Решение № 2572 от 20.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9513/2025 г.

№ 20251100509513 по описа за 2025 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 10322/ 03.06.2025г., постановено по гр. д. № 34399/2024 г. СРС,81 с-в признал за незаконно уволнението на М. П., ЕГН ••••••••••, извършено със Заповед от 07.05.2024г. на управителя на „ЕмЕмДи Смарт“ ООД, ЕИК 831919536, на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ, и го е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ; възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М. П., на длъжността „Организатор, конференции и събития“ в „ЕмЕмДи Смарт“ ООД; и е осъдил, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, „ЕмЕмДи Смарт“ ООД, ЕИК 831919536, да заплати на М. П., сумата от 29 767,14 лв., представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 07.05.2024г. до 07.11.2024г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете – 11.06.2024г. до окончателното плащане. Със същото решение „ЕмЕмДи Смарт“ ООД, е осъдено да заплати на М. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3560 лева, а по сметката на съда сумата от 1350,69 лв. държавна такса за производството.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „ЕмЕмДи Смарт“ ООД.

Въззивникът излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като твърди, че от събраните пред първоинстанционния съд доказателства е безспорно установено извършените от ищцата дисциплинарни нарушения. Посочва, че изпратеното от ищцата до колегите й съобщение съдържащо информация досежно проведеното обучение влючва и резултнатите относно личните качества на други служители. Счита, че тази информация е поверителна по см. на т.14 от трудовия договор на ищцата и разгласяването й съставлява дисциплинарно нарушение. На следващо място счита, че тази информация е получена от ищцата по неправомерен начин с оглед на длъжността, която е заемала – чисто организационна и логистична- т.е. да обезпечи провеждането на събитието тим билдинг, но не и да поиска информация от водещия обучението, след което да я разпространи. Отделно, преди самото обучение ищцата е провела частен разговор с обучителя Р., в което е изразила негативна оценка към управителя С.С. и неговите лидерски качества, което съставлява отделно дисциплинарно нарушение. На следващо място, въззивникът намира за неправилни изводите на районния съд относно другото дисциплинарно нарушение касаещо нерегламентирано участие на ищцата в интервю за работа. Счита, че съдът не е следвало да кредитира показанията на св.К., което вече не е служител на въззивника и е в приятелски отношения с ищцата. Счита че дадените от ищцата обяснения също установяват извършеното от нея дисциплинарно нарушение - предприемане на действия , които не са възложени съгласно трудовата характеристика. Досежно третото нарушение на трудовата дисциплина, въззивникът посочва, че мотивите на съда в обжалваното решение са изцяло погрешни. Съгласно анекс №3/23.11.2023г. към трудовия договор ищцата е била длъжна да полага труд поне 3 дни от седмицата в офис и 2 дни от вкъщи, като не се спори, че на 4 и 5.04.2024г. тя е полагала труд дистанционно. На 3.04.24г. ищцата не се е явила в офис, като по делото липсват доказателства тя да е полагала труд и от вкъщи, нито е уведомила началника си, че на този ден ще работи от вкъщи. Въззивникът намира че сочените от него в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения са извършени от ищцата. Поради това главният иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен, респ. неоснователни са и акцесорните претенции за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа. Отделно посочва, че съдът неправилно е изчислил обезщетението по чл.344 ал.1 т.3 от КТ като се е позовал на справка от НАП , а не от представения по делото Анекс №2/10.11.2023г. Иска се от въззивния съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което отхвърли предявените искове . Претендират се разноски.

Въззиваемата страна М. П. оспорва подадената въззивна жалба и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че районният съд е изяснил делото от фактическа страна и е обективирал правилни и законосъобразни правни изводи. Посочва, че е правилен извода на районния съд, че информацията, съдържаща се в обратната връзка на външен обучител по време на тиймбилдинг не представлява поверителна информация по см. на чл.190 ал.1 т.4 от КТ и на т.14 от трудовия договор, а такава в вътрешен и неформален характер, дресирана до участниците в обучението. На следващо място посочва, че тя не е участвала в интервю на потенциален нов кандидат, а твърдението, че опит за участие в такова интервю представлява дисциплинарно нарушение е изцяло спекулативно. Досежно твърдението за неявяване на работа на 3.04.2024г. посочва, че е полагала труд дистанционно, което е било отразено в ползвания в дружеството Гугъл календар и в комуникация , изпратена до прекия й ръководител. Намира за правилно решението в частта досежно уважените искове по чл.344 ал.1 т. 2 и т.3 от КТ. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение и да й присъди разноските за въззивна инстанция.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Като постановено от компетентен съд, обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Установява се, че ищцата М. П. е гражданин на Руската федерация, с разрешение за постоянно пребиваване в Р България от 2020г. Ответникът „ЕмЕмДи Смарт“ ООД е търговско дружество регистрирано в Р България, представлявано от управителя В.С.. В трудовия договор, т.20, страните са уговорили, че всички спорове, възникващи във връзка с договора, се решават от компетентния български съд. Трудовият договор и последващите анекси към него са съставени на български и на английски език, като е уговорено, че с предимство се ползва текстът на български език.

При извършената служебна проверка на международната си компетентност, съобразно задължението по чл.28 от КМЧП, съдът установи, че българският съд е компетентен да разгледа трудовия спор между работник/ служител, който не е български гражданин, и работодател, българско търговско дружество, на основание общите правила на чл.17 ал.1 от КМЧП. Отделно, в трудовия договор и двете страни са избрали за компетентен да разгледа спора им българския съд. Налице е избор и на приложимо материално право то да е българското, тъй като в трудовия договор изрично е посочено, че той се сключва на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ. Дори и да се приеме липсата на изрична уговорка за избор на приложимо материално право, разпоредбата на чл.96 ал.2 от КМЧП изрично препраща към българското, като правото на държавата, в която работникът или служителят обичайно полага своя труд. Компетентен да разгледа спора между страните, съобразно общите правила за родова и местна подсъдност по чл.103 и чл.105 от ГПК е Софийски районен съд като първа инстанция, и съответно Софийски градски съд, като втора инстанция.

По съществото на спора се установи следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 вр. чл.225 от КТ за признаване уволнението на ищцата за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа след незаконното уволнение, ведно със законната лихва.

Основните възражения на ищцата М. П. срещу заповедта за уволнение касаят оспорването на посочените в заповедта дисциплинарни нарушения и нарушаване на критериите на чл.189, ал.1 от КТ. Ищцата оспорва да е изнасяла поверителна информация пред останалите служители на дружеството, да е направила опит самоволно да участва в интервю на потенциален нов служител, което е провеждано от друг експерт на отдел „Човешки ресурси“, както и вмененото в атакуваната заповед нарушение, че на 03.04.2024г. не се е явила на работа и не е уведомила прекия си ръководител, нито е отбелязала, че работи от вкъщи. Ищцата счита, че наложеното наказание не е съответно на вменените нарушения, липсва и посочване на вредоносните последици от извършените нарушения.

Ответникът „ЕмЕмДи Смарт“ ООД е поддържал, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а посочените в заповедта за уволнение нарушения, са действително извършени от ищцата, същите са тежки и обосновават налагането на най – тежкото наказание дисциплинарно уволнение.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства се установява, че ищцата М. П. е работила като „Организатор, конференции и събития“ при ответника по трудов договор от 18.11.2022г. В т.2 от договора е уговорено, че мястото на работа на служителя е в гр.София, а работното място се определя от работодателя. Договорът е сключен за неопределен срок със срок на писмено предизвестие при прекратяването му от 30 дни. В т.9 е уговорено гъвкаво работно време при 40 часова работна седмица.

С анекс №2/10.11.2023г. е уговорено увеличение на основното трудово възнаграждение на ищцата на 4883,66лв. считано от 1.12.2023г.

С анекс №3/23.11.2023г. , в т.1, страните са уговорили, че служителят ще изпълнява трудовите си задължения от офиса на работодателя поне 3 работни дни в рамките на 1 седмица. През останалите 2 работни дни служителят има право да изпълнява задълженията си от вкъщи на адрес в гр.София, ул.••••. В т.2 от анекса е посочено, че работни срещи с подизпълнители на работодателя, организиране на събития, работни изложения, и др. задължения, включени в длъжностната характеристика и функциите на служителя, извършвани в и извън офиса на работодателя, се включват в работното време на служителя в офиса. В т.3 от анекса е посочено, че във връзка с изпълнение на трудовите задължения на служителя от вкъщи, работодателят осигурява необходимото изпълнение на работата от разстояние оборудване и софтуеър: лаптоп, зарядно устройство, мишка, софтуеър на работодателя и техническа поддръжка.

На 8.04.2024г. управителят на дружеството В.С. е връчил на служителя М. П. покана за предоставяне на писмени обяснения по чл.193 от КТ във връзка с процедура по налагане на дисциплинарно наказание. В поканата е поискано обяснение : за непозволено получаване и разпространяване на поверителна информация относно колегите и прекия ръководител на ищцата, извършено след участие на тиймбилдинг събитие на отдела на 22.03.2024г. ; за опит да вземе участие в провеждането на интервю на нов потенциален служител на дружеството на 27.03.2024г., което не съответства на задълженията и на длъжностната характеристика; за неявяване на работа в офиса на дружеството на 3.04.2024г.

Ищцата е депозирала писмени обяснения, като не се спори дали това е сторено в указания в поканата 3 дневен срок. В обясненията, по първия въпрос тя е посочила, че не е получавала и разпространявала никаква поверителна информация на въпросната среща, не й е било известно информацията да е била поверителна, получила е след срещата лаконична обратна връзка от лектора, и тъй като е била положителна, се е радвала да я сподели с екипа. Посочила е че съжалява, ако е засегнала достойнството и авторитета на колегите си. По отношение на интервюто от 27.03.2024г. е посочила, че не е присъствала въпреки че е била помолена от колежката й В. К.. Посочила е, че веднага след като разбрала че според управителя С. не следва да присъства на срещата, се е съобразила с неговото решение и не счита че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина. По отношение на 3.04.2024г. е посочила, че съгласно трудовия договор и анексите следва да има 3 присъствени дни на седмица, като ако има извънреден присъствен ден извън 5 дневната седмица, същият следва да се счита за един от присъствените дни в седмицата. На 6.04.2024г. е била на организирано изложение, и предвид присъствието й в офиса на 1.04. и 02.04.2024г. , понеделник и вторник, и предварително планираният й работен ден 6.04.2024г. – събота, обстоятелството че на 3.04.2024г. е работила от вкъщи не представлява нарушение на уговореното в договора. Накрая е посочила, че съжалява ако е допуснала грешка, като е посочила че е целяла да даде най-доброто от себе си , тъй като работата в дружеството й носи удовлетворение и удоволствие.

Със заповед от 7.05.2024г. на „ЕмЕмДи Смарт“ ООД, представлявано от управителя В.С., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.190 ал.1 т.3 от КТ /системни нарушения на трудовата дисциплина/ във вр. с чл.187 ал.1 т.8 пр.3 от КТ / разпространяване на поверителни за предприятието сведения/ във вр. с чл.187 ал.1 т.10 от КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение/ във вр. с чл.126 т.10 от КТ / При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения/ във вр. с чл.187 ал.1 т.1 пр.3 от КТ /неявяване на работа или неуплътняване на работното време/ във вр. с чл.188 т.3 от КТ /дисциплинарното наказание е уволнение/. Разпоредено е на ищцата да се заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Като основание за налагане на дисциплинарното наказание са посочените в поканата за писмени обяснения основания:

1. Участие на 22.03.2024г. на организирано от дружеството тим билдинг събитие, като

след събитието, на 28.03.2024г. са постъпили оплаквания от колеги на служители

относно непозволено получаване и разпространение на поверителна информация от служителя относно колегите й и прекия й ръководител. Служителят е влязъл в непозволена комуникация с водещия на обучението и е получил нерегламентиран

достъп относно резултатите от проведеното обучение - действия, които не са били

възложени, нито се зачисляват в трудовите задължения на служителя, съгласно

длъжностната й характеристика. Служителят е разпространил получената информация

до всички членове на екипа без разрешението на прекия ръководител. Достъпвайки

непозволена чувствителна информация и разпространявайки я пред останалите

служители, служителят е нарушил своите трудови задължения, като е засегнал и достойнството и авторитета на колегите си и на прекия си ръководител – нарушение

по чл.187 ал.1 т.8 пр.3 от КТ, свързано с разпространяване на поверителна информация

за работодателя пред трети лица.

2. На 27.03.2024г. служителят е опитал да вземе участие в провеждането на интервю на потенциален нов служител на дружеството. Това действие не съответства на позицията

и не фигурира в задълженията по длъжностната характеристика, нито е възложено от прекия ръководител. Излизайки извън пределите на професионалните си задължения,

служителят отново е нарушил правилата на трудовата дисциплина – нарушение по чл.187 ал.1 т.10 във вр. чл.126 т.10 от КТ, свързано с нарушаване на вътрешните

правила на работодателя, съобразяване с пределите на възложените задължения по длъжностна характеристика ш възпрепятстване на работния процес.

3. На 3.04.2024г. служителят не се е явил на работа в офиса на дружеството, без да

уведоми за това прекия си ръководител или да отбележи, че работи от вкъщи в одобрения за отдела график. При прекия ръководител и колегите до края на работния

ден е липсвало каквато и да е индикация, че работи- обаждания, служебна имейл

комуникация и т.н. – нарушение по чл.187 ал.1 т.1 пр.3 от КТ, свързано с неявяване на работа на 3.04.2024г. без предварително уведомяване от страна на служителя до прекия ръководител.

Заповедта за уволнение е връчена на ищца на 07.05.2024г., в преклузивния срок по чл.194 от КТ. На 10.05.2024г. със заповед на управителя на ответника длъжността, заемана от ищцата е съкратена. Исковата молба по оспорване на уволнението е депозирана в съда на 11.06.2024г.

Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „Организатор, конференции и събития“ /представена от ответника и неоспорена от ищцата и подписана от нея на 18.11.2022г., на л.73-75 от делото пред СРС/, ищцата е имала задължение да организира и координира услуги, свързани с провеждане на конференции, семинари, банкети и подобни събития. Сред основните задължения на ищцата е било: да осъществява вътрешна комуникация в дружеството /поздравления към служителите за рождени дни, годишнини и т.н./, да осъществява външна комуникация /стратегическо планиране, пиар, работа със социални мрежи, създаване на съдържание, събиране на статистически данни и анализи/, да организира събития /партита, тиймбилдинг, офис събития, работни панаири/, да организира и координира услуги като осигуряване на места, зали, оборудване, настаняване, транспорт, социални програми, да организира регистрация на участници, да договаря услуги и цени, да координира дейности, изпълнявани от подизпълнители. Отделно, ищцата е имала

задължения да подпомага ръководството на работодателя при изпълнение на техните задължения , да предоставя информация, поискана от работодателя. Йерархически е подчинена на управителите на дружеството, и на ръководителя на отдела. Задълженията й по отношение на професионалната етика / т.6/ изискват да зачита личното достойнство на всеки представител, управител или служител на работодателя; да не разпространява информация от личен и служебен характер относно работодателя при изпълнение на трудовите си функции, да бъде лоялна към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни сведения, както и да пази доброто име на работодателя.

По делото не се спори, че 22.03.2024г. се е състояло тиймбилдинг събитие в дружеството ответник, с участието на целия отдел „Човешки ресурси“, което е било организирано от ищцата. Тя и управителят Смиткин също са участвали в него. Св.Н. Сипатова, с постоянно пребиваване в България, служител на ответника в отдел „Човешки ресурси“, установява, че е присъствала на тиймбилдинг събитието, което се е провело в офиса на дружеството, целият отдел „Човешки ресурси“ е присъствал и е бил поканен външен лектор. Провеждани са организирани игри с цел сплотяване на екипа. След обучението свидетелката получила от ищцата съобщение със екрА. снимка, съдържаща комуникация между М. П. и външния водещ. Под снимката имало коментар, че тази информация не е за общия чат. Същият ден свидетелката разбрала, че това съобщение било изпратено и на други колежки, но не в общия чат. Нейна колежка, Н., й споделила, че се притеснява да не би М. да става ръководител на екипа и затова споделя такива неща. На свидетелката направило впечатление, че за ръководителят им има коментар, който не е точно негативен, но е неопределен. Получената като обратна връзка от ищцата информация не била позитивно приета от екипа на отдел „Човешки ресурси“, тъй като имало коментар за активността им по време на тиймбилдинга. Св.А.Б., служител на ответника в отдел „Човешки ресурси“, установява, че също е присъствала на тиймбилдинг събитието, което се е състояло в обучение и после на ресторант. Обучението било във вид на интересни игри. След обучението свидетелката получила обратна информация като лично съобщение от М. П., което гласяло, че М. е негласен лидер на техния екип. Това съобщение било стигнало и до останалите колеги в екипа. Колегите й реагирали по различен начин. Свидетелката счита, че М. действително има лидерски качества и в тази връзка провеждащият обучението бил прав. За свидетелката било написано, че е по-малко изявяваща се. Счита, че по принцип нейният пряк ръководител трябва да ги оценява и да дава обратна връзка. Св.В. К., бивш служител на ответника, но работила в „Човешки ресурси“ по времето, когато и ищцата е работила при ответника, установява, че и тя е присъствала на тиймбилдинг събитието. Дейностите в това събитие са били насочени към това да се разбере кой каква роля заема в екипа, кой е водещ, кой е по-пасивен, по-конкретно участниците следвало да изкажат мнение какво биха направили в определени ситуации. Атмосферата била много позитивна. След събитието отишли заедно на ресторант, като свидетелката не е забелязала някакви негативни емоции у другите участници. Свидетелката също посочва, че само тя е провеждала интервюта, както и че М. П. не е участвала в интервюта, които тя е провеждала, нито е искала да участва в такива. Когато свидетелката решила да напусне ответника, трябвало да намери човек, който да я замести. Тъй като длъжността й предполагала човекът който я заема да работи заедно с М. П., свидетелката казала на М. , че е добре да присъства на интервюто, без да участва, за да придобие представа за интервюирания. В крайна сметка М. П. не участвала в интервюто, тъй като била спряна.

Показанията и на двете групи свидетели следва да бъдат кредитирани, съобразявайки правилата на чл.172 от ГПК. Въпреки че всеки от свидетелите, с оглед на съществуващите лични и професионални /субординационни / - за свидетелите на ответника/ отношения с всяка от страните, може да е предубеден или заинтересован от изхода на спора, дадените от тях пред съда показания са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, поради което няма причина поради която съдът да не им даде вяра относно относимите към спора обстоятелства.

Съобщението със екрА. снимка, съдържаща комуникация между М. П. и външния водещ, за което свидетелите споменават, и което касае визираното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение по т.1 е представено по делото, и по текста му страните не спорят, като и двете страни са представили идентичен текст. В 8.26ч., като не е отразено на коя дата, Р. Р., за когото не се спори , че е външният обучител на тийм билдинг събитието, е изпратил на ищцата следния текст:

„ Доброе утро М.,

С уговорката, че трите часа, които имахме заедно , не са достатъчни да изградя солидни впечатления, ето какво забелязах:

Екипът Ви има много жизнена енергия – това беше първото, което ме впечатли

приятно.

Очевидно, на фона на вашата енергия, С. изглежда много различно – разбрах какво

имаш предвид в разговорите ни едва когато ви видях всички на едно място.

Ти и Н. сте катализаторите на екипната енергия, а Д. и А. бяха най-тихи като участие.

В. и Н. задаваха добри въпроси и имаха уместни коментари.

Людмила също се отвори и сподели някои свои притеснения и мнение, след като в началото беше по-скоро слушател.

Поздравленията са за теб, защото предложи формат, който помогна всичко това да се случи. Следващото стъпка е да подкрепиш момичетата да си спазват ангажиментите от срещата ни – очевидно те гледат на теб като на лидер в този екип и уважават мнението ти“. В 9.56ч., като не е отразена датата, Р. Р. е изпратил подобно съобщение на управителя на ответника В.С. на английски език, което в превод на български език е със следния текст:

Скъпи С.,

Като се има предвид че трите часа, които имахме заедно не бяха достатъчни да изградя солидно впечатление, ето какво забелязах:

Вашият екип има много добра енергия – това беше първото, което ме впечатли

приятно.

М. и Н. сте катализаторите на енергията на екипа и те имат уважението на екипа.

Д. и А. бяха най-тихите в участието си.

В. и Н. задаваха добри въпроси и имаха подходящи коментари и те със сигурност имат

някакъв скрит потенциал в тях.

Людмила също се отвори и сподели някои нейни притеснения и мнения, след като

беше по-скоро слушател в началото.

В цялост смятам, че би било по-важно за вас да продължите разговора, който започнахме и моето предложени за вас е да имате лидерско послание, че желаете да се вслушате в техните идеи. Имам усещането, че те имат повече теми за споделяне и като всяка дама, момичетата във вашия екип се нуждаят от малко внимание и да бъдат чути.

Приятен уикенд“

След като получила съобщението от Р. Р., ищцата го препратила лично на останалите участници в тиймбилдинг събитието, без да го изпраща на управителя В.С., и без да го публикува в т.н. общ чат.

По делото е представено копие от емайл, изпратен на 3.04.2024г. в 13.37ч. от М. П. до Д.К. и св. В. К., в копие и управителя В.С., в който е съобщила за проведена от нея среща в предния ден, както и информация от тази среща.

Представено е и копие от мейл , изпратен на 26.03.2024г. в 13,59ч. от М. П. до А.Б., в копие и управителя В.С., в което се посочва, че П. ще работи в събота, на 6.4.2024г. от 9.00ч. до 16.00ч.

За да постанови обжалваното решение и във връзка с основанията, посочени в исковата молба, районният съд е приел, че работодателят формално е спазил изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ и че съдържанието на Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от 07.05.2024г. е достатъчно конкретно и ясно и покрива изискването за мотивираност, предвидено в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, и изискването за детайлно описание на вменените нарушения на трудовата дисциплина от обективна и субективна страна, целта на което е осигуряване на възможността на уволнения служител да узнае за какви нарушения е наказан, за да може да се защити пълноценно при оспорване на наложеното му наказание. По отношение на първото дисциплинарно нарушение посочено в атакуваната заповед за уволнение, районният съд е приел, че съобщението изпратено от водещия на тиймбилдинга – Р. Р. до ищцата М. П., съдържащо обратна връзка за проведеното обучение, е доведено до знанието и на другите участници - служители на ответното дружество, съответно достъпът до тази информация не е неограничен. Ползването на чат като средство за комуникация между служителите на ответника не прави изнесените сведения публично достояние. Изводите и препоръките дадени от обучителя не могат да се категоризират като информация с поверителен характер, доколкото се отнасят до участвалите в тиймбилдинга и са сведени до знанието именно на заинтерсованите лица, чрез осъществената комуникация с организатора на събитието П., както и с работодателя – управителя на ответното дружество В.С.. съдът е приел, че посочените действия не представляват разгласяване на поверителни за работодателя сведения. По отношение на второто посочено нарушение на трудовата дисциплина съдът е приел, че се касае за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата за нарушение, което на практика не е било извършено, доколкото самият работодател е формулирал действията на П. като „опит“, което обуславя

незаконосъобразност на процесната уволнителна заповед по т. В на формално основание. По отношение на третото посочено в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение първоинстанционният съд е приел, че липсват конкретни правила за отчитане и проверка на работното време обективирани в писмен документ, въведени от работодателя и сведени до знанието на работниците или служителите и в частност на ищцата. съдът е отчел, че на 3.04.2024г. ищцата е изпратила мейл от служебната си поща, с което тя е предоставила информация за осъществената в предходния ден работна среща с платформата pleggi, поради което е приел недоказаността на вмененото дисциплинарно нарушение – неявяване на работа. Съдът е приел, че ответникът не е доказал ищцата да е извършила посочените в заповедта за уволнение три дисциплинарни нарушения, отменил е заповедта за уволнение и е уважил акцесорните искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.

Основните възражения на въззивника срещу обжалваното решение касаят извода, че ищцата не е извършила дисциплинарните нарушения посочени в заповедта за уволнение. Отделно се възразява и по начина на изчислява на размера на обезщетението по чл.344 ал.1 т.3 от КТ.

Именно тези въпроси ще бъдат обект на проверка от въззивния съд. Въззивният съд, след самостоятелна преценка на събраните от районния съд доказателства, споделя извода на първоинстанционния съд, че описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения не е установено да са били извършени от ищцата, сега въззиваема.

По първото дисциплинарно нарушение посочено в заповедта за уволнение - разпространяване на поверителна информация за работодателя пред трети лица.

От описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че в изпълнение на служебните си задължения ищцата П. е организирала тиймбилдинг събитие на отдел „Човешки ресурси“ при ответника, във връзка с организацията е контактувала с избран външен лектор Р., присъствала е на събитието ведно със седемте служители на отдела и с управителя С.. След събитието е получила лично съобщение от Р., в което той е посочил впечатленията си от събитието. В рамките на същия ден ищцата е препратила това съобщение лично на всеки от участниците, като не го е изпратила на управителя. Той също е получил съобщение от Р. с впечатления от срещата и препоръки за подобряване на работата в отдела.

Според въззивника изречението в съобщението от Р. до ищцата „Очевидно, на фона на вашата енергия, С. изглежда много различно – разбрах какво имаш предвид в разговорите ни едва когато ви видях всички на едно място“ сочи, че те двамата предварително са обсъждали и анализирали личностните и управленските качества на управителя С., както и на колегите й от отдела. Въззивният съд не намира, че соченото изречение означава именно това. Ясно е, че ищцата е имала предварителна комуникация с лектора Р., което е напълно обяснимо със задължението й да организира събитието и да подготви лектора, за да може той да избере и предостави адекватно обучение. Не може обаче само въз основа на това изречение да се твърди, че ищцата е злословила срещу управителя С. и нейните колеги, както и че тя е поискала от Р. да й изпрати обобщение на впечатленията си от събитието /т.н. от ответника в процесната заповед непозволено получаване на информация, непозволена комуникация, нерегламентиран достъп/. Въззивникът не е поискал в отговора на исковата молба съдът да допусне и разпита като свидетел Р. Р., за да установи евентуално характера и съдържанието на комуникацията предшестваща събитието. Р. е бил допуснат от съда като свидетел на ищцата, но по нейно искане е бил заличен, поради което не е бил разпитан от съда. Съгласно разясненията, дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др., при трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението. Изпращането на полученото от Р. съобщение на останалите служители от отдел „Човешки ресурси“ не може да се квалифицира като разпространяване на поверителна информация пред трети лица. Участниците в събитието не са трета лица, тъй като са участвали в него. В допълнение, личностните и управленските качества на управителя на търговското дружество не представляват поверителна информация за работодателя по см. на чл.187 ал.1 т.8 пр.3 от КТ. Управителят на дружеството не е работодател по см. на пар.1 от ДР на КТ – работодател на ищцата според сключения трудов договор е ЕмЕмДи Смарт ООД. Нито в трудовия договор, нито в длъжностната характеристика , нито в друг акт на работодателя /поне такъв не е представен по делото/ е формулирано какво представлява непозволена чувствителна информация. В трудовия договор в т.14 е описано задължението на работника да не разпространява конфиденциална информация, а в т.14.2 iii е посочено, че такава е „информация за други работници и служители на работодателя, вкл. за техните възнаграждения, премии, осигуровки, щатни разписания, лични данни на служители“. Информация за активността на служителите при ролевите игри и енергията на управителя

по време на тиймбилдинг събитие, разпространена сред същите тези участници на събитието не могат да се квалифицират като конфиденциална информация по см. на т.14.2 iii от трудовия договор, нито за поверителни за предприятието сведения по см. на чл.187 ал.1 т.8 пр.3 от КТ. Не се установи от събраните гласни доказателства ищцата да е засегнала достойнството на своите колеги. Показанията на свидетелите не установяват такова твърдение. Вероятно е засегнала достойнството на прекия си ръководител, като е препратила съобщението на Р. до колегите си, което е видно от изложеното в отговора на исковата молба, но това само по себе си не представлява дисциплинарно нарушение и не обуславя налагането на дисциплинарно наказание, още повече и най-тежкото - уволнение. Ищцата се е извинила за стореното в писмените си обяснения, което е било достатъчно този въпрос да бъде приключен. С оглед на изложеното, въззивният съд счита, че описаното в т. Б от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.8 пр.3 от КТ, не са доказани по делото.

По второто дисциплинарно нарушение посочено в заповедта за уволнение - нарушение по чл.187 ал.1 т.10 във вр. чл.126 т.10 от КТ, свързано с нарушаване на вътрешните правила на работодателя, съобразяване с пределите на възложените задължения по длъжностна характеристика и възпрепятстване на работния процес.

От събраните по делото доказателства е установено, че св. В. К. е коментирала с ищцата възможността да наблюдава интервю на потенциален нов служител на работодателя, който ще замести свидетелката, след като тя напусне работа, и който ще работи с ищцата. Установи се, че ищцата не е участвала / присъствала на интервюто поради противопоставянето на управителя С.. Действително, участието в подбор на персонал не е задължение на ищцата нито по договор , нито по длъжностна характеристика. Не се установи обаче тя да е участвала в интервю. За разлика от наказателното право, в трудовото право опитът не е наказуем. Съгласно текста на чл. 186 от КТ, нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения, per argumentum a contrario опитът за неизпълнение на трудови задължения не е уреден като наказуем. С оглед на изложеното, въззивният съд счита, че описаното в т. В от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.10 във вр. чл.126 т.10 от КТ, не е доказано по делото.

По третото дисциплинарно нарушение посочено в заповедта за уволнение - нарушение по чл.187 ал.1 т.1 от КТ, свързано с неявяване на работа на 3.04.2024г. без предварително уведомяване от страна на служителя до прекия ръководител.

По делото е установено, че на 3.04.2024г. ищцата не е работила присъствено. Тя твърди, че е работила от вкъщи дистанционно, ответникът твърди, че на този ден е следвало да работи присъствено в офис, и че не е уведомила прекият си ръководител предварително, че ще работи дистанционно. Съгласно анекс №3 от 23.11.2023г. към трудовия договор, действал към процесния период, служителят следва да изпълнява трудовите си задължения от офиса на работодателя поне 3 работни дни в рамките на 1 работна седмица, като през останалите 2 работни дни служителят има право да изпълнява задълженията си от вкъщи. В анекса не е конкретизирано кои точно три дни от работната седмица ищцата следва да работи в офиса и кои точно два дни от работната седмица може да работи дистанционно от дома си. Не се спори, че на 1 и 2 април 2024г. , понеделник и вторник, ищцата е работила присъствено. На 3.04.2024г. не е присъствала в офиса, не е уведомила предварително прекият си ръководител, че на 3.04.2024г. ще работи от дома си. На 3.04.2024г. е изпратила работен имейл до двама свои колеги, с копие до управителя С., а дни преди това, на 26.03.2024г. е уведомила св.А.Б. и управителя С., че ще работи на 6.04.2024г. , събота, през целия ден, от 9.00 до 16.00ч. При липсата на изрична регламентация в кои точно дни от седмицата ищцата следва да работи присъствено в офис, при създадената практика, установено от свидетелските показания, работата през почивните дни да се компенсира с неработа през работните дни, съдът приема, че не е осъществен състава на нарушението на трудовата дисциплина по чл. чл.187 ал.1 т.1 от КТ, свързано с неявяване на работа. Създаденият календар /на л.129 от делото пред СРС/ има по-скоро информативен характер между служителите, но не представлява задължителни вътрешни правила на работодателя. Твърдението, че ищцата работи задължително понеделник, вторник и сряда присъствено в офис, се оборва от представения от ответника мейл/съобщение на л.130 от делото пред СРС, в което тя пише „С., погледни какъв график си съставих за тази седмица, за да присъствам на всички важни събития в офиса: 19 –ти, вторник – вкъщи; 20-ти, сряда – офис; 21-ви, четвъртък – вкъщи“. От това следва, че ищцата е имала гъвкаво работно време и респективно не е имала задължение всеки понеделник, вторник и сряда, вкл. на 3.04.2024г. да работи присъствено в офис. Следователно , фактът , че не се е явила на работа на 3.04.2024г. не е противоправно поведение в нарушение на трудовата дисциплина. Не се установи обаче ищцата да е уведомила предварително прекия си ръководител, че на 3.04.2024г. ще работи дистанционно или няма да работи като компенсация за 6.04.2024г., събота, който ден, на основание т.2 от Анекс №3/23.11.2023г. към трудовия договор, се включва в работното време на служителя в офиса. Според събраните гласни доказателства, служителите уведомявали предварително управителя С. за дните, когато ще работят дистанционно или ще ползват компенсация. Това е създадена добра практика, но съдът не установи нито в договора, нито в анексите наличието на такова трудово задължение за предварително уведомяване. Наказуемо е неявяване на работа, но не и предварителното неуведомяване за такова неявяване. При това положение съдът приема , че описаното в т. Г от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.1 пр.3 от КТ не е доказано по делото.

Не се установи ищцата да е извършила посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Ето защо уволнението й е незаконосъобразно, същото следва да се отмени, и като следствие от това исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ са основателни и също следва да бъдат уважени. Районният съд е стигнал до същите правни изводи, поради което обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.

Независимо от последвалото уволнението съкращаване на щата на длъжността „Организатор, конференции и събития“ , ищцата следва да се възстанови на заеманата преди незаконното уволнение длъжност. Посочената от районния съд съдебна практика на ВКС е относима и няма да се преповтаря от въззивия съд.

Правилно и законосъобразно е определен от районния съд и размера на обезщетението, което се следва на ищцата за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението за претендирания период от 6 месеца. Съгласно разпоредбата на чл.225 ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Размерът на брутното трудово възнаграждение е установен от представеното удостоверение от НОИ, който като официален документ, на основание чл.179 от ГПК има задължителна доказателствена сила за съда. Ответникът не е оборил удостовереното в документа от НОИ, че ищцата е получавала различно по размер брутно трудово възнаграждение през месеца предхождащ уволнението.

При този изход на спора, въззивникът няма право на разноски. На основание чл.78 ал.3 от ГПК такива се следват на въззиваемата страна – 4272лв. или 2184,24 евро, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Възражение за прекомерност на претендираните разноски не е направено.

Воден от горното, Софийски градски съд