Решение № 216 от 11.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9294/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ищеца Г. Ц. З., чрез адв. А., срещу решение № 10033/13.06.2023г., постановено по гр. дело № 49118/2021г. по описа на СРС, 77-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника Софийски университет „С.К.О.“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено поради налагане на дисциплинарно наказание със заповед № РД 25- 6/12.07.2021г. на ректора на Софийски университет „С.К.О.“, по чл. 344, ал. 1, т. КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „портиер“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за сумата от 5 243.28 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 14.07.2021г. до 14.01.2022г. Жалбоподателят намира, че обжалваното съдебно решение било неправилно и необосновано. Поддържа, че не бил спазен законовоустановеният от нормата на чл. 194, ал. 1 КТ срок за налагане на дисциплинарното уволнение – първите пет от посочените в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения били извършени извън този срок, обяснения за тях били поискани от ищеца едва на 02.07.2021г. Вменените на ищеца нарушения не били описани в уволнителната заповед съобразно изискванията на чл. 195 КТ - кога били извършени нарушенията, тяхната обективна и субективна страна, в какъв период, кои били свидетелите и защо се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Не било ясно с колко се твърди, че ищецът закъсняла, в кой момент не извършила дезинфекция на дръжките на вратите, кога били извършени непочистване на портиерското помещение, неводене коректно на книгата на посетителите и предоставяне на ключа от пералното помещение, кога се държала грубо съобразно докладната от 15.06.2021г., нито извършването на дисциплинарните нарушения било доказано от ответника. Твърди нарушения във връзка с нормата на чл. 193 КТ - работодателят не посочил, че иска обяснения на ищеца в рамките на дисциплинарна процедура, не уточнил нарушенията, за които обясненията се искали, а и не обсъдил и не взел предвид дадените от ищеца такива при издаването на уволнителната заповед. Нарушена била и нормата на чл. 198, ал. 1 КТ относно критериите за преценка тежестта на нарушението. В деня на връчване на процесната уволнителна заповед ищецът ползвала разрешен й от здравните органи отпуск за временна неработоспособност – нарушение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Излага твърдения и за грешно оформяне на трудовата й книжка. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това – предявените срещу ответника искове да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Софийски университет „С.К.О.“ депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Уволнението било законосъобразно, ищецът извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина и същите били системни и със своята повтаряемост обосновавали налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Излага, че ищецът не доказала, че работодателят бил уведомен за ползвания отпуск за временна неработоспособност, болничният лист бил издаден и представен от ищеца след като тя узнала съдържанието на уволнителната заповед, същият бил от последваща прекратяването на трудовото правоотношение дата. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното: Съдът приема за установено от представените по делото писмени доказателства, а и като безспорно между страните, че същите били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът изпълнявала при ответника длъжността „портиер“ в поделение „Социално-битово обслужване“ на Софийски университет „С.К.О.“. По делото е представена заповед № РД 25-6/12.07.2021г. на Ректора на Софийски университет „С.К.О.“, с която на ищеца З. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Видно от мотивната част на заповедта ректорското ръководство на университета било сезирано с доклад, депозиран от Директора на поделение „Социално-битово обслужване“, рег. № 70-34-95/24.06.2021г., с приложени към него писмени доказателства – доклади от Р.Д., Д.С., А.Д., В.И. и Е.Т., всички на длъжност домакин в поделение „Социално-битово обслужване“ до Директора на същото поделение, както и доклад на Р.Л. до домакина на бл. 17, от които работодателят установил, че ищецът извършила нарушенията на трудовата дисциплина, описани в същите документи, а именно: В доклад вх. № 125/14.10.2020г. от Р.Д. – домакин на бл. 41АБ, до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: на 14.10.2020г., за времето от 09.50 часа до 10.30 часа, ищецът Г. З. била заспала на работното си място, което било установено от домакина Д.. Същото работодателят приел, че съставлява нарушение на чл. 126, т. 3 КТ, която норма вменява на работника или служителя задължение при изпълнение на работата, за която се е уговорил, да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа. В доклад вх. № 171/16.11.2020г. от Д.С. – домакин на бл. 57, до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: закъснение за работа на 11.11.2020г. и проявено по този повод грубо и непристойно отношение към портиера на бл. 57 А.Х., с употребени обидни думи „чума“, „свиня“, „изрод“, за което от последната била подадена жалба. В доклад от А.Д. (вх. № 55/09.03.2021г.) – домакин на бл. 17, до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: ищецът не изпълнявала разпореждането на домакина за извършване на дезинфекция на дръжките на вратите в блока – входна, междинна, вратата, на която била монтирана системата за чекиране на студентите, вратите на асансьорите на първия етаж и панелите за управление на асансьорите, издадено във връзка със заповед на Ректора № РД-19-343/16.09.2020г., не изпълнявала задълженията си за почистване в сградата под предлог, че нямало нужда да се чисти или почиствала, но не с дизенфекциращи препарати, отказвала да почиства тоалетната. Това й поведение не съответствало на задълженията й по т. 13 и т. 20 и т. II.1 от длъжностната й характеристика по поддържане на хигиената и да изпълнява възложените й от прекия й ръководител задачи и съставлявало нарушение на чл. 126, т. 4 КТ, която норма вменявала задължения на работника или служителя да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество. В доклад от Р.Л. до домакина на бл. 17: че ищецът З. не почиства помещението, което се използва от портиерите, не води прилежно книгата за посетителите и другите тетрадки и не спазва работното си време – напуска преди края на работния ден. Студенти уведомили домакина, че З. им давала ключа от пералното помещение, за да отключват и заключват сами, за да не я обезпокояват и будят. С последното ищецът нарушила т. 8 от длъжностната си характеристика, с която й било вменена отговорност да съхранява всички ключове за общи помещения и да ги предоставя само на длъжностни лица след легитимиране и вписване в служебните книги. В доклад с вх. № 68/09.03.2021г. от А.Д. – домакин на бл. 17, до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: на 31.03.2021г. към 08.10 часа все още не била изпълнила задължението си да загаси прожекторите на блока и при направена забележка проявила грубо и унизително отношение към домакина Д. и некърнила доброто й име, като й се развикала пред студенти и други служители. В доклад с вх. № 84/22.04.2021г. от А.Д. – домакин на бл. 17, до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: по време на нощната си смяна на 21/22.04.2021г., между 0.26 часа и 0.30 часа, ищецът З., без да извърши съответната проверка за идентифициране, отказала достъп до блока на лице, което трябвало да извърши поправка на авария – теч. В доклад с вх. № 122/15.06.2021г. от В.И. – домакин на бл. 52, до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: грубо отношение и обиди към служители и настанени в блока, многократно създавани препятствия пред хигиенистите и другите служители при извършването на почистване и дезинфекция на помещението на портиерите, не допускане на техници по поддръжка под предлог, че моментът не е подходящ и трябва да отстранят проблема тогава, когато няма да й пречат. С действията си пречила на тези служители да си изпълняват трудовите задължения, което работодателят приел, че нарушила чл. 126, т. 10 КТ и чл. 6, ал. 2 от Вътрешните правила. От същия доклад: на 15.06.2021г., в 11.55 ч. З. взела връчената й от призовкар на СРС призовка, като отказала да се подпише за получаването и да върне екземпляра за призовкаря, което наложило последният да се обърне за съдействие към домакина на бл. 52 В.И.. След разговор с домакина и служители на МВР З. приела призовката, но създала ситуация, в която препятствала домакина да изпълнява трудовите си функции. В доклад с вх. № 121/15.06.2021г. от Д.С. – домакин на бл. 57, до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: обидно и непристойно поведение на З. на 15.06.2021г., която прекъснала служебен разговор на домакина С. с домакина на бл. 18, като й крещяла и упреквала, че й била изпратила мутри да я тормозят, с което злепоставила С. пред колегата й. Впоследствие се установило, че става въпрос за призовкаря на СРС. С поведението си З. нарушила т. 22 от длъжностната си характеристика, с която й било вменено задължение да се отнася с уважение към честта и достойнството на колегите си, на студентите, но докторантите, на преподавателите, на специализантите и на работниците и служителите в университета. В доклад с вх. № 125/15.06.2021г. от Е.Т. – домакин на бл. 24, до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: вечерта на 15/16.06.2021г. З. й се обадила и се държала грубо и неуважително, като по адрес на студентите казала: „Няма да се занимавам тука с идиоти, научете си студентите да спазват правилата и да се държат прилично, аз съм нервна тази вечер и не мога да ги търпя“. Установено било, че студентката М.К. и неин приятел искали да влязат в блока. Вместо да им обясни процедурата по допускане на външни лица, З. викала по тях и се държала агресивно, за което студентката подала жалба. Освен това се установило, че З. погрешно записала данните за посещението в стая 520, вместо в 132, която била стаята на К., макар и да разполагала със система за информация за стаите и настанените в тях, което било нарушение на т. 5 от длъжностната й характеристика, съобразно която тя отговаряла за правилното вписване в книгата. В доклад с вх. № 127/21.06.2021г. от Д.С. – домакин на бл. 57, до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: З. пристигнала на работа със закъснение за пореден път. Същото работодателят приел, че съставлява нарушение на чл. 126, т. 1 КТ и т. 10 от длъжностната характеристика на ищеца да се явява навреме на работа и да спазва установеното работно време. Работодателят отделно се позовал и на т. 24 от длъжностната характеристика на З., съобразно която тя била длъжна да спазва правилата на добрите нрави и академичната етика на територията на университета и приел, че същата следва да понесе дисциплинарна отговорност. По-нататък в съдържанието на заповедта работодателят посочил, че на ищеца в процедура по чл. 193 КТ били изискани обяснения и такива с вх. № 70-34- 95/02.07.2021г. били дадени. Като се запознал с всички факти и съобразил тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина и обстоятелствата, при които същите били извършени, работодателят приел, че на основание чл. 195, ал. 1 КТ, вр. чл. 188, т. 3 КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 (системни нарушения на трудовата дисциплина ) и т. 7 (други тежки нарушения на трудовата дисциплина) КТ, вр. чл. 126, т. 1 (задължението на работника или служителя да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време ), т. 3 (да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа), т. 4 (да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество), т. 7 (да изпълнява законните нареждания на работодателя ), т. 10 (да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения) и т. 13 (да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата ) КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 (закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време), т. 3 (неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила), т. 7 (неизпълнение на законните нареждания на работодателя) и т. 10 (неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение), вр. чл. 147, т. 1-4 от Правилника за дейността и устройството на СУ, вр. чл. 6, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред и вр. с доклад № 70-34-95/24.06.2021г. на Директора на поделение „Социално- битово обслужване“ до ректорското ръководство и при спазване на изискванията на чл. 193 КТ – поискано писмено обяснение от лицето, следва да ангажира дисциплинарната отговорност на ищеца за нарушаване на трудовата дисциплина, като й наложи дисциплинарното наказание „уволнение“. Законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи спазване на преклузивни срокове, изслушването на служителя, мотивиране на заповедта и др. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя. С императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ законодателят въвежда изисквания към съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Задължителни реквизити на същата са: имената на наказваното лице - нарушителя, конкретното нарушение на дисциплината, описано чрез обективните и субективните му признаци, времето на извършването му, наказанието и законовата норма за налагането му. При преценка на съдържанието на процесната заповед № РД-25- 6/12.07.2021г. на Ректора на Софийски университет „С.К.О.“ съдът намира, че тя е мотивирана в достатъчна степен и съответства на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. С исковата молба ищецът е въвел нарочно възражение, че ответникът й наложил дисциплинарното наказание след изтичането на срока по чл. 194, ал. 1 КТ за първите няколко от нарушенията. Предвид нормата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Съотношението между двата срока е следното - ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. Краткият срок тече от откриване на нарушението - узнаването от субекта на дисциплинарна власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказание са започнали да текат. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. От събраните по делото доказателства се установява, че с входирания доклад № 70-34-95/24.06.2021г. на Директора на поделение „Социално-битово обслужване“ до ректорското ръководство, субектът на дисциплинарната власт - Ректорът на Софийски университет „С.К.О.“, писмено бил известен на 24.06.2021г. за извършването на описаните в заповедта за дисциплинарно наказване нарушения. Видно от отбелязването в документа - доклад № 70-34-95/24.06.2021г., към него били приложени 7 бр. писмени доклада, депозирани в периода от 14.10.2020г. от домакините, подадени до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“, и една жалба от портиера Р.Л. до домакина Д., от съдържанието на които работодателят приел, че се установяват извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина. Настоящият съдебен състав напълно споделя извода на СРС, че носителят на дисциплинарната власт – Ректорът на Софийски университет „С.К.О.“ узнал извършените от ищеца З. нарушения на трудовата дисциплина на 24.06.2021г., с гореобсъдения доклад № 70-34-95/24.06.2021г. на Директора на поделение „Социално- битово обслужване“ и приложените към него документи. Уволнителната заповед, видно от удостоверителния запис върху същата, била връчена на ищеца на 14.07.2021г., от която дата на основание чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено на работника или служителя. От същата дата предвид нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ изявлението на работодателя проявило преобразувателния си ефект на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Ето защо предвид датата на налагане на наказанието - 14.07.2021г. съдът приема, че то било наложено в преклузивния срок по чл. 194, ал.1 КТ, а възраженията на въззивника в противен смисъл са напълно неоснователни. Неоснователно е позоваването на въззивника З. на нормата на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, доколкото от писмените доказателства по делото и гласните такива, събрани посредством разпита на св. Ж.Т., категорично се опровергават твърденията на ищеца, че към релевантния по делото момент - момента на връчването на уволнителната заповед на 14.07.2021г., в 11.05 часа, същата била започнала ползването на разрешен й от здравните власти отпуск поради временна неработоспособност. По въпроса за приложението на чл. 193, ал. 1 КТ и по-конкретно относно съдържанието на искането на работодателя до ищеца за вземане на обяснения е налице константна съдебна практика, обективирана в решения № 322/5.05.2010 г. по гр. д. № 301/2009 г., III г. о.; № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., IV г. о.; № 629/01.11.2010 г. по гр. д. № 279/2009 г., IV г. о., № 8/1.04.2011 г. по гр. д. № 1035/2009 г., IV г.о. на ВКС. Тълкуването на закона по поставения въпрос е в следния смисъл: Работодателят не е длъжен да уведомява работника или служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. В конкретния случай по делото е представено неоспорено от страните, изходящо от Ректора на ответния университет, искане за обяснения от ищеца с изх. № 70-34- 95/30.06.2021г., за което й бил предоставен тридневен срок, с предупреждение, че при непредставяне на обяснения работодателят ще приложи чл. 193, ал. 3 КТ. В документа се сочи, че ректорското ръководство било уведомено с доклад № 70-34-95/24.06.2021г. на Директора на поделение „Социално-битово обслужване“ за извършени от нея многократни нарушения на трудовата дисциплина. В документа подробно било пресъздадено съдържанието на докладите на домакините Р.Д., Д.С., А.Д., Р.Л., В.И. и Е.Т., в които са описани случаи, обобщени най-общо от настоящия съдебен състав по следния начин: заспиване на работното място на 14.10.2020г. за времето от 9.50 часа до 10.30 часа; закъснение за работа на 11.11.2020г., а след забележка от колегата й А.Х. – грубо и непристойно поведение и обиди с думите „чума“, „свиня“, „изрод“; неспазване на вменените с разпореждане на домакина на бл. 17 Д. на ищеца задължения за дезинфекция на дръжките на вратите в блока – входна, междинна, вратата, на която била монтирана системата за чекиране на студентите, вратите на асансьорите на първия етаж и панелите за управление на асансьорите, на задълженията си за почистване в сградата под предлог, че нямало нужда да се чисти или почиствала, но не с дизенфекциращи препарати, отказвала да почиства тоалетната; отразеното в доклад от 22.03.2021г. от Р.Л. до домакина на бл. 17, че З. не почиства помещението, което се използва от портиерите, не води прилежно книгата за посетителите и другите тетрадки и не спазва работното си време – напуска преди края на работния ден, че З. давала ключа от пералното помещение на студенти, за да отключват и заключват сами, за да не я обезпокояват и будят; че на 31.03.2021г. към 08.10 часа все още не била изпълнила задължението си да загаси прожекторите на блока и при направена забележка проявила грубо и унизително отношение към домакина Д. и некърнила доброто й име, като й се развикала пред студенти и други служители; че по време на нощната си смяна на 21/22.04.2021г., между 0.26 часа и 0.30 часа, ищецът З., без да извърши съответната проверка за идентифициране, отказала достъп до блока на лице, което трябвало да извърши поправка на авария – теч; че в доклад с вх. № 122/15.06.2021г. от В.И. – домакин на бл. 52, било изложено, че З. проявила грубо отношение и обиди към служители и настанени в блока, многократно създавани препятствия пред хигиенистите и другите служители при извършването на почистване и дезинфекция на помещението на портиерите, не допускане на техници по поддръжка под предлог, че моментът не е подходящ и трябва да отстранят проблема тогава, когато няма да й пречат и че на 15.06.2021г., в 11.55 ч. З. взела връчената й от призовкаря на СРС призовка, като отказала да се подпише за получаването и да върне екземпляра за призовкаря, което наложило последният да се обърне за съдействие към домакина на бл. 52 В.И.. След разговор с домакина и служители на МВР З. приела призовката, но създала ситуация, в която препятствала домакина да изпълнява трудовите си функции; че в доклад с вх. № 121/15.06.2021г. от Д.С. – домакин на бл. 57, били изложени твърдения за обидно и непристойно поведение на З. на 15.06.2021г., която прекъснала служебен разговор на домакина С. с домакина на бл. 18, като й крещяла и упреквала, че й била изпратила мутри да я тормозят, с което злепоставила С. пред колегата й; че в доклад с вх. № 125/15.06.2021г. от Е.Т. – домакин на бл. 24, било отразено, че вечерта на 15/16.06.2021г. З. й се обадила и се държала грубо и неуважително, като по адрес на студентите казала: „Няма да се занимавам тука с идиоти, научете си студентите да спазват правилата и да се държат прилично, аз съм нервна тази вечер и не мога да ги търпя“. Установено било, че студентката М.К. и неин приятел искали да влязат в блока. Вместо да им обясни процедурата по допускане на външни лица, З. викала по тях и се държала агресивно, за което студентката подала жалба. Освен това се установило, че З. погрешно записала данните за посещението в стая 520, вместо в 132, която била стаята на К., макар и да разполагала със система за информация за стаите и настанените в тях, което било нарушение на т. 5 от длъжностната й характеристика, съобразно която тя отговаряла за правилното вписване в книгата; в доклад с вх. № 127/21.06.2021г. от Д.С. – домакин на бл. 57, до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“ се сочело, че З. пристигнала на работа със закъснение. В искането си за обяснения работодателят неколкократно посочил, че става въпрос за извършени нарушения на трудовата дисциплина, като посочил и норми, както от длъжностната й характеристика, така и от КТ, които според него били нарушени. Посочено било още, че ищецът била длъжна да спазва установените вътрешни правила и академичната етика на територията на университета, а всяко неспазване влече дисциплинарна отговорност. Ето защо съдът намира, че в конкретния случай ищецът била уведомена, че обяснения от нея се искат във връзка със започнала процедура по ангажиране на дисциплинарната й отговорност за посочените в искането нарушения на трудовата дисциплина, а оплакванията й в противен смисъл са неоснователни. По делото е представен и неоспорен от страните документ – обяснения на ищеца, именовани сведение, депозирани пред Ректора на СУ, в които същата подробно изложила своето становище по изложеното в докладите на домакините. Така относно доклада с вх. № 152/14.10.2020г. на Р.Д. посочила, че било възможно да притворила очи, но отрича, че била задрямала. Излага подробни оплаквания от местоположението на монитора на работния компютър, непосилното за очите облъчване, рефлекса на очите да се затварят, за да не останат сухи. Описва недоволството си от условията на работа – остарели и неудобни столове, графиците на смените и почивките между тях, заплащането на труда и др. Относно доклад № 171 на Д.С. излага, че многократно уведомявала С. за нарушаване на хигиената на работното място и неспазване на заповедите и правилника за вътрешния ред именно от страна на оплакалия се портиер А.Х., която употребявала алкохол на работното място, пушела в тоалетните и в портиерната, заплашвала ищеца с разправа от синовете си, а ищецът не писала жалба до полицията, за да запази репутацията на университета. Именно затова С. и Д. съдействали на ищеца да се премести да работи от 57 блок в 17-ти. Относно доклада на Д. – отрича твърденията, че не почиствала. Напротив – дори го правила постоянно и прекалено. Не ползвала парцал единствено в случаите, в които нямала ръкавици. Относно доклада от 22.03.2021г. на Р.Л. – за разлика от колегите, които също отказвали да почистват, ищецът три пъти изхвърляла кошчето за боклук. Тоалетната била ползвана от работници от строителната фирма, чието работно време продължавало и след смяната на ищеца, така че когато преди приключване на смяната й тоалетната била ползвана от такъв работник, почистването било невъзможно. Излага още, че там работниците размествали цимента и запушвали сифоните, хвърляли фасове и парчета от вестници, използвани вместо тоалетна хартия, предвид на което вече не ставало въпрос за почистване на обикновена портиерска тоалетна. Излага, че лично отключвала и заключвала пералното помещение, отрича, че спала през нощите или че си тръгвала по-рано. Относно посоченото от Д. за воденето на книгите излага, че колегата й от нощната смяна забравил да я предупреди, че заради пожар в т.нар. хотелска част на проверка ще идват пожарникари, служителят й се скарал за нещо, което не й било известно, поради което тя описала неуважителното отношение на проверяващото лице в работната книга. Относно доклада на Д. за прожекторите – копчетата не били отбелязани и се случвало портиерите да включват или изключват друго копче. При влизането на Д. чула виковете й и побързала да поправи грешката си. Твърди, че държалата се грубо била Д. и ищецът също могла да каже, че авторитетът й бил уронен пред живущите. Относно доклад № 84/22.04.2021г. на Д. – лицето не се легитимирало като майстор за теч, държало се грубо и целта му всъщност била да притеснява момиче, за което търсел информация от студентите. Относно доклада на 112/15.06.2021г. била в стаята си и не извършила нарушение на работното си място, изразяващо се в пречене на хигиенистите да почистят портиерското помещение. Единственият проблем бил, че призовкар потропал грубо на вратата й на стая 217 в 12.10 часа, когато ищецът се подготвяла за почивка, заради предстоящата й нощна смяна. Предвид нахлуването му в блока по време на пандемия, като външно лице, ищецът се заключила в стаята си и извикала полиция до изясняване на случая. Относно извършващите работници ремонт – молбата й да дойдат по-късно, защото е в банята и се къпе, не можела да се приема за грубо отношение. По същия начин хигиенизиращите за хлебарки – молила ги да не пръскат, защото няколко дни преди това тя била пръскала с препарат и не искала докато отмаря след смяна да мирише на препарат, имала респираторно заболяване. По отношение доклада на С. № 121/15.06.2021г. отрича да се държала обидно и непристойно, описва случай за посетили я в портиерната „мутри“, биячи, а не призовкари. Относно доклад № 125/17.06.2021г. на Е.Т. – помолила студентите да спазват правилника, те й дали неверни данни, за което впоследствие ищецът била обвинена. Редно било да има коректор в портиерната, защото грешки се случвали, да се извършели проверки във всички портиерни да се видело тя ли допускала най-много грешки. Относно доклад № 126/21.06.2021г. признава закъснението си с 10 минути, като излага причини. Намира, че била нарочвана без причина, имало безпокойство, че се стремяла към пост в отдела си, поради това, че била с висше образование и др. Видно е, че работодателят подробно посочил в искането по чл. 193, ал. 1 КТ вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина, а тя била напълно наясно и подробно заявила становище по описаните в искането и в докладите нарушения. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дисциплинарното наказание било наложено при спазване установената в чл. 193 КТ процедура след изискани във връзка с констатираните нарушения обяснения, като фактът, че същите не били кредитирани от наказващия орган не представлява нарушение на процедурата. По гореизложените мотиви за спазена процедура за налагане на дисциплинарното наказание по отношение на вменените със заповедта нарушения съдът следва да се произнесе по въпроса извършила ли ищецът твърдените със заповедта нарушения на трудовата дисциплина. При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели са непосредствени, логични и безпротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, предвид на което ги кредитира напълно. Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства – доклад вх. № 152/14.10.2020г. и гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. Р.Д. – домакин на бл. 41АБ, се установява вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина, че на 14.10.2020г., по време на работа, за времето от 09.50 часа до 10.30 часа, ищецът Г. З. била заспала на работното си място, за което правилно работодателят приел, че нарушила чл. 126, т. 3 КТ, която норма вменява на работника или служителя задължение при изпълнение на работата, за която се е уговорил, да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа. Разпитана св. Д. излага, че тогава била домакин на бл. 41, а ищецът била портиер в същия блок. На въпросната дата ищецът била дневна смяна от 7.00 часа до 19.00 часа. Сутринта имало студенти за настаняване, които потърсили свидетеля Д., защото нямало кой да им отвори входа. На място свидетелят видяла, че ищецът З. спи в портиерната. Почукала на прозореца, но З. не реагирала. Със студентите изкарали близо час отпред – говорили, пушили, смели се. След това пуснала докладната си до директора К. за случая. От събраните по делото писмени доказателства – доклад вх. № 171/16.11.2020г. и гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. Д.С. – управител- домакин на бл. 57, се установява вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина, че на 11.11.2020г. закъсняла за дневна смяна и след като колегата й от нощната смяна А.Х. й отправила забележка за това, ищецът З. реагирала с обидни думи срещу нея „изрод“, „свиня“. Същото правилно работодателят приел, че съставлява нарушение на задълженията си по чл. 126, т. 1 КТ и т. 10 от длъжностната характеристика на ищеца да се явява навреме на работа и да спазва установеното работно време. От събраните по делото писмени доказателства – доклад вх. № 55/09.03.2021г., доклад с вх. № 68/09.03.2021г., и гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. А.Д. – домакин на бл. 17, се установява вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина, че ищецът не изпълнявала задълженията си по т. 13 от длъжностната си характеристика, приложена като писмено доказателство по делото, за поддържане на хигиената в санитарното помещение – тоалетна. Същото обстоятелство е признато извънсъдебно от ищеца в депозираните пред работодателя обяснения в процедурата по чл. 193 КТ, в които същата излага твърдения и подробни съображения за това защо намира, че не ставало въпрос за почистване на обикновена портиерска тоалетна и че други също отказвали да чистят. Установено е от работодателя нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 и т. 7 КТ. Доказва се още, че по време на дежурство на ищеца на 31.03.2021г. – дневна смяна, към 08.10 часа, свидетелят Д. установила, че ищецът З. все още не била загасила прожекторите на фасадата на блока, като след направена й забележка, ищецът се държала грубо с ръководителя си Д. в кабинета й, крещяла по неин адрес, а студенти станали свидетели на случващото се. Горното представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ и правилно работодателят ангажирал дисциплинарната отговорност на ищеца за същите прояви. От събраните по делото писмени доказателства – доклад вх. № 121/15.06.2021г., доклад с вх. № 127/15.06.2021г., и гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. Д.С. – управител-домакин на бл. 57, се установява вмененото на ищеца З. нарушение на трудовата дисциплина, че на 15.06.2021г. ищецът проявила грубо отношение спрямо С., като й крещяла пред колегата й – домакин на бл. 18 Е.А., че й била изпращала мутри и разни хора, които да я тормозят. Горното представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ. Установява се и закъснението на ищеца за работа на 21.06.2021г., признато от нея и извънсъдебно в писмените й обяснения. Същото съставлява нарушение на чл. 126, т. 1 КТ и т. 10 от длъжностната характеристика на ищеца да се явява навреме на работа и да спазва установеното работно време, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, т. 1 КТ. За горните извършени нарушения на трудовата дисциплина, доказани по делото, правилно работодателят ангажирал дисциплинарната отговорност на ищеца. Относно останалите, описани в заповедта такива, изрично оспорени от ищеца, съдът намира, че ответникът не е провел по делото дължимото от него пълно и главно доказване, тъй като събраните в тази връзка доказателства са единствено представените докладни, вкл. тази на Е.Т., която не е разпитана като свидетел по делото, и оспорените от ищеца жалби на А.Х. и докладна Р.Л.. Горните, установени по делото извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина покриват изцяло критерия системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. В случая ищецът за периода от 14.10.2020г. до 21.06.2021г., т.е. по-малко от година, извършила много повече от три нарушения на трудовата дисциплина, които не били санкционирани от работодателя, за които последният узнал от докладната от 23.06.2021г. Законодателят е посочил системните нарушения като основание, за което може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Независимо от вида и тежестта на отделните нарушения, със своята повторяемост и обстоятелствата при които са извършени, настоящият съдебен състав приема, че те обективно сочат на значително виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца. По делото несъмнено се доказа, че същата извършила осем от вменените й нарушения на трудовата дисциплина, като проявите й на грубост и неуважително поведение спрямо нейни колеги (включително пряк ръководител) сами по себе си също се характеризират със системност, у ищеца липсва критичност към дисциплинарните й прояви. Ето защо съдът приема, че при извършената преценка на тежестта на горните извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина работодателят правилно при индивидуализацията на наказанието отчел тежестта на деянието, което в достатъчна степен обосновава налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. По горните мотиви първоинстанционното решение, като правилно, на основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърдено. По разноските: Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемата страна – ответникът Софийски университет „С.К.О.“. Същият претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата 100 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъде присъдена сумата 100 лева – разноски по делото, сторени пред СГС. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд