Решение № 720 от 5.8.2022 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 625/2022 г.

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ. Постъпила е искова молба от В. Д. Г.., в която твърди, че с ответника Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - гр...., на длъжност „лекар“ имала сключени два трудови договора - Трудов договор № 59/29.09.2017 г. за 7-часов работен ден и Трудов договор № 46/04.06.2018 г. за 3, 50 - часов работен ден и осъществявала трудовите си функции към ФСМП - гр..... Трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 30.01.2022 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, от КТ - дисциплинарно уволнение. Заповедта, с която й било прекратено трудовото правоотношение не й била връчена и до момента. На 29.01.2022 г. към 18, 30 ч. по време на работа в гр.... при нея отишли - техническия сътрудник на директора д-р М.П. - П., заедно с още една жена от администрацията А. К. и, й заявили, че е уволнена дисциплинарно, като я попитали дали ще подпише заповедта. Ищцата заявила, че няма да подпише нищо, без да се консултира с адвокат, при което те излезли и не й предоставили да се запознае с текста на въпросната заповед. Видяла, че на документа се разписали д-р К. Т. и гл. ас..... Още в понеделник - на 31.01.2022г. към 15ч. отишла в ЦСМП - гр...., за да си получи заповедта и да разбере какви нарушения на трудовата дисциплина била извършила. Отново техническият сътрудник - П. отказала да й даде заповедта, поради което пуснала нарочна молба с вх. №75-28 от 31.01.2022 г., с която искала заповедта, както и трудовите си книжки. Единствено й били предадени трудовите книжки, от които ставало ясно, че е прекратен първият договор № 59/29.09.2017 г. за 7-часов работен ден, но не било отразено прекратяването на втория договор. С оглед факта, че липсвала мотивация за наложеното най-тежко наказание за нарушения на трудовата дисциплина ищцата решила, че все още се води на работа по втория договор и съгласно графика за месец Февруари 2022 г. на 03.02.2022 г. към 18, 30 ч. отишла на работа. С ищцата била и нейна приятелка..., но още от вратата била изгонена, заплашвана с полиция и навикана с най-грозни думи от началника ФСМП - гр.... д-р А.Т., поради което не й оставало нищо друго освен да си тръгне. Не получила обяснение и не знаела прекратен ли е сключеният втори трудов договор с работодателя. Ищцата счита, че Заповед №/29.01.2022г. е незаконосъобразна, неправилна, липсвала каквато и да е мотивация за уволнението, поради което следвало да бъде отменена, тъй като не били спазени основни законови изисквания посочени в чл. 195, ал. 1 от КТ - работодателят не бил връчил мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налагало. В последните два месеца й били искани обяснения от работодателя по най-различни поводи, свързани с работата, на които ищцата давала своевременен отговор, но не счита, че е допускала каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина, които да доведат до налагане на най-тежкото наказание - дисциплинарно уволнение. В спешния център, където работела непрекъснато идвали жалби срещу екипите им от недоволни граждани по всякакви поводи. Тези жалби не били насочвани единствено срещу нея, почти всички колеги редовно давали обяснения от недоволството на гражданите при повикване на тел. 112, но това било свързано с емоционалното им състояние при спешните случаи, уплахата да не загубят близките си, както и когато закъснеела линейката и не се придвижила навреме. С други думи, постъпващите жалби и даването на обяснения на работещите в спешния център било станало рутина и ежедневие, така че не предполагала, че с действията и работата си била допуснала нарушение на трудовата дисциплина, които да наложат дисциплинарно уволнение. С писмо изх. №97-00-2-2 от 02.12.2021 г. й било поискано обяснение по жалба на Емине Осман Сюлейман, която се оплакала, че не била направила антигенен тест на съпруга й и не била поставила Урбазон, защото не е имала наличен. В обясненията си до работодателя ясно подчертала, че антигенен тест е направила и той е бил отрицателен и не е ставало дума за поставяне на Урбазон, тъй като такъв тип лечение не се налагало. С писмо изх. №75-292-1 от 20.12.2021 г. й били поискани подробни обяснения, свързани с Рапорт с вх. №75-292/17.12.2021 г., на които дала отново адекватно обяснение и изискала допълнителни документи (транспортни фишове), за да отговори в пълнота, което било сторено с Искане изх. №75-292-3 от 07.01.2022 г. и Допълнителни обяснения от 13.01.2022г. Последното искане за обяснения изх. №97-00-1-1 от 14.01.2022 г. пристигнало при нея ведно с Покана по чл. 333, ал. 1 от КТ за представяне на декларация за наличие на закрила по КТ, което за нея било ясен сигнал за желание от страна на работодателя да прекрати договорите. Още повече, че в жалбата, по която били поискани обяснения не било цитирано името на лекаря, срещу когото се жалвала гражданката и не ставало ясно как работодателят е решил, че ставало въпрос точно за нея. Ищцата твърди, че отношението на работодателя към работата й било тенденциозно и не почивало на реално извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина. Липсата на мотивирана заповед, прекратяваща трудовото правоотношение също говорило за тенденциозност при налагането на най-тежкото наказание. В трудовата й книжка също не било отразено по коя точка от визираните в чл.190, ал.1 от КТ провинения било наложено наказанието дисциплинарно уволнение, което водило до нарушаване на правото й на защита. Дори в Бюрото по труда не могла да се регистрира, тъй като за регистрация задължително се изисквало копие на Заповедта за прекратяване на трудов договор до седем работни дни. Ищцата счита че прекратяването на трудовото й правоотношение е изцяло незаконосъобразно, неправилно и увреждащо правата и законните й интереси. Искането до съда е да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да постанови неговата отмяна, да бъде възстановена на длъжността "лекар" и да осъди ответната страна да й заплати на основание чл. 225, ал. 1 КТ шестмесечно обезщетение в размер на 14 412 лева по първия трудов договор и 3 396 лева по втория трудов договор за оставане без работа считано от 30.01.2022 г., както обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ, за 2021 г. - 17 дни по първия трудов договор в размер на 1856, 09 лв. и за 2021 г. - 5 дни по втория трудов договор в размер на 128, 63 лв., ведно със законната лихва от завеждане на настоящото дело, както и разноските по производството. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се заявява, че се оспорват предявените искове по основание и размер, които намира за допустими, но неоснователни. Не оспорва твърденията на ищцата, че трудовото й правоотношение с ЦСМП гр.... било възникнало по силата на трудов договор № 59 от 29.09.2017 г., сключен при условията на пълно работно време за заемане на длъжността „Лекар“ във ФСМП гр.... при ЦСМП гр..... На 04.06.2018 г. между ЦСМП гр.... и ищцата е бил сключен втори трудов договор за заемане на длъжността „Лекар-2“ във ФСМП гр...., гр...., сключен при условията на непълно работно време и чл. 110 от КТ. Трудовото правоотношение на ищцата за заемане на длъжността „Лекар“ във ФСМП гр...., ЦСМП гр.... било прекратено на основание чл.330, ал. 2, т. 6 от КТ, въз основа на издадена от Директора на ЦСМП гр.... Заповед № РД-02-2/28.01.2022 г. Трудовото правоотношение на ищцата за заемане на длъжността „Лекар -2“ във ФСМП гр...., ЦСМП гр.... било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ въз основа на издадена от Директора на ЦСМП гр.... Заповед №РД-02- 3/28.01.2022 г. Прекратяването на трудовите правоотношения по основен и допълнителен трудов договор било извършено на основание Заповед № РД - 02-1/28.01.2022 г. на Директора на ЦСМП гр...., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Заповед № РД - 02-1/28.01.2022 г., Заповед № PC -02-2/28.01.2022г. и Заповед № РД -02-3/28.01.2022 г. на Директора на ЦСМП гр.... били връчени на ищцата на 29.01.2022 г., при условията на отказ от нейна страна да ги получи, удостоверен с подписите на присъстващите при връчването свидетели -..., Служител „Човешки ресурси“ в ЦСМП гр.... и д-р К.... Т., лекар във ФСМП гр...., ЦСМП гр..... Отказът на ищцата да получи издадените от работодателя заповеди, надлежно удостоверен от присъстващите свидетели, не изключвал факта на връчване/получаване на направените от работодателя писмени изявления и произтичащите от тях последици. Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, считано от първия работен ден, следващ датата на връчване на уволнителните заповеди. На 31.01.2022 г. ищцата била депозирала в деловодството на ЦСМП гр.... своя молба с вх. № 75-28/ 31.01.2022 г., с която била заявила искането си за предаване на трудови книжки и предоставяне на копие от Заповед за уволнение от 29.01.2022 г. Съхраняваната при работодателя трудова книжка била предадена на ищцата незабавно на 31.01.2022 г. (първия работен ден, следващ датата на връчването на уволнителните заповеди). Същата била надлежно оформена и удостоверяваща датата на прекратяване на трудовото правоотношение, неговото правно основание и положен трудов стаж. В трудовата книжка не се вписвали данните за трудови правоотношения по трудови договори за допълнителен труд, поради която причина в оформената и предадена на ищцата трудова книжка не се съдържали данни за възникването и прекратяването на трудовото й правоотношение по чл. 110 от КТ. Втора или други трудови книжки не били предавани от ищцата на работодателя и такива не били съхранявани в ЦСМП гр..... В срока по чл. 128а, ал. 1 от КТ и в изпълнение на произтичащото от тази разпоредба задължение, с писмо с изх. № 75-28-1/11.02.2022г. на ищцата били изпратени заверени преписи от връчените й при условията на отказ Заповеди с № РД - 02- 1/28.01.2022г., Заповед № PC -02-2/28.01.2022г. и Заповед № РД -02-3/28.01.2022г. на Директора на ЦСМП гр..... В тази връзка, считат, че оплакванията на ищцата за невръчена уволнителна заповед и незнание за причините, поради които й е било наложено дисциплинарно наказание, а трудовите й правоотношения с ЦСМП прекратени, за неверни и несъстоятелни. Със Заповед № РД-02-1 от 28.01.2022г. на Директора на ЦСМП гр.... на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина подробно описани в заповедта. Дисциплинарното наказание било наложено след проведена процедура по чл. 193 от КТ и при съобразяване на критериите по чл. 189 от КТ и в срока по чл. 194 от КТ. В издадената заповед работодателят подробно бил мотивирал решението си за налагане на най-тежкото наказание, като конкретно и подробно бил описал допуснатите от ищцата нарушения на трудовите й задължения като „Лекар“ в ЦСМП. Всяко едно от посочените в заповедта нарушения представлявало грубо нарушение на задълженията, произтичащи от заеманата от ищцата длъжност и приложимия за това медицински стандарт за „Спешна медицина“, който ищцата е била длъжна да прилага като лекар, работещ в лечебно заведение за спешна медицинска помощ. Неизпълнението на вменените задължения е рефлектирало пряко върху здравето и живота на пациентите, на които ищцата е била длъжна да окаже спешна медицинска помощ, а техният системен характер обуславял извод за тежестта на допуснатите нарушения и съответното за тях наказание. Решението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание и прилагане на произтичащите от това последици било прието въз основа на обективни данни и цялостното поведение на ищцата, които изключвали всяко съмнение за тенденциозно или дискриминиращо към ищцата отношение и/или действия. Несъстоятелно било твърдението на ищцата за нарушено право на защита, при положение, че с отказа да получи връчените й документи тя сама се била поставила в ситуация на неузнаване на причините за наложеното наказание и последиците от него. Претендираното от ищцата обезщетение по чл.224 от КТ било изцяло изплатено, като претенцията била направена преди настъпването на нейната изискуемост по чл. 228, ал.3 от КТ. Неоснователността на предявения иск по чл.334, ал.1, т.1 от КТ изключвал основателността на акцесорните искове по чл.334, ал.1, т.2 и т.З от КТ. Искането до съда е да остави предявените искове без уважение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание се явява ищцата с процесуалния си представител адв. С., за ответника се явява адв. Ц., в следващо заседание са допуснати и разпитани като свидетели лицата..., ..., АП. К. Т., ... и..., .... Приложен по делото е трудов договор №59/29.09.2017г. сключен между ЦСМП Ст. Загора и ищцата, по силата на който работодателя възложил и работника приел да изпълнява длъжността -„лекар“ в ЦСМП Ст. Загора филиал... с основно месечно трудово възнаграждение 1491, 00лв. Представено по делото е в копие извлечение от трудова книжка на ищцата. Приложено по делото е искане за обяснения по чл.193 ал.1 от КТ, Изх. № 97-00-21/02.12.2021г. отправено до ищцата от директор ЦСМП Ст. Загора, по повод пациента... извършените медицински дейности от ищцата, непоставянето на Урбазон поради това, че нямало такъв в лекарската й чанта, приложена е жалба от..., в която се излага, че при посещението на д-р Г. по повод задух и трудно преглъщане на съпруга й..., последната не му прегледала гърлото, заявила, че няма урбазон в лекарската си чанта по повод на това, че съпругата на пациента запитала възможно ли е да му се постави урбазон заради задуха, който пациента имал. Приложено е обяснения от ищцата видно от което е, че последната извършила посещение на... на 26.11.2021г. след подадена визита на тел. 112, след прегледа установила остра вирусна инфекция извършила бърз Аg тест, който бил отрицателен, не бил обсъждан въпроса за поставяне на урбазон. Приложено по делото е искане за обяснения по чл.193 ал.1 от КТ отправено до ищцата, касаещи пациентите..., ..., ..., ..., ... и предизвикан скандал от ищцата с м.с..... Приложени са обяснения от ищцата Вх. № 75- 2922/21.12.2021г. Приложено по делото е искане за обяснения по чл.193 ал.1 от КТ от 07.01.2022г., отправено до ищцата, към което са приложени Фиш за спешна медицинска помощ №04084746791/29.11.2021г. с посочен пациент..., посочено е срещу реквизита: „осъществил визита“-ищцата, Фиш за спешна медицинска помощ №04078326881/30.11.2021г. с посочен пациент..., посочено е срещу реквизита: „осъществил визита“ –д-р Г., Фиш за спешна медицинска помощ №04077586903/01.12.2021г. с посочен пациент..., посочено е срещу реквизита: „осъществил визита“ –д-р Г., Фиш за спешна медицинска помощ №04077606907/01.12.2021г. с посочен пациент..., посочено е срещу реквизита: „осъществил визита“ –д-р Г., Фиш за спешна медицинска помощ №04081347137/19.12.2021г. с посочен пациент..., посочено е срещу реквизита: „осъществил визита“ –д-р Г.. Налице са обяснения от ищцата от 19.01.2022г. Приложено по делото е Искане за обяснение по чл.193 ал.1 от КТ, отправено до ищцата от директор при ЦСМП Ст. Загора във вр. с жалба Вх. № 97-00-1/11.01.2022г., представена по делото е и жалба от... в същата е изложено, че на 10.12.2021г. повикали екип на спешна помощ по повод влошаване състоянието на свекърва й..., която имала проблеми с пикочния мехур. Излагат се данни за това, че болната не била прегледана от лекарката, че било измерено единствено кръвното налягане на пациентката, че не бил оставен никакъв документ за извършения преглед. Приложени са обяснения от ищцата от дата 19.01.2022г. Налице по делото е Покана по чл.333 ал.1 от КТ до ищцата от ЦСМП Ст. Загора и декларация от ищцата от 19.01.2022г. Налице по делото е Рапорт от д-р А. Т.-зав. ФСМП... видно от съдържанието на същия е, че на 26.11.2021г. във ФСМП... била подадена визита за..., осъществена от ищцата, след докарване на пациента от визатата, фиш за спешна медицинска помощ не бил попълнен, което не позволявало приключването на случая в ел. система на 112. На 30.11.2021г. във ФСМП... била подадена визита за..., осъществена от ищцата, пациента бил докаран във ФСМП без да бъде направена първична хирургична обработка, а написаното във фиш за спешна мед. помощ не било направено от ищцата, а от колегите й във ФСМП. На 01.12.2021г. във ФСМП... била подадена визита за пациента.... На 01.12.2021г. във ФСМП... била подадена визита за пациента... - не бил извършен спешен първичен транспорт изхождайки от поставената диагноза, имало неадекватно поведение при обслужването на пациента, не била измерена дихателната честота, не бил определен типът на дишане, нито поставена кислородна маска, пациента не бил мониториран по време на транспорта и екзертирал няколко часа след приемането в МБАЛ Тракия гр. Ст. Загора. На 13.12.2021г. по подадена визита във ФСМП... за... осъществена от д-р Г., не била снета анамнеза, пациента бил транспортиран до ФСМП, където били пуснати изследвания, от които нямало смисъл, дежурен в ХО сложил фолиев катетър на пациента и същия бил освободен, налице било безсмислено разкарване на 85 годишен човек. На 04.12.2021г. във ФСМП... имало пореден проблем на колеги с ищцата. Приложено е копие на Рапорт от д-р Т. от 04.12.2021г., Рапорт от......- акушер при ФСМП..., Жалба от... от 05.12.2021г., Рапорт от...-лекар при ФСМП..., а също и Фиш за спешна медицинска помощ от 04.12.2021г. за пациент... с отбелязано срещу реквизита: осъществил визитата –д-р В. Г.. Приложена по делото е Заповед №РД-12-1/28.01.2022г. с която било наложено на ищцата дисциплинарно наказание „Уволнение“ за нарушения на трудовата дисциплина посочени в седем точки от заповедта, същата била връчена на 29.01.2022г., срещу реквизита „Подпис на лицето“ липсва поставен такъв, под реквизита „отказал да получи в присъствието на лицета“ са посочени лицата... и К.... Т., които и са подписали документа. Със Заповед №РД-02-2/28.01.2022г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата като „лекар“ във ФСМП... при ЦСМП Ст. Загора по тр. договор №59/29.09.2017г., считано от деня следващ датата на връчване на заповедта, постановено е изплащането на обезщетение за неползван платен годишен отпуск-19 дни-17 за 2021г., 2 дни за 2022г. Заповедта е връчена на 29.01.2022г. като срещу реквизита „Подпис на лицето“ липсва поставен такъв, под реквизита „отказал да получи в присъствието на лицето“ са посочени лицата... и К.... Т., които и са подписали документа. Със Заповед №РД-02-3/28.01.2022г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата като „лекар-2“ във ФСМП... при ЦСМП Ст. Загора по тр. Договор №46/04.06.2018г., считано от деня следващ датата на връчване на заповедта, постановено е изплащането на обезщетение за неползван платен годишен отпуск-6 дни-5 дни за 2021г., 1 дни за 2022г. Заповедта е връчена на 29.01.2022г. като срещу реквизита „Подпис на лицето“ липсва поставен такъв, под реквизита „отказал да получи в присъствието на лицето“ са посочени лицата... и..., които и са подписали документа. Налице по делото е известие за доставяне от подателя ЦСМП Ст. Загора до получател ищцата, пратката била доставена лично на 21.02.2022г. С Молба от 31.01.2022г. ищцата е поискала предоставяне на копие от Заповед за уволнение от 29.01.2022г. както и трудовите й книжки, по повод на тази молба видно от писмо от 11.02.2022г. й били предоставени заверени копия на документи касаещи трудовите й правоотношения с ЦСМП Ст. Загора. Приложен по делото е рапорт от ищцата касаещ оплаквания от д-р Т., ...-шофьор. Приложени по делото са Удостоверения Изх. № 05-9/23.03.2022г. и Изх. № 05-10/23.03.2022г. касаещи получени от ищцата брутни трудови възнаграждения за длъжностите „лекар“ и „лекар-2“ във ФСМП... към ЦСМП Ст. Загора за м. 01.2022г. Налице по делото е Трудов договор № 00000030/31.03.2022г. между ЕТ ИППМП д-р... представлявано от... и ищцата, по силата на който последната приела да изпълнява длъжността „лекар“. Приложено по делото е Решение от 07.04.2022г. на ДБТ Ст. Загора, с което е прекратена регистрацията на ищцата. Приложено по делото е копие от трудово досие на ищцата. Видно от показанията на свидетелката... е, че се видели с ищцата в края на м.01.2022г. последната споделила, че е уволнена, че е отказала да подпише заповедта, отишли заедно със свидетелката в ЦСМП Ст. Загора, за да се снабдят със заповедта, било им обяснено, че ищцата трябва да подаде писмена молба, документа бил получен по-късно, а когато след няколко дни посетили работното място на ищцата същата била посрещната от д-р Т. с грубо и невъзпитано отношение. Видно от показанията на св....-работещ в Общинска болница гр.... е, че ищцата носела с отговорност работата си, вършила си работата, била отговорна за пациента. Свидетелят допълва, че не се изисквало постоянно да бъде в Бърза помощ, давал дежурства бил викан за консултация. Видно от показанията на АП. К. Т.-завеждащ ФСМП... е, че във филиала работели 4 екипа- 3 мобилни, 1 стационар. Мобилните екипи били: реанимационен екип, лекарски екип състоящ се от лекар и шофьор и долекарски екип състоящ се от фелдшер или мед. сестра и шофьор. Ищцата била включена в лекарски екип. Свидетеля разяснява, че обаждането по тел. 112 се регистрирало в Колцентър Бургас, давало се информация къде е локализацията, същата се подавала от Оперативен център в Ст. Загора, от там информацията се обработвала в районната координационна система и се предавала до съответния филиал-..., ..., или Ст. Загора. Спешноста на случая се определяла по кодове А, Б и С, което касаело и времето за реагиране, като код А бил с най-висока степен на спешност. Съставял се документ-Фиш за спешна медицинска помощ, който се предавал на съответния медицински служител осъществяващ визитата Осъществяващия визатата попълвал анамнезата, прегледа се документирал във фиша, оставял се лист от фиша на място при пациента ако същия не бил докарван във ФСМП, описвало се всичко какво е направено каква е диагнозата, лекарствени и други манипулации, подписвал се от медицинското лице. Пациент, който се нуждаел от лекарска помощ се транспортирал до най -близко лечебно заведение. Свидетеля твърди, че бил подавал рапорт през м.12.2021г. за установени нарушения на ищцата, имало случай, при който не била попълнила фиша, впоследствие донаписала фиш, но по този начин спирала работата на колегите си, при друг случай не се била облякла подходящо предвид изискванията при КОВИД. При прегледа на пациента...-фиш № 0408474, л. 67 от делото –нямало измерена сатурация, а това трябвало да бъде направено, посочената сатурация не била реална, защото била направена през тел.112, свидетеля видял непопълнения фиш, когато пациента бил докаран във ФСМП, записаните във фиша изследвания не могло да се извършат на място, а във филиала. Що се касае до фиша отнасящ се до пациент... с визита осъществена от ищцата, свидетеля взема становище, че абоката и банката били поставени в центъра, диагнозата била неправилна на латински несъответствала на типа на раната, не била направено нищо- просто бил транспортиран пациента. Що се касае до пациента на ищцата-... според свидетеля му били пуснати изследвания, които не помагали за нищо, бил извикан дежурен хирург, който поставил катетър. Свидетеля изнася, че постоянно имало оплаквания от д-р Г. от пациенти, от персонала. Тя работела във ФСМП... по два трудови договора-основен трудов договор и по желание на служителя допълнителен. На 26.11.2021г. ищцата за пореден път оставила непопълнен документи и не можело да се приключи визитата. В линейката имало облекло, което ищцата могла да облече при случай на Ковид. Що се касае до поставянето на катетър всеки лекар трябвало да може да го постави понеже било лекарска манипулация. Имало и други случаи с пропуски на ищцата и санкции наложени й през 2018г. 2019г. Що се касае до оборудването на линейките и трите такива били максимално оборудвани, а в случай на липса на консумативи в чантата лекарят трябвало да я прегледа и ако ги е използвал да бъдат изписани, ангажимента бил на лекаря да си прегледа чантата за консумативи и лекарства. От показанията на св.... е видно, че работи от осем години като лекар във ФСМП.... Разказва за случай, при който ищцата отишла на адрес по сигнал за мъж със стягане в сърдечната област, пациента бил докаран необработен във ФСМП..., ищцата била направила кардиограма на пациента била установила на место, че е с инфаркт, анамнезата и състоянието на пациента не били предадени на свидетелката –която била реанимационен екип- както трябва, ищцата предала, че пациента приема лекарства за високо кръвно, но на въпроса какви отговорила, че не знае. Свидетелката споделя, че пациента е трябвало да бъде закаран от дома му до най -близкото лечебно заведение Болница Тракия. Преди да приключи с транспорта на пациента свидетелката получила обаждане от стационарния екип за друг пациент с остър миокарден инфаркт с 60/40 кръвно налягане, който също бил докаран необработен във филиала, д-р Г. отказвала да тръгне със съответния пациент за Ст. Загора. И двамата пациенти нямали абокат, на втория сестрата поставила такъв, а това било задължителна процедура, защото такива пациенти бързо изпадали в шок, а чрез абокатът се осигурявал път за вливане на лекарствените медикаменти. Видно от показанията на св.... е, че работи във ФСМП... като мед. сестра от 2013г., разказва за случая от 23.11.2021г. касаещ-младеж с прободна рана., бил пратен лекарски екип, в който била д-р Г., пациента бил докаран във филиала с няколко прободни рани в корема, като едната била голяма и се виждало увиснало черво, раните не били обработени. Свидетелката поставила марля на виждащото се черво завила пациента с изотермично одеяло-каквото междувпрочем имало и в линейката. Видно от показанията на св.... е, че работела като мед. сестра, на 04.12.2021г. застъпила нощна смяна. Д-р Г. била докарала пациент на когото търсили личната карта, намерили я после под клавиатура, същата вечер се обадили на д-р..., за да я уведомят че брат й е починал, при което Г. казала на свидетелката цитирам: „И там има място за теб“, което последната възприела като заплаха. Ищцата не се държала колегиално с колегите си, нито добре с пациентите си, при визита в село, извикала пациента в линейката вместо да отидат в къщата, направили му кардиограма и го оставила да пътува гол от кръста нагоре до.... В допълнителни свои показания св. Т. споделя, че имало случай на подадена жалба от госпожа, в която не било упоменато името на колегата му който осъществил визитата, след проверка се установило, че това е д-р Г., споделя, че е трябвало да бъде оставен фиш при пациента за осъществената визита: какво е направено, диагноза изписани лекарства, действията на този стандарт били задължителни за лекаря, при инфаркта трябвало да се хване кръвоносен път ако е необходимо да има вливания. По протокол пациента трябвало да бъда закаран в болница Тракия, а не върнат в гр.... и това било въпрос на стандарт. Не се спори по делото относно това, че ищцата и ответната страна са се намирали в трудово правоотношение, като същото е възникнало на основание трудов договор № 59/29.09.2017г., като на 04.06.2018г. бил сключен втори трудов договор за заемане на длъжността „Лекар-2“ във ФСМП... сключен при условията на непълно работно време. По делото е приложена длъжностна характеристика-за длъжността „лекар“ подписана от ищцата. Изготвена по делото е съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението по същата е, че ищцата е работила в ЦСМП по два трудови договора: трудов договор №59/29.09.2017г. и трудов договор №46/04.06.2018г., по трудов договор №59/29.09.2017г. евентуално дължимото й обезщетение по чл.225 КТ за шест месеца след приспадане на тр. й възнаграждение по новия й трудов договор възлизало на 10 864, 80лв. По трудов договор №46/04.06.2018г. евентуално дължимото й обезщетение по чл.225 КТ за шест месеца възлизало на 3300лв. По трудов договор №59/29.09.2017г. за длъжността „лекар“ не се дължало обезщетение по чл.224 от КТ, същото било начислено и изплатено с трудовите възнаграждения на персонала за месец 02.2022г. По трудов договор №46/04.06.2018г., за длъжността „лекар-2“ не се дължало обезщетение по чл.224 от КТ, същото било начислено и изплатено с трудовите възнаграждения на персонала за месец 02.2022г. От правна страна: Съгласно чл. 190 КТ сред основанията за налагане на дисциплинарно уволнение са: системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Съгласно чл.187 ал.1 т. 3 и т. 10 КТ Нарушения на трудовата дисциплина са: неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор, или определени при възникването на трудовото правоотношение. В конкретния случай съдът приема, че ищцата е извършила описаните в атакуваната заповед нарушения на трудовата дисциплина – видно от подписаната длъжностна характеристика, е че сред задълженията на работещия в лекарски екип е: да попълва стриктно необходимата документация за обслужването на пациента като след приключване на случая същата се отчита на мястото за приключени случаи, работи с определеното за ЦСМП работно облекло, следва да попълва данните за пациента във фиш на пациент, фиш за спешна помощ реанимационен лист или фиш за суицидни случаи взависимост от случая изпълнява и други функции и задължения вменени с вътрешни правила на ЦСМП, осъществява необходимите диагностични лечебни и реанимационни мероприятия на нуждаещите се. Установи се от събраните по делото доказателства-писмени и гласни, че на 26.11.2021г. ищцата не попълнила своевременно фиш за спешна медицинска помощ касаещ визита на пациента...-в тази насока са показанията на св. Т., на 30.11.2021г. в съставен фиш за спешна медицинска помощ ищцата отразила, погрешна работна диагноза, не извършила необходимите медицински дейности-в тази насока са показанията на св. Т., на 01.12.2021г. ищцата не поискала необходима информация от близки на пациента..., не обработила пациента не извършила необходимите медицински дейности- не хванала периферен венозен път, състоянието на пациента изисквало спешна болнична медицинска помощ, което не било оценено от ищцата, на 01.12.2021г. въпреки поставена диагноза ОМИ на пациента... ищцата не разпоредила спешен първичен транспорт до най-близко лечебно заведение а транспортила пациента до ФСМП Казънлък, при прегледа не осигурила периферен венозен път-показания на св...., на 13.12.2021г. ищцата осъществила визита на пациента..., били назначени неадекватни изследвания, които не били необходими, фишът за спешна медицинска помощ ищцата попълнила след консултация с дежурен лекар от ХО при МБАЛ „Д-р Хр. Стамболийски“, на 04.12.2021г. ищцата предизвикала скандал със св. Василева по показания на последната, а на 10.12.2021г. при осъществена визита ищцата се държала грубо и неетично с близка на пациентката-горното е видно от приложена по делото Жалба и от показанията на св. Т.. Що се отнася до употребените от ищцата думи по отношение на св. Василева съдът приема, че същите са непристойни по отношение на лице явяващо се член от екипа на ФСМП и представлява действие, нарушаващо трудовата дисциплина. В обсъждания случай ищцата не е спазила изисквания регламентирани в длъжностната си характеристика. В тази насока показанията на св.... се явяват изолирани от събрания доказателствен материал, но би могло да бъдат обяснени с това, че същия твърди, че не се изисквало постоянно да бъде в Бърза помощ, където бил викан за консултация. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, не е основателен и не следва да бъде уважен. Неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване незаконността на уволнението, не предпоставя разглеждането на акцесорните искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Доколкото тук съдът прие, че главният иск е неоснователен, предявеният от ищцата иск за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност, също се явява неоснователен и не следва да бъде уважен. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл. 225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. За да възникне правото на обезщетение в посочената хипотеза, следва да са налице следните предпоставки: незаконосъобразност н а уволнението и отмяната му, наличие на понесени от работника или служителя вреди, изразяващи се в пропускане на доход от трудово възнаграждение за периода, в който той е останал без работа в резултат на уволнението, като оставане без работа по смисъла на чл. 225 от КТ представлява единствено липсата на последващо трудово правоотношение, по силата на което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение, респ. единствено доходите от трудово правоотношение са от значение за отговорността на работодателя по чл. 225, вр. с чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, в случая обаче не е налице първата предпоставка предвид изводите на съда относно неоснователност на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Ето защо и претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По иска по чл. 224 КТ- От отразеното в отговора на иск. молба, че претендираното от ищцата обезщетение по чл.244 от КТ било изцяло изплатено, от Заповед № РД-02-2/28.01.2022г. т.2 и Заповед № РД-02- 3/28.01.2022г. т.3 и от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че от страна на ответника са били изплатени претендираните обезщетения по чл.244 КТ, поради тази причина и не следва да бъдат присъждани. По разноските: Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца от страна на процесуалния представител на ответника. Размерът на адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ от адвокат се определя при условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл.36 от ЗА, който в ал.2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. В настоящия случай съгласно чл.7 ал.1 т.1 - възнаграждението следва да не е по-малко от размера на минимална месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл.2. Минималната работна заплата от 01.01.2021г. до 31.03.2022г. е 650лв. Предвид изхода на производството обаче и отхвърляне на предявените искове като неоснователни, разноски следва да бъдат присъдени на ответната страна на осн. чл.78 ал.3 ГПК в размер на 1833, 76лв, като ищцовата страна бъде осъдена да заплати и сумата от 150лв-възнаграждение на вещо лице по сметка на РС Ст. Загора, както и сумата от 891, 71лв. държавна такса общо за предявените искове. Така мотивиран Старозагорски районен съд