Решение № 68 от 20.1.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 2668/2025 г.

Депозирана е искова молба с правно основание чл. 357 от КТ от ищеца Д. В. Д., ЕГН-•••••••••• от с. ............., ул........................, обл. Пазарджик, против „.................................., ЕИК- •••••••••••, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.. ......................................... Подаденият иск е с правно основание чл. 357 във вр. с чл.195, във вр. с чл.188, т.1 от КТ от Д. В. Д., чрез адв. М. в която сочи, че по силата на Трудов договор № 34 от 19.06.2013 г. ищцата е назначена на длъжност „Младши търговски представител" в ответното дружество - „........................" АД. По силата на Допълнително споразумение № 2 от 16.01.2015 г., трудовото правоотношение между страните е изменено, като Д. В. Д. е назначена на длъжността „Търговски представител Топъл пазар", която заема и понастоящем. Видно от чл. 5, т. 1 от Трудовия договор, уговореното между страните място на работа на служителката е на територията на гр. Пазарджик. Ищцата Д. В. Д., през целия период на действие на трудовото правоотношение между страните, и понастоящем е изпълнявала и изпълнявала добросъвестно и съобразно уговореното своите трудови задължения. Наред с това, ищцата е член на синдикалната секция на КТ „ПОДКРЕПА" в предприятието на работодателя, като дори на 08.06.2024 г. е била избрана за Представител на Синдикална секция „Пловдив“ при „........................" АД. Сочи, че съвсем ненадейно и неочаквано за ищцата, по силата на Заповед № 2 от 03.06.2025 г., и на основание чл. 188, т. 1 във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за това че „на 23.04.2025 г. е нарушила въведените при работодателя Правила за работа и цели по бонусна схема относно заснемане на съоръжения, с което е поставила живота и здравето си под риск от увреждане“. С настоящата, и в законоустановения едномесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, от името на Д. В. Д. ОСПОРВА наложеното й дисциплинарно наказание, като от една страна счита, че цитираната по-горе Заповед № 2 от 03.06.2025 г. е издадена в противоречие с изискванията на чл. 193 - чл. 195 от КТ, а от друга - самото вменено на ищцата деяние не съставлява нарушение на трудовата дисциплина и не подлежи на санкциониране. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да признае наложеното дисциплинарно нарушение за НЕЗАКОННО и да го ОТМЕНИ. Видно от приложената като писмено доказателство Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, същата е издаден на 03.06.2025 г., като това е и датата, на която е била връчена на ищцата. Сочи, че съгласно чл. 195, ал. 3 от Кодекса на труда, дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. На свой ред, съгласно чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, исковете по трудови спорове за отмяна на дисциплинарно наказание забележка" се предявяват в едномесечен срок от налагане на наказанието. От друга страна, и с оглед процесуалните правила, определящи родовата и местната подсъдност при разглеждане на трудовите спорове, и по аргумент от чл. 104, т. 4 от ГПК, същите са родово подсъдни на районните съдилища, като съгласно нормата на чл. 114 от ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Ето защо, и въз основа на казаното по-горе, безспорно настоящата искова молба е депозирана пред родово и местно компетентен съд, от лице, имащо правен интерес, в качеството си на работник/служител, на когото е наложено дисциплинарно наказание, и в сроковете по чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ, поради което счита, че предявеният иск е процесуално допустим. Видно от обстоятелствената част на Заповедта за налагане на дисциплинарно наказания, на първо място е посочено, че работникът бива санкциониран за това, че на 23.04.2025 г. в 10:38 ч. от служебната си електронна поща е изпратила имейл до отговорника на направление „Здраве и безопасност" при „........................" АД, съдържащ снимков материал, от който е видно, че ищцата се е покатерила върху две каси за бирени бутилки, разположена една върху друга, „като под ъгъл и при очевидно неудобство служителката заснема хладилна витрина". Посочва се по-късно, че след изпращането на този мейл, служителката се е свързала и по телефона с цитирания отговорник, за да даде информация на работодателя какво е принудена същата да прави всекидневно, за да изпълнява трудовите си задължения. По-нататък в заповедта се сочи, че с поведението си служителката въведените от работодателя Правила за работа и цели по бонусна схема, представляващи Приложение № 4 към Процедура за бонусна схема на търговски отдел, в сила от месец август 2024 г. В заключение, от една страна работодателят сочи, че горното съставлява нарушение на трудовата дисциплина, субсумиращо се под чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда /неизпълнение на трудово задължение, предвидено в Правилата/. На следващо място, видно от мотивите на Заповедта, в същата се посочва, че с извършените от служителката действия, същата е поставила живота и здравето си под риск, качвайки се във височина на нестабилна повърхност, рискувайки да падне и да претърпи увреждания. Освен това се сочи, че предвид факта, че заснемането на снимките е извършено от трето лице, в търговски обект - партньор на работодателя, то това заснемане вероятно е било уронило доброто име на работодателя, като дружество, прилагащо стриктно правилата за здравословни и безопасни условия на труд. От горното личат множество пропуски, вътрешни противоречия и неясноти, съставляващи нарушения на императивната норма на чл. 195 от Кодекса на труда, водещи до незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказания. Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Писмената форма е такава за действителността на волеизявлението на работодателя. Установените с чл. 195, ал. 1 от КТ изисквания са предвидени с оглед възможността за осъществяване правото на защита на работника или служителя и на съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва само в рамките на изявленията на работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Трайна и неизменна е практиката на съдилищата, че за законосъобразността на наказанието от значение е текстовото индивидуализиране на нарушението /т. е. фактическото основание на дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от работника или служителя действия /бездействия/ в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел. Целите на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ се считат за постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е наложено дисциплинарно наказание и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която е дисциплинарно наказан, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали наказанието е законосъобразно. В случая, видно от изложените от работодателя мотиви, за работника, а и за съда е налице невъзможност да бъде установено в какво точно се изразява вмененото на Д. В. Д. нарушение на трудовата дисциплина. От една страна се сочи, че същата е извършила заснемане на хладилна витрина, разположена в търговски обект, в противоречие с утвърдените от работодателя Правила, което действително би могло да бъде субсумирано като състав на нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. На следващо място, обаче се сочи, че същата е поставила под риск здравето и живота си, каквото деяние би съставлявало неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 5 от КТ, но видно от правната квалификация, дадена от работодателя, тази норма не е цитирана от дисциплинарния орган. Не на последно място се сочи, че самото заснемане от страна на трето лице на действията на работника по заснемане на хладилна витрина след покатерване върху нестабилна основа /две каси от бирени шишета/ водило до уронване на доброто име на работодателя, което би съставлявало самостоятелен състав на нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, която норма също не е цитирана в процесната Заповед № 2 от 03.06.2025 г. Както бе посочено по-горе, с оглед принципа на равнопоставеност на страните, е необходимо работникът да знае фактическите и правните основания за наложеното дисциплинарно наказание, за да може да осъществи надлежна защита на правата си/. От друга страна, мотивите за налагане на дисциплинарно наказание, относими към съответното правно основание, трябва да се съдържат в самата заповед или в друг документ, доведен до знанието на работника преди налагане на санкцията. В случая горните изисквания на закона не са спазени, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. Сочи се, че видно от процесната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, от същата не става ясно кога е извършено нарушението. Никъде в заповедта не е посочено на коя дата, респ. дати е извършено нарушението, нито може по недвусмислен начин да се изведе от известни на работника/служителя обстоятелства и документи. /Цитира се съдебна практика/. Непосочването само на времето на извършване на нарушението представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на издадената заповед. /Цитира се съдебна практика/. Непосочването на датата на извършване на нарушението води до нарушаване на принципа за еднократност на наказанието, а също така прави невъзможна преценката за спазване на сроковете по чл. 194 КТ и лишава работникът или служителят да се защити ефективно. В случая, единствената дата, посочена от работодателя в процесната заповед е датата на изпращане на имейл служебната електронна поща на служителката до отговорника по направление „Здраве и безопасност", а именно: 23.04.2025 г. в 10:38 ч. Очевидно, обаче, това не е датата на извършване на самото дисциплинарно нарушение, освен ако работодателят не счита, че самото изпращане на имейл съставлява нарушение на трудовата дисциплина, което би съставлявало своеобразен абсурд. Твърди се, че работодателят налага дисциплинарно наказание на доверителката му за това, че същата при заснемане на хладилна витрина в търговски обект се е покатерила на две каси за бирени шишета, което е заснето от трето лице. В случая, безспорно както самото действие на служителката и качването й на нестабилна основа, така и заснемането на тези действия от трето лица, предхождат момента на изпращането на мейла на 23.04.2025 г. в 10:38 ч., но моментът на извършването им по никакъв начин не може да бъде определен, посредством даденото от работодателя описание на нарушението. Горепосочените пропуски в заповедта не могат да бъдат санирани в хода на исковото производство, тъй като се касае до задължително спазване на предвидената в закона форма. /Цитира съдебна практика/. Видно от Заповедта, в същата по никакъв начин не е конкретизирано мястото на извършване на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, което е самостоятелно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „забележка". Не става ясно какъв е бил видът на търговския обект, в който се твърди да извършено нарушението, нито неговото местонахождение. Впрочем, в мотивите си работодателят дори е пропуснал по недвусмислен начин да посочи каква е заеманата от ищцата длъжност, а също дали нарушението е извършено по време на работа и в обект, който е посетен от същата именно при и повод изпълнение на трудовите й задължения. Сочи, че са допуснати са и нарушения на императивната норма на чл. 193 от Кодекса на труда. В проведеното производство за налагане на дисциплинарно наказание, само формално е съобразена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ в частта й, която изисква работодателят да приеме писмените обяснения на работника. Те не са обсъдени по никакъв начин от страна на работодателя и не е посочено защо не са кредитирани. Не е съобразил изложеното в обясненията на ищцата. Нещо повече - от искането до ищцата за даване на обяснение и най-вече начинът по който са задени въпросите към нея, става ясно, че работодателят не се съмнява във виновното поведение на ищцата, и то „apriori“. Самата граматическа, лексикална и семантична структура на зададените въпроси разкриват категорично, че обстоятелствата, касаещи твърдяното дисциплинарно нарушение, са приети предварително за неоспорими факти и Д. В. Д. трябва да отговори защо ги е причинила. Следователно, преди изслушване на обясненията на лицето, работодателят с висока степен на вероятност е взел решение на същото да се наложи дисциплинарно наказание, което води до извода, че изискването на обяснения само формално осъществява процедурата, визирана в разпоредбата на чл. 193 от ГПК, а не се касае за изслушване на ищцата и събиране и оценка на посочените доказателства преди налагане на наказанието. Счита се, че самото извършено от Д. В. Д. деяние не разкрива от обективна и субективна страна елементите на фактическия състав на нарушение на трудовата дисциплина. Във всички случаи на налагане на дисциплинарно уволнение работодателят следва да съобрази определени критерии, посочени императивно в закона (чл. 189 ал. 1 от КТ). Това са тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Работодателят трябва да оцени значимостта на неизпълнението на съответното трудово задължение в контекста на трудовите функции и отговорности на работника и служителя, да вземе предвид размера и вида на неизпълнението, както и вредоносните последици, настъпили от него. На следващо място, трябва да бъде отчетена конкретната обстановка, при която е извършено нарушението - време и място на извършване, наличието или липсата на присъствие на други работници и служители, психическото и емоционално състояние на работника или служителя. Не на последно място, трябва да се вземе предвид и поведението на работника или служителя - неговото отношение към неправомерността на действията му и последиците от тях, вътрешните му мотиви за извършване на нарушението. Твърди се, че действително, от приблизително една година работодателят „........................" АД използва система за оценка на работата, наречена „Снимка на успеха". Чрез тази система служителите са задължени да заснемат витрините на търговските обекти, които обслужват, при спазване на изискване снимката да бъде направена от разстояние 1,5 метра, за да се обхванат всички налични продукти. На практика обаче в много от обектите няма достатъчно място за спазване на това изискване. Това създава затруднения и крие потенциални рискове за безопасността. Такъв е и процесният случай, в който на територията на един от обектите, посетени от ищцата, в качеството и на служител, заемащ длъжността „търговски представител" се е наложило същата да се покатери на по-висока повърхност, за да извърши заснемането на хладилната витрина според указанията на работодателя. Именно след извършена от работника преценка, че такива действия са опасни, и знаейки, е подобни затруднения възникват на територията на множество търговски обекти, което може доведе до инцидент с някой от другите служители, Д. В. Д. е сигнализирала до отговорника по направление „Здраве и безопасност", изпращайки описания заповедта мейл, с цел да бъде привлечено внимание към проблема. Впрочем, това поведение е продиктувано и от множеството указания, именно в тази насока, давани от международната компания, мажоритарен акционер в „........................" АД, съгласно които работниците и служителите са приканвани да сигнализират за всякакви ситуации, които биха могли да доведат до риск за здравето им при и по повод изпълнение на трудовите им задължения. Горните действия са продиктувани и от обстоятелството, че ищцата Д. В. Д. има качеството на синдикален деец в предприятието. Въпреки добрите й намерения, и вместо поощрение, в случая доверителката му е субект на дисциплинарно наказание, което е съпътствано с лишаване от месечния бонус към основното трудово възнаграждение за неопределен период от време. Сочи, че не на последно място, не отговаря на обективната истина и посоченото в Заповедта обстоятелство, че при липса на пространство за заснемане на витрините в търговските обекти, търговските представители имат възможност да направят няколко отделни снимки, използвайки режимът „припокриване" или „overlap". Действително, такива указания са налични в утвърдените от Работодателя Правила, но спазването им е обективно невъзможност поради техническа неизправност на въведената то „........................" АД система, и възникването на грешка при опит за такова заснемане, като горното ще бъде установено и от показанията на свидетелите, чийто разпит се иска да бъде допуснат. В тази връзка, счита, че в случая с оглед цитираната фактическа обстановка, деянието на ищцата, противно на соченото в процесната Заповед № 2 от 03.06.2025 г. е общественополезно и не съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 357, ал. 1 във от Кодекса на труда във връзка с чл. 188, т. 1 от Кодекса на труда да се ПРИЗНАЕ ЗА НЕЗАКОННО и да ОТМЕНИТЕ дисциплинарното наказание „забележка", наложено на Д. В. Д., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: Община Пазарджик, село ............., ул. .......................... по силата на Заповед № 2 от 03.06.2025 г., издадена от Изпълнителния директор на „........................" АД, ЕИК: •••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „................................ Моли съда да осъди ответника да заплати дължимите по делото разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „........................" АД (наричан по-долу „Ответника" и „Работодателя"), чрез пълномощника адв. Богданова в която сочи, че ищцата иска от Съда да отмени като незаконосъобразна издадената от доверителя му Заповед № 2/03.06.2025 г. („Заповедта“), с която на Ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка" за извършено нарушение на трудовата дисциплина - нарушение на въведените при Работодателя Правила за работа и цели по бонусна схема относно заснемането на съоръжения. Твърди се, че оспорва изцяло така предявения от Ищцата срещу Ответника иск и фактическите твърдения, с които е обоснован, като неоснователен и недоказан. Трудовото правоотношение на Ищцата е понастоящем прекратено по инициатива на Ищцата на основание чл. 326, ал. 1 Кодекса на труда, като последният й работен ден е бил 22.08.2025 г. Дисциплинарните наказания действат в рамките на трудовото правоотношение с конкретния работодател. Доколкото трудовият договор между доверителя му и Ищцата е прекратен, то за Д. няма правен интерес да се изследва въпросът относно законността на наложеното й наказание. Поради това считат, че искът й е недопустим. Сочи, че противно на изложеното в Исковата молба, Заповедта е издадена при спазване на всички процесуални изисквания, както следва: - Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 192, ал. 1 Кодекса н труда - г-жа В. П., изпълнителен директор на Работодателя. - Заповедта е издадена след изискване на обяснения от Ищцата съгласно чл. 193, ал. 1 Кодекса на труда. При изготвянето й, видно от съдържанието на Заповедта, Ответникът е обсъдил получените от Д. писмени обяснения, постъпили при Работодателя на 16.05.2025 г. - Заповедта е издадена в установените по чл. 194 Кодекса на труда давностни срокове. Видно от съдържанието й, наказанието е наложено „за това, че на 23.04.2025 г. е нарушила въведените при Работодателя Правила за работа и цели по бонусна схема относно заснемането на съоръжения". Неоснователно е съответно твърдението на Ищцата, че липсва момент на извършване на нарушението, доколкото това е конкретно и ясно посочено в диспозитива на наказанието, а именно 23.04.2025 г. От тази дата съответно е започнал да тече едногодишният срок за наказване от момента на извършване на нарушението. Не може да се сподели и твърдението на Д., че „очевидно, обаче, това не е датата на извършване на съответното дисциплинарно нарушение" (стр. 4 от Исковата молба). Имейлът е изпратен от Ищцата в 10:38 часа, при начало на работния й ден в 8:30 часа съгласно чл. 7.1 от трудовия договор, представен от Д. с Исковата молба. Наказанието е наложено на 04.06.2025 г., на която дата Заповедта е връчена със свидетели поради отказ на Д. да я получи, тоест в рамките на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 Кодекса на труда, който би изтекъл на 23.06.2025 г. Твърди се, че дори да се приеме, че самото заснемане на снимките не е извършено на 23.04.2025 г., то отново са спазени сроковете по чл. 194, ал. 1 Кодекса на труда. За извършеното нарушение на трудовата дисциплина от Ищцата доверителят му е научил на 23.04.2025 г. посредством имейл от И. И., отговорник „Здраве и безопасност" при Работодателя. Съответно от този момент е започнал да тече двумесечният срок за наказване. Нарушението със сигурност е извършено в рамките на една година преди датата на наказанието, защото системата за заснемане, чиито правила Ищцата е нарушила, е въведена през месец август 2024 г. Това обстоятелство се потвърждава и от Д. в Исковата молба, която заявява, че „действително, от приблизително една година работодателят „........................“ АД използва система за оценка на риска, наречено „Снимка на успеха.“ Доколкото няма спор в какъв контекст са направени снимките - за целите на тази оценка - то със сигурност снимките са направени във времето между въвеждането на системата (август 2024 г.) и 23.04.2025 г. (когато снимките са получени от доверителя му), тоест в рамките на осем месеца и със сигурност в срока по чл. 194, ал. 1 Кодекса на труда. Следва да се отбележи, че необходимостта от посочване на датата на извършване на нарушението е с цел служителят да осигури своята защита - да знае за кое конкретно негово поведение се ангажира отговорността му. В случая информацията за нарушението е получена от Ответника лично от Ищцата - същата съответно знае кога точно е направила снимките, за които й се искат обяснения. Това от своя страна води до единствения възможен извод, че няма нарушение в правото й на защита. - Заповедта има съдържанието съгласно чл. 195, ал. 1 Кодекса на труда - нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Противно на изложеното в Исковата молба, законът не изисква посочване на място на извършване на нарушението като задължителен реквизит за законосъобразността на заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта е също така мотивирана, както се сочи неколкократно в Исковата молба, като се реферира към „мотивите на Заповедта". Сочи, че Д. признава изрично в Исковата молба, че „в качеството си на служител, заемащ длъжността „търговски представител" се е наложило същата да се покатери на по-висока повърхност, за да извърши заснемането на хладилната витрина" (стр. 6). Ищцата признава също така, че „е сигнализирала до отговорника по направление „Здраве и безопасност", изпращайки описания в заповедта имейл" (стр. 6 Искова молба). Тези обстоятелства се доказват и от наличните писмени доказателства, а именно имейл от Д. до И. И., както и пет броя прикачени файлове[1]снимков материал. На следващо място, Д. признава, че при извършването на заснемането на съоръжението е следвало да спазва Правилата за работа и цели по бонусна схема, изискващи заснемане в режим на „припокриване", като заявява: „действително, такива указания са налични в утвърдените от Работодателя Правила". Наказанието на Ищцата, видно от диспозитива на Заповедта, е наложено „за това, че на 23.04.2025 г. е нарушила въведените при Работодателя Правила за работа и цели по бонусна схема относно заснемане на съоръжения, с което е поставила живота и здравето си под риск от увреждане". Съответно намират, че нарушението на Д. е установено по безспорен начин, не се оспорва от Ищцата включително в дадените от нея обяснения. Фактите в случая се субсумират, както е наложено и наказанието, под нормата на чл. 187, ал. 1, т. 10 Кодекса труда (неизпълнение на други трудови задължения). Установяването на неправилното заснемане е извършено от компетентен орган - Супервайзор „Анализи и вътрешен контрол" - и обективирано в становище от 23.04.2025 г. Отбелязват също, че поставянето от Ищцата на живота и здравето й в риск, както и че снимките са заснети от трето лице в търговски обект - партньор на Работодателя, което вероятно е било уронващо доброто име на Ответника, са посочени като мотиви „при оценка на тежестта на нарушението". Д. не е санкционирана дисциплинарно за такива нарушения. Оспорва се изцяло твърденията в Исковата молба, че спазването на изискванията на Правилата за работа и цели по бонусна схема, изискващи заснемане в режим на „припокриване", е било невъзможно поради техническа неизправност на въведената от доверителя му система. Твърди се, че системата работи коректно, доказателство за което е обстоятелството, че другият търговец в район Пазарджик, Л. П. има ежемесечно изпълнение на заложената цел за бонус в частта с правилното заснемане. Следва да се отбележи, че служителят П. е започнал работа при Ответника едва през месец май 2025 г., но въпреки това е успял да преизпълни заложените му цели за IR снимки без грешки за всеки от месеците май, юни и юли 2025 г. (съответно при цел 70% за месец май 2025 г. е изпълнено на 86%; при цел 80% за месец юни 2025 г. е изпълнено на 85%; а при цел 90% през месец юли 2025 г. е изпълнено на 100%). Щом един изцяло нов служител успява от самото начало на правоотношението си да заснема с такава успеваемост, очевидно няма проблем със системата и изискванията. Следва да се отбележи също, че средният процент на успешно заснемане при Работодателя на IR снимки без грешки през м. май 2025 г. е 93%; през м. юни 2025 г. е 94%, а през м. юли 2025 г. е 98%. Оспорва се също така, че поведението на Д. е „общественополезно", доколкото същата е действала като „синдикален деец". Ищцата не е в ръководството на КТ „Подкрепа", а единствено е била излъчена за преговори за сключване на колективен трудов договор от синдикалната секция в Пловдив. Правата й са били ограничени до приключване на преговорите, което се случи в края на 2024 г. Поради това Д. не се ползва със сигналната функция по чл. 406 Кодекса на труда и съответно в нито един момент поведението й не е било нещо, различно от умишлено нарушение на трудовата дисциплина. Дори и да беше действала в качеството си на представител на синдиката при Работодателя, българското трудово право не познава концепцията за „общественополезност" при изпълнение на трудовите задължения и извършване на дисциплинарни нарушения. Описаното по недвусмислен начин доказва, че всички, изложени от Ищцата с Исковата молба твърдения за незаконосъобразност на Заповедта и наложеното с нея дисциплинарно наказание, са неоснователни. Доверителят му законосъобразно е наложил дисциплинарно наказание „забележка" на Ищцата. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска на Д. В. Д., ЕГН ••••••••••, с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ срещу „........................" АД за отмяна на Заповед № 2/03.06.2025 г. и наложеното с нея дисциплинарно наказание „забележка" като недопустим, алтернативно като неоснователен и недоказан. Моли съда да осъди Ищцата да заплати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат и съдебни разноски по делото на основание чл. 78 от ГПК, за което ще представят списък с разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка: Не е спорно, че между страните Д. В. Д., ЕГН-•••••••••• от с. ............., ул........................, обл. Пазарджик и „.................................., ЕИК- •••••••••••, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.. ......................................... съществува трудово правоотношение, като ищцата заемала длъжността „ младши търговски представител" в ответното дружество въз основа на Трудов договор №34 от 19.06.2013г. По силата на Допълнително споразумение № 2 от 16.01.2015 г. /приложено по делото/, трудовото правоотношение между страните било изменено, като Д. В. Д. е назначена на длъжността „Търговски представител Топъл пазар“. Видно от чл. 5, т. 1 от Трудовия договор, уговореното между страните място на работа на служителката е на територията на гр. Пазарджик. Наред с това, ищцата е била член на синдикалната секция на КТ „ПОДКРЕПА" в предприятието на работодателя, като на 08.06.2024 г. е била избрана за представител на Синдикална секция „Пловдив“ при „........................" АД, което се установява от приетия по делото Протокол от събрание за избор на представител на СС Пловдив към КТ „Подкрепа“. По силата на Заповед №2/03.06.2025г. на Изпълнителния директор на ответното дружество В. П., на ищцата Д. било наложено дисциплинарно наказание „забележка". Дисциплинарното наказание е било наложено на ищцата поради „неизпълнение на други трудови задължения“, на основание чл.188,т.1 във вр. с чл.187,ал.1,т.10 от КТ. Съгласно изложеното в Заповедта, дисциплинарното наказание са налага за това, че 23.04.2025г. Д. е нарушила въведените при работодателя Правила за работа и цели по бонусна схема относно заснемане на съоръжения, с което е поставила живота и здравето си под риск от увреждане. Видно от обстоятелствената част на Заповедта за налагане на дисциплинарно наказания е посочено, че работникът бива санкциониран за това, че на 23.04.2025 г. в 10:38 ч. от служебната си електронна поща е изпратила имейл до отговорника на направление „Здраве и безопасност" при „........................" АД, съдържащ снимков материал, от който е видно, че ищцата се е покатерила върху две каси за бирени бутилки, разположена една върху друга, „като под ъгъл и при очевидно неудобство служителката заснема хладилна витрина". Посочва се по-късно, че след изпращането на този мейл, служителката се е свързала и по телефона с цитирания отговорник, за да даде информация на работодателя какво е принудена същата да прави всекидневно, за да изпълнява трудовите си задължения. По-нататък в заповедта се сочи, че с поведението си служителката въведените от работодателя Правила за работа и цели по бонусна схема, представляващи Приложение № 4 към Процедура за бонусна схема на търговски отдел, в сила от месец август 2024 г. На следващо място, видно от мотивите на Заповедта, в същата се посочва, че с извършените от служителката действия, същата е поставила живота и здравето си под риск, качвайки се във височина на нестабилна повърхност, рискувайки да падне и да претърпи увреждания,като освен това заснемането на снимките е извършено от трето лице, в търговски обект - партньор на работодателя, поради което това заснемане вероятно е било уронило доброто име на работодателя, като дружество, прилагащо стриктно правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Видно от приетите по делото доказателства, на 14.05.2025г. работодателят е поискал от ищцата Д. писмени обяснения за допуснатото неизпълнение на трудови задължения. Ищцата Д. е представила писмени обяснения / приложени по делото/ , в които е пояснила,че е изпратила въпросният имейл с цел да изпълни служебните си задължения съгласно вътрешните изисквания на „........................" АД. Д. сочи в писмените си обяснения, че поради техническа невъзможност да направи правилна снимка чрез системата IR и системата OVERLAP, се е наложило да използва две бирени каси, поставени дена върху друга, за да достигне необходимия ъгъл и височина. Предприетите от нея действия били извършени с цел да се осигури коректна и точна информация , която се изисквала от компанията за всеки обект. По делото са били приети и приложени следните писмени доказателства, а именно: Заповед №2 от 03.06.2025г. , с което на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, заявление за прекратяване на трудов договор от 25.07.2025г. и Заповед №80 от 18.08.2025г., от които е видно, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено по писмено заявление на ищцата на основание чл. 326,ал.1 от КТ.Представен е и снимков материал, както и 3 бр. имейли от Д. на 23.04.2025г.; от И. И. на 23.04.2025г. и имейл относно Обновената процедура по Бонусна схема от 05.08.2024г. В хода на производството по делото са били представени от работодателя и приети Правила за работа и цели по бонусна схема, Становище от супервайзор „Анализи и вътрешен контрол“, както и уведомление от КТ „Подкрепа“,както и заверено копие на цялото трудово досие на ищцата,вкл. Длъжностна характеристика. По делото е била разпитан в качеството си на свидетел Е. Й. И. – бивш служител на „........................" АД. Съгласно показанията на И., двамата с ищцата Д. работили в един отдел на ответното дружество в периода от 2018г. до 2024г. , с кратки прекъсвания. По това време Д. била търговски представител за регион Пазарджик, като отделно от това била и синдикален лидер за регион Пловдив. Св. И. споделя, че и преди е имало проблеми с процеса по заснемане продуктите на ответника в търговските обекти, за което са били подавани сигнали от синдикалните представители. За да постигнат заложените цели и да им бъде заплатен бонус, на някои от служителите им се налагало да нарушават правилата за безопасност. Според св. И., в компанията нямало добро отношение към синдикалните дейци. От показанията на разпитания по делото свидетел Е. Р. Н. се установява, че последната е също бивш служител на „........................" АД, където е работила от 2017г. като търговски представител. Св. Н. разяснява в показанията си процеса по заснемане на търговските продукти от служителите и въведената за това система от работодателя. Търговските представители трябвало да спазват вътрешните правила при изготвянето на снимките , като се случвало понякога , с оглед особеностите на обектите, да не могло да се направят желаните снимки. Налагало се служителите да са „катерят“ на място, за да постигнат желания резултат, за което били длъжни да уведомят определен служител от фирмата, който отговарял за безопасността. Като цяло, използваната в дружеството система давала грешки, за което служителите подавали сигнали. Съгласно показанията на св. И. В. Г. /мениджър продажби в ответното дружество/, в работата на ищцата Д. имало нарушаване на процеса, свързан със заснемането на обектите. Служителите на компанията разполагали с толеранс от 10 процента в определен брой обекти, поради което не трябвало „на всяка цена“ да изготвят снимки от всички обекти, още повече там, където това било технически проблемно. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви. Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл.357 във вр. с чл.188, т.1 от КТ. Исковата молба е депозирана в рамките на едномесечният срок, визиран в чл.358, ал.1,т.1 от КТ, броим от датата на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - "забележка". / дисциплинарното наказание е било наложено със Заповед №2 от 03.06.2025г., докато исковата молба е постъпила в съда на 02.07.2025г./ По своята правна природа спорът, с който е сезиран съда, е трудов спор между ищеца/ работник/ и ответника/ работодател/ за отмяна на наложеното на работника дисциплинарно наказание. При разпределяне на доказателствената тежест, в съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК, в тежест на работодателя- ответник по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт. Безспорно се установи наличието на валидно учредена трудовоправна връзка между страните по делото. Ищецът Т. е била към момента на налагане на дисциплинарното наказание в трудово правоотношение с ответника, като е заемала длъжността „ Търговски представител- топла кухня" в ответното дружество , въз основа на Трудов договор №34 от 19.06.2023г.и Допълнително споразумение № 2 от 16.01.2015 г. Предявеният иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание "Забележка" е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването и поддържането му. Налице е правен интерес у ищцата от предявения иск по чл.357 от КТ, предмет на делото, и доколкото в КТ, раздел ІІІ "Дисциплинарна отговорност", не е предвидена правна възможност работодателят, в качеството му на орган на дисциплинарна власт, сам да отмени наложено от него на работник или служител дисциплинарно наказание "Забележка" и "Предупреждение за уволнение". Разпоредбата на чл.344, ал.2 от КТ предвижда, че работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя. От една страна, тази правна норма не може да бъде тълкувана разширително, доколкото не предвижда правна възможност работодателят по свой почин да отмени заповед за налагане на дисциплинарно наказание "Забележка", каквото е процесното, или "Предупреждение за уволнение", а само възможност по свой почин да отмени заповед за уволнение /за прекратяване на ТПО или дисциплинарно уволнение/. От друга страна, дори и нормата на чл.344, ал.2 от КТ да се приложи в настоящия казус по аналогия на правото или на закона, какъвто правен извод, предвид изложените по-горе правни доводи, не може да бъде направен, то отмяната по почин на работодателя следва да е до предявяване на иск от работника или служителя пред съда, а в процесния случай ответникът - работодател не е отменил наложеното наказание и само в компетентността на съда, сезиран с правния спор по законосъобразността на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание "Забележка", е да го разреши със СПН. Отмяната на дисциплинарното наказание има обратно действие - премахват се последиците на наказанието и се възстановява положението отпреди налагането му. Заради обратното действие на отмяната, работникът има интерес да води иска по чл.357 от КТ и след прекратяване на ТПО с наложилия наказанието работодател, за да изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и укора на т.н. "морално наказание", и за да се разреши повдигнатия спор за законността на налагането му. /Определение №100/20.01.2014г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№3722/2013г., Определение №1037/23.10.2013г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№3729/2013г./. Не на последно място, обстоятелството, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание "Забележка" не е вписано в трудовата и книжка, не означава, че няма правен интерес от настоящия иск по чл.357 от КТ, доколкото това обстоятелство не е подлежащо на вписване, съгласно чл.349 от КТ. Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени императивните разпоредби на чл.195, ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и субективните му признаци, време на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата на само на един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е трудовото. Мотивирането е необходимо и за да се гарантира правото на защита на наказаното лице- същото своевременно и по адекватен начин да организира защитата си срещу вмененото му дисциплинарно нарушение и с оглед реализиране и на съдебен контрол на действията на субекта на дисциплинарна власт. Съдът намира атакуваната заповед за немотивирана. Действително, за законосъобразността на заповедта, с която е било наложено дисциплинарно наказание, е достатъчно извършените нарушения да са били сведени до знанието на работника, макар същите да не са подборно описани в самата заповед. Достатъчно е заповедта да препраща към други документи по преписката , които са станали известни на работника преди издаване на Заповедта / в този смисъл решение №309 от 14.03.2018г., постановено по гр. дело №5464/2016г. на ВКС/. В издадената Заповед липсва каквато и да е конкретика относно датата, на която се твърди,че работникът не е изпълнил свой трудови задължения. Видно от съдържанието на процесната заповед, в същата е посочено единствено , че на 23.04.2025г. Д. е изпратила от служебната си електронна поща имейл до И. /отговорник „Здраве и безопасност“ при работодателя/, който имейл съдържал 4 бр. снимки като прикачени файлове. На снимките си виждало как Д. се била покачила във височина на две поставени една върху друга празни каси и по този начин извършва заснемане на хладилна витрина. Никъде в заповедта не е било посочено обаче кога / на коя дата/ е било извършено нарушението. Непосочването на времето на извършване на нарушението представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на издадената заповед. Непосочването на датата на извършване на нарушението води до нарушаване на принципа за еднократност на наказанието, а също така затруднява преценката за спазване на сроковете по чл.194 КТ и затруднява работникът/служителят да организира защитата си. В описанието на извършеното от ищцата нарушение не се посочва конкретна дата, на която същото е било извършено, а на практика се посочва единствено датата, на която работодателят е узнал за извършеното. Отделно от това, видно от съдържанието на процесната Заповед не се установява мястото на извършване на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина.В заповедта не е посочено дори бегло къде, в кой търговски обект, служителят Д. е извършила описаните в заповедта действия. Не става ясно от съдържанието на заповедта и какъв е бил видът на търговския обект, в който се твърди да е било извършено нарушението, нито неговото местонахождение. Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице задължителните реквизити, които бяха посочени - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и субективните му признаци, време и място на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Съдът приема, че заповедта,с която е било наложено процесното дисциплинарно наказание на ищцата, не е изготвена в съответствие с изискванията на чл.195,ал.1 КТ, тъй като дисциплинарните нарушения не са били посочени по разбираем начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си. Установените с разпоредбата на чл.195,ал.1 от КТ изисквания са предвидени с оглед възможността за осъществяване на правото на защита на работника/ служителя и на съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва в рамките на заявеното от работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Нарушението на трудовата дисциплина, описано в заповедта, следва да е посочено по ясен и разбираем за работника или служителя начин, за да разбере последният причината , поради която му е и наложено съответното дисциплинарно наказание. В конкретният случай, са изложени няколко основания за налагане на процесното дисциплинарно наказание , което води до невъзможност за наказания да разбере в какво точно се изразява допуснатото от него нарушение. От една страна се сочи,че Д. е допуснала заснемане на хладилна витрина в търговски обект / без да се конкретизира за кой търговски обект се касае/ в противоречие с утвърдените от работодателя правила, от друга страна се сочи, че същата е поставила чрез действията си в риск здравето си,а отделно от това и че е уронила доброто име на работодателя, което би съставлявало отделен състав на нарушени на трудовата дисциплина. Не на последно място, при налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да съобрази определени критерии, посочени императивно в закона / чл.189,ал.1 от КТ/, вкл. тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Следва да бъде отчетена и конкретната обстановка, при която и извършено нарушението- време и място на извършване и др. Следва да се отчете и поведението на наказания- неговото отношение към неправомерността на действията му и последиците от тях, вътрешните му мотиви за извършване на нарушението. Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че работодателят използва система за оценка на работата, наречена „Снимка на успеха“. Чрез тази система служителите са задължени да заснемат витрини на търговски обекти, които обслужват, при спазване на определени изисквания, на които снимките трябва да отговарят. Установи се също така от приетите доказателства, че в някои от обектите, по технически причини, няма достатъчно място за спазване на тези изисквания, което мотивира служителите на ответното дружество да се опитат да направят изискуемите снимки от повисока повърхност, за да се извърши заснемането на хладилните витрини според изискванията на работодателя. Не са малко случаите, в които служителите на ответника е трябвало да се „покатерят“ върху различни предмети, за да изготвят необходимият им снимков материал, като подобни затруднения са възниквали на територията на множество търговски обекти, което обективно би могло да доведе до инцидент. В конкретният случай ищцата Д. е сигнализирала до отговорника по направление „Здраве и безопасност“, което се установява от приетите по делото доказателства,изпращайки имейл, с цел да бъде уведомен работодателят за този проблем. Тези действия на Д. , според настоящият съдебен състав, са в унисон с указанията на работодателя, което се установи и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Отделно от това, Д. е имала качеството и на синдикален деец в предприятието, което се установява от приетите от съда доказателства. Естеството и тежестта на извършеното от Д. деяние не предполага на същата да бъде наложено дисциплинарно наказание , предвид и на обстоятелството, че поради неспазване на въведените от работодателя изисквания, работникът или служителят не би получил предвидения за изпълнението на тези изисквания бонус. Отделно от това се установи по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели Н. и И., че въведената от работодателя система за заснемане, чиято цел е да улесни служителите , използвайки режимът „припокриване“ или „оувърлап“ страда от определени технически неизправности или грешки, които на практика не позволяват на служителите използването й във всички обекти. Предвид изложеното, по делото не се установи по изискуемият от закона несъмнен и категоричен начин извършено от ищцата деяние, което да съставлява нарушение на трудовата дисциплина, не следва да се обсъжда дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението. С оглед на посочените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.357 във вр. с чл.188, т.1 от КТ от ищеца Д. В. Д., ЕГН- •••••••••• от с. ............., ул........................, обл. Пазарджик, против „.................................., ЕИК- •••••••••••, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.. ......................................... е основателен и като такъв следва да бъде уважен. По разноските: С оглед изхода на спора, ищецът има право на присъждане на разноските по делото, като е претендирал присъждането им. Същият доказва да е извършил такива в размер на 1500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат заплатени от ответника. Съдът следва да разгледа направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възражение, което се явява неоснователно. Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на ищцата процесуални действия, доказателствата събрани по делото, включително и въпросите, обсъждани въз основа на направените от страните възражения, делото представлява фактическа и правна сложност, като заплатеното възнаграждение не се явява прекомерно. На основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 50.00лв. Воден от горното Районен съд - Пазарджик,