Решение № 880 от 13.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3448/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 13926/03.12.2022 г., постановено по гр. д. № 17630/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 153 състав, „Уиз Еър Унгария Црт.“ - чуждестранно акционерно дружество, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, е осъдено да заплати на М. Т. Т. следните суми:

• на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ сумата 7099, 14 лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за полети в периода 01.03.2019 г. - 04.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 7119, 29 лв.;

• на основание чл. чл. 177, ал. 1 КТ сумата 2772, 14 лв., представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск в периода 01.03.2019 г. - 04.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 3068, 29 лв.;

• на основание чл. 264 КТ сумата 185, 21 лв., представляваща част от неизплатени двойни трудови възнаграждения за положен труд през официални празници в периода 01.03.2019 г. - 04.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 273, 26 лв.;

• на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 264 КТ сумата 18, 58 лв., представляваща обезщетение за забавени плащания на трудовите възнаграждения за работа през официални празници за периода от 10.05.2019 г. до 01.04.2022 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 68, 63 лв.;

• на основание чл. 220, ал. 1 КТ сумата 1658, 59 лв., представляваща част от неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 2313, 21 лв.;

• на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 220, ал. 1 КТ сумата 298, 88 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението за неспазено предизвестие за периода от 30.06.2020 г. до 01.04.2022 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 405, 60 лв.;

• на основание чл. 222, ал. 1 КТ сумата 649, 44 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 771, 07 лв.;

• на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 222, ал. 1 КТ сумата 115, 63 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението за оставане без работа за периода от 30.06.2020 г. до 01.04.2022 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 135, 20 лв.;

• на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 61, 82 лв., представляваща обезщетение за неизползван отпуск, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 816, 81 лв.;

• на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 224, ал. 1 КТ сумата 11, 01 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението за оставане без работа за периода от 30.06.2020 г. до 01.04.2022 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 143, 22 лв.

Със същото решение са отхвърлени предявените от М. Т. Т. срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“ – чуждестранно акционерно дружество, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителност на клауза от трудовия договор с ответника - т. 5б от трудов договор от 01.01.2015 г., както и с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата 6063, 42 лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения според изработеното /“секторни плащания“/ в периода 01.03.2019 г. - 04.05.2020 г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1501, 85 лв., представляваща обезщетение за забавени плащания на трудовите възнаграждения. Присъдени са разноски съобразно изхода на спора.

Първоинстанционното решение е обжалвано от М. Т. Т., чрез адв. П. С., в частите, в които исковете по чл. 74, ал. 4 КТ, чл. 128 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 264 КТ и обусловените от тях искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени. В жалбата се поддържа, че в тези части първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на районния съд за валидност на процесната клауза от трудовия договор, като се счита, че същите противоречат на закона и съдържанието на сключените между страните трудови договори и допълнителни споразумения. Сочи се, че чл. 4, ал. 2 НСОРЗ не допуска с индивидуален трудов договор за се заменя основната заплата или части от нея с допълнителни или други възнаграждения, тъй като посочените плащания съставляват различни елементи от брутното трудово възнаграждение съгласно чл. 16, ал. 2 НЗОРЗ. Поддържа се, че претендираните от ищцата секторни плащания за първите два прелетени сектора през съответните дни от периода представляват възнаграждение над основната заплата по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 1 НСОРЗ, определено съобразно сделната система за заплащане на труда, поради което тези плащания не биха могли да се начисляват и заплащат изцяло или частично вместо основната заплата на служителя, която е определена съгласно повременната система за заплащане на труда. В тази връзка се подчертава, че според договора след всеки планиран и изпълнен сектор работодателят ще заплаща на служителя т. нар. „секторно плащане“, като при тълкуване на волята на страните се стига до единствен възможен извод, че страните са уговорили заплащане на всички прелетени сектори. За обичайна се сочи практиката възнаграждението на членовете на летателните състави на компаниите за въздушен превоз да се определя като твърда годишна сума и добавки с променлив размер, зависещи от летателното време.

На следващо място се сочи, че ответникът е прилагал и е следвал политиката на Уиз Еър за възнагражденията на кабинния екипаж, изпълняващ международни полети, съгласно която на стюардите и стюардесите се заплащат всички прелетени сектори, а самите плащания са оформяни (осчетоводявани) по различен начин съобразно финансовия интерес на чуждестранния търговец. Според ищцовата страна, видно от съдържанието на тази политика и на фишовете за работна заплата, работодателят е фиксирал диференцирани коефициенти за увеличение на „стандартното секторно плащане“, определено за съответната длъжност, в зависимост от дължината на изпълнените през съответния период полети, като увеличението (добавката) към стандартното секторно плащане е било начислявано и изплащано на ищцата за всеки полет (сектор). Поради това се твърди, че ответникът не е считал, че не се дължи отделно плащане за първите два полета, а по-скоро, че същият е изплащал една част от секторните възнаграждения за тези полети чрез добавката, определена на база на дължината на полетите, а остатъка - чрез дневните пари в размер, равен на сбора на първите два стандартни сектора, тоест първите два сектора се покривали от изплащаните дневни пари. С оглед на това се счита, че правилата за работната заплата на дружеството следва да имат приоритет спрямо онези клаузи от трудовите договори между страните, които установяват по-неблагоприятни условия на труд. Този извод се аргументира с разпоредбата на чл. 118, ал. 3 КТ, според която работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя, като в случая работодателят е направил именно това с приетата от него политика за трудовите възнаграждения, според която същият е длъжен да заплаща секторни плащания за всеки изпълнен международен рейс. Сочи се, че ответникът е начислявал всеки месец дневни пари по ставка, равна на удвоения размер на уговореното секторно плащане за съответния период, с която, според въззивницата, са покривани първите два прелетени сектора, като същите били посочени във фишовете като „необлагаеми сектори“, а не като сектори, включени към основната заплата („облагаеми сектори“). Така дружеството се опитало с едно плащане да погаси две задължения – за секторно плащане и за командировъчни пари. По тези съображения се отправя искане за уважаване на предявения установителен иск и на претенцията за заплащане на секторни плащания за първите два полета, които ищцата е изпълнила през съответните летателни дни, както и на обусловените искове по чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ в пълния им предявен размер. Прави се искане и за цялостно уважаване на иска по чл. 264 КТ, тъй като уговорената с договора фиксирана сума, представляваща месечно възнаграждение за допълнителна работа, извършена извън графика или над изискваните часове на работа или в почивен ден, касаела само „допълнителна работа“, извършена „в почивен ден“ съгласно чл. 143 КТ, но не и възнаграждение за труд, положен от ищцата по време на официални празници.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „Уиз Еър Унгария Црт.“, дружество, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, фирмен № Сg 01-10-140174, със седалище в гр. Будапеща, 1103 Унгария, ул. „Коер“ 2/А, В, сграда II-V, чрез адв. Р. А.. Излага се становище за недопустимост на обжалваното решение, по-подробно развити в депозираната от дружеството въззивна жалба, както и за правилност на изводите на СРС за валидност на процесната клауза от трудовия договор. Сочи се, че в конкретния случай не е приложима сделната система на заплащане на труда, а само повременната, като страните изрично са уговорили, че специфичните „секторни плащания“ ще се дължат след втория сектор за деня, доколкото тези плащания са специфични за конкретния работодател и е негово право да определи кога и при какви условия ще се плащат. Поради това правилно СРС приел, че на ищцата не се дължат „секторни плащания“ за първите два прелетени сектора всеки ден. Сочи се, че обясненията за работната заплата имат само и единствено обяснителен характер, за да изяснят логиката на начисляване на секторното плащане от третия сектор нататък, т. е. че работодателят е решил, че ще плаща такова допълнително възнаграждение от третия сектор нататък. Счита се, че процесната клауза не противоречи на чл. 242 КТ, чл 247 КТ или на чл. 16, ал. 2 НСОРЗ. На следващо място се счита, че съдът правилно е отхвърлил иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ. Поддържа се, че твърдението във въззивната жалба на Т., че заплатените от работодателя „дневни“ по същество покрива дължимите за първите два сектора суми, представлява заявяване на допълнително основание като форма на изменение на иска, което недопустимо се въвежда едва пред настоящата инстанция. Освен това се подчертава, че в самите обяснения на работната заплата е посочено, че секторни плащания се начисляват след втория сектор за деня. С оглед извода за недължимост на плащанията за първи и втори сектор, се сочи, че същите не следва да се включват и в базата за изчисление на обезщетенията по чл. чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, доколкото добавките за сектор са с променлив характер, те не са предвидими и сигурни. По отношение на плащането за работа по време на празници, се поддържа, че същото е покрито от предвидено в договора еднократно годишно плащане – част от брутното възнаграждение. Поради това дружеството прави искане за обезсилване на решението на СРС, евентуално оставяне на въззивната жалба на М. Т. без уважение като неоснователна. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Срещу решението в частите, в които са уважени исковете на М. Т., е подадена въззивна жалба „Уиз Еър Унгария Црт.“, дружество, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, фирмен № Сg 01-10-140174, със седалище в гр. Будапеща, 1103 Унгария, ул. „Коер“ 2/А, В, сграда II-V, чрез адв. Р. А.. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение, тъй като производството се е развило срещу ненадлежен ответник, доколкото не „Уиз Еър Унгария Црт.“, а „Уиз Еър Унгария Црт. - клон България“ е бил работодател на ищцата. Всички доказателства по делото сочели, че клонът е работодател на ищцата, доколкото в договора и анексите формулировката била „Уиз Еър Унгария“, действащо чрез клона“, а фактически работодателските права и задължения са упражнявани от „Уиз Еър Унгария Црт. - клон България“ - чрез него било извършено наемането на служителката, от негово име били издадени и подавани към ТД на НАП всички уведомления относно сключването, изменението и прекратяването на договора. Освен това осигурителните вноски и дължимите данъци били внасяни от клона, заплатата на ищцата била заплащана от банковата сметка на клона, клонът имал служители в България, проверките от Инспекцията по труда били правени в клона. Поради това се счита, че районният съд е следвало да прекрати производството като недопустимо или да отхвърли исковете като неоснователни поради липса на материалноправна легитимация. На следващо място, за неправилен се счита изводът на районния съд, че на ищцата се дължат командировъчни в размера по чл. 31, ал. 2 НСКСЧ, доколкото цитираната разпоредба предвижда максимален (а не минимален) размер на командировъчните пари, а и същата не е приложима, тъй като размерите на дневните пари, посочени в приложението към наредбата, се отнасят до екипажи, които летят на въздухоплавателни средства под български флаг, какъвто не е процесният случай. СРС също не е съобразил изричната разпоредба на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ, даваща работодателя право да определи друг размер на „дневните“. Макар да не е налице изрична заповед, се сочи, че работодателят е определил размера на дължимите „дневни“, които са изплащани на ищцата в постоянен размер през цялото време на трудовото й правоотношение. Също така се излагат и доводи за неправилност на решението по отношение на възнагражденията по чл. 177, ал. 1 КТ. Поддържа се, че „секторни плащания“ не следва да се включат при изчисляване на тези възнаграждения, тъй като не са „плащания с постоянен характер“ по смисъла на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ. Поддържа се, че „секторните плащания“ не са функция на отработеното време, а са функция на прелетените сектори (техните дължина и брой). Дори и при включването им в базата за изчисление на възнагражденията по чл. 177, ал. 1 КТ, то изчисленията на СРС били неправилни. От една страна било прието че за първите два сектора за деня не се дължало възнаграждение, а от друга – при изчисленията съдът се позовал на сума, която би се получила, ако плащания за първите два сектора на деня са включени в базата за изчисляване. По отношение на исковете по чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ също се счита, че секторните плащания не следва да се включват в базата за изчислението на обезщетенията, както и че изчисленията на съда са неправилни. Касателно претенцията по чл. 264 КТ ответникът не оспорва, че ищцата е работила на посочените в експертното заключение официални празници, но този труд бил многократно надплатен, тъй като е налице специално ежемесечно плащане в трудовия договор, което покрива такъв труд. По тези съображения се отправя искане за обезсилване на обжалваното решение, евентуално – за отмяната му в обжалваните части и цялостно отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски за производството пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Т. Т., чрез адв. П. С.. Поддържа, че ответникът е пасивно процесуално и материално легитимиран да отговаря по предявените искове. Възразява срещу доводите на насрещната страна, че чуждестранната регистрация на оперираните от дружеството въздухоплавателни средства му позволява да не начислява и изплаща предвидените в Приложение № 3а към НСКС командировъчни пари, тъй като подобно тълкуване на закона влиза в противоречие с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 КТ и чл. 228, ал. 3 КТ, както и на чл. 14 ЗЗДискр. Поддържа се, че едностранното намаляване на размера на командировъчните пари е изначално изключено от законодателя, който допуска единствено отклонението в посока увеличение на размера, фиксиран от Министерския съвет в Приложение № 3а към НСКСЧ. Правилно СРС приел, че изчисляване на размера на дължимото на ищцата възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ, респективно обезщетенията по чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ следвало да се вземат предвид и „секторните плащания“. При всички случаи, дори и да се приемело, че първите два изпълнени сектори за деня не са дължими от ответника, то работодателят следвало да вземе предвид и сумата на изплатените възнаграждения за изпълнени сектори, включително изплатените като „секторен бонус“ суми съобразно дължина на секторите, както били определени в „Обяснение на заплатите кабинен екипаж“. Клаузите на процесиите трудови договори не оставяли съмнение, че ответникът е въвел смесена система на заплащане на труда, според която наред със заплащането на основна заплата, се отчитало и заплащало и реалното натоварване и принос на отделните служители за изпълнението на международни полети (сектори), като за определянето на последните работодателят е избрал да използва за мерна единица „брой прелетени полети /сектори/ в един ден“. По тези съображения ищцата отправя искане за оставяне на въззивната жалба на ответника без уважение. Претендира разноски по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно. В частите, в които исковете по чл. 215, ал. 1 КТ и по чл. 177, ал. 1 КТ са отхвърлени, решението е влязло в сила като необжалвано, а в останалите му части – същото е допустимо.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване за недействителни на клаузa от трудов договор, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ, чл. 177, ал. 1 КТ, чл. 264 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че от 18.06.2013 г. до 04.05.2020 г. ищцата е работила при ответника като член на екипаж на въздухоплавателно средство, като първоначално между страните бил сключен трудов договор от 18.06.2013 г., впоследствие заменен с трудов договор от 01.01.2015 г., изменян с 6 броя анекси. Между страните било уговорено заплащане на годишно брутно трудово възнаграждение, платимо на 12 равни месечни вноски, в което се включвали всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер (брутна еднократна сума за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 КТ; брутна еднократна сума за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума за прослужено време). Било уговорено след всеки планиран и приключен сектор (полет) работодателят да заплаща на служителя така нареченото „секторно плащане“, като сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден се счита за включена в размера на основната брутна заплата и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Бил уговорен размер на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден в допълнение към първите два сектора (т.е., за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти, т.н. сектор в един ден) в размер на 24, 45 лева. Било договорено още че служителят ще има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. При това съдържание на трудовото правоотношение се счита, че за процесния период (01.03.2019 г. - 04.05.2020 г.) „Уиз Еър Унгария Црт.“ е следвало ежемесечно да начислява и да заплаща на ищцата „секторно плащане“ в размер на 24, 45 лв. за всеки приключен международен полет през периода от 01.03.2019 г. до 04.05.2020 г., представляващо възнаграждение по чл. 16, ал. 2, т. 2 НСОРЗ (възнаграждение над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда), командировъчни пари по раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина в размер на 55, 00 евро за всеки ден, през който ищцата е била член на екипажа на оперирано от ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо международен рейс, други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер (месечна комисиона в размер на процент от реализираните през съответния месец продажби на продукти на борда и секторен бонус) и допълнителни командировъчни пари, начислявани и изплащани в съответствие с вътрешните актове и политики за възнаграждение на ответното дружество, посочени във фишовете за работна заплата като „DA“ (daily allowance – дневни пари). Твърди се, че в периода 01.03.2019 г. - 04.05.2020 г. ответникът не е начислявал и заплащал на ищцата „секторни плащания“ за първите два международни полета, които ищцата е изпълнявала в съответните дни, в общ размер от 6063, 42 лв. поради неправилно тълкуване на клаузата от договора, предвиждаща, че „страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“. Поддържа се, че тази клауза е недействителна поради противоречието й със закона (чл. 242 КТ и чл. 247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 НСОРЗ), евентуално поради заобикалянето му. С оглед на това е отправено искане за прогласяването й за недействителна. Поради това, че работодателят не е начислявал и изпащал в пълен размер дължимите секторни плащания, се счита, че в периода 01.03.2019 г. - 04.05.2020 г. ответникът е заплащал по-ниски по размер възнаграждения по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които е ползван платен годишен отпуск, както и обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, доколкото в базата за определянето им не са включени всички дължими секторни плащания, включително плащанията за първите два изпълнени сектора през съответния ден. В периода 01.03.2019 г. - 04.05.2020 г. ищцата твърди да е работила през дни на официални празници, за което не й е бил заплащан удвоеният размер на дължимото й трудово възнаграждение, поради което счита, че й се дължи и сума в общ размер от 273, 26 лв. за всеки един от споменатите дни през горепосочения период. На следващо място, ищцата твърди, че не са й били изплащани и командировъчни съгласно Раздел IV от НСКСЧ в размерите, предвидени в Приложение № 3А от НСКСЧ, като се претендира сума в общ размер на 7119, 29 лв. за периода 01.03.2019 г. - 04.05.2020 г. Ответникът „Уиз Еър Унгария Црт.“ оспорва исковете като недопустими, както и по основание и по размер. Възразява, че не е надлежен ответник по делото, тъй като работодател на ищцата е бил „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, в която насока излага подробни съображения. С оглед липсата на трудовоправна връзка между страните, ответникът оспорва да е имал задължения за заплащане на възнаграждения и обезщетения на ищцата, а дори и да имал такива – то същите били изцяло заплатени. В подкрепа на становището за недължимост на претендираните суми е приложил документ, именуван „Обяснение на заплатите на кабинен екипаж“. Оспорва доводите за недействителност на цитираната в исковата молба договорна клауза, поддържайки становище за нейната законосъобразност. Счита, че същата ясно и безпротиворечиво изразява постигнатото между страните съгласие „секторните плащания“ да се дължат след втория прелетян сектор за деня, тоест за трети, четвърти и т.н. Акцентира се върху специфичния характер на тези секторни плащания и правото на работодателя автономно да определи кога и при какви условия се дължат. Поддържа се, че те представляват допълнително възнаграждение над основното, поради което направените в исковата молба изчисления, включващи първите два прелетени сектора, са неправилни. По отношение на претенцията за командировъчни плащания се счита, че размерите по Приложение № 3а от НСКСЧ не са приложими с конкретния случай, тъй като се отнасят само за екипажите на въздухоплавателни средства, които летят с национални регистрационни знаци на Република България, а самолетите на ответника не летят с такива знаци. Освен това, с трудовия договор страните постигнали съгласие командировъчните плащания да бъдат в размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя, които могат да бъдат и по-малко от 55 евро на ден, която уговорка е в съответствие с чл. 31, ал. 6 НСКСЧ. В случая на ищцата били изплащани дневни в определен от работодателя размер, видно и от представените от нея фишове. Трудовото възнаграждение се определяло според времетраенето на работата, а не според изработеното, поради което била определена фиксирана основна годишна брутна заплата, която не се влияела от броя на прелетените сектори. Поддържа се, че секторните плащания не следва да бъдат включвани в базата за изчисляване на възнаграждението за отпуск по чл. 177, ал. 1 КТ, тъй като не представлявали и допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер - не зависели само и единствено от отработеното време съгласно чл. 15 НСОРЗ, а били с променлив характер, непредвидими и несигурни. По същите съображения секторните плащания не следвало да се включват и в базата за определяне на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. Оспорва се и искът по чл. 264 КТ за заплащане на удвоения размер на трудовото възнаграждение за работа през дните на официални празници, поради наличието на изрична уговорка за заплащане на фиксирана сума, която покривала и труда, положен през официални празници.

Установено е въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че в процесния период (01.03.2019 г. - 04.05.2020 г.) между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „стюардеса“, съгласно трудов договор от 01.05.2015 г. между М. Т. Т. и „Уиз Еър Унгария Кфт.“ (впоследствие преобразувано в дружеството „Уиз Еър Унгария Црт.“), действащо чрез „Уиз Еър Унгария Кфт. – клон България“ (впоследствие с променено наименование „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“), видно от представения по делото протокол за решение на „Уиз Еър Унгария Црт.“ от 25.04.2019 г.). Установява се, че към договора от 01.05.2015 г. са били сключени 6 анекса, като трудово правоотношение било прекратено на 04.05.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата.

Трудовото правоотношение е възникнало въз основа на трудов договор от 18.06.2013 г. за длъжността „младши член на кабинен екипаж“, като на същата дата страните са сключили и договор за обучение. Съгласно чл. 5а от договора служителят има право да получава обща брутна заплата от 3500 евро годишно за услугите си, платими на 12 равни вноски всеки месец, в зависимост от броя на действително отработените месеци, която обща брутна заплата включвала - основна брутна заплата, брутна еднократна сума за допълнителна работа, извършвана извън графика ежедневно или над необходимите часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 КТ, брутна еднократна сума за часовете на резерв или повикване за дежурство по време на готовност в съответствие с чл. 8 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, брутна еднократна сума за часовете на работа през следобедни и нощни смени, брутна еднократна сума за прослужено време и професионален опит. Съгласно чл. 5б след всеки планиран и приключен сектор работодателят заплаща на служителя така нареченото „секторно плащане“, като сумата за първите два планирани и завършени сектора за всеки ден се счита за включена в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да извършва отделни плащания за тези сектори. Уговорен е размер на сумата за всеки стандартен сектор от секторите, приключени в рамките на определен ден в допълнение към първите два сектора (т.е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н.). Посочено е, че служителят има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни пари по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, определени с изрична заповед на работодателя.

С нов трудов договор от 01.01.2015 г., без прекъсване на трудовото правоотношение, страните са се договорили служителят да получава брутна годишна заплата в размер на 7237 лв., платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци, която сума включва основа заплата в брутен годишен размер от 4558 лв., както и всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, включително брутна еднократна сума за допълнителна работа, извършвана извън графика ежедневно или над необходимите часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от българския КТ, брутна еднократна сума за часовете на работа през следобедни и нощни смени, брутна еднократна сума за прослужено време и професионален опит (чл. 170а). Предвидено е, че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на служителя т. нар. „секторно плащане“, като сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счита включена в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори – чл. 170б, изр. 3, погрешно посочена от районния съд като 5б, какъвто е номерът на идентичната клауза в трудовия договор от 18.06.2013 г. Уговорено е, че сумата за всеки стандартен сектор от секторите, приключени от служителя в рамките на определен ден в допълнение към първите два сектора (т.е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-и и т.н. сектор за деня), е 24, 45 лв. бруто, като сумата се ще се заплаща допълнително от работодателя на месечна база.

На следващо място страните са уговорили, че служителят има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни пари по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, определени с изрична заповед на работодателя.

Предвидено е работното време да се определя въз основа на двумесечен времеви период, като за двата пълни месеца се базира на седмица от 40 работни часа и зависи от броя на дните в съответния календарен месец, а началото на времевия период е първият ден на април на всяка календарна година.

С анекс от 01.04.2015 г. към основния договор, размерът на брутна годишна заплата, респективно на компонентните, формиращи същата, е увеличен на сумата 7530 лв., с анекс от 01.01.2016 г. – на 8003 лв., с анекс от 01.01.2017 г. – на 8765, 19 лв., с анекс от 09.02.2018 г. – на 9714 лв., с анекс от 01.01.2019 г. – на 10 685 лв., а с анекс от 01.01.2020 г. – на 11 573 лв. При сключването на анексите не е изменяна клаузата относно секторните плащания, както и размера на плащането за стандартен сектор от 24, 45 лв.

По делото е приложен документ, именуван „Обяснение на заплатите на кабинен екипаж“, в който се посочват размерите на основната брутна годишна заплата в лева, на общата основна брутна годишна заплата (включваща основна заплата и надбавки за извънреден труд, готовност/на повикване, сменен режим/нощни смени, трудов стаж), както и на секторните плащания за стандартен сектор, среден сектор, дълъг сектор, свръх-дълъг сектор и дневни пари. Освен това са направени разяснения относно изчислението на отделните елементи на заплатата – основна заплата, плащане за сектор, комисиона. По отношение на секторното плащане е налице следното обяснение: облагаема компенсация за броя прелетени сектори. Разграничени са различните сектори, съобразно тяхната продължителност – S (стандартен сектор), M (среден сектор), L (дълъг сектор), XL (свръх-дълъг сектор), като е посочено, че се заплаща от трети сектор на деня на дежурството, първите два сектора се покриват от дневните пари, а секторните плащания се изчисляват за период 21-во число на предходния месец до 20-то число на текущия. За заеманата от ищцата длъжност секторното плащане за стандартен сектор е в размер на 24, 45 лв. (съответстващо на уговореното в договора), дневните пари са в размер на 48, 40 лв. По отношение на дневните пари се сочи, че се заплащат според броя на отработените дни, не се облагат с данък, а командировъчни в размер на 30 евро/нощувка се заплащат за нощувка далеч от дома авансово в началото на месеца.

Страните не спорят, че в рамките на един месец след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е останала без работа, както и че летателните средства на ответника не са с български регистрационни знаци.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно- счетоводната експертиза по въпроси, поставени от ищеца и от ответника. При проверка на данните на дружеството, осъществяващо счетоводно обслужване на „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ вещото лице установява, че ежемесечно след 20-то число се предоставят справки относно заетостта на всеки един от персонала в периода от 21-во число на предходния месец до 20-то число на текущия месец, на база на която се изготвят заплати на служителите за текущия месец, както и начисленията по отношение на т.нар. „секторни плащания“, в случай че лицето има прелетени повече от два планирани и приключени сектора в един летателен ден. Установено е, че всички уведомления относно сключване, изменение и прекратяване на трудовия договор, подавани към НАП, са от името на „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“. Вещото лице не е установило да има заповед, на базата на която се изплащат командировъчни на наетите лица по смисъла на НСКСЧ. Констатирано е, че ставката за изплащаните „дневни пари“ за периода 2019 г - 2020 г. е била 48, 90 лв., като същите, както и „секторните плащания“ се изплащали на служителите с отделен превод от този, с който получават нетното си трудово възнаграждение. Вещото лице не е установило съществуването на заповед или някакъв друг документ, на базата на който са определени ставките за размера дневните пари. Когато графикът на лицето предполага нощувка далеч от дома, работодателят в началото на месеца заплащал т.нар. „дневни надбавки“, които са в размер на 30 евро на ден. В таблица № 1 към заключението е направена разбивка по пера на начислените брутни трудови възнаграждения и обезщетения на М. Т. за периода март 2019 г. до юни 2020 г., като е установено, че във фиша за м. май 2020 г. е начислено обезщетение по чл. 224 КТ за 19 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 916, 18 лева, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3072 лв., а във фиша за м. юни 2020 г. е начислено обезщетение по чл. 222, ал. 1 в размер на 1024 лв. Посочено е, че последният пълен отработен месец от М. Т. преди датата на прекратяване на трудовия и договор е м. юни 2019 г., в който начисленото брутно трудово възнаграждение е в размер на 1461, 28 лв. Вещото лице констатира, че във фишовете за всеки един месец на база графиците за полетите и прелетените сектори се начисляват суми за „секторно плащане“, в които не са включвани суми за първите два сектора за всеки летателен ден, в съответствие с клаузите на трудовия договор, като е изчислило, че стойността на секторните плащания при ставка 24, 45 лева за прелетените през периода първи два сектора възлиза на 6063, 60 лв. При проверката е установено, че периода от 01.03.2019 г. до 04.05.2020 г. М. Т. няма извършени полети по вътрешни линии. Вещото лице изчислява, че разликата между размера за дължимите пари за дневни, съгласно Приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 НСКСЧ и изплатените дневни пари на М. Т. възлиза на 7099, 14 лева. Съгласно поставените от ищцата въпроси, вещото лице е определило дължимите възнаграждения за платен годишен отпуск по чл. 177, ал. 1 КТ и дължимите обезщетения чл. 220, ал. 1 КТ, 221, ал. 1 КТ, 222, ал. 1 КТ и 224, ал. 1 КТ, в случай че в размера на брутното трудово възнаграждение се включат плащания за всички прелетени сектори в рамките на текущия месец, както и разликата между тези суми и начислените съгласно фишовете за работна заплата. По представените графици за положен труд вещото лице установява, че М. Т. е полагала труд през празнични дни, като във фишовете за заплата няма отразено допълнително заплащане за тези дни. Изчислено е, че същото възлиза на 266, 59 лв.

Пред въззивната инстанция е допусната допълнителна ССЕ за изясняване на делото от фактическа страна и изчисляване на размера на дължимите обезщетения по чл. 177, ал. 1 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, 221, ал. 1 КТ, 222, ал. 1 КТ и 224, ал. 1 КТ в различни варианти, с оглед доводите и възраженията на страните. От извършената проверка вещото лице установява, че в периода май 2019 - май 2020 г. не е имало одобрени от работодателя вътрешни правила за работната заплата на служителите, в които да бъдат регламентирани кои елементи от трудовите възнаграждения на служителите са с постоянен и кои с променлив характер, както и при какви условия се изплащат различните видове допълнителни възнаграждения. Установено е, че са начислявани и възнаграждения, които са в зависимост от прелетените сектори – „секторни плащания“ и „секторен бонус“. Посочено е, че плащанията за прелетян сектор са въз основа на договореното в трудовия договор и приложения по делото документ „Обяснение на заплатите кабинен екипаж“, тоест от третия сектор на деня на дежурството, като плащанията за „секторен бонус“ са начислявани в съответствие с цитираните обяснения. Вещото лице установява, че сумите, които са били изплащани за „дневни пари“ на М. Т., са осчетоводени по сметка 551151 „Per diem“ /командировъчни/. Последният пълен отработен месец на М. Т. преди прекратяване на | трудовото правоотношение е м. юни 2019 г. В таблица № 3 вещото лице е представило данни за начислените възнаграждения във фиша за заплата за м. юни 2019 г. Вещото лице е извършило изчисления за размерите на претендираните от ищцата суми за възнаграждения по чл. 177, ал. 1 КТ и за обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ, 221, ал. 1 КТ, 222, ал. 1 КТ и 224, ал. 1 КТ в следните варианти: без да се включват секторните плащания; като взима предвид общия размер на дължимите секторни плащания /включително първите два изпълнени сектора в съответните дни/; като взима предвид общия размер на дължимите секторни плащания /без първите два изпълнени сектора в съответните дни/. В изчисленията си вещото лице не е включило т. нар. „секторен бонус“, предвид констатацията, че липса изрична заповед на работодателя, регламентираща изплащането му.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция вещото лице уточнява, че в процесния период май 2019 г. - май. 2020 г. не са съществували вътрешни правила за работната заплата, утвърдени с изричен акт на работодателя, като към момента вече били налице такива правила.

Въззивната инстанция счита, че заключенията са обосновани и компетентно изготвени, поради което същите следва да бъдат ценени при решаване на спора по същество.

Във връзка с доводите за недопустимост на производството поради липса на пасивна процесуална легитимация следва да бъде посочено следното:

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ, надлежни страни по трудови спорове относно възникването, съществуването и прекратяването на трудово правоотношение са работникът/служителят и работодателят. Надлежната пасивна легитимация принадлежи на работодателя, с когото е създадено трудовото правоотношение. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, като организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическото лице, в чиято организационна структура тя е включена. Касае се за процесуална легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела, но не като процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото лице, което, предвид обвързаността си от решението, е също процесуално легитимирано да участва по делото като главна страна. Поради това като надлежни страни в процеса могат да участват както организационно обособената структура - поради призната от Кодекса на труда правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението. В този смисъл - решение № 25 по гр.д. № 1728/2021 г., III г.о.; решение № 325 по гр.д. № 954/2010 г., ІV г.о.

В конкретния случай, видно от съдържанието на представените по делото трудови договори и анекси към тях, страна по трудовия договор е „Уиз Еър - Унгария ЦРТ“, а „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ е упражнявал правата на работодателя съобразно чл. 536 от трудов договор № 1 от 01.01.2015 г. Поради това, правилно районният съд е приел, че ответникът е работодател и надлежен ответник по делото.

По установителния иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ, иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Въведените от ищцата твърдения са за нищожност на клаузата на чл. 170б, изр. 3 от договора (погрешно посочена от СРС като 5б) поради противоречието й с или заобикалянето на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 НСОРЗ.

Съгласно чл. 242 КТ, положеният труд по трудови правоотношения е възмезден, а съгласно чл. 247, ал. 1 КТ, размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното, т. е. съобразно повременната или т. нар сделна система за заплащане на труда.

Нормата на чл. 4, ал. 2 НСОРЗ въвежда забрана за замяна с колективен или индивидуален трудов договор на основната работна заплата или части от нея с допълнителни или други възнаграждения и плащания, а разпоредбата на чл. 16, ал. 2 НСОРЗ регламентира начина за изчисляване на брутната работна заплата.

При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора, изхождайки не само от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението. При тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договорът, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. (решение № 44 от 11.03.2022 г. по гр. д. № 2721/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 505 от 3.01.2013 г. по гр. д. № 1476/2011 г. на ВКС, IV г. о.) При извършеното тълкуване на оспорената клауза от договора, въззивният съд споделя извода на СРС, че същата е действителна. Налице е постигнато съгласие между страните, че при приключване на повече от два сектора на ден работникът ще получава допълнително възнаграждение за положен труд, като първите два сектора са включени в основната заплата, а следващите ще се заплащат допълнително. В случая уговорените секторни плащания представляват трудово възнаграждение, част от което е включено в основното трудово възнаграждение, а друга част се заплаща отделно, в зависимост от реализираните полети. Постигнатото съгласие е в рамките на свободата на договаряне и не противоречи на закона, нито го заобикаля. Не може да се приеме, че по този начин се постига забранен от закона резултат. Уговорено е полагането на труд да се заплаща, поради което не е налице безвъзмездност на престацията. Следователно не е налице противоречие с нормите на чл. 242 и 247 КТ.

Противно на поддържаното от ищцата, не е налице и нарушение и на 4, ал. 2 НСОРЗ и на чл. 16, ал. 2 НСОРЗ.

На първо място, въпреки констатацията на вещото лице за липса на изричен акт на работодателя за утвърждаване на правилата, съдържащи се в представеното „Обяснение на заплатите на кабинен екипаж“, доколкото от приобщените по делото фишове за работна заплата и заключенията на ССЕ безспорно се установява, че посочената в този документ практика е била прилагана от работодателя при начисляване на възнагражденията на ищцата, следва да се приеме, че същият има характер на вътрешни правила за работната заплата по смисъла на чл. 22 НСОРЗ. Съгласно тези правила, в съответствие с оспорената договорна клауза се предвижда, че се заплаща от трети сектор на деня на дежурството. Освен това е въведено разграничение на секторите според продължителността на полета.

При тълкуване на оспорената клауза във връзка с „Обяснение на заплатите на кабинен екипаж“, както и във връзка с нормата на чл. 13, ал. 2 НСОРЗ, следва извод, че страните са постигнали съгласие възнаграждението за прелетените сектори да се раздели на два отделни компонента – възнаграждение за първи и втори сектор за деня, което е част от основната заплата, и възнаграждение за допълнителните сектори след третия за деня, което е допълнително възнаграждение, съобразно посочена ставка, изплащано под формата на „секторно плащане“.

Не следва различен извод, а именно - за наличие на уговорка между страните за отделно заплащане на първите два сектора, от посочването в обясненията, че двата сектора се покриват от дневните пари, доколкото това пояснение единствено сочи, че определената от работодателя ставка за дневните пари по размер е равна на две секторни плащания за стандартен сектор. Освен това в настоящото производство се установи, че дневните пари са осчетоводявани от работодателя като командировъчни, за което не е съществувал спор между страните в хода на първоинстанционното производство.

Волята на страните е допълнителното възнаграждение за „секторно плащане“ да се дължи всеки месец, като плащането му е уговорено срещу престиране на определен труд, надвишаващ включения в обхвата на основаното възнаграждение. С оглед спецификата на конкретния трудов договор, процесните плащания за всеки реализиран сектор са сигурни и предвидими, доколкото са в зависимост само от възлаганите за осъществяване полети и, при наличие на повече от два полета за летателен ден, са начислявани за съответния период при изчисляване на общото възнаграждение на ищцата.

В конкретния случай страните са уговорили, че основното трудово възнаграждение на служителя покрива приключването на два полета за всеки летателен ден. Предвиждането на задължение за работодателя да извършва отделни плащания и за първите два сектора би означавало, че основното трудово възнаграждение се дължи за осъществяване на други дейности, а не за изпълнение на служебни задължения по време на полет, което всъщност е основна част от функциите на кабинния екипаж.

По тези съображения съдът счита, че не е налице уговорка за престиране на безвъзмезден труд или за замяна на част от основната работна заплата с допълнителни или други възнаграждения и плащания. С оспорените клаузи не се отрича дължимостта на основната работна заплата, а се определят условията за получаване и размерът на допълнително трудово възнаграждение съобразно положения труд и извършената работа.

По изложените съображения, искът по чл. 74, ал. 4 КТ правилно е отхвърлен като неоснователен.

Доколкото искът за заплащане на трудово възнаграждение е предявен като обусловен от уважаване на иска за прогласяване на недействителност на горецитираната договорна клауза, само на това основание същият, а и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавени плащания на трудовите възнаграждения се явяват неоснователни.

Отделно от това, по делото се установява от заключенията на ССЕ, че за процесния период ответното дружество е заплатило на ищцата дължимата сума за секторни плащания от 24, 45 лв. за всеки сектор - допълнение към първите два сектора за деня, съобразно уговореното в трудовия договор. Освен това са заплатени и суми за т. нар. „секторен бонус“. Като анализира данните, съдържащи се в таблица № 1 от основното заключение на ССЕ, съдът констатира, че тези бонуси са начислявани ежемесечно, дори при липса на основания за начисляване на „секторни плащания“ за 3-ти, 4-ти и следващ полет за летателен ден, и са формирани като доплащане над размера на ставката за стандартен сектор, до посочената в обясненията ставка за сектор M/L/XL. По този начин служителката е получила допълнително възнаграждение на база продължителност на полета повече от 120 минути.

С оглед на изложеното, ищцата не се легитимира като кредитор на вземане за трудово възнаграждение по смисъла на чл. 128, т. 2 КТ, както и на съответното акцесорно вземане за лихва за забава върху претендираната на това основание главница.

По иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ:

Съгласно чл. 215, ал. 1 КТ работникът/служителят има право при командироване да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от МС. Въз основа на тази законова делегация с ПМС № 115 от 03.06.2004 г. е приета Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в чл. 31, ал. 2 от която е предвидено, че персоналът на въздухоплавателните транспортни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове, съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а. Според чл. 31, ал. 6 НСКСЧ (в действащата през процесния период редакция) ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове.

В случая ищцата безспорно е сред лицата по § 1, т. 3 от ДР на НСКСЧ, по отношение на които се прилага цитираната разпоредба, доколкото длъжността „стюардеса“ е включена в състава на екипажа на въздухоплавателните средства и за нея в приложение № 3а е определен размер на командировъчните в размер до 55 евро на ден.

Не може да се сподели виждането на ответното дружество, че НСКСЧ определя максималния размер, а не законово определен минимум на командировъчните пари. Издадените на основание чл. 215 КТ наредби на МС могат да определят само минимален размер на обезщетенията при командироване, съответно при определяне на размера на тези обезщетения работодателят не може да ги фиксира под предвидения в наредбите размер. Законодателят е делегирал на Министерски съвет правото да определя минимални размери на командировъчните обезщетения и е постулирал, че е допустимо да се определят по-големи размери по реда на колективното или индивидуалното трудово договаряне (чл. 228, ал. 2 КТ). По аргумент за противното, по-малки размери на обезщетенията не могат да се уговарят в колективен или индивидуален трудов договор, а още по-малко е допустимо МС да предостави на работодателите възможност едностранно да определят такива по-малки размери. Съответно нормата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ следва да се тълкува в смисъл, че работодателят може да определи по-голям размер на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по-малък такъв (решение № 421 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 969/2009 г. на ВКС, III г. о.; решение № 753 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 1283/2010 г. на ВКС, IV г. о.).

Неоснователно е и възражението на ответника, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 НСКСЧ не е приложима, с оглед на обстоятелството, че въздухоплавателните му средства летят под чужд флаг. Регистрационните знаци на въздухоплавателното средство са неотносими към възникването на правото по чл. 215 КТ на работника или служителя. Доколкото в чл. 31, ал. 2 НСКСЧ е предвидена допълнителна предпоставка за дължимост на командировъчни, свързана с регистрационните знаци на въздухоплавателното средство, то тя излиза извън обема на законовата делегация, поради което в тази част разпоредбата не следва да се прилага като противоречаща на нормативен акт от по-висок ранг.

Видно от съдържанието на процесния трудов договор, в него изрично е договорено правото на командировъчни пари, без да е постигнато съгласие относно конкретните им размери, поради което дължимите командировъчни следва да бъдат изчислени в минималните размери за длъжността съгласно приложение № 3а от НСКСЧ.

Въз основа на данните по делото, въззивният съд приема, че изплащаните на ищцата дневни пари имат характера на командировъчни плащания, за което обстоятелство не е съществувал спор между страните в хода на първоинстанционното производство, независимо че ставката на дневните пари е била определена в размер, равен на стойността на две секторни плащания за стандартен сектор. Този извод не се оборва и от представената пред настоящата инстанция молба на ответното дружество, депозирана по друго дело между страните, доколкото в същата не се съдържа признание на неизгоден за ответника факт по смисъла на чл. 175 ГПК. В цитираната молба единствено се посочва, че работодателят е изплащал дневни пари в определения от него размер, които, според него, са достатъчни за покриване на други разходи на служителя на мястото на командировката, доколкото екипажът не напуска борда на самолета между изпълнението на секторите.

По делото е безспорно установено от приетото пред СРС заключение на ССЕ, че размерът на дължимите командировъчни пари, съобразно законовоопределения размер, възлиза на сумата 13 338, 76 лв., като на ищцата е била заплатена част от тази сума - 6239, 62 лв., под формата на дневни, поради което искът по чл. 215, ал. 1 КТ се явява основателен за разликата между посочени суми, а именно - 7099, 14 лв., както е приел и районният съд.

По иска с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ:

Съгласно чл. 177, ал. 1 КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, и други изрично изброени възнаграждения.

Спорен пред въззивния съд е въпросът дали в брутното трудово възнаграждение, служещо като основа за изчисление на възнаграждението по чл. 177, ал. 1 КТ, следва да се включат и секторните плащания.

Разпоредбата на чл. 15 НСОРЗ определя като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

С оглед на гореизложените съображения във връзка с исковете по чл. 74, ал. 4 КТ и чл. 128, т. 2 КТ, за първите два стандартни сектора на полетен ден не се дължи допълнително възнаграждение под формата на „секторно плащане“. Такова съгласно валидната между страните уговорка се дължи след втория сектор за деня, т. е. за 3-ти, 4-ти и т. н. Съдът намира, че доколкото е уговорено да се плащат ежемесечно (т. е. изплащането им е постоянно), както и предвид обстоятелството, че основно трудово задължение на ищцата е да изпълнява трудови функции като част от екипажа на самолетите, обслужващи полетите, оперирани от ответника-работодател, изпълнението на полети с различна продължителност характеризира „секторните плащания“, а и плащанията за „секторен бонус“, като такива с постоянен характер. Видно от представените фишове, на ищцата ежемесечно са изплащани суми за „секторен бонус“, с оглед продължителността на изпълнените полети, а в месеците, през които е извършвала повече от два полета за летателен ден - и „секторни плащания“. Тъй като „секторните плащания“ и „секторният бонус“ зависят от броя и продължителността на изпълнените полети, а последните се определят според определения от работодателя график, следва извод, че тези плащания са сигурен доход за ищцата съгласно уговореното и предвид естеството на изпълняваните от нея трудови функции.

По тези съображения съдът приема, че „секторните плащания“, дължими съгласно уговореното след 2-ри сектор на полетен ден, и „секторните бонуси“, дължими според дължината на полетите, представляват допълнително възнаграждение, установено с трудовия договор и вътрешните правила на работната заплата, което има постоянен характер и заплащането му зависи единствено от отработеното време, т. е. представлява допълнително възнаграждение по чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ. В този смисъл е и решение № 50233 от 6.06.2023 г. по гр. д. № 330/2022 г. на ВКС, IV г. о.

Макар доводи за включване на получаваните от ищцата комисиони за продажба на стоки на борда на самолета в основата за изчисление на възнаграждението за използван платен годишен отпуск, а и за претендираните обезщетения, да са релевирани за първи път пред въззивната инстанция, следва да се посочи, че тези суми не представляват допълнително възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ. Получаването на тези суми не е сигурно и предвидимо. Освен това, то е свързано с дейност (продажба на стоки на борда на самолета), която не е иманентно присъща на изпълняваната от членовете на кабинния екипаж длъжност, а е само придружаваща основната им дейност. Също така, това плащане не попада и в хипотезата на чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ (възнаграждение над основното възнаграждение според прилаганите системи за заплащане на труда), доколкото в случая е уговорена повременната система за заплащане на труда.

Предвид изложеното, в базата за определяне на възнаграждението по чл. 177, ал. 1 КТ следва да се включи основната заплата, „секторните плащания“ след втори сектор, „секторните бонуси“, както и всички останали фиксирани суми, уговорени в трудовия договор и анексите към него като елементи от брутното трудово възнаграждение.

При това положение дължимото възнаграждение за процесния период следва да бъде определено съобразно р. 25 от таблица № 6 от допълнителното заключение на ССЕ във варианта му с включване на „секторните плащания“ за секторите след втория за всеки летателен ден, като към размера на брутното трудово възнаграждение се прибавят и начислените „секторни бонуси“. На основата на това заключение и на основание чл. 162 ГПК настоящата инстанция приема, че разликата между дължимо и платено възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за процесния период възлиза на 974, 79 лв., формирана като разлика между изчисления от въззивния съд по чл. 162 ГПК размер на дължимото възнаграждение за използван платен отпуск в размер на 4767, 98 лв. и заплатеното от работодателя възнаграждение за платен отпуск съобразно таблица № 5 от основното заключение на ССЕ в размер на 3793, 19 лв.

По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено, в частите, в които искът по чл. 177, ал. 1 КТ е уважен за разликата над 974, 79 лв. до 2771, 14 лв. и вместо това претенцията за тази разлика от 1797, 35 лв. бъде отхвърлена.

По иска по чл. 220, ал. 1 КТ и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Не е спорно между страните, че трудовото правоотношение е прекратено от страна на работодателя без да спази уговореното между страните в чл. 539 от договора, сключен на 01.01.2015 г., тримесечно предизвестие. Дължимостта на обезщетението е призната от работодателя в издадената от него заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Страните не спорят, че с фиш за м. май 2020 г. на ищцата е начислено и изплатено обезщетение в размер на 3072 лв.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 17 НСОРЗ и приетото по-горе, че всички предвидени плащания за допълнително прелетените сектори (3-ти. 4-ти и т. н.), както и „секторният бонус“ представляват допълнителни трудови възнаграждения с предвидим и постоянен характер, съдът счита че в размера на брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ - основа при определяне на дължимите обезщетения, следва да се включат и тези плащания.

Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, като се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е. за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни (така - решение № 16 от 16.01.2025 г. по гр. д. № 2331/2023 г. на ВКС, IV г. о., решение № 490 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 665 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1688/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 50037 от 15.03.2023 г. по гр. д. № 765/2022 г. на ВКС, III г. о., решение № 50089 от 21.12.2023 г. по гр. д. № 3102/2022 г. на ВКС, III г. о.).

Според заключението на ССЕ и допълнителната ССЕ последният пълен отработен месец на ищцата е м. юни 2019 г. Въз основа на данните в таблица № 3 от заключението на допълнителната ССЕ за начислените възнаграждения за посочения месец, съдът приема, че брутното трудово възнаграждение за м. юни 2019 г. възлиза на 1232, 72 лв. (р.3+р.4+р.5+р.6+р.7+р.8+р.9). Предвид това, дължимото от работодателя обезщетение за неспазено предизвестие възлиза на сумата 3698, 16 лв., а разликата между тази сума и действително заплатеното от работодателя обезщетение, за която е останал задължен, е сумата от 626, 16 лв. Размерът на законната лихва за забава върху дължимото обезщетение за периода от 30.06.2020 г. до 01.04.2022 г., определено на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 111, 48 лв.

Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено, в частите, в които искът по чл. 220, ал. 1 КТ е уважен за разликата над 626, 16 лв. до 1658, 59 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. 220, ал. 1 КТ за обезщетение за забавено плащане на обезщетението за неспазено предизвестие е уважен за разликата над 111, 48 лв. до 298, 88 лв., като вместо това исковете за тези суми следва да бъдат отхвърлени.

По иска по чл. 222, ал. 1 КТ и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради съкращаване в щата, какъвто е настоящият случай, служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. В конкретния случай страните не спорят, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е останала без работа минимум за един месец, поради което е сезирала работодателя с искане да й се заплати обезщетение за оставане без работа, което той е уважил, като й е начислена и заплатена сума в размер на 1024 лв., видно от фиша за м. юни 2020 г. С оглед на изложеното по отношение на претенцията по чл. 220, ал. 1 КТ, въззивният съд приема, че дължимото от работодателя обезщетение за оставане без работа възлиза на сумата на 1232, 72 лв., поради което заявената в настоящото производство претенция е основателна за сумата от 208, 72 лв. Размерът на законната лихва за забава върху дължимото обезщетение за периода от 30.06.2020 г. до 01.04.2022 г., определено на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 37, 17 лв.

Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено, в частите, в които искът по чл. 222, ал. 1 КТ е уважен за разликата над 208, 72 лв. до 649, 44 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. 222, ал. 1 КТ за обезщетение за забавено плащане на обезщетението за оставане без работа е уважен за разликата над 37, 17 лв. до 115, 63 лв., като вместо това исковете за тези суми следва да бъдат отхвърлени.

По иска по чл. 224, ал. 1 КТ и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, се изчислява по реда на чл. 177, ал. 1 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 224, ал. 2 КТ. Съгласно изложеното по-горе и предвид нормата на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, определен на основание чл. 162 ГПК, след като в базовото брутно трудово възнаграждение за м. март 2020 г., посочено на р. 25 от таблица № 5 от заключението на допълнителната ССЕ, се включи начисленият през месеца секторен бонус, възлиза на сумата от 1068, 75 лв. Изплатеният размер на обезщетението е 916, 18 лв., поради което неизплатеният остатък се равнява на 152, 57 лв. Размерът на законната лихва за забава върху дължимото обезщетение за периода от 30.06.2020 г. до 01.04.2022 г., определено на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 27, 17 лв.

С оглед на изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, в частите, в които искът по чл. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 61, 82 лв. до 152, 57 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 11, 01 лв. до 27, 17 лв., като вместо това ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение от още 90, 75 лв., както и обезщетение за забава в размер на още 16, 16 лв.

По иска по чл. 264 ГПК и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 264 КТ, за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника/служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. За да уважи исковете частично, СРС е приел, че от общо дължимата сума от 266, 59 лв., изчислена от вещото лице като дължима за полаган труд през шест празнични дни през процесния период, следва да бъде приспаднато заплатеното възнаграждение за извънреден труд в размер на 81, 38 лв., съгласно уговорената в договорите дължима фиксирана сума, представляваща месечно възнаграждение за допълнителна работа, извършена извън графика или над изискваните часове на работа или в почивен ден.

Основателни са доводите на въззивницата Т. в тази част, доколкото съгласно установената съдебна практика във всички случаи на работа - и при нормиран, и при ненормиран работен ден, през официалните празници положеният труд се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор. Така че няма значение дали се касае за извънреден труд или не. За времето, през което се полага извънреден труд, се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или според изработеното. Това зависи от прилаганата, според сключения трудов договор система на заплащане на труда. Предвиденото в нормата на чл. 264, ал. 1 КТ най-малко удвоено заплащане на възнаграждението (ако не е уговорено по-високо увеличение на възнаграждението) е компенсация на работниците/служителите, за които по график официалният празник е определен като работен ден. В този смисъл - решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 103 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г. на ВКС, IV г. о.

В случая в договора са уговорени допълнителни възнаграждения във фиксиран размер за работа в почивен ден, както и за положен извънреден труд, с оглед на което е и изричното препращане към разпоредбата на чл. 143 КТ. Следва извод, че фиксирано плащане за положен труд в официални празници не е предвидено в трудовия договор. Ето защо искът по чл. 264 КТ е доказан до размера от сумата 266, 59 лв., представляваща допълнително възнаграждение за работа по официални празници за периода 01.03.2019 г. – 04.05.2020 г. С оглед на изложеното, акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата по чл. 264 КТ за периода 10.05.2019 г. – 01.04.2022 г. е основателен до сумата от 68, 24 лв., съгласно констатациите на вещото лице, изготвило основната ССЕ.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, в частите, в които искът по чл. 264, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 185, 21 лв. до 266, 59 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. 264, ал. 1 КТ за обезщетение за забавено плащане на възнагражденията за работа през официални празници е отхвърлен за разликата над 18, 58 лв. до 68, 24 лв., като вместо това ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение от още 81, 38 лв., както и обезщетение за забава в размер на 49, 66 лв.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частите, с които „Уиз Еър Унгария Црт.“ е осъдено да заплати следните разноски: сумата над 166, 71 лв. до 224, 27 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; сумата над 1034, 02 лв. до 1390, 33 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.; сумите над 506, 37 лв. до 654, 10 лв. за държавна такса и над 105, 51 лв. до 141, 87 лв. за депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Ответникът следва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, да заплати дължимата държавна такса за въззивната инстанция, съобразно уважената част от исковете по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 264 КТ, както и от обусловените от тях претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в общ размер на 28, 29 лв., както и разноски за експертиза в размер на 149, 80 лв.

Въззивницата М. Т. следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника разноски за въззивното производство в размер на 155, 60 лв., от които 89, 70 лв. - депозит за експертиза и 65, 90 лв. - държавна такса.

Въззивникът-ответник следва да бъде осъден да заплати на М. Т. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивното производство. Ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2679 лв. В съдебното заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на насрещната прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият съдебен състав намира така направеното възражение за неоснователно. С оглед на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай, с оглед характера на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, както и на извършената от процесуалния представител работа, претендираното възнаграждение не се явява прекомерно. С оглед изхода на спора, пропорционално на уважената част от исковете пред настоящата инстанция, в полза на М. Т. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1146, 66 лв.

Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІI - Б въззивен състав,