Решение № 10672 от 2.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 52137/2025 г.

дело № 20251110152137 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Образувано е по искова молба на М. Х. М. срещу „С“ ООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно чрез отмяна на Заповед № ••••/23.09.2025 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „управител на кино“ при ответника, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ. В исковата си молба ищецът М. Х. М. твърди, че по силата на трудов договор № •••• от 05.11.2024 г. работи на длъжност „управител на кино“ с код по НКД: ••••-••••• на пълно работно време от 8 часа дневно или 40 часа седмично, считано от 08.11.2024 г. Във фирмата била въведена системата „M-files“, която позволява на служителите да подават, изпращат и получават по електронен път молби за отпуск, болнични листове, връчване на командировъчни и други заповеди от страна на работодателя към служителя и обратно. Работното място съгласно трудовия договор е гр. В, кино „С“, намиращо се в ГМ с адрес - ул. •••. Ищецът твърди, че на 23.09.2025 г. в 14:38 часа от работодателя му била връчена срещу подпис на хартия Заповед по чл. 193 КТ за искане за даване на обяснения за период от 31.07.2025 г. – 03.08.2025 г. , в която не бил отбелязан час и дата за получаване. В заповедта било записано, че обясненията могат да се дадат до 18:00 часа в същия ден. На 23.09.2025 г. ищецът се явил на работа във влошено здравословно състояние, но не е бил допуснат до работното си място от работодателя, като му било разпоредено да напусне обекта. На 24.09.2025 г. ищецът посетил лекар, който му е издал Болничен лист № ••••••••• от 24.09.2025 г. за временна неработоспособност за периода от 23.09.2025 г. до 26.09.2025 г., като същият бил изпратен на работодателя по електронна поща. Сочи, че на същата дата – 24.09.2025 г., в 11:52 ч., получил по електронен път Заповед № ••••/23.09.2025 г. за дисциплинарно уволнение, като поддържа, че релевантният момент на прекратяване на трудовото правоотношение е този на връчването. Обжалва заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение като незаконосъобразна, поради наличие на предварителна закрила по чл. 333 КТ, нарушение на реда за връчване, липса на надлежно подписана заповед, както и липса на извършено дисциплинарно нарушение. Твърди също, че към момента на връчване е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Претендира съдебни разноски. В отговора на исковата молба ответното дружество „С“ ООД изцяло оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че издаденият болничен лист е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на изискванията на Наредба за медицинската експертиза. Оспорва ищецът да не е бил допускан на работа на 23.09.2025 г., като твърди, че ищецът е работил през целия ден на 23.09.2025 г., включително е изпълнявал трудовите си задължения на работното място, за което представя и фиш за работна за начислено и изплатено в пълен размер дневно брутно трудово възнаграждение. Поради това сочи, че към този момент не е била налице временна неработоспособност. Оспорва ищецът да се ползва с предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.1 КТ, тъй като болничният лист от 24.09.2025 г. бил отменен с Решение на ЛКК № ••••/13.11.2025 г. Твърди, че ищецът бил осигурен като работещ за същата дата, като работодателят е подал съответните данни към НАП, поради реално положен труд. Ответникът навежда, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно със заповед за дисциплинарно уволнение, връчена на 23.09.2025 г., първоначално отказана от ищеца, а впоследствие получена по електронен път. Докато ищецът бил на работа на този ден, работодателят направил опит да му връчи лично срещу подпис заповедта за уволнение, като след като текстът бил изчетен изцяло пред ищеца, той изрично отказал да я получи. В този момент настъпил момента на прекратяване на трудовото правоотношение в съответствие с чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Поддържа, че преди налагане на дисциплинарното наказание е изпълнил изискванията на чл. 193 КТ, като изискал писмени обяснения от ищеца за неявяване на работа в четири последователни работни дни – 31.07.2025 г., 01.08.2025 г. и 02.08.2025 г. Твърди, че ищецът не се е явявал на работа в посочените дни, без да има разрешен отпуск или друга уважителна причина, като впоследствие е признал това поведение и е заявил, че се е намирал извън страната. Оспорва твърденията за уговорена дистанционна работа, като поддържа, че такава не е договорена нито писмено, нито устно, и че мястото на работа е било конкретно определено съгласно трудовия договор. Излага, че неявяването на работа в четири последователни работни дни съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и обуславя законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Поддържа, че искът за възстановяване на работа е неоснователен, тъй като е обусловен от иска за отмяна на уволнението. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът М. Х. М., редовно призован, се явява лично и с адв. Г.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и депозираната на 05.05.2025 г. молба – становище. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Изразява становище, че в хода на производството били събрани множество доказателства, от които се установявало, че уволнението на ищеца било незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която развива допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените оспорвания. В съдебно заседание ответникът „С“ ООД, редовно призован, се представлява от управителя на дружеството Б. И. и адв. Б.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и депозираната на 15.04.2026 г. молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като необосновани и недоказани по съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни мотиви за основателност на наведените искания и възражения. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че през процесния период между тях съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ••••/05.11.2024 г., сключен на основание чл.70, ал.1 от КТ със срок на изпитване в полза на работодателя и във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ – за неопределено време, с който ищецът приел да изпълнява длъжността „управител на кино“ с код по НКД: ••••-••••• на пълно работно време от 8 часа дневно или 40 часа седмично, считано от 08.11.2024 г. За място на извършване на робата страните определили С ООД в звено К. М.. Работата се извършвала ПРИ ПЪЛНЕ РАБОТЕН ДЕН - с продължителност 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3209.84 лева. Видно от отбелязване в трудовия договор ищецът постъпил на работа на 08.11.2024 г. С доклада по делото, изготвен по реда на чл.312 ГПК, съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение, считано от 05.11.2024 г., като ищецът е заемал длъжността „управител на кино“ с код по НКД: ••••-••••• на пълно работно време от 8 часа дневно; както и че е изпратено имейл от ищеца до ответника, относно уведомяването за издадения болничен лист, че е налице неявяване четири последователни работни дни - за периода 31.07.2025 г. до 03.08.2025 г. на работното място в к.к. К на ищеца Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността „управител на кино“ с код по НКД: ••••-••••• в С ООД в звено К. М., основните функции и задължения на ищеца били следните: ръководи поверения му обект и отговаря на зададени стандарти на компанията. Отговаря за целия документооборот да е законосъобразен и в съответствие със правилата за работа в дружеството; Ежедневно управление на целия търговски процес в киното и менажиране на персонала; Следене и работа с техниката в обекта (киномашини, рекламни видео стени, системи за достъп, търговски и счетоводни програми и други.); Участва в определянето и изготвянето на месечни „КРІ" показатели и търговски цели на целия персонал; Работи ежедневно за постигането на заложените персонални и системни цели; Следи за всички парични потоци и операции и това, всичко да бъде изрядно завеждано и изписвано през счетоводната „Colibri" и търговската „Positive Cinema" система; Следи за планирането, заявяването, доставката, заприхождаване и изписване на стоките и материалите в киното; Извършва ежеседмични планови инвентаризации на стоките и материалите; Извършва непланови (внезапни) инвентаризации и ревизии; Намира своевременно решение при възникнали казуси с клиенти и/или персонал; Организира качественото обслужване на клиентите; Дава предложения до ръководството за процеси, които да подобрят и облекчат дейности в работата; Изготвя мотивирани предложения за поощрения или наказания на служител. Извършва оценка на работата на служители, които са в края на изпитателния срок и дава предложение за прекратяване или продължаване на трудовоправинте взаимоотношения;Организира подбора на кандидати, провеждане на интервюта, назначаване и освобождаване на служители в обекта; Управителят е материално отговорно лице на поверения им обект и отговоря за всички материални активи и стокови запаси. Той отговаря за своевременното внасяне на касовите - наличности в банковата сметка на дружеството и/или организира инкасирането им със специализирана инкасо фирма. Отговорност за изготвянето на ежемесечни работни графици на всички служители в киното. В ежедневната работа позицията е пряко подчинена на управителя на дружеството; При изпълнение на длъжността се осъществяват организационни връзки и взаимоотношения с отдел маркетинг и реклама, счетоводство и ТРЗ, отдел техническа поддръжка и управителите на дружеството. Във финансовосчетоводно отношение УПРАВИТЕЛ-КИНО е подчинен на главния счетоводител; При възникнали казуси и ситуации извън компетенциите на Управител-кино рапортува до преките му ръководители; На УПРАВИТЕЛ-КИНО са подчинени всички служители в киното: Заместник управител кино; Хигиенист-разпоредител, както и хигиенист; Касиерразпоредител, както и касиер, както и разпоредител. От приетата декларация относно въведената електронна система за електронни трудови досиета, заявления за отпуски, командировки и др. вътрешни процеси се установява, че М. Х. М., като управител на кино е запознат с въведената в предприятието на работодателя С ООД единна Електронна система за управление на трудови досиета, отпуски и болнични „M-Files", която позволява подаване на молби за отпуск по електронен път през системата, тяхното одобрение и/или неодобрение, календар на отпуски и болнични, съгласен/на съм да получавам писмено разрешение от работодателя за ползването на всякакъв тип отпуск по електронен път чрез въведената електронна система, включително и на служебния си е-мейл адрес: съм наясно с възможността да подавам електронно молба/заявление за прекратяване на трудовоправните взаимоотношения, като електронната молба заявление следва да се приема и да има сила на „молба за прекратяване на трудов договор" по смисъла на КТ и НРВПО; съгласен/на съм да получавам всякакви други уведомление, заповеди, указания, известия, обявления и др. подобни чрез портала на електронната система и генерирани от работодателя с помощта на последната, включително и съобщения във връзка с това на е-мейл; давам изрично съгласие разменената кореспонденция/документи да бъдат съхранявани само на електронен носител; Не се противопоставя на това „С" ООД, като работодател, да си запази правото по всяко време да се откаже от ползването на посочената електронна система или независимо от същата да приема/получава и/или връчва всякакви документи от/на служителя на хартия в писмена форма. По делото е представен болничен лист № ••••••••••, издаден на 24.09.2025 г., с който на ищеца бил разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване – остра инфекция на горните дихателни пътища, считано от 23.09.2025 г. до 26.09.2025 г. или общо 3 календарни дни, който видно от приложената разпечатка е изпратен на работодателя на 24.09.2025 г. От Решение на ЛКК № ••••/13.11.2025 г. се установява, че издаденият на ищеца болничен лист бил обжалван от работодателя и е отменен от ЛКК, след което е издаден нов болничен лист № ••••••••••• от 19.02.2026 г. за периода 24.09.2025 г. – 26.09.2025 г. Представено е искане за писмени обяснения от 12.09.2025 г. връчено при отказ на ищеца, който отказ е удостоверен от свидетелите К.С. и А.Ц.. От ищеца на 22.02.2025 г. в 14.38 ч. е изискано обяснение от управителя на ответника, за това, че на 02.08.2025 година било установено от него и от другия управител Я.Д., както и от супервайзера Г.Г., че на 31 юли, на 01 август и на 02 август не се явил на работното си място. В този период бил командирован за 14 дни да управлявате киното, което дружеството стопанисва в к.к. К. Оставил служителя Д.М. да обслужва сам клиентите и допуснал непознато лице да продава на касата от името на дружеството. След като констатирали неговата самоотлъчка му изпратил лично съобщение къде е и защо три дни го няма на работното място. Ищецът не получил съобщенията. На 03.08.2025 около 10:30 получил и прочел съобщението в WhatsApp и до около 13:35 часа нямало отговор. В 13:35 на същата дата ми изпратихте съобщение, че си „уреждате идването в София" и си оправяте нещата с квартирата". На 03.08.2025 година също при проверка беше установено, че вие продължавате да не се явявате на работа и сте се самоотлъчил. При това командировал друг служител, за да не затвори обекта, тъй като било невъзможно да бъде обслужван само от един служител. Едва на 04.08.2025 в късния следобед се свързал с управителя и му казал, че „пътувате към К". В последващ личен разговор с вас научил, че ищецът в този период бил извън пределите на държавата на екскурзия с негови приятели. Писмените обяснения да бъдат предадени до 18:00 часа на 22.09.2025 г. Депозирани са на 22.09.2025 г. писмени обяснения от М. М. Управител С В, относно периода 31.07.2025-03.08.2025. За целия летен период включващ датите 13.06.2025- 09.09.2025 имали устна уговорка, че ще съдейства за осъществяване на дейността на киното в К. През същия период изпълнявал и поетите ангажименти и в киното в град В. Всички уговорки за това, на кое място да присъства физически били устни, като му била предоставена оперативна самостоятелност от страна на управителя на дружеството. Устни били и уговорките за продължителност на работното време, работата от разстояние и използването на почивни дни. Устната уговорка включвала ангажимента да съблюдавам едновременно дейността на кината в К и В - дейност, която предполага дистанционна работа. От постъпването му на работа до дaта 22.09.2025 броят на почивните дни, които използвал, са много по-малко от тези, които му полагали на седмична база. Броят дни на работните часове също надвишавал средноседмичната база. Именно в рамките на уговорената самостоятелност взел решение да почива в дните 02.08-03.08.2025-събота и неделя, като в дните 31.07.2025- 01.08.2025 координирал дистанционно работа в кината. Включително в ранните часове 31.07.2025 бил на обекта в К. За целия период всички служители в К и В били уведомени предварително, че ще отсъства. От Заповед № ••••/23.09.2025 на Б.Н.И., като управител и представляващ „С" ООД, се установява, че на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 188, т. 3 от КТ и след покана да представи писмените си обяснения съгласно чл. 193 от КТ уволнява М. Х. М., за това че: за периода от 31.07.2025 г. до 03.08.2025 г. (включително) не се явява на работа в течение на повече от два последователни работни дни - основание за дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. В горепосочения период работникът бил командирован в к.к. К, където да управлява киното, което било стопанисвано от работодателя. Същият бил поканен с Покана от 22.09.2025 г., връчена на 22.09.2025 г. да представи писмените си обяснения за извършеното дисциплинарно нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ. На 22.09.2025 г. М. Х. М. представил писмени обяснения, в които сочи, че за периода 13.06.2025 г. - 09.09.2025 г. е съществувала устна уговорка, че ще съдейства за осъществяване на дейността на киното в К. През същия период изпълнявал и поетите ангажименти и в киното в град В. Според работника всички уговорки за това, на кое място да присъства физически били устни, като му била предоставена оперативна самостоятелност. Работникът твърди също така, че имал устни уговорки за продължителност на работното време, работа от разстояние и използването на почивни дни. Работникът твърди, че от постъпването му на работа броят на почивните дни, които е използвал, били много по-малко от тези, които му се полагат на седмична база. Ето защо, в рамките на уговорената самостоятелност, взел решение да почива в дните 02.08-03.08.2025 - събота и неделя, а за дните 31.07.2025- 01.08.2025 координирал дистанционно работа в кината. След като се запознал с писмените обяснения на М. Х. М., работодателят не приел същите по следните мотиви: нямало как да се приеме, че работникът разполага с оперативната самостоятелност да определя ползването на годишния си отпуск. Съгласно императивната разпоредба на чл. 173, ал. 1 от КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Съгласно практиката на ВКС няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение на работодателя. Липсата на писмено разрешение на работодателя за ползване на поискания от работника отпуск означава, че неявяването на работа за повече от два последователни работни дни представлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 1 КТ - в този смисъл Решение № 2/26.02.2016 г. по гр.д. № 3546/2015 г. на ВКС, III ГО. Между работодателя и работника не съществували устни уговорки за работа от разстояние, продължителност на работното време и използването на почивни дни. Условията и редът за работа от разстояние задължително се уговаряли в колективен или индивидуален договор - чл. 107 3, ал. 2 и 3 КТ. В случая в индивидуалния трудов договор на М. Х. М. не бил уговорен подобен режим на работа. Поради това трудовото правоотношение, възникнало с Трудов Договор № ••••/05.11.2024 г., се прекратява, считано от 23.09.2025 г. На лицето М. Х. М., следвало да се изплати обезщетение, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, за неизползван платен годишен отпуск. За 2024 година, от датата на назначаване до края на календарната година работникът имал право на 3 (три) календарни дни отпуск. За 2025 година работникът имал право на 15 работни дни платен годишен отпуск, към датата на прекратяване. След влизане в сила на настоящата заповед М. Х. М., дължал на работодателя „С" ООД, ЕИК •••••••••, обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение на работника, в размер от две брутни трудови възнаграждения. Заповедта е подписана с електронен подпис от издателя си. На основание чл. 10 от Трудов договор № ••••/05.11.2024 г., настоящата заповед се връчи на работника М. Х. М., на 23.09.2025 г. на електронния адрес за кореспонденция: ••••••••••@yahoo.com •••@•••. Липсва подпис за работник. По делото е представено от ответника заверено копие на Заповед № ••••/23.09.2025 на Б.Н.И., като управител и представляващ „С" ООД за прекратяване на трудовото правоотношение на М. М., в което с ръкописен текст е изписано, че на 23.09.2025 г. е направен опит за връчване на заповедта на М. Х. М., но той отказал, който отказ е удостоверен с подписите на двама служители К.С. и А.Ц.. Заповедта била изчетена на служителя. По делото е представена Заповед от 11.07.2025 за командировка в страната, с която М. Х. М. е командирован за периода 28.07.2025 г. до 10.08.2025 г. да изпълнява длъжността си по трудов договор в търговски обект лятно кино „С - К", находящо се в град К, ул. „Б" № ••, общ. Ц, обл. Б, като осъществява продажби на билети, храни и напитки, съвместно с друго командировано длъжностно лице, да проверява валидността на входните билети на зрителите, да извършва ежедневна отчетност на приходите от продажби на стоки и услуги, да отчита фискалното устройство и картовия терминал, като подготвя ежедневен отчет за продажби и постъпилите парични средства. Ежедневно да инкасира приходите от продажби, като ги внася в банковата сметка на фирмата, чрез И.П. офиса, находящ се срещу киното. За времето на командировката мястото на работа на командирования служител е лятно кино С - К“, находящо се в град К, общ. Ц, обл. Б, ул. „Б" № ••. За времето на командировката се определя следното работно време на служителя: всеки ден от 19:30 часа до 01:30 часа 5 работни дни седмично в дните понеделник, четвъртък, петък, събота и неделя. При започване на командировката, служителят да се яви в търговския обект не по-късно от 17:00 часа на 28.07.2025 г., за да приеме търговския обект от предходно командированите служители. Командированият има право на пътни и дневни пари съгласно Наредбата за командировките в страната за сметка на работодателя. Квартирни пари не се заплащат на служителя, тъй като работодателят е наел частна квартира за нощувки на служителите, обслужващи киното за целия сезон. Представено е писмо от 31.07.2025 г. от ищеца до друг служител на дружеството – М. В.-К., относно периода на командировката на М. М., като писмото е със заглавие Командировка К и в него е посочен график от 28.07.2025 г. до 10.08.2025 г. за М. М.. Представени са преводни нареждания от 27.07 и 28.07, с които М. М. е превеждал дневен оборот на кино К в полза на С ООД. От приобщените констативни протоколи за самоотлъчка се установява, че за периода 31.07.2025 г. до 03.08.2025 г. М. Х. М., на длъжност „управител кино" в „С“ ООД, ЕИК •••••••••, не се явил в мястото си на работа лятно кино С К – гр. К, ул. Б № •• и не е полагал труд за работодателя през този период. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели. От показанията на разпитания по делото свидетел Я.Т., се установява, че са приятели с М. и имат ежедневна комуникация. Знаел за проблемите му с работодателя, тъй като той бил човекът, с когото М. бил през м. август и знаел за отсъствието му. Той организирал това пътуване, на което бил и М. - на музикален фестивал в К. Свидетелят бил във В, когато връчили на М. молбата за даване на обяснение и го посъветвал за това какво да напише в нея. Знаел, че няколко пъти е бил в К, че управлява киното тям, но никога М. не му бил споменавал да е командирован. Били го викали и във В, не било нормирано кога точно да ходи. Често се е случвало да работи всеки ден, 7 дни в седмицата включително и дистанционно. През цялото време, когато не бил на работното си място, гледал камерите в киното, за да видел как се случват нещата и координирал доставки и служители, кой къде да отиде, тъй като салоните на киното били разделени на две места. Посещавал работното му място, което се намирало във В. Имало една стая, в която имало бюро на което трябвало да работи, но всъщност той обикалял цялото кино и координирал работата. Ходил между салоните и помагал на каса. Отговарял и за доставките и други неща, като управител на киното. Оставал да нощува в К в квартира с други негови колеги, които работили в киното в К. На 31.07. М. бил в К и неговият колега М го закарал в Б , с лед което неговият колега Косьо го взел от „Лукойл“ на кръговото в Б и го закарал при свидетеля в София от където тръгнали за К. Дните, в които били в К били дни, в които М. почивал, но не било отпуска, защото той имал самостоятелността, да работи когато прецени. Той заслужил тази почивка, защото повече от 10 дни работил. Имало проблем със системата за отпуски, защото нямало покритие. На 22 или 23.09 му връчили искане за обяснения за отсъствието, в което имало срок до 17:00 ч. Няма информация по-рано да са били правени опити да му бъде връчено искане за даване на обяснения. На следващия ден М. отишъл на работа, но работодателят му казал, че не трябва да е там и му ограничили достъпа. Не бил споделял да му връчвана заповед за уволнение. От показанията на свидетеля К.С. се установява, че до 01.09.2025г. бил служител на „С“. Познавал М. от момента, в който отворили киното във В - около м.12.2024 г. и ищецът бил управител на обекта. Свидетелят бил на позиция оперативен директор на всички кина и бил пряк ръководител на М.. Работното му място било в гр. София, но не в конкретно кино. М. бил управител на киното във В, а свидетелят отговарял за всички кина. Всички управители рапортували на него, като пряк ръководител. Нямало установен начин на рапортуване. М. бил командирован в киното в К. Управителят Б пуснал по имейл план, който има желание да кандидатства, като М. бил ентусиазиран той да се заеме, да прави графици и да бъде човекът, който се занимава с това нещо, за да разнообрази работното си място. Предложението било пуснато по имейл, общ до всички. Всичко което минавало през фирмата било легитимно със Заповед и се изпращало, както по имейл, така и на хартия. На М. му било казано, че трябва да разпише Заповед, но той приел това за формалност и не я разписал. На 11.07.2025г. на място в киното във В му беше връчена и аз бях там, но той не я разписал. Свидетелят и А.Ц., който бил служител на „С“ удостоверили отказа. М. заминал в командировка, която продължила 2 седмици - от 28.07.2025г. в киното в К. Първият му работен ден бил 28.07.2025г. Следващите дни 29-30.07. били почивни, а след това има 4 дни, в които не се явил на работа от 31.07.2025г. - 03.08.2025г., като по Заповед бил на работа. Отсъствието му се отразило на работата, защото било трудно обслужването, нямало залепени афиши и имало работа, която трябвало да свърши той. Имало един човек там, който вършел почти цялата работа. М. на 4-ти се върнал на работа. Не бил уведомил, че ще отсъства, дори и по телефон нямало връзка с него. Свидетелят уведомил Б управителя на фирмата, че М. не се явява на работа. Разбрал, че не се явява, защото бил в киното в К от 28 до 31.07. Бил на връчването на 11.07. във В, а след това от 28.07. до 31.07. отишъл в К. Нямало практика да се работи извън работното място във фирмата. Винаги се работило на място в киното, в случая във В и в К. Никой не си позволявал да преправя графици и да прави нещо по тях. В К имало квартира, която фирмата заплатила за целия период. Заповедите били връчвани електронно и на хартия. Свидетелят присъствал на връчване на М. от страна на работодателя на писмени искане за обяснение относно неявяването му на работа през тези четири работни дни на 12.09 и заедно с А. го разписали като свидетели, че той отказва. Присъствал и на връчване на заповед за дисциплинарно уволнение за неявяването му на работа за четирите работни дни на 23.09.2025 г. Отново били с А. и М. отказал да се разпише и те като свидетели се разписали за това нещо. Документите били прочетени на М. и той отказал да ги подпише. От показанията на свидетеля Г. И.И. се установява, че е служител на ответника като управител кино в гр. П. Познавал М. от началото след отваряне на киното – м.11-12.2024 г. М. бил командирован през лятото в киното в К от 28.07. Имало график кой кога трябвало да ходи. Свидетелят също бил командирован през лятото. Заповедите се връчвали по имейл и на хартия. По принцип командировките били за по две седмици, когато били през лятото. На 31., 01., 02. и 03. - четири дни подред, били работни дни за него, но го нямало. От 2017 г. свидетелят работил в тази фирма и не бил чувал и не знаел някой да е работил дистанционно, тъй като управлявали сложен процес. Когато имало проблем в киното следял камерите, но не постоянно. Били на ненормирано работно време – на график, тъй като всяка седмица прожекциите по различно време се излъчвали. Свидетелят посочва, че никога не е работил от вкъщи и не е оставал след работно време. Сам си правил графиците на работа, но ако имало нещо се чували с колегите и се коригирал. Имало график и за К и М. се занимавал с него, който се одобрявал от работодател не можело да си правят своеволия. Недопустимо било да има прожекция в салона, който управлява и той да не е на обекта. Свидетелят бил командирован в периода от 27.07. до 06.08. в К, с колегата Г.Г.. Имало да се свършат някои неща, като ремонтни дейности, които се правили периодично, защото цяла зима обектът бил открит обект, сняг, вятър. Имал заповед за командировка и спал в квартира, осигурена от работодателя. Съдът кредитира показанията на К.С. и Г. И като обективни, последователни, подробни и логични по отношение на всички релевантни факти. Обстоятелството, че през процесния период, а и след уволнението на ищеца са били служители на ответника, не е основание само по себе си за дискредитиране на техните показания. Към момента на изслушването им К.С. не работи в ответното дружество, за да се приеме, че са заинтересовани в полза или във вреда на някоя от страните по делото. Думите им, освен че не си противоречат по основните спорни обстоятелства, напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че двамата са били служители на ответника им е дало възможност да придобият преки впечатления както от конкретните трудови функции, изпълнявани от ищеца, така и от всички подробности около прекратяването на трудовото му правоотношение с киното, като съдът няма основание да смята, че при свидетелите липсват способността и желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Я.Т. в частите, с които същите преразказва какво му е споделял ищеца, доколкото свидетелските показаният трябва да се базират на лични и непосредствени впечетления, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора в полза на ищеца, предвид близките им приятелски отношения. По делото са събрани и неотносими към правния спор писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ Съгласно чл.344, ал.1, т.1 КТ, работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая уволнението е извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ без предизвестие, като спорно поделото се явява обстоятелството кога на ищеца е била връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, с оглед възражението по наличие на предварителна закрила по чл. 333 КТ. В тази връзка ответникът следва да докаже факта на връчване на писменото заявление за прекратяване на работника. Трудовите договори се прекратяват при наличие на предвидени в закона основания за това. Същите са изчерпателно изброени в Кодекса на труда и само с друг закон могат да се създават специфични такива за прекратяване трудовите правоотношения с някои категории служители. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено. В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно упражнено. Последният следва да установи, че ищецът е извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина, попадащо под някоя от хипотезите, визирани в закона, че са спазени процедурните изисквания при налагане на наказанието и че последното е съобразено с тежестта на извършеното нарушение. Правният спор се развива в рамките на наведените от ищеца доводи, при извършване на служебна проверка от съда относно спазването на разпоредбите на чл. 193, ал.1, чл. 194, чл. 195, ал.1 и чл. 189 от КТ. Преди да разгледа спора с оглед разпоредбата на чл. 193, ал.1 от КТ и по същество, съдът следва да изясни спазването на императивните разпоредби на чл. 195 и чл. 194 от КТ. Съгласно нормата на чл. 195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника или служителя, а от друга страна, прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Поради това съдът следи служебно за наличието на задължената форма по чл. 195, ал.1 от КТ на заповедта за дисциплинарно наказание. Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо както към изискването на чл. 193, ал.1 от КТ – преди налагането на наказанието работодателят да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в чл. 194, ал.1 от КТ срокове за налагане на дисциплинарните наказания. Процесната заповед е издадена от компетентен орган и е в рамките на визираните в разпоредбата на чл. 194, ал.1 от КТ преклузивни срокове. Съдът намира, че са спазени и изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ – заповедта е мотивирана, посочен е нарушителят, описано е нарушението, отбелязано е кога е извършено същото, посочени са наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Проверката на законността на извършеното уволнение, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. Страните не спорят относно възникването на трудовото правоотношение със сключването на трудов договор № •••• от 05.11.2024 г. за длъжността „управител на кино“. Същото се доказва и от представените по делото трудов договор. Спорен между страните е въпросът за прекратяването на правоотношението. Ищецът твърди, че узнал за прекратеното трудово правоотношение на 24.09.2025 г., когато получил по имейл заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а ответникът твърди, че същото е прекратено на 23.09.2024 г., за което твърди, че е уведомил служителя при отказ, удостоверен от двама свидетели, като в същия ден заповедта била изпратена и по имейл. Писмените граждански волеизявления, каквото е и едностранното волизявление на работодателя до работника или служителя за прекратяване на трудовото правоотношение, пораждат действие с достигането им до адресата - чл. 335, ал. 2 КТ и по арг. на чл. 13, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 ЗЗД, а нито КТ, нито ЗЗД съдържат правила за определяне времето на изпращането, респ. датата на издаване на заповедта за уволнение. Правната норма на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ императивно регламентира, че моментът на прекратяване на договора е получаване на писменото изявление, от който момент упражненото от работодателя субективно право поражда действие. В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява от датата на издаване – от 23.09.2025 г., което е индиция за връчването и от работодателя в същия ден. Правна уредба за реда на връчване на писменото изявление за прекратяване на трудовия договор липсва, като съдебната практика приема за приложими способите за връчване лично или по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, както и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила в ГПК и правилата по специалния нормативен акт – Закона за пощенските услуги (виж решение № 253 от 12.02.2015 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 7/2015 г.). Първият довод за незаконност на уволнението, изложен в исковата молба, касае наличието на обстоятелства, даващи на ищцата закрила по чл. 333 КТ. Доколкото нарушаването на изискванията на цитираната разпоредба би довело до отмяна на уволнението, без да бъде разглеждан спорът по същество, съдът намира, че първо трябва да се произнесе по това възражение. По отношение на възражението за наличие на закрила поради обстоятелството, че към датата на връчване на заповедта за уволнение М. бил в отпуск за временна неработоспособност, съдът намира следното. Трайно установена и непротиворечива е съдебната практика по въпроса кога важи закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. В същата се приема, че закрилата по цитираната разпоредба има обективен характер и важи само ако работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск към момента на връчване на заповедта за уволнение, респ. предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят не може да уволни работник или служител, който към този момент е започнал ползването на разрешен отпуск, като видът на последния е без значение – платен годишен отпуск, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др. Закрилата обаче е неприложима, в случай че работникът или служителят, макар да е бил в разрешен отпуск според издадения му болничен лист, се е явил на работното си място, не е представил издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест. Щом работникът или служителят е бил на работа към датата, към която се отнася предварителната закрила по цитираната разпоредба, и на работното място му е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. Без значение е дали решението на ЛКК за издаване на болничния лист впоследствие е било отменено. От значение за закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е наличие на разрешен отпуск по болест и ползването му да е започнало. Работникът следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. В тежест на работника е да докаже, че към момента на връчване на заповедта за уволнение е започнал ползването на разрешения му отпуск. Ако служителят се е явил на работа и не е съобщил за заболяване или за разрешен отпуск по болест, работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението (вж. Решение № 9 от 11.02.2021 г. по гр. д. № 1793/2020 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 437 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 1594/2010 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 567 от 13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 63 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 1728/2009 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 197 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 661/2010 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 468 от 10.01.2013 г. по гр. д. № 1621/2011 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 94 от 04.07.2012 г. по гр. д. № 1185/2012 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 182 от 18.07.2012 г. по гр. д. № 1220/2011 г., ІІІ Г.О., ВКС и др.). Поради това неоснователен се явява доводът за наличие на закрила на ищеца на дата 23.09.2025 г., когато същият се е явил на работното си място и не е уведомил за издадено болничен лист, като едва на следващия ден е посетил лекар. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на работодателя представлява частен диспозитивен документ, а в частта, в които с подписите на двама служители удостоверяват отказа на ищеца да я получи, представляват частен свидетелстващ документ. Неоснователно е възражението на ищеца за липса на подпис на издадената заповед, тъй като видно от долния ляв ъгъл същата е положен квалифициран електронен подпис на управителя на дружеството – работодател – Б. И., като по силата на чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ КЕП се приравнява на саморъчен подпис и подписаните с него електронни документи се пр Подписаният частен документ се ползва с формална доказателства сила, тъй като задължава съда да приеме, че автор на изявлението е означеното в документа като автор лице до опровергаването му. Законът - чл. 335 КТ не предвижда изискване отказът на работник да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед, отказът може да бъде установен с всички доказателствени средства. Нужно е свидетелите да могат да установят пред съда изявлението на работодателя за прекратяването и факта, че е достигнало да адресата - Решение № 386 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов. С оглед изложеното следва да се приеме, че заповедта е била доведена до знанието на ищеца на 23.09.2025 г., като той отказал да се разпише, че я е получил, удостоверено с подписите на двама служители К.С. и А.Ц.. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в съобщението и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването. За пълнота на изложението следва де се отбележи, че дори и да не се приеме връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение при отказ за редовно, по силата на чл.8 от ЗЕДЕУУ потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго. Ако страните са уговорили, че се изисква потвърждаване на получаването и не е посочен срок за това, потвърждаването трябва да бъде извършено в разумен срок. Времето на изпращане и получаване съвпадат – чл.9 и чл.10 ЗЕДЕУУ с постъпването му в посочената от адресата информационна система, поради което датата на изпращане – 23.09.2025 г. съвпада и с датата на получаването му от адресата. По отношение на твърдението, че е даден недостатъчен срок за писмени обяснения на служителя: По твърдението на ищеца, че уволнението е незаконно поради обстоятелството, че ответникът-работодател не е предоставил на ищеца разумен срок за даване на писмени обяснения, съдът посочва, че по въпроса относно продължителността на срока по чл. 193 КТ е формирана трайна практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав /Решение № 53/31.05.2017 г. по гр. д. № 2943/2017 г., ІІІ ГО, Решение № 137/02.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г., ІV ГО и др. /. Съгласно същата дали даденият срок е бил разумен и достатъчен, за да осигури реално възможността за даване на обяснения, се преценява с оглед обстоятелствата на конкретния случай и при отчитане на факта, че законът не е въвел формални изисквания за тази процедура. Когато работодателят пряко поиска писмени обяснения, това снема от него задължението за лично изслушване на работника или служителя - но без да променя следващото се от характера на трудовите задължения правило, че обясненията се дават веднага, след като са изискани, и когато са поискани устно, те се дават непосредствено. Затова поначало разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения, който позволява на дисциплинарно уличения, след като се ориентира във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията или отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение, вкл. ако е допуснал нарушението. Работникът или служителят може да даде обяснение - но той не е в положение да доказва. Това следва да се отчита при преценката за разумен срок, тъй като е достатъчно да бъде насочен работодателят към доказателства и факти, които добросъвестно да събере и оцени. Изключение са случаите, при които възможността за даване на съдържателни писмени или устни обяснения в тази връзка е реално обусловена от подготовка, наложителни справки, проверка на документи и пр., отнемащи повече време. Когато работодателят е поискал писмени обяснения за множество нарушения в кратък срок, като по някои от обстоятелствата е имало необходимост от подобни справки, включително поради отдалеченост във времето, от значение е дали писмените обяснения са дадени по всички въпроси и дали са взети предвид преди налагане на дисциплинарното наказание. Макар изискани в твърде кратък срок, ако служителят е изготвил и депозирал пред работодателя си писмените обяснения, изразяващи позицията му по всички твърдения за конкретните нарушения, и ако преди налагането на дисциплинарното наказание тези обяснения са взети предвид, неправилно е да се прилага аналогично разрешението, дадено в установената практика на ВКС за случаите, при които поради недостатъчен срок служителят не е могъл да даде обяснения, такива липсват напълно или са частични не по негова вина. Работодателят може да поиска за различен брой отделни нарушения обяснение да се даде едновременно, като даде един общ срок за депозиране в рамките на дисциплинарното производство. В този случай действието му се преценява с оглед изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, поотделно за всяко от посочените нарушения, вкл. достатъчен ли е бил даденият срок за писмени обяснения във връзка с конкретното нарушение, за което е наложено наказание, а не като цяло. В процесния случай на ищеца е предоставена възможност да даде писмени обяснения на 22.09.2025 г. до края на работния ден. Искането е връчено на служителя на 22.09.2025 г., а обясненията са депозирани на същия ден. Индиция за това, че ищецът е имал достатъчно време да даде обяснения са показанията на свидетеля Ташев, който свидетелства, че отишъл при него и заедно решили какво той да напише като обяснения, като максимално подробно са изложили в писмена форма обясненията на служителя. Съдът не приема за доказано твърдението на ищеца за по-ранното узнаване от работника за искането за даване на писмени обяснения при отказ, тъй като житейски нелогично е първо да е отказал получаването им, а после да ги е приел срещу подпис. При съобразяване на приетите за релевантни в практиката на ВКС обстоятелства при преценка дали даденият срок по чл. 193 от КТ е разумен и достатъчен и с оглед обстоятелствата по процесния случай се налага извод, че работодателят е спазил изискването по чл. 193 от КТ. На служителя е предоставена възможност да даде обяснения за факти, които са му били известни още преди да бъде поканен да изложи писмено своите съображения. Както бе посочено по-горе, когато работодателят е поискал писмени обяснения за множество нарушения в кратък срок, от значение за преценката дали този срок е достатъчен, е обстоятелството дали са дадени писмени обяснения по всички въпроси и дали изложеното от уличения служител е взето предвид преди налагане на дисциплинарното наказание. Макар обясненията да са изискани в кратък срок, след като служителят е изготвил и депозирал пред работодателя си писмените обяснения, изразяващи позицията му по всички твърдения за конкретните нарушения, и преди налагането на дисциплинарното наказание тези обяснения са взети предвид, неправилно е да се счита, че поради недостатъчен срок служителят не е могъл ефективно да упражни правото си на защита. Неоснователни са релевираните от ищеца доводи за неспазване на императивното правило по чл. 193 от ГПК – работодателят е поискал, а работникът е депозирал писмени обяснения. Ето защо съдът приема, че предоставеният срок за писмени обяснения е разумен и достатъчен за излагане обясненията за извършваните нарушения. Липсата на закрила по чл. 333, ал. 1, т.4 от КТ и на пороци в самата уволнителна заповед обуславят разглеждането на спора по същество. По довода, че не е доказано извършването на дисциплинарно задължение, тъй като липсвала командировъчна заповед и имали уговорка да работи във В, като контролира по телефон /дистанционно/ работата на киното в к.к. К. Видно от приложените по делото писмени обяснения на ищеца, същият не отрича обективните факти, че не се е явил на работа на 31 юли, 1, 2 и 3 август 2025 г. Свидетелят Я.Т. потвърди пред съда, че заедно с ищеца са били на музикален фестивал в К в периода 01- 03.08.2025 г., като ищецът тръгнал от К още на 31.07.2025 г. Ищецът бил работил повече от 10 дни и заслужил почивката си, като предупредил колегите си, че ще почива. Нещо повече, при депозирането на исковата молба, служителят не отрича указаните факти, както и не твърди нещо различно в сравнение с писмените обяснения от 22.09.2025 г. Напротив признава неявяването си в мястото на работа, твърдейки, че е престирал труд от разстояние – „в дните 31.07.2025 – 01.08.2025 координирал дистанционно работата“. Преди това посочва н обясненията, че самостоятелно, е „взел решение да почива в дните 02.08.- 03.08.2025“, въпреки че е следвало да се яви на работа и да работи на указаните дати. По довода за липса на командировъчна заповед. По делото е приета връчената при отказ на 11.07.2025 г. Заповед за командировка. Следва да се отбележи, че правната уредба на командироването не предвижда изрично връчване на работник или служител на заповед за неговата командировка. Така Раздел II. Ред за командироване от Наредбата за командировките страната (НКС) е предвидено, че е задължително само издаването на заповед за командироване, без да е установено задължение за изрично връчване срещу подпис (арг. чл. 8, ал. 1 НКС). На следващо място е придадено правно значение на устното нареждане за заминаване в командировка (арг. чл. 8 , ал. 2 НКС), като пораждащо задължение за изпълнение от страна на работника или служителя. Тогава служителят е длъжен да замине в командировка, след който момент, в 3-дневен срок работодателят трябва да издаде заповед за командировка, без да е задължен да я връчва на служителя (арг. чл. 8, ал. 2 in fine НКС). Поради изложеното, за пораждането на задължението на служителя за заминаване в командировка във всички случаи е правноирелевантно връчването му срещу подпис на писмена заповед за командироване. На следващо място дори и да се приеме аргументът на ищеца, че не е бил командирован, като мястото му на работа било във В и дистанционно координирал киното в к.к. К, този факт не променя отсъствието му от работа в процесния период и от киното в гр.В., респ. факта, че не престирал работната си сила за работодателя в периода 31.07.2025 г. - 03.08.2025 г. В заповедта за командировка работодателят изрично е посочил в кои дни служителят е задължен да работи – всеки понеделник, четвъртък, петък, събота и неделя в периода от 28.07.2025 г. до 10.08.2025 г. От тук се установява, че седмичната му почивка е всеки вторник и сряда, т.е. това са датите 29 и 30 юли 2025 г., относно първата полагаща се седмична почивка. Работодателят е посочил и разпределението на работното време през всеки от работните дни – 5 работни часа с начало в 19.30 ч., от където следва, че ищецът е бил задължен да се яви на работа в Лятно кино – К в следните работни дни: 31 юли, 1, 2 и 3 август 2025 г., след като е ползвал непрекъснатата си седмична почивка по чл. 153 КТ в продължение на два последователни работни дни – на 29 и 30 юли 2025 г., след което на 31 юли 2025 г. ищецът е трябвало да се яви на работа, но той не се е явил в продължение на 4 последователни работни дни. По този начин неизпълнението на указаното основно трудово задължение безспорно представлява нарушение на трудовата дисциплина. Като такова то изрично е регламентирано от законодателя в чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение 3 КТ, чиято разпоредба предвижда, че неявяването на работа е нарушения на трудовата дисциплина. За неявяването на работа на ищеца на 31 юли, 1, 2 и 3 август 2025 г. не е налице каквато и да е оправдателна причини, а именно ползването на разрешен му по законоустановения ред отпуск. Несъстоятелни са аргументите на ищеца за работа от разстояние и наличието на оперативна самостоятелност как и от къде да работи и да почива. В трудовия договор на ищеца липсва уговорка на страните за работа от разстояние. Кодекс на труда регламентира възможността страните по трудовото правоотношение да договорят работа от разстояние – чл. 107з – чл. 107п КТ. Разпоредбата на чл. 107з, ал. 7 КТ е императивна „Мястото и характерът на работата от разстояние, условията и редът за осъществяването и се определят в индивидуалния трудов договор“, като по този начин, за да бъде действителен трудовия договор за работа от разстояние, страните задължително трябва да уговорят мястото на работа. Разпоредбите на чл. 107з, ал. 1 и чл. 107и, ал. 1 КТ ограничават свободата на договаряне на страните, сключващи трудов договор за работа от разстояние, като по императивен начин предвиждат, че мястото на работа, съответно и работното място, при работата от разстояние следва да са „извън предприятието“, „извън помещения на работодателя“. В процесния случай страните не са уговаряли място на работа в съответствие с уредбата на работата от разстояние (чл. 107з – чл. 107п КТ), поради което и неоснователен се явява аргументът на ищеца за наличие на такава уговорка. От приетите по делото трудов договор и длъжностна характеристика се установява, че ищецът е пряко подчинен на управителя на дружеството и не разполага с оперативна самостоятелност сам да преценява кога да почива, тъй като страните по трудовото правоотношение не могат по собствена воля да дерогират императивната разпоредба на чл.173, ал.1 КТ повеляваща, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Възможно е в трудовия договор да се уговаря между страните и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, такива обаче не са въпросите за продължителността на работното време и начинът на ползване на платения годишен отпуск. Продължителността на работното време е съществен елементи от трудовото правоотношение. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер. Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/23.10.2012 г. по тълк. д. № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Това право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване. Обусловеността на иска по чл. 334, ал. 1, т. 2 КТ от изхода на спора по предявения иск по чл. 334, ал. 1, т. 1 КТ, предопределя и отхвърлянето на иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответника, който претендира и доказва сторени разноски за процесуално представителство в размер от 3600 лв. – платено на упълномощения адвокат възнаграждение съобразно представено платежно нареждане от 12.12.2025 г. От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на разноските за адвокат, което съдът намира за основателно, отчитайки, че възнаграждението надвишава минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като възмездява справедливо осъществената правна защита при съобразяване обема на извършените от процесуалния представител действия. съобразяване обема на извършените от процесуалния представител действия. В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС (определение № 151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г. на ВКС, III ГО, определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. № 5438/2015 г. на ВКС, IV ГО, определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г. на ВКС, IV ГО, определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на ВКС, III ГО, определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV ГО на ВКС и др.) безпротиворечиво се приема, че минималното възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност се определя сумарно, на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ – общо една минимална месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.Според чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималното възнаграждение по първите два предявени иска – тези с правно основание чл. 344, т. 1 от КТ, е не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. В настоящия случай това е датата 15.12.2025 г., към която минималната работна заплата съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г. е в размер на 1077 лева. В тази насока следва да се съобрази че уговореният хонорар е в размер, по-висок от предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (минималната работна заплата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие), който макар да не обвързва съда, може да служи за ориентир за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, поради което същият следва да бъде намален до сумата от 1077 лева. Разноските, макар и направени в лева, следва да се присъдят в официалната съгласно чл. 4 ЗВЕРБ валута евро, като същите възлизат на 550.66 евро. Ръководен от гореизложеното, съдът