РЕШЕНИЕ

№ 839

гр. Горна Оряховица, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20244120100727 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във вр. чл.242 от КТ, по чл.220, ал.1 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и иск по чл.222, ал.3 от КТ.

Ищецът Й. Г. Й. с ЕГН ••••••••••, с адрес: град •••••, ул. „•••••“ № •••, вход •••, ет.•••, чрез пълномощник – адв. Н. В. от ВТАК, с адрес: град •••••, ул. „•••••“ № •••, вход •••, ет.•••, твърди в исковата си молба, че ищецът е заемал длъжността директор на ответното училище, като трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед №РД04- 16/16.02.2023г. на началника на Регионално управление на образованието - В. Търново, считано от 17.02.2023г., поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че при прекратяване на трудовия договор на ищеца са му изплатени обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 119 работни дни - в размер на 16 059, 05 лв., обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие за периода от 17.02.2023г. до 28.03.2023г. в размер на 3643, 65 лв. и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование в размер на 11 брутни работни заплати в размер на 28 204 лв., като тези обезщетения са изчислени на база основна заплата за длъжността „директор“ в размер на 1810 лв.

Твърди, че на 10.08.2023г. между МОН, представителните работодателски организации и синдикатите е сключен Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, с който считано от 01.01.2023г. са увеличени минималните основни работни заплати в системата на предучилищното и училищното образование. Сочи, че така за заеманата от ищеца длъжност „директор на училище“ е определено минимално основно месечно възнаграждение в размер на 2082 лв. Заявява, че с горепосочения анекс е придадено обратно действие и новият по-висок размер на възнагражденията следва да намери приложение и при ищеца, чието правоотношение е прекратено на 17.02.2023г.

Посочва, че на 27.09.2023г. ищецът е депозирал пред ответника заявление, с което заявява претенцията си да му бъдат преизчислени трудовите възнаграждения и обезщетения при прекратяване на трудовия договор, на база увеличената от 01.01.2023г. работна заплата. Заявява, че новият директор на ответното училище е отказал да стори това с аргумента, че: „училището е само изпълнител на нарежданията на РУО - В.Търново спрямо финансовите плащания на директора“. Сочи, че ищецът е сезирал и началника на РУО – В.Търново, но до настоящия момент не е получил отговор.

Твърди, че считано от 01.01.2023г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 2944, 80 лв., формирано от основната месечна заплата, установена с посочения анекс към КТД и възнаграждението за професионален опит и стаж. Заявява, че ответникът следва да плати на ищеца сумата от 56.20 лв, представляваща разликата между платеното трудово възнаграждение за месец януари 2023 г. и дължимото такова съобразно увеличената основна работна заплата за заеманата от него длъжност. Счита, че ответникът следва да му доплати сумата от 19.18 лв., представляваща трудово възнаграждение за месец февруари 2023 г. Посочва, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът има 119 дни неползван платен годишен отпуск, поради което ответникът му дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 16687.37 лв. Счита, че приспадайки вече платената сума, ответникът му дължи разликата в размер на 628.32 лв. Заявява, че дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие за периода от 17.02.2023 г. до 28.03.2023 г. е в размер на 3786.21 лв., като приспадайки вече платената сума, ответникът дължи разликата в размер на 142.56 лв. Сочи също, че обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование в размер на 11 брутни работни заплати следва да е в размер на 32 392.80 лв., като неплатената и дължима от ответника сума е в размер на 4188.80 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Основно училище „Васил Левски", със седалище и адрес на управление: с. Върбица, ул. „Божур" №7, представлявано от директора С. Т., да заплати на Й. Г. Й. с ЕГН ••••••••••, както следва: 1/ Сумата от 56.20 лв., представляваща неплатена част от дължимо трудово възнаграждение за месец януари 2023 г.; 2/ Сумата от 19.18 лв., представляваща неплатена част от дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2023 г; 3/ Сумата от 142.56 лв., представляваща неизплатена част от дължимо обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие; 4/ Сумата от 628.32 лв., представляваща неизплатена част от дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 119 работни дни неизползван платен годишен отпуск; 5/ Сумата от 4188.80 лв., представляваща неизплатена част от дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; 6/ Сумата от 439.00 лв., представляваща лихва за забавено плащане на вземането, считано от падежа до датата на предявяване на иска. Моли съда да му присъди и направените разноски по делото.

В съдебно заседание, ищецът Й. Г. Й., лично и чрез пълномощника си – адв. Н. В. от ВТАК, поддържа предявените искове. Извършва изменение на предявените искове, допуснато от съда по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, с протоколно определение от 25.10.2024г., както следва: искът за присъждане на трудово възнаграждение за месец 01.2023г. да се счита предявен в брутен размер 56.20 лв.; искът за трудово възнаграждение за месец 02.2023г. да се счита предявен в брутен размер от 19.18 лв.; искът за обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ да се счита предявен за брутната сума 359.94 лв.; искът за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ да се счита предявен за брутната сума от 1586.27 лв.; искът за обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД да се счита предявен за брутната сума от 4204.19 лв.; искът за дължима лихва за забава по чл.86 от ЗЗД да се счита предявен за сумата 840.30 лв. Излага съображения. Моли съда да уважи искове в пълните предявени размери, като му присъди и направените по делото разноски.

Ответникът ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ със седалище и адрес на управление: село Върбица, общ. Горна Оряховица, ул. „Божур“ № 7, представлявано от директора С. Т., чрез пълномощник – адвокат Т. Т. от ГАК, депозира писмен отговор на исковата молба. Ответникът счита, че предявените искове са процесуално допустими, но предпоставките, за да се приложи нормативната клауза, не съществуват и действията на представителите на работодателя са съответни на изискването на закона. Заявява, че са спазени всички изисквания на КТ. Оспорва твърдението в исковата молба, че на ищеца му се дължат плащанията по посочените в петитума основания. Твърди, че липсват основания за исканото доплащане. Сочи, че с измененото КТД считано от 01.01.2023 г. не се вменява изменение на ТПО, нито пък такова има такова предвидено със закон пряко действие към индивидуалните трудови договори на заетите в системата лица. Посочва, че в цитираните в ИМ основания и актове не се съдържат изявления и констатации за дължимо доплащане на предхождащо издаването им увеличение на трудовите възнаграждения по силата на друг акт, а сочат предоставяне на средства за увеличаване на основните месечни заплати по категории персонал, вкл. директори на училища. Твърди, че в изменения с анекс № Д01- 192/10.08.2023г. текст на чл.27, ал.2 от КТД урежда, че осигурените средства от ДБ се разходват само за увеличение на работните заплати на заетите в системата педагогически специалисти, и никъде не се придава обратно действие.

Посочва, че действията, с които се извършва самото увеличение обаче са акт на конкретния работодател и по същество представляват изменение на индивидуалните трудови правоотношения, респективно са относими и влияят в съдържанието единствено на съществуващо трудово правоотнашение. Оспорва доводите на ищеца за автоматична приложимост на договорените условия по КТД към съществуващото до м.февруари 2023 г. тпо между страните, като голословни и несъстоятелни. Счита, че предвид работодателската власт, определена от закона /КТ/ като акт с по-висок нормативен ранг спрямо КТД, увеличението на трудовото възнаграждение дори и да е едностранен акт на работодателя, съставлява изменение на съществуващото трудово правоотношение. Твърди, че към момента на осъщественото едностранно изменение на тпо след 10.08.2023г., такава връзка между страните в производството не е съществувала, поради което не е бил налице годен източник на права и задължения, произтичащи от трудов договор, върху който решението на работодателя да рефлектира така, че да му се придаде смисъл на правопораждащ юридически факт, обуславяш претендираните от ищеца права.

Твърди, че според разпоредбата на чл.66, ал.1, т.7 от КТ размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения е съществен елемент от трудовия договор; с императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от КТ се установява писмена форма за действителност и за доказване на същия; всяка промяна в трудовото правоотношение е договор между страните за изменение на съдържанието му /чл.119 от КТ/, т.е. двустранен акт. Заявява, че дължими суми за доплащане на претендираното възнаграждение могат да се основават само на съществуваща договорна връзка към момента на разрешаването на увеличението, т.е. след 10.08.2023 г. Твърди, че възможността работодателят да увеличи едностранно трудовото възнаграждение на бивши служители с прилагане на чл.118, ал.3 от КТ е по негова преценка, част от правомощията му и не подлежи на съдебен контрол. Сочи, че не подлежи на такъв контрол и виждането на работодателя относно кръга на лицата, спрямо които ще упражни предоставените му по закон права да увеличи възнагражденията. По тази причина счита за недопустимо искането на ищеца работодателят да променя решението си и да получи претендираното доплащане. Твърди, че няма норма в КТ, която да дава възможност за доплащане с обратно действие на лица, които не са страна по тпо към момента на отпускане на средства, или друг орган извън работодателя да определя такива плащания. Счита, че не може да се прилага по аналогия и чл.242 от КТ. Сочи, че щом работодателят има право да увеличава възнаграждението, няма основание това увеличение да може да направи друг. Заявява, че Законът „мълчи" в този случай; работодател е училището; съществува норма /чл.242 от КТ/, че въз основа на акт на по-горестоящ орган какъвто е МНО, се определят възнаграждения, т.е работодателят да не определя по-нисък размер на възнаграждения; общото е, че се определя с акт на МНО, какъвто случаят не е, и такъв акт няма. Счита, че липсата на основание за претендираното доплащане за цитирания период обуславя и неоснователността на исковете.

Моли съда, след като установи фактите и обстоятелствата по делото, да отхвърли изцяло предявените от Й. Й. срещу ОУ „В.Левски" с. Върбица искове, като неоснователени и недоказани. Претендира направените от ответника разноски по настоящото производство.

В съдебно заседание, ответникът ОУ „Васил Левски“ село Върбица, чрез пълномощника си – адв. Т. Т. от ГАК, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и да му присъди разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорни между страните по делото са фактите, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което Й. Г. Й. е заемал длъжността „директор” ОУ „Васил Левски“ село Върбица, общ. Горна Оряховица.

Със Заповед № РД04-16/16.02.2023г. на началника на РУО – Велико Търново, трудово правоотношение между страните е прекратено считано от 17.02.2023г., на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ – „поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, след отправено писмено предизвестие изх. № ЧР10-7/24.01.2023г. Страните не спорят и относно фактите, че с цитираната Заповед № РД04-16/16.02.2023г. е разпоредено на ищеца Й. Й. да бъдат изплатени, както следва: обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 119 работни дни (54 дни за 2021г., 56 дни за 2022г. и 9 дни за 2023г.); обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование в размер на 11 брутни работни заплати; обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 17.02.2023г. до 28.03.2023г. включително.

Безспорни между страните по делото са и фактите, потвърдени от приетата СИЕ, че горепосочените обезщетения са изплатени от ответника на ищеца в размерите, определени със Заповед № РД04-16/16.02.2023г., както следва: обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 119 работни дни в размер на 16 059, 05 лв., обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие за периода от 17.02.2023г. до 28.03.2023г. в размер на 3643, 65 лв., обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование в размер на 11 брутни работни заплати в размер на 28 204 лв.

По делото не се спорят и фактите, че на 10.08.2023г. между МОН, представителните работодателски организации и синдикатите е сключен Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, с който считано от 01.01.2023г. са увеличени минималните основни работни заплати в системата на предучилищното и училищното образование.

Със заявление вх. № 17/27.09.2023г., ищецът Й. Й. е поискал от новоназначения директор на ОУ „Васил Левски“ с. Върбица да предприеме необходимото за преизчисляване и изплащане на разликата на трудовите му възнаграждения от 01.01.2023г. до момента на прекратяване на договора му от 1810 лв. на 2082 лв.; преизчисляване и изплащане на разликата от обезщетенията по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД и по чл.220, ал.1 от КТ.

С уведомително писмо изх. № 117/13.03.2024г., директорът на ОУ „В. Левски" с. Върбица, уведомява ищеца, че всяка промяна на работната заплата се извършва от прекия му работодател РУ гр. В.Търново, както и че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разлика с увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време.

Със заявление до началника на РУО-В.Търново вх. № РД21-1480/25.09.2023г., ищецът Й. Й. е поискал същият да предприеме необходимото за преизчисляване и изплащане на разликата на трудовите му възнаграждения от 01.01.2023г. до момента на прекратяване на договора му от 1810 лв. на 2082 лв.; преизчисляване и изплащане на разликата от обезщетенията по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД и по чл.220, ал.1 от КТ.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, начисленото и изплатено трудово възнаграждение на ищеца Й.Й. за м.01.2023г. е в брутен размер от 378, 51 лв., респ. в нетен размер от 326, 36 лв. (изплатено на 02.02.2023г. по банков път), а за м.02.2023г. – в брутен размер от 129, 10 лв., в нетен размер от 100, 18 лв. (изплатено на 01.03.2023г. по банков път). Експертизата установява, че въз основа на увеличението на работната заплата с Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, размерът на дължимото от ответника на ищеца трудово възнаграждение за м.01.2023г. би бил брутно 434, 71 лв., респ. нетно 374, 91 лв., а за м.02.2023г. – брутно 148, 28 лв., нетно 115, 07 лв., като установената разлика (за м.01.2023г. - брутно 56, 20 лв., нетно 48, 45 лв.; за м.02.2023г. – брутно 19, 18 лв., нетно 14, 89 лв.) не е изплатена на ищеца. От заключението на СИЕ се установява, че начисленото на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ е в брутен размер от 3643, 65 лв., съответно в нетен размер от 3245, 28 лв., който е изплатен на Й. на 01.03.2023г. с банков превод. Експертизата установява, че въз основа на увеличението на работната заплата с Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, размерът на дължимото от ответника на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ би бил брутно 4003, 56 лв., респ. нетно 3669, 20 лв., като установената разлика (брутно 359, 94 лв., нетно 323, 92 лв.) не е изплатена на ищеца. Видно от приетата СИЕ, начисленото на ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е в брутен размер от 16059, 05 лв., съответно в нетен размер от 14453, 15 лв., която сума е изплатена на Й. на 06.03.2023г. с банков превод. Експертизата установява, че въз основа на увеличението на работната заплата с Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, размерът на дължимото от ответника на ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ би бил брутно 17645, 32 лв., респ. нетно 15880, 79 лв., като установената разлика (брутно 1586, 27 лв., нетно 1427, 64 лв.) не е изплатена на ищеца. От заключението на СИЕ се установява, че начисленото на ищеца обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД е в брутен и нетен размер от 28204, 01 лв., като тази сума е изплатена на Й. на 06.03.2023г. с банков превод. Експертизата установява, че въз основа на увеличението на работната заплата с Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, размерът на дължимото от ответника на ищеца обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД би бил брутно и нетно в размер 32408, 20 лв., като установената разлика от 4204, 19 лв. не е изплатена на ищеца. Видно от заключението на приетата СИЕ, законната лихва за забава върху горепосочените разлики от неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения възлиза, както следва: върху брутната разлика – 8, 41 лв., върху нетната разлика – 7, 25 лв., за периода 02.02.2023г. – 01.04.2024г.; върху брутната разлика за м.02.2023г. – 2, 88 лв., а върху нетната – 2, 22 лв., за периода 01.03.2023г. – 01.04.2024г.; върху брутната разлика за обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ – 50, 74 лв., а върху нетната – 45, 68 лв., за периода 01.03.2023г. – 01.04.2024г.; върху брутната разлика за обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ – 221, 14 лв., а върху нетната – 199, 03 лв., за периода 06.03.2023г. – 01.04.2024г.; върху разликата за обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ – 586, 12 лв., за периода 06.03.2023г. – 01.04.2024г.

Съдът приема заключението на СИЕ, като обосновано, съответстващо на приетите по делото писмени и гласни доказателства и неоспорено с други годни доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл.128, т.2 във вр. чл.242 от КТ за трудово възнаграждение е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан, по следните съображения:

За да бъде уважен искът с правно основание чл.128, т.2 във вр. чл.242 от КТ, съдът следва да установи наличието на съществуващо или съществувало между страните трудово правоотношение, както и факта на неизпълнение от страна на работодателя - ответник на задължението му за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за положения от работника труд.

Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което Й. Г. Й. е заемал длъжността „директор” ОУ „Васил Левски“ село Върбица, общ. Горна Оряховица, като трудово правоотношение между страните е прекратено считано от 17.02.2023г., със Заповед № РД04-16/16.02.2023г. на началника на РУО – Велико Търново. Наред с това, приетите по делото писмени доказателства, цитирани по-горе, обосновават извод, че ищецът е престирал реално на ответника дължимата работна сила през процесния период от 01.01.2023г. до 17.02.2023г.

Спорът между страните се свежда до наличието на третата предпоставка – неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2023г. в пълния му дължим размер. В тази връзка ответникът не спори фактите, че не е изплатил на ищеца увеличение на трудовото му възнаграждение за процесния период. Оспорва правото на ищеца да получи трудово възнаграждение в увеличен размер за исковия период м.01 – м.02.2023г., както и изчислените въз основа на основната му работна заплата обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД. Същевременно, страните по делото не оспорват обстоятелството, че ищецът е членувал в синдикална организация към системата на училищното образование – страна по Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022г., а впоследствие - Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-415 от 28.12.2023г., сключен между представители на Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, като работодатели от една страна, и на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, като синдикати от друга страна. Тези факти се подкрепят и от приетото писмено доказателство - Заповед № РД 04-16/16.02.2023г. на началника на РУО - В.Търново за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, с която е признато правото на ищеца Й. да получи при прекратяване поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование в размер на 11 брутни работни заплати. В този смисъл е и заключението на приетата и неоспорена от ответника СИЕ, видно от която на ищеца е изплатено признатото за дължимо от работодателя обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование в размер на 11 брутни работни заплати в размера им преди увеличението с Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование. Според чл.4 от цитирания КТД, постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите - членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на организациите на работодателите-страни по договора. Съгласно чл.1 от Анекс № Д01-192/10.08.2023г., текстът на чл.27 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269 от 06.12.2022г. се изменя, както следва: „чл.27, ал.1 За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва: 1. Педагогически специалисти с ръководни функции: а) Директор на детска градина, училище, център за подкрепа на личностно развитие и специализирано обслужващо звено – 2082 лева…“, т.е. минималната работна заплата за заеманата от ищеца длъжност до 17.02.2023г. – директор на ОУ „В.Левски“ с. Върбица, е определена в размер от 2082 лв. считано от 01.01.2023г. Съгласно чл.1, ал.2 от цитирания Анекс, осигурените средства от държавния бюджет се изразходват единствено за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно чл.1, ал.3, т.2 от Анекса, индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. На основание чл.50 от КТ, с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, а съгласно чл.50, ал.2 от КТ, колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона. Според чл.51б, ал.1 от КТ, колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите, а разпоредбата на чл.53, ал.1 от КТ повелява, че КТД се сключва в писмена форма, в три екземпляра – по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните. Правилото на чл.54, ал.1 от КТ гласи, че КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, а на основание чл.56 от КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в КТД се прилагат чл.53 и чл.54 от КТ. Правилото е, че клаузите на колективния трудов договор действат занапред, за в бъдеще, но страните по договора може да уговорят друго. Под „друго“ законът има предвид друг момент, друга дата, различна от датата на сключването/ подписването му, от която ще влезе в сила. И обикновено тази друга дата е „задна дата“, т.е. отпреди подписването на анекса, който е неразделна част от подписания КТД от 06.12.2022 г. В чл.27, ал.1 и ал.2 на Анекса изрично е записано, че страните по КТД се договарят за съответно увеличение на заплатите на педагогическите специалисти и на непедагогическия персонал, считано от 01.01.2023г., като именно датата 01.01.2023 г. е „другото“, което са договорили страните по КТД. Разпоредбата на чл.57 от КТ предвижда, че КТД има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора. Съгласно чл.59 от КТ, при неизпълнение на задълженията по КТД искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага. По делото не се твърди и не се установява наличието на основание за недействителност на Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022г. по чл.51б от КТ (КТД) и Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към него, поради което съдът приема, че договорът, ведно с изменението му, обвързват страните по него.

Приетите по настоящото дело писмени доказателства и заключение на СИЕ установяват, че в процесния период от врем ищецът е заемал длъжността директор на ответното училище и има качеството на служител, спрямо когото КТД се прилага. В случая ответникът в настоящото производство спори, че Анексът към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата - считано от 01.01.2023г., се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, какъвто се явява и ищецът Й., както и кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения. Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година (обн. ДВ., бр.66 от 01.08.2023г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката (обн., ДВ, бр.34 от 28.04.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., изм. и доп., чр.76 от 19.09.2017 г., в сила от 1.09.2017 г., изм., бр.8 от 25.01.2019 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. и доп., бр.7 от 24.01.2020 г., в сила от 1.01.2020 г., доп., бр.92 от 27.10.2020 г., в сила от 27.10.2020 г., изм. и доп., бр.12 от 12.02.2021 г., в сила от 1.01.2021 г., изм., бр.77 от 16.09.2021 г., бр.35 от 10.05.2022 г., в сила от 1.04.2022 г., бр.71 от 2.09.2022 г., в сила от 1.09.2022 г., изм. и доп., бр.75 от 1.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г.), е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати, като за педагогически специалист на длъжността „директор“ е предвидена сумата от 2082 лева. Съгласно § 3 от ЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.), Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. По този начин Наредбата, изменяща Наредба № 4, също придава обратна сила, обратно действие на увеличението на работните заплати, освен цитирания по-горе Анекс. Наредбата е издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл.22, ал.9 във вр. чл.22, ал.2, т.18 от Закона за предучилищното и училищното образование и е съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите. Изменението на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023г. също предвижда нови размери на минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023г. Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. Обратното действие като правен институт представлява фикция, по силата на която законодателят постановява настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и свързаното с това забавено увеличение на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с горепосочената Наредба, са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на нормотвореца да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата. Сключването на Анекса към КТД на 10.08.2023г. също е обусловено от забавеното приемането на закона за държавния бюджет за съответната година и съпътстващото го изменение в Наредбата относно заплащането на труда, тъй като КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за служителите от установените в закона. Поради обратното действие на клаузите и разпоредбите, касаещи увеличението на работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в анекса и в Наредба № 4, всички учители и непедагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование – членували в синдикати -страна по КТД, които са с прекратени трудови правоотношения към момента на сключване на Анекса, но са били в трудово правоотношение със съответната образователна институция към 01.01.2023г. до датата на прекратяване на трудовото си правоотношение, независимо от причината за прекратяването, имат право на договорения увеличен размер на възнаграждението, като този увеличен размер се дължи за периода от 01.01.2023г. (началният момент) до датата на прекратяване на трудовия договор на служителя (крайният момент). Именно за този период и ищецът в конкретния казус има право да потърси доброволно изплащане на увеличения размер на трудовото си възнаграждение от образователната институция, в която е работил, сторено от същия със заявление вх. № 17/27.09.2023г. до новоназначения директор на ОУ „Васил Левски“ с. Върбица и със заявление до началника на РУО-В.Търново вх. № РД21- 1480/25.09.2023г. Ако доброволното изплащане му бъде отказано, какъвто се явява и процесният случай, ищецът има право по съдебен ред в рамките на давност от 3 години, съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ, да търси неизплатеното си трудово възнаграждение в договорения увеличен размер.

По изложените съображения относно действието на горепосочените разпоредби от Закона за държавния бюджет, Наредбата и КТД, съдът приема, че договорните клаузи от КТД, предвиждащи увеличение на минималните основните работни заплати за системата на училищното и предучилищно образование, следва да се прилагат и по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищно образование и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД, какъвто е бил и ищецът през периода 01.01.2023г.-17.02.2023г. Ирелевантно е обстоятелството, че трудовият договор на ищецът е бил прекратен, считано от 17.02.2023г., тъй като исковият период е заявен от 01.01.2023г. Прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца преди подписването на Анекса не представлява такъв правопогасяващ юридически факт, който да отнеме правото му да получи увеличение на трудовото си възнаграждение, дължимо за периода м.01.-м.02.2023г. Подобен извод не намира опора нито в КТД, нито в закона.

По изложените съображения, съдът приема, че ищeцът има право да получи предвиденото с Анекса към КТД увеличение на трудовото възнаграждение за процесния период от 01.01.2023г. до 17.02.2023г., поради което предявеният главен иск се явява доказан по основание. От заключението на приетата по делото СИЕ се установява по категоричен начин, че въз основа на увеличението на работната заплата с Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, размерът на дължимото от ответника на ищеца трудово възнаграждение за м.01.2023г. би бил брутно 434, 71 лв., респ. нетно 374, 91 лв., а за м.02.2023г. – брутно 148, 28 лв., нетно 115, 07 лв., като установената разлика за м.01.2023г. – брутно в размер от 56, 20 лв., както и разликата за м.02.2023г. – брутно в размер от 19, 18 лв., не е изплатена на ищеца. Поради това, съдът намира, че предявеният главен иск следва да бъде уважен в пълния му изменен брутен размер от 56, 20 лв. за м.01.2023г. и в пълния му брутен размер от 19, 18 лв. за м.02.2024г., заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху уважената главница, считано от датата на исковата молба – 01.04.2024г. до окончателното й изплащане.

Предвид забраната на чл.243, ал.2, пр.2 от ГПК, съдът не следва да допуска предварително изпълнение на невлязлото в сила решение, доколкото ответното училище се възприема като държавно учреждение.

Предявеният иск с правно основание чл.245, ал.2 от КТ се явява допустим, а разгледан по същество, същият е частично основателен досежно претендирания размер и период.

За уважаване на предявения акцесорен иск следва да се установи освен наличието на главен дълг, така и изпадането на работодателя в забава. В процесния случай ищецът претендира обезщетение за забава за периода от датата на падежа на съответното вземане за трудово възнаграждение до датата на предявяване на исковата молба в съда. Съгласно чл.128, т.2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на чл.245 от КТ предвижда, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. На основание чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Въз основа на изложеното по-горе, съдът приема, че към 01.09.2023г., когато е влязла в сила Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си да изплати на ищеца дължимото увеличение на работната заплата за периода от 01.01.2023г. до 17.02.2023г. На основание чл.162 от ГПК съдът определи, че размерът на дължимото обезщетение за забава върху общата главница от 75, 38 лв. за периода на забава от 01.09.2023г. до 01.04.2024г. възлиза на 6, 01 лв. Поради това, предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен в размер от 6, 01 лв., а в останалата му част – до пълния предявен размер от 11, 29 лв. и за периода от 02.02.2023г. и от 01.03.2023г. до 01.04.2024г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предявеният иск по чл.220, ал.1 от КТ е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен по следните съображения:

От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин и страните по делото не спорят, че безсрочното трудово правоотношение между ищеца и ответника е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, със заповед № РД04-16/16.02.2023г. на началника на РУО гр. В.Търново, с която е наредено на ищеца – директор на ОУ да бъде изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода от 17.02.2023г. до 28.03.2023г. включително. От заключението на приетата съдебно-икономическата експертиза се установява, че ответникът – работодател е начислил на ищеца Й. обезщетение за неспазено предизвестие в брутен размер от 3643, 65 лв. и е изплатил същото в нетен размер от 3245, 28 лв. на 01.03.2023г., като ответното училище не е изплатило на ищеца увеличението на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ след увеличението на работната заплата с Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, възлизащо в брутен размер от 359, 94 лв., нетно - 323, 92 лв. ( при увеличен размер на дължимото по чл.220, ал.1 от КТ - брутно 4003, 56 лв., респ. нетно 3669, 20 лв.). Съобразно разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие в случаите по чл.328, ал.1, т.10 от КТ, какъвто се явява процесният случай, работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. С оглед изложените по-горе мотиви, съдът счита, че всеки учител или непедагогически специалист, който е бил в трудово правоотношение към 1 януари 2023 г., независимо от това, че към 1 август 2023 г. е бил вече с прекратено трудово правоотношение, има право да потърси изплащане на полагащото му се увеличение на основание Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г. първо от директорите на училищата по доброволен път (какъвто се явява и настоящият казус), а след това, ако получи отказ – по съдебен ред в рамките на 3-годишната давност. Увеличението по анекса се отнася за трудовото възнаграждение, получавано от 01.01.2023г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение, респ. и за срока на предизвестието, което служителят реално не е отработил в периода от 17.02.2023г. до 28.03.2023г. поради писмено обективираната воля на работодателя да прекрати трудовото им правоотношение без спазване на предизвестието. При това положение, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца увеличения размер на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ в установения по делото от съдебно-икономическата експертиза брутен размер от 359, 94 лв.

С оглед изложеното дотук, съдът приема, че предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания от ищеца брутен размер от 359, 94 лв., поради което следва да бъде уважен изцяло в изменения му размер, заедно със законната лихва върху него от датата на предявяване на иска – 01.04.2024г. до окончателното му изплащане.

Предявеният иск по чл.224, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият се явява основателен, по следните съображения:

Съгласно чл.224, ал.1 от КТ (изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010г. - изм., бр. 18 от 2011г., обявена за противоконституционна от КС на РБ, бр. 91 от 2010 г. в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176"), при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 от КТ, правото за който не е погасено по давност. Според чл.224, ал.2 от КТ, обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

Правото на претендираното обезщетение се поражда при неизползване от работника по време на действие на трудовия му договор на редовния му платен годишен отпуск, каквато хипотеза в случая е налице. Безспорно се установява от приложената по делото заповед № РД04-16/16.02.2023г. на началника на РУО гр. В.Търново, че ищецът не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск, както следва: за 2021 г. – 54 работни дни, за 2022 г. – 56 работни дни и за 2023 г. – 9 работни дни, поради което работодателят е разпоредил на Й. да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо работни 119 дни. От заключението на приетата и неоспорена от страните СИЕ се установява, че ответникът е начислил на ищеца Й. по реда на чл.224, ал.2 във вр. чл.177, ал.1 от КТ обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в брутен размер от 16 059, 05 лв. и е изплатил същото в нетен размер от 14 453, 15 лв. на 06.03.2023г., като ответното училище не е изплатило на ищеца увеличението на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ след увеличението на работната заплата с Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, възлизащо в брутен размер от 1586, 27 лв. (при увеличен размер на дължимото по чл.224, ал.1 от КТ - брутно 17645, 32 лв., респ. нетно 15880, 79 лв., при възнаграждение за м.01.2023г. - 148, 28 лв. на ден, за 119 дни). Предвид изложените по-горе мотиви, съдът взе предвид, че увеличението по Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, се отнася за трудовото възнаграждение, получавано от 01.01.2023г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение, в т.ч. и за обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, изчислявано по реда на чл.224, ал.2 във вр. чл.177, ал.1 от КТ за същия период от време върху размеря на увеличеното брутно трудово възнаграждение на ищеца за този период. Поради това, съдът счита, че предявеният иск по чл.224, ал.1 от КТ в случая се явява основателен и доказан в изменения размер от 1586, 27 лв. (увеличение от 13, 33 лв. на ден), представляващ неизплатено увеличение върху размера на полагаемия и неизползван от ищеца платен годишен отпуск за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в размер на общо 119 работни дни, поради което следва да бъде уважен изцяло, заедно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 01.04.2024г. до окончателното му изплащане.

Предявеният иск по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № РД04-16/16.02.2023г. на началника на РУО гр. В.Търново, на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.02.2023г. Със заповедта за прекратяване на тпо между страните, работодателят е разпоредил на ищеца да бъде изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование в размер на 11 брутни работни заплати, като такова обезщетение е начислено и е изплатено на ищеца Й. на 06.03.2023г. в брутен и нетен размер от 28 204, 01 лв. От заключението на приетата съдебно-икономическата експертиза, неоспорена от ответника, се установява, че ответникът не е изплатил на ищеца увеличението на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ след увеличението на работната заплата с Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, възлизащо в брутен размер от 4204, 19 лв., нетно – 4204, 19лв. ( при увеличен размер на дължимото по чл.223, ал.3 от КТ - брутно и нетно 32408, 20 лв.). Съобразно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 107 от 2020 г.), при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Страните не спорят, че съгласно чл.31, ал.1, т.2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати при прекратяване на трудовото му правоотношение с предизвестие в случаите по чл.328, ал.1, т.10 от КТ, признато и определено с горепосочената заповед № РД04-16/16.02.2023г. на началника на РУО гр. В.Търново. С оглед изложените по-горе мотиви, съдът счита, че ищецът – като директор на ответното училище, който е бил в трудово правоотношение към 1 януари 2023 г., независимо от това, че към 1 август 2023 г. е бил вече с прекратено трудово правоотношение, има право да потърси изплащане на полагащото му се увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД, формирано на база брутното трудово възнаграждение на ищеца Й. към датата на настъпване на основанието по чл.328, ал.1, т.10 от КТ, на основание Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г. Поради това, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца увеличения размер на обезщетението по по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД в установения по делото от съдебно-икономическата експертиза брутен размер – 4204, 19 лв.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания от ищеца брутен размер от 4204, 19 лв., поради което следва да бъде уважен изцяло, заедно със законната лихва върху него от датата на предявяване на иска – 01.04.2024г. до окончателното му изплащане.

Предявените искове по чл.86, ал.1 от КТ за присъждане на законната лихва за забава върху обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ, върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ и върху обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ от датата на падежа на тези вземания до датата на исковата молба, са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите се явяват частично основателни досежно размера по следните съображения:

Въз основа на приетата СИЕ се установява по безспорен начин, че ответникът не е начислил и не е изплатил на ищеца Й. дължимото увеличение върху обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ (359, 94 лв.), обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ (1586, 27 лв.) и обезщетението по по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД (4204, 19 лв.), на основание Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, вследствие на което е изпаднал в забава. Въз основа на изложеното по-горе, съдът приема, че към 01.09.2023г., когато е влязла в сила Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за изплати на ищеца дължимите увеличения върху трите посочени обезщетения. Въз основа на заключението на приетата СИЕ и на основание чл.162 от ГПК съдът определи, че размерът на дължимото обезщетение за забава върху главница от 359, 94 лв. за периода на забава от 01.09.2023г. до 01.04.2024г. възлиза на 28, 68 лв., върху главницата от 1586, 27 лв. за същия период от време – 126, 43 лв., а върху главницата 4204, 19 лв. за посочения период – 335, 09 лв. Поради това, предявените искове по чл.86 от ЗЗД следва да бъдат уважени в тези размери и за този период от време, а в останалата им част – до пълните предявени размери съответно от 50, 74, от 221, 14 лв. и 586, 12 лв., както и за периода от 17.02.2023г. до 01.09.2023г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията, предявена от ищцовата страна на основание чл.78, ал.1 от ГПК, за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от исковете, а именно – размер на 665 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съдът следва да уважи претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение (900 лв.) съразмерно на отхвърлената част от исковете – в размер от 45 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът следва да задължи двете страни да посочат банкови сметки за заплащане на присъдените им суми.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГОРС дължимата ДТ върху уважените размери на исковете общо в размер на 368, 17 лв., сумата от 250 лв., представляваща платено възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от гореизложеното, съдът