Решение № 44 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Търговище по дело № 1924/2025 г.

Производството е по реда на чл.357 от КТ . Предявени са обективно съединени искове : за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа; за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ; бързо производство по реда на чл.310 т.1 от ГПК. Ищецът – Х. И. М. твърди в исковата си молба, че е в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 230000033/23.10.2023г . На 17.10.2025г. ищецът и колегите му работили на жп линия между •••••••••• и ••••••••••. Влаковият прозорец бил от 10:15ч. до 13:10 ч. в междугарие ••••••••••. Работният ден започвал в 8:00ч. и приключвал в 16:45ч. Тяхната обедната почивка е от 12:00 ч. до 12:45ч., но когато работят в прозорец може да работят и без почивка или само с 10-15 минутна почивка. В 14:30 ч. приключили с работата и решили да почиват за 10-15 минути преди да потеглят към ЖПГ- ••••••••••, понеже не били почивали. Именно в почивката обърнали внимание, че има овощна градина на около 200 м. от работното им място. Градината била голяма и не била оградена, изглеждала като безстопанствена от години. Ищецът с колегите си отишли да си откъснат по няколко ябълки. Не са забелязали, че има някой в овощната градина. Г-н Т. В. А. /представящ се за собственик, който в последствие се оказа наемател/ забелязал, че се берат ябълки и се обадил на телефон 112. След като почивката им приключила, ищецът и колегите му продължили с моторен влекач към ЖПГ- ••••••••••, където ги чакал полицейски патрул. Излъчените по различни телевизии репортажи със собственика на овощната градина представят крайно преувеличена случка и дори звучаща абсурдно. Ищецът и колегите му не са носили никакви „чували“, общото тегло на ябълките, които са набрали е 27 кг. Ябълките били претеглени от полицаите. Има съставени 3 протокола за доброволно предаване като общото тегло на ябълките е 27кг. Първият протокол е съставен на колегата А. М. К., в него констатираното тегло на ябълките е 6, 580 кг. Вторият протокол е съставен на К. И. К. в него измереното теглото на ябълките е 9, 240 кг. Третият последен протокол е съставен на В. В., в който констатираното тегло на ябълките е 12 кг. Представените в медиите „чували“ са били 3 найлонови торбички с ябълки. Идеята да съберат от тази овощна градина, която изглеждала като безстопанствена им дошла инцидентно. Решили, че не се гледа и, че ябълките ще изгният и затова решили да си наберат. Дори ябълките, които си откъснали били червени, а в репортажите по телевизиите г-н А. бил приготвил безцветни найлонови чували, които били с бели ябълки. След това разбрали, че собственикът на овощната градина всъщност е синът на r-н Т. В. А. – това е г-н Т. Т. В. и са представили в социалните медии и телевизионните медии съвсем различна версия на случилото се, която не отговаря на истината. На ищеца не е дадена възможност да обясни случилото съгласно изискванията на КТ. Разбрал от инж. Н. П., че ще им изпратят бус на 20.10.2025г., с него пътували до ••••••••••••••••. Срещата се провела в голяма зала в присъствието на Ген. директор на ДП НКЖИ-гр. София; Директора на ЖПС-••••••••••; Министъра на транспорта и съобщенията. Обстановката била крайно стресираща. Преди да бъде изслушан ищецът като работник на ДП „НКЖИ, ЖПС- •••••••••• е било решено, че ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Работодателят е длъжен да поиска обяснения по начин, по който работника или служителят да разбере кои негови действия се третират като дисциплинарни нарушения, а също така да следва изрично да посочи, че обясненията се изискват във връзка с дисциплинарно производство, като представи разумен срок за тяхното представяне. Последното е необходим критерий при преценката на работодателя за определяне на наказанието - чл.189 КТ. Но ищецът, както и колегите му не са били извикани да „даваме обяснения“ и да „бъдем изслушани“, а за да се извърши формално процедурата по чл. 193 от КТ. В конкретния случай това изискване – работникът в подходящ, разумен срок да представи обяснения по повод дисциплинарно производство, не е спазено от работодателя, а само и единствено е целено да се предаде форма за формално спазване на процедурата по дисциплинарно уволнение, като се отрази в заповедта, че от работника са изисквани писмени обяснения. Процедурата за събиране на обяснения е опорочена, защото обстановката при която се извърши е враждебна и ищецът е бил стресиран от цялата атмосфера. Ищецът, както и колегите му получили по един бял лист и трябвало в рамките на няколко минути да даде писмени обяснения. Така ищецът нямал възможност да изложи фактите в една спокойна обстановка. А и още преди да пише своите обяснения е разбрал, че вече е взето решение за дисциплинарно уволнение, което допълнително го е притеснило. Дори само на това основание заповедта за дисциплинарно уволнение трябва да бъде отменена, с оглед разпоредбите на чл. 193 ал.2 от КТ. В процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ се излагат доводи, че са нарушени задълженията си по чл. 126, т.9 пред. 3 от КТ „да бъде лоялен към работодателя...и да пази доброто име на предприятието“ , и това представлявало нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 от КТ, във връзка с чл. 187, т.8 предл.2 от К: „...уронване на доброто име на предприятието“. Наложеното наказание дисциплинарно уволнение в случая е незаконосъобразно. Ищецът признава, че действително е допуснал грешка - през интервала за почивка събрал ябълки без разрешението на собственика на градината, но това нарушение, с оглед изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ не съответства на наложеното най-тежко наказание дисциплинарно уволнение. Решението да му се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ е взето под политически натиск, не е съобразен с принос на ищеца като работник. Работодателят не е взел предвид как си е изпълнявал своите задължения през годините, като е работил в предприятието и неговата лоялност. Ищецът членува в синдикат, която е страна по КТД и по-точно: Колективен трудов договор 2024г. между ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ и 1.КНСБ: Синдикат на железничарите в България, 2. КТ „Подкрепа“: Национален железничарски синдикат, Федерация на транспортните работници 3. Съюз на транспортните синдикати в България. Съгласно чл. 83 ал.1, т.З от Колективен трудов договор 2024г. между ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ и 1.КНСБ: Синдикат на железничарите в България, 2. КТ “Подкрепа“: Национален железничарски синдикат, Федерация на транспортните работници 3. Съюз на транспортните синдикати в България: Работодателят се задължава: да не налага дисциплинарно уволнение на синдикални членове преди съгласуване със съответното синдикално ръководство в поделението. Изключение правят случаите на доказани кражби на съоръжения и материали, собственост на ДП НКИЖ; употреба на алкохол и при действия или бездействия, създали предпоставка за причиняване на катастрофа. Във връзка с това задължение на работодателя от заседание, проведено на 24.10.2025г. между Директор на ЖПС-•••••••••• и Синдикати за СЖБ към КНСБ е изразено становище за несъгласие с наложените дисциплинарни наказания „уволнение“. Освен всичко изложено по-горе, ищецът страда от „Диабет тип 2“ и съгласно чл. 333 ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда работодателят може да уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, опредЕ. в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. Закрилата се отнася за прекратяване на трудовото правоотношение при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работата; липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях, и дисциплинарно уволнение. Към момента на налагането на дисциплинарно наказание уволнение ищецът е страдал от това заболяване и въпреки всичко не е била спазена процедурата по чл. 333 ал.1 т.З от КТ. Закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. На 22.10.2025г. след като се подписал на Заповед № IV- 7/22.10.2025 г. , след 17ч. на всички им дали един лист, в който трябвало да подчертаят дали страдат от изброените заболявания. Работодателят не е взел предварително разрешение на Инспекцията по труда и по този начин заповедта за уволнение е незаконна, тъй като е издадена в нарушение на изискването по чл. 333, ал.1 т.3 от КТ във вр. чл.330 ал.2 от КТ. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което: -да признае за незаконно уволнението със заповед № IV- 7/22.10..2025 г. на Директора на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“- поделение Железопътна секция ••••••••••, ЕИК 1308232430548, с адрес: обл. Шумен, общ. Шумен, гр. Шумен, ул. Гаров площад 1, и да го отмени, на осн. чл.344 ал.1 т.1 КТ; -да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - „•••••••••• в ДП „ Национална компания железопътна инфраструктура“- поделение Железопътна секция ••••••••••, на осн. чл.344 ал.1 т.2 КТ; -да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на в размер на 8478 лв., представляващо брутното му трудово възнаграждение за периода от уволнението – 22.10.2025г. до шест месеца, на осн. чл.225 ал.1 от КТ, на осн. чл.344 ал.1 т.3 от КТ, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 14.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати разноските по делото. По реда на чл.214 ГПК е допуснато изменение на иска, а именно увеличение на размера от 8478 лв. на 9762.78 лв. т.е. 4991 евро, за обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ. В открито заседание ищецът редовно призован се яви лично и с упълномощен процесуален представител адв. А. Д. Х.-Ч. от АК-Търговище, която поддържа предявените искове, като подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответникът – ДП „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“- ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ-••••••••••, редовно уведомен за исковата молба, подаде в законния едномесечен срок писмен отговор. Счита исковете за допустими, но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, по следните съображения: Със Заповед № IV - 7 / 22.10.2025г. на Х. М. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, съгласно разпоредбата на чл. 188, т. 3 от КТ. Най- тежкото дисциплинарно наказание е наложено за това, че на 17. 10.2025г. по време на планувана работа, изпълнявана в условията на „влаков прозорец“ в междугарието ••••••••••, използвайки служебно транспортно средство - моторен влекач АДМ 865, група работници от жп участък •••••••••• при ЖП секция ••••••••••, са напуснали мястото на работа и са навлезли в частен имот - ябълкова градина находя ща се на около 200м. от сервитута на железния път в землището на •••••••••• и започнали да берат ябълки. Работниците са били облечени с работно облекло с логото на Компанията и действията им били забелязани от собственика на имота, за което същият сигнализирал на тел. 112. Единият от работниците е бил Х. И. М., на длъжност „••••••••••“ в ЖП участък ••••••••••, при Железопътна секция ••••••••••. С това си деяние ищецът е нарушил трудовите си задължение по чл. 126, т. 9, предл. 3 от КТ: „да бъде лоялен към работодателя...и да пази доброто име на предприятието ”, представляващо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 от КТ, във връзка с чл. 187, т. 8, предл. 2 от КТ: уронване на доброто име на предприятието ”. Извършеното от ищеца нарушение е извън рамките на вътрешните трудови отношения и е придобило широка публичност, като е отразено в национални и регионални медии и е предизвикало значителен обществен отзвук в социалните мрежи. Нещо повече - големият обществен отзвук и острите реакции в медиите и подигравателните коментари в социалните мрежи, наложиха изявление от Министерството на транспорта, в лицето на Министъра на транспорта и вицепремиер на Р България. Уронването на доброто име на работодателя е налице, тъй като с деянието се постига негативен ефект, изразяващ се в обществено недоверие, подронване на авторитета и негативен публичен образ. С нарушението си работникът е компрометирал своя работодател пред цялата общественост, а това представлява изключително тежко нарушение на трудовата дисциплина, което заслужава най - тежък работодателски укор. В този смисъл уронването на доброто име на предприятието се явява не само като потенциална възможност, а реално настъпил факт с тежки репутационни последици. С оглед на характера и тежестта на нарушението, доверието между страните е необратимо разрушено, поради което запазването на трудовоправната връзка е обективно невъзможно. Несъмнен е факта, че описаното в процесната заповед деяние е извършено от ищеца. Нещо, което той самият не отрича в исковата си молба. Ищецът лично е участвал в отнемането на чуждите движими вещи, като е брал селскостопанска продукция от частен имот без съгласието на собственика. Деянието е извършено по време на работа, със служебно транспортно средство, при отклонение от възложените трудови задължения и в личен интерес. Нарушението е извършено умишлено и представлява грубо нарушение на основните задължения на работника за лоялност, добросъвестност и спазване на трудовата дисциплина Спазени са формалните изисквания на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, като на основание чл. 193 от КТ са изискани и дадени обяснения от страна на ищеца. Обясненията са дадени и входирани в деловодната система на ДП „ Национална компания Железопътна инфраструктура“- гр. София, с вх. № ЖИ 34260/ 20.10.2025г. в присъствието на инж. Н. П. Директор ЖП секция ••••••••••. Твърдението, че същите са били дадени в стресираща обстановка са несъстоятелни. Ищецът е можел да поиска да му бъде даден срок, в който да представи писмените си обяснения по случая, но такова искане от негова страна не е направено. По отношение на твърденията изложени в исковата молба, че не е спазено изискването на чл. 83, ал. 3 от КТД, който задължава работодателя да не налага дисциплинарно уволнение на синдикални членове, преди съгласуване със съответното синдикално ръководство в предприятието, същите са неоснователни. Тази клауза от Колективния трудов договор, предвиждаща предварително съгласие на синдикалната организация не въвежда абсолютна материалноправна закрила, а представлява вътрешноорганизационно задължение между страните по него. Нейното неспазване не води автоматично до незаконосъобразност на уволнението, когато са налице тежки нарушения на трудовата дисциплина, засягащи основни интереси на работодателя. Още повече, че в изречение второ на същата алинея са посочени изключения, при които тя не намира приложение. Макар, че извършеното от ищеца деяние не попада в изключенията, тъй като не е извършена кражба на жп съоръжения и материали собственост на ДП НКЖИ, то кражбата на чужда движима вещ, извършена умишлено, представлява деяние с престъпен характер. Нарушението извършено от ищеца е несъвместимо както с трудовите му задължения така и с моралните норми и обосновава налагането на дисциплинарно уволнение, дори да не е привлечен към наказателна отговорност за престъпление от общ характер. Дори да се приеме, че е било необходимо предварително синдикално съгласие, в конкретния случай извършеното нарушение е с висока степен на обществена и работодателска опасност, поради което работодателят е реагирал незабавно с цел опазване на авторитета на предприятието и гарантиране на общественото доверие към железопътния транспорт. Неправилно е разбирането от страна на ищеца, че Колективният трудов договор следва да се възприема като своеобразен „щит“ и „индулгенция“ за деяние с престъпен характер. По отношение на твърдението, че Работодателят не е взел предварително разрешение от Инспекцията по труда и с това е нарушил разпоредбата на чл. 333, ал.1 от КТ, същото е неоснователно. Действително, в декларацията по чл. 333 от КТ, ищецът е посочил, страда от заболяване включено в Наредба на Министерството на здравеопазването, Декларацията по чл. 333 КТ не създава закрила, а само я заявява. Тя има уведомителен характер и не създава сама по себе си закрила. Работодателят не е обвързан от субективната преценка на работника относно здравословното му състояние, а от обективното наличие на заболяване, попадащо в нормативно опредЕ.та хипотеза. От издадената от УМБАЛ „Света Марина“ Епикриза, е видно, че ищецът е бил настанен в болничното заведение за два дни - от 21.05 до 23.05.2025г. със съвсем различна водеща диагноза, а захарният диабет тип 2 е само придружаващо заболяване. Сам по себе си двудневен болничен престой не е достатъчен да обоснове извод за наличие на заболяване с траен и тежък характер, пораждащо предварителна закрила по чл. 333 КТ, особено при липса на данни за продължаващо лечение, функционални ограничения или невъзможност за изпълнение на трудовите задължения. Етапната епикриза от 01.07.2025г. издадена от д-р Д. Д. е с общ характер и не доказва трайно заболяване по смисъла на чл. 333 КТ. По отношение на ищеца не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 333 КТ, тъй като подадената от него декларация по чл. 333 от КТ съдържа единствено общо твърдение, че боледува от „заболяване включено в наредба“, без да е конкретизиран видът на заболяването, неговата актуалност и тежест. При така декларирани обстоятелства работодателят е бил поставен в обективна невъзможност да прецени приложимостта на предварителната закрила и да отправи надлежно мотивирано искане за разрешение до Инспекцията по труда, тъй като законът не допуска искане за разрешение на бланкетно основание. Работодателят не дължи служебно издирване и медицинска квалификация на здравословното състояние на работника извън предоставената от него информация, а неблагоприятните последици от неконкретното деклариране не могат да бъдат прехвърлени върху ответника. Редовно призован в открито заседание, ответникът се представлява от упълномощения процесуален представител -гл.юрк. Р. Н., която моли предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни, като подробни аргументи са изложени в писмена защита. Моли да се присъдят разноските на ответника, сторени в съдебното производство. Съдът, след обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 230000033/23.10.2023г. , считано от 23.10.2023г., като ищецът е назначен на длъжност „•••••••••• в Поделение ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ •••••••••• към Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ , на осн. чл.67 ал.1 т.1 във вр.чл.70 от КТ, със срок за изпитване 6 месеца. Във връзка със започналото трудово правоотношение на 23.10.2023 г. на ищеца за длъжност - „•••••••••• е връчена на 23.10.2023г. длъжностна характеристика, където в раздел VII. „Професионална етика“ са уговорени задълженията за работника в т.ч. и „Работникът е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни сведения за него, както и да пази доброто име на предприятието.“ Със заповед № IV - 7 / 22.10.2025г., считано от датата на връчване на заповедта – 22.10.2025г., работодателят – ДП „НКЖИ“-Железопътна секция- ••••••••••, чрез директор на ЖПС-•••••••••• е наложил на работника – ищеца, на осн. на чл. 186 от КТ “Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина...", и чл. 187, т. 8, предл. 2 от КТ: уронване на доброто име на предприятието", при спазени изисквания на чл. 189, чл. 192, чл. 193, ал.1, във връзка с чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарно наказание „уволнение“, съгл. разпоредбата на чл.188 т.3 КТ и на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратил трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта – 22.10.2025г. Съгласно визираната заповед, на 18.10.2025г. директорът на ЖПС- •••••••••• е бил уведомен от инж. Х. Ц. - Директор поделение ,Железен път“ при ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - гр. София, че на 17.10.2025г. по време на планова работа в условията на влаков прозорец в междугарието ••••••••••, придвижвайки се с моторен влекач АДМ 865, група работници от жп участък ••••••••••, при ЖП секция •••••••••• в това число и К. К. Ю., ЕГН ••••••••••, са напуснали мястото на работа и са навлезли в частен имот - овощна градина, находяща се на около 200 м. от сервитута на железния път в землището на •••••••••• и започнали да берат ябълки. Работниците са били облечени с работно облекло с логото на Компанията и действията им били забелязани от собственика на имота, за което същият сигнализирал на тел. 112. След като натоварили набраните ябълки на моторния влекач, потеглили и при пристигане на гара •••••••••• били задържани от органите на МВР. На основание чл. 193, ал. 1 от КТ, от Ген. Директор на ДП НКЖИ - гр. София, са изискани писмени обяснения от Х. И. М., на длъжност „••••••••••“ в жп участък ••••••••••, при ЖП секция - •••••••••• към ДП НКЖИ гр. София. Писмени обяснения от лицето постъпили и от тях се потвърждава, че в установеното работно време, в което работникът е бил длъжен да изпълнява трудовите си задължения, е извършвал общественоопасно деяние, квалифицирано по текстове от Наказателния кодекс. Работникът е извършил деянието умишлено, с цел неправомерно материално облагодетелстване. След като случаят е оповестен от собственика на овощната градина в медиите и социалните мрежи, извършеното от работника деяние станало достояние на цялата общественост в страната. Извършеното неправомерно действие, осъществяващо състав по текст на Наказателния кодекс, поставя Компанията в неблагоприятна светлина пред цялата общественост, с оглед факта, че работник на ДП НКЖИ си е позволил по време на работа да извърши деяние, което по своя характер е противоправно, обществено укоримо и общественоопасно. Въз основа на тези доводи е работодателят приема, че е налице и неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника по чл. 126, т. 9, предл. 3 от КТ: „да бъде лоялен към работодателя...и да пази доброто име на предприятието”, представляващо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 от КТ, във връзка с чл. 187, т. 8, предл. 2 от КТ: „...уронване на доброто име на предприятието ”. В мотивите към заповедта е посочено, че индивидуализирайки нарушението и нарушителя, съобразявайки се с установените факти по случая, разглеждайки ги в тяхната съвкупност и преценявайки субективното отношение на дееца към деянието, тежестта на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, мотивира работодателя да направи извода, че е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения от Х. И. М., на длъжност „••••••••••” в жп участък ••••••••••, при ЖП секция - •••••••••• към ДП НКЖИ -гр. София. Работникът е нарушил основно свое трудово задължение, произтичащо от трудовоправната му връзка с ДП НКЖИ София, ЖП секция - ••••••••••, съгласно нормативната уредба, а именно съгласно чл. 126 т. 9 от КТ - „да бъде лоялен към работодателя, както и да пази доброто име на предприятието“. От установените по случая обстоятелства и изложените в тази връзка мотиви, заключението на работодателя е, че е налице умишлено, виновно неизпълнение от страна на работника на вменените му трудови задължения и че допуснатото нарушение на трудовата дисциплина - „уронване на доброто име на предприятието” е достатъчно тежко, което напълно оправдава прилагането на най - тежкото дисциплинарно наказание - „ Уволнение ". Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е издадена от директора регионално поделение на ЖПС-••••••••••, изрично упълномощен от генералния директор на ДП „НКЖИ“- София с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 27.01.2025г., с права да представлява ДП „НКЖИ“, в т.ч. и по т.5 „Да назначава, уволнява и налага дисциплинарни наказания на работниците и служителите в регионално поделение „Железопътна секция ••••••••••”, както и да утвърждава длъжностните характеристики на работниците и служителите в поделението“, което е законосъобразно с оглед разпоредбата на чл.192 ал.1 КТ. Към писмения отговор по делото на около 30 страници са приложени разпечатани съобщения и новини от различни медии и социални мрежи, публикувани в периода от 18.10. до 20.10.2025г., за това, че на 17.10.2025г. 15 служители на ДП „НКЖИ“ са били хванати да крадат ябълки от частен имотовощна гадина, разположена на около 200 м. от железния път, както и че щетите са за над 1000 лв., но тепърва ще се изчисляват точно. В част от публикациите е изложено също, че от министерство на транспорта /министъра на транспорта/ е съобщено, че в понеделник /20.10.2025г./ всички замесени 15 служители ще дадат писмени обяснения, а след това ще им бъдат наложени най-тежките дисциплинарни наказания. Ищецът не оспорва описаната фактическа обстановка в процесната заповед. Видно от писмените обяснения до генералния директор на НКЖИ, които е дал на 20.10.2025г., същият сочи действително, че на 17.10.2025г. от 10.15 ч. до 15.10 ч. са имали прозорец, по време на работа открили счупена релса и я сменили и след като приключили отишли да откъснат по няколко ябълки. В същия ден - 22.10.2025г. - на връчване и получаване от ищеца на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовия му договор, ищецът е подписал декларация, предоставена от работодателя, като в т.3 е отбелязал, че е работник, боледуващ от болест, опредЕ. в наредба на министъра на здравеопазването. В същата декларация от 22.10.2025г. , в забележка е указано: „Ако страдате от някои от заболяванията от т.3, представете в срок от три дни експертиза, медицинско удостоверение или друг документ от здравните органи в служба „Човешки ресурси“. От представените от ищеца по делото писмени доказателства се установи, че същият има издадена Епикриза при лечението му от 21.05.2025г. до 23.05.2025г. в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД-Варна, където в придружаващи заболявания е посочено: Е11.9. Захарен диабет тип 2, перорално лечение и отделно има издадена Етапна епикриза от 01.07.2025г. от ЕТ „Д-р Д. Д.“- ИП по ендокринология гр. Омуртаг с водеща диагноза: Е11.4.G63.2. „Захарен диабет тип 2 с неврологични усложнения на перорално лечение. Лош гликемичен контрол. Диабетна полиневропатия.“ И епикризата от м.05.2025г., и етапната епикриза от м.07.2025г. са издадени месеци преди издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение. В открито заседание ищецът обясни, че на 20.10.2025г. с колегите си е бил в ••••••••••, където давали писмени обяснения. На другия ден като работили към 16.00 ч. ги закарали в •••••••••• и някъде до към 21.00-22.00 ч. попълвали „страшно много документи“. Тогава една от служителките се сетила, че има от министерството нещо за заболяванията /наредба/ и раздала на присъстващите списък и им казала, който има болест по списъка да отбележи. Преди тази вечер никой не го е питал и никой не му е искал документи. На другия ден в •••••••••• пак попълвал документи, че е болен и ги изпратили. Декларацията е от 22.10.2025г., от която е и заповедта-дали им я същата вечер, когато са били в ••••••••••. На следващия ден ищецът занесъл експертизата, че е болен от диабет, но заповедта вече му е била връчена предния ден. Фактът, че ищецът боледува от захарна болест-диабет се потвърждава и от издаденото по-късно ЕР на ТЕЛК към МБАЛ „Христо Ботев“ АД-Враца от 04.12.2025г. /но по заявление от 13.10.2025г./, в което като придружаващи заболявания са посочени, и неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения, и диабетна полиневропатия, макар и като придружаващи заболявания към общото заболяване. От показанията на разпитаните по делото свидетели – Н. Ц. К. и М. Т. В., които са били в екипа на работа на 17.10.2025г. се потвърждава, че са работили в участъка между •••••••••• и •••••••••• и тъй като ненадейно излязла авария, за да я отстранят не са почивали точно по обяд. След като приключили работата по аварията, някъде за около 10 минути част от работниците се отдалечили от влекача и отишли до овощната градина, която се намирала на около 150-200 м. Градината не била оградена, имало трева, изглеждала изоставена. Едва след случая на 17.10.2025г. вече имало поставени големи табели около тази овощна градина. След това тези, които били отишли до овощната градина се върнали от там, както и ищеца, но не са го видели точно какво е носил. Ищецът имал ябълки в джобовете. Никой не е споделил за конфликт със собственика на овощната градина. Всички се качили на влекача и когато пристигнали на ЖП –гарата в •••••••••• ги чакали полицаите, които били там по подаден сигнал до тел. 112. Полицаите проверили торби, раници, джобове на работниците и намерили три торбички, притеглили ги и всички ябълки в тях били с тегло общо около 27 – 30 кг. На 20.10.2025г. всички, които са били в екипа на 17.10.2025г. били в •••••••••• в Главната дирекция на НКЖИ, където били и генералният директор на компанията , и директора на ЖПС-••••••••••. В една голяма зала, на една голяма маса раздали на всички работници листи хартия и химикали, за да напишат писмени обяснения по случая. Имало е време за писане. Никой от даващите обяснения работници не е искал по-дълъг срок или да дадат обяснения на спокойствие. От показанията на същите двама свидетели се изясни, че имат добри впечатления за ищеца, на време идва на работа, добър колега и изпълнявал съвестно служебните си задължения, не имал конфликти с колеги или с началниците. Срещу ищеца не е имало сигнали и не е имало друг път налагано дисциплинарно наказание. От представеното от ответника лично трудово досие на ищеца се установи безспорно, че след като е започнал в края на 2023г. - за 2024г. той е имал много добра атестация и до момента никога не е имал налагано дисциплинарно наказание. Съгласно представеното от ответника, издадено от Районна прокуратура-••••••••••, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 22.12.2025г. по преписка № 2420/2025г. по описа на РПр.- Търговище, отказано е образуване на досъдебно производство по случая и е прекратена преписката. Видно от мотивите към визираното постановление за отказ да се образува досъдебно производство: При проверката било установено, че К. държал два броя полиетиленови торби с ябълки с общо тегло 9,240 кг, В. държал една полиетиленова торба с тегло 11,720 кг, а К. държал една полиетиленова торба с тегло 6,580 кг, като тези количества били предадени с протоколи за доброволно предаване. Останалите лица били отнели и консумирали малки количества, представляващи по няколко броя плодове. Установените ябълки с общо тегло 27,540 кг били върнати на собственика с разписка. Видно от приложената в материалите по делото служебна бележка, издадена от търговско дружество, стойността на 1 кг ябълки сорт „Флорина“ към релевантния период възлизала на 2,80 лв. с ДДС, поради което общата стойност на установените и възстановени инкриминирани вещи възлизала на 77,11 лв. с ДДС. От правна страна описаното деяние формално осъществява признаците на кражба по чл. 194, ал. 1 НК, тъй като е налице отнемане на чужди движими вещи (плодове) от владението на собственика без негово съгласие и с намерение за противозаконно присвояване, обективирано в изяждането на част от плодовете и отделянето на друга част в торби за задържане и отнасяне. С оглед конкретиката на случая деянието следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Преценката за „маловажност“ се извършва комплексно, като стойността на предмета не е единствен критерии, а се съобразяват всички фактически данни, отнасящи се до начина на извършване, вида и стойността на предмета, вредните последици и данните за личността на дееца. В разглеждания казус предметът на посегателството представлявал плодове (ябълки), отнети в сравнително ограничено количество, като стойността на установените и възстановени инкриминирани вещи възлизала на 77,11 лв., а вредните последици били преодолени чрез връщане на наличното количество на собственика. Начинът на извършване не разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като деянието се развило спонтанно в кратък интервал при изчакване по време на работа, без предварителна подготовка, преодоляване на прегради или други утежняващи обстоятелства. В случая стойността на предмета е значително под посочения законов праг и предметът е възстановен чрез връщане на установените количества на собственика. Предвид това и преписката се прекратява, като материалите се изпращат на Началника на РУ-Търговище за налагане на административно наказание по чл.218б от НК. Ищецът е получил на 12.01.2026г. НП № 1993-4-9/07.01.2026г. от РУ на МВР-Търговище, за това, че е отнел чужда движима вещ – 4 бр. ябълки с неустановено тегло и обща стойност, да заплати парична глоба в размер на 51.13 евро. Няма спор между страните по делото и от писмените доказателства е видно, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ със заповед от 22.10.2025г. ищецът е член на Синдикат на железничарите в България /СЖБ/. Не е спорно също, че в действащия Колективен трудов договор /КТД/, сключен между работодателя - ДП „НКЖИ“ и синдикалните организации - 1.КНСБ: СЖБ; 2. КТ „ПОДКРЕПА“: Национален железничарски синдикат, федерация на транспортните работници; 3. Съюз на транспортните синдикати в България, е регламентирано в чл.83ал.3, задължение за работодателя: „Да не налага дисциплинарно уволнение на синдикални членове, преди съгласуване със съответното синдикално ръководство в поделението. Изключение правят случаите при доказани кражби на съоръжения и материали, собственост на ДП НКЖИ, употреба на алкохол и при действия или бездействия, създали предпоставки за причиняване на катастрофа.“ Съгласно Протокол № 7 от заседание на страните по КТД в ЖПС ••••••••••, проведено на 24.10.2025г. /т.е. след издаване на заповедта на 22.10.2025г. за дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца/ , изразеното становище от председателя на ОСО ЖПС •••••••••• към СЖБ при КНСБ , е несъгласие с наложените дисциплинарни наказания и неспазена процедура по чл.83 ал.3 от КТД. Няма спор между страните по делото и от писмените доказателства, и извършена служебна констатация, е видно, че ищецът в резултат на уволнението е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“-Търговище като безработен от 27.10.2025г., като към момента продължава да е безработен и има насрочена консултативна среща с посредник в ДБТ със срок на изпълнение 26.03.2025г. От приетото и приложено по делото писмено заключение по съдебна счетоводна експертиза се установи, че размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за ищеца за един месец е в размер на 1427.13 лв. /729.68 евро/ , което е формирано от основна работна заплата + клас /ДТВ/, а в случай, че се включи и непарично начисление-ваучер за храна в размер на 200 лв., то тогава обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за ищеца за един месец е в размер на 1627.13 лв. /831.94 евро/. Предвид установената фактическа обстановка, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът достигна до следните правни изводи: Със заповед № IV-7/22.10.2025г., считано от датата на връчване на заповедта – 22.10.2025г., работодателят – ДП „НКЖИ“-Железопътна секция- ••••••••••, чрез директор на ЖПС-•••••••••• е наложил на работника – ищеца, на осн. на чл. 186 от КТ “Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина...", и чл. 187, т. 8, предл. 2 от КТ: уронване на доброто име на предприятието", при спазени изисквания на чл. 189, чл. 192, чл. 193, ал.1, във връзка с чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарно наказание „уволнение“, съгл. разпоредбата на чл.188 т.3 КТ и на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратил трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта – 22.10.2025г. Като фактически основания, които служат за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, посочени в заповедта са: извършеното неправомерно действие, а именно, че на 17.10.2025г. в установеното работно време при напускане на мястото на работа и навлизане в частен имот-овощна градина на около 200 м. от железния път е брал ябълки, което деяние е противоправно, обществено укоримо и общественоопасно. Заедно с колегите си натоварили набраните ябълки на моторния влекач и потеглили за гр. ••••••••••. Както ищеца, така и колегите му били с работно облекло с логото на НКЖИ, забелязани са от собственика на имота, който подал сигнал на тел. 112. След като случаят е оповестен от собственик на овощната градина в медиите и в социалните мрежи, извършеното от работника деяние е станало достояние на цялата общественост в страната. Работодателят е квалифицирал извършеното от работника неизпълнение на трудово задължение „да бъде лоялен към работодателя …и да пази доброто име на предприятието, представляващо нарушение на трудовата дисциплина „…уронване на доброто име на предприятието“. Задължение на съда е служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на материалния закон - такива са изискванията на чл. 193 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за уволнение, чл. 194 КТ относно срока за налагане на дисциплинарни наказания, дори те да не са изрично посочени в исковата молба, с която е оспорена законността на уволнението. /Решение № 301 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2010 г., III г. о., ГК/. Считано от 17.10.2025г. заповедта е издадена от работодателя на 22.10.2025г. в 2-месечния срок от откриване на нарушението. Спазени са законовите разпоредби за дисциплинарно наказващ орган - по чл.192 ал.1 от КТ и за срок за налагане на дисциплинарно наказание –по чл.194 ал.1 предолж.1-во от КТ. За да наложи дисциплинарно наказание /което и да е от трите посочени в чл.188 КТ/, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което следва: 1. най-напред да установи конкретния факт на нарушение на трудовата дисциплина; 2. да определи вида на дисциплинарното наказание; 3. да издаде писмена заповед за неговото налагане и 4. най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. Съгласно чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Установяването на факта на нарушение на трудовата дисциплина изисква установяване на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено. В процесния случай, работодателят е установил конкретния факт на трудовата дисциплина, а именно – извършване на 17.10.2025г. на кражба на ограничено количество плодове без съгласието на собственика, което действие уронва доброто име на предприятието. Съгласно чл.126 т.9 предлож.3-то от КТ, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: „да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието.“ Това задължение е инкорпорирано и в длъжностната характеристика на работника. Неизпълнението на това задължение от работника отговаря на нарушение на трудовата дисциплина, регламентирано в чл.187 ал.1 т.8 от КТ: „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения“. Работодателят е посочил в мотивите си конкретно разпоредбата на чл.187 ал.1 т.8 предлож.2-ро от КТ, а именно: „уронване на доброто име на предприятието“. Ищецът не оспорва конкретния факт, от който произтича нарушението на трудовата дисциплина, признава го в писмените си обяснения, признава, че е допуснал грешка и в исковата си молба. В хода на откритото дисциплинарно производство, ищецът е бил уведомен, че следва да даде обяснения, наясно е бил за какво се искат обяснения и той е дал писмени обяснения, заедно с колегите си. Работодателят е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарно наказание да приеме и работникът е упражнил правото си да даде писмени обяснения, на осн. чл.193 ал.1 КТ. Законоустановените в чл. 193, ал. 1 от КТ задължения за работодателя преди да наложи дисциплинарно наказание са две: 1. да изслуша работника или служителя /или съответно да приеме писмените му обяснения/ и 2. да събере и оцени посочените доказателства. Законът не установява формална процедура относно това как следва да бъдат изпълнени тези задължения. Тъй като целта е да не се допусне работодателят да вземе окончателното си решение във връзка с вината на работника и относно вида на наложеното дисциплинарно наказание без да бъде съобразена позицията на нарушителя и без да бъдат преценени посочените от него доказателства, определящи следва да се считат: отправянето на покана от страна на работодателя до работника за даване на обяснения, достигането на същата до работника, достигането на обясненията на работника до работодателя и установяването на изтекъл достатъчен, разумен срок между даденото време за обяснения и наложеното наказание /така че да е технически възможно работодателят да вземе предвид обясненията на работника преди да вземе решение за налагане на наказание и за определяне на вида му/. Законът не изисква нарочно уведомяване за започнала дисциплинарна процедура. Няма забрана обясненията да бъдат поискани и приети за работодателя от трето лице, което не е носител на дисциплинарна власт /без за това да е необходимо изрично упълномощаване/, ако е установено, че тези обяснения са достигнали до работодателя и той ги е приел и оценил преди да наложи наказанието. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, напр.Решение № 739 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1947/2009 г., III г. о., ГК. Така за извършеното нарушение на трудовата дисциплина на 17.10.2025г., работникът е дал писмени обяснения на 20.10.2025г. на работодателя и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя е от 22.10.2025г. Горният извод не се променя от обстоятелството, че в част от публикациите в медиите е изложено, че от министерство на транспорта /министърът на транспорта/ е съобщено на 18.10.2025г., че в понеделник /20.10.2025г./ всички замесени 15 служители ще дадат писмени обяснения, а след това ще им бъдат наложени най-тежките дисциплинарни наказания, доколкото министерството/министърът/ не е работодателят и съответно не дисциплинарно наказващия орган на конкретния работник и не е в неговите правомощия преценката за необходимост и за тежест на наказанието. Що се касае до твърдяното от ищеца нарушение на процедурата по чл.83 ал.3 от КТД, а именно – да не се налага дисциплинарно уволнение на синдикални членове преди съгласуване със съответното синдикално ръководство на поделението, съдът счита липсата на т.нар. предварително съгласуване за ирелевантно спрямо законността на уволнението. Действително дисциплинарното уволнение е извършено на 22.10.2025г. , а след това – на 24.10.2025г. е проведено заседание, на което председателят на ОСО ЖПС •••••••••• към СЖБ – КНСБ е изразил гласно становище за несъгласие с наложеното дисциплинарно наказание. В КТД не е предвидено даване на предварително писмено съгласие от съответното синдикално ръководство на поделението, като процесуална предпоставка за законност на дисциплинарно уволнение на синдикален член. На проведеното заседание на страните по КТД е изразено становище за несъгласие. Съдът се придържа към разясненията, дадени в ТР № 4/2013 г. от 17 декември 2013 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГК, в което се казва: Ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да „съгласува“ уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото „предварително съгласие“, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. В същия смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК преди това Решение № 155 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1750/2010 г., IV г. о., ГК на ВКС, съгласно което: Възможно е в колективен трудов договор да бъде уговорено вземането както на предварително съгласие, така и на становище за прекратяване на трудов договор със синдикален член поради съкращение. Когато в КТД е уговорено вземането на предварително писмено съгласие, недаването на предварително писмено съгласие опорочава уволнението, а когато в КТД е уговорено вземането на мнение или становище, непоискването на предварително писмено становище е без значение за законността на уволнението. В този случай изричното несъгласие, недаването на съгласие, даването на отрицателно становище (мнение) и липсата на отговор са без значение за законността на уволнението. Работодателят е извършил уволнението на този работник – Х. И. М. абсолютно незаконосъобразно, при пълно нарушение на императивните законови разпоредби, свързани с предварителната закрила при уволнение по чл.333 ал. т. 3 от КТ. Съгласно чл.333 ал.1 т.3 от КТ, в случаите по чл.328 ал.1 т.2, 3, 5 и 11 и чл.330 ал.2 т.6 /работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен, какъвто е конкретният случай/, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: работник или служител, боледуващ от болест, опредЕ. в наредба на министъра на здравеопазването. По силата на чл.333 ал.2 от КТ в случаите по т.2 и т.3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертна лекарска комисия /ТЕЛК/. Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение /чл.333 ал.7 КТ/. Разпоредбата на чл.333 ал.1 т.3 от КТ визира и препраща към Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. В чл.1 ал.1 от Наредбата са изчерпателно посочени болестите, които обуславят закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ и те са: 1. исхемична болест на сърцето; 2. активна форма на туберкулоза; 3. онкологично заболяване; 4. професионално заболяване; 5. психично заболяване; 6. захарна болест. Изрично регламентирано задължение на работодателя е преди уволнението да изиска информация от работника, определен за уволнение страда ли от посочените болести. Съгласно чл.1 ал.2 от Наредбата, предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1. С това задължение на работодателя кореспондира задължението на работника по чл.2 от Наредбата - при поискване от работодателя да представи в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебнопрофилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет. За това и в конкретния казус в предоставената за попълване от работника декларация е указан срок от 3 дни за представяне на епикриза, медицинско удостоверение или друг документ от здравните органи в служба „Човешки ресурси“ в предприятието. Но заповедта е връчена от работодателя, представляван от директора на ЖПС •••••••••• и е получена от работника на 22.10.2025г. в 17.00 ч., за което се е подписал лично. Тогава – на 22.10.2025г. е подписана и декларацията, с която работодателят е уведомен, че работникът боледува от болест, поради която има особена закрила по чл.333 ал.1 от КТ и му предоставя 3-днвен срок /означава до 25.10. вкл.2025г./ да представи медицински документи. И ищецът е имал медицински документи-епикриза и етапна епикриза към амбулаторен лист за това, че боледува от захарна болест, диабет. Но този срок и правото на работника да представи документи са обезсмислени, защото дисциплинарното уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение вече е факт от 22.10.2025г. . Изобщо не е в правомощията на работодателя да преценява дали работникът се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ, понеже заболяването, в случая захарна болест-диабет с неврологични усложнения, не е основно т.е. не е водеща диагноза, а е придружаващо заболяване. За това се изисква мнение на ТЕЛК по подробно разчетена процедура от чл.3 и до чл.6 от Наредбата. Предварително съгласие за уволнението от инспекцията по труда не е поискано от работодателя. Съдът не може да приеме, че работодателят е предприел всички необходими действия за спазване на процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ, но предварителната закрила не е била осъществена по вина на уволнения работник, който към момента на връчване на заповедта за уволнение не е представил относимите медицински документи и е осуетил произнасянето на ТЕЛК. При декларирано заболяване по Наредба № 5/87 г. работодателят следва да даде възможност на работника/служителя да представи медицински документи, но дори и липсата на такива не е пречка същият да се изпрати за мнение на ТЕЛК. Съгласно чл. 4.