в присъствието на студент, при което нарушение, съгласно чл.193 ал.2 от КТ, съдът не следва да разглежда трудовия спор по същество, а следва да отмени дисциплинарното наказание като незаконосъобразно, 4/нарушение на чл.186 от КТ с довод за незаконосъобразност на уволнението, поради липсата на деяние, което да може да се определи като дисциплинарно нарушение. Твърди се, че поведението на ищеца, изразено в даване на интервю пред медия, а именно участие в телевизионно интервю с журналиста А.Т. за предаването Ч. по К., запис от който е достъпен в ••• с дата •••, не съставлява „уронване доброто име на предприятието“ и не осъществява признаците на дисциплинарно нарушение по чл.190 ал.1 т.7 вр. чл.187 т.8 предл.2 от КТ, защото: ищецът е упражнил правото си да излага мнение и становище по въпроси, които пряко засягат правата му, и по въпроси, свързани с мястото на упражняване на правото му на труд; цитираната в уволнителната заповед информация и становища, които ищецът е изразил, по никакъв начин не накърняват доброто име на работодателя, т.к. не е изнесена информация, която да е невярна или да е изразена квалификация, като да е обидна или злепоставяща; участието в медийни предавания, изразяване на мнение, даване на интервю не е действие, което може да се определи като виновно неизпълнение на трудови задължения по смисъла на чл.186 от КТ, 5/нарушение на чл.190 ал.2 от КТ вр. чл.189 от КТ с довод, че дори и посочените в заповедта по чл.195 ал.1 от КТ фактически обстоятелства да са верни, то нарушението не притежава белезите на „тежко“ по смисъла на чл.190 от КТ провинение и за него не може да се налага най - тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“, 6/в заповедта по чл.195 ал.1 от КТ липсва посочване на субективния елемент на нарушението – вината, относимо към наведеното по т.1 от ИМ нарушение на чл.195 ал.1 от КТ и 7/ нарушение на чл.8 от КТ с твърдения, че работодателят, с привидно законни средства, цели един незаконосъобразен резултат в нарушение на чл.8 от КТ, след като вината на ищеца е публично заявена, преди да се изслушат обясненията му и оценят доказателства и същият е заклеймен като „нарушител“. Претендирал е разноски. С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор на ИМ ответникът СА „Д.“ гр.С., чрез адв.И. Г. – САК, редовно преупълномощена, е оспорил предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ като неоснователни и недоказани с искане да бъдат отхвърлени. Изложил е твърдения, че, на основание чл.194 ал.3 от КТ, при добавяне на 19 дни към 29.10.2024г., срокът по чл.194 ал.1 КТ изтича на 17.11.2024г. Позовал се е, че дисциплинарното наказание е наложено на ищеца в условията на чл.193 ал.3 от КТ при даден подходящ срок по чл.193 ал.1 от КТ с твърдение, че обясненията на служителя останали несъбрани изключително по негова вина. Изложил е твърдения, че работодателят на основание чл.193 ал.1 от КТ със Заповед №••• на Ректора на СА „Д.Ц.“ е поискал даване на писмени обяснения от ищеца в срок от три работни дни от връчване на заповедта, връчена му чрез ЧСИ на 29.10.2024г. в 17,20часа, като ищецът, макар и да е бил в периода от 21.10.2024г. до 30.10.2024г. в отпуск за временна неработоспособност, не е спазил установения амбулаторен режим и е получил заповедта за искане на обяснения на 29.10.2024г., поради което, според работодателя, срокът за представяне на обяснения тече от тази дата, поради което е изтекъл на 04.11.2024г. /трите работни дни са 30.10.2024г., 31.10.2024г. и 04.11.2024г./. Твърди се, че работодателят е полагал сериозни усилия за вземане обясненията на ищеца в продължение на един цял месец, служителят много добре е знаел за това обстоятелство и по своя вина не е предоставил обяснения на работодателя, което обосновава, според ответника, приложимост на чл.193 ал.3 от КТ. Ответникът моли в условията на евентуалност да бъде прието, че обясненията на ищеца да достигнали до работодателя чрез даване на обяснения пред Комисията по академична етика, обективирано в Протокол №003/12.09.2024г., на което заседание ищецът лично е присъствал и взел отношение по същото нарушение, който протокол е представен на работодателя, цитиран е в заповедите по дисциплинарното производство и е предявен на служителя със Заповед №••• Изложени са съображения за извършено от ищеца тежко нарушение на трудовата дисциплина – уронване на доброто име на предприятието с довод, че в рамките на даденото процесно интервю ищецът формулира неверни и злепоставящи твърдения за работодателя, цитирани подробно в заповедите по дисциплинарната преписка, с довод, че в атакуваната заповед по чл.195 ал.1 от КТ много подробно е мотивирано защо работодателят приема изявленията на ищеца, изведени като цитати от интервюто в уволнителната заповед, за злепоставящи, с довод, че да се твърди, че не са злепоставящи, а са израз на негативно лично мнение, е несъстоятелно. Твърди се, че за да бъде налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в увреждане на доброто име на работодателя, е необходимо служителят пред трети лица да изнася информация, която не е автентична, и е от естество да нанесе сериозна вреда, с довод, че в разглеждания случай всички сочени критерии са налице, както и че ищецът умишлено е дал интервю и е изрекъл цитираните в уволнителната заповед твърдения, а и в мотивите на заповедта по чл.195 ал.1 КТ има съждения спрямо доброволния характер на интервюто. Относно твърдението на ищеца за нарушение от работодателя на чл.8 от КТ, цитирайки практика на ВКС, излага, че законодателният подход при уредбата на вината и на умисъла като форма на вина, значими в трудовоправните отношения, е изричен и изчерпателен, като в процесният случай намира приложение само в чл.193 ал.2 от КТ, поради което поначало оплакването за недобросъвестност е ирелевантно за предмета на доказване. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционният съд на база извършен съвкупен анализ на всички събрани в първоинстанционното производство писмени доказателства и изслушана компютърно – техническа експертиза, като въззивният съд възприема изцяло като свои фактическите констатации на първоинстанционният съд, досежно правно – релевантните за спора факти, към които препраща на основание чл.272 от ГПК. Във въззивното производство не са събрани доказателства. По делото не е спорен факта, който и се установява от събраните доказателства, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало от сключен трудов договор от 25.01.1999г., по силата на подписано допълнително споразумение към който №488/20.05.2024г. ищецът е заемал в ответната СА „Д.Ц.“, считано от 20.05.2024г., длъжност „П.“, в звено Катедра „Ф.“ с код по НКПД- 2011: •••. По делото не е спорно и се установява от изслушаната в първоинстанционното производство Компютърно – техническа експертиза /КТЕ/, че на уеб адрес https//www.•••.com/watch?v=••• се намира интервю на предаване „Ч.“ по „К.“ с продължителност от 25 минути и 57 секунди, което е публикувано на •••, видеоклипът е качен на ••• канала на „К.“ с участници в интервюто - ведещия А.Т. и гост – ищеца по делото п. д-р А. З. и случайно преминаващ участник К.П., което интервю е със съдържанието, съгласно Приложение №1 към КТЕ, и между страните не е налице спор и се установява от КТЕ, че изявленията на ищеца от интервюто, за които е наказан дисциплинарно с атакуваната Заповед №•••, са дадени от него в процесното интервю. Видно от КТЕ, процесното интервю с ищеца, публикувано на •••, не е намерено публикувано на други канали, достъпни чрез уеб търсачки, както и не е намерено публикувано на уебсайта на „К.“ https://•••/. Видно от КТЕ, на електронен адрес https//bit.ly/4cGQPw /сайт „Актуално С.“/ е публикувано становище на п. д-р Величко Адамов, което е със заглавие „Подкрепям новия ректор в стремежа му да освободи Атадемията от вредители", публикувано на 28.08.2024г. в 14:20часа, което е със съдържанието, съгласно Приложение №2 към заключението на ВЛ по КТЕ. Със Заповед №1078/07.10.2024г. на доц. д-р М.М., ректор на СА „Д.Ц.“ гр.С. е открито дисциплинарно производство по отношение на ищеца по делото, като на основание чл.193 ал.1 от КТ вр. чл.59 от ЗВО, от проф. д-р А. Б. З. са изискани от работодателя писмени обяснения по въпросите, дали ищецът е участвал доброволно в интервю, дадено пред А.Т. в предаване „Ч.“ на К., излъчено в * * * на ••• с продължителност 00:25:57, поддържа ли изложеното от него в интервюто, твърди ли да е извършен монтаж, в резултат на който негови думи да са извадени от контекст и поднесени тенденциозно, като обясненията са му поискани за конкретно посочени изявления на ищеца от интервюто, за които е и наказан с атакуваната заповед по чл.195 ал.1 КТ, и на ищеца от работодателя е предоставен срок от три работни дни за писмени обяснения от връчване на Заповед №••• или от изтичане на законоустановения отпуск, в случай, че лицето ползва такъв към момента на връчването, като срокът започва да тече от деня, следващ този на връчването, които да бъдат депозирани в деловодството на СА „Д.Ц.“. Съгласно издаден Болничен лист №Е20242358965/08.10.2024г., ищецът по делото е бил в отпуск за временна неработоспособност от 08.10.2024г. до 16.10.2024г. /9 календарни дни/. Със Заповед №1013/30.09.2024г. на ректора на ответната СА „Д.Ц.“ е командирован ищеца в чужбина С. за срок от 3 дни от дата 17.10.2024г. до 19.10.2024г. вкл., като между страните не е спорно, че ищецът е осъществил командировката в чужбина. Съгласно издаден болничен лист №Е20242358990/21.10.2024г. ищецът е бил отпуск, поради временна неработоспособност, от 21.10.2024г. до 30.10.2024г. вкл. /10 календарни дни/. Видно от представеното от ответника електронно изявление от Е. /л.175 от първоинстанционното дело/, на 09.10.2024г. е осъществено приемно – предаване на суми и пратки, като е предадена пратка №5300613645960 с получател – ищеца по делото, като съгласно Опит за доставка и история на товарителница с №5300613645960, изд. от Е., в периода10.10.2024г., 11.10.2024г.,12.10.2024г. и 14.10.2024г. няма връзка с получателя – ищец по телефон, който не отговаря на обажданията, адреса е посещаван всеки път – 8 пъти и ищеца не е открит на адреса. Ответникът е предприел връчване на ищеца по реда на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ на Покана за обяснения по КТ, съобразно приложените книжа – Заповед №1087/07.10.2024г. с приложенията към нея, описани в заповедта, като на адреса на ищеца на 15.10.2024г. е залепено от връчител при ЧСИ В.Г. с район на действие ВТОС уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК. По делото не е спорно и се установява, че съгласно разписка за връчване /л.19/ Заповед от 07.10.2024г., ведно с приложените към заповедта Протокол №2/12.09.2024г. от заседание на Комисията по академична етика, Становище от 11.09.2024г. на Контролния съвет, ведно с Протокол №2 от 12.09.2024г. за приемането му, както и действалия по време Етичен кодекс на преподавателите, служителите и обучаемите в СА „Д.Ц.“ – С. са връчени на ищеца на дата 29.10.2024г. в 17:20 часа. С атакуваната от ищеца Заповед №1212/05.11.2024г. на ректора на СА „Д.Ц.“ е наложено на ищеца на основание чл.195 ал.1 вр. чл.190 ал.1 т.7 вр. чл.187 ал.1 т.8 предл.2 от КТ вр. чл.59 от Закона за висшето образование дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в уронване на доброто име на предприятието по чл.190 ал.1 т.7 вр. чл.187 ал.1 т.8 предл.2 от КТ, извършено чрез даване на интервю, публикувано в ••• на •••, което е свободно достъпно от неограничен кръг лица от ••• до датата на заповедта по чл.195 ал.1 КТ включително – работодателят с изявленията на ищеца, дадени в процесното интервю, извадки от него, обективирани в уволнителната заповед, е злепоставен пред трети лица, което се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета му, както и е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ ТПО на ищеца, считано от датата на връчване на уволнителната заповед. С атакуваната заповед по чл.195 ал.1 от КТ работодателят е приел за дата на дисциплинарното нарушение •••, доколкото не разполага с данни кога интервюто е направено и дали е предавано в реално време. Процесната заповед за дисциплинарно наказание №1212/05.11.2024г., съгласно подписана от ищеца разписка за връчване от •••, е връчена на ищеца на ••• в 14:18 часа по време на лекция на ищеца по М. Ищецът по делото на ••• е депозирал по електронна поща заверени с личен електронен подпис по ЗЕДЕП обяснения, поискани му от работодателя по реда на чл.193 ал.1 КТ на официалния електронен адрес на работодателя по начините, посочени в ИМ, съдържащи и искане до работодателя в рамките на три работни дни от получаването им да му предостави информация какъв е начина за „приобщаване“ на материали от други органи към дисциплинарната преписка. С изготвения от РС в първо ОСЗ, проведено на 22.04.2025г., доклад по делото по чл.146 ал.1 т.3 от ГПК са отделени като безспорни между страните следните обстоятелства, а именно, че дата 01 ноември е неработен ден за страните по делото; че ищецът е получил Заповед №••• на ректора на ответното учебно заведение за даване на обяснения чрез ЧСИ В.Г. на 29.10.2024г. в срока на ползване на законоустановен отпуск, поради временна неработоспособност, както и че ответната страна е получила обясненията на ищеца по започнатото срещу него дисциплинарно производство на •••, час – два след като на ищеца е била връчена процесната Заповед №••• на ректора на СА „Д.Ц.“. Съдът, въз основа на съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства и съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема от правна страна следното: Предявените от ищеца първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им. По делото не е спорно, че ищецът до дисциплинарното му уволнение е заемал в ответната СА „Д.Ц.“ академична длъжност по чл.2 ал.3 т.4 от Закон за развитието на академичния състав в Република България –„п.“, висше училище в звено - Катедра „Ф.“. Съгласно чл.58 ал.1 т.7 от Закон за висшето образование /ЗВО/, членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение, като, съгласно чл.59 от ЗВО, за неуредените в глава шеста „Академичен състав на висшите училища“ от ЗВО въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. С атакуваната Заповед №••• на ректора на СА „Д.Ц.“ на ищеца е наложено дицциплинарно наказание „уволнение“ по чл.188 т.3 от КТ за извършено дисциплинарно нарушение по чл.190 ал.1 т.7 вр. чл.187 т.8 предл.2 от КТ, както и на основание чл.330 ал.1 т.6 от КТ е прекратен трудовия му договор без предизвестие, считано от датата на връчване на уволнителната заповед – •••, 14 часа и 18 минути. Основно задължение на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание по чл.193 ал.1 от КТ е да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, като спорът пред въззивна инстанция е концентриран по въпроса спазено ли е от работодателя задължението му по чл.193 ал.1 от КТ да приеме писмените обяснения на служителя, отговорът на който, съобразно събраните в първоинстанционното производство доказателства, е отрицателен, което обуславя отмяна на наложеното на ищеца с атакуваната заповед по чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарно наказание „уволнение“ на процесуално основание, а именно на основание чл.193 ал.2 от КТ, без да разглежда спора по същество. Съгласно константната практика на ВКС, споделяна и от настоящият съдебен състав, за да бъде наложено дисциплинарно наказание, не е необходимо работодателя да бъде сезиран с нарочен акт, съответно той не е длъжен да уведоми работника за действията по разглеждане на дисциплинарното нарушение, за „висящото производство" или да връчи копие от акта, с който е сезиран, а е длъжен да изиска устни или писмени обяснения по обстоятелствата, относими към нарушението, и след това да връчи на работника или служителя заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Събирането и преценката на доказателства от работодателя преди налагането на дисциплинарното наказание също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност. /Така, Определение №738/04.06.2014г. по гр.д.№1818/2014г., Г.К., III г.о. на ВКС/. От значение е работникът да бъде уведомен за фактическите основания за търсене на дисциплинарна отговорност. В процесният случай, безспорно по делото се установи, че преди налагане дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца с атакуваната заповед по чл.195 ал.1 от КТ, работодателят със Заповед №••• на ректора на СА „Д.Ц.“ е поискал предоставяне на писмени обяснения от ищеца, който е уведомен за фактическите основания за търсене на дисциплинарна отговорност, като му е определил разумен по преценка на съда срок от три работни дни за предоставянето им от връчване на заповедта по чл.195 ал.1 от КТ или от изтичане на законоустановения отпуск, в случай, че ищецът ползва такъв към момента на връчването й. Между страните не е спорно и се установява, че Заповед №••• на ректора на ответната СА за изискване на писмени обяснения на ищеца по реда на чл.193 ал.1 от КТ му е връчена чрез връчител при ЧСИ на 29.10.2024г. в 17:20 минути, като в деня на връчването и в следващият го ден – 30.10.2024г. ищецът е бил в разрешен от здравните органи с болничен лист №Е20242358990/21.10.2024г. отпуск при временна неработоспособност от 21.10.2024г. до 30.10.2024г. вкл. Доколкото предоставеният от работодателя на служителя – ищец срок за даване на писмени обяснения по реда на чл.193 ал.1 от КТ е в работни дни – 3 работни дни, то срокът по чл.193 ал.1 от КТ не е текъл за ищеца на дати 29.10.2024г. и 30.10.2024г., на които е бил в разрешен от здравните органи отпуск при временна неработоспособност. Първият работен ден от предоставения на ищеца срок по чл.193 ал.1 КТ е 31.10.2024г. Следващият го ден – 01.11.2024г. /петък/ е официален празник за Република България и неприсъствен ден само за учащите във всички учебни заведения в страната, каквото е и ответното висше учебно заведение, поради което е неприсъствен ден, неработен ден за ищеца по делото, поради което на дата 01.11.2024г. срокът по чл.193 ал.1 КТ не тече. Вторият работен ден от предоставения на ищеца срок по чл.193 ал.1 КТ е 04.11.2024г. /понеделник/ и третият работен ден от срока по чл.193 ал.1 от КТ е •••, като, с оглед определянето му от самия работодател в работни дни, срокът по чл.193 ал.1 от КТ изтича на ••• в 17:00 часа. Атакуваната заповед по чл.195 ал.1 от КТ е връчена на ищеца на ••• в 14 часа и 18 минути, т.е. преди да изтече на ••• в 17:00 часа определения от работодателя срок по чл.193 ал.1 от КТ, като отделено като безспорно между страните с доклада по чл.146 ал.1 ГПК е обстоятелството, че работодателят е получил обясненията на ищеца по започнатото срещу него дисциплинарно производство на •••, час – два след като на ищеца е била връчена процесната Заповед №••• на ректора на СА „Д.Ц.“ за дисциплинарно наказание. С оглед изложеното, в процесният случай работодателят /въззивник/, противно на твърденията му, не е спазил определения от самия него срок от три работни дни по чл.193 ал.1 от КТ, изтекъл на ••• в 17:00 часа, и предварително не е приел писмените обяснения на ищеца по делото, не е събрал и не е оценил посочените с тях доказателства, поради което е нарушил разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ, предвид което е налице хипотезата на чл.193 ал.2 от КТ, както правилно е приел и първоинстанционният съд, и съдът отменя на процесуално основание наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ с атакуваната Заповед №••• на ректора на ответната СА „Д.Ц.“, без да разглежда спора по същество, предвид което предявеният конститутивен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението на ищеца, обективирано в Заповед №••• на ректора на ответната СА „Д.Ц.“, за незаконно и неговата отмяна, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Неоснователни са оплакванията на въззивника във въззивната жалба, че в процесният случай, служителят – ищец не спазва установения амбулаторен режим и получава заповедта за искане за обяснения на 29.10.2024г., поради което срокът за тяхнато предоставяне, според въззивника, тече от тази дата и е изтекъл на 04.11.2024г. /трите работни дни според работодателя са 30.10.2024г., 31.10.2024г. и 04.11.2024г./. Неоснователно е позоваването на въззивника, че срокът по чл.193 ал.1 от КТ тече от датата на връчване на заповедта за изискване на писмения обяснения по чл.193 ал.1 КТ – 29.10.2024г., доколкото предоставеният от самия работодател на служителя – ищец срок за обяснения по чл.193 ал.1 от ГПК е 3 работни дни, а денят 29.10.2024г. за ищеца не е работен, т.к. на същия – 29.10.2024г., както и на следващия го ден – 30.10.2024г. ищецът е в разрешен му от здавните органи отпуск при временна неработоспособност. Тази неправилна теза на въззивника, че срокът по чл.193 ал.1 КТ е изтекъл на 04.11.2024г. е в разрез и с разбирането на работодателя, посочено в самата Заповед №••• на ректора на ответното висше учебно заведение, съгласно която срокът по чл.193 ал.1 от КТ от 3 работни дни тече от изтичане на законоустановения отпуск при временна неработоспособност по чл.162 ал.1 от КТ, доколкото ищецът е ползвал такъв към момента на връчването на заповедта на работодателя за изискване на обяснения по реда на чл.193 ал.1 от КТ. За този извод е ирелевантно служителят спазил ли е или не на 29.10.2024г. установения му домашен – амбулаторен режим, доколкото от значение е само обстоятелството, че денят 29.10.2024г., а и следващият го ден – 30.10.2024г., в които ищецът е в разрешен отпуск по чл.162 ал.1 от КТ, са неработни дни за ищеца. Противно на твърденията на въззивника, в случая срокът по чл.193 ал.1 от КТ не тече от връчването на заповедта за изискване на обяснения по чл.193 ал.1 от КТ – 29.10.2024г., а тече от деня на изтичане на срока по чл.162 ал.1 от КТ и е изтекъл на ••• в 17:00часа, като работодателят сам не е спазил определения от самия него срок по чл.193 ал.1 от КТ от 3 работни дни и не е приел обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.193 ал.1 КТ, получени от работодателя, според признанието му на неизгоден факт, час – два след като на ищеца е била връчена процесната Заповед №••• на ректора на СА „Д.Ц.“, поради което работодателят е нарушил чл.193 ал.1 от КТ и наложеното с атакуваната заповед по чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца подлежи на отмяна на процесуално основание - основание чл.193 ал.2 от КТ, без съдът да разглежда спора по същество. Денят 1 ноември 2024г. е неучебен ден в страната и като такъв е неработен ден за ищеца, факт, отделен като безспорен между страните с доклада по делото, поради което на същия срока по чл.193 ал.1 КТ не тече, като е ирелевантно за дисциплинарното уволнение на ищеца, че 01 ноември е работен ден за работещите извън заетите в учебните заведения в Република България. Неоснователно е оплакването на въззивника, направено в условията на евентуалност, че разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ следва да се счита спазена, т.к. обясненията на служителя са достигнали до работодателя чрез даване на обяснения от ищеца пред Комисията по академична етика, обективирано в Протокол №003/12.09.2024г., на което заседание ищецът лично е присъствал и взел според въззивника отношение по същото нарушение. Не може да бъде споделено евентуалното позоваване на въззивника, че работодателят е приел обясненията на ищеца по чл.193 ал.1 от КТ, доколкото се касае до обяснения, дадени от ищеца пред друг орган по чл.55 ал.1 от Правилник за дейността на СА „Д.Ц.“ - пред Комисията по академична етика при СА „Д.Ц.“ като орган за контрол по спазването на етичните норми и правилата за поведение, както и за прилагане принципите на академичната и научната етика, разписани в Етичния кодекс на Академията, и в рамките на развиващо се пред този друг орган друго, нарочно производство по чл.17 от Правилник за работата на Комисията по академичната етика в ДА „Д.Ц.“ – С., което обстоятелство не освобождава работодателя, в лицето на ректора на ответната СА „Д.Ц.“, да поиска предварително обяснения от ищеца по реда на чл.193 ал.1 от КТ. От друга страна, ректорът на СА „Д.Ц.“ е присъствал на заседанието на Комисията по академична етика при СА „Д.Ц.“ на 12.09.2024г., обективирано в Протокол №003/12.09.2024г. в качеството си на подател на сигнал, заинтересована страна, като, видно от констатациите в Протокол №003/12.09.2024г., е излязъл от заседанието преди изслушването на ищеца, а запознаването му впоследствие и до издаване на уволнителната заповед със съдържанието на Протокол №003/12.09.2024г. е отново в качеството му на сигналоподател, заинтересована страна в нарочно производство пред Комисията по академична етика при СА „Д.Ц.“, а не в качеството ну на работодател по ТПО на ищеца. Видно от съставения Протокол №003/12.09.2024г. от заседание на Комисията по академична етика при СА „Д.Ц.“, ищецът при изразяване на позицията си по подаден сигнал №003/03.09.2024г. от Ректора на СА и като ответна страна по сигнала, е заявил, че не е подготвен, защото не вижда в какво е обвинен, поради което не е взел становище по същество по сигнала. Не на последно място, изслушването на ищеца пред Комисията по академична етика при СА „Д.Ц.“, обективирано в Протокол №003/12.09.2024г., освен, че е пред друг орган, а не пред наказващия по чл.193 ал.1 от КТ, и в рамките на друго нарочно производство, е времево много преди да му бъдат поискани от работодателя писмени обяснения по реда на чл.193 ал.1 от КТ със Заповед №••• на ректора на СА, поради което и обясненията на ищеца, обективирани в Протокол №003/12.09.2024г., не са дадени по реда на чл.193 ал.1 от КТ и съответно няма как да бъдат приети по този ред предварително от работодателя. Неоснователно е оплакването на въззивника, че дисциплинарното наказание е наложено на ищеца в условията на чл.193 ал.3 от КТ при даден подходящ срок по чл.193 ал.1 от КТ – обясненията на служителя останали несъбрани според въззивника, изключително по вина на ищеца. Съгласно чл.193 ал.3 от КТ, разпоредбата на чл.193 ал.2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл.193 ал.3 от КТ, нормата обхваща случаите, при които работникът или служителят след поискване не е дал обяснения, въпреки че е разполагал с необходимото време и възможност. Продължителният отпуск по болест след получаване на искането за обяснения относно дисциплинарното нарушение не лишава работника или служителя от време и възможност да даде такива обяснения писмено и да ги изпрати до работодателя по пощата, по факс, чрез приносител или по други начини. След като работникът или служителят не се е възползвал от тази възможност, следва да се приеме, че обясненията не са дадени по негова вина и работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага. /Така, Решение №287/05.11.2013г. по гр.д.№1299/2013г. на ВКС, ГК, III гр.о./. Разпоредбата на чл.193 ал.3 от КТ обаче, на която неоснователно в случая се позовава въззивника, поради което неотносима е и цитираната по приложението й съдебна практика, е неприложима в настоящата хипотеза, доколкото след поискването от работодателя по чл.193 ал.1 от КТ със Заповед №••• на ректора на СА „Д.Ц.“ и в рамките на определеният от работодателя срок от 3 работни дни, изтекъл на ••• в 17:00 часа, ищецът на официалния електронен адрес на работодателя и по начините, посочени в ИМ, е дал обяснения по чл.193 ал.1 КТ пред работодателя, които последният предварително не е приел, поради неспазване от самия работодател на определения със заповедта за поискване на обяснения по чл.193 ал.1 КТ срок от 3 работни дни за даването им, поради което в настоящият случай не е налице хипотеза на недадени обяснения от служителя по негова вина, обясненията от ищеца са дадени в срока по чл.193 ал.1 от КТ, но не са приети предварително от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание, предвид което разпоредбата на чл.193 ал.3 от КТ в конкретният случай е неприложима, а от там приложима е хипотезата на чл.193 ал.2 КТ за отмяна на диспиплинарното наказание на ищеца, без съдът да разглежда спора по същество. Действително, Заповед №••• на ректора на СА „Д.Ц.“ за изискване на обяснения от ищеца по реда на чл.193 ал.1 КТ е връчена на ищеца едва на 29.10.2024г. в 17,20ч. чрез връчител на ЧСИ, след положени от работодателя неуспешни усилия по връчването й на ищеца чрез куриер, като в крайна сметка ищецът, въпреки, че в деня на връчването й 29.10.2024г. и в следващия го ден е бил в разрешен отпуск по чл.162 ал.1 КТ, в рамките на предоставения му от работодателя срок от 3 работни дни, изтекъл на ••• в 17:00ч., е представил пред работодател обяснения по чл.193 ал.1 КТ, който определен от самия работодател срок от същия не е спазен, поради което и работодателят не е приел преди налагане на дисциплинарното наказание обясненията на ищеца, с което е нарушил чл.193 ал.1 КТ и съдът отменя дисциплинарното наказание на ищеца на основание чл.193 ал.2 КТ, без да разглежда спора по същество. С оглед изложените съображения, на основание чл.193 ал.2 КТ наложеното на ищеца с атакуваната Заповед №••• на ректора на СА „Д.Ц.“ дисциплинарно наказание „уволнение“ следва да бъде отменено, без съдът да разглежда спора по същество, предвид което предявеният от ищеца иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението на ищеца, обективирано в процесната заповед по чл.195 ал.1 КТ, за незаконно и неговата отмяна, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. С оглед отмяна наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ на процесуално основание по чл.193 ал.2 КТ, спорът не следва да бъде разглеждан по същество, поради което доводите на въззивника във въззиваната жалба, касаещи съществото на спора, не следва да бъдат обсъждани. Предвид основателността на главният иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и безсрочния, характер на ТПО на ищеца и съществуващото потестативно право на ищеца на възстановяване на заеманата до уволнението академична длъжност, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен и иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „П.“, в звено катедра „Ф.“ в ответната СА „Д.Ц.“, с код по НКПД -2011: •••. Поради съвпадение в правните изводи на въззивна и първа инстанции, обжалваното първоинстанционно решение, с което са уважени на процесуално основание по чл.193 ал.2 от КТ предявените от ищеца искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. По разноските: Изходът по делото не обуславя преразглеждане на отговорността на страните за съдебни разноски за първоинстанционното производство. С оглед изхода по делото се явява неоснователна претенцията на въззивника за присъждане на направените във въззивното производство съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена, предвид което е безпредметно произнасяне по възражението на въззиваемата страна по чл.78 ал.5 ГПК. С оглед изхода по делото се явява основателна претенцията на въззиваемата страна проф. д-р А. Б. З. за присъждане на направените във въззивното производдство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК в доказан размер от 620 евро /за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение/. Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд,