Решение № 302 от 22.4.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 4026/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал.3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В подадената искова молба от Р. Г. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, действаща чрез пълномощника адв. В. Л. П., адвокат при АК - Смолян, против Професионална гимназия по икономика, Булстат:•••, с адрес: •••, представлявана от Д. И. И. – директор, ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение – старши учител, с ответното учебно заведение, което е било прекратено, считано от 01.08.2023 г., със Заповед № РД-14-814/01.08.2023 г., с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Твърди, че е била член на Синдикалната организация към КНСБ при ответника до 31.07.2023 г., спазвала е разпоредбите на устава и добросъвестно е заплащала членския си внос. На 10.08.2023 г. е бил сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование №Д01-269 от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна, и две синдикални организации – Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от друга. С Анекса било прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител било предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. за периода считано от 01.01.2023 г. Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения било заложено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., влиза в сила от 01.01.2023 г. На 05.03.2024 г. подала Заявление до директора на ПГИ гр. Шумен, с което заявила претенция трудовите възнаграждения, които е получила за периода от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г. /момента на прекратяване на трудовото й правоотношение/ да бъдат актуализирани, съобразно сключения анекс. Последвал писмен отказ от директора на ответното училище - писмо с изх. №ЧР 13-459/11.03.2024 г., към което били приложени писма от МОН, които намира за неотносими към спора. Изричен писмен отказ от директора не бил необходим, тъй като полагащото се трудово възнаграждение не е търсимо, а дължимо. Намира, че ответникът й дължи разликата между полученото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г. и дължимите плащания, съобразно анекса, тъй като в този период на ищцата е изплащано възнаграждение по трудовия й договор в размер на работната заплата преди актуализирането й спрямо анекса. Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да й плати сумите: 1287.25 евро /2517,65 лв./ - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01- 192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно с 255.64 евро /500.00 лв./ – мораторна лихва върху главницата за периода от 06.03.2024 г. до 14.12.2025 г. и законна лихва от предявяване на исковата молба – 15.12.2025 г. до окончателното изплащане на главницата; 116.19 евро /227,25 лв./ - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 14 дни, ведно със 153.39 евро /300.00 лв./ - мораторна лихва върху главницата за периода от 06.03. 2024 г. до 14.12.2025 г. и законната лихва, считано от 15.12.2025 г. до окончателно плащане на вземането; 2556.97 евро /5001,00 лв./ - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование №Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с 511.29 евро /1000 лв./ - мораторна лихва върху главницата за периода от 06.03.2024 г. до 14.12.2025 г. и законната лихва, считано от 15.12.2025 г. до окончателно плащане на вземането. Моли, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът да постанови предварително изпълнение на присъденото трудово възнаграждение при уважаване на иска. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощник адв. Т. В. от АК – Шумен, подава писмен отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими, но неоснователни. Не оспорва твърдението, че в дългогодишен период, от м. март 1998 г., вкл. процесния - от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. ищцата Р. В. е била в трудови правоотношения с Професионална гимназия по икономика - гр. Шумен и е полагала труд като учител/старши учител. Не оспорва и твърдението, че същата е била член на Съюзна организация на Синдиката на българските учители при ПГИ гр. Шумен за периода от 1998 г. до 31.07.2023 г. За исковия период, на ищцата са били начислявани и изплащани ежемесечно дължимите суми за договорената работна заплата. След прекратяване на трудовото правоотношение са били изплатени и дължимите по КТ обезщетения - за неизползван платен годишен отпуск и придобито право на пенсия. Оспорва изцяло предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за изплащане на разликата между изплатеното брутно трудово възнаграждение и претендираното като полагащо се за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., съгласно договореното с Анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269/06.12.2022 г. Твърди, че в подписания на 10.08.2023 г. анекс е било предвидено увеличение от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал. Това означавало, че наличието на действащо трудово правоотношение към датата на подписване на цитирания анекс - 10.08.2023 г., е абсолютна предпоставка за реализиране на увеличение на индивидуалните работни заплати. Действащият тогава директор писмено уведомил работещите в гимназията служители, че увеличението на индивидуалните им работни заплати ще бъде осъществено чрез подписване на допълнителни споразумения към трудовите им договори. За всички други лица, вкл. ищцата, които са напуснали образователните институции преди 10.08.2023 г., не била приложима нормата на чл. 27, ал. 2 от променения КТД, респ. ищцата нямала право на увеличение на основната работна заплата, тъй като към момента на подписване на анекса към КТД правоотношението между нея и ПГИ гр. Шумен е било прекратено и не е съществувало законно основание, от което да произтичат права за минал период. През м. октомври 2023 г. на ищцата са били начислени и изплатени средства за допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда на персонала в институциите през учебната година (т. нар. диференцирано заплащане), като чл. 26, ал. 2 от Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, изд. от министъра на образованието и науката, регламентира единствения случай, когато работещите в образователните институции имат право да получат възнаграждение за минал период от време и са с прекратени трудови правоотношения. Твърди, че като държавно училище – второстепенен разпоредител с бюджет към МОН, ответникът е поискал за нуждите на настоящото производство официалното становище на МОН относно прилагането на Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. и § 3 от ЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г.). В актуалното (както и в предходното) писмено становище от МОН - страна по колективното трудово договаряне и като институцията, издала цитираната наредба, се посочвало, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне (01.09.2023 г.) и договаряне (10.08.2023 г.) на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Предвид липсата на законно основание по КТ за преуреждане на вече несъществуващото й трудово правоотношение, ищцата нямала право да получи разликата и в следващите й се обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, поради което оспорва изцяло и предявените искове по чл. 224, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за изплащане на разликата между изплатените и претендираните като полагащи се по цитирания анекс към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. обезщетения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание на 23.03.2026 г. е допуснато изменение на иска по чл. 128, т. 2 КТ и на съединения с него акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, като първият, чрез намаляването му, който да се счита предявен за сумата 1162.09 евро /2272.85 лева/ и е прекратено производството по иска по чл. 128, т. 2 КТ в частта за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1287.25 евро /2517.65 лева/ и вторият иск, чрез увеличаването му, като същият се счита предявен за сумата от 273.29 евро / 534.51 лева/. В открито съдебно заседание на 23.03.2026 г. е допуснато изменение на иска по чл. 224, ал.1 от КТ и на съединения акцесорен иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД, чрез намаляването им, като първият да се счита предявен за сумата за сумата 112.42 евро /219.88 лева/ и е прекратено производството по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 116.19 евро /227.25 лева/, а вторият да се счита предявен за сумата 26.44 евро /51.71 лева/ и е прекратено производство по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над тази сума до пълния предявен размер 116.19 евро /227.25 лева/. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: От представените по делото писмени доказателства се установява, а и не се спори между страните, че от м. март 1998 г. до 31.07.2023 г. ищцата е била в трудови правоотношения с Професионална гимназия по икономика гр. Шумен и е полагала труд като учител/старши учител. От съдържанието на представеното по делото копие от допълнително споразумение към трудов договор №РД-14-45 от 16.09.2022 г., фишове за работна заплата за месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06 и 07.2023 г., неоспоР. по делото, се установява, че ищцата е изпълнявала длъжността старши учител, при договорено основно месечно трудово възнаграждение от 1596 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 37%, както и за периода 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. на ищцата е начислявано и изплащано ежемесечно трудово възнаграждение. Не е спорно също така, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 01.08.2023 г. със заповед №РД-14-814 от 01.08.2023 г., на основание чл. 238, ал. 1, т. 10 от КТ, видно от приложената заповед на лист 10 от делото. Ищцата е била член на Съюзна организация на Синдиката на българските учители при ПГИ - Шумен за периода от 1998 г. до 31.07.2023 г., видно от представената по делото служебна бележка №2 от 11.11.2025 г., издадена от СУ към КНСБ при ПГИ гр. Шумен. Безспорно е също така, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата са изплатени 1514,99 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 14 дни и 24997,28 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Не е спорно между страните и, че 10.08.2023 г. между представители на МОН, СРСНПБ, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, като работодатели от една страна, и на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към КТ „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към КНСБ, като синдикати от друга страна, е сключен Анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към КТД №Д01-269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование, к който е било прието увеличение на основните работни заплати на учителите, считано от 01.01.2023 година. Не се спори между страните, а и се установява от представената по делото кореспонденция между тях, че на ищцата е било отказано искането й до ПГИ гр. Шумен за преизчисляване на трудовото й възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. и свързаните с това обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 3 от КТ, съгласно чл. 27, ал. 1 КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с Анекс от 10.08.2023 г., чрез препращане на писмо изх. №517 от 08.05.2024 г. на получено от ответника становище на МОН изх. №94-2416 от 02.05.2024 година. За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р. В. А., прието без възражение от страните, която в заключението си сочи, че при извършената от нея проверка установила, че съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 б от Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022 г. е договорено за длъжността, която ищцата е заемала „старши учител“ минимална работна заплата, считано от 01.01.2023 г. – 1763 лева. От заключението на вещото лице се установява, че разликата между изплатените трудови възнаграждения на ищцата и размера на трудовото възнаграждение, изчислен съгласно Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022 г., за визираните в исковата молба месеци за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно с дължимата сума, представляваща процент за прослужено време, е в общ размер на 2272,85 лева (1162,09 евро). Разликата между начисленото и изплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 14 дни неползван платен годишен отпуск на ищцата и размера на обезщетението, изчислен съгласно Анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022 г., е в размер на 219,88 лева (112,42 евро). Разликата между начисленото и изплатеното обезщетение по чл. 223, ал. 3 от КТ и чл. 31, ал. 2, т. 3 от КТД №Д01-269 от 06.12.2022 г. и размерът на обезщетението, изчислен съобразно Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022 г., е в размер на 3628,02 лева (1854,98 евро). Размерът на мораторната лихва върху посочените по-горе суми, считано от 06.03.2024 г. до датата на исковата молба – 15.12.2025 г. е в следните размери: върху разликата между начисленото/полученото БТВ и следващото се БТВ – 534,51 лева (273,29 евро); върху разликата в сумите за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ – 51,71 лева (273,29 евро), съответно върху разликата в сумите за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ – 853,21 лева (436,24 евро). Приобщени по делото са и писма изх. №94-2416 от 02.05.2024 г. и писмо изх. №2700011-24 от 23.12.2025 г., изпратено до ответника от Министерството на образованието и науката. Същите възпроизвеждат тълкуване относно прилагане на Анекс №Д-01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., извършено от трето за спора лице, поради което и нямат доказателствена стойност. При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Предявени са искови претенции с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Между страните не е спорно и обявено за безспорно с доклада по делото, че страните са се намирали в трудово правоотношение за времето от м. март 1998 г. до 31.07.2023 г. с Професионална гимназия по икономика гр. Шумен и е полагала труд като учител/старши учител, че ищцата е член Съюзна организация на Синдиката на българските учители при ПГИ - Шумен за периода от 1998 г. до 31.07.2023 година и че трудовото й правоотношение е прекратено считано от 01.08.2023 г. със заповед №РД-14-814 от 01.08.2023 г., на основание чл. 238, ал. 1, т. 10 от КТ, като й е било изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 14 дни в размер на 1514,99 лева и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 24997,28 лева. С оглед на горното, съдът приема за доказани следните предпоставки за уважаване на иска - валидно сключен трудов договор, престиране на труд за процесния период на посочената педагогическа длъжност и членство в синдикална организация през процесния период. Спорният въпрос е дали разпоредбите на Анекс №Д-01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022 г. намират приложение по отношение на лица, които са били с прекратени трудови правоотношения към датата на подписване на анекса (10.08.2023 г.), но полагали труд от момента, на който е придадено действие на увеличението (01.01.2023 г.) до датата на прекратяване на трудовия им договор. Настоящият съдебен състав намира, че процесното увеличение не намира приложение за лица, които към датата на подписване на Анекса от 10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., са били с прекратено трудово правоотношение, без значение основанието за прекратяване, поради следните съображения: По делото не е представен Анекса от 10.08.2023 г., но от служебно извършената от съда в публичния регистър на МОН справка е видно, че с процесния Анекс се изменя чл. 27 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022 г., като съгласно ал. 1 на чл. 27 за системата на предучилищното и училищното образование е предвидено увеличение на трудовото възнаграждение, считано от 01.01.2023 г. в индивидуализираните размери. С новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., се предвижда, че осигуР.те средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителни вноски за сметка на работодателя. Логическото и граматическото тълкуване на цитираната ал. 2 обуславя извода, че увеличението касае заетите лица в системата на предучилищното и училищното образование към датата на подписване на анекса 10.08.2023 г., тоест всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството „работници и служители“ в тази система. Качеството работник и служител, съответно и педагогически специалисти, се определя единствено от разпоредбите на Кодекса на труда при наличието на трудово правоотношение. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати, както е предвидено в разпоредбата на чл. 118, ал. 3 КТ. Последната допуска възможност за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение от страна на работодателя без да е предвидена писмена форма за действителност на този едностранен акт, което е изключение от общото изискване на чл. 62, ал. 1 от КТ и чл. 119, ал. 1 от КТ за писмена форма при сключване и изменение на трудови договори. Доказателство за волеизявлението по чл. 118, ал. 3 от КТ, предвид едностранния му характер и като изключение от правилото на чл. 118, ал. 1 от КТ, представляват и едностранно съставени документи като заповеди, вписвания в трудовата книжка (чл. 349, ал. 1, т. 6 от КТ), ведомости (чл. 128, т. 1 от КТ) или други издадени от работодателя удостоверителни документи (чл. 128а от КТ) за трудовото възнаграждение, вкл. за задълженията по чл. 129 от КТ. След достигане до другата страна в трудовото правоотношение или с удостоверяването му от работодателя, изявлението за увеличение на трудовото възнаграждение е неоттегляемо. Работодателят може да увеличи едностранно трудовото възнаграждение на работника или служителя, но не и едностранно да го намали, предвид правилото на чл. 118, ал. 1 от КТ. Видно от изложеното и двете хипотези на чл. 118 от КТ предполагат наличие на правоотношение, основано на действащ трудов договор, който би могъл да бъде изменен, независимо дали за в бъдеще или със задна дата. Според посочените по-горе норми е недопустимо изменение на трудовия договор относно размера на дължимото на работника или служителя трудово възнаграждение при липса на съществуващо трудово правоотношение, респ. при прекратено такова, независимо от основанието за това. В случая, предвидено е, че увеличението е със задна дата, т. е. 01.01.20023 г., предхождаща подписването на анекса, но това предвиждане не е равнозначно на обратно действие, на каквото се позовава ищцата, а очертава само периода, от който настъпват поблагоприятни последици за съответната категория лица. Последните са „заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал“, тоест не изменя кръга на ползващите се лица. Това са работници и служители, които са били в трудово правоотношение в образователните институции към датата на сключване на анекса – 10.08.2023 г. Анексът не сочи, че заетите лица следва да са заети към посочената задна дата - 01.01.2023 г., поради което и се налага извода, че правоимащите лица са тези, имащи качеството на педагогически специалисти и непедагогически персонал при подписване на анекса, тоест са имали действащи трудови договори, по които са получавали работни заплати, подлежащи на увеличение към посочения релевантен момент – 10.08.2023 г. Основанието за увеличение на заплатите възниква с подписването на анекса на 10.08.2023 г., поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Този извод се налага и от тълкуването на ал. 3 от Анекса, която изрично предвижда, че „се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят за заемане на съответната длъжност“. Използването на сегашно време, а не на минало такова, води до извод, че към момента на подписване на анекса педагогическите специалисти трябва да отговарят на изискванията за заемането на съответната длъжност, а не към онзи минал момент, от който е предвидено, че ще се начисли увеличението. Тоест предпоставка нормата на чл. 27 от КТД въобще да намери приложение по отношение на едно лице е същото към момента на приемане на изменението да отговаря на изискванията, за да може същото да се възползва от увеличението на трудовото си възнаграждение, считано от посочената в анекса дата. Този извод намира опора и в материалноправната разпоредба на чл. 54, ал. 1 КТ, съгласно която колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Под „друго“ законът има предвид друг момент, друга дата, различна от датата на сключването/подписването му, от която ще влезе в сила. В случая, както се посочи, не става дума за „обратно действие“ на анекса към КТД, а само за определяне на началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на постигане на договореността - 10.08.2023 г., тоест към тази дата възниква основанието за увеличение на заплатите и очертава кръга на правоимащите лица. Предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното образование съгласно чл. 27, ал. 1 от Анекса се определя, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист. Аналогично е и предвиденото в §3 от заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ бр. 75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г. /, където е предвидено, че минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касае само тези лица, които имат качеството педагогически специалисти към момента на приемане на нормативния акт. Както бе цитирано по-горе, текстът на чл. 27, ал. 2 от анекса към КТД от 10.08.2023 г. предвижда „осигуР.те средства от държавния бюджет на РБългария за 2023 г. да се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Тоест осигуР.те средства следва да бъдат използвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, което означава, че към датата на подписания анекс съответния работник или служител следва да има подписан индивидуален трудов договор с работодателя си, да е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, респективно да е страна по КТД. Не е спорно по делото, че към датата на подписване на анекса 10.08.2023 г., ищцата е била с прекратено трудово правоотношение, считано от 31.07.2023 г., което автоматично прекратява и качеството й на страна по КТД, респективно безспорно същата не попада в кръга на лицата, които са били „заети в системата на предучилищното и училищното образование“ към датата на подписване на анекса. Задължителна предпоставка, за да може да ползва договоР.те с КТД привилегии, е ищцата да е страна по КТД към момента на постигане съгласие за увеличението - 10.08.2023 г., каквото качество обаче уговореното със задна дата действие на увеличението не може да й придаде. Това е така, тъй като в случая не се касае за уговаряне „на друго“ по смисъла на чл. 54, ал. 1 КТ досежно момента на влизане в сила на изменението на чл. 27 от КТД, а касае уговаряне период, от който постигнатите договорености да намерят приложение. Приемането на обратното становище би било в противоречие с разпоредбите на КТ, който не предвижда правна възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени договори. Трудовото възнаграждение е част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов договор /чл. 119 КТ/ или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, което няма качеството на работник или служител по действащ договор. Предвид изложените по-горе съображения, настоящият състав намира, че доколкото ищцата към момента на подписване на Анекса за изменение на КТД - 10.08.2023 г., не е била заета в системата на предучилищното и училищното образование, респективно не е била страна по действащия КТД, то и същата не попада в кръга от лицата, по отношение на които изменението намира приложение. По изложената аргументи исковите претенции с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ се явяват неоснователни. С оглед извода за неоснователност на главните искове, без уважение следва да бъдат оставени и акцесорните претенции за мораторна лихва върху всяко отделно вземане. По разноските: С протоколно определение от откритото съдебно заседание на 23.03.2026 г. на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответното учебно заведение са присъдени разноски в размер на 62,65 евро, съразмерно на прекратената част от исковите претенции, поради което и при този изход на спора, ищецът следва да заплати на ответното учебно заведение стоР.те по делото разноски за адвокат до пълния им доказан размер (договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева). Ето защо на ответника следва да се присъдят на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в размер на 959,93 евро, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът