Определение № 126 от 04.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2531/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Рудник „Трояново-Север”, [населено място], клон на „Мини Марица-Изток” ЕАД [населено място], чрез юрисконсулт П. М.-М. срещу решение № 132/09.06.2020 г. по в.гр.дело № 1188/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № №4/04.02.2020 г. по гр.дело № 672/2019 г. на Радневския районен съд, с което са уважени предявени искове от Н. Ж. П. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и по т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 12 447.60 лв. Поддържаното основание за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 е нарушение на материалния закон. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ се отхвърлят. В изложението са формулирани въпросите: 1. При положение, че законодателят не е уточнил никаква норма за употреба на алкохол и не са посочени минимални и максимални количества в императивната норма на чл.126,т.2,пр.2 КТ, доколко съда може да прецени по отношение на дадено производство с рисков характер и в същото време стратегически обект с национално значение какво количество алкохол е допустимо да се употреби от ищеца и какво поведение същият е длъжен да спазва? Колко алкохол трябва да бъде употребен за налагане на дисциплинарно наказание уволнение за употреба на алкохол през работно време, има ли квалификация малко или много употребил алкохол работник, работещ в производство със завишен риск? Налице ли е нарушение на задълженията от страна на работника по смисъла на чл.126,т.2,пр.2 КТ – забрана за употреба на алкохол през работно време, което да обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, след като в случая употребата на алкохол дори не е спорна-в обясненията си работникът сам заявява, че след инцидента с колегата му е употребил 50 гр.твърд алкохол? Налице ли е нарушение на задълженията от страна на работника по смисъла на чл.126,т.2,пр.2 КТ – забрана за употреба на алкохол през работно време, което да обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание след като в случая употребата на алкохол дори не е спорна, при положение, че не е установено то да се е отразило по какъвто и да било начин на изпълнението от негова страна на трудовите му задължения, както и да са настъпили или да е било възможно да настъпят каквито и да било вредни последици? 2. При назначаване на работа сутринта без алкохолно съдържание в дъха при сутрешна проверка за алкохол и при проверка за алкохол в дъха същия ден в 17.17 часа и установяване съдържание на 0.57 промила алкохол в дъха на ищеца, работещ като механошлосер-дейност, свързана с прецизност и повишено внимание с оглед не само на работния процес, но и за осигуряване на безопасни условия на труд, подписал ежедневен инструктаж, с което е декларирал, че е запознат с инструктирането и дал съгласие да стартира работния си ден, придържайки се към правилата и инструкциите, свързани със задачите, предвидени да изпълнява, не следва ли съда да вземе всичко това в съвкупност и да счете, че правилно работодателят е приложил императивната разпоредба на чл.126,т.2, пр.2 КТ? 3. При положение, че е налице безспорно неизпълнение на разпоредбата на чл.126,т.2,пр.2 КТ, когато съда разглежда наличието на трите елемента на чл.189,ал.1 КТ, не би ли следвало да дава превес третия елемент – поведението на работника/ В случая употребата на алкохол дори не е спорна-в обжясненията си работникът сам заявява, че след инцидента с колегата му е употребил 50 гр.твърд алкохол/? 4. До какво води неизпълнението на задължението на въззивния съд пряко регламентирано от закона в чл.236,ал.2, вр.чл.273 ГПК да изложи собствени мотиви, както и за възможността да препрати към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, каквото препращане в конкретния случай няма?.Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба Н. Ж. П. не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. От фактическа страна е прието за установено следното: Със заповед № 17 от 19.02.2019 г. на управителя на рудника „Трояново-Север” [населено място], клон на „Мини Марица-Изток” ЕАД, считано от получаване на заповедта – 29.08.2019г, на ищеца Н. П. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина – наличие на алкохол – 0,57 промила, отчетено на 13.01.2019 г. в 17:17 часа, с апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155. Посочено е, че възраженията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, касаят неспазване от страна на работодателя на принципите по чл. 189 КТ за избор на наказание съответстващо на дисциплинарното нарушение. Прието е, че ищецът признава, че е употребил алкохол, че алкохола е внесен от самия него, че единственото, което твърди в своя защита е че го е направил, за да притъпи стреса от инцидента на 13.01.2019г., когато неговият колега е горял пред него. Инцидента се е състоял в следното: На 13.01.2019г., около обяд в механична работилница на Рудник „Трояново-Север, [населено място], по време на работа Г. Т. К. се запалва, вероятно от действията на колегата си Ж. Ж., който работел с горелка. Ищецът и колегата му свидетел по делото И. Кюрченов са се намирали по време на инцидента на 20-30 метра от мястото на горене и са теглили някаква тежка техника. Като чули писъците и крясъците на горящия мъж се хвърлили да го спасяват, като ищецът Н. П. си съблякъл елечето и обвил с него горящото тяло на Г. К.. С ръкавици и други помощни средства загасили горящото тяло на колегата си. С действията си ищецът преустановил горенето на тялото на пострадалия и предотвратил по-големи травми от изгарянията или дори евентуалната смърт на колегата си, в резултат на възникналия пожар. След получения стрес в резултат на горенето на жив човек ищеца е употребил алкохол, с цел преодоляване на емоционалното си състояние. Изпития алкохол се твърди, че е бил негов и е стоял в работното му шкафче от много време там. Инцидентът се случва около 13 часа. Ищеца твърди, че е изпил около 50 грама ракия. Измерването на наличието на алкохол в кръвта се осъществява около 17.30 часа. С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел за безспорно извършването на посочените в заповедта нарушения, които са употреба на алкохол в работно време. Посочил е, че това не се отрича от ищеца. Прието е, че внасянето на алкохола на територията на Рудника работодателя не установява дали е осъществено преди въвеждането на забраната за това или след нея, че ищецът твърди, че ракията е била негова и била в работния му шкаф от много време. Прието е още, че по същество не се отрича извършването и на това нарушение на трудовата дисциплина. Съдът е приел, че основната дейност по предотвратяването на по-нататъшни увреждания е осъществена от ищеца,че това също е безспорно между страните, както и че ищеца към момента на започването на работа е бил напълно трезвен и алкохола е употребен по време на работа след започване на изпълнение на задълженията. Съдът се е позовал на чл. 189, ал 1 КТ, според който при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Прието е, че при всеки случай на дисциплинарно нарушение следва да се съобразяват критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ относно тежестта на нарушението. Посочено е, че тежестта на конкретното нарушение следва да се преценява с оглед обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за безопасни условия на труд, че тази преценка е комплексна и обхваща всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение, включително и значимостта на неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му към трудовия процес. Приел е, че законосъобразността на дисциплинарното уволнение се преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител. Според съда вредните последици, които квалифицират нарушението като тежко нарушение на трудовата дисциплина могат да са не само материално съизмеримите, но и такива, които са дали отрицателно, разстройващо отражение върху трудовия процес. Прието е, че при преценка на това кое явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи, от значение е констатацията, че работникът или служителят, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука. Съдът се е позовал на съдебната практика съгласно, която явяването на работа с остатъчна концентрация на алкохол е достатъчно да обуслови налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание, ако работата се извършва във високорискова трудова среда, в каквато е полагал труд ищецът /заемал е длъжността „Механошлосер по ТПРМС II група“ в цех „Механична работилница”, която поставя завишени изисквания към осигуряване на безопасни условия на труд, а също и към отговорността и самокритичността на служителите/. Съдът е съобразил обстоятелството, че отчетените от дрегера 0,57 промила алкохолно съдържание в дъха на ищеца са констатирани в 17,17 часа на 13.01.2019 г., че според обясненията на ищеца по чл. 193 КТ същият е посочил, че „същия ден след инцидента с колегата му употребил 50 гр. алкохол около 14.30ч.”. Според съда какво количество алкохол е употребил точно е обстоятелство ирелевантно, тъй като не се спори по установената концентрация на алкохол в кръвта на служителя. Приел е за безспорно, че ищецът се е явил на работа без да е употребил алкохол. Прието е, че според длъжностната характеристика на ищеца е вменено задължение да спазва изискванията за безопасна работа, както и задължението да се грижи за здравето и безопасността си, както и това на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените му от работодателя инструкции, че е безспорно, че в ответното дружество е забранено внасянето и консумацията на алкохол /заповед № ЗБУТ-05-106 от 14.09.2016 г./. Приел е за установено от писмените доказателства, че на същата дата, на същия ден 13.01.2019г. е допусната трудова злополука с друг механошлосер в работилницата, поради което са и вземани проби за алкохол на механошлосерите по-късно през деня. Съдът е приел за установено от писмените доказателства, че ищецът е започнал работа в ответното дружество на 30.10.1995 г., като до този момент е имал налагани наказания. Приел е още, че без констатиране на едно нарушение в дисциплинарно производство чрез налагане на наказание, не е възможно да се отчете извършено от служителя дисциплинарно нарушение, поради което не са възприети възраженията на ответното дружество за отчитане на предишни нарушения на ищеца. Посочил е, че принципно дисциплинарните наказания се заличават /реабилитират/ след изтичане на определен срок от време - чл. 197 КТ. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че ищецът със сигурност е употребил алкохол през работно време /пил е ракия в работно време/, че няма конкретни данни и е принципно невъзможно да се установи какво количество алкохол е изпил и каква концентрация на алкохол е имал преди 17,17 часа. Според съда няма данни по делото поведението на ищеца да е било компрометирано от въздействието на алкохол, тоест да е имал неадекватно или несъответстващо поведение на това на трезвен човек. Съобразено е обстоятелството, че ищеца е положил всички необходими усилия, за да спаси горящия си колега и го е направил, като е ограничил до минимум пораженията върху последния. Прието е, че независимо от отчетените проценти и допусната трудова злополука в същия ден около 14 часа с участието на друг служител, няма никакви данни поведението на ищеца и употребената ракия от него да са имали отражение и да са допринесли за настъпване на трудовата злополука със служителя Г. Т. К.. Според съда в случая е налице съвпадение на ситуациите, но те нямат каквато и да било причинна връзка. Приел е, че най-адекватната реакция от всички работещи на територията на Механична работилница, които са не по-малко от 30 човека, е проявил точно ищеца, че той е предотвратил вредни последици с действията си не само за пострадалия, а и евентуално за работодателя. Прието е, че възникването на по-мащабен пожар точно на територията на механична работилница би могло да предположи настъпването на невъобразими последици за работещите там и за работодателя, предвид наличието на лесно запалими течности и материали на територията й. Съдът е приел, че работодателя не е отчел нито съпътстващите обстоятелства по време на трудовата злополука, нито факта, че ищеца с риск за собствения си живот и здраве е предотвратил по-нататъшни усложнения. Посочил е, че работодателят не е съобразил, че това именно показва отношението на работника към трудовия процес и че с действията си всъщност той е допринесъл за безопасността на много други хора, работещи на територията на работилницата. Прието е, че вместо да се отчете всичко това, работодателя е подходил изключително каузално и е наложил наказание – най-тежкото от всички възможни, без да отчете каквито и да било останали факти по трудовата злополука. Според съда налагането на това наказание би било оправдано ако не беше възникнал този инцидент и ако именно ищеца не бе спасил горящия си колега, че в случая налагането на това наказание е не само неоправдано, но и изключително несъответно на всички установени факти. Като е взел предвид установеното по делото и е отчел поведението на работника /конкретно на ищеца на 13.01.2019 г./, че е дългогодишен работник без допускани дисциплинарни нарушения и без налагани дисциплинарни наказания, съдът е приел, че въпреки недопустимостта да се употребява алкохол по време на работа, в случая с оглед критериите в чл. 189 КТ и при наличието на различни по вид дисциплинарни наказания съгласно чл. 188 КТ, ответното дружество е подходило крайно тежко към избора на дисциплинарно наказания на ищеца. Преценено е, че дисциплинарното уволнение се явява твърде тежко наказание за ищеца, че при налагане на някое от наказанията с по-нисък интензитет би спомогнал да постигне ефекта от наказанието спрямо ищеца. Посочено е, че според нормите на КТ дисциплинарното уволнение е най-тежкото наказание по чл. 188 КТ, че съгласно чл. 190 КТ то се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина. Приел е, че в случая извършеното нарушение на трудовата дисциплина от ищеца- употреба на алкохол по време на работа и на работното място безспорно е тежко, тъй като употребата на алкохол в работно време е недопустима, но според съда същото не се явява в достатъчна степен тежко с оглед критериите на чл. 189 КТ да изисква налагането на най-тежкото наказание по чл. 188 КТ, предвид установената по делото конкретна фактическа обстановка. Прието е, че налагането на предходното по интензитет наказание „предупреждение за уволнение” би постигнало в точност превъзпитателен ефект върху служителя и би спомогнало на работодателя да запази своя дългогодишен квалифициран работник, че при преценка и избор какъв вид наказание да се наложи е необходимо да се отчетат всички конкретни факти и обстоятелства по случая. С оглед на установените обстоятелства, съдът е извел извод, че в нарушение на разпоредбата на чл. 189 КТ работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание, което с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, високата оценка на изпълнение на работата за целия период на работа в ответното дружество и липсата на предходни нарушения и наказания, не съответства на наложеното наказание. Формиран е и извод, че наложеното на ищеца най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразно, поради което следва обжалваната заповед да бъде отменена като такава. Прието е с оглед акцесорния характер на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, че уважаването му е обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Приел е, че след като главният иск за отмяна на уволнението е основателен, такъв е и обективно съединеният с него иск за възстановяване на предишната заемана от ищеца работа - „механошлосер – ТПРМС 2-ра група” в цех „Механична работилница” в рудника, от която е бил уволнен. Прието е за безспорно между страните, че ищецът в периода след 29.08.2019 г. /тогава е наложено дисциплинарното наказание, чрез връчване на заповедта/ не е започвал друга работа, в това число и до приключване на устните състезания в първата инстанция -21.01.2020 г., поради което същия има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на БТВ за последния пълен отработен месец съгласно чл. 228 КТ /месец юли 2019 г. съгласно СИЕ/ за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Преценено е за правилно първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено цялото определено от вещото лице обезщетение –за период от 6 месеца. Прието е за безспорно по делото, че за периода от 29.08.2019 г. до 29.02.2020 г. има 6 пълни месеца по 2.074.60 лв. /общо 12.447.60 лв., поради което обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в брутен размер на ищеца за периода от 29.08.2019 г. до 29.02.2020 г. е в размер на 12 447.60 лв., поради което искът следва да се уважи за този период и в този размер, а за разликата до пълно претендираният размер и период да се отхвърли. При тези съображения първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за сумата 12 447.60 лв. е потвърдено. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Въпросите по точка първа от изложението по съдържание се свеждат до въпроса: може ли да се приеме за „тежко” нарушението състоящо се в употреба на алкохол по време на работа, ако не са настъпили допълнителни вредни последици и по-тежко ли следва да се наказват извършилите такова нарушение работници, които изпълняват рискови професии, от тези, чиито трудови функции не са свързани с повишен риск. По този правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С решение № 52/06.032019 г. по гр.дело № 3636/2018 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че в практиката на Върховния касационен съд е изяснено, че употребата на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са тежки нарушения на трудовата дисциплина. Прието е още, че тежестта на нарушението е различна в зависимост от вида и количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд. Дали са настъпили допълнителни вредни последици не е от значение за квалификацията на нарушението като „тежко”. Ако такива последици има, несъмнено неговата тежест е по-голяма. Само по себе си обаче явяването на работа в състояние на сериозно алкохолно опиянение или настъпването на това състояние по време на работа са достатъчно тежки нарушения. Това следва не само от обстоятелството, че в такова състояние трудно може да се осигури нормално протичане на производствения процес, но и поради значително увеличения риск от настъпване на трудова злополука. Отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука е обективна, затова интересът му от предотвратяване на всяка евентуална опасност от настъпване на такава не е пренебрежим. Нарушението, с което се засяга този интерес, е тежко само по себе си, без оглед дали са настъпили допълнителни вредни последици. Съдебният състав е приел, че няма същностна разлика между нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа и нарушението, състоящо се в явяване на работа след употреба на алкохол. И в двата случая състоянието на работника пречи за осъществяване на възложените му задачи и нарушението е толкова по-тежко, колкото по-голяма е степента на опиянение. В зависимост от конкретните обстоятелства по-тежко може да е нарушението във всяка от двете си форми. Работник, който се явява на работа в средна степен на алкохолно опиянение нарушава трудовата дисциплина по-тежко от такъв, който е употребил незначително количество по време на работа. Но работник, който изпада в състояние алкохолно опиянение от средна степен по време на работа, извършва по-тежко нарушение от този, който се явява на работа след употреба на алкохол в състояние, което не му пречи да изпълнява трудовата си функция. Прието е, че работниците, които изпълняват рискови професии, без съмнение нарушават тежко трудовата дисциплина и при тях явяването на работа след употреба на алкохол или употребата на алкохол по време на работа е по-укоримо. Оттук обаче не следва извод, че работниците, чиито трудови функции не са свързани с повишен риск, следва да се наказват по-леко. Това зависи от количеството употребен алкохол и степента на опиянение. При значителна степен на опиянение всяка професия става рискова, защото нараства опасността от трудови злополуки. Хипотетичната възможност от получаване на тежки травматични увреждания след падане от височина нараства сериозно след употребата на алкохол и тя съществува както за извършващия работа на скеле, така и камериер, почистващ тераса. Правният въпрос въззивния съд не е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС. Решаващите правни изводи на въззивния съд са различни, тъй като се е произнесъл въз основа на установени факти и обстоятелства, различни от тези в цитираното решение на състава на ВКС постановено по чл.290 ГПК. Поради това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос. Съдът не обсъжда цитираното от жалбоподателя определение № 305/02.05.2018 г. по гр.дело № 4488/2017 г. на ВКС, III г.о. постановено по чл.288 ГПК, тъй като същото е извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Посоченото от жалбоподателя решение № 157/12.06.2012 г. по гр.дело № 745/2011 г. на ВКС, III г.о. съдът също не обсъжда, тъй като е неотносимо – разрешен е правен въпрос, различен от поставения. Правният въпрос, който е разрешил съдът е за необходимостта обясненията на работника да бъдат взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина и от кой момент произвежда действие уволнителната заповед с оглед разпоредбата на чл.195 КТ. По поставения правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като същият касае приложение разпоредбите на чл.189,ал.1 КТ, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по втори и трети въпроси от изложението. Същите представляват доводи по правилността на обжалваното решение и поради това не са правни въпроси. За да е правен въпросът по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото – т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на посоченото съдът преценява, че втори и трети въпроси не са правни и това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. С решение № 40/04.02.2015 г. по гр.дело № 4297/2014 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка както с направените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, така и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба. Процесуалната възможност за препращането към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивния съд да се произнесе и формира собствени изводи по доводите за неправилност, изложени от въззивника във въззивната жалба. В същата насока е разрешението на правния въпрос в цитираното от жалбоподателя решение № 22/02.07.2019 г. по т.дело № 587/2018 г. на ВКС, I т.о. по чл.290 ГПК.Правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. С въззивното решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, относими към правния спор, и е изложил собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, което е намерило израз в мотивите. Следователно не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос. По същия въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като въпросът касае приложение разпоредбите на чл. 236,ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи. Съдът не обсъжда цитираното определение № 10 от 06.02.2019 г. по гр.дело № 3350/2018 г. на ВКС, III г.о. по чл.288 ГПК, тъй като същото не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение