Решение № 68 от 25.2.2025 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 1502/2023 г.

Производство по чл. 357 във връзка с чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) вр. с чл. 221, ал.2 и чл.220, ал.1 КТ. В РС – Червен бряг, чрез пълномощника адв. И. М. от ПлАК е постъпила искова молба на Н. В. К., с ЕГН ••••••••••, от с........, с която на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ иска да се признае за незаконно и да бъде отменено наложеното му със Заповед № /16.11.2023 г. на управителя на......., представлявано от П. П. М.-Л., дисциплинарно наказание – уволнение. В исковата молба се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбите на Кодекса на труда уреждащи материята. Твърди се още и, че в нея не са посочени конкретни основания – действия и/или бездействия, които могат да се квалифицират като дисциплинарни нарушения нито има данни за времето и мястото, когато са извършени, както и не са изложени ясни критерии за определяне на дисциплинарното наказание. Твърди се още и, че не е спазена императивната разпоредба на чл. 193, ал.1 от КТ обосноваваща отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание само на това основание, без съда да разглежда спора по същество. Излагат се доводи и за неизпълнено задължение от страна на работодателя, преди налагането на най-тежката санкция, да изследва наличието на болести, посочени в чл.1, ал.2 от Наредба № 5 от 28.04.1987 г., при които работници, боледуващи от тях имат особена закрила, съгласно чл. 333 КТ. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира сторените по делото разноски. Съда е разменил книжата по делото и в законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът -......., чрез адвокат Х. Г. от САК е подал писмен отговор, в който изразява становище за нередовност на исковата молба поради непосочване на поне един от акцесорните искове по чл. 344, ал.1, т.2, т.3 и/или т.4 от КТ. Излага доводи, а ако съда я приеме за редовна, то намира иска за допустим, но изцяло неоснователен, като на свой ред предявява при условията на евентуалност насрещни искове срещу ищеца - осъдителен в случай, че съда признае уволнението за законно, претендирайки обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ (непрецизно заявен в насрещната искова молба с правно основание по чл. 220, ал.2 КТ) в размер на 610, 00 лева, представляващ брутното трудово възнаграждение на работника за пълния календарен месец, предхождащ уволнението, ведно със законната лихва от датата на предявяването му и установителен, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по реда на чл.326, ал.1 КТ, т.е. едностранно от работника при неспазено предизвестие, като се моли съдът да определи датата на прекратяване по реда на чл. 335, ал.2 КТ, както и работникът, ответник по насрещния иск да бъде осъден да заплати на работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение от 610, 00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. Позовава се на писмени и гласни доказателства. На основание чл.219 от ГПК прави искане за привличане на трето лице помагач на страната на ответника по основния иск –........ Претендира сторените по делото разноски. Съда е приел така предявените насрещни искове за редовни и допустими и в изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК ищеца по основния иск, чрез пълномощника си представя писмен отговор, в който оспорва същите като неоснователни. По отношение на предявения в условията на евентуалност иск за установяване, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по реда на чл.326, ал.1 КТ, т.е. едностранно от работника при неспазено предизвестие и осъждането му да заплати на работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение от 610, 00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска за недопустим, доколкото съда не е компетентен да измени основанието на вече прекратеното трудово правоотношение, като навежда подробни доводи за това. С Определение № 189/01.05.2024 г. е уважено искането и по делото, като трето лице помагач на страната на ответника по основния иск е привлечено........ Съда е разменил книжата по делото и в дадения му срок третото лице помагач -......., гр. Плевен, чрез адвокат А. А. от САК е подал възражение срещу привличането му като такова в процеса и моли да бъде отменен съдебния акт, с който е конституиран като подпомагаща страна. Излага подробни доводи, че в рамките на договорните му отношения с....... за него не са били налице задължения по изготвянето на документи касаещи назначаване, преназначаване и освобождаване на работници и служители, а такива от обичайната търговска дейност на последното – писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на търговското дружество в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство, но не и изпълнение на функции по контрол на трудовия процес в обичайната търговска дейност на своя контрагент. Прилага сключения между него и....... договор за счетоводно-консултантски услуги от 01.01.2020 г. Твърди се още и, че в това си качество не е имал правомощия да установява нарушения на трудовите правоотношения и да налага дисциплинарни наказания за тях, поради което не може да изрази становище по предявените искове – главен и насрещни. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявените обективно и субективно съединени искове по чл.357 от КТ са допустими и следва да бъдат разгледани. Безспорно по делото е, а се установява и от приложения Трудов договор № 00000005/25.03.2020 г., че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника и съгласно който работникът се е задължил да изпълнява длъжността „работник в строителството“ с място на работа седалището на работодателя......., г.......5 и икономическа дейност на заетост 4120-строителство на жилищни и нежилищни сгради, при уговорено месечно възнаграждение от 610, 00 лева. В периода от 18.10.2022 г. - 19.10.2023 г. страните са били обвързани от този договор, докато със Заповед от 16.11.2023 г. управителят на....... не наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т.3 и т.8 от КТ. От тези доказателства се установява активната легитимация на ищцата и пасивната легитимация на ответника. Правният интерес от водене на иска се основава на цитираната Заповед от 16.11.2023 г. управителят на......., с която е прекратено трудовото му правоотношение. Исковата молба е подадена в законовите срокове по чл. 358 от Кодекса на труда. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 357, ал.1 от КТ. По делото са приложени и приети като писмени доказателства: с исковата молба – Трудов договор № 00000005/25.03.2020 г.; Заповед от 16.11.2023 г. управителят на.......; УАС на....... и с отговора на исковата молба – уведомление, вх. № 13 от 30.10.2023 г.; молба за прекратяване на ТПО; в запечатан пощенски плик искане по чл.193 от КТ изпратено през ноември 2023 г. и върнато като отказано на 13.11.2023 г.; копия от известия за доставяне на „Български пощи“ ЕАД; ведомост от 18.10.2023 г.; УАС на третото лице помагач на страната на ответника –.......; 5 бр. ГФО на....... подадени от.......; електронна кореспонденция между....... и.......; 5 бр. декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРЮЛНЦ; Допълнително споразумение № 5/25.03.2023 г. към Трудов договор № 00000005/25.03.2020 г.; Допълнително споразумение № 00000022/04.01.2023 г. към Трудов договор № 00000005/25.03.2020 г.; Служебна бележка за проведен на ищеца начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в предприятеито; длъжностна характеристика; уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ. С допълнителна молба са постъпили от ответника по основния иск и обяснения от членове на строителната бригада – колеги на ищеца, снети в рамките на пр.пр. № 7169 и пр.пр. № 7323 и двете по описа на РП – Плевен за 2023 г.; Обяснения, снети в рамките на същите преписки от управителя на.......; Справка, издадена от третото лице – помагач....... на 19.02.2023 г.; Трудов договор; Длъжностна характеристика; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до НАП; Решение на КЗК, потвърдено с Решение на Административен съд – София област; Удостоверение от Камарата на строителите; Договор за строителство от 01.12.2023 г. на.......; Нотариална покана от Управителят на....... до Техническия ръководител; Нотариална покана от Управителят на....... до.......; Ведомости, издадени от г-жа Т. Г. управител на.......; копия на имейли с РП – Плевен. Събрани са и гласни доказателства, чрез изслушването на свидетеля....... – технически ръководител на бригадата, както и по реда на чл.176 от ГПК са допуснати въпроси от ответника към ищеца и получени отговори на всеки от тях. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното: Правният спор се развива в рамките на наведените от страните доводи при извършване на служебна проверка от съда относно спазването на разпоредбите на чл.194, чл.195 ал.1 и чл.189 от КТ (в т.см.вж. решение №341/1995г. на III г.о.ВС; решение №1506/1999 г. на III гр.о. ВКС; решение №1326/1999 г. на III г.о. на ВКС и решение №1678/1999 г.). Страните по делото са били в трудови правоотношения съгласно трудов договор № 00000005/25.03.2020 г., като ищеца е заемал длъжността „работник в строителството“ с място на работа седалището на работодателя......., г.......5 и икономическа дейност на заетост 4120-строителство на жилищни и нежилищни сгради, при уговорено месечно възнаграждение от 610, 00 лева. В Последствие с Допълнително споразумение към трудовия договор трудовото възнаграждение било променяно и на служителя били възложени функции на наставник на работници наети по проект „Нова възможност за младежка заетост“. При постъпването му на работа на 25.03.2020 г. са подадени изискуемите уведомления по чл. 62, ал.5 КТ. Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика НКПД: 93120003 – „Работник строителство“ работата, която извършва изпълнителят на длъжността е по изграждане и поддръжка на сгради и строителни обекти. Трудовите задачи и задължения при изпълнението на длъжността са свързани с разчитане на работни чертежи, планове, скици, схеми; подготвяне и отводняване на строителни насипи и изкопи, на строителни разтвори и смеси, на бетонови смеси и грижи за бетона след полагането му; изработване, монтиране, демонтиране и укрепване на различни видове кофражи и др. Длъжността е на пряко подчинение на управителя, като в процеса на работа взаимодейства с ръководителите на обектите и останалите работници и служители на строителния обект. Работодателят......., гр. Червен бряг е осъществявал дейност в сферата на строително- монтажните дейности от 2018 г. Тогава управител е бил И. Г., който е починал през юни 2023 г. Търговското дружество е наследила неговата съпруга П. М. – Л., лекар по професия, която в месеците юни, юли, август и септември не предприела никакви действия по оперативното управление на търговското дружество – плащане на заплати на работниците, осигуряване на достъп до машини и поставяне на конкретни задачи. Неплащането на трудовото възнаграждение ежемесечно, съгласно трудовия договор мотивирало ищеца с молба вх. № 00000008/19.10.2023 г. да поиска от работодателя си - управителя на......., гр. Червен бряг на основание чл.325, т.1 КТ трудовото правоотношение между тях да бъде прекратено по взаимно съгласие. В условията на евентуалност е посочил, че в случай, че молбата му не бъде приета, същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ, в който смисъл да бъде оформена и трудовата му книжка. Вместо това, няколко дни преди изтичане срока на предизвестието, със своя Заповед от 16.11.2023 г. управителят на....... наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на работника Н. В. К., за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т.3 и т.8 от КТ, изразявайки се в това, че „считано от 19.10.2023 г. системно не се е явявал на работа и не е изпълнявал служебните си задължения, системно не е полагал необходимата грижа, която е трябвало и е бил длъжен да полага до 20.11.2023 г. когато изтича едномесечното му предизвестие за прекратяване на трудовите правоотношения, системно не е изпълнявал от 19.10.2023 г. до момента точно и добросъвестно трудовите си функции, вследствие на което е нанесена вреда на дружеството – работодател в размери, които предстои да се оценят и определят от назначено вещо лице и в рамките на ч.гр.дело № 20234440101272 по описа на Районен съд – Червен бряг за 2023 г.“. В мотивите към заповедта работодателят е посочил, че описаните факти е установил въз основа на писмено уведомление вх. № 13 от 30.10.2023 г., от техническия ръководител Г. Г. и от устно изявление на......., управител на......., гр. Червен бряг, направено в телефонен разговор, както и на изявление на......., представител на „Счетоводна къща – Кикоком“, отправено по имейл на 13.11.2023 г. до адвокат Х. Р. Г., че не може да осъществи контакт с работника. Разпитан в хода на процеса свидетеля Г. Г. сочат, че най-малко десет дни след подаване на заявлението по чл. 326, ал.1 КТ ищецът ежедневно се е явявал в базата на работодателя, за да продължи да осъществява трудова дейност, но същата е била заключена и той както и всички други работници не са имали възможността да вземат необходимите инструменти, които са им били необходими за работа на строителния обект. Свидетелят Г., който е бил технически ръководител на обекта, посочва че между него и управителя са възникнали недоразумения, които са се отразили негативно върху изпълнението на планираните строителни дейности и са препятствали нормалния трудов процес на строителната бригада поради лишаването на работниците от достъп до инструментите за работа и необходимата строителна техника. Влошаването на отношенията е било предпоставено от лични причини, а в служебен план преустановяването на комуникацията е била обусловена от това, че Г. Г. като технически ръководител е изплатил самоволно, без да координира тези свои действия с управителя, неполучени от работниците трудови възнаграждения за последните месеци, което е било в рамките на делегираните от управителя пълномощия. От показанията на свидетелят Г. се установява още и, че подписаното от него уведомление от 30.10.2023 г. изпратено до управителя на....... не се отнася за ищеца и по никакъв начин не го обвързва. При преценка достоверността на гласните доказателства съдът счита, че следва да съобрази заинтересоваността на свидетелите, които имат трудови спорове със същия работодател за същите обстоятелства. Показанията им следва да се ценят с оглед всички останали доказателства по делото. Досежно относимите факти по спора, същите кореспондират с останалите обстоятелства по делото. Ирелевантни за основателността на предявените искове са причините за влошаването на отношенията между техническия ръководител и управителя на фирмата, което като резултат е способствало работниците да не могат да получават навреме трудовите си възнаграждения, както и да упражняват в пълен обем задълженията си по престиране на работната сила. В случая работникът Н. К. не е имал достъп до „базата“ на работодателя, както и те е имал възможност при отсъствието на необходимия ежедневен инструктаж и поставяне на конкретни задачи за изпълнение през процесния период да отиде сам на строителния обект, без необходимите инструменти и машини и да полага труд. При така събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти съдът прави следните изводи: По основния иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ: Искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е подаден от надлежна страна, в предвидения от чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ давностен срок, при наличие на правен интерес и процесуална легитимация. Съгласно нормата на чл. 344, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: т. 1 признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; 2. възстановяване на предишната работа; 3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението; 4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или други документи. В производството по този иск, работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички предпоставки за извършеното прекратяване на трудовото правоотношение. Възражението на ответника (виж отговор на исковата молба стр.21), че не може да се предяви само главен иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, без да се съедини с поне една от акцесорните претенции с правно основание чл. 344, ал.1, т.2, т.3 или т.4 КТ е неоснователно. Когато оспорването на уволнението като незаконно се предявява с конститутивния иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ то може да се упражни самостоятелно, тъй като предмет на всяка от претенциите по чл. 344, ал.1 КТ е различно спорно право. (В този смисъл р. №23-97-III г.о.; р. №765-99- III г.о.). Освен това уволненият работник или служител, който се стреми да установи незаконността на уволнението и неговата отмяна, може по ред причини да не иска да се върне на предишната си работа, било защото си е намерил друга по-подходяща или по други съображения. (В този смисъл виж р.№511-03- III г.о.; р. №531-03- III г.о.). Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ задължава работодателя като субект на дисциплинарната власт, преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, а ал. 2 от същата правна норма, задължава съда при неспазване на горните изисквания, да отмени дисциплинарното уволнение, без да разглежда спора по същество. Касае се до съществен елемент на дисциплинарната процедура, което е и единственото средство за защита на подлежащия на уволнение. Като такова, то е абсолютно необходима процесуална предпоставка за законност на издаваната заповед. Този извод следва и от разпоредбата на ал. 2 на чл. 193 от КТ. Непоискването на обяснение е въздигнато от закона в абсолютно отменително основание. При реализиране процедурата по дисциплинарно уволнение е изпратена пощенска пратка с обратна разписка от Еднолично адвокатско дружество д-р Х. Г. с адрес: г......., като никъде върху пощенския плик и/или обратната разписка не е обозначен работодателя -........ Видно от обратната разписка и клеймото на пощенската пратка, същата е оформена от пощенския служител, като връчена „при отказ“ на 13.11.2023 г., но едва в съдебно заседание на 12.11.2024 г. при отваряне на плика се установи, че вътре в него има искане от работодателя до работника за даване на обяснения за твърдяни нарушения на трудовата дисциплина и пълномощно на адв. Х. Г. да представлява управителя на търговското дружество пред различни институции, „…трети физически и юридически лица лица, клиенти, контрагенти и доставчици“, като подробно са описани дейностите, които може да извършва от името и за сметка на....... и управителя, в качеството й на ЕСК. В него обаче липсва предоставяне на компетентност за предприемане на действия по реализиране дисциплинарната отговорност на работник на дружеството и искане на обясненията по чл.193, ал.1 от КТ. Приложеното в пощенския плик искане е подписано именно от адв. Г.. Липсват, каквито и да е други действия инициирани от работодателя доказващи, че преди налагане на дисциплинарното наказание са искани обяснения от ищеца. Ответника не установи, че е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, независмо че този факт - поканата да бъде изслушан работникът или служителят, може да се установява с всякакви доказателства. Липсват каквито и да било доказателства за отправена покана, и че ищецът не ги е дал по негова вина. Неизискването на такива обяснения е особено съществено процесуално нарушение, което съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ води до отмяна на заповедта за наказание, без спора да бъде разглеждан по същество. Само за пълнота, настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че тежестта на доказване в съдебния процес за незаконно уволнение е върху работодателя. Твърдението на работника или служителя, че уволнението е незаконно, се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Носителят на това право следва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. В писмените бележки процесуалният представител на работодателя, в т.II, т.2, подт. 2.2 е навел доводи, че „дори и да е вярно, че работниците не са имали достъп до базата, в която са се съхранявали някакви машини, от събраните гласни доказателства стана ясно, че инструменти за работа е имало и на обекта на......., на който е работил ищецът от 30.08.2023 г. до 18.10.2023 г. и в къщата на техническия ръководител (св. Г.), т.е. някаква работа е било възможно да се извършва до края на едномесечното предизвестие, за да се уплътнява работното време“. Направените предположения макар и отчасти верни, са само предположения и не могат да бъдат обективират мнение за индивидуализиране тежестта и продължителността на нарушението на работника. Събраните по делото гласни доказателства и обясненията на ищеца дадени по реда на чл.176 от ГПК установяват, че в първите десетина дни-до две седмици той е ходил в началото на работния ден на базата на фирмата, така както е била съществуващата практика от назначаването му на работа при предишния управител и ЕСК, макар и не през целия период на предизвестието по чл. 326, ал.1 КТ, но това е било именно поради бездействието на работодателя да му предостави достъп до работното място и постави конкретните задачи. Препятствайки достъпа до инструментите, с които работникът е изпълнявал своите задължения, разписани по трудова характеристика, управителят на......., гр. Червен бряг не е осигурил възможността за осъществяване на трудова дейност. Последната не може да бъде от естеството на „някаква работа“, а следва да е в съответствие с длъжностната характеристика на работника. Дейността по строителство е специфична и не би могла да е индивидуална дейност. Тя се осъществява най-често от бригада, където всеки от членовете й има различни умения и компетенции. Видно и от длъжностната характеристика, освен подчинеността на управителя условие за предоставянето на работната сила е и взаимодействието в процеса на работа с ръководителят на обект (техническия ръководител) и останалите работници и служители на строителния обект. Лишен от подобна възможност, работникът е бил поставен пред обективната невъзможност да реализира своите трудови функции. Видно от нотариална покана от 29.10.2023 г. до техническия ръководител Г. Г. е, че управителят на......., гр. Червен бряг е оттеглил дадените му пълномощия, но не е предприел действия по назначаване на негов заместник, нито сам е осъществил действия по организиране на трудовия процес. Няма данни за периода до изтичане на предизвестието по чл. 326, ал.1 КТ условията за предоставяне на работната сила във връзка с дължимите от работника строителни дейности да са били възстановени. Ирелевантни за спора са приобщените доказателства, касаещи осъществявана конкурентна дейност от търговско дружество „И. Г. Строй 2“ ЕООД, гр. Червен бряг, в което уволненият работник е постъпил на работа след 01.12.2023 г., т.е. след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника по делото. За да прекрати трудовото правоотношение със заповед за дисциплинарно уволнение, работодателят е приел, че дисциплинарните нарушения са осъществени по общите състави на чл. 187 КТ. Специфичното за нарушенията по чл.190, ал.1 КТ, които детерминират дисциплинарното наказание „уволнение“, за разлика от тези по чл.187 КТ, за които могат да бъдат наложени и другите предвидени в КТ дисциплинарни наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ (чл.188 КТ) са някои допълнителни количествени признаци, които утежняват обективната им правна характеристика. Такива са повторяемостта на извършването, продължителността, формата на вината, тежестта и т.н. Езиковото тълкуване на разпоредбата на чл.190, ал.1 КТ налага извода, че в хипотезите на правните норми, извличани от нея са уредени съставите на т.нар. „тежки“ дисциплинарни нарушения (арг. от чл. 190, ал.1, т.7 КТ). В общите състави по чл.187 КТ законодателят не е предвидил като задължителни правни последици налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. За да се стигне не само до него, но и до другите предвидени в чл.188 КТ наказания, работодателят е задължен да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Анализ на констатираните факти, касаещи нарушенията на трудовата дисциплина в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсва. Работодателят не е изпълнил задължението си да посочи критериите, по които е определил дисциплинарното наказание на работника. В мотивите на заповедта от 16.11.2023 г. липсва и индивидуализация на нарушението по време и място. Доказателствените средства, носители на доказателствата, установяващи фактическите основания, изброени в заповедта: „проведен разговор по телефона с управителя на.......“ и „вредите ще бъдат установени от назначено вещо лице в рамките на ч. гр. дело № 20234440101272 по описа на РС – Червен бряг за 2023 г.“ не могат да бъдат възприети като изпълнение на задължението на дисциплинарнонаказващия субект за мотивиране на наложеното дисциплинарно наказание (чл.195, ал.1 КТ). За разлика от посочените, уведомлението от 30.10.2023 г., подписано от свидетеля Г. Г. има белезите на частен свидетелстващ документ и може да бъде годно доказателствено средство за нуждите на дисциплинарното производство. В съдебното заседание от 07.01.2025 г. изготвилият документа, свидетелят Г. Г. категорично заяви, че той не касае ищеца Н. К.. При това положение отпадна единственото пряко доказателство, касаещо дисциплинарното нарушение, макар и при условията на посочените по-горе условности за липса на индивидуализация и липса на анализ с оглед критериите по чл.189 КТ. Пълно доказване би могло да се осъществи и само при косвени доказателства, стига обстоятелствата, които установяват да е несъмнено, да притежават качеството достоверност и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да доказват без съмнение главния факт. Във всички случаи доказателственото значение на документите се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Страната, чиято е тежестта да докаже осъществяването на определени факти и обстоятелства следва да го стори по начин, че да създаде у съда пълна убеденост в наличието, съответно отсъствието му. Всички свидетелстващи документи разполагат с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие само при официалните свидетелстващи документи и поради това опровергаването й става в сроковете и по правилата на чл.193 и чл.194 ГПК. (В този смисъл виж решение № 226/12.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК). В случая не само се касае за частен свидетелстващ документ, но и предвид показанията на неговия издател същият не касае спорните правоотношения. По изложените съображения работодателят при издаването процесната заповед е допуснал нарушения във формата на същата (чл.195, ал.1 КТ), в установяването на фактите за дисциплинарното нарушение и в избора и налагането на съответстващо съгласно критериите по чл. 189 КТ дисциплинарно наказание, които формират недостатъчност на основанията за налагането му. Позовавайки се на системност в действията на работника, квалифицирани като нарушения, работодателят е дефинирал и настъпила от тях вреда без да я индивидуализира. Препращането към висящо гр.дело между него и инвеститора на строителен обект е незаконосъобразно. Възприетият метод на конкретизиране – чрез събиране на доказателства в друго съдебно производство, в което работникът не е страна, както и липсата на яснота за параметрите на щетата към момента на връчване на заповедта обуславя несъставомерност на квалифицираните въз основа на нея нарушения по чл. 187, т.3, т.8 и т.9 от КТ. Предмет на съдебния контрол за законосъобразността на дисциплинарното уволнение са изложените в заповедта по чл. 188, т.3 от КТ фактически основания – обстоятелства относно нарушения на трудовата дисциплина. Други обстоятелства извън изложените в заповедта не могат да обосновават ангажиране на дисциплинарната отговорност на наказания работник или служител, респективно не аргументират законосъобразност на процесното уволнение. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е получил по пощата на 22.11.2023 г. заповед от 16.11.2023 г. на управителя на......., гр. Червен бряг за налагане на дисциплинарно наказание за извършени нарушения на трудовата дисциплина по реда на чл. 187, т.3 и т.8 от КТ. Съгласно чл.195, ал.2 и ал.3 от КТ заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение сама по себе си не прекратява трудовото правоотношение, докато не бъде връчена на работника или служителя. В случая нейното връчване се е конкурирало с изтичането на срока на предизвестието по чл. 326, ал.1 КТ, дадено от работника, който е изтичал на 20.11.2023 г. До изтичане срока на предизвестието или връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение страните имат всички права и задължения по трудовото правоотношение. В периода до изтичане на срока на предизвестието работникът е длъжен да изпълнява възложената му работа и да спазва трудовата дисциплина. През това време на общо основание работодателят има право да налага дисциплинарни наказания, включително и уволнение, при нарушение на трудовата дисциплина, извършени преди или след предизвестието. В този случай при налагане на дисциплинарното наказание уволнение трудовото правоотношение може да бъде прекратено преди изтичане на срока на предизвестието и от момента на връчване на надлежно мотивирана от работодателя заповед на работника. Работодателят е този в чиято тежест е установяване законността на предприетото от него уволнение (чл.195, ал.2 и ал.3 КТ). В случая той, не е доказал, че заповед № /16.11.2023 г., издадена четири дни преди последния ден на предизвестието е била връчена на работника. Работникът признава, че тя му е била връчена на дата 22.11.2023 г. чрез пощенски служители, а работодателят не е опровергал твърденията му чрез представяне на пощенска разписка с клеймо от друга дата. Подаденото уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до НАП не осъществява фактическия състав на налагане на дисциплинарното наказание по смисъла на чл. 195, ал.3 КТ. С оглед на горното, датата на налагане на дисциплинарното наказание уволнение и прекратяването на трудовия договор на това основание, по правилата на чл.195, ал.3 и чл.335, ал.2, т.3 от КТ е 22.11.2023 г., т.е. след изтичане на срока на 30-дневното предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ. В случая е налице конкуренция на две насрещни, едностранни волеизявления, насочени към прекратяване на трудовия договор, при които работникът пръв е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал.1 КТ и през време на срока на предизвестието му е издадена, но невръчена заповед за дисциплинарно уволнение от работодателя. При наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има онова от тях, чийто фактически състав е настъпил по-рано. Дисциплинарно уволнение след като трудовото правоотношение е било прекратено е незаконно и поради липсата на предмет. (В тази смисъл виж тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. по тълкувателно дело № 2/2012 г. на ВКС, ОСГК; решение № 104/20.04.2011 г. по гр.д. № 1833/2009 год. на ВКС, IV г.о.; решение № 54/01.03.2011 год. по гр. д. № 1939/2009 год. на ВКС, IV г.о.; решение № 34/24.03.2017 г. по гр.д. № 2962/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 617/15.10.2010 г. по гр.д. № 1493/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 6/31.01.2008 г. по гр.д. № 60/2007 год. на ВКС, III г.о.; решение № 39/27.02.2012 г. по гр.д.№ 410/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.). По тези съображения исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.1 КТ се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. По насрещния иск по чл.221, ал.2 КТ: Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. В случаите, когато се установи, че уволнението е законно работодателят се обезщетява за вредите, които търпи или е претърпял вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника за извършени от последния тежки нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Предпоставка за получаване на обезщетението по чл.221, ал.2 КТ е наличието на валидно прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение. Отчитайки произнасянето по главния иск, а именно че се касае за незаконно уволнение, т.е. щом дисциплинарното уволнение се отменя в настоящото производство, отпада и задължението за обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, което има за цел да възмезди работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие. Този иск се отхвърля поради липса на основен елемент от състава на правната норма – дисциплинарно уволнение. (В този смисъл виж Решение № 247/23.06.2011 г. по гр.дело № 960/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о.) По насрещните искове по чл.326, ал.1 КТ вр. с чл.220, ал.1 КТ: ......., гр. Червен бряг претендира в случай, че се отмени уволнението като незаконно да се признае за установено по отношение на Н. В. К., че трудовото правоотношение между страните е прекратено по реда на чл.326, ал.1 КТ, т.е. едностранно от работника при неспазено предизвестие и се определи датата на прекратяване по реда на чл. 335, ал.2 КТ, присъждайки му обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение от 610, 00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. Съгласно чл. 220, ал.1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Твърденията на работодателя за неспазено предизвестие от работника означават да се придаде значение на волеизявление на конклудентни действия на последния при неустановен техен начален момент. С нормата на чл. 335, ал.1 КТ изрично е предвидена писмена форма за валидност на прекратяване на трудовия договор. Прекратяването, независимо от това по инициатива на коя от страните се извършва и независимо от това дали е със или без предизвестие или при неспазено предизвестие, се извършва писмено. Съдът може само да отменя или потвърждава заповедта за уволнение, но той не може да заменя едно основание за уволнение с друго. Определянето и изменението на основанието за уволнение е субективно преобразуващо право на работодателя или работника, което им предоставя законът, а съдът е правораздавателен орган, който прилага закона, а не упражнява субективни права на страните по трудовото правоотношение. (В този смисъл виж Решение № 830/26.12.1988 г. по гр.дело № 734/1988 г. на Върховния съд на НРБ, трето отделение). По изложените съображения исковите претенции са неоснователни. По отношение на третото лице помагач: С разпоредбата на чл. 357 КТ ясно са дефинирани предметните предели, специфичните юридически признаци и страните по трудовите спорове. Предвиден е особен процесуален ред за тяхното разглеждане (чл.310 и сл. ГПК) и специални срокове за предявяване на исковите претенции (чл.358 КТ). Съгласно чл. 314, ал.1 ГПК по реда на бързото производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях. Върховният касационен съд в своята константна практика приема, че това правило не въвежда ограничения за ответника да предяви насрещен иск, а сочи реда, по който следва да бъде разгледан такъв иск. Ако той е допустим, отговарящ на изискванията на чл. 211 ГПК и подлежащ на приемане за съвместно разглеждане, то с приемането му възниква основание за преминаване към производство по общия ред. В този смисъл въпреки липсата на нарочно определение за разглеждане на производството по общия ред, в настоящия случай с приемането за разглеждане на насрещния иск това е сторено. (В този смисъл виж Определение № 848 от 12.12.2016 г. на ВКС по гр. дело № 3441/2016 г., III, г.о., ГК.) Третото лице помагач......., гр. Плевен е предоставяло счетоводно обслужване на......., гр. Червен бряг от учредяването му през 2018 г. до момента, като е отговаряло за счетоводството на ответника и е осъществявало счетоводно обслужване и представителство пред органите на данъчната администрация, органите на НОИ и други. Във връзка със съществувалите между......., гр. Червен бряг и работниците трудови правоотношения третото лице помагач не е изпълнявало функции по контрол на трудовия процес и престирането на работната сила, както и не е имало правомощия да установява нарушения на трудовата дисциплина и да налага дисциплинарни наказания за тях. Единствените му функции в тази насока са били да подава по електронен път декларации обр.1, 3 и 6 и уведомления по чл.62 и чл.123 от КТ. Това са правомощия по уведомяване от името на работодателя-осигурител на компетентните държавни институции – НАП и НОИ, относно възникването или прекратяването на трудови правоотношения в....... на база извършени и съставени от действащия управител волеизявления и документи. Обстоятелството, че молбите за напускане на работника Н. К. и останалите работниците са входирани от третото лице не прави същото страна по трудовото правоотношение........, гр. Плевен е осъществявала чисто технически функции в този случай. Привличането на трето лице - помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. При недопускане на трето лице - помагач в процеса производството между главните страни продължава, а постановеното по спора решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и главната страна. (Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК). Силата на решението спрямо привлеченото лице зависи не само от определението за привличане, но и от обективната наличност на предпоставките за привличане. Ако определението за привличане е неправилно, третото лице няма да бъде обвързано от решението. Нарушението, свързано с неправилно конституиране на трети лица, не е съществено, тъй като не може да има негативни правни последици в същия или в друг процес (1404-82-I, сб.59; БГПП, София, 2006, изд. Сиела, стр.415, проф. Ж.Сталев; Решение № 685 от 12.06.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1223/1999 г., III г. о.). Затова третото лице няма право да обжалва определението за привличането му (per argumentum a contrario от чл.220, изр. второ ГПК). То може да встъпи и да помага не на страната, която го е привлякла, а на противната страна, ако смята, че така му диктува неговия интерес. Иначе чрез неоснователно привличане привличащата страна би могла да осуети както подпомагането на противната страна, така и защитата на правата на третото лице. Съгласно чл. 223, ал.1 ГПК постановеното решение има установително действие в отношението на третото лице и насрещната страна. То се заключава в силата на присъдено нещо, с която се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях важи задължителната сила на мотивите. Третото лице-помагач не може в следващия процес да оспорва фактическите и правни изводи, обективирани в мотивите на решението по предходното дело, като единственото изключение е при възражение за лошо воден процес на осн. чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК. (Виж Решение № 60167 от 2.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2490/2020 г., I т. о., ТК). По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника по главния иск и ищец по насрещните искове......., гр. Червен бряг следва да бъдат поставени заявените и сторени от ищеца Н. В. К. деловодни разноски, представляващи платени адвокатски възнаграждения съгласно приложените пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие и разписки за получени суми (стр.5 и стр.57 от делото) в размер на 1700, 00 (хиляда и седемстотин) лева. Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски при предявяване на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, който е неоценяем, на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на Районен съд – Червен бряг държавна такса за разглеждане на делото в размер, определен съгласно чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 50, 00 лева, отчитайки фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното, Районен съд – Червен бряг