Решение № 5213 от 19.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12532/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11266/29.06.2023г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 15779/02.10.2023г. по гр.д. № 67446 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 138-ми състав на основание на чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. И. А., ЕГН •••••••••• извършено със Заповед № Т-47/12.10.2022г. На управителя на „Р.Б.“ЕООД, ЕИК ••••, А. И. А., ЕГН •••••••••• е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър продажби и бизнес развитие/Регионален клъстър Югоизточна Европа и Адриатика“ с код по НКПД 1221-6008, бизнес дивизия Сградни технологии при „Р.Б.“ЕООД, ЕИК ••••, „Р.Б.“ЕООД, ЕИК •••• е осъдено да заплати на А. И. А., ЕГН •••••••••• на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1670лв., представляващи съдебни разноски, Р.Б.“ЕООД, ЕИК •••• е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал.1 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 160лв., представляващи разноски за държавна такса и сумата от 800лв., представляващи възнаграждение за вещо лице, като е отхвърлен като неоснователен иска на А. И. А., ЕГН •••••••••• срещу „Р.Б.“ЕООД, ЕИК •••• с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21 513, 83лв., ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 12.10.2022г. до 12.04.2022г. и А. И. А., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на „Р.Б.“ЕООД, ЕИК •••• на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 3700лв., представляващи съдебни разноски.

С Определение № 29965/28.08.2023г. по гр.д. № 67446 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 138-ми състав е оставена без уважение молба от 19.07.2023г. на „Р.Б.“ЕООД, ЕИК •••• за изменение на решението в частта за разноските като му се присъди възнаграждение за адвокат съобразно претендирания размер, присъдят му се е и направените разноски от 173лв., като се намалят разноските поставени в негова тежест в полза на бюджета на съда.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1.въззивна жалба от ответника по исковете „Р.Б.“ЕООД, ЕИК •••• в частта, в която искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 от КТ са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Посочило е, че предоставил на ищеца за изпълнение на задълженията му фабрично ново МПС „Рено Меган“, рег. № СВ •••• Крна 09.08.2017г., ищецът го управлявал до 13.10.2022г., като на 05.08.2022г. Работодателят узнал, че ищецът го правел без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС /СУМПС/.

Това поведение на ищеца представлявало дисциплинарно нарушение, наложеното наказание било след спазване на изискванията на КТ за същото, при преценка на дадените от ищеца обяснения, които били противоречиви и неясни, справката от СДВР- Пътна полиция установила, че ищецът нямал свидетелство за управление на МПС поради отнета книжка като ПАМ в периода от 26.01.2020г. До 05.08.2002г., книжката му била върната на 05.08.2022г., но поради изтичане на срока й на валидност, едва на 11.08.2022г. Му било издадено ново. Болничният лист бил отменен от НОИ, на 08.09.2022г. Ищецът поискал да ползва отпуск поради бащинство за 1 месец от 23.09.2022г., но не представил необходими документи включително и след указания от работодателя. След 22.09.2022г. ищецът не се явил на работа самоволно на 23.09.; 26.09. и 27.09.2002, след и-мейл от работодателя на 27.09.2022г. заявил, че ползва отпуска по бащинство и затова отсъства. На 27.09.2022г. ищецът заявил, че ползва отпуск поради нетрудоспособност, а не поради бащинство, представения болничен лист обаче в последствие бил отменен от ЛКК. За отсъствието си на 23.09.2022г. ищецът заявил, че до обяд бил на работа по срещи с колеги и клиенти, но в последствие получил хипертонична криза, които твърдения не били доказани. ИА“Главна инспекция по труда“ на 14.10.2022г. дала предварително съгласие за уволнението на ищеца Уволнението било извършено на 14.10.2022г., когато вече имало разрешение от ИА“Главна инспекция по труда“. Представения на 13.09.2022г. болничен лист в последствие също бил отменен от ТЕЛК. Правилно било прието от СРС, че процедурата по уволнението била спазена, че ищецът не се ползвал със закрила по чл. 333, ал.1, т. 4 от КТ. Неправилно обаче било прието от СРС, че не било установено ищецът да е управлявал МПС без свидетелство за управление на такова. Това обстоятелство не било спорно по делото, в обясненията си ищецът имплицитно твърдял, че е управлявал МПС-то в периода след отнемането му. Твърденията на ищеца били в смисъл, че никога не му било отнемано СУМС, а не че не е управлявал МПС. Приетото удостоверение от СДВР, електронните фишове за наложени глоби доказвали, че ищецът управлявал МПС в периода след 26.01.2020. По делото ищецът не е оспорил обстоятелството, че е управлявал МПС Не му било указано от СРС, че не представил доказателства, че ищецът управлявал МПС в този период. Да се приемело, че в периода, в който ищец е бил с отнето СУМПС автомобил е бил държан на паркинг от ищеца било житейски нелогично и абсурдно. Същевременно в този период работодателят не бил уведомен, че този автомобил е на паркинг и заплащал разходи за гориво, лизингови вноски, застраховки и други такси за поддръжката му. Това само по ебе си било тежко нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, представляващо груба злоупотреба с доверието на работодателя. Ищецът умишлено не уведомил работодателя за отнемането на СУМПС, не преустановил управлението на МПС, така компрометирал доверието на работодателя. Ищецът бил натоварен с ръководни функции, изискващи лоялност, опазване и укрепване на престижа на работодателя в по-висока степен, да не злепоставя работодателя пред 3-ти лица и пред служителите му. За да е налице това нарушение не било нужно да се действа с умисъл от работника. В случая ищецът е осъзнавал обществената опасност от поведението си, съзнателно продължил да управлява МПС без СУМП, поведението е могло да доведе до тежки последици за работодателя като невъзможност да се защити при ПТП, евентуално увреждане на 3-ти лица, невъзможност за реализиране на застрахователни претенции, на декларации по чл. 189 от ЗДвП. Съставения АУАН на ищеца сам по себе си компрометирал доброто име на работодателя пред контролен орган. Поведението на ищеца достигнало до знанието на други служители, което също довело до накърняване на престижа. СРС не формирал мотиви за нарушението „неизпълнение на законни нареждания на работодателя“. Това, че те са вътрешен акт не е основание да не се съобразят Законното нареждане било МПС да се управлява съобразно изискванията на ЗДвП, посочено в длъжностната характеристика. Управление без СУМПС било в нарушение на същите. Неправилно СРС приел, че неизпълнението на нарежданията във вътрешен акт не е тежко нарушение. Обществената значимост на задължението водач на МПС да притежава СУМПС била ноторна, нарушението било тежко, без да е уведомен за отнемането на СУМПС работодателят не можел да се погрижи за имуществото си, а и в случая продължителния период на извършването на това нарушение водело до извод, че то е тежко. Поведението на ищеца било укоримо и поради опита му да заблуди работодателя, че притежава СУМПС, че не е изразил съжаление за поведението си, нито изразил готовност да се поправи. Ищецът не бил оспорил уволнението поради несъответствие на нарушението и наказанието. В случая те си съответствали. При съобразяване на изявленията на ищеца извънсъдебно следвал извод, че за 23.09.2022г. до 27.09.2022г. той бил със съзнание че ползва отпуск поради бащинство, но на такъв той нямал право. Едва на 27.09.2022г. посочил, че е в отпуск поради болест, но издадения болничен лист за същото бил отменен, поради което и такъв отпуск ищецът не ползвал Твърденията на ищеца пред лекаря, издал болничния лист противоречали на изявленията на ищеца от 27.09.2022г. пред работодателя, сочещи че 2 седмици успял да нормализира кръвното си налягане. Издаването на болничен лист за продължителен период, като той съвпада с периода на заявен отпуск поради бащинство, цялото поведение на ищеца съществено разколебавало верността на състоянието на ищеца, ЛКК установило, че изследвания и пълни данни от прегледа липсват и затова отменил издадения болничен лист. Поведението на ищеца по издаването на болничния лист било недобросъвестно като това водело до извод, че ищецът не изпълнявал добросъвестно задълженията си. Така с отмяната на болничния лист без основателна причина било неявяването на работа за периода от 26.09.2022г. до 07.10.2022г. Ищецът не се явил на работа на 23.09., 26.09., 27.09.2022 и това било дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал.1, т.1 от КТ. Заповедта за уволнение била мотивирана и сочела конкретните правни основание, на които била издадена. За нарушения на изисквания по чл. 195 от КТ ищецът не бил навел възражения. Заповедта изрично сочела нарушенията, които били извършени и това било достатъчно, за да се приеме, че тя е мотивирана. Изброените в чл. 190 и чл. 187 от КТ нарушения не били изчерпателни, грешна или непълна квалификация на нарушението не водело до незаконност на уволнението. Претендирало е разноски.

Възизваемият-ищец А. И. А., ЕГН •••••••••• е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Още с писмените обяснения бил оспорил обвиненията на работодателя, че е управлявал МПС без СУМПС, в исковата молба и в обясненията по чл. 176 от ГПК бил посочил, че не е управлявал МПС в период, в който не притежава СУМПС. Доклад на СРС бил пълен. Увеличен пробег на автомобил бил след период, посочен в уволнителната заповед. Оспорил с исковата молба уволнителната заповед по форма и по същество с оглед на пропуските в описанието на нарушенията, които му попречили да организира защитата си. Липсвали правните основания на чл. 195, ал. 1 от КТ. Оспорване на заповедта на по- силното основание, включвало и оспорване на съответствие между тежест на нарушение и на наказание. Не било доказано 3-ти лица да са узнали за поведение на ищеца, че са настъпили вреди за работодателя, поради което и не бил осъществен състав на злоупотреба с доверие, уронване на добро име. Непредставянето на документи за ползване на отпуск по бащинство не било нарушение на трудовата дисциплина, защото този отпуск бил право, а не задължение. В дисциплинарното производство друго неизпълнение на нареждания на работодателя не било посочено. Нямал възможност да се защити в дисциплинарно производство по факти о обстоятелства, дали възможност на ответника за приеме, че ищецът бил недобросъвестен.

Свидетели установили че на 23.09.2022г. Бил на работа, св. С. и св. П. работели при ответника и това следвало да се съобрази при преценка на показанията им. Отмяна на болничен лист в последствие не можело болничния лист бил от 26.09.2022г., а исканите обяснения във връзка с отпуска по бащинство било от следващия ден. да е основание за извод за недобросъвестно поведение на работника. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещна страна за разноски за адвокат.

2. въззивна жалба на ищеца А. И. А., ЕГН •••••••••• в частта, с която иск по чл. 344, ал.1 т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Посочил е, че заключението по счетоводната експертиза установило, че е бил без работа поне за периода до 30.11.2022г. Непредставянето на трудовото книжка не следвало да обоснове обратен извод. Представянето на тази книжка била в доказателствена тежест на ответника по исковете, защото той не доказал че я е предал на ищеца. Посоченото от СРС, че в този период ищецът бил управител на три ЮЛ не доказвало, че е получавал заплата в процесния период. Вписването като управител не означавало, че работи по договорно правоотношение на тази длъжност, че реализира доход от тази дейност. Не бил извършвал изменение на иска за периода до 30.11.2022г. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Въззиваемият – ответник по исковете „Р.Б.“ЕООД, ЕИК •••• в предоставения срок за отговор е оспорило жалбата. Посочило е, че правилно този иск бил отхвърлен от СРС. С исковата молба не се твърдяло, че ищецът започнал по-ниско платена работа, твърдял че не бил работил. Неправилно СРС продължил сроковете за изменение на исковата молба Едва на 01.03.2023г. ищецът посочил, че за част от периода работел на по-ниско платена работа, като по недопустим начин изменил иска, отделно вече бил изменил и размер. Заключението на вещото лице било изградено само по твърдения на ищеца, своевременно го оспорил и същото не доказвало, че ищецът е останал без работа в определен период. По презумпция трудовата книжка се съхранява от ищеца, този презумпция не била оборена по делото, не била представена трудовата книжка по делото. Не било доказано с други доказателства, че ищецът е останал без работа за периода. Справката в ТР и заключението на счетоводната експертиза установявали, че ищец е бил съдружник и управител на няколко дружества, развива активна търговска дейност, включително по твърдения на ищеца и по трудово правоотношение. Претендирало е разноски.

3. частна жалба „Р.Б.“ЕООД, ЕИК •••• срещу Определението по чл. 248 от ГПК. Посочило е, че претендираното възнаграждение за адвокат било с ДДС, минималните размери по Наредбата били без ДДС, оценяем иск бил първоначално 39 000лв., а след това за 21 513, 83лв., припадало му се като разноски възнаграждение за адвокат от 4524лв.. От останалите разноски му се дължали още 173лв. Нямало основание всички разноски по делото да се поставят в негова тежест след като един от исковете бил отхвърлен.

Ответникът по частната жалба А. И. А., ЕГН •••••••••• в предоставения срок я е оспорил. Посочил е, че не било доказано че адвокат на работодателя е регистриран по ЗДДС, не било посочено сумата от 173лв. от кои разноски се претендира, разноските от 800лв. За вещо лице били по техническата експертиза, която била относима за иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, а той бил уважен, а и тази експертиза била необходима поради недобросъвестно поведение на работодателя, оспорил разрешеното на ищеца от преките му ръководители отсъствие за 12.10.2022г.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.

№274606/09.12.2022г. по регистъра на СРС на А. И. А., ЕГН •••••••••• срещу „Р.Б.“ЕООД, ЕИК ••••, с която е поискал от съда на основание на чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да признае за незаконно и да отмени дисциплинарното му уволнение, извършено със Заповед № Т-47/12.10.2022г. на управителя на „Р.Б.“ЕООД, ЕИК ••••, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър продажби и бизнес развитие/Регионален клъстър Югоизточна Европа и Адриатика“ с код по НКПД 1221-6008, бизнес дивизия Сградни технологии при „Р.Б.“ЕООД, ЕИК ••••, като ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 21513, 83лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа/ работа на по-ниска заплата за периода от 12.10.2022г. до 12.04.2023г. / първоначално иск е бил за 39 000лв. само поради оставане без работа/. Навел е твърдения, че работил при ответника на длъжността мениджър продажби и бизнес развитие/регионален клъстър Югоизточна Европа и Адриатика по безсрочен трудов договор, на 14.10.2022г. по време на отпуск поради нетрудоспособност му била връчена уволнителна заповед в нарушение на закрилата по чл. 333, ал.1, т. 4 от КТ. Болничният лист бил издаден на 12.10.2022г., предал го на работодателя на 13.10.2022г., едва на 13.10.2022г. разбрал че планираната за 12.10.2022г. среща с работодателя, която трябвало да е за смесен режим на работно време, всъщност била за да му се връчи уволнителна заповед. Дисциплинарната му отговорност била ангажирана за нарушения, за които не му били искани обяснения. Не му било отнемано свидетелство за управление на МПС Отнемане на СУМПС било принудителна административна мярка, докато лишаване от право на управление било административно наказание. Искани обяснения били за отнемане на СУМПС, а наказание било за лишаване от право на управление. Не ставало категорично ясно за какво е наложено наказанието – за отнемане на СУМПС или за лишаване от право на управление на МПС Не бил извършил нарушенията, посочени в уволнителната заповед. За едни и същи факти били посочени от работодателя различни квалификации. Не бил управлявал автомобила през процесния период, през който му е било отнето СУМПС или е бил лишен от правото да управлява МПС. Нямал задължение да върне предоставения му от работодателя автомобил. Искането за отпуск по бащинство било от 08.09.2022г., на 13.09.2022г. Представил болничен лист, като предложил да работи по време на същия, за да подпомогне работодателя, но това му било отказано, като бил уведомен, че ще му бъде блокиран служебния акаунт. Това означавало, че за периода на нетрудоспособност не може да ползва служебния акаунт и затова и не разбрал за ел.писмо, изискващо да представи документи за отпуска по бащинство. Така и не се опитвал да ползва отпуска по бащинство. На 23.09. се явил на работа, провел 2 бизнес срещи, прочитайки по обяд ел.писмо, обвиняващо го, че не се явил на работа получил хипертонична криза, посетил лекар, през почивни дни не успял да нормализира кръвно налягане и на 26.09.2022г. му бил издаден болничен лист до 07.10.2022, който изпратил на работодателя на 27.09.2022г. Непредставяне на документи за право на отпуск поради бащинство не било неизпълнение на разпореждания на работодателя, този отпуск бил право, а не задължение. Не бил започнал ползването на такъв отпуск. За отсъствието си на 23.09., 26.09, 27.09.2022г. имал болничен лист, а и на 23.09.2022г. бил на работа. Претендирал е разноски.

Ответникът „Р.Б.“ЕООД, ЕИК •••• в предоставения му срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че действително ищецът работел при него на посочената в исковата молба длъжност при последно брутно трудово възнаграждение от 8000лв, уволнението по заповедта, връчена на 14.10.2022г. било законно. Тази заповед била от 12.10.2022г., поради недобросъвестно поведение на работника била връчена едва на 14.10.2022. Имало разрешение на Инспекцията по труда за извършването на уволнението по време на отпуска поради временна нетрудоспособност на ищеца. За нарушенията, за които било наложено наказанието били искани обяснения, тези нарушения били извършени. Деянието било точно посочено в заповедта за уволнение, то било идентично с това, за което били искани обяснения. Работодателят цитирал информацията от СДВР, като дори да имало неточност в определението дали е бил лишен от право да управлява МПС или е с отнето СУМПС не създавало неяснота за поведението, за което се искат обяснения и било наложено наказанието. Ищецът управлявал автомобила „Рено Меган“ рег. № СВ ••••КР от 09.08.2017г. до 13.10.2022, на 05.08.2022г. ответникът узнал, че ищецът не притежавал СУМПС, като във връзка с проверка на информацията дал неясна информация и снимка на СУМПС и контролен талон с изтекъл срок, едва на 11.08.2022г. Представил новото си свидетелство издадено на 10.08.2022, СДВР удостоверило, че за периода от 26.01.2020г. до 05.08.2022г. ищецът е бил лишен от право да управлява МПС с АУАН от 26.01.2020г., като СУМПС е иззето на 26.01.2020г., връчено на 10.02.2020г. на ищеца, влязло в сила на 25.02.2020. Вътрешните правила на работодателя не допускали ползвател на автомобила да управлява автомобила, ако компетентни органи са го лишили от това право, че е длъжен да уведоми мениджъра на автопарка и ръководителя на отдела за същото. Ищецът бил длъжен да спазва нормативните документи, но не изпълнил тези си задължения. Това поведение било злоупотреба с доверие, уронване на престиж на работодателя. При отнемане на документите ищецът управлявал служебния автомобил и така уронил престижа на работодателя пред контролни органи Ищецът не се явил на работа на 23.09.; 26.09., 27.09.2022г. без уважителна причина. Не били представени документи за ползване на отпуск поради бащинство. Ищецът не бил в отпуск от 08.09. до 21.09.2002г., болничния лист за този период бил отменен на 27.10.2022. В самоотлъчка ищецът бил от 08.09. до 21.09.2022г. За отсъствие на 23.09.2022г. ищецът посочил че е в отпуск поради бащинство в и-мейл от 27.09.2022г., като едва по-късно същия ден посочил, че е в отпуск поради временна нетрудоспособност. Болничния лист за същото обаче бил отменен на 27.10.2022г. Поведението на ищеца по представянето на болничните листове било недобросъвестно, защото не ги представял своевременно. На 12.10.2022г. ищецът посетил лекар едва след като го уведомили, че ще му връчат заповед за уволнение, режим на лечение по болничния лист бил нарушен от ищеца на 13.10. и на 14.10.2022, така имало съмнения че причината за издаване на болничния лист било осуетяване връчването на уволнителната заповед. На 12.10.2022г. ищецът не давал индиция, че е с влошено здравословно състояние, че е имал признаци посочени в амбулаторния лист. На срещата на 13.10.2022г. едва след като се запознал с документите, които ще му връчват, ищецът връчил на работодателя болничния лист. Извършените нарушения били тежки и съответствали на наказанието. Загуба на авторитет, уронване на добро име пред контролни органи, партньори, институции и трети лица, възможни претенции вкл. съдебни претенции при евентуални ПТП, затруднение или невъзможност на изпълнение на задължение по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, осуетяване на изпълнение на задължение да предостави МПС само на правоспособни водачи, да има информация за отсъствие на служителя и документи, да планира работен процес били резултат от поведението на ищеца. Ищецът действал съзнавайки поведението си, не признавал вина и не изразил готовност да се поправи, заемал ръководна длъжност. Претендирало е разноски.

С определението по насрочване СРС е указал на работодателя, че следва да докаже извършването на нарушенията, за които е наложил наказанието на ищеца.

По делото са приети неоспорени от страните трудов договор от 02.12.206г., допълнително споразумение от 09.04.2021г., носещи подписи за страните, съгласно които на 02.12.2016г. страните са подписали писмен трудов договор по който ищецът да работи при ответника за неопределено време на длъжността „продуктов и маркетинг мениджър“, а считано от 01.05.2021г. - „мениджър продажби и бизнес развитие/регионален клъстер Югоизточна Европа и Адриатика при брутно трудово възнаграждение считано от 01.01.2022г. в размер от 8000лв. месечно.

Приета е неоспорена от страните длъжностна характеристика за длъжността“продуктов и маркетинг мениджър“, съгласно която на 09.04.2021г. ищецът се е запознал с нея, като основни задължения са да отговаря за оборота и мажа на съответната държава, развива и управлява екипи за продажба и бизнес развитие, разработва и прилага стратегия за развитие на клъстъра, анализира продажби, управлява връзки с ключови клиенти, определя и внедрява намаление на цени, отстъпки, одобрява условията за проекти, развива клиентски и маркетингови инициативи, привежда в съответствие изпълнението на местни продажби със стратегията на бизнес дивизията в региона, предоставя обратна връзка, сътрудничи с мениджмънта на регионалната организация на Бош, работи с местни сдружения и екипи, подкрепя ключови клиенти и дейности за влияние, спазва законовите разпореждания на непосредствения ръководител и управителя, спазва вътрешни правила, спазва утвърдени правила за лоялност към фирмата, създава доверие към фирмата и утвърждаване на доброто й име чрез точно изпълнение на задълженията, адекватно поведение, професионална етика и култура.

Приети са приемо-предавателни протоколи, носещ подписи за страните, съгласно който на 09.08.2017г. на ищеца е предаден Рено Меган, рег. № СВ ••••КР с първа регистрация 08.08.2017г, клиент за който на А.А. е Р.Б. и този автомобил ищецът е върнал на ответника на 13.10.2022г с изминати километри 49364км., като по автомобила са установени вреди по преден калник, предна броня, преден протектор.

Приет е Правилник за вътрешния ред и трудови отношения на ответника от 2022г., съгласно които при отсъствие при болест работник следва да представи болничен лист до 2 работни дни след издаването му, като при невъзможност се изпраща по ел.поща.

Приети са Вътрешни правила за автомобилен парк на ответника, в раздел 8, последен абзац на които е посочено, че служителят няма право да управлява автомобила, ако компетентни органи са го лишили от това право, че е длъжен да уведоми мениджъра на автопарка и ръководителя на отдела за това обстоятелство, за срока за отнемането на свидетелство за правоуправление.

Приета е Заповед № Т-47/12.10.2022г., носеща подпис за управителя на ответника, съгласно която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание на чл. 190, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 3 от КТ при съобразяване на дадени писмени обяснения и критерии по чл. 189, ал.1 от КТ за нарушения по чл. 187, ал.1, т.1 от КТ – неявяване на работа; чл. 187, ал.1т.7 от КТ – неизпълнение на законни нареждания на работодателя; чл. 187, ал.1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверие на работодателя и уронване на доброто му име; чл. 187, ал.1 т. 10 от КТ – неизпълнение на трудови задължения, предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникване на правоотношение, които нарушения са тежки, изразяващи се в следното:

1. управлявал служебно МПС в периода от 12.10.2021г. до 05.08.2022 без да има право да го управлява в нарушение на чл. 8 от вътрешните правила изискващи да не управлява МПС, ако компетентни органи са го лишили от това право, за което и не уведомил мениджър на автопарка и ръководител на отдела; не върнал предоставения автомобил, а продължил да го управлява- нарушение по чл. 187, ал.1, т.10 от КТ -неизпълнение на трудови правила по вътрешни актове на работодателя, по чл. 328, ал.1, т. 8 от КТ – уронил добро име и злоупотребил с доверие на работодател за / за последното е посочено, че при отнемането на СУМПС ищец управлявал служебния автомобил и така уронил престижа на работодател пред контролните органи; /чл. 187 ал.1, т. 7 от КТ -неизпълнение на законни разпореждания на работодателя да управлява МПС съобразно нормативни изисквания;

2. не представил документи в подкрепа на искането си за ползване на отпуск поради бащинство, поискан на 08.09.2022г., поискани на 13.09.2022г.- нарушение по чл. 187, ал.1, т. 7 от КТ – неизпълнение на законни нареждания на работодателя;

3. не се явил на работа на 23.09., 26.09.; 27.09.2022г. без уважителна причина – нарушение по чл. 187, ал.1, т.1 о от КТ, за което на 27.09.2022г. в 11: 50ч. работникът посочил, че е поради ползване на отпуск поради бащинство, а в 20: 52ч. - че е поради отпуск поради временна нетрудоспособност по болничен лист от 26.09.2022г и че не ползва отпуск поради бащинство.

В уволнителната заповед е посочено, че нарушенията са тежки предвид значимостта им, обема, видът на неизпълнението и възможни неблагоприятни последици за авторитет на работодателя пред 3-ти лица, вкл. контролни органи, възможни претенции, включително съдебни при евентуално ПТП, затруднение или невъзможност на изпълнение на задължение по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, осуетяване на изпълнение на задължение да предостави МПС само на правоспособни водачи, да има информация за отсъствие на служителя и документи, да планира работен процес; не признаване на вина от служителя, нито готовност за поправяне, игнориране на основни задължения и отказ да изпълни законни нареждания.

Прието е известие за доставяне, съгласно което на 14.10.2022г. ищецът е получил уволнителната заповед изпратена му от ответника.

Приета е декларация по чл. 333 от КТ носеща подпис, че е е връчена на ищеца от ответника на 13.10.2022г., като в нея е посочено, че е в законоустановен отпуск поради болест.

Приети са амбулаторен лист, болничен лист от 12.10.2022г., издадени от д-р Славчев, съгласно който в периода от 12.10.2022г. до 18.10.2022г. ищецът е временно нетрудоспособен поради заболяване с диагноза „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“, явил се е на преглед в 15: 32ч. като е измерено кръвно налягане 180/100, сърдечна честота 100 /мин.

Приети са извлечения от електронна кореспонденция между ищеца и служител на ответника, съгласно която на 12.10.2022г. в 15: 02ч. ищецът е отказал да се яви на среща с ръководител на ответника сочейки лични причини за същото и късно уведомяване за срещата.

Прието е писмо от служител на ответника до ищеца, с която му е посочено на целта на срещата на 12.10.2022г. е била да му се връчи уволнителна заповед, като го очакват на 13.10.2022г. в 10ч. за връщане на повереното му имущество, като носи и трудовата си книжка, на което ищецът е отговорил, че подготвя имуществото, като изпраща болничен лист от личния си и-мейл, защото му били спрели служебния телефон и акаунт.

Прието е писмо по ел. поща от управителя на ответника до ищеца и до други служители, с което на 05.08.2022г. управител е поискал ищецът да предаде ключовете за служебния автомобил на управителя на автомобилния парк, до изясняване на ситуацията с неговите документи, на 05.08.2022г. Н. Г. е поискал от ищеца да посочи от колко време няма СУМПС и с какви документи продължава да управлява автомобила, а на управителя в последствие Г. е посочил, че по думите на ищеца той е успял да си върне СУМПС, същият ден ищецът е посочил на ответника, че държи в ръцете си СУМПС, както обяснил на Г., Г. е поискал от ищеца да му изпрати документа и синия талон и ако отново се случат такива неща ищецът следва да върне автомобила, като информира Г. за случилото се, в противен случай имало риск от накърняване на добро име на работодателя и имуществото му, нови разходи, на 05.08.2022г. Ищецът е изпратил талон и СУМПС на което не се вижда дата.

Прието е искане за обяснения от 10.08.2022г. съгласно което ответникът чрез управителя си е поискал от ищеца да даде обяснения по получен сигнал от мениджъра на Автопарка -Н. Г., за това че ищецът управлявал служебния автомобил с рег. № СВ •••• КР без да притежава валидно СУМПС, че не е уведомил работодателя или мениджър на автопарк или ръководителя на отдела за отнемането на СУМПС и не е преустановил ползването на служебния автомобил за период, за който е бил с отнето СУМПС. Посочено е че така са нарушение чл. 187, ал.1т. 7, 8, пр.1 и 2, т.10 от КТ, като са описани същите, като срок за обяснения е 3 дни. Поискано е да се посочи период на управление на автомобила без СУМПС, кога е отнето и с какъв акт е върнато СУМПС; какво нарушение на ЗДвП е извършил и със служебния автомобил ли го е направил; защо не е уведомил ръководител автопарк, ръководител отдел и управител за отнемането на СУМПС, защо не е върнал служебния автомобил.

Прието е искане за обяснения от 22.08.2022г., съгласно което ответникът чрез управителя си е поискал от ищеца да даде допълнителни обяснения поради неясноти в изпратения по ел.поща отговор, като отстрани противоречия в отговора от 05.08. 2022 и 16.08.2022г, като представи копия на СУМПС, на АУАН, НП, акт за ПАМ за наложени наказания по ЗдвП, доказателства за водени дела, за връчване на отнет талон, официална справка от СДВР за правата и за наложените му наказания като водач на МПС.

Прието е обяснение на ищеца, с което по исканите на 10.08.2022г. и на 22.08.2022г. обяснения е посочил, че поддържа обясненията си от 16.08.2022г., на 05.08.2022г. не управлявал служебния автомобил без СУМПС, не бил посочвал на Г., че му е отнето СУМПС, а само че му е отнет синия талон и този документ имал предвид, като казвал, че пътува към КАТ за да си получи документите, не бил длъжен да предоставя информация за наложени му административни наказания по ЗДвП, на 05.08. и на 11.08. предоставил своето СУМПС, Г. отказал да получи лично в оригинал същия.

Приет е констативен протокол от 23.09.2022г., носещ подписи на двама служители на ответника – Л.П. и М.Е., които са посочили че в часовия интервал от 8, 30ч. до 14: 30ч. ищецът не е на работно място и в офиса на ответника на бул. ••••, Бизнес център ФБИ.

Приет е констативен протокол от 26.09.2022г., носещ подписи на двама служители на ответника – Л.П. и Т.В., които са посочили че в часовия интервал от 8, 30ч. До 17: 30ч. ищецът не е на работно място и в офиса на ответника на бул. ••••, Бизнес център ФБИ.

Прието е писмо по ел. поща от 08.09.2022г. и от 27.09.2022г., съгласно които ищецът е посочил на служители на ответника, че от 23.09.2022г. ще ползва отпуск поради бащинство за малката си дъщеря /до 8 години /за срок от 1 месец.

Приет е болничен лист от 08.09.2022г. съгласно който ищецът е в отпуск поради болест за периода от 08.09.2022г. до 21.09.2022г. поради „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“.

Прието е решение на ЛКК от 27.10.2022г. съгласно което по жалба на работодателя е отменен болничен лист, издаден на ищеца за периода от 08.09.2022г. до 21.09.2022г. поради липса на потвърждение на посочения болничен статус чрез ЕКГ и други методики, неадекватна на състоянието терапия.

Приет е болничен лист от 26.09.2022г. съгласно който ищецът е в отпуск поради болест за периода от 26.09.2022г. до 07.10.2022г. поради „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“.

Прието е решение на ЛКК от 27.10.2022г. съгласно което по жалба на работодателя е отменен болничен лист, издаден на ищеца за периода от 26.09.2022г. до 07.10.2022г. поради липса на пълни данни от прегледа и направени изследвания.

Приет е писмо от 27.09.2022г. от управителя на ответника до ищеца, сочещо че поради непредставяне на необходими документи за ползване на отпуск по бащинство, указания за което му били дадени, като непредставянето на такива било нарушение по чл. 187, ал.1, т. 7 от КТ, че ищецът не ползва такъв, поискано е да се дадат писмени обяснения за причини за неявяване на работа на 23.09.; 26.09. и 27.09.2022г. като е уведомен че това са обяснения искани в хода на дисциплинарно производство.

Приет е отговор на ищеца до ответника от 27.09.2022г. сочещ, че не представил документите, защото бил помолен да не включва работните си инструменти и да не отговаря на и-мейли и телефонни обаждания по време на болничен. Не бил получил потвърждение че е в отпуск по бащинство и не ползвал такъв. На 23.09.2022г. работил до 11: 50ч като провел 2 бизнес-срещи – с „Енерджи – Ка“ и с „Веником Нет“, и една вътрешна среща с колега Д., присъствал и на двете външни срещи, в 12: 30ч. прочел ел.писмо и преживял стрес от неоправдани обвинения, получил хипертонична криза, посетил лекар, през почивни дни не успял да свали кръвно налягане и му бил издаден болничен лист на 26.09.2022г. от лекаря.

Прието е искане, обяснителна записка писмо изх. № 22085513/14.10.2022г., съгласно което ИА“Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“-София е дала разрешение по чл. 333, ал.1, т. 4 от КТ за прекратяване на трудово правоотношение на А. А. с дисциплинарно уволнение, искане за което е направено на 04.10.2022г. В обяснителната записка към искането работодателят е описал поведение на работника- управление на служебно МПС без валидно СУМПС, без да уведоми работодателя за отнемането на същото, не е върнал служебния автомобил.; неявяване на работа на 23.09.2022, 26.09.2022г., 27.09.2022г.

Прието е удостоверение от 13.09.2022г. от СДВР - отдел Пътна полиция, съгласно което ищецът е бил лишен от право да управлява МПС с АУАН № 723805/26.01.2020г. за нарушение разпоредби на чл. 157, ал. 8 от ЗдвП и на основание на ЗППАМ от 27.01.2020г. временно му е отнето СУМПС до заплащане на глобата, връчено му е на 10.02.2020г. и е влязла в сила на 25.02.2020г., глоба е платена на 05.08.2022г., за периода от 26.01.2022г. до 05.08.2022г. А. бил лишен от право да управлява МПС.

Приета е ЗППАМ № 20-4332-000608/27.01.2020г. съгласно която на А. А. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС“ – СУМПС № 281013265.

Приета е покана от ответника до ищеца връчена му на 30.10.2022г., с която е поискано ищецът да представи трудовата си книжка.

Прието е уведомление от ответника до ищеца, връчено му на 09.02.2023г. съгласно което ответникът е отрекъл трудовата книжка на ищеца да е в негово държане.

Прието е писмо по ел. поща от ответника до ищеца, сочещо че не са съгласи да работи по време на отпуск поради болест, като при опит за същото може да бъде блокиран акаунта му.

Прието е писмо от ответника до ищеца от 13.09.2022г., сочещо, че за да ползва отпуск поради бащинство на дете до 8 годишна възраст следва да подаде заявление по образец н НОИ поне 10 работни дни преди началото на ползването, както и дали и кога е ползвал отпуск по чл. 163, ал.10, чл. 164, ал. 3, чл. 164Б, ал.2 и ал. 5, чл. 167 от КТ.

Пред въззивния съд са приети фиш за глоба от 26.05.2020г. и извлечение от електронна поща, съгласно които на 11.07.2023г. „А.А.“ е изпратило на Р.Б. фиш за глоба за извършено на 26.05.2022г. в 13: 08ч. в гр. Несебър нарушение от водач на лек автомобил Рено Меган, рег. № СВ •••• КР- превишаване на разрешена скорост за движение със 17 км/ч, който автомобил е със собственик А.А.“ЕООД.

Приет е пред въззивния съд фиш за глоба, разписка, съгласно които на 23.01.2024г. представител на Р.Б.“ЕООД е получило от ОПП-СДВР фиш за глоба за извършено на 24.02.2021г. в 14: 11ч. в гр. Пловдив нарушение на водач на Рено Меган, рег. № СВ •••• КР на правила за движение по пътищата – превишаване на разрешена скорост за движение с 23 км/ч., собственик на което МПС е Р.Б.“ЕООД.

Приет е електронен фиш, съгласно който на 23.02.2021г. в 09: 18ч. в гр.

София е извършено нарушение на водач на Рено Меган, рег. № СВ •••• КР на правила за движение по пътищата – превишаване на разрешена скорост за движение с 33 км/ч., собственик на което МПС е Р.Б.“ЕООД.

Прието е писмо по ел. поща от 16.08.2022г. от ищеца до служители на ответника с копие до управителя, съгласно което ищецът е посочил, че в последната година по служебния автомобил са се получили няколко драскотини и знаейки, че застрахователната полица е до 03.08. се обадил на застрахователната компания за регистриране на същите, на 05.08. представител на застрахователя дошъл да вземе автомобила и му поискал всички документи, включително синия талон с 39 контролни точки, тогава не разполагал със сини талон, защото имал наказание за превишена скорост, което обжалвал пред съда, уведомил представителя на застрахователя че след 2 часа ще му занесе всички документи, взел синия талон и се обадил на Константин, за да го информира, че има всички документи, той му казал, че може да кара колата си, междувременно Г. разпространил на всички информация, че ищецът управлявал автомобила без СУМПС, което не било вярно, с Г. се разбрали да покаже документите си другата седмица, показал на Л.П. документите и с нейно съгласие си взел отново служебния автомобил, имал СУМПС, работел от 6 години за Бош и в този период интензивно управлявал автомобила в страната и в чужбина.

Прието е свидетелство за управление на МПС на ищеца, издадено на 10.08.2022г.

На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ищецът е посочил, че докато работел при ищеца имал поверен служебен автомобил, не го управлявал през целия процесен период, защото имал семеен автомобил. Спиран бил от СКАТ и бил проверяван, връчвани му били документи, имал един акт, през лятото на 2022г. Посетил КАТ за да си поднови документите, които били изтичащи, обновил си книжката и талона. Не бил управлявал автомобила без в себе си да има шофьорска книжка, да е лишен от право на управление. Възможно било да го е правил само до магазина.

Прието е извлечение от календар за срещи, сочещо че в петък на 23.09.2022г. няма записани срещи.

Разпитан по делото св. И.Д. е заявил, че работи при ответника като инженер-технически решения, ищецът му бил административен ръководител, работата им изисквала срещи -вътрешни и външни с клиенти, не помнел конкретно 23.09.2022г., но обикновено в петък имали неформална среща, на която обсъждали случилото се през седмицата, те не били предварително определени. При предявяване на извлечение от календар е посочил, че то прилича на неговия календар, в него свидетелят не записвал работни срещи, тях ги уговаряли по телефон с ищеца, не бил сигурен от кой телефонен номер му се обаждал ищеца, служебните срещи уговаряли по служебен телефон.

Разпитан по делото св. С.К. е заявил, че е приятел с ищеца, кръстник бил на дъщеря му, помнел датата 13.10.2022г., тогава на ищеца трябвало да му връчат заповед за уволнение, като предаде оборудването, бил заедно с ищеца и с още един приятел в офиса на ответника на бул. Цариградско шосе“. На рецепцията дошла една жена и донесла документи, ищецът ги прочел и писал нещо по тях, върнал ги на жената, предал каквото носел, друг служител на Бош подписал обходния лист, друг човек дошъл и описали и предали колата. Вечерта на 12.10.2022г. се били събрали на рожден ден на дъщерята на ищеца, тогава вече на ищеца му били спрели достъп до пощата, ищецът знаел какво става. На 13.10.2022г. ищецът дал на жената – служител на ответника, болничен лист, но свидетелят не го бил чел.

Разпитан по делото св. А.М. е заявила, че работи при ответника от 13.07.2020г. Като „експерт ТРЗ“ в човешки ресурси, работното й място било на бул. Цариградско шосе“ 111, ет. 4, на 12.10.2022г. с още трима служители на ответника трябвало да връчат документи на ищеца, но той не се появил и оформили протокол за същото. На 13.10.2022г. в късния следобед ищецът дошъл в офиса и свидетелят заедно с Магдалена И.а връчили на ищеца документите. Тогава свидетелят за първи път видяла ищеца, той бил заедно с други двама мъже, на рецепция се случило всичко. Връчила на ищеца декларация по чл. 333 от КТ, когато се върнала от ксерокса на който правила копие за ищеца той й връчил болничен лист, което обявил на висок глас. Тогава свидетелят му казала, че не може да му връчи уволнителна заповед при положение че е в отпуск порази болест. Ищецът на тази среща носел всичко което му било предоставено като имущество, включително и служебния автомобил, за техниката повикала колеги, които да направят протокол за предаването й. Ищецът искал да си вземе екземпляр от уволнителната заповед, но свидетелят я дръпнала от ръцете му, защото знаела, че не може по време на отпуск по болест да се връчи такава заповед.

Разпитана по делото св. О. П. е посочил, че работи във Веником Нет“ООД като системен инженер, имали партньорски взаимоотношения с Р.Б.“ във връзка с тях се запознал с ищеца. Поради искане на информация за среща с ищеца на 23.09.2022г. свидетелят си проверил календара и установил, че в него е записана среща с ищеца за тази дата. Не можел конкретно да заяви дали тази среща се е състояла, но тогава имали много интензивни отношения с Р.Б. в частност с ищеца и с г-н Д. по проекти, провеждали многократни срещи. За срещата на 23.09.2022г. в календара на свидетеля било записано, че е с „А. от Бош“ за 09, 30ч. Това било след почивен ден, на срещата присъствали само свидетеля и ищеца, вероятно се провела предиобяд в офиса на свидетеля, не му направило впечатление нещо конкретно, не знаел ищец да има здравословни проблеми.

С прието по делото основно и допълнително заключение по съдебно- техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки ответника е посочило, че в глобалната електронна книга на ответника няма електронен адрес AngelAngelov2@bosch.com и не е възможно да се извърши проверка дали на 12.10.2022г. от този адрес е изпратено писмо с молба за отсъствие от работа на електронни адреси Кшиштов Гора и А.ос К. със същото разширение на адресите, нито дали такова съгласие е получено. След предоставен достъп до техните адреси вещото лице е посочило, че на 12.10.2022г. в пощенските кутии на Гора и К. е било получено писмо от ищеца с молба за отсъствие от работа в този ден, такова съгласие било дадено за 12.10.2022г. същия ден, изпратено от тези електронни адреси.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ответника е посочило, че последният пълен отработен месец на ищеца при ответника е юли 2022г., като за този месец брутното му трудово възнаграждение е било в размер на 8043, 80лв.. доходи от трудово правоотношение след процесното уволнение ищецът имал за периода от 01.12.2022г. до май 2023г. в месечен размер от по 6024, 08лв. Те били посочени във ведомости за заплати на ищеца. Ищецът имал собствена фирма и трудовия договор бил сключен с нея, разбрала това след посещение при ищеца, видяла трудовия му договор и ведомостите за заплати. Ищецът й казал, че не работел никъде до 30.11.2022г. Не била извършвала други проверки на друго място. По думите на ищеца вещото лице направило заключението, не била виждала трудовата му книжка.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Претенцията по чл. 225 от КТ е за обезщетение за вреди от незаконно уволнение, при предявяване на иск за обезщетение за такива вреди поради оставане без работа, няма пречка да се уважи иск за вреди в размер на разлика между заплата по правоотношение, което е прекратено и това, което е възникнало след това.

По правилността на решението в обжалваната част:

По делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че на 02.12.2016г. между страните е възникнало валидно трудово правоотношение по договор за неопределено време, изменен с допълнително споразумение от 09.04.2021г., съгласно което ищецът е работила при ответника на длъжност „ „мениджър продажби и бизнес развитие/регионален клъстер при брутно трудово възнаграждение от 8000лв. месечно считано от 01.01.2022г., на 14.10.2022г. ищецът е получил уволнителна заповед № Т-47/12.10.2022г., последният пълен отработен месец на ищеца при ответника преди това е юли 2022г., през който брутното му трудово възнаграждение е било 8043, 80лв.

По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:

Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се реализира по определен ред, като се следва определено производство, скрепено със срокове, уредено с императивни правни норми. Това производство най-общо има четири основни фази: по установяване на факта на нарушението; по определяне на дисциплинарното наказание; по издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – писмена форма, мотивирана – посочваща конкретните факти, субективни и обективни признаци на поведението, дата, място на извършване и т.н.; връчване на заповедта. Съдът отменя заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание без да разглежда спора по същество ако установи, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на сроковете по чл. 194 от КТ или без да е дадена възможност на работника да даде обяснения по случая, ако работникът се е ползвал със закрила по чл. 333 от КТ.

В конкретния случая по делото е установено, че уволнителната заповед е била връчена на служителя на 14.10.2022г., като на 13.10.2022г. той е бил представил на работодателя болничен лист, сочещ че е в отпуск поради нетрудоспособност към него момент. Приетото по делото писмо от 14.10.2022г. от ИА“Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“-София, преписката по издаването му обаче установяват, че към момента на уволнението Инспекция по труда е дала съгласие ищецът да бъде дисциплинарно уволнен и то за поведението, за което е наложено процесното дисциплинарно уволнение. Така съдът приема за установено по делото, че към момента на уволнението ищецът не се е ползвал със закрилата по чл. 333, ал.1, т. 4 от КТ.

По делото не се спори, а и се установява от събрани доказателства, че нарушенията, за които е наложено наказанието на ищеца са, че в периода от 12.10.2021г. до 05.08.2022г. е управлявал служебно МПС без да има право за същото за същото, като не е върнал автомобила и не е уведомил за същото работодателя, за което работодателят е уведомен на 05.08.2018г.; за неявяване на работа на 23., 26. и 27. септември 2022г.; че не е представил документи за предоставяне ползване на отпуск по бащинство през септември 2022г., като не се спори, че наказанието е наложено в срок, включително и при съобразяване на установения по делото отпуск поради временна нетрудоспособност на ищеца.

Съдът приема, че от приетите по делото уволнителна заповед, искане за обяснения от 10.08.2022г., от 22.08.2022г., от 27.09.2022г., ., обяснения по делото се установява, че наказанието на ищеца е наложено за нарушения, за които на ищеца е дадена възможност да изложи обяснения пред работодателя. Искането за обяснения е изявление от работодателя, това искане и уволнителната заповед сочат едно и също поведение на ищеца и то по начин, който го индивидуализира в съществените му признаци – субект на нарушението, място и време на извършване, съществените индивидуализиращи белези на поведението от обективна и субективна страна. При така установеното съдът приема, че заповедта е мотивирана по реда на чл. 195 от КТ, като ответникът е спазил изискването по чл. 193 от КТ и е дал възможност на ищеца да обясни поведението си. Непрецизност на изказа в искането за обяснения и в уволнителната заповед в частта дали ищецът е управлявал МПС без да има право за същото поради лишаването от това право или без да има свидетелство за правоуправление на същото не може да обоснове обратен извод. В случая при съобразяване на описанието както в искането за обяснения, така и в уволнителната заповед на поведението на ищеца става ясно, че поведението, за което се искат обяснения и е наложено наказанието е за управление на МПС без документ, удостоверяващ правото на ищеца да стори същото. Ищецът е имал възможност да организира защитата си както пред работодателя, така и пред съда, поради което и съдът приема, че непрецизността в изказа на работодателя не обосновава извод за незаконност на уволнението. Работодателят е възпроизвел в искането за обяснения и в уволнителната заповед удостоверението от СДВР, сочещо че на ищеца временно му е отнето СУМПС от една страна и от друга страна – че е лишен от право да управлява МПС. Отнемането на СУМПС и лишаването от право на управление на МПС като пряка правна последица водят до забрана на управление на МПС, нарушението на тази забрана е поведението, за което ответникът е ангажирал дисциплинарната отговорност на ищеца. В уволнителната заповед е посочено, че нарушенията са тежки, че едно от тях е злоупотреба с доверието на работодателя, поради което и независимо, че не са посочени като цифров израз конкретни хипотези на чл. 190, ал.1 от КТ съдът приема, че уволнителната заповед е мотивирана съобразно изискванията на КТ.

По делото не се спори, а и се установява от приетите по делото приемо- предавателни протоколи, че на 09.08.2017г. на ищеца е предоставен служебен автомобил Рено Меган, рег. № СВ ••••КР, който ищецът е върнал на работодателя си на 13.10.2022г.

Съдът приема за установено по делото, че в периода от 12.10.2021г. до 05.08.2022г. свидетелството за правоуправление на МПС издадено на ищеца е временно отнето с влязла в сила на 25.02.2020г. заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 27.01.2020г. Това обстоятелство се установява от приетите по делото удостоверение от СДВР и Заповед за ППАМ от 27.01.2020г.

Съдът приема за установено по делото, че ищецът не е уведомил работодателя за така наложената му принудителна административна мярка. В тежест на доказване на ищеца е било да установи такова уведомяване, но такива доказателства по делото не са ангажирани.

Съдът приема за установено по делото, че през процесния период от 12.10.2021г. до 05.08.2022г. ищецът е управлявал служебния автомобил Рено Меган, рег. № СВ ••••КР. Признание за същото е направено от ищеца на въпросите зададени му по реда на чл. 176 от ГПК, като ищецът е заявил, че е възможно да е управлявал този автомобил в този период до магазина. Отделно, приетите по делото фишове за глоба установяват, че този автомобил е бил управляван на 26.05.2022г., на 24.02.2022г., на 23.02.2021г. съответно в гр. Несебър, гр. Пловдив и гр. София, че при управлението му е била превишена разрешената скорост и за същото е наложена глоба. Не се твърди и не се установява ищецът на тези дати да е предоставил служебния автомобил на 3-то лице, поради което и съдът приема, че на тези дати служебният автомобил е бил управляван от ищеца. Съдът приема, че от приетия по делото и-мейл на ищеца до ответника от 16.08.2022г. /лист 356 от делото на СРС/ също се установява, че ищецът е управлявал автомобила през процесния период. С този и-мейл ищецът е посочил, че в последната година при управляването на автомобила са се появили драскотини и е предприел действия за образуване на застрахователна щета, че през 6-те години, през които работи за ответника интензивно шофира в страната и чужбина. Появата на тези драскотини обосновават извод, че автомобил е бил в движение, не се установява друго лице да го е управлявало, а е бил предоставен на ищеца. Признанието че е управлявал автомобила интензивно е неизгоден факт за ищеца, изявлението му е противопоставимо, верността му не е опровергана по делото. Така съдът приема за установено поведението на ищеца, посочено в уволнителната заповед, а именно, че е управлявал служебния автомобил в периода от 12.10.2021г. до 05.08.2022г. без да има валидно свидетелство за правоуправление, без да уведоми служителите на ответника, че издаденото му такова е отнето и без да върне автомобила.

Съдът приема за установено по делото, че на 23.09.2022г. ищецът не се е явил на работа. За този извод съдът съобрази отговора на ищеца в и-мейл от 27.09.2022г. / лист 210 от дело на СРС/, даден на запитване от служител на ответника за причината поради която ищецът не е работа на 23.09.2022г. С този отговор ищецът не е отрекъл, че не е работа на 23.09.2022г. Напротив – в отговора имплицитно се съдържа потвърждение на факта, че на 23.09.2022г. не е бил на работа. Този извод следва при тълкуване на изявлението, сочещо причината поради която ищецът не се е явил на работа на 23.09.2022г. - ползване на отпуск поради бащинство. Вярно е, че в и-мейл от същия ден но 9 часа по-късно ищецът е посочил, че е бил на работа до обяд, като провел две срещи външни и една вътрешна среща с колегата си И. Д., посленият присъствал на срещите с клиентите Веником-Нет и Енерджи-Ка., че по обед се почувствал зле и посетил лекар, който поради невъзможност да се подобри състоянието му през почивните дни, на 26.09.2022г. му издал болничен лист. Тези твърдения на ищеца обаче противоречат на първоначално дадените от него обяснения, като същите не са установени по делото в частта за явяването му на работа до обяд, когато провел три срещи. Разпитан по делото св. Д. е заявил, че за 23.09.2022г. в календара не е имал записани срещи с клиенти, а този календар бил за такива срещи. Свидетелят Д. не е посочил да е присъствал на такива срещи съвместно с ищеца и с клиентите Веником-Нет и Енерджи-Ка. Свидетелят Д. е посочил, че не помни на 23.09.2022г. да е имал работна среща с ищеца. Свидетелят П. е посочил, че работи за Веником Нет“ООД и контактувал с ответника чрез ищеца и Д. по работа, че за 23.09.2022г. имал записана среща в календара си с ищеца, но не помнел дали такава е проведена, ако е имало такава, то тя е била само между него и ищеца, не присъствал друго лице. Така дадените показания от свидетелите не установяват твърденията на ищеца по имейла му от 20: 52ч. на 27.09.2022г. - че е имал среща с двама клиенти в присъствието на И. Д., че след това е имал и работна среща с И. Д.. Това е така, защото показанията на тези свидетели не сочат, че на външна среща е присъствал и И. Д., че среща е проведена и с Енерджи – Ка. В частта че изобщо такива срещи са проведени – вътрешна среща с Д. и външна дсреща с Веником Нет“ показанията не са категорични. При така дадените показания и като съобрази, че и-мейл на ищеца от 27.09.2022г. от 11: 50ч. сочи неизгодни за ищеца обстоятелства, че не е опровергано верността на това извънсъдебно признание, то съдът приема за установено по делото, че на 23.09.2022г. ищецът не се е явил на работа. Следва да се посочи, че твърдението на ищеца е че той е бил на работа до обяд, но не и че през останалата част от работното време е бил на работа. Не се твърди от ищеца и не се установява за този ден да е имал разрешение от работодателя да не работи. Не се установява по делото за този ден ищецът да е имал уважителна причина да не се яви на работа. Амбулаторният лист от 23.09.2022г. установява, че в 15: 59ч. на 23.09.2022г. ищецът се е явил на преглед при лекар, който е установил, че ищецът е с бледа и изпотена кожа, обложен език, че пулмо-двустранно везикуларно дишане е отстлабено в основите. Този документ обаче не установява че ищецът е бил нетрудоспособен, че има право на отпуск поради временна нетрудоспособност. Само болничния лист е от естество да установи последните обстоятелства. Актът с който се установява временната неработоспособност е болничният лист. Последният е административен акт. Издаването му доказва установената от съответния орган на медицинската експертиза временна неработоспособност, причините за същата, продължителността й, както и правото на отпуск за временна неработоспособност. Отпускът за временна неработоспособност се разрешава от здравните органи, чрез болничния лист – чл. 6, ал. 2 Наредбата за медицинската експертиза. Амбулаторният лист е само първичен медицински документ, който няма правните характеристики на административен акт, установяващ временна неработоспособност на осигурено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1 от НМЕ. /В този смисъл Решение № 223/23.04.2021г. по дело № 1421/2020г., 4-то Г.О. на ВКС постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Съдът приема за установено по делото, че на 26.09. и на 27.09. 2022г. ищецът не се е явил на работа. Това обстоятелство по делото не е спорно. За този период на ищеца е бил издаден болничен лист, който е бил отменен в последствие от ЛКК с решение от 27.10.2022г. От издаден болничен лист възниква право на отпуск за временна нетрудоспособност. Това право се упражнява занапред, но когато болничният лист бъде отменен отпада и правото на отпуск с обратна сила, защото с отмяна на основанието се заличават и правните последици, възникнали от него. По този начин фактически ползваният отпуск представлява неизпълнение на задължението за явяване на работа. Но в тази хипотеза дисциплинарната отговорност не се реализира, защото издаденият болничен лист (въпреки че е отменен) изключва вината за неявяването, което следва от принципа, че изпълнението на заповед, която не се явява явно незаконна, изключва вината В този смисъл Решение № 60254/16.12.2021г. По дело № 978/2021г. на ВКС, 3-то Г.О.

Съдът приема, че непредставянето на документи, необходими за ползването на отпуск поради бащинство не е нарушение на трудовата дисциплина, което да обоснове извод, че дисциплинарна отговорност на служителя може да се ангажира. Ползването на отпуск по бащинство е право на служителя. Указания за представяне на необходими документи за реализиране на това право са дадени от работодателя, същите са били съобразени със закона, не е установено да са изпълнени от служителя. Доколкото ползването на такъв отпуск не е реализирано, като последици от непредставянето на документите за работодателя не са произтекли, то поведението на ищеца не представлява нарушение на трудовата дисциплина.

Така по делото за установено съдът приема, че извършеното ответника поведение, описано в уволнителната заповед, което представлява нарушение на трудовата дисциплина, са както следва: че е управлявал служебния автомобил в периода от 12.10.2021г. до 05.08.2022г. без да има валидно свидетелство за правоуправление на МПС; че не е уведомил ръководителя на отдела и мениджъра на автопарка, че издаденото му СУМПС е отнето за определен срок; че не е върнал автомобил при поискването му от работодателя, че не се е явил на работа на 23.09.2022г. без уважителна причина.

Всяко едно от тези деяния на служителя съдът приема, че са нарушение на трудовата дисциплина, за които може да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Служителят е длъжен да се явява на работа – аргумент от чл. 126, ал.1, т.1 от КТ. Служителят е бил длъжен да управлява предоставения му служебен автомобил с валидно свидетелство за правоуправление на МПС и ако има право да управлява МПС – чл. 126, ал.1, т. 10 от КТ вр. с чл. 8 от Вътрешни правила за автопарк вр. с чл. 3.19 от длъжностната характеристика; длъжен е да спазва законните разпореждания на работодателя – чл. 126, т. 7 от КТ вр. с чл. 3.18 от длъжностната характеристика, каквото е било нареждането на управителя по и-мейл от 05.08.2022г. до ищеца сочещо да върне автомобила до изясняване на ситуация с документите му за управление на същия. Неизпълнението на тези задължения е предвидено и като дисциплинарно нарушение съответно в чл. 187, ал.1, т. 1, т. 7, т.10 от КТ, които са и посочени в уволнителната заповед.

Съдът приема, че управлението на служебния автомобил без СУМПС, неуведомяването на работодателя за отнетото СУМПС, невръщането на автомобила представлява злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име. "Злоупотреба с доверието на работодателя" по смисъла на чл. 190, т. 4 КТ е налице, когато работникът или служителят не изпълнява или нарушава правила и норми, като този факт става достояние на трети лица, включително на други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес. Характерен признак на тази злоупотреба е, че работникът действа недобросъвестно, в противоречие с доверието, което работодателят му е оказал при сключване на трудовия договор, разчитайки на неговата добросъвестност, по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е накърняване на отношенията на доверие между работник и работодател, предвид което злоупотреба с доверието на работодателя е налице не само когато работникът е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато без да е извлечена имотна облага, възползвайки се от служебното си положение, работникът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. В случая, възползвайки се от служебното си положение ищецът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, това поведение е стигнало до знанието на други служители, ищецът е препятствал възможността на работодателя да си планира работния процес. На ищеца е предоставен служебен автомобил, като му е оказано доверие, че през целия период ще разполага с право да го управлява и да разполага с документ за същото, както и че своевременно ще уведоми работодателя ако СУМПС му бъде отнето, съответно че ще преустанови управлението на МПС, ако му бъде отнето СУМПС, ще върне МПС при поисквне. Ищецът обаче, независимо че е знаел, че му е отнето СУМПС е продължил да управлява служебния автомобил без да уведоми работодателя, че му е отнето СУМПС и така съдът приема, че ищецът е злоупотребил с оказаното му от работодателя доверие.

Това поведение на ищеца е станало достояние на други служители на работодателя, което не е спорно по делото, а и се установява от приети по делото и-мейли. Не е нужно това поведение на ищеца да е достигнало до знанието на трети лица, за да е налице злоупотреба с доверие по смисъла на чл. 190, ал.1, т. 4 от КТ.

Съдът приема, че това поведение на ищеца представлява и "уронването на доброто име" на работодателя по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. Това е така, защото неизпълнението на задълженията на ищеца по трудовото правоотношение е достигнало до други работници или служители / не е нужно з това нарушение знание да имат и други 3-ти лица/, това поведение накърняване на авторитета, престижа, оценката на другите за възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес. За последния извод съдът съобрази, че от съществено значение за авторитет и висока оценка на възможности на работодателя е той да изпълнява задълженията си по закон, да е запознат със съществуването на правото на служителите, на които е предоставил служебно МПС, да управляват МПС и да имат валиден документ за същото.

Доколкото злоупотребата с доверие, уронването на доброто име представляват правна квалификация на поведение, което причинява неизпълнение на трудово задължение, то е възможно с едно деяние (действие или бездействие) да се осъществят едновременно съставите на злоупотреба с доверие и уронването на доброто име на предприятието. Затова, когато работникът или служителят не е изпълнил правила и норми, този факт е станал достояние на трети лица, включително други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес, то тогава ще е налице едновременно злоупотреба с доверие и уронване доброто име на работодателя.

Обсъдени в съвкупност извършените от ищеца нарушения съдът приема, че са тежки, попадат в хипотезата на чл. 190, ал.1, т. 4, пр.1 и т. 7 от КТ, като наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта им. За този извод съдът съобрази броя на нарушения, дългия период през който са извършвани, възможните вреди последици за работодателя от поведението на ищеца, както и и поведението на ищеца в хода на дисциплинарното производство - отричане на извършените нарушения, липса на съдействие за изясняване на фактите, липса на изявено желание за поправяне. Тежко по смисъла на чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ е онова нарушение, което е значително неизпълнение на трудовите задължения, съответно води или създава възможност за значителни неблагоприятни последици за работодателя. От значение при ангажиране дисциплинарната отговорност на работника е не само установяването на извършените нарушения на трудовата дисциплина, но и значимостта на неизпълнението на задълженията, дали неизпълнението е пълно или частично, както и характера на работата и настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, формата на вина. При определяне на тежестта на наказанието освен тежестта на нарушението се съобразяват съобразно чл. 189 от КТ и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и цялостното поведение на работника/ служителя-това преди и това след извършване на нарушението. Извършени преди дисциплинарни нарушения, за които не е наложено наказание могат да бъдат взети предвид и да обосноват най-тежкото наказание, защото това поведение е критерий по л. 189, ал.1 от КТ. (В този смисъл Решение № 43/07.03.2018г. по гр..№ 2085/2017г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 315/14.03.2018г. по гр.д. № 3968/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.). В случая ищецът за дълъг период от време е управлявал служебно МПС без СУМПС, без да уведоми за същото работодателя, като това поведение само по себе си представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Този извод следва при съобразяване на потенциалната възможност при настъпване на ПТП за работодателя да възникнат значителни вреди поради невъзможност на прехвърли риска от увреждането на застрахователя на МПС по застраховка „ГО“, а и по застраховка „Каско“, за които не се спори, че са били сключени за автомобила. Това поведение на служителя е препятствало и добросъвестно поведение на работодателя, изискващо да предоставя служебно МПС само на служители които имат право да управляват такова и разполагат с документ, удостоверяващ същото, да организира работния си процес в зависимост от служителите, които имат такива права и документи. Следва да се посочи, че налагането на ПАМ „отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС“ съгласно чл. 171 от ЗдвП е с оглед осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Това само по себе си е достатъчно за да се приеме, че управление на МПС без СУМПС създава опасност за движение по пътищата, тоест поведението на ищеца е обществено опасно. При съобразяване на длъжността на ищеца, която не се спори, а и се установява от приетата длъжностна характеристика, че е ръководна, че е свързана с постоянни контакти с клиенти, като съобрази и проведеното по време на дисциплинарното производство то ищеца поведение, то съдът приема, че проведеното нарушение на трудовата дисциплина от ищеца е тежко.

При така възприето съдът приема, че иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и решението на СРС, с което го е уважил следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което този иск следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ:

С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и обусловеността на иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ от същия, то последният е неоснователен. Решението на СРС, с което иск е уважен следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което този иск следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и обусловеността на иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ от същия, то последният е неоснователен.

Неоснователността на този иск следва и от неустановяване по делото, че ищецът е останал без работа за процесния период. В тежест на ищеца е било да установи това обстоятелство по делото по несъмнен начин, а това не е направено. Неоснователни са оплакванията на ищеца, че ответникът следвало да представи по делото трудовата му книжка. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя., която съгласно чл. 348 от КТ е в държане на служителя. По делото не е установено в някой момент ищецът да е предал на ответника трудовата книжка, поради което и извод, че непредставянето на такава от ответника доказва основателността на иска съдът приема, че не може да се обоснове. Посочването в счетоводната експертиза, че до 30.11.2022г. ищецът не бил работил, а след това работил на по-ниско възнаграждение, не доказва твърденията на ищеца. Вещото лице е извело този извод само по твърдения на ищеца и представените му от него документи в частта за възникнало ново правоотношение, които не са приети по делото. Вещото лице изрично е посочило, че е правило проверки на тези данни, дадени от ищеца, тоест проверка в НОИ и НАП не е обосновало изводите на вещото лице. Така съдът приема, че по делото не е установено ищецът да е останал без работа за 6 месеца след уволнението и това е допълнително основание да се приеме, че иска по чл. 225 от КТ е неоснователен.

При така възприето съдът приема, че решението на СРС по този иск е правилно поради съвпадане на крайни изводи на двете инстанции.

По частната жалба:

При този изход на делото частната жалба срещу определението на СРС в частта за поставени в тежест на ответника по исковете разноски присъдени в полза на СРС остава без предмет и следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбата в частта за адвокатско възнаграждение в размер на още 754лв. е основателна. В случая определеното от СРС възнаграждение е в минимален размер при цена на оценяемия иск от 39000лв. При съобразяване на първоначално предявения размер. За възнаграждение за адвокат обаче ответникът е платил и ДДС, което не е съобразено от СРС поради което и сумата от 754лв. следва да се присъди на ответника по исковете.

На ищеца се следва съответна част и от направените от него разноски в общ размер от 173лв. за депозит за свидетел, за съдебно удостоверение, за превод на книжа, които да представи по делото. За оценяемия иск съдът приема, че се припадат половината от тази обща сума. Това следва при съобразяване на обстоятелството, че тези доказателства касаят всички искове, два от които са неоценяеми, но са от съществено значение за изхода на делото по оценяемия иск.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да се поставят в тежест на ищеца при съобразяване на обстоятелство, че той е освободен от задължение за внасяне на такси и разноски по делото. Така решението на СРС в частта, с която ответник е осъден да заплати суми на ищеца за разноски, както и по сметка на СРС като разноски и държавна такса следва да се отмени.

За производство пред СРС на ответника по исковете следва да се присъдят изцяло направените от него разноски, тоест сумата от още 1872лв. за възнаграждение за адвокат по неоценяемите искове, в която е включен ДДС, половината от 173лв., направени разноски за такса за съдебно удостоверение, за превод на книжа, за депозит за свидетел.

За производство пред СГС ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника по исковете разноски от 80лв. за държавна такса и разноски за възнаграждение за адвокат в размер на сумата от 6396лв. с включен ДДС.

Възнаграждението за адвокат на ответника по исковете не надхвърля минималното по Наредба № 1/2004г., делото се отличава с висока сложност поради множество спорни обстоятелства по делото, поради което и възражението за прекомерност на същото е неоснователно.

За производство по частната жалба разноски на страните не се следват, доколкото се касае за такова по чл. 248 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд