Определение № 1446 от 23.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4870/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията срещу решение №.133/12.05.23 по г.д.№.25/25 на ОС В.Търново, с което е потвърдено решение №.1466/8.11.24 по г.д.№.2139/24 на РС В. Търново за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Ответните страни Г. С. Д., М. Г. Д. и Г. Г. Д., конституирани по реда на чл.227 ГПК като наследници на починалата в хода на производството ищца Р. М. Д., съответно оспорват жалбата – Г. Д., не вземат становище-останалите. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакувания акт е прието, че страните са били обвързани от трудово правоотношение - ищцата е работила като старши специалист в Служба по вписванията Велико Търново, което е било незаконосъобразно прекратено на основание чл.195 вр. с чл.188 т.3 КТ. Изяснено е, че предвид множество сигнали и жалби от нейни колежки в службата за непристойно поведение, изразяващо се упражняване на психически тормоз и вербална агресия към тях, останалите служители, граждани и клиенти - което води до неблагоприятна атмосфера и затрудняване изпълнението на служебните задължения, злепоставя работодателя и уронва доброто му име, е било образувано дисциплинарно производство; на 13.05.24 от Р.Д. са били поискани и получени писмени обяснения; на 29.05.24 е била издадена заповед за уволнението й с вписани основания чл.190 ал.1 т.3 КТ /системни нарушения на трудовата дисциплина/, чл.190 ал.1 т.4 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/, 190 ал.1 т.7 КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ вр. с чл.187 ал.1 т.8 и т.10 /злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието/ и изброени дисциплинарни нарушения. Намерено е, че процесната заповед не отговоря на изискванията на чл.195 КТ-описани са множество действия, възприети като нарушения на трудовата дисциплина-виновно неизпълнение на трудовите задължения, но само по отношение на нарушенията, посочени в жалбите на И. В. и Л. К., към които заповедта препраща, е налице конкретизация по време, място и начин на извършване. Не е спазена в пълнота и разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ-работодателят е отправил покана до ищцата да даде писмени обяснения по отношение на сочените в изпратените до него жалби нарушения, но конкретика е имало единствено в тези на Л.К. и И. В.. Прието е, че описаните в тях действия - агресивно поведение на 29.12.23 по отношение на Л.К. и отправена заплаха на 14.08.23 за намеса в семейните отношения на И.В. чрез разгласяване на информация за интимна връзка - действително са извършени от ищцата и съставляват нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.10 вр. чл.126 т.10 КТ и посочените в заповедта норми от Етичния кодекс и вътрешните правила, към които се препраща. При налагане на наказанието обаче, не е спазена разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ - не е извършена адекватна преценка на тежестта на нарушението и на наказанието, като наложеното такова е несъразмерно тежко. При тези обстоятелства е формиран извод за незаконосъобразност на уволнение и основателност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като формулира следните въпроси, по които твърди, че е налице произнасяне в отклонение от практиката на ВКС: 1.“Следва ли при твърдения за продължителни нарушения на трудовата дисциплина с ежедневен или продължаващ характер работодателят да индивидуализира всяко отделно деяние по време и място в заповедта за дисциплинарно наказание съгласно чл.195 от КТ?“ /реш.№.37/18.02.20 по г.д.№.3369/19, ІV ГО/; 2.“Спазено ли е задължението по чл.193 ал.1 от КТ, след като в дисциплинарното производство работникът е имал възможност да се запознае с конкретизирани по време и обстоятелства обвинения в извършване на дисциплинарни нарушения чрез предявяване на докладите от колеги срещу него и е имал възможността да се защити като даде обяснения по тях?“ /реш.№.205/3.08.11 по г.д.№.1284/ 10, ІІІ ГО, реш.№.363/10.01.12 по г.д.№.г.д.№.354/11, ІІІ ГО, реш.№.379/ 24.06.10 по г.д.№.410/09, ІV ГО, реш.№.322/5.05.10 по г.д.№.301/09, ІІІ ГО, реш.№.237/24.06.10 по г.д.№.826/09, ІV ГО, реш.№.629/1.11.10 по г.д. №.279/09, ІV ГО, реш.№.8/1.04.11 по г.д.№.1035/09, ІV ГО/; 3. “Допустимо ли е въззивният съд да не извърши самостоятелна преценка за тежестта на нарушенията по чл.189 ал.1 от КТ, при условие, че е спазено производството по налагане на дисциплинарно наказание?“ /реш.№.643/ 12.10.10 по г.д. №.1246/09, ІV ГО, реш.№.346/25.11.11 по г.д.№.1387/10, ІІІ ГО, реш.№.194/ 18.06.13 по г.д.№.1100/12, ІV ГО/; 4. „Следва ли дисциплинарното наказание уволнение да се смята за несъразмерно по смисъла на чл.189 ал.1 КТ, след като е установено константно неетично и неколегиално поведение от страна на работника спрямо колеги и клиенти, включващо физическа и вербална агресия, и което поведение е недопустимо за служител на Агенция по вписванията и уронва престижа на работодателя?“ /реш.№.372/1.07.10 по г.д.№.1040/09, ІV ГО, реш.№.516/ 8.06.10 по г.д.№.94/09, ІІІ ГО, реш.№.227/ 26.06.12 по г.д.№.1417/11, ІІІ ГО, реш.№.344/22.11.12 по г.д.№.242/12, ІІІ ГО/; 5. „Счита ли се за законосъобразна заповедта за уволнение съгласно чл.195 ал.1 от КТ при положение, че са посочени конкретни дати за някои нарушения, а за други е посочено, че са извършвани в условията на продължителност и ежедневност?“; 6. „Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение и съгласно разпоредбите на закона да направи своите фактически и правни изводи, върху които да обоснове своето решение?“ /реш.№.643/12.10.10 по г.д.№.1246/09, ІV ГО, реш.№.346/25.11.11 по г.д.№.1387/10, ІІІ ГО, реш. №.194/18.06.13 по г.д.№.1100/12, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с последния въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. Касационното обжалване се допуска за проверка съобразяването на горецитираната практика, като останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни основания. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 111.79евро и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,