Решение № 811 от 12.6.2018 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 415/2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е № 263 гр..Г.Оряховица, 12.06.2018г. Г орнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря М.К. и в присъствието на прокурора…………, като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№ 415 /201 8 г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Обективно съединени искове по чл.242 ввр. чл.128 от КТ, чл.262 от КT ввр. чл.150 от КТ ввр. чл.143 ал.1 от КТ; чл.262 от КT ввр. чл.140 ал.2 от КТ; чл.264 от КT ввр. чл.140 от КТ; чл.224 ал.1 от КТ; чл.66 т.7 от КТ ввр. чл.12 ал.1, ал.2 от НСОРЗ; чл.294 т.3 ввр. чл.292 от КТ; чл.245 ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Ищецът И.Н.И., представляван от адв.Пл.Г.-А. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с “Агенция за сигурност и охрана Сириус“ЕООД с ЕИК••••, са сключили Трудов договор №4162/25.07.2014г., като ищецът работи на длъжността „охранител” с място на работа: „РВД Горна Оряховица”, с основно трудово възнаграждение 340.00лв. при 8-часов работен ден, при сумирано изчисляване на работното време по утвърдени графици и доплащане за нощен труд. Този договор бил подписан със срок на изпитване за период от шест месеца, като в същото време е и срочен до приключване на договора за охрана на обекта. На практика ищецът работил една дневна смяна от 12часа от 7h00min. до 19h00min., една нощна смяна от 12часа от 19h00min. до 7h00min. и после два дни почивка. Така е полагал 15-16 дежурства месечно, всяко едно по 12 часа. Твърди се, че не му е изплащано възнаграждение за полаган нощен труд, за празнични дни и за извънреден труд. Изплащана му била само заплата, макар и в договора да имало уговорка за заплащане на нощния труд. Не му била плащана и добавката за прослужено време и останал неплатен отпуск от 10 дена за 2017г. Успоредно с този договор работодателят бил подписал и Договор№227/ДП-РВД/01.08.2014г., на основание чл.41 ал.1 от ЗОП и в изпълнение на решението за класиране като изпълнител в обществената поръчка, като в чл.4.1.19 работодателят поел задължение да заплаща на работниците транспорта от домовете им до местата, където са разположени обектите. Договорът бил прекратен със Заповед№4162/28.07.2017г., на основание чл.325 ал.1 т.4 от КТ считано от 02.08.2017г. Съгласно чл.262 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника/служителя и работодателя, но не по- малко от: 50% - за работа през работните дни; 75% - за работа през почивните дни; 100%- за работа през дните на официалните празници; 50% - за работа при сумирано изчисляване на работното време. В разпоредбата на чл. 262 ал. 2 от КТ било регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор - чл.66 ал.1 т.7 от КТ. Моли съда, да осъди ответното дружество да му заплати: сумата 530.00лв., представляваща остатък от неизплатено трудово възнаграждение(в нетен размер) за периода: 01.03.2017-30.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 200.00лв., представляваща обезщетение(в нетен размер) за неползван платен годишен отпуск(2017г. – 10дни), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 720.00лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение(в нетен размер) за положен извънреден труд за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 400.00лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение(в нетен размер) за положен нощен труд за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 200.00лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение(в нетен размер) за положен труд през официалните празници за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 500.00лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение(в нетен размер) за трудов стаж и професионален опит за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 1152.00лв., представляваща незаплатени превозни разноски/транспортно обслужване/ за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2018г. до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски. Ответникът „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ЕООД с ЕИК••••, със седалище и адрес на управление в гр.София(чрез адв. Д. С. oт СмАК) оспорва предявените искове. Не спори факта на сключено трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „охранител“ на обект РВД гр.Г.Оряховица с работно време от 8 часа дневно при сумирано месечно отчитане и договорено месечно възнаграждение в размер на 340.00лв. Съгласно Заповед№4162/28.07.2017г. трудово-правната връзка между страните била прекратена на основание чл. 325 ал.1 т.4 от КТ. Твърди се, че поради особения характер на дейността, осъществявана от работодателя, в дружеството било въведено сумирано изчисляване на работното време като работният процес на охранителите, организиран в дневни и нощни смени при спазване изискванията на максималната продължителност на работната смяна, съгласно чл.142 от КТ(установено сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде за повече от шест месеца) - форма на отчитане на работното време, посочена в чл.19 ал.3 Правилника за вътрешния трудов ред, както и в индивидуалния трудов договор на ищеца. В този случай на сумирано изчисляване на работното време, продължителността на работното време през отделените работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита положеният труд. Съдът, след като взе предвид становището на ищеца, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното: Не се спори по делото, че И.Н.И. и “Агенция за сигурност и охрана Сириус“ЕООД с ЕИК••••, са сключили Трудов договор№4162/25.07.2014г., като ищецът работи на длъжността „охранител” с място на работа: „РВД Горна Оряховица”, с основно трудово възнаграждение 340.00лв. при 8-часов работен ден, при сумирано изчисляване на работното време по утвърдени графици и доплащане за нощен труд. Този договор бил подписан със срок на изпитване за период от шест месеца, като в същото време е и срочен до приключване на договора за охрана на обекта. Успоредно с този договор, работодателят бил подписал и Договор№227/ДП-РВД/01.08.2014г., на основание чл.41 ал.1 от ЗОП и в изпълнение на решението за класиране като изпълнител в обществената поръчка, като в чл.4.1.19 работодателят поел задължение да заплаща на работниците транспорта от домовете им до местата, където са разположени обектите. Договорът бил прекратен със Заповед№4162/28.07.2017г., на основание чл.325 ал.1 т.4 от КТ считано от 02.08.2017г. Установи се, че между страните по договора е сключено Споразумение от 11.07.2017г., с което работодателят се задължил да заплати на И.Н.И. за отработения период: 01.03.2017г.-30.04.2017г. – общо 780.00лв.(по 50.00лв. на месец: -до 30.07.2017г. с остатък 730.00лв.; до 30.08.2017г. с остатък 680.00лв.; до 30.09.2017г. с остатък 630.00лв. и т.н., като последната сума е 30.00лв. до 30.10.2018г. От страна на И.Н.И. е депозирано заявление до работодателя(получено на 08.02.2018г. с известие за доставяне), с което ищецът заявява, че е получил по споразумението от 11.07.2017г. до 30.11.2017г. две плащания(от по 50.00лв.). Отправя покана до работодателя да издължи сумите по споразумението в 7-дневен срок от получаване на заявлението, като при неизпълнение уведомява противната страна, че ще потърси защита на правата си по съдебен ред. По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че за периода: 01.08.2014г.-31.07.2017г., съществуват графици за охрана на обект „РВД Горна Оряховица”. Според вещото лице ищецът е полагал труд за периода: 01.08.2014г.-31.07.2017г. по изготвените графици(и от представените на вещото лице фишове за заплати от ответното дружество). Вещотото лице установило, че работодателят не е бил начислявал и не е изплащал допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионаден опит на ищеца И.Н.И. за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г. Неизплатените допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит биха били в размер от 260.89лв.(в брутен размер) и съответно – 204.21лв.(в нетен размер). Вещото лице изчислило и: допълнителното възнаграждението за положен извънреден труд за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г., съобразно приложени графици за обект ”БДЖ–ВРЦ гр.Г.Оряховица” – общо 2937.68лв.(в брутен размер) и съответно 2299.49лв.(в нетен размер). И.Н.И. полагал извънреден труд през официалните празници за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г. по представените графици за дежурства на обект РВД Оряховица. Вещото лице изчислило и възнаграждението за положен извънреден труд през официалните празници за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г. – 469.10лв.(в брутен размер) и съответно – 367.14лв.(в нетен размер). Вещото лице изчислило и възнаграждението за положен нощен труд от страна на И.Н.И. за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г. по представените графици(в брутен размер - 248.75лв.(в нетен размер - 185.49лв.). Вещото лице установило, че неползваният платен годишен отпуск на И.Н.И. за 2017г. след прекратяване на трудовото правоотношение е в размер от 12дни, като обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ би било 262.80лв.(в брутен размер) и съответно – 236.51лв.(в нетен размер). Заключението на вещото лице е било оспорено от ищцовата страна в частта относно възнагражденията за периода: 01.08.2014г.-31.07.2017г. по изготвените графици(и от представените на вещото лице фишове за заплати от ответното дружество), предвид непредставянето им в указания срок и и съгласно изискванията на чл.183 от ГПК. До датата на приключване на устните състезания по делото не се установи посочените по-горе суми да са изплатени на ищеца. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно и му дава вяра с изключение на оспорваната му част. По делото е допусната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза относно определяне на възможните пътни разходи на ищеца И. при предвижването му от кв.“Пролет“ – ул.“Дружба“ до работното място - летище Г.Оряховица(и обратно). Вещото лице определя тези пътни разходи на базата на цената на маршрута чрез градски обществен транспорт(линия№3)за периода: 01.07.2014г.-31.07.2017г. – общо в размер на 1182.80лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно и му дава вяра. Същото не е било оспорено от страните в тази му част. С Определение от 04.06.2018г., реда на чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на претенцията на ищеца по отношение на размера на предявените искове, съответно: -за сумата 1423.98лв., представляваща неизплатено възнаграждение(в нетен размер) за положения извънреден труд за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г.; -за сумата 367.14лв., представляваща неизплатено възнаграждение(в нетен размер) за положен труд през официалните празници за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г.; сумата 236.51лв., представлявяща обезщетение(в нетен размер) за неползван платен годишен отпуск(2017г. – 10дни). Oт страна на ищеца са ангарижани гласни доказателства. Св.Николай Б.Обершков твърди, че е работил в ответното дружество(по графици) от м.септември 2016г. до края на м.юли 2017г. заедно с Диан И. на обект РВД на Летище Г.Оряховица. Графиците били съставени от регионалния отговорник на дружеството и утвърждавани от ръководителите в гр.София. На смяна работили по 4 човека от 19h30min. до 07h30min.(12часа). Заплатите им били изплащани от регионалния отговорник, за което подписвали документи. За месец се събирали 15-16дежурства. Свидетелят твърди, че самият той и ищецът са ходили на работа с личните си автомобили. Имали споразумение с ответното дружество да им заплатят неполучените заплати, но им заплатили по две заплати и след това останалите били неиздължени. Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи. Безспорно се установи по делото, че страните са били във валидно трудово правоотношение през процесния период, по силата на което ищецът като работник на длъжност „охранител” е бил длъжен да престира своята работна сила, а ответникът – като работодател съгласно чл.128 от КТ да му дължи трудово възнаграждение, съгласно договора помежду им. Съгласно чл.128 от КТ, чл.242 от КТ и чл.270 от КТ трудът е възмезден. Възмездността представлява съществена характеристика на трудовото правоотношение, което съдът намира за безспорно съществуващо и установено в настоящия казус. Възмездността на труда се изразява в това, че срещу изразходваната от работника работна сила работодателят му дължи насрещна престация, която да възмезди изразходваната от него психическа и/или физическа енергия, съставляваща съдържание на положения от човека труд. Именно затова задължението на работодателя да плаща с установените срокове уговореното трудово възнаграждение е закрепено от законодателя като основно негово задължение към работника. Следва да се има предвид, че трудовото възнаграждение включва както основното, така и допълнителните възнаграждения. Основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното плащане са съществени елементи на съдържанието на трудовия договор – чл.66 ал.1 т.7 от КТ. Съгласно чл.247 от КТ размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. Законът делегира упражняването на закрилната функция на държавно регулиране на трудовите отношения като оправомощава Министерския съвет да определи минималната работна заплата за страната – чл.244 от КТ. Минималната работна заплата се прилага за цялата страна и за всички работници/служители, независимо от отрасъла, в който са заети, от основанието за възникването на трудовото правоотношение и от формата на собствеността на страната на работодателя - публична или частна. Тя е основна заплата, т.е. е базата, към която се прибавят всички допълнителни трудови възнаграждения, и е заплата за нормално работно време, но се прилага и за работниците и служителите с намалено работно време, за които намаленият работен ден е нормален. Съгласно чл.142 ал.2 от КТ, работодателят може да установява сумирано изчисляване на работно време за период от време, който не може да бъде повече от шест месеца. Това е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време според чл.136, чл.140 от КТ се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време и при максимална продължителност на работната смяна - 12часа, а за работната седмица - 56часа. При такъв начин на изчисляване на работното време работодателят е длъжен в края на отчетния период да отчете времето отработено от конкретния работник, като часовете, получени над определената норма часове, са извънреден труд и следва да се отчетат по реда на чл.149 от КТ в специална книга, както и всяко полугодие - пред ИТ. Когато се полага труд през официални празници, независимо дали представлява извънреден труд, т.е. независимо дали е по график или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение съгласно чл.264 от КТ. За съдебното заседание ответникът по реда на чл.190 от ГПК бе задължен да представи за послужване трудовото досие на ищеца и графици за обекта ”РВД гр.Г.Оряховица”, но с непредставянето, създаде пречки за събиране на допуснати от съда доказателства, поради което, предвид гореизложеното и с оглед обстоятелствата по делото(включително и препятстването на вещото лице относно графиците и присъствените книги при изготвяне на заключение по възложената му експертиза на основание чл.161 от ГПК), у съда се затвърждава убеждението относно това, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба досежно периода, в който ищецът е полагал труд по трудово правоотношение на длъжността, която е заемал и е работил на пълно работно време при сумирано изчисляване на работното време, кореспондира с обективната истина. Съгласно чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Задължението по чл.128 от КТ включва два основни елемента: -изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със споразумение при учредяване на трудовото правоотношение; -дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в „установените срокове”. Разпоредбата на чл.270 ал.2 от КТ предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, за наличието на каквато договорка доказателства по настоящото дело не се събраха. Разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ постановява, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, установена за страната. Претенцията на ищеца включва неизплатено трудово възнаграждение за периода: 01.08.2014г.-31.07.2017г., включително. По отношение на размера на дължимото начислено неизплатено брутно трудово възнаграждение за процесния период, настоящата инстанция, на основание чл.162 от ГПК, определя същото за сумата 530.00лв., представляваща остатък от неизплатено трудово възнаграждение(в нетен размер) за периода: 01.03.2017-30.04.2017г. В настоящия случай, съдът обуславя своите съждения и въз основа на заключението на вещото лице, възприемайки същото според процесуалното правило на чл.202 от ГПК, обсъждайки го заедно с другите доказателства по делото, включително съобразявайки се с приетите за доказани факти от значение за правилното решаване на делото. Оплакването от страна на процесуалния представител на ищеца, че експертизата е изготвена на база неприети по делото документи, не следва да се отрази върху фактическите и правни изводи на съда. В определението за назначаване на експертизата по реда на чл.197 и сл. от ГПК, се посочват материалите, които се предоставят на експерта, което в никакъв случай не означава, че той е обвързан само от материалите по делото, тъй като в редица случаи би направило изпълнението на задачата му обективно невъзможно. Тъй като назначаването на експерт предполага липса на специални знания у съда, то експертът по правило не може да бъде ограничаван в източниците и методите, въз основа на които изготвя заключението си/Определение№273/09.07.2013г. по гр.дело№2912/2013г. ВКС/. Настоящият състав счита, че няма пречки страните да изразяват становища по източниците ползвани от вещото лице, в т.ч. в конкретния случай да оспорят съответния документ. От вещото лице, дало заключението при условията на знание за наказателната отговорност, която носи по чл.291 от НК, изрично е заявено, че се е запознало лично с документите, въз основа на които от него са направени констатациите и изводите в приетото по делото заключение, включително и тези, предоставени му от ответника-работодател, с твърдението, че са подписани от ищеца(ведомости за заплати). Съпоставено с приложеното споразумение от 01.07.2017г., с което се признават и неизгодни факти от страна на ответника-работодател, съдът счита, че не следва да кредитира заключението на вещото лице в тази му част. Считано от 01.07.2007г. се прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, като според чл.3 от НСОРЗ брутната заплата се състои от основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, наредбата, в друг нормативен акт или колективен трудов договор – чл.6 от същата наредба. От представения по делото трудов договор се установява, че основната заплата на ищеца е в размер на 310.00лв., като с договора не е било уговорено допълнително месечно възнаграждение за продължителна работа. Според чл.12 ал.1, ал.2 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, като за такъв стаж се зачита стажът, признат по реда на КТ за времето, през което работникът/служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Съгласно чл.12 ал.4 т.1 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника/служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Според чл.12 ал.6 от НСОРЗ, минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет. С ПМС№147/29.06.2007г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит(в сила от 01.07.2007г. - обн. ДВ бр.56/10.07.2007г.), е определен минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. От изложеното се налага извод, че допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит има задължителен характер, и определен задължителен минимален размер. По силата на чл.66 т.7 от КТ, това допълнително възнаграждение задължително трябва да се уговори в трудовия договор между страните. Задължителното изплащане на определените с НСОРЗ допълнителни възнаграждения е уредено в чл.6 ал.1 т.1 от наредбата. Заплащането на допълнително възнаграждение за продължителна работа не може да бъде дерогирано по договорен път и като елемент от работната заплата заплащането на допълнително трудово възнаграждение за продължителен трудов стаж е възложено в тежест на работодателя – чл.128 т.2 ввр. чл.244 от КТ. Страните по трудовото правоотношение могат да уговарят по-големи размери от нормативно установените, но не могат да уговарят да не се заплаща такова възнаграждение, нито да уговорят различни от предвидените в закона условия за възникване на правото за същото. Следователно, при липса на уговорка в трудовия договор за изплащане на такова допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, респективно при наличие на уговорени от страните различни от законовите условия за възникване на правото за изплащането му, на работника/служителя се дължи минималният, законово гарантиран размер на същото възнаграждение за всяка година трудов стаж. Независимо от обстоятелството, че в текста на самия трудов договор не е било договорено такова допълнително трудово възнаграждение, същото остава да е правно дължимо от работодателя за процесния период. Съдът, на основание чл.162 ввр. чл.197 от ГПК/обсъждайки заключението на вещото лице/, определя същото за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г. – 260.89лв.(в брутен размер) и съответно 204.21лв.(в нетен размер), която сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца. В останалата част до пълния предявен размер от 500.00лв.(в нетен размер) искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Понятието „извънреден труд” е легално дефинирано в чл.143 ал.1 от КТ, като за такъв се посочва трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. Извънреден труд има в конкретен случай, за дадено лице, когато работникът работи в повече от установеното за него чрез трудовия договор, КТД или КТ. Съгласно чл.150 от КТ за положения извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, уговорен между работника и работодателя, който определя според времетраенето на работата или според изработеното съгласно чл.262 ввр. чл.247 от КТ. При сумирано отчитане на работното време или нормата, работното време се определя като произведение от броя на работните дни и нормалната продължителност на дневното работно време, установена в чл.136 ал.3 от КТ, а отработените часове се изчисляват след превръщане в дневни на нощните часове в нощните смени и смесените смени, признавани за нощни. За времето, през което се полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или според изработеното. Това зависи от прилаганата, според сключения трудов договор система на заплащане на труда. Освен това, съгласно чл.262 от КТ се заплаща и увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя в индивидуалния трудов договор или определено с колективния трудов договор, но не по-малко от: -50 на сто - за работа през работните дни; -50 на сто - за работа при сумирано отчитане на работното време. Когато не е уговорено друго, увеличението за извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В този смисъл и съобразявайки се със заключението на вещото лице и на основание чл.162 ввр. чл.197 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на И.Н.И. за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г. - сумата 1816.90лв.(в брутен размер) и съответно сумата 1423.98лв.(в нетен размер). Във всички случаи на работа - и при нормиран и при ненормиран работен ден, през официалните празници положеният труд се заплаща според уговореното, но не по малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор – чл.262 ал.1 т.3 от КТ и чл.263 ал.2 от КТ. Така че, няма значение дали се касае за извънреден труд или не - чл.264 от КТ. В цитирания чл.264 от КТ е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника/служителя/ се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. За тези работници/служители/, за които работата в деня на официалния празник се счита за извънреден труд, увеличението се определя на база не по-малка от удвоения размер на уговореното възнаграждение, т.е. те трябва да получат не по-малко от четворния му размер. Установи се(от кредитираното заключение на вещото лице), че за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г. ищецът И. е полагал труд през официалните празници. По отношение на размера на дължимото неизплатено трудово възнаграждение за положен труд през време на официалните празници труд, съдът, съгласно чл.162 ввр. чл.197 от ГПК/обсъждайки заключението на вещото лице/, определя същия за сумата 469.10лв. за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г./в нетен размер – 367.14лв./. Съгласно чл.140а ал.1 от КТ работници/служители/, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл.140 ал.2 от КТ, както и работници/служители/, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници/служители/, които полагат нощен труд. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7часа. Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от МС, а самият размер на възнаграждението се определя според времетраенето на работата или според изработеното съгласно чл.261 ввр. чл.247 от КТ. Конкретно, съгласно чл.261 от КT положеният нощен труд се заплаща с увеличение, което е регламентирано и се изчислява по реда на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл.8 на цитираната наредба е предвидено и заплащането на допълнително трудово възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него между 22h00min. и 6h00min., чийто минимален размер е 0.25лв./час. Това възнаграждение е допълнително към основното, то се заплаща за положения нощен труд не като единствено, а като допълнително възнаграждение. По отношение на размера на дължимото неизплатено трудово възнаграждение за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г., съдът съгласно чл.162 ввр. чл.197 от ГПК/обсъждайки заключението на вещото лице/, определя същия за сумата 248.75лв.(в брутен размер) и съответно 185.49лв.(в нетен размер). В останалата част до пълния предявен размер от 400.00лв.(в нетен размер) искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Според чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В цитираната разпоредба е уредено субективно право на работника/служителя/ при прекратяване на правоотношението да получи съответното парично обезщетение при съществуващата хипотеза. В този смисъл отговорността на работодателя по чл.224 ал.1 от КТ е договорна, като при липсата на уредба в КТ се прилага общите правила на ЗЗД. Паричното вземането по чл.224 ал.1 от КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник/служител/ е могъл да иска изпълнение/. При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция в рамките на своите правомощия по чл.162 от КТ и с оглед заключението на вещото лице, намира, че предявената от ищеца претенция за заплащане на обезщетение с правно основание чл.224 ал.1 от КТ е основателна до размер на 262.80лв./брутен размер/ за неползван платен годишен отпуск за 2017г. – 12дни, съответно в нетен размер – 236.51лв. Нормата на чл.294 от КТ предвижда, че работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно. Като това право на работниците може да е предвидено в КТД. Съгласно чл.2 и чл.6 от Наредбата организациите и учрежденията осигуряват чрез собствен или обществен транспорт превозването на работниците и служителите от населеното място до организацията или учреждението, когато те се намират извън чертите на селището, като могат да заплащат до 90% за автобусен транспорт. Средствата за социално-битово и културно обслужване на работниците се финансира със средства от работодателя и от други източници, а начинът на използването им се определя с решение на общото събрание на работниците и служителя – чл.292 и чл.293 от КТ. Целта е да се подобри битът на работниците и служителите и да се повиши производителността на труда. В чл.294 от КТ се дава примерно изброяване на дейности, за които могат да се използват средства СБКО. Няма пречка разходите за СБКО да се получават пряко от работниците и служителите в пари или в натура. Както се посочи, между ДП„РВД“ и АСО„Сириус“ЕООД е бил сключен Договор№227/ДП-РВД/01.08.2014г., на основание чл.41 ал.1 от ЗОП и в изпълнение на решението за класиране като изпълнител в обществената поръчка, като в чл.4.1.19 работодателят поел задължение да заплаща на работниците транспорта от домовете им до местата, където са разположени обектите. По делото е установен факта, че до месторабота на ищеца следва да бъде използван автобус. След проучвания вещото лице в експертизата е посочило, че е налице среден разход за билет от 1.20лв.(за 2014г.-2016г.) и билет от 1.00лв.(25.12.2016г.-04.03.2017г.) от кв.“Пролет“ в гр.Г.Оряховица до спирка Летище Г.Оряховица. Съдът прие да кредитира графиците, съхранявани у работодателя за броя на положените смени от ищеца при сумарно изчисляване на работното време. Следователно за периода: 25.07.2014г.-02.08.2017г. ищецът е положил(76дежурства за 2014г., 167дежурства за 2015г., 162дежурства за 2016г., 106дежурства за 2017г.), или на ищеца му се дължи сумата от 1182.80лв. за транспортни разходи. По изложените съображения предявения иск е основателен в пълния му размер от 1152.00лв.(претенцията следва да се уважи в претендирания размер, а не в доказания). В рамките на настоящото производство ищецът е предявила и претенция с правно основание чл.245 ал.2 от КТ за заплащане на лихва за забава от страна на ответника при изплащане на договореното трудово възнаграждение след определената дата. Според чл.270 ал.1, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща там, където се извършва работата авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Тази разпоредба визира определен срок на погасяване на дължимата престация, която е станала изискуема. КТ съдържа специална уредба на въпроса за обезвредата, която работодателят-длъжник трябва да заплати на работника или служителя-кредитор при забава, която произтича от неизплатено трудово възнаграждение. Тя е определена в размер на основния лихвен процент за съответния период - чл.245 ал.2 от КТ. Ето защо съдът следва да присъди и законната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2018г. до окончателното им изплащане. По отношение на лихвата върху обезщетенията като приложение на общата норма на чл.86 от ЗЗД настоящата инстанция счита, че действува абсолютното правило, че тя се дължи след покана, а ако тя не е връчена – от датата на завеждане на исковата молба. В този смисъл е и аргументацията, изложена в Тълк.решение№3/1996г. на ОСГК на ВКС. Ето защо, съдът следва да присъди и законната лихва върху сумата 262.80лв., представляваща брутният размер обезщетение/в нетен размер – 236.51лв./ по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2017г.(7дни), считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2018г. до окончателното им изплащане. При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата 372.67лв. (50.00лв.+50.00лв.+72.67лв.+50.00лв.+50.00лв.+50.00лв.+50.00лв.), представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 230.00лв., представляваща разноски за вещо лице, както и както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 350.00лв.(адв.възнаграждение), които ответното дружество следва да му заплати. На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно възнагражденията и обезщетенията за работа. Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.315 ал.2 от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът