Определение № 4561 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4821/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 126 519/28.10.2025 година, подадена от „Дружество за касови услуги“ АД гр. София, срещу част решение № 6151/14.10.2025 година на Софийски градски съд, въззивен ІІ-А състав, постановено по гр. д. № 768/2025 година.

С касационната жалба въззивното решение на Софийски градски съд се обжалва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 18 401/11.10.2024 година на Софийския районен съд, 178-ми състав, постановено по гр. д. № 21 159/2024 година в частта му, с която по иск с правно основание чл. 334, ал. 1, т. 1 от КТ, предявен от И. М. М. срещу „Дружество за касови услуги“ АД гр. С., е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на М. от длъжността „охранител“, извършено със заповед № година на изпълнителния директор на „Дружество за касови услуги“ АД гр. С., на основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.

В подадената от „Дружество за касови услуги“ АД гр. С. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения срещу касатора от И. М. М. иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде отхвърлен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по подадената касационна жалба И. М. М. е подал отговор с вх. № 147 605/05.12.2025 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на решение № 6151/14.10.2025 година на Софийски градски съд, въззивен ІІ-А състав, постановено по гр. д. № 768/2025 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

„Дружество за касови услуги“ АД гр. С. е било уведомено за обжалваното решение на 23.10.2025 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 126 519/28.10.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че не било спорно между страните, че ищецът И. М. заемал длъжността „охранител инкасо екип“-Дирекция „Инкасо“, отдел „Касова и Инкасова дейност“, регион С., считано от година въз основа на сключен с „Дружество за касови услуги“ АД гр. С. трудов договор № година, както и че с допълнително споразумение № година към трудовия договор било изменено трудовото му правоотношение, считано от година, като работодателят бил възложил, а служителят бил приел да изпълнява длъжността „охранител“, като мястото му на работа било променено от регион С. на „ДКУ- Инкасо“ ЕАД на Териториално поделение С. на „Дружество за касови услуги“ АД гр. С.. Безспорно било и обстоятелството, че със заповед № година трудовото правоотношение на М. било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание-уволнение за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ-неявяване на работа на година, както и на година, година и година включително. С горецитираната заповед правоотношението на И. М. М. било прекратено, като на основание чл. 221, ал. 2 от КТ било посочено, че същият дължи обезщетение в размер на двукратното си брутно трудово възнаграждение в размер на 4200.00 лева за срока на предизвестие от 60 дни, както и на основание чл. 224, ал. 1 от КТ му се дължало обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2023 година в размер на 15 дни. Между страните не било спорно и обстоятелството, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от М. за последния пълен отработен месец преди уволнението, било 2100.00 лева.

Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете за прекратяване на трудовото правоотношение се предявявали в 2–месечен срок, а според чл. 358, ал. 2, т. 1 от КТ сроковете по искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата започвали да текат от деня, в който на работника или служителя била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение–от деня на прекратяването. Заповедта подлежала на връчване лично срещу подпис или по пощата с обратна разписка (чл. 195, ал. 2 от КТ), като съгласно съдебната практика, за да било надлежно връчването по пощата, не било необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно било и всяко друго връчване, което било допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във връзка с чл. 41, ал. 3 от ГПК (отм.);, сега чл. 42 и чл. 44 от ГПК, както и съобразно специалния закон–чл. 36 от ЗПУ. В конкретния случай препис от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание бил изпратен на адреса, посочен в сключения между страните трудов договор, като на 08.12.2023 година видно от приетата разписка пратката не е била потърсена от получателя. В разпоредбата на чл. 36 от ЗПУ било посочено, че пощенските пратки по чл. 34 се доставяли на потребителите на местата или съоръженията съгласно чл. 6, ал. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗПУ, условията за доставянето на пощенските пратки се определяли според Общи правила, приети с решение на КРС. В чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети с решение № 581/27.05.2010 година на КРС, обнародвани в ДВ, бр. 45/15.06.2010 година, в сила от 15.06.2010 година, допълнение ДВ, бр. 19/02.03.2018 година било посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставяли на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 можело да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписвали трите имена на лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не можела да бъде доставена, в пощенската кутия се оставяло писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определял от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия бил не по-малък от две. В т. 44 от Общите условия на договора с потребителите универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършени от „Български пощи“ ЕАД гр. София било посочено, че доставяне на препоръчани пощенски пратки: а) препоръчаните пощенски пратки се доставяли лично на получателя на адреса срещу подпис. При отсъствие на получателя пратката можело да се достави на негов пълномощник, а когато върху пратката нямало изрично указание „лично на получателя“, можело и на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписвали трите имена и родствената връзка на лицето, получило пратката; б) когато пратката не можело да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя (пълнолетен член на домакинството), в пощенската кутия се оставяло писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в ПС. Срокът за доставяне бил 20 календарни дни от датата на получаване на пратката в ПС. При неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в пощенската станция за доставяне се изпращало второ писмено служебно известие. Тези разпоредби определяли действията, които следвало да бъдат извършени от пощенските служители, когато пощенската пратка не била връчена при посещението на адреса. В конкретния случай правилно първоинстанционният съд бил приел, че по делото не били представени доказателства за изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила. Липсвали данни осъществени ли са две известявания и дали служител на куриерската фирма бил оставил съобщение до адресата къде да получи пратката. Единствено било посочено, че пратката не била потърсена от получателя. С оглед на това при липса на фактическо връчване и при неизпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила, не можело да се приеме, че пратката (заповедта за прекратяване на правоотношението) се считала за доставена на получателя. Предвид на това въззивният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционният съд, че срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ бил спазен, доколкото М. бил получил препис от заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, въз основа на която било образувано гр. д. № 1719/2024 година по описа на Софийския районен съд, 178-ми състав с предмет претенция по чл. 221, ал. 2 от КТ за заплащане на обезщетение за дисциплинарно уволнение за срока на предизвестие. В допълнение следвало да бъде посочено, че по делото М. не твърдял, съответно не се установявало М. да бил узнал за издадената заповед за уволнение на по-ранна дата, нито да били извършени други действия извън гореописаните за връчване на процесната заповед за уволнение. В този смисъл въззивният съд намирал, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установявало М. да бил недобросъвестен и да бил поставил в невъзможност работодателя да връчи заповедта за уволнение.

В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ-трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на работодателя било да установи, че бил упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на същия било да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба от ищеца, били неоснователни. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки била ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай били свързани с твърдения за нарушена процедура по чл. 193 от КТ (при твърдения, че работодателят не бил искал писмени обяснения от М. преди налагане на дисциплинарното наказание), както и че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била немотивирана. На първо място, въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че провеждането на процедурата по чл. 193 от КТ не било доказано по категоричен начин. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят бил длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не съдържала правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следвало да се счита за начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията- средство за защита, чрез осъществяването на което се събирали от наказващия орган и посочените от работника/служителя доказателства, което било необходимо за обективна преценка по повод на конкретно извършено нарушение, в т. ч. на тежестта му, от значение било достигането на отправената покана-писмена или устна-за даване на такива до адресата. Приемало се, че обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят бил поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не бил получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Прието било в практиката, че снемането на обяснения можело да бъде направено и/или прието от друго лице, например от непосредствения ръководител на работника или служителя по поръка на работодателя, като за това действие не било необходимо формално упълномощаване. В настоящия случай „Дружество за касови услуги“ АД гр. С. твърдяло, че било поискало от М. обяснения за неявяването му на работа на посочения период с писмо с изх. № година по описа на дружеството, както и че искането било изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД гр. С. за връчване на адрес: гр. С., ж.к. „Д. “, бл., вх. „“, ет., ап. (посочен в трудовия договор като адрес на М.). По делото било прието гореописаното искане, както и обратната разписка, оформена като непотърсена от получателя. От писмо с изх. № година по описа на „Български пощи“ ЕАД гр. С. се установявало, че вътрешна куриерска пратка с баркод № с подател Ф. М., „Дружество за касови услуги“ АД гр. С., и получател И. М., ж.к. „Д. -“, бл., вх. „“, ет., ап., гр. С. е била подадена на година. По сведения на директор Специализирано поделение „ИМС/Булпост“ на „Български пощи“ ЕАД гр. С. на година, на година и на година били направени опити за доставка на адрес от куриер, като получателят не бил намерен и не бил отговорил на позвъняванията на посочения телефон за връзка. Поради това на 30.11.2023 година било оставено служебно известие за получаване на пратка от офис на СП „ИМС/Булпост“ и на година куриерската пратка с баркод № била върната и доставена на подателя от куриер на СП „ИМС/Булпост“. Съгласно чл. 193, ал. 3 от КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилагала, когато обясненията на работника или служителя не били изслушани или дадени по негова вина. Обясненията на работника не били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят бил поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не бил получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Текстът на чл. 193, ал. 3 от КТ бил приложим и във всички случаи, когато работодателят бил поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т. ч. случаите, когато работникът не можело да бъде намерен на адреса, който бил съобщил на работодателя си; не се бил явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин бил осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не било формален акт–въведено било с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно–с оглед възможност на работодателя да преценял всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Дали на работника била предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценявало с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Безспорно, когато исканите обяснения били относно обстоятелства-действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагали работникът да извърши определени справки, проверка на документи и други, срокът за обяснения трябвало да бъде съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обясненията били за действия или бездействия, които не налагали обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят бил поискал от работника обяснения и такива не били дадени. При отказ да се дадат обяснения за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, за който бил съставен надлежно протокол, въпрос на доказване с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства било от страна на работодателя да се установяло по несъмнен начин фактите и обстоятелствата изложени в него. В този случай, при доказване на горните обстоятелства, с искането за даване на обяснения, работодателят бил изпълнил изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ била неприложима. При преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намирал, че при връчването на искането за обяснения не били спазени гореописаните правила за връчване на препоръчани пощенски пратки, доколкото не се установявало в пощенската кутия да било оставено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката, съответно М. да не се бил явил в рамките на 20 календарни дни в пощенската станция за доставяне, както и да му било изпратено второ писмено служебно известие съгласно т. 44, б. „б“ от ОУ. С оглед на което бил правилен изводът на първоинстанционния съд, че са били нарушени изискванията за редовност на връчване на обясненията по реда на чл. 36 ЗПУ и следвало да се приеме, че работодателят не бил дал възможност на служителя да даде обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ. Избраният от работодателя начин за връчване на искането за обяснения налагал и спазването на законоустановения ред за това. В конкретния случай това бил редът, предвиден в чл. 36 от ЗПУ. По делото не се твърдяло работодателят да бил предприел връчване на искането за даване на обяснения по различен начин (било то писмено или устно). С оглед доводите във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се бил произнесъл по ненаведени оспорвания, свързани с нарушение на чл. 36 от ЗПУ, въззивният съд намирал същите за неоснователни, доколкото в исковата молба били изложени ясни твърдения, че не следвало да се приемат за доказани възраженията на работодателя за предварително искани обяснения от служителя чрез писмо с обратна разписка, доколкото същото било върнало като непотърсено. Изрично било посочено, че не можело да бъдат приети за надлежно удостоверени съгласно ЗПУ обстоятелствата, че получателят отсъствал и не бил открит на адреса. Предвид това в исковата си молба М. бил навел ясни твърдения, че не са му били поискани обяснения и бил оспорил възраженията на насрещната страна, че предварително са му били поискани обяснения чрез писмо с обратна разписка. При така наведените оспорвания в доказателствена тежест на работодателя било да докаже твърденията си, че бил поискал обяснения и да го докаже с ангажиране на съответните доказателства или доказателствени средства. При тези данни и с оглед изричното оспорване от М., че бил получил писмено искане от работодателя за даване на обяснения, въззивният съдебен състав приемал, че „Дружество за касови услуги“ АД гр. С., чиято била доказателствената тежест в процеса, не бил ангажирал несъмнени доказателства, че бил предоставил възможност на служителя да даде обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Въззивният съд не споделял довода на работодателя, че с неявяването си на работа М. бил поставил работодателят в невъзможност да поиска обяснения. Както било посочено, искането за даване на обяснения не било формален акт и можело да бъде осъществен по някои от посочените начини. Следователно процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ–изискване на обяснения във връзка с налагане на дисциплинарното наказание преди то да бъде наложено, не била изпълнена. При такава хипотеза приложение намирала разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ‑съдът отменял дисциплинарното наказание и то без да разглеждал спора по същество. С оглед доводите във въззивната жалба следвало да бъде посочено, че в конкретния случай при преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намирал, че работодателят не е бил поставен в невъзможност да връчи искането за даване на обяснения. Действително, както бил посочил работодателят, от страна на пощенски служител са били удостоверени посещения на адреса на М. в рамките на три последователни дни, както и на позвъняване на телефонен номер, посочен в пратката, но горните обстоятелства сами по себе си не установявали по категоричен начин, че работникът се бил укривал или не се бил явил за даване на обяснения след получаване на искането. В конкретния случай се установява, че работодателят бил изпратил своевременно искане за даване на обяснение на адреса, посочен в трудовия договор, както и че същото не било връчено на работника. При връчването на искането за обяснения било допуснато нарушение на горецитираните правила на ЗПУ и след връщането на писмото като непотърсено при работодателя на година не се твърдяло да са били извършвани действия М. да бил търсен да даде обяснения (чрез обаждане по телефон или изпращане на нотариална покана). Напротив, непосредствено след получаване на обратната разписка като непотърсена била издадена оспорваната заповед № година като следвало да бъде посочено, че бил правилен изводът на първоинстанционния съд, че видно от датата на връщане на обратната разписка и датата на издаване на заповедта не бил спазен и 20 дневния срок, предвиден в чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети. При така установените факти въззивният съд считал, че работодателят не бил изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ и не бил изслушал работника във връзка с конкретното нарушение, довело до налагане на дисциплинарното наказание като не се установявала недобросъвестност на работника-т. е. сам да се бил поставил в невъзможност за получаване на искането за обяснения. По тези съображения се налагал извод, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ бил основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Дружество за касови услуги“ АД гр. С. е поискало въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите:

1. за това кога работникът или служителят с поведението си е препятствал даването на обяснения, поискани от работодателя? и

2. за приложението на чл. 193, ал. 3 от ГПК, когато обясненията на работника или служителя преди налагане на дисциплинарното наказание не са били изслушани или дадени по негова вина?, като твърди, че тези въпроси са били предмет на разглеждане с решение № 257/22.05.2012 година, постановено по гр. д. № 985/2011 година и решение № 10/30.01.2014 година, постановено по гр. д. №3911/2013 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което била налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на тези въпроси. Същите обаче са точно възпроизвеждане на въпросите, които са били разрешаване по двете решения на ВКС по чл. 290 от ГПК, като с оглед на настоящето производство същите са конкретизирани в смисъл:

1. Налице ли е хипотеза, при която обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина?;

2. Поставил ли се в невъзможност служителят да получи изпратеното от работодателя съобщение за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ?;

3. Достатъчни ли са действията на работодателя, свързани с изпращане на покана за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ и търсене на известният телефонен номер на служителя, който не отговаря да се приеме, че работодателят е добросъвестен?;

4. Добросъвестен ли е служител, който не се явява на работа в три последователни работни дни и в продължение на три календарни дни не е открит на личния му адрес от пощенски служител и който по делото не дава обяснения за неговото отсъствие?.

Първите два въпроса не могат да обосноват допускането на въззивното решение на Софийски градски съд до касационно обжалване, тъй като отговорът на въпроса дали поисканите от работодателя обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ не са дадени от работника или служителя по негова вина е в зависимост от конкретните факти по делото. В случай, че въпросът беше правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК касационния съд би трябвало да посочи конкретна хипотеза, при която обясненията не са дадени по вина на работника или служителя. Това е възможно, когато се касае до само една възможна хипотеза. Доколкото са възможни различни случаи, всеки от тях свързан с установените в конкретното производство факти, касационният съд ще трябва да посочи примерни хипотези, но това изброяване ще е примерно, а не изчерпателно. При това касационният съд ще трябва да очертае възможните хипотези по такъв начин, че да имат връзка със конкретното производство, по което се иска допускане на касационното обжалване. Това се отнася и до втория въпрос, тъй като дали работникът или служителят се е поставил в невъзможност да получи искането на работодателя за даване на обяснения по чл. 193, ал. 2 от КТ зависи от конкретната обстановка по делото. С оглед на това чрез тези въпроси „Дружество за касови услуги“ АД гр. С. на практика иска да бъде даден отговор на тези въпроси, съответстващ на защитната му теза в производството, а именно че обясненията не били дадени по вина на М., т. е. въпросите са свързани с направените от работодателя в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради което и не представляват общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Третият от поставените въпроси също не обосновава допускането на въззивното решение на Софийски градски съд до касационно обжалване. Съдебната практика е категорична, че единствено изпращането на искането за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ не е достатъчно, за да се счита, че работодателят е изпълнил установеното си със закона задължение. За да се счита същото изпълнено е необходимо искането реално да е достигнало до работника или служителя, а ако това не е станало, причината да е в поведението на работника или служителя. Последното не се предполага, а подлежи на доказване от страна на работодателя при условията на главно и пълно доказване. Затова единствено установяването на обстоятелството, че работникът или служителят не отговаря на посочения от него телефонен номер (както е посочено във въпроса) само по себе си не обосновава вина на работника или служителя. Необходимо е работодателят да установи, че е действал добросъвестно и е използвал всички възможни, с оглед на конкретните факти, възможности за връчването на искането за обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ и че връчването е останало неосъществено поради действия или бездействия на работника или служителя. В конкретния случай въззивният съд е приел, че служителят не е получил искането на работодателя за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, но това не е станалото негова вина, а поради допуснати от третото лице връчител нарушения при връчването, които са довели до неговата нередовност. Във връзка с това даденото разрешение се различава от това, което е прието с първото от посочените по-горе две решения на ВКС, тъй като то се основава на това, че искането за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ е достигнало до знанието на работникът или служителя. Същевременно и в двете решения се разглежда и случая, когато работникът или служителят сам се е поставил в невъзможност да получи искането. В случая обаче въззвният съд е приел, че недостигането на искането до служителя се дължи на действията на третото лице, което е следвало да извърши връчването, което нарушавайки установените за това правила не е извършило всички действия, които е трябвало за да се счита връчването за осъществено, при спазване на тези правила. Във връзка с това и четвъртия от посочените по-горе въпроси не обуславя допускането на решението на Софийски градски съд до касационен контрол, тъй като дали работникът или служителят е добросъвестен в посочените в него случаи може да се отговори само след преценка на причините за това поведение, които не са посочени в самия въпрос. С оглед на това касационният съд не може да даде категоричен отговор на този въпрос, какъвто следва да е отговорът на въпросите по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Освен това с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Дружество за касови услуги“ АД гр. С. е поискало решението на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване и за това формално нарушение на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание ли е невъзможността на работодателя да вземе обяснения от служителя или следва да се установят конкретните причини, поради които служителят е бил възпрепятстван да се яви, като въпросът следва да се разгледа относно добросъвестността при изпълнение на трудовите правоотношения?. Този въпрос също не обосновава допускане на исканото от „Дружество за касови услуги“ АД гр. С. касационно обжалване, доколкото както се посочи по‑горе само по себе си обстоятелството, че работодателят не е имал възможност да получи обяснения от работника или служителя по чл. 193, ал. 1 от КТ не е основание да бъде приета незаконосъобразност на уволнението. Такава ще е налице ако работодателят не успее да докаже по делото наличието на обстоятелства по чл. 183, ал. 3 от КТ. Последната разпоредба обаче е приложима само ако работодателят надлежно е поискал даването на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, което е доведено до знанието на работника или служителя и ли ако това не е станало причината е в поведение на адресата попадащо в хипотезата на чл. 193, ал. 3 от КТ. В случая въззивният съд е приел, че искането на работодателя за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ не е достигнало до служителя и това не е станало по вина на последния.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 6151/14.10.2025 година на Софийски градски съд, въззивен ІІ-А състав, постановено по гр. д. № 768/2025 година, по подадената срещу него от „Дружество за касови услуги“ АД гр. С. касационна жалба с вх. № 126 519/28.10.2025 година и такова не трябва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение