Решение № 123 от 11.6.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 242/2026 г.
Окръжен съд - Враца11.06.2026reporting judge Христо Николов Христов
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/26.03.2026 г., постановено по гр. д. № 1262/2025 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА М. В. М., с ЕГН ••••••••••, с адрес ••• да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с ЕИК 106513772, със седалище гр. Козлодуй, представлявано от И.А. - Изпълнителен директор, разноски по въззивното производство в размер на 200,00 евро.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
- _______________________
- _______________________
Grounds
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано по въззивна жалба, подадена от М. В. М., с ЕГН ••••••••••, с адрес ••• против решение № 99 / 26.03.2026 г. по гр. д. № 1262/2025 г. на Районен съд – Козлодуй, с което са отхвърлени предявените исковете от М. В. М. против „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с ЕИК 106513772, със седалище гр. Козлодуй, представлявано от И.А. - Изпълнителен директор по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението му за незаконно и отмяна на Заповед № НК-19/08.08.2025 г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовият му договор е прекратен; по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност Старши оператор „•••“ (СОТО), П-ЕП2-Е-ОЕД-ЕТО-ТОК в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за шест месеца, считано от 15.08.2025 г. до 15.02.2026 г., в размер на общо 36 000,00 лева, 18 406,51 евро, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани. С решението е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. В. М. да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, разноски по делото в размер на 200,00 евро. Жалбоподателя твърди, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, необосновано и незаконосъобразно, поради което иска постановяване на ново решение по същество на спора, с което бъдат уважени предявените от него искове. При постановяването на съдебния акт съда правилно приел наличие на нарушение на императивна норма на чл. 193 КТ, поради което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушава чл. 195, ал. 1 КТ, като неясна, а с това и немотивирана. Това разбиране на съда било отнесено за първото нарушение на ищеца за даване на две разпореждания за захранване. Изложеното сочело формирането у съда на разбиране за различни нарушения/деяния, и носене на отделна и самостоятелна отговорност за всяко едно от тях, въпреки че работодателя наложил едно общо наказание, съобразно общата им тежест, поради предоставената му от закона оперативна самостоятелност, която обаче подлежала само на проверка от съда, а не на изземване й, чрез премодулиране и налагане на самостоятелни наказания. Нямало изложени разбирания в съдебния акт, за това кое от основанията, хипотезите по чл. 190 от КТ, се приема че е осъществено от М.. Такова основание нямало посочено и в заповедта за дисциплинарно уволнение, за да му се наложи наказанието „Уволнение" по чл. 187, ал. 1, т. 10 и чл. 188, т. 3, доколкото не всяко нарушение на трудовата дисциплина водело до дисциплинарно уволнение по чл. 190 КТ. Изложеното разбиране от съда, че за „второто/бездействие" нарушение е спазена процедурата по чл. 193 КТ, тъй като му е зададен въпрос - „Кого, кога и как уведомихте в съответствие с действащите правила за заливане на аванкамерата на 6VC11N01 на 29.07.2025г. ?", се отклонявало от стандарта спазван от същия съд, по същото дело, досежно прилагане на чл. 193 КТ по отношение на „първото/две действия/" нарушение. При сравнителен анализ на двете тези на съда, било видно, че прецизността по прилагане на нормата на чл. 193 и чл. 195 КТ, била изоставена при обсъждането на „второто" нарушение по заповедта за дисциплинарно наказание. Нямало поставен въпрос кого поименно/длъжност е следвало да се уведоми, кои са тези действащи правила, кое е своевременното уведомяване по тези действащи правила /секунди, минути, часове, от кой момент-осъществяване събитие, узнаване, отстраняване му. От мотивите на съдебния акт прозирал стремеж към добавяне вина на работника, дори и извън предмета на деянието, за което бил наказан със заповедта за дисциплинарно наказание - „Според съда СОТО М. извършил друго нарушение на трудовите си задължения по длъжностна характеристика, като знаел и следвало да знае. Тъй като не бил наказан за това нарушение и съдът бил обвързан от фактическите констатации на работодателя, го обсъжда само за пълнота на анализа, което било в разрез с функцията на съда по ръководство и решаване, но не и по формиране на субективна страна за субекта. Изоставянето от съда на прецизността при точното прилагане на нормите на чл.193 и чл.195 КТ и по отношение на „второто/бездействие/" нарушение на М. логично довело и до последващото изместване на фокуса от същината на спора, и налагането на ново наказание , но вече от съда. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, сочела че същото се налага защото за произтеклото събитие не е докладвано своевременно. Според решаващите мотиви на съда обаче М. не докладвал за това на горестоящия служител на когото бил оперативно подчинен Д.. Тоест, според съда М. правилно бил наказан, но за това че не докладвал, докато по заповедта на работодателя бил наказан за това, че не докладвал своевременно, което очевидно били различни деяния, без да е налице идентичност в тях. Необосноваността на съдебния акт се проявявала и в съждението, че съдът намира, че с това си бездействие ищецът е допуснал нарушение на задълженията си по длъжностна характеристика, тъй като съгласно т. 4.2.2.8, той следвало да уведоми висшестоящия оперативен персонал за открити в рамките на смяната дефекти по оборудването, за което отговаря. Подобно нарушение в проверяваната за законосъобразност от съда заповед за дисциплинарно наказание на М. нямало. Заповедта за дисциплинарно наказание, сочела че М. допуснал нарушение на т.4.2.2.20 от Длъжностната си характеристика, за което му било наложено наказание от работодателя, но не и нарушение на т. 4.2.2.8 от Длъжностна характеристика, за което бил наказан от съда. Състава на съда безкритично приел становището на работодателя, че М. не е уведомил висшестоящия си оперативен ръководител Д., който единствен вписал в дневника си осъщественото наводняване и дрениране на втора аванкамера, и то след като бил уведомен от И. Т. и намиращия се с него М.. Кой точно от тях, какво и в кой момент уведомявал, по телефон, или лично нямало безспорни доказателства, а такъв критичен анализ на гласни доказателства не бил изложен от съда, тъй като последния приел, че е налице липса на уведомяване. Стоял въпроса, без отговор, защо няма подобен запис в дневниците на всички останали оперативни длъжности, на които било съобщено по-късно., защо те не са отбелязали със звездичка, това което им станало известно. Стоял и въпроса имало ли забавено съобщаване, или изобщо липсвало съобщаване. При аргументиране законосъобразността на наказанието, съответстващо на тежестта на „второто/бездействие" на М. съдът сочел, че атомната централа е стратегически обект от значение за националната сигурност, поради което към работниците и служителите в същата следвало да има завишени изисквания при изпълнение на трудовите задължения. Логичният въпрос бил тези изисквания само за М. ли се спазват и прилагат от съда, или би следвало да се отнасят за всички работници и служители. Тъй като от бездействието на М. било невъзможно да произтече наводняване на 6VC11D02 /помпа/, ако на самата арматура имало и допълнителната изисквана табела „Оборудване с дефект" дефект регистриран в информационната система на 26.07.25 г. под № 25.36.ДЕФ.2412, който бил констатиран от СКУ, тъй като арматурата не уплътнява, не дозатваря. Именно поради това ОСС Т.Т. погрешно осъществила превключването, което довело до наводняване на аванкамерата. Това бездействие не било възможно да доведе до наводняване на втора аванкамера, ако обратен клапан бил в изправност, което би изключило постъпването на вода във втора аванкамера, дори и при отворени задвижки 6VC11S03 и 6VC11S04. Тази неизправност на предадено за експлоатация съоръжение не била известна, а същата била непосредствена причина на настъпилия резултат - наводняване на втора аванкамера. Това бездействие не би довело до застрашаване на когото и да било, ако бил открит огневи наряд по предвиден за това ред, касаещ работа във втора аванкамера от работници на „АТОМЕНЕРГОРЕМОНТ" ЕАД гр. Козлодуй, и за същия била поставена съответна табела. Тези факти били установени по делото, въпреки което не били обсъдени в постановеното решение. От събраните доказателства била видна липса на добра координация във взаимотношенията на отделните екипи и допуснати грешки от различни служители при изпълнение на разпореждането. Изготвената заповедта с наказание дисциплинарно уволнение за М. била поради това, че на 29.07.2025 г. бил захранен 6VC11N01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка) и 6VC11S04 (задвижка), въпреки че на 6VC11S04 (задвижка) имало табела „Не включвай. Работят хора." и без да съгласува действията си със СОУТ, 6VC11S04 (задвижка) била отворена по погрешка. Наводняване на аванкамера на втора помпа 6VCIID02 можело да доведе до застрашаване на живота и здравето на работещите в нея. За произтеклото събитие не било докладвано своевременно. В заповедта било записано, че извършеното от М. е в нарушение на изискванията на Длъжностната характеристика на Старши оператор ••• по т. 4.2.2.4 „Осъществява изпълнението на операции по пускане, спиране изменение на режимите на работа на турбогенератора и спомагателното оборудване, превключването на технологичните схеми, съгласно указанията на СОУТ." - служителят не е обезпечил получаването на указания от СОУТ и по т. 4.2.2.20 „При констатиране на нарушения свързани с безопасното Изпълнение на дейностите по втори контур информира своевременно висшестоящите органи, съгласно регламентираните за „АЕЦ Козлодуй” ЕАД процедури" - след като осъзнал допуснатата грешка, служителят е предприел действия по уплътняването на арматурата, но не е уведомил непосредствен оперативен рьководител за това и в нарушение на Инструкция по качество. Оперативни взаимоотношения, peг. N ° 30.0Е.О0.ИК.11/ 0 7 по т. 3.5.1.1. „Висшестоящият персонал, като правило, трябва да издава нарежданията си към оперативния персонал чрез непосредствения му оперативен ръководител с изключение на аварийните ситуации - служителят с извършил разпореждане, без да има право на това съгласно правилата за оперативни взаимоотношения. Посочено е, че с действията си М. не е спазил задълженията си съгласно чл. 126, т. 13 от КТ, да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата, а именно: от Длъжностната му характеристика, както и на чл. 65, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД и е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 10 КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени не е докладвал своевременно на прекия си ръководител за възникнал инцидент - наводняване на аванкамера на помпа. В хода на първоинстанционното производство се установило, че И., съгласно утвърдените процедури, не получава нареждания за работа си от М.. В конкретния ден извършвал работа на едно и също място с М.. Съгласно отговор на вещото лице в отговор № 4 било отбелязано, че съгласно вътрешните правила в АЕЦ за изпълнение на Разпореждане № 93/29.07.2025 след получаване на нареждане от И. Д. да включи решетка 6VA11N01, М. следва да съгласува това с И.Т.. В случая като собственик на помещението, И.Т. координарал работата както на М. М., така и на И.. В свидетелските показания на И. било записано, че той работи в различен цех, но бил в една смяна с М. и по поставената задача имали съвместни задължения, той трябвало да захрани арматури, казано му било, че на място ще бъдат уточнени арматурите, които ще се захранват. Съгласно вътрешните правила собственикът на помещението следвало да координира изпълнението на задачата. И. намерил на място И. Т. и той му дал указания да подаде напрежение на филтър 6VC1 и на задвижка S03 и S04, като два пъти му повторил задвижка S04. И. не подавал напрежение и се връщал, за да попита втори път И.Т., защото установил, че имало табела „Не включвай, Работят хора". Но него го нямало. Видял в пушалнята М. и преминавайки го попитал дали да дава напрежение. Отговорът на М., бил в смисъл, че каквото са му наредили, да изпълни. Това са арматури на турбинно отделение, но тяхното звено трябва да ги захрани. По отношение на Т., в свидетелските показания, тя правела признание, че е извършила грешка като е пуснала на 6VC11S04 (задвижка) по погрешка. Нареждане от М. нямало. А узнаването за извършената грешка, М. разбрал от И. Т., който е й нейн съпруг, а не от Т.. За грешката си тя първо казала на Т.. За аварията И. Т., като пряк ръководител и собственик на помещението докладвал на прекия началник на М. - Д. след приключване на аварийните работи по спиране на наводнението. В показанията си прекия началник Д., споделил, че уведомил старши оператор СКУ да се захранят филтри на първа помпа, а не задвижки S03 и S04. Узнал за наводнената аванкамера от Т.. В решението си първоинстанционният съд установил правилно, че работодателят е допуснал нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ. Тъй като за твърдяното нарушение за даване на две разпореждания за захранване на 6VCIIN01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка) и 6VC1IS04 (задвижка) на М. не били поискани обяснения, била дадена възможност за обяснение предвид това, че зададените въпроси от работодателя са общи и не съдържат никаква фактическа конкретика за това нарушение. Което означава, че на практика на ищеца не са искани обяснения. Поради това нарушение в дисциплинарната процедура и съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ, в тази част - за нарушението по даване на разпореждане и повторно разпореждане за захранване на 6VC1IN01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка) и 6VC11S04 (задвижка) заповедта за дисциплинарно наказание се явявала незаконосъобразна. В частта заповедта за дисциплинарно наказание била издадена и в нарушение, но приемала, че липсата на уведомяване на прекия началник е такова лично виновно неизпълнение на трудовите задължение, което води до налагане на най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение". В тази част изводите на първоинстанционния съдия били неправилни, защото и за това на било поискано обяснение от М.. Решението на първоинстанционния съд било необосновано и незаконосъобразно по съображения, че работодателят не поискал конкретно обяснение за твърдяното нарушение - липса на доклад към прекия ръководител и причините за това. Изведеният извод, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение" следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно не кореспондира със събраните доказателства, факти и константна съдебна практика за прилагане на най-тежката дисциплинарна мярка за наказание на един служител или работник, каквато е дисциплинарното уволнение. Първоинстанционният съд не отчел като смчекчаващи вината обстоятелства адекватни действия за овладяване на ситуацията и за своевременно отстраняване на всички потенциални отрицателни последици, всеки един от екипа предприел извършването на определено действие - ОСС Т., НСТО Т. и СОТО М. незабавно. В резултат на това за работодателя не настъпили вреди. Те не чакали указания, а непосредствено предприели действия за спиране на наводняване на камерата. На следващо място, съдът неправилно възприел, че М. е извършил разпореждане за работата на И.. Съществен факт, от значение, но не обсъден бил, че И. Д. бил уведомен от Т.. От събраните по делото гласни доказателства (свидетелски показания) това се установявало и липсата на формален доклад от страна на М. не довела до липса на информираност у ръководството. Неправилно бил приложен чл. 189, ал. 1 КТ и налице била необоснованост да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. С обжалваното решение първоинстанционният съд приложил неправилно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, като достигнал до незаконосъобразен и необоснован извод за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение". Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, при определяне на дисциплинарното наказание работодателят следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при извършването му и поведението на работника или служителя. В конкретния случай първоинстанционният съд ограничил преценката си единствено до формалното установяване на неизпълнение на задължение (недокладване), като приел, че това само по себе си обосновава законосъобразността на дисциплинарното уволнение. Подобен подход бил в пряко противоречие както със закона, така и с установената съдебна практика, изискваща цялостна и задълбочена преценка на всички релевантни обстоятелства. Неправилно било възприето, че М. нареждал действия на други служители. Дадените от него отговори не били обвързващи и не представлявали разпореждания. Също така неоснователно било прието, че нареждал включване на конкретно съоръжение, като по делото било установено, че подобни действия не са били съгласувани с него и не са му били пряко докладвани. Безспорно било установено, че при възникналата аварийна ситуация екипът действал незабавно и адекватно, в условията на неотложност, като били предприети всички необходими действия за ограничаване и преустановяване на настъпващите неблагоприятни последици. Дори да се приеме наличието на формално нарушение на трудовата дисциплина, при индивидуализацията на дисциплинарното наказание не били съобразени следните съществени обстоятелства: липсата на настъпили вредни последици за работодателя, като предприетите действия предотвратили такива; когато от нарушението не са произтекли вредни последици, не можело да се квалифицира като „тежко" по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ и да обоснове уволнение; обстоятелството, че информация за инцидента достигнала до съответните ръководни длъжностни лица по друг ред, с което била постигната целта на задължението за докладване; изолираният характер на твърдяното нарушение, при липса на предходни дисциплинарни наказания и при наличие на добри характеристични данни за служителя; спецификата на ситуацията като аварийна, при която съгласно вътрешните правила е допустимо предприемането на незабавни действия при условията на оперативна самостоятелност. От съвкупната преценка на доказателствата се налагал изводът, че е налице комплекс от организационни и координационни пропуски, които не могат да бъдат вменени във вина на М.. Включително, действия са предприети от други служители без съгласуване с него, като той бил поставен в обективна невъзможност да упражни контрол. Справедливостта и пропорционалността изисквали да бъдат взети всички обстоятелства под внимание. Налице били обективни смекчаващи вината обстоятелства, като светкавичната реакция за недопускане на вредни последици за работодателя. Във фактическата обстановка имало личностни отношения, които не са били изтъквани досега като това, че НТСО Т., ръководител в изпълнението на разпореждането е съпруг на ОСС Т., която предприела погрешните действия, които не била съгласувала със СОТО М.. За допусната грешка М. от НСТО Т., което показателно, че инструкциите за правилата на субординация не са прилагани с абсолютната формална строгост. Смисълът и целта на задължението за доклад на висшестоящият служител било да бъде получено нареждане за извършване на определени действия. В ситуация на спешност, незабавната реакция на екипа по спешност за преустановяване на наводнение била решаваща. В инструкцията за оперативните взаимоотношения между оперативния персонал на ЕП-2 и т. 3.5.1.1, цитирана в решението, било посочено изключение, което позволява на оперативния персонал да действа незабавно и при оперативна самостоятелност в случай на аварийни ситуации, „ Висшестоящият персонал, като правило трябва да издава нарежданията си към оперативния персонал чрез непосредствения му оперативен ръководител, с изключение на аварийните ситуации." СОТО М. действал адекватно и своевременно за предотвратяване на негативни последици. Това било най-важното и съществено обстоятелство, което предотвратило значими щети от допуснати поредица от грешки във веригата от оперативни взаимоотношения. Наложеното наказание „уволнение" било явно несъразмерно в общата картина от допуснати грешки. Дисциплинарно наказание „уволнение" се явявало несъразмерно тежка санкция за нарушението и противоречало на принципите на справедливост и пропорционалност, поради което същото следвало да бъде отменено. Предвид изложеното неправилно било приемането на квалификация на нарушението като „тежко", а за да бъде наложено дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, нарушението трябва да бъде „тежко". Преценката за тежестта се правела именно въз основа на критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ. Имало незабавна и адекватна реакция от екипа за неутрализиране на негативни последици. При положение че са взети мерки, висшестоящият персонал бил информиран за извършените действия, за преустановяване на наводняване на аванкамерата, не можело да бъде определен като „тежко" нарушение, застрашаващо в значима степен интересите на работодателя. Съдебната практика била последователна, че в подобни хипотези законосъобразно било налагането на по-леко наказание, но не и на най-крайната мярка. В цитираното решение № 461 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г., ВКС, III г. о., в обжалвания акт, изрично се сочело, че критериите (тежест, обстоятелства, поведение) са кумулативни - работодателят трябва да е оценил и трите. Нарушаването на това изискване правело заповедта за уволнение незаконосъобразна само на това основание, без да е необходимо съдът да разглежда нарушението по същество. Не били обсъдени в решението тези кумулативни предпоставки за определяне тежестта на извършеното нарушение. Тежестта на нарушението се определяла не само от прекия размер на вредите, но и от значението на неизпълненото задължение за работния процес. В случая недокладането на СОТО М. веднага на СОУТ И. Д., при положение че това е направено от НТСО Т., не било тежко нарушение на правилата, което да е довело до застрашаване на връзката между оперативните звена и субординация за изпълнение на задължения. По отношение на друго цитирано решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ВКС, III г. о., било засегнато значението на тежестта на нарушението като изрично било посочено, че следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, което в случая първоинстанционният съд не направил. В обжалваното решение не било обсъдено значението на това, че СОУ Д., прекият ръководител на М., е уводемн за техническата авария от НСТО Т.. А двамата М. и Т. са били заедно при отстраняване на аварията. Формално протоколът можел да е нарушен, но целта и смисъла на задължението за докладване на прекия ръководител било извършено. Проверка на съразмерността била от основно значение при налагане на дисциплинарно наказание. ВКС подчертавал, че съдът е длъжен служебно да провери дали наложеното наказание съответства на нарушението. Ако нарушението е леко или е първо за служителя, а е наложено най-тежкото наказание, съдът можел да го отмени като несъразмерно, дори нарушението реално да е извършено. Поради което с решението за потвърждаване на дисциплинарното наказание необосновано и несправедливо се потвърждавала най-тежката санкция в КТ - дисциплинарно уволнение и неоснователно исковете на М. М. се отхвърлят. Претендира разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД. В отговора се заявява становище, че обжалваното решение е законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон, макар в мотивите му в частта за първото нарушение (даване на две разпореждания за захранване на филтър 6VC11N01, задвижка 6VC11S03 и задвижка 6VC11S04), съдът неправилно да е приел, че работодателят е допуснал нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ. Крайният извод на първоинстанционния съд бил напълно правилен. Обжалваното решение в мотивите за второто нарушение, свързано с неуведомяването, както и в частта на диспозитива, било законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон. Оспорва изцяло подадената въззивна жалба като неоснователна, недоказана и необоснована. Изложените в нея твърдения целели единствено да оправдаят защитната теза на жалбоподателя, но те не кореспондирали нито с фактическата обстановка, нито с приетите по делото доказателства или приложимите материалноправни и процесуални норми. Във въззивната жалба се излагали твърдения, детайлно разгледани в първата инстанция, по които „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД изразил становище в депозирания отговор на исковата молба, в допълнителни молби, както и в писмената защита по делото, което поддържа и пред въззивната инстанция. Счита, че не е необходимо тези доводи да бъдат преповтаряни, доколкото по делото били приети множество доказателства, които по безспорен начин оборват защитната теза на М. М.. Проява на изключителна недобросъвестност било, че в жалбата си М. М. поставял въпроси. Изразявал „неясноти“ относно процедури, които са детайлно и императивно уредени в Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, Наредбата за осигуряване на безопасността на ядрените централи и издадените въз основа на тях вътрешни правила на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. По този начин жалбоподателят се опитвал да извлече смекчаващи вината му обстоятелства от собственото си противоправно поведение. Като служител в стратегически обект от национално значение и част от оперативния персонал, жалбоподателят преминал през специализирано обучение и периодични проверки на знанията именно върху тези нормативни актове. Твърденията му, че не е наясно с конкретиката на задълженията си или с характера на исканите обяснения, влизали в остро противоречие с неговата длъжностна характеристика, длъжностната инструкция и професионалната правоспособност на СОТО. Поставянето на въпроси, чиито отговори се съдържали в основните за длъжността му инструкции, представлявали злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ. Жалбоподателят се опитвал да прехвърли върху съда собствената си отговорност по познаване и прилагане на правилата за безопасност, като целял да създаде илюзия за „неяснота“ там, където налице било единствено неговото нежелание да спазва установения технологичен ред. Аргумент в тази насока били разпоредбите на действащите подзаконови нормативни актове. Твърденията за неяснота относно задължението за незабавно уведомяване са изцяло неоснователни, предвид стриктната нормативна уредба: В Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи: Чл. 86, ал. 1: При възникване на авария, сериозна повреда или нарушаване на режима на работа дежурният незабавно уведомява старшия дежурен на смяната и ръководителя на експлоатацията и предприема необходимите действия за нормализиране на обстановката.; Чл. 86, ал. 2: При възникване на опасност от пожар, взрив или злополука дежурният взема всички зависещи от него мерки, включително изключване на съоръжения, след което незабавно уведомява висшестоящия оперативен и ръководен персонал.. В енергетиката терминът „незабавно“ предполагал отразяване на действието в момента на неговото извършване, за да се гарантира ядрената и технологична безопасност. Всяко твърдение за действия, които не са отразени своевременно в дневника, съставлява признание за тежко нарушение на трудовите задължения. В Наредба за осигуряване на безопасността на ядрените централи (НОБЯЦ) - Чл. 188, ал. 1: Оперативният персонал експлоатира ЯЦ в съответствие с писмени експлоатационни инструкции и процедури. Стриктното спазване на инструкциите е съществен елемент на политиката на безопасност.. В тази връзка следвало да се има предвид, че в Инструкция по качество „Оперативни взаимоотношения“ (ид. № ЗО.ОЕ.ОО.ИК.11) изрично бил регламентиран редът за докладване и уведомяване, който жалбоподателят познавал и бил длъжен да прилага. Неоснователни били твърденията на М. М. относно наличието на дефекти по оборудването, предвид следните разпоредби: Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи: Чл. 110.
Постоянният контрол на техническата експлоатация се осъществява от оперативния и оперативно-ремонтния персонал, а периодичният контрол — от длъжностните лица, отговорни за техническата експлоатация.
Контролът се осъществява в обем и по вид в съответствие с изискванията на тази наредба и вътрешните инструкции.
Резултатите от проведения контрол се отбелязват в дневници (за обходи, дефекти, разпореждания и др.).; Чл. 88. Редът за предаване и приемане на дежурство в смяна се определя с вътрешна инструкция, утвърдена от работодателя.; Чл. 89. Предаващият дежурството в смяната запознава приемащия със състоянието и режима на работа на основните съоръжения, с направените изменения в схемите за захранване, управление, защити, контрол, сигнализация, както и за: 1. изведените съоръжения за ремонт и съоръженията, оставени в оперативен резерв; 2. съоръженията с отклонение в режима на работа, които трябва да се наблюдават с повишено внимание; 3. възникналите извънредни обстоятелства по време на дежурството.; Чл. 90. Приемащият дежурство в смяна е длъжен: 1. да обходи уредбите и съоръженията преди застъпване на дежурство; 2. да се запознае с измененията в нормалната схема на уредбите, състоянието на основните съоръжения и предстоящите превключвания/извеждания в ремонт; 3. да се запознае със записите в различните дневници, направени от предшестващите дежурни и от ръководния персонал, както и с нарядите (нарежданията), по които се извършват работи; 4. да провери и приеме: ключовете от помещенията, ключовете за деблокиране на електромагнитните блокировки, инструкциите, дневниците и ведомостите; 5. да запише в оперативния дневник състоянието на съоръженията; 6. да съобщи на висшестоящия дежурен за встъпване в дежурство и за нередностите, забелязани при приемане на смяната.; Чл. 91.
Предаването и приемането на смяната се оформя в оперативния дневник с подписите на приемащия и предаващия дежурството.. В допълнение, липсвало нормативно изискване за поставяне на табели „Оборудване с дефект“. В чл. 126 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения изчерпателно са посочени знаците и табелите, които се поставят, но сред тях не фигурира табела за дефект. Отговорност на служителя е била да отрази състоянието в дневника, а не да черпи оправдания от липсата на несъществуващи в нормативната уредба табели. В процесния период М. М. е изпълнявал функциите на „допускащ“ по действащите наряди за работа във втора аванкамера, които същият лично е открил и закрил по време на своята смяна. Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, в качеството си на допускащ, служителят отговаря пряко за безопасността на работното място. Съгласно т. 3.7.1, т. 3.7.24 и т. 3.7.25 от Инструкция по качество „Оперативни взаимоотношения“ (ид. № ЗО.ОЕ.ОО.ИК.11), М. М. е бил уведомен за откритите, отстранените и неотстранените дефекти, както и за действащите наряди и условията по тях. Същият е бил запознат със състоянието на подконтролното му оборудване, като съгласно т. 4 от ДИ на СОТО е бил наясно, че задвижка 6VC11S04 е със снето напрежение поради работа по неелектрически наряди. Фактът, че той е закрил нарядите, без да отрази настъпилото наводняване или каквито и да е нередности по съоръженията, и без да уведоми по нормативно определения ред, бил пряко доказателство за неизпълнение на законовите му задължения за контрол. Следователно твърденията му за „неяснота“ на въпросите били неоснователни, тъй като вменената му по закон отговорност на допускащ изисква пълно познаване на състоянието на обекта във всеки един момент от смяната. Изцяло неоснователни били твърденията на М. М. относно липсата на „огневи наряд“. От разпита на свидетелите — служители на фирмата изпълнител, работили по наряд във втора аванкамера — се установило по безспорен начин, че естеството на извършваните дейности не е налагало откриването на допълнителен „огневи наряд“. Съгласно чл. 62, ал. 1 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, работата в действащи неелектрически уредби и мрежи се извършва с наряд, какъвто в конкретния случай бил надлежно издаден и по който именно жалбоподателят е действал в качеството си на „допускащ“. Неоснователни и дори манипулативни били доводите на жалбоподателя, с които същият се опитвал да извлече смекчаващи вината обстоятелства от факта, че при инцидента няма пострадали лица. Безспорно по делото било установено, че работещите по действащия наряд служители от външната фирма не са пострадали, но заслугата за това била изцяло на тяхната бърза реакция, а не на действия на М. М.. Жалбоподателят се опитвал да си припише заслуги, които не му принадлежат, с цел да оправдае собственото си виновно бездействие. Именно от свидетелските показания на тези служители се установило, че при навлизането на вода в аванкамерата те лично са изключили осветлението, което са ползвали в нея. Тази тяхна своевременна реакция е предотвратила токов удар и сигурна смърт на работещите. Следователно липсата на фатални последици не може да служи като смекчаващо вината обстоятелство за допускащия, тъй като неговото бездействие е създало реална опасност за живота на хората, а предотвратяването на вредния резултат е плод на случайност и самосъхранение от страна на самите работници. Целенасочено във въззивната жалба М. М. се опитвал да въведе в заблуждение съда относно безспорно установени факти. От записите в дневника на СОУТ (И. Д.) се установявало, че във втора аванкамера постъпва вода и е уплътнена задвижка, която е различна от отворената (и впоследствие затворена) задвижка от служителя Т.Т.. От свидетелските показания на служителите на външната фирма, работили по наряд, се установило, че още при откриването на наряда около 16:00 ч. във втора аванкамера е постъпвала вода. Поради тази причина е била включена и потопяема помпа („бибо“), която да изпомпва водата, за да може работата да продължи. Отговорностите и правомощията на оперативния персонал и на лицата, отговорни за безопасността при експлоатация, се определят в длъжностни инструкции и характеристики за всяко работно място съгласно чл. 187, ал. 4 от Наредбата за осигуряване на безопасността на ядрените централи (издадена на основание чл. 26, ал. 2 от ЗБИЯЕ). В длъжностната характеристика и длъжностната инструкция на СОТО ясно и недвусмислено е разписано на кого е подчинен. Твърденията, че НСТО е негов пряк ръководител и „собственик“ на помещенията, влизали в явно противоречие с приетите доказателства: ДИ на СОТО, ДХ на СОТО и Инструкция по качество „Оперативна експлоатация“ (ид. № ЗО.ОЕ.ОО.ИК.13, Приложение на стр. 38). Съгласно последната, оборудване 5,6VC (система циркулационна вода) е в сектор, чийто собственик на помещението е „Експлоатация - •••“, оперативно е подчинено на ДАЕБ, подконтролно е на ГДАЕЦ, а права за оперативно превключване има единствено ОСС. Опитът да се оправдае собственото бездействие с твърдението, че НСТО бил уведомил И. Д., противоречал на събраните по делото доказателства. Твърдението във въззивната жалба, че не се спазват стриктно инструкциите за субординация, водело единствено до извода, че тримата оперативни служители — М., Т. и Т. — са се договорили да прикрият случая. Видно от оперативните дневници, нито един от тях не направил запис за предприетите действия, довели до заливането на аванкамерата. Въпреки че М. е бил уведомен от Т. за отварянето и затварянето на задвижка 6VC11S04, той не отразил това в оперативния си дневник, нито го е съобщил в дадените обяснения, нито е уведомил прекия си оперативен ръководител ДАЕБ, съгласно действащите нормативни правила. Напълно неоснователно М. М., като се позовал изцяло на опороченото тълкуване на фактите, залегнало в решението на първата инстанция изградил защитната си теза и по отношение на второто му наложено наказание. От мотивите на обжалваното съдебно решение се установявало, че съдът неправилно и необосновано кредитирал твърденията на ищеца, игнорирайки обективните данни, съдържащи се в представените по делото писмени доказателства, като неправилно приел, че работодателят е допуснал нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като за първото нарушение на ищеца за даване на две разпореждания за захранване на 6VC11N01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка) и 6VC11S04 (задвижка) така зададените въпроси са общи и не съдържат никаква фактическа конкретика за това нарушение, с което на практика на ищеца не са искани обяснения. Поради това нарушение в дисциплинарната процедура и съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ, в тази част - за нарушението по даване на разпореждане и повторно разпореждане за захранване на 6VC11N01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка) и 6VC11S04 (задвижка) заповедта за дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразна и спора не следва да се разглежда по същество. Жалбоподателят е бил наясно с фактическите обстоятелства (наводняването на аванкамера на 29.07.2025 г.), поради което защитата му е била реално упражнена. Същият е заемал длъжност в атомна централа, бил е част от оперативния персонал (лицата, извършващи непосредствени манипулации с органи за управление и осъществяващи оперативен контрол и обслужване съгласно т. 7 от ДР на Наредба № 9/09.07.2024 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи), което предполага неговата пряка ангажираност с технологичния процес в реално време. „Заливане на аванкамера“ представлява конкретен и локализиран по време и място случай от 29.07.2025 г., поради което няма съмнение, че служителят е разбрал за какво му се искат обяснения, тъй като това е единственият случай на наводнение в неговата смяна на 29.07.2025 г., а и чл. 193 не изисква „криминално разследване“, а само даване на възможност за обяснение по същество на случая. В специфичната среда на АЕЦ, регулирана от ЗБИЯЕ и Наредбата за осигуряване на безопасна експлоатация на ядрени електроцентрали (НОБЕЯЕ), понятието „отношение към събитието“ не е субективно-философско, а представлява нормативно изискуем елемент от т.нар. „култура на безопасност“ (съгл. чл. 5 от НОБЕЯЕ). За служител от оперативния персонал, притежаващ специална правоспособност, въпросът за заливането на аванкамерата е максимално конкретен технически казус. Тълкуването на съда игнорира факта, че операторът е длъжен да познава технологичната схема и действия, които следва да бъдат извършени, поради което правото му на защита не е накърнено, а е било напълно упражнено в рамките на отговора на исканите обяснения по чл.193 КТ. Съгласно Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, оперативният дневник бил официален отчетен документ, който М. не попълнил коректно по време на смяна на 29.07.2025 г. и не направил необходимите нормативно определени записи. Фактът, че служителят е представил две идентични обяснения, които буквално възпроизвеждат съдържанието на дневника, доказва, че същият съзнателно е потвърдил липсата на предприети действия, респ. че не е докладвал. Когато в дневника липсват вписани реално извършените действия от лице от оперативния персонал, преповтарянето му в процедурата по чл. 193 от КТ представлява извънсъдебно самопризнание за виновно укриване на случилото се. Следователно не „общите въпроси“ на работодателя, а липсата на реални действия от страна на работника довела до недостоверността на неговата защита. Трайната практика на ВКС приемала, че когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства. Целта на чл. 193 от КТ била работодателят да се запознае с версията на работника. След като работникът представил две идентични обяснения, той показал, че това е всичко, което има да каже. Формалното изискване за „конкретизация“ на въпросите от страна на работодателя не може да бъде самоцел, когато самият служител ограничава защитата си до преповтаряне на описаното в дневника, в който липсват данни за изпълнение на трудовите му задължения. От приетите по делото доказателства се доказало, че работодателят е спазил чл. 193 от КТ, като преди налагането на наказанието е осигурил възможност на служителя да се защити и да обясни поведението си. Въпросът „какво отношение имате“ покрива изискването да се разбере виновното поведение (действие или бездействие) на конкретния служител М. М. бил част от оперативния персонал и бил длъжен да знае какви действия следва да предприеме по време на смяна. Въпросът „Какво предприехте?“ за него бил напълно конкретен. Въпреки че на служителя била предоставена възможност да даде обяснения по реда на чл. 193 от КТ в два отделни момента, същият представил два напълно идентични текста, преповтарящи записи от оперативния дневник. Това било пряко доказателство, че правото му на защита е упражнено напълно, но той не е разполагал с аргументи или факти, които да оправдаят неговото виновно поведение на 29.07.2025 г. по време на смяна. Даването на две обяснения изключвало възможността той да е бил „изненадан“ или да не е разбрал какво се иска от него, и правото му на защита не било нарушено - той казал каквото е преценил, два пъти. Процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ била проведена законосъобразно, като на служителя била предоставена възможност да изложи версията си два пъти. Обстоятелството, че той избрал да не конкретизира отговорите си, не можело да се вменява във вина на работодателя като „неяснота“. Напротив, в духа на ЗБИЯЕ персоналът в ядрена централа носел повишена отговорност за безопасността. Изискването на обяснения за „предприети действия“ било директно запитване за изпълнение на длъжностните му задължения по инструкция. Съдът приложил закона в противоречие с целта му - да санкционира неизпълнението на трудовата дисциплина, което в обекти като АЕЦ може да има критични последици. Следвало да се отчете, че М. М. не е неквалифициран кадър, а служител със специална подготовка, преминал изпити по Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и Правилник за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения. Жалбоподателят не бил обикновен работник, а лице със специална правоспособност — част от оперативния персонал, което носи пряка отговорност за съоръженията на ЦПС-4 съобразно длъжностната инструкция и характеристиката на СОТО. Същият познавал технологичната схема, действията, които следват от дадените от него разпореждания, както и реда за докладване и уведомяване за случая. В тях били определени отговорностите и правомощията му по време на смяна съгласно чл. 187, ал. 4 от Наредбата за осигуряване на безопасността на ядрените централи. Следвало да се отчете, че М. М. преминал изпити по Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и бил длъжен да знае състоянието на съоръженията във всеки един момент. За професионалист с неговата подготовка въпросът „какво предприехте“ при заливане на аванкамера бил напълно конкретен и насочвал към точно определени задължения, определени в действащото законодателство и вътрешни инструкции. Твърдението за „общност“ на въпроса било неоснователно, тъй като за оперативния персонал всяко отклонение от нормалния режим било ясно дефинирано събитие, изискващо строго регламентирани действия. Правото му на защита било упражнено реално, което се доказвало от факта, че той подал обяснения, без да възрази, че не разбира въпросите. Напротив — два пъти давал едни и същи обяснения, в които на практика отново (както в оперативния дневник) не описвал нищо за наводнената аванкамера, което потвърждавало неговото виновно бездействие. В контекста на ядрена централа (АЕЦ) критериите за „конкретика“ и „професионален стандарт“ били драстично по-високи от тези в обикновено предприятие. За оперативния персонал на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД (стратегически обект от национално значение) „отношение“ означавало способност за критично мислене, стриктно спазване на процедурите и недопускане на несъзнателни грешки. В този смисъл, въпросите към служителя не били абстрактни, а насочени към изпълнението на преките му трудови задължения, съгласно действащите в дружеството правила. Изискването на работодателя работникът да обясни действията и отношението си към този конкретен случай било напълно достатъчно, за да индивидуализира предмета на дисциплинарната проверка. За лице от оперативния състав било обективно невъзможно да остане в заблуда за кои факти му се искат обяснения, особено при наличие на задължения по нарядната система и при задължение за водене на оперативен дневник за същите събития (Наредба № 9/09.07.2024 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи), в който, в противоречие с изискванията, не е вписал нищо относно наводняването на аванкамерата. Обстоятелството, че служителят е подал две идентични обяснения, категорично доказвало, че той не бил разколебан или объркан от естеството на зададените въпроси. Ако същите били лишени от конкретика, щял да поиска уточнение, вместо да депозира писмено волеизявление, с което потвърждава, че разбира за какво е разпитван. Подаването на второ, напълно идентично обяснение по същия казус, окончателно опровергавало тезата за неговата „общност“. Служителят разполагал с достатъчно време и възможност да изиска разяснения, но вместо това избрал съзнателно да преповтори своята версия. В АЕЦ „отношението“ към случая не било емоция, а нормативно изискване (чл. 5 от НОБЕЯЕ). Оперативният персонал бил длъжен да притежава „критично отношение“. Въпросът към служителя относно неговото „отношение“ към заливането на аванкамерата бил директно извлечен от изискванията на чл. 5 и чл. 6 от НОБЕЯЕ. Съдът неправилно приел въпроса за общ, тъй като в спецификата на АЕЦ „отношението“ било обективен елемент от безопасността. За такъв служител въпросът за аванкамерата не можел да бъде „общ“ - той познавал технологичната схема и действащите правила. Липсата на конкретно вписване в дневника и преповтарянето му в обясненията по чл. 193 от КТ доказвало липса на изискваната от закона „култура на безопасност“ и професионално съзнание. По делото било безспорно установено, че въпросите на работодателя са насочени към конкретен, извънреден технологичен случай — „заливане на аванкамерата“. В хода на дисциплинарното производство същият съзнателно запазил мълчание относно дадените от него разпореждания и факта, че е знаел за захранването и отварянето на задвижка 6VC11S03 — обстоятелства, които са безспорно установени от приетите по делото доказателства. Излагането на коренно различна версия едва пред съда, която противоречи на документалната истина, създадена от самия него (отразена в попълвания от него оперативен дневник), било проява на недобросъвестност. Процесуалното поведение на М. М. целяло да въведе съда в заблуждение, като подмени обективните факти с недоказани и логически противоречиви твърдения. Жалбоподателят се опитвал да извлече благоприятни за себе си правни последици от собственото си бездействие и да черпи оправдание от собственото си нарушение на технологичната дисциплина, включително като не изпълнил нормативното си задължение по Наредба № 9 да впише в оперативния дневник каквито и да е действия или разпореждания. С оглед на изложеното, тъй като работодателят законосъобразно прекратил трудовото правоотношение с М. М., следвало да бъде потвърдено решението на РС в неговата цялост. Претендира разноски. В съдебното заседание въззивника, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си по съображения изложени в същата. В писмена защита излага подробни съображения за основателността на жалбата. В съдебното заседание въззиваемото дружество, чрез законния си представител и чрез упълномощен адвокат, оспорва жалбата по съображения изложени в същата. В писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. При извършената служебна проверка, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Козлодуй са предявени искове от М. В. М. против „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД: по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението му за незаконно и отмяна на Заповед № НК-19/08.08.2025 г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовият му договор е прекратен; по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност Старши оператор „•••“ (СОТО), П-ЕП2-Е-ОЕД-ЕТО-ТОК в „АЕЦ Козлодуй”
ЕАД и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за шест месеца, считано от 15.08.2025 г. до 15.02.2026 г., в размер на общо 36 000,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. Ищеца излага, че работил при ответника „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД от 2012 г.. Последната длъжност, която е заемал била Старши оператор ••• (СОТО), П-ЕП2-Е-ОЕДЕТО-ТОК. Трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 15.08.2025 г. със Заповед № НК- 19/08.08.2025 г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на 29.07.2025г. М. разпорежда да се захранят 6VC11N01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка), 6VC11S04 (задвижка), въпреки че е уведомен, че на 6VC11S04 (задвижка) има табела - „Не включвай. Работят хора", и без да съгласува действията си със СОУТ, М. дава повторно разпореждане да захрани 6VC11S04 (задвижка). След указаното от него, 6VC11S04 (задвижка) е отворена погрешка, в резултат на което е произтеклото наводняване на аванкамерата на 6VC11D02 (помпа) и е бил застрашен живота и здравето на работещите в нея. За произтеклото събитие не е докладвано своевременно. Ищецът поддържа, че на 29.07.2025 г. не е давал разпореждания, както е описано в дисциплинарната заповед, тъй като няма такива права и задължения. Оспорва да е нарушил задълженията си по длъжностна характеристика, тъй като не е имал указания от СОУТ (старши оператор управление турбината), които да не е спазил. Поддържа, че незабавно е уведомил за настъпилото събитие непосредствения си ръководител Началник смяна ••• И. Т. и предприел действия по отводняване, като не е имал друга възможност по-своевременно да го извести. За проведения разговор със Оператор СКУ поддържа, че се намирал в пушалнята на ЦПС 4, когато там дошъл ОСКУ И. и му казал: „Ела за малко, да захранвам ли задвижката 6VC11S04, защото има табели". Попитал го дали да пуска съоръжението, на което отговорил в неангажиращ и неслужебен разговор, че след като му е наредено от ДАЕБ, следва да го изпълни. Поддържа, че не е знаел какви са разпорежданията и задълженията на ОСКУ И., с когото работят в различни звена. Излага доводи, че при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 189 КТ като не е извършил преценка на тежестта на нарушението и не е съобразил факта, че той работи в АЕЦ от 2012 г. и няма допуснати нарушения на трудовата дисциплина и наложени наказания.
С допълнителна молба след получаване на писмения отговор на ответника, ищецът навежда допълнителни доводи за незаконност на уволнението, изразяващи се в нарушение на разпоредбата на чл. 193 КТ, като счита, че въпросите поставени му при искането на обяснения не касаят конкретните деяния, за които е наказан. Поддържа, че дисциплинарната заповед е немотивирана, тъй като в нея не е посочено как е разпоредил и кое е лицето на което е разпоредил първоначално, а впоследствие и повторно да се захранят съоръжения.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, че не е извършил действията, за които е наказан и поддържа, че ищеца е допуснал нарушения на действащите в АЕЦ правила на 29.07.2025 г. по време на работна смяна, подробно описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели и е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза.
Районният съд е отхвърлил предявените искове от М. В. М. против „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД: по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението му за незаконно и отмяна на Заповед № НК-19/08.08.2025 г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовият му договор е прекратен; по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност Старши оператор „•••“ (СОТО), П-ЕП2-Е-ОЕД-ЕТО-ТОК в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за шест месеца, считано от 15.08.2025 г. до 15.02.2026 г., в размер на общо 36 000,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. Изложил е съображения, че работодателят е допуснал нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като за първото нарушение на ищеца за даване на две разпореждания за захранване на 6VC11N01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка) и 6VC11S04 (задвижка), зададените с поканата за обяснения въпроси са общи и не съдържат никаква фактическа конкретика. Приел е, че съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ, в тази част заповедта за дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразна и спора не следва да се разглежда по същество. Споделил е и доводите на ищеца, че в тази част заповедта за дисциплинарно наказание е издадена и в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ, като е неясна и немотивирана. Приел е, че в обстоятелствената част на заповедта не се съдържа описание на конкретни действия или бездействия на СОТО М. и не е посочено от кой служител е повторното разпореждане. В диспозитива на заповедта била описана различна фактическа обстановка, в която се съдържа описание на поведението на ищеца М., но липсва конкретика ищеца на кой служител разпорежда, вкл. повторно да се захранят 6VC11N01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка) и 6VC11S04 (задвижка) и как и по какъв начин разпорежда. За пълнота по същество на спора приел, че ищецът М. не е извършил дисциплинарно нарушение по даване разпореждане и повторно разпореждане да захрани 6VC11N01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка) и 6VC11S04 (задвижка). Свидетеля Т. за да захрани арматурите и филтъра казал на ОСКУ И. да захрани филтъра VC11 и задвижки S04 и S03, които били със снето напрежение, като не знаел дали е имало табели на тях „Не включвай. Работят хора". Свидетеля И. на длъжност ОСКУ, след разговора е НСТО Т. отишъл да ги захрани и видял, че има табели „Не включвай. Работят хора". Върнал се да каже, че не може да подаде напрежение и отишъл да пита НСТО Т., но той не бил пред входа на помещението, видял там СОТО М. М. и на него показал съоръженията с табелите и го попитал дали да захрани задвижките. СОТО М. на въпроса му отговорил, че щом му е казано така, да подаде напрежение, което той направил. Първоинстанционния съд приел, че ОСКУ И. сам запитал ищеца в колебанието си как да процедира след като имал разпореждане, поради което отговора на М. не се явявал разпореждане на ОСКУ И.. М. нямал знание, че разпорежда на И. работа, а И. в нарушение на задълженията си и на вътрешни актове при случайна среща попитал М. как да продължи работата си, вместо да се обади на оперативния горестоящ СОСКУ или на БЩУ и да поиска указания как да продължи след като видял, че на негово съоръжение има поставена табела. Относно нарушението, за което ищеца бил наказан, извършено чрез бездействие, на 29.07.2025 г. при произтеклото събитие наводняване на аванкамерата на 6VC11D02 (помпа), същият не докладвал своевременно,
първоинстанционния съд намерил, че са спазени в пълнота формалните изисквания на 193, ал. 1 - чл. 195, ал. 1 от КТ, като са искани обяснения от уволнения служител преди налагане на дисциплинарното наказание за това нарушение, получени са такива, които са обсъдени от работодателя и е издадена мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание в тази част. От показанията на свидетеля Т. се установило, че докато наблюдавал работата на вече работещата първа помпа видял, че камерата на спряната втора помпа се пълни е вода и тогава той казал на ищеца М. и Т. да проверят схемата. Ищецът М. разбрал от колеги и от оперативно подчинен служител ОСС за погрешно отворената задвижка 6VC11S04 и за наводнена аванкамера на втора помпа. В обясненията си до работодателя посочил, че са предприели действия по отводняването й. Тези съоръжения се обслужвали от звеното, в което М. работи, и въпреки, че узнал за авария по съоръжение, за което отговаря настъпила по време на работа, той не докладвал за това на горестоящия служител, на когото е оперативно подчинен СОУТ Д., от чийто показания това безспорно се потвърдило. С това си бездействие ищецът допуснал нарушение на задълженията си по длъжностна характеристика, тъй като съгласно т. 4.2.2.8, той следвало да уведоми висшестоящия оперативен персонал за открити в рамките на смяната дефекти по оборудването, за което отговаря. Предвид обстоятелството, че атомната централа е стратегически обект от значение за националната сигурност, поради което към работниците и служителите в същата следва да има завишени изисквания при изпълнение на трудовите задължения, съдът намерил, че нарушението е тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ и при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" работодателят е спазил изискванията на чл.189 КТ.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а същото се установява и от приложеното по делото лично трудово досие на ищеца М. М., че същият е работил по трудово правоотношение при ответника „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД по силата на безсрочен трудов договор № 102 от 13.09.2012 г. и последната длъжност, която е заемал, съгласно Допълнително споразумение № 2379 от 12.03.2024 г. е Старши оператор ••• (СОТО), ПЕП2-Е-ОЕД- ЕТО-ТОК.
По делото се установява от приложената заповед № АД- 1823/ 30.07.2025 г., че работодателят е изискал от ищеца писмени обяснения, по следните четири въпроса: „1. Какво отношение имате към заливането на аванкамерата на 6VC11D02, настъпило на 29.07.2025 г.?; 2. Какви действия по време на смяна на 29.07.2025 г. сте предприел във връзка с настъпилото заливането на аванкамерата на 6VC11D02? 3. Какви действия по време на смяна на 29.07.2025 г. е следвало да предприемете във връзка с настъпилото заливането на аванкамерата на 6VC11D02, съгласно действащите правила (длъжностна характеристика, длъжностна инструкция, инструкции по експлоатация и други приложими за случая правила)?; 4. Кого, кога и как уведомихте в съответствие с действащите правила за заливането на аванкамерата на 6VC11D02 на 29.07.2025 г.?“. Ищецът е представил писмени обяснения на 31.07.2025 г., с които посочил, че на 29.07.2025 г. след пускането на 6VC11D01, протекло и в а.к. на 6VC11D02, предприели действия като уплътнили 6VC11S04, 6UE11S21,22 и 6UL24D01 от а.к. за дренирането й.
По делото се установява от приложената заповед № НК-19/08.08.2025 г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, че трудовото правоотношение на ищеца М. М. е прекратено, считано от 15.08.2025 г., като му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта му е връчена на 15.08.2025 г. в условията на отказ да я получи удостоверен с подписите на свидетели. Установява се от съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание, че ищецът М. е наказан за това, че на 29.07.2025 г. разпорежда да се захранят 6VC11N01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка) и 6VC11S04 (задвижка). Въпреки че е уведомен, че на 6VC11S04 (задвижка) има табела „Не включвай. Работят хора.“ и без да съгласува действията си със СОУТ, М. дава повторно разпореждане да захрани и 6VC11S04 (задвижка). След така указаното, 6VC11S04 (задвижка) е отворена по погрешка. Дадените от М. указания водят до произтекло събитие по наводняване на аванкамера на втора помпа 6VC11D02 и застрашаването на живота и здравето на работещите в нея. За произтеклото събитие не е докладвано своевременно. В заповедта е записано, че извършеното от М. е в нарушение на изискванията на Длъжностната характеристика на Старши оператор ••• по т. 4.2.2.4 „Осъществява изпълнението на операции по пускане, спиране изменение на режимите на работа на турбогенератора и спомагателното оборудване, превключването на технологичните схеми, съгласно указанията на СОУТ.“ - служителят не е обезпечил получаването на указания от СОУТ и по т. 4.2.2.20 „При констатиране на нарушения свързани е безопасното изпълнение на дейностите по втори контур информира своевременно висшестоящите органи, съгласно регламентираните за „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД процедури“ - след като е осъзнал допуснатата грешка, служителят е предприел действия по уплътняването на арматурата, но не е уведомил непосредствен оперативен ръководител за това и в нарушение на Инструкция по качество. Оперативни взаимоотношения, peг. № ЗО.ОЕ.ОО.ИК.11/ 07 по т. 3.5.1.1. „Висшестоящият персонал, като правило, трябва да издава нарежданията си към оперативния персонал чрез непосредствения му оперативен ръководител, с изключение на аварийните ситуации.“ - служителят е извършил разпореждане, без да има право на това съгласно правилата за оперативни взаимоотношения. Посочено е, че с действията си М. не е спазил задълженията си съгласно чл. 126, т. 13 от КТ, да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата, а именно: от Длъжностната му характеристика, както и на чл. 65, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186, ал.1, т.10 КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове.
От последното допълнително споразумение от 12.03.2024 г. към трудовия договор на ищеца М., се установява, че общата характеристика на работата му като Старши оператор ••• (СОТО), е да осъществява сигурна и безопасна оперативна експлоатация, контрол и управление на оборудването, за което отговаря, при нормални и аварийни условия. От приложената длъжностна характеристика на длъжността на ищеца Старши оператор ••• с идентификационен № ДОД.ОК.ДХ. 1052/04, е видно, че в т.4.2.2 са уредени задълженията му, част от които са: 4.2.2.4 Осъществява изпълнението на операции по пускане, спиране, изменение на режимите на работа на турбогенератора и спомагателното оборудване, превключването на технологичните схеми, съгласно указанията на СОУТ; 4.2.2.8 Уведомява висшестоящия оперативен персонал за открита в рамките на смяната дефекти, като маркира същите съгласно утвърдените в “АЕЦ Козлодуй” ЕАД правила - описани в “Инструкция по качество. Оперативна експлоатация” - ЗО.ОУ.ОК.ИК.13; 4.2.2.13 Попълва ясно и навреме определената оперативна документация; 4.2.2.16 Приема и предава смяната съгласно реда описан в ИКОВ и ДИ на СОТО; 4.2.2.18 Спазва изискванията на всички нормативно - технически документи, наредби, инструкции и разпореждания на висшестоящите органи, отнасящи се до безопасността на труда; 4.22.20 При констатиране на нарушения свързани с безопасното изпълнение на дейностите по втори контур информира своевременно висшестоящите органи, съгласно регламентираните за “АЕЦ Козлодуй” ЕАД процедури; 4.22.21 При нарушения режима на работа (възникване на повреда, авария, пожар и т. н.) незабавно уведомява съответните инстанции и взема мерки за локализиране и ликвидиране на аварийни ситуации, като предприема всички необходими действия за осигуряване защитата на здравето и живота на персонала и населението, околната среда и целостта на съоръженията. В т.6 са уредени правата му, част от които са: 6.2 Да извършва превключвания по оборудването, за което отговаря със знанието на прекия си оперативен ръководител; 6.3 Да отдава на подчинения му оперативен персонал оперативни разпореждания, свързани е правилната и безопасна работа на оборудването и системите, за които отговаря; 6.8 Да откаже или да преустанови изпълнението на работата при възникване на сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му и на подчинения му оперативен персонал, както и целостта на съоръженията, като уведоми незабавно за това прекия си ръководител.
По делото е приложена Инструкция по качество. Оперативни взаимоотношения № ЗО.ОЕ.ОО.ИК.11/7 приложима за ищеца, скоято той е запознат, което е удостоверил с подписа си. Инструкцията регламентира оперативните взаимоотношения между оперативния персонал на ЕП-2 и определя реда за стъпване в оперативни взаимоотношения между оперативния персонал. Конкретно т.3.5 касае взаимоотношения в рамките на смяната, като т. 3.5.1 касае даване на разпореждания в рамките на смяната, като съгласно т. 3.5.1.1 (посочена в дисциплинарната заповед като нарушена) висшестоящият персонал, като правило трябва да издава нарежданията си към оперативния персонал чрез непосредствения му оперативен ръководител, с изключение на аварийните ситуации. Издалия разпореждането трябва да впише разпореждането в оперативния си дневник като укаже: за кого се отнася, с каква цел е издадено (технологични причини, изпълнение на заявка, разрешаване на работата по наряд и др.).
По делото е приложено разпореждане № 93/29.07.2025 г. на Главен технолог за подготвяне и включване в работа след ремонт на 6VC11N01 (филтър) и 6VC11D01 (помпа) на ЦПС-4, при изпълнение на което е възникнало събитието на 29.07.2025 г. по повод на което е наложено дисциплинарното наказание на ищеца М..
По делото е приложена и длъжностна характеристика за длъжността Оператор
системи за контрол и управление (ОСКУ) Ид.№ ДОД.ОК.ДХ. 1126/04, видно от която част от задълженията са: т.4.2.2.4 - При обслужване и ремонтиране на устройствата и схемите, обслужвани от сектор ЕСКУ, си взаимодейства е оперативния персонал от други структурни звена; т.4.2.2.5 Изпълнява операции по експлоатация на оборудването, за което отговаря, описано в ДП на ОСКУ в съответствие с изискванията на технологичния регламент, инструкциите по експлоатация и в зависимост от разпорежданията на висшестоящия оперативен персонал; т.4.2.2.6 Спазва изискванията на инструкциите и другите документи по безопасност при експлоатацията на оборудването, за което отговаря; т.4.2.2.8 Извършва оперативни превключвания в обслужваните схеми по разпореждане на висшестоящия оперативен персонал; т.4.2.2.13 Докладва на СОСКУ за всички свои действия по промяна на състоянието на оборудването, за открити дефекти или откази на оборудването и елементите, за изпълнение на разпореждания, за ремонт или друг вид работа по оборудването, за което отговаря.
Установяват се от заключението на вещото лице по събраната от първата инстанция съдебно – техническа експертиза и от изслушването на вещото лице, в съдебно заседание, следните обстоятелства: Разпореждане № 93/29.07.2025г. на Главен технолог на АЕЦ е за изпитания първо на празен ход на решетка 6VA11N01 на първа помпа и ако няма забележки да се наводни аванкамера 1, ако няма забележки да се пристъпи към вакумиране на циркулационни тръби и пускане на помпа 6VA11D01, да се осъществи контрол на място на 6VA11N01 (решетка) и 6VC11N01 (филтър). Оборудването посочено в разпореждането е решетка 6VA11N01, която е свързана със съоръжения: първа помпа 6VC11D01, филтър 6VС11N01 и задвижка 6VC11S03 намиращи се на Циркулационна помпена станция 4 (ЦПС 4). Съоръженията са към 6-ти енергоблок на АЕЦ. Оборудването, съгласно Правилник за организацията и дейността на направление “Експлоатация в ЕП-2“, № ЗО.ОУ.ОО.ПОД.04/9 в зависимост от дейностите, които се извършват по него е вменено на следните звена: "Експлоатация на ••• " (Е ТО), където работи ищеца М., която извършва осигуряване на технологичното ръководство на оперативната експлоатация, контрола и управлението на технологичния процес на производство на електрическа и топлинна енергия в нормални и аварийни режими в съответствие с писмени документи; "Експлоатация на електрооборудване" (Е ЕО), която осигурява електрозахранването на всички потребители в ЕП-2 във всички режими на работа; "Експлоатация на системи за контрол и управление" (Е СКУ), която осигурява електрическото захранване на електрическата част на арматурата и измервателните канали на технологични параметри. Длъжностните лица (служителите), които имат отношение към изпълнение на Разпореждане №93/29.07.2025г. са: Главен дежурен АЕЦ (ГД АЕЦ) Б.М.; Дежурен атомен енергиен блок M3 - машинна зала (ДАЕБ) С.Г.; Старши оператор по управление на турбината (СОУТ) И. Д.; Старши оператор ••• (СОТО) М. М.; Оператор спомагателни съоръжения (ОСС ЦПС-4) Т.Т.; Началник смяна ••• (НСТО) И. Т.; Старши оператор системи за контрол и управление (СОСКУ) Б.П. и Оператор системи за контрол и управление (ОСКУ) И. И.. Вещото лице е посочило оперативния ред съгласно действащите вътрешните правила в АЕЦ за изпълнение на Разпореждане № 93/29.07.2025г., е както следва: Разпореждането е издадено на ДАЕБ. ДАЕБ уведомява за него ГД АЕЦ и иска разрешение за изпълнението му. От своя страна ГД АЕЦ съгласува е НСТО техническата възможност за изпълнение на разпореждането и издава нареждане на НСТО за провеждане на изпитанията на 6VA11N01 (решетка). След като получи разрешение от ГД АЕЦ, ДАЕБ пристъпва към изпълнение на разпореждането, като издава нареждания до ръководителите на съответните звена имащи отношение към изпълнение на разпореждането, в следния йерархичен оперативен ред: 1. ДАЕБ С.Г. издава нареждане на СОСКУ Б.П. за събиране на схемата 6VA11N01 (решетка). ДАЕБ С.Г. определя как ще се извърши превключванията по Разпореждането: аварийно, с бланка или по работна програма. Провежда се рутинен инструктаж преди превключването. Инструктажът се провежда от Ръководителя на превключването; 2. СОСКУ Б.П. издава нареждане на ОСКУ И. И. за събиране на схемата 6VA11N01 (решетка); 3. ОСКУ И. И. уведомява СОСКУ Б.П. за изпълнение на нареждането; 4. СОСКУ Б.П. уведомява ДАЕБ С.Г. за изпълнение на нареждането; 5. ДАЕБ С.Г. издава нареждане на СОУТ И. Д. да включи 6VA11N01 (решетка); 6. СОУТ И. Д. издава нареждане на СОТО М. М. да включи 6VA11N01 (решетка); 7. СОТО М. М. нарежда на ОСС - ЦПС 4 Т.Т. да включи 6VA11N01 (решетка); 8. Включването на 6VA11N01 (решетка) се извършва след съгласуване със собственика на помещението, в което се намира решетката - НСТО И. Т.; 9. ОСС ЦПС 4 Т.Т. уведомява СОТО М. М. за изпълнение на нареждането; 10. СОТО М. М. уведомява СОУТ И. Д. за изпълнение на нареждането; 11. СОУТ И. Д. уведомява ДАЕБ С.Г. за изпълнение на нареждането; 12. Изпитанията се провеждат в присъствието на собственика на помещението НСТО И. Т.; 13. След като се проведат успешно изпитанията на 6VA11N01 (решетка), НСТО И. Т. уведомява ГД АЕЦ Б.М., а СОУТ И. Д. уведомява ДАЕБ С.Г.; 14. С разрешение на ГД АЕЦ Б.М., ДАЕБ С.Г. дава нареждане за наводняване на аванкамера 1 и вакуумиране на циркулационните тръби. След връщане на информация, че нареждането е изпълнено ДАЕБ С.Г. пристъпва към пускане на 6VC11D01 (помпа); 15. Пускането на 6VC11D01 (помпа) се извършва, като първо се събере схемата от отдел ЕСКУ и след това се включи помпата. Включването на помпата се прави от СОУТ И. Д. в БЩУ, след нареждане на ДАЕБ С.Г.; 16. След пускането на помпа 6VC11D01 се пускат филтър 6VC11N01 и се отваря задвижка 6VC11S03, в следния ред: 17. ДАЕБ С.Г. дава нареждане на СОСКУ Б.П. да захрани филтър 6VC11N01 и задвижка 6VC11S03; 18. СОСКУ Б.П. дава нареждане на оперативно подчинения си ОСКУ И. И. да захрани филтър 6VC11N01 и задвижка 6VC11S03; 19. След изпълнение на нареждането ОСКУ И. И. докладва на СОСКУ Б.П., а той от своя страна на ДАЕБ С.Г.; 20. ДАЕБ С.Г. дава нареждане на СОУТ И. Д. за включване на филтър 6VC11N01 и задвижка 6VC11S03; 21. СОУТ И. Д. дава нареждане на СОТО М. М. за включване на филтър 6VC11N01 и задвижка 6VC11S03; 22. СОТО М. М. изпълнява на нареждането чрез оперативно подчинения му персонал ОСС ЦПС4 Т.Т.; 23. След изпълнение на нареждането ОСС ЦПС4 уведомява СОТО М. М., той уведомява СОУТ И. Д., а той от своя страна ДАЕБ С.Г. за изпълнение на нареждането. От експертизата се установява, че съгласно вътрешни документи в АЕЦ, всички оперативни действия следва да се записват в оперативните дневници на съответните отдели. В отговор на 3-ти въпрос е посочило, че това не е било изпълнено. Вещото лице в отговор на 4-ти въпрос е посочило конкретните задължения на ищеца М. на длъжност СОТО във връзка с работата по изпълнение на Разпореждане №93/29.07.2025г., както следва: След получаване на нареждане от СОУТ И. Д. да включи решетка 6VA11N01 СОТО М. М. следва: 1. Да съгласува със собственика на помещението, в което се намира решетката НСТО И. Т. включването й; 2. Да нареди на ОСС ЦПС 4 Т. да включи решетка 6VA11N01; 3. След включването на решетка 6VA11N01 от ОСС Т., СОТО М. докладва на СОУТ Д. за извършените оперативни превключвания; 4. След получаване на нареждане от СОУТ Д. за наводняване на аванкамера 1 и вакуумиране на циркулационните тръби, СОТО М. разпорежда на ОСС - ЦПС 4 на Т. да изпълни нареждането. След връщане на информация от ОСС Т., че нареждането е изпълнено, СОТО М. уведомява за това СОУТ Д.; 5. След пускане на помпа 6VC11D01 от БЩУ следва пускането на филтър 6VC11N01 и отварянето на задвижка 6VC11S03. Това става след нареждане на СОУТ И. Д. към СОТО М. М., в следния ред: СОТО М. дава нареждане на ОСС ЦПС-4 Т. за пускането на филтър 6VC11N01 и отварянето на задвижка 6VC11S03, след изпълнение на манипулациите ОСС Т. уведомява СОТО М., който от своя страна уведомява СОУТ Д.. От заключението се установява, че в оперативният дневник на СОУТ Д. няма записи за получено нареждане от ДАЕБ за извършване на оперативни действия във връзка с Разпореждане № 93/29.07.2025г. и за издадени във връзка с това нареждания към СОТО М. и ОСС Т.. Има записи за извършване на действия във връзка с Разпореждането, но не е записано кой ги е наредил, кой е уведомен за тези действия и чрез кого са извършени. В оперативен дневник на СОТО М. няма записи за получено нареждане от СОУТ за извършване на оперативни действия във връзка с разпореждане № 93/29.07.2025г. и за издадени във връзка е това нареждания към ОСС. В оперативен дневник на ОСС Т. няма записи за получено нареждане от СОУТ или СОТО за извършване на оперативни действия във връзка с разпореждане № 93/29.07.2025г., като са записани извършени действия по Разпореждането и издадени във връзка със същото нареждания към ОСС. На 29.07.2025г. в АЕЦ Козлодуй по време на работна смяна от 15.00ч. до 23.00 часа аванкамера на втора помпа 6VC11D02 се е наводнила, като водата е постъпила непосредствено след отварянето на задвижка 6VC11S04. Според заключението (отговор на 11-ти въпрос) предпоставка за наводняването на аванкамера на втора помпа е, че на 29.07.2025г. към 17.25 ч. ОСКУ И. И. е подал напрежение на задвижка 6VC11S04 след като е видял, че на същата задвижка 6VC11S04 има табела „Не включвай! Работят хора!“. Според експертизата, на 29.07.2025г. СОТО М. и ОСС Т. не са имали разпоредена работа по задвижка 6VC11S04, която е съоръжение на втора помпа 6VC11D02. Задвижка 6VC11S04 и аванкамера на втора помпа 6VC11D02, не са били работещи и по тях са извършвани
дейности съгласно издадени наряди цитирани в заключението и приложени в делото. В оперативния дневник на ОСС Т. не е записано отварянето на задвижка 6VC11S04 и наводняването на аванкамера 2. Не е записано и да е уведомила за наводняването. Има запис за започнало дрениране на аванкамерата на втора помпа 6VC11D02. В оперативния дневник на СОТО М. не е записано отварянето на задвижка 6VC11S04. В 19,40 ч. е записано, че е започнала да се пълни аванкамера 2 и е уведомен СОУТ. В оперативния дневник на СОУТ в 19.40 часа е записано, че е установен теч във втора аванкамера и уплътняване на 6VC11S04, но не пише да е уведомен ДАЕБ. След 21.20 пише, че нивото в аванкамера 2 се повишава, извършва се дрениране и нивото се е понижило. Не е записано да е уведомен ДАЕБ. В оперативния дневник на ДАЕБ има записи, от които се вижда, че е уведомен за повишаване на нивото в аванкамера 2 в 20.40ч., но не е уведомяван за отварянето на задвижка 6VC11S04. Експертизата посочва реда, в който съгласно вътрешни документи е следвало да се осъществи докладването на йерархичен принцип - ОСС Т. докладва на СОТО М., той на СОУТ Д., който докладва на ДАЕБ Т. и на ЕД АЕЦ М., съответно НСТО Т. докладва на ЕД АЕЦ М.. За докладването следва да има запис във всички оперативни дневници. Според експертизата в отговор на 5-ти въпрос, конкретните задължения на ОСКУ И. във връзка е разпореждане № 93/29.07.2025 г. на Главен технолог са: да подаде напрежение на съоръженията свързани с Разпореждането след нареждане на прекия му оперативен ръководител СОСКУ Б.П. и след съгласуване със собственика на помещението НСТО Т.. В оперативния дневник на СОСКУ Б.П. не е записано да е получавал нареждане от ДАЕБ Т. или от друго лице за работа по разпореждане №93/29.07.2025г. на Главен технолог. Не е записано СОСКУ П. да е давал нареждане на ОСКУ И. И. за захранване на задвижки 6VC11S03 и 6VC11S04 и на филтър 6VC11N01.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел И. Т., се установява следното: Свидетеля заявява, че на 29.07.2025 г. работил в АЕЦ Козлодуй смяна от 15.00 до 23.00 часа на длъжност Началник смяна ••• (НСТО). В същата смяна работил и ищеца М. на длъжност Старши оператор ••• (СОТО). СОТО М. му е административно подчинен. Същия ден имали задача да пуснат въртяща решетка 62A11N01 на първа помпа след ремонт. Той присъствал да види как ще тръгне съоръжението. След пускане на решетката и помпата, която тръгнала нормално трябвало да се захранят и пуснат арматурите и филтъра. Те се захранвали, защото като се пусне помпата филтъра има автоматика и той трябва да се включи и да работи за да пречиства водата. За да захранят арматурите и филтъра дошъл ОСКУ И., който имал такива права. Той казал на ОСКУ И. да захрани филтъра VC11 и задвижки S04 и S03, които били със снето напрежение. Не знае дали е имало табели на тях. Продължил да гледа първа решетка и работещите във втора аванкамера. След пускането на помпата, изпитанията и натоварването, ОСС Т. го попитала, тъй като не могла да се свърже с БЩУ, дали трябва да се отвори задвижка S03. Той й казал да я отвори. След известно време работещите в аванкамера на втора помпа казали, че постъпва вода в нея. Той видял, че има вода и че работещите вътре хора излизат. В последствие ръководството твърдяло и ОСС Т. казала, че тя освен задвижка S03 е отворила и задвижка S04, която има възможност да върне вода във втора аванкамера. Според него по погрешка е захранена задвижка S04, но той не знае от къде се захранва. Операторът СКУ ги захранва и ги знае, защото те са в друго помещение. СОТО М. и ОСС Т. нямат работа там където е захранването на задвижките, там има работа единствено оператора за системите за контрол и управление и той пуска захранването. Когато трябва да се захранят той няма право да дава разпореждане, а казва какво иска да се захрани. Оператора СКУ си има негова инструкция и трябва да уведоми какво иска той и да получи разрешение да захрани това нещо. Имало хора във втора аванкамера по наряд открит при М.. СОТО М. и ОСС Т. били около първа помпа и филтъра, и не видели, че аванкамера на втора помпа се пълни с вода. Той им казал, че постъпва вода в камерата, да отидат да проверят какво става. Той се обадил на СОУТ Д. и му казал, че се е върнала вода във втора аванкамера и, че заварчика работещ в нея е с малко мокра работна дреха. Не е присъствал на разговор между ОСКУ И. и СОТО М. за това М. да му казва да захрани задвижка S04. Задвижката е тяхно оборудване. Не е ходил до нея и не е видял да има табела. СОТО М. говорел със СОУТ Д. постоянно за пускането на помпата, но не знае дали е уведомил за наводнената втора аванкамера. Той не знае и не е чул М. да се обажда на Д., че се е наводнила аванкамерата. Водят дневник и в него отразяват всички по важни оперативни превключвания.
От показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Т.Т., се установява следното: Свидетелката заявява, че на 29.07.2025 г. е работила в „АЕЦ Козлодуй” като Оператор спомагателни съоръжения (ОСС). СОТО М. и е пряк оперативен ръководител. Били на работа следобедна смяна и трябвало по разпореждане на СОУТ да пуснат първа циркулационна помпа. Помпата се пуска от СОУТ Д.. Нейната работа е да огледа съоръжението. На СОТО М. работата е да контролира дали тя правилно си извършва задълженията. Не е била през цялото време с М.. Видяла е ОСКУ И. там, за да захрани арматурата. Той има друго работно място. Не са подчинени един на друг. Работят по еднакви съоръжения, на ОСКУ И. получава разпореждане от ДИБ. Не е присъствала на разговор между М. и И. и не е чула М. да разпорежда на И. да захрани арматури. Тя е отворила задвижка S03 и по погрешка е отворила и задвижка S04. След това отишла да провери филтъра и осъзнала грешката си, върнала се и затворила задвижка S04. Уведомила М. за тази грешка. Не помни дали казал нещо. Не били заедно, когато отворила задвижка S04. Устно уведомила М., тъй като се срещнали. Тя отишла да провери други арматури, които са на друго място, а М. отишъл да пуска друга камера. Не знае колко е била наводнена втора камера, не е видяла. Започнали източването на водата от втора камера и уплътняване на задвижка S04, били много хора и не знае дали М. е бил там. Камерата е много голяма. Не знае да има сериозни последици от наводняването й.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел И. И., се установява следното: Свидетеля заявява, че на 29.07.2025 г. работил на длъжност Оператор СКУ. Бил на работа следобедна смяна. Познава М. М.. Работят в различни цехове, но имат съвместни задължения. На тази дата имали съвместни задължения, като трябвало да се захранят арматури. В звеното, в което работи се обадили от БЩУ, някой от тяхното звено да отиде на ЦПС да захрани арматурите в система ВЦ. Казано било, че на място ще бъдат уточнени арматурите, които ще се захранват. Той отишъл. Намерил на място НСТО (Началник смяна •••) И. Т. и той му казал да подаде напрежение на филтър 6VC11 и на задвижки S03 и S04, като два пъти му повторил задвижка S04. Това са арматури на турбинно отделение, но тяхното звено СКУ трябва да ги захрани. Отишъл да ги захрани в помещението на сборките и видял, че има табели „„Не включвай. Работят хора". Сборките са на звеното, в което той работи „Системи контрол и управление”. Върнал се да каже, че не може да подаде напрежение, тъй като видял, че има табели. Отишъл да пита НСТО Т., но той не бил пред входа на помещението. Видял там М. М. на длъжност СОТО. Казал му да дойде с него да му покаже арматурите и да види табелите. Той дошъл с него. ОСКУ И. го попитал дали са сигурни, че искат да захранят задвижките и той му казал, че щом му е казано да подаде напрежение. ОСКУ подал напрежение на филтър 6VC11 и на задвижки S03 и S04 и си заминал. Точните думи, който СОТО М. му казал са: „щом ти е казано, подавай напрежение”. Два пъти го питал дали е сигурен, че трябва да подаде напрежение на тези арматури. По длъжностна инструкция той е подчинен на ДАЕБ и на СОСКУ. Не е уведомил и не е питал тях. СОТО М. не му е нареждал със заповеден тон, а на въпроса му е отговорил „щом ти е казано така, подавай”. Много по-късно той разбрал за случилото се събитие.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Б.М., се установява следното: Свидетеля заявява, че на 29.07.2025 г. следобедна смяна бил Главен дежурен на АЕЦ и на него бил подчинен целия персонал. Пуснали първа циркулационна помпа след ремонт на нейната решетка. Имало открит наряд по съседната циркулационна решетка. В 20,30 часа бил на БЩУ 6 и дежурен инженер на блок С.Г. поискал да отиде да вечеря. Пуснал го и поел функциите му. В 20,40 часа му звъннал ръководител направление „Експлоатация” и обсъждали служебни въпроси. В 21,50 часа отново му звъннал с въпроса „е какво ще ми се похвалиш”, което на техен служебен език означавало, че нещо са се „издънили“. Звъннал на ДАЕБ на пети енергоблок, но той не знаел за случила се аварийна ситуация. Звъннал на НСТО И. Т. и го попитал дали нещо се е случило при тях. Т. му казал, че малко са напълнили аванкамера на втора циркулационна помпа. Попитал колко е това малко. Т. отговорил малко и не се ангажирал с конкретна цифра. Попитал го от къде е дошла водата, да не е през задвижка VC11S04, за която имало дефект, и която по наряд била снета, и Т. му отговорил, че май оттам. Не знаел до този момент, че в камерата имало работещи хора и, че тя се напълнила с вода 14 метра. До него в същото време бил Главен технолог Л.М. и също не знаел какво се е случило. Операторът на турбината Д. също не знаел.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел С.Г., се установява следното: Свидетеля заявява, че на 29.07.2025 г. работел на длъжност Дежурен атомен енергоблок на смяна от 15.00 до 23.00 часа. Познава М. М. като служител на АЕЦ. На него пряко подчинен е Старши оператор по управление на турбината И. Д., на когото е подчинен ищеца М.. На 29.07.2025 г. следобедна смяна имали технологично разпореждане за въвеждане на работа само на първа циркулационна помпа. Втора помпа била спряна за ремонт. Имало разпореждане от Главния технолог. Той разпоредил на СОУТ Д. да се събере на технологичната схема, от там на останалия персонал, по веригата. Поръчал на СОУТ Д. чрез него и чрез оператор СКУ да се захрани филтъра на помпата и нивомера, което е защитата на помпата. Старши оператор СКУ е подчинен на него, те са му подчинени за тока, тъй като Д. координира пускането на помпата. Казал на СОУТ Д. да работят по първа циркулационна помпа, разпоредил на Д. и към СКУ- то информация за захранване на нивомер и филтър на първа циркулационна помпа. Звено СКУ нямат човек на БЩУ, комуникират чрез средствата за комуникация, като той дава разпорежданията на СКУ, на Турбинен цех, на всички цехове под него. По самото пускане на помпа едно проблем не е имало. По същото време не е разбрал да е имало друга ситуация. В 19,40 часа пуснали помпата и постепенно я натоварили. След час време разбрали от ръководител направление „Експлоатация”, че има проблем на ЦПС 4. Дотогава никой нищо не е уведомявал. Задължително е той да бъде уведомен за събитието. Следвало е първо да е уведомен СОУТ Д. и той да докладва на него. Разбрал, че е била наводнена аванкамера на втора циркулационна помпа. Не е ходил на място. За захранването на арматурите не е уведомяван и не е разпореждал. Старши оператор СКУ има подчинен оператор СКУ, праща го него за захранване. И. е само оператор. Той не се е обаждал на никой. Води дневник, в който записал за наводняване на аванкамерата със закъснение и го записал със звезда, защото бил направил записите за натоварването на първа циркулационна помпа през половин час. Вече имал записи до 20-21 часа и направил един запис със звезда за 19:40 часа, за да имат упоменато фактически събитието в журнала. Звезда означава, че това е пропуснат запис и като погледнеш отляво да се вижда, че е направен със закъснение или че е научил със закъснение. Обикновено така процедират, когато им съобщят по - късно.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел И. Д., се установява следното: Свидетеля заявява, че на 29.07.2025 г. бил на длъжност Старши оператор управление на турбината (СОУТ) на работа от 15 до 23 часа. СОТО М. М. му е пряко подчинен. След ремонта на решетката на първа циркулационна помпа трябвало да я пуснат, да се извърти 12 часа, след което да се наводни аванкамерата и се подготви за работа. Изпратил СОТО М. да подготви тези операции, за да пуснат помпа едно. Подчинена на СОТО М. е ОСС, която длъжност изпълнявала Т.. Всеки от тях има индивидуален телефон „Тетра” и по всяко време може да ги намери и да разпореди какво трябва да свърши. СОТО и ОСС са длъжни да му докладват за изпълнение на всяка задача, която им е възложил. Пуснали помпата. След това разпоредил на СОТО М. да отиде в кабинката на дежурния цепесар и да следи и докладва, тъй като на всеки половин час тази помпа се натоварвала. СОТО М. през цялото време всичко изпълнил точно. Помпата тръгнала. До 20,30 часа не постъпвала друга информация, освен, че всичко е наред, а и по неговите показания по мониторите всичко било наред. След 20,30 часа разбрал за наводнената аванкамера от НСТО Т.. Обадил се и попитал, тъй като е тяхно съоръжение - на турбинен цех. Това, което е наредил по първа помпа, не включва да се работи по задвижка S04 на втора помпа. За да се отвори S04 има два начина, ръчно и електрически, като трябва да има подадено напрежение. КиП подава напрежение на тяхното съоръжение, което електрически се захранва от оператор СКУ. Той не може да нареди да се захрани. Не знае как е стигнало до ОСКУ да се нареди да захрани задвижка S04. ДИБ-а нарежда на кипаджията какво да захрани. Той също може да нарежда по време на ремонт. Той е уведомил старши оператор СКУ, че следва да се захранят нивомера и филтъра на първа помпа, не задвижки S03 и S04. Не е разпореждал М. да дава разпореждания на ОСКУ И.. Води оперативен дневник. В него е записал след като е узнал за наводнената аванкамера от НСТО Т.. Той се обадил на Т. и го попитал за проблема, след като се наводнила аванкамерата. Т. му съобщил, че най - вероятно се е наводнила от S04, като посочил, че там имало дефект. Това е отразено в оперативния дневник на Д.. Те научили от ръководител направление „Експлоатация”. Започнали да търсят причината за наводняването. Впоследствие разбрали, че S04 е отворена, но това го разбрали, след като технологът отишъл на ЦПС да провери.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Л.М., се
установява следното: Свидетеля заявява, че работи в АЕЦ на длъжност Главен технолог експлоатация. На 29.07.2025 година бил на работа от 16 до 24 часа. Същия ден пуснали първа циркулационна помпа 6VC11D01. Никой не е докладвал да има проблеми при пускането на оперативните ръководители на блока. В 19,40 часа е пусната помпата и някъде около 20,40 часа на БЩУ се обадил Ръководител „Експлоатация“. Той разговарял с Главен дежурен Б.М. и му казал, че нещо са направили, не знае какво и поискал да разберат какво е станало. Било един час след пускането на първа помпа. Никой не е докладвал нещо нередно да се е случило. След около 10-15 минути се появила информация, че на дъното аванкамера на втора помпа има вода. Не знаели какво се е случило. Информацията била, че има вода. Поинтересували се колко е водата и отново никой не им казал, а вече било към 21 часа. Той позвънил на НСТО Т.. Около 2 минути разговарял с него. Т. му казал само, че камерата се напълнила. Той тогава осъзнал кое е най- вероятното нещо да се е случило и отишъл на ЦПС. Предположил, че са допуснали грешка отваряйки арматура. На ЦПС когато отишъл били трима или четирима служители от ремонт „поддръжка на нощно оборудване“. Била и Т.Т., която е дежурен на ЦПС. М. не бил там. Него го видял около 21 часа. И него питали на БЩУ преди да разговарят с началник смяната. М. бил на БЩУ, но той не казал нещо по въпроса. В АЕЦ оборудването е разделено и кой отговаря за него, кой има право да го управлява е ясно уредено. Самата задвижка S04 е на турбинен цех, но управлението, двигателя, камерите и таблото за управление е на СКУ. Предположил, че са захранили и отворили задвижка S04 по погрешка, защото на 5-ти блок са две арматури на първа циркулационна и те се казват по същия начин. Длъжността на М. М. е Старши оператор турбинно отделение и той няма задължение да се обади на кипаджията какво да му захрани.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел С.П., се установява следното: Свидетеля заявява, че работи в „АЕЦ Козлодуй“ на длъжност старши оператор турбо - питателни помпи“. Познава М. М., работят в едно звено и знае какво работи. На 29.07.2025 г. бил на работа, следобедна смяна. В края на работна на смяна разбрал, че е била наводнена аванкамерата, но не знае нищо в тази връзка. По време на смяната той се обадил от БЩУ от СОСКУ Б.П. и му е казал да изпрати човек на ЦПС. Обадил се по нареждане на ДАЕБ Г.. Той се обадил, тъй като в същото време разговарял със СОСКУ П. по други задачи за това ДИБ Г. предал чрез него П. да изпрати човек на ЦПС 4. Не чул докато е бил на работа някой да се обаждал на СОУТ Д., че е станал проблем. Към 22 часа на БЩУ се обадил Я. Т., че се е наводнила аванкамера на ЦПС.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Б.П., се установява следното: Свидетеля заявява, че работи в „АЕЦ Козлодуй“ на длъжност Старши оператор СКУ. На 29.07.2025 г. бил на работа следобедна смяна. Работи в едно звено с М. М.. Звеното, в което той работи подава захранване. На 29.07.2025 г. на него се обадил служител П.. Той приел обаждането, че трябва да каже на негов подчинен И. И. да отиде на ЦПС 4. П. казал, че там е началник смяната и те ще кажат на И. какво трябва да захрани. Той разпоредил на ОСКУ И. да отиде и той изпълнил. Редът според свидетеля е да им се обади и да им разпореди ДАЕБ, защото те на него са подчинени. Да разпореди на него и той съответно на негов подчинен. Има практика, звеното „турбинисти“ да кажат на звеното „кипаджии“ да им се захрани. Но по принцип трябва да държат връзка с БЩУ и там работещите да са уведомени. Той разбрал за проблема, който се е случил в края на смяната от негов подчинен, който е чул на БЩУ. Не е казал на И. да отиде на място да съгласува с М., и изобщо не е знаел, че М. е там. От БЩУ-то, П. му е казал конкретно “ Т. е там и те ще му кажат какво да прави“.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели П.М. и Н.К., се установява следното: Свидетелите заявяват, че и двамата са служители на външна фирма. На 29.07.2025 г. и двамата с още работници били на работа следобедна смяна в АЕЦ, където работели по аванкамера на втора циркулационна помпа на ЦПС 4. Камерата е дълбока около 12 метра и по време на ремонта в нея няма вода, имало малко на дъното. Те работели с още работници вътре, когато изведнъж се чул грохот от идваща вода, помпата била пусната и в шахтата бързо навлязла вода, и почти се напълнила. Едва успели работещите да излязат.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
По главния иск за признаване уволнението за незаконно и за неговата отмяна с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Предявеният иск е неоснователен.
За да се отхвърли предявения иск, като неоснователен следва с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест по иска работодателя – ответник да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор и, че е налице именно използваното от работодателя основание за прекратяване.
Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно човешко деяние. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
В конкретния случай, заповедта за уволнение съответства на изискванията на горецитираната правна норма досежно реквизитите й, в нейната цялост противно на приетия извод от първата инстанция за частична немотивираност на заповедта. Посочен е ясно нарушителят – ищеца. Посочено е наказанието – уволнение и законният текст въз основа на който се налага – чл. 187, ал. 1, т. 10 вр. чл. 188, т. 3 от КТ. В действителност е налице непълнота в правната квалификация, доколкото както правилно е констатирал първоинстанционния съд в конкретния случай освен посочените законови норми е следвало да бъде посочена и разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ - други тежки нарушения на трудовата дисциплина, но доколкото от обстоятелствата описани в заповедта за налагане на наказание е видно, че се касае за посочената хипотеза, приложение следва да намери трайната съдебна практика, съгласно която при несъответствие между правното основание /законовия текст/ и описаните фактически обстоятелства, меродавни са фактическите обстоятелства, като неправилната квалификация, дадена в заповедта за уволнение не обуславя сама по себе си незаконност на уволнението /решение № 304/02.07.2010г. по гр.д. № 723/2009г. ІV г.о. ВКС; решение № 395/01.06.2010 г. по гр. д. № 1629/2009 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 464/26.05.2010г. по гр.д. № 1310/2009г. ІV г.о. ВКС и др./.
Доводите на ищеца относно начина на описване на нарушението в заповедта за уволнение са неоснователни и не могат да се споделят. В заповедта ясно е посочено, че на 29.07.2025 г.. М. В. М. дава повторно разпореждане да се захранят 6VC11N01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка) и 6VC11S04 (задвижка), въпреки че е уведомен, че на 6VC11S04 (задвижка) има табела „Не включвай. Работят хора.“ и това води до наводняване на аванкамерата на 6VC11D02 (помпа) и застрашаването на живота и здравето на работещите в нея, като за събитието не е докладвано своевременно. Посочено е ясно в заповедтта и кога е извършено нарушението – 29.07.2025 г.. Според практиката на ВКС задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Няма изискване заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да съдържа всички обективни и субективни елементи на нарушението, а дори и деня и часа на осъществяването им / решение № 363 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 354/2011 г., г. к., ІІІ г. о. и решение № 563 от 12.02.2013 г. по гр. д. № 1747/2011 г., г. к., ІV г. о., постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК/. Изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на по – горе посочените изисквания. Мотивите осигуряват реална възможност за извършване на преценка за това дали депозираните от ищеца писмени обяснения преди уволнението са свързани с неизпълнението на задълженията му по трудовото правоотношение, послужили като основание за дисциплинарното му наказание. Налице е и възможност за преценка за изпълнение задължението на работодателя по чл. 193 КТ и за спазването на критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ. Всичко изложено налага извод, че мотивите не са попречили на жалбоподателя да разбере за какво е наказан и да се защити ефективно, поради което следва да се приеме, че заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.
Относно доводите, основаващи се на липса на доказателства за какво конкретно нарушение са поискани обяснения от ищеца и заявената претенция за нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, предвид непосочване точно на нарушенията в искането за обяснения на работодателя съдът намира следното:
Искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото съдържателно изискване е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. Поканата за обяснения не трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по правоотношението не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. В искането на обяснения е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин /решение № 363 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 354/2011 г., г. к., ІІІ г. о. и решение № 563 от 12.02.2013 г. по гр. д. № 1747/2011 г., г. к., ІV г. о./. По делото не се спори, че обяснения са искани на ищеца, спори се относно съдържанието на искането на обяснения, което следва да се прецени и с оглед дадените в отговор на искането обяснения. В случая от обясненията, въпреки краткостта им следва да се приеме, че ищеца е разбрал, че обяснения му искат за установеното на 29.07.2025 г. даване на повторно разпореждане за захранване на 6VC11N01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка) и 6VC11S04 (задвижка), при налична на 6VC11S04 (задвижка) табела „Не включвай. Работят хора.“, което довело до наводняване на аванкамерата на 6VC11D02 (помпа) и застрашаване живота и здравето на работещите в нея, като същото останало и недокладвано своевременно от ищеца. Преди получаване на обясненията, няма как работодателя да формулира окончателно становище по осъщественото деяние и по квалификацията на нарушението, предвид необходимостта да се обсъдят и обясненията на работника или служителя. В конкретния случай от обясненията се установява, че работникът знае за кои негови действия се отнася искането, поради което не е налице нарушение на чл. 193 КТ / решение № 361/26.05.2010г. по гр. д. № 1471/2009г. ІV г.о., по реда на чл. 290 ГПК/.
Не са изтекли сроковете по чл.194, ал.1 КТ до налагане на наказанието. Двумесечния срок от откриване на нарушението е спазен, спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението. За да е налице основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за упражняването на потестативното право на работодателя за прекратяване на трудово правоотношение с работник или служител без предизвестие до него, трябва да е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина. Правилна е преценката на работодателя, че нарушението следва да се накаже с най – тежкото наказание - уволнение, съобразно критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, предвид конкретната тежест на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на работника, формата на вината. В тази насока правилно е съобразено от първоинстанционния съд, че ответното дружество е стратегически обект от значение за националната сигурност, поради което към работниците и служителите в същата следва да има завишени изисквания при изпълнение на трудовите задължения, а ищецът като
дългогодишен служител е извършил нарушение, без да е съобщил за възникнало сериозно събитие по наводняване на съоръжение, в което са работели хора, като тези обстоятелства обуславят квалификацията на нарушението на трудовата дисциплина, като тежко такова.
Налице е и материалноправното основание за упражняване правото на уволнение на работодателя по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 - други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Установи се от показанията на свидетелите, че на 29.07.2025 г. ищеца М. В. М. е дал повторно разпореждане да се захранят 6VC11N01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка) и 6VC11S04 (задвижка), въпреки че е уведомен, че на 6VC11S04 (задвижка) има табела „Не включвай. Работят хора.“ и това довело до наводняване на аванкамерата на 6VC11D02 (помпа) и застрашаване на живота и здравето на работещите в нея, като за събитието не е докладвано от ищеца своевременно. Съдът не намира основания да не кредитира показанията на разпитаните свидетели, в показанията на някой от свидетелите не се съдържат възприятия касаещи конкретното нарушение, но преобладаващата част от показанията на свидетелите установяват разпореждането от ищеца, довело до наводняване на аванкамерата на 6VC11D02 (помпа) и застрашаване на живота и здравето на работещите в нея, както и не докладването от ищеца своевременно, за това събитие. В последно посочените части, свидетелските показания са логични, последователни и кореспондират, както помежду си, така и с писмените доказателства по делото, а и със заключението по съдебно – техническата експертиза, поради което следва да се кредитират.
Установеното поведение на ищеца – даване повторно разпореждане да се захранят 6VC11N01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка) и 6VC11S04 (задвижка), въпреки че е уведомен, че на 6VC11S04 (задвижка) има табела „Не включвай. Работят хора.“, като това довело до наводняване на аванкамерата на 6VC11D02 (помпа) и застрашаване на живота и здравето на работещите в нея, като за събитието не е докладвано от ищеца своевременно без съмнение предствлява друго тежко нарушение на трудовата дисциплина.
В обобщение съдът намира, че предявеният иск за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и отмяната му е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Неоснователността на акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловена от неоснователността на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, поради което и този иск следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Неоснователността на акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е обусловена от неоснователността на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, поради което и този иск следва да се отхвърли.
В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира подадената въззивна жалба за неоснователна. С оглед съвпадението на изводите на въззивната инстанция с тези на районния съд, същият е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна се дължат разноски за представляването на същата от юрисконсулт, като съдът определя същите в размер на 200,00 евро.
По изложените съображения, съдът
Cited provisions
47- чл. 193 КТ
- чл. 193
- чл. 186, ал. 1, т. 10 КТ
- чл. 189, ал. 1 КТ
- чл. 189 КТ
- чл. 190 КТ
- чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ
- чл. 193, ал. 1 КТ
- чл. 195 КТ
- чл. 195, ал. 1 КТ
- чл. 225, ал. 1 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
- чл. 131 ГПК
- чл. 258 ГПК
- чл. 263, ал. 1 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 26, ал. 2 ЗБИЯЕ
- чл. 126, т. 13 КТ
- чл. 187 КТ
- чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ
- чл. 188, т. 3 КТ
- чл. 193, ал. 2 КТ
- чл. 194 КТ
- чл. 194, ал. 1 КТ
- чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
- чл. 8, ал. 1 КТ
- чл. 5 НОБЕЯЕ
- чл. 6 НОБЕЯЕ
- чл. 110
- чл. 126
- чл. 187, ал. 1, т. 10
- чл. 187, ал. 4
- чл. 188, ал. 1
- чл. 188, т. 3
- чл. 5
- чл. 50, ал. 1, т. 5
- чл. 62, ал. 1
- чл. 65, ал. 1
- чл. 86, ал. 1
- чл. 86, ал. 2
- чл. 88
- чл. 89
- чл. 90
- чл. 91