Решение № 46 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Търговище по дело № 1925/2025 г.

Производството е по реда на чл.357 от КТ . Предявени са обективно съединени искове : за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа; за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ; бързо производство по реда на чл.310 т.1 от ГПК. Ищецът – – К. И. К. твърди в исковата си молба, че е в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 189/13.09.1999г. На 17.10.2025г. ищецът и колегите му работили на жп линия между •••••••••• Влаковият прозорец бил от 10:15ч. до 13:10 ч. в междугарие ••••••••••. Работният ден започвал в 8:00ч. и приключвал в 16:45ч. Тяхната обедната почивка е от 12:00 ч. до 12:45ч., но когато работят в прозорец може да работят и без почивка или само с 10-15 минутна почивка. В 14:30 ч. приключили с работата и решили да почиват за 10-15 минути преди да потеглят към ЖПГ- ••••••••••, понеже не били почивали. Именно в почивката обърнали внимание, че има овощна градина на около 200 м. от работното им място. Градината била голяма и не била оградена, изглеждала като безстопанствена от години. Ищецът с колегите си отишли да си откъснат по няколко ябълки. Не са забелязали, че има някой в овощната градина. Г-н Т. В. А. /представящ се за собственик, който в последствие се оказа наемател/ забелязал, че се берат ябълки и се обадил на телефон 112. След като почивката им приключила, ищецът и колегите му продължили с моторен влекач към ЖПГ- ••••••••••, където ги чакал полицейски патрул. Излъчените по различни телевизии репортажи със собственика на овощната градина представят крайно преувеличена случка и дори звучаща абсурдно. Ищецът и колегите му не са носили никакви „чували“, общото тегло на ябълките, които са набрали е 27 кг. Ябълките били претеглени от полицаите. Има съставени 3 протокола за доброволно предаване като общото тегло на ябълките е 27кг. Първият протокол е съставен на колегата А. М. К., в него констатираното тегло на ябълките е 6, 580 кг. Вторият протокол е съставен на ищеца - К. И. К. в него измереното теглото на ябълките е 9, 240 кг. Третият последен протокол е съставен на В. В., в който констатираното тегло на ябълките е 12 кг. Представените в медиите „чували“ са били 3 найлонови торбички с ябълки. Идеята да съберат от тази овощна градина, която изглеждала като безстопанствена им дошла инцидентно. Решили, че не се гледа и, че ябълките ще изгният и затова решили да си наберат. Дори ябълките, които си откъснали били червени, а в репортажите по телевизиите г-н Ангелов бил приготвил безцветни найлонови чували, които били с бели ябълки. След това разбрали, че собственикът на овощната градина всъщност е синът на r-н Т. В. А. – това е г-н Т. Т. В. и са представили в социалните медии и телевизионните медии съвсем различна версия на случилото се, която не отговаря на истината. На ищеца не е дадена възможност да обясни случилото съгласно изискванията на КТ. Разбрал от инж. Н. П., че ще им изпратят бус на 20.10.2025г., с него пътували до ••••••••••. Срещата се провела в голяма зала в присъствието на Ген. директор на ДП НКЖИ-гр. София; Директора на ЖПС-••••••••••; Министъра на транспорта и съобщенията. Обстановката била крайно стресираща. Преди да бъде изслушан ищецът като работник на ДП „НКЖИ, ЖПС- •••••••••• е било решено, че ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Работодателят е длъжен да поиска обяснения по начин, по който работника или служителят да разбере кои негови действия се третират като дисциплинарни нарушения, а също така да следва изрично да посочи, че обясненията се изискват във връзка с дисциплинарно производство, като представи разумен срок за тяхното представяне. Последното е необходим критерий при преценката на работодателя за определяне на наказанието - чл.189 КТ. Но ищецът, както и колегите му не са били извикани да „даваме обяснения“ и да „бъдем изслушани“, а за да се извърши формално процедурата по чл. 193 от КТ. В конкретния случай това изискване – работникът в подходящ, разумен срок да представи обяснения по повод дисциплинарно производство, не е спазено от работодателя, а само и единствено е целено да се предаде форма за формално спазване на процедурата по дисциплинарно уволнение, като се отрази в заповедта, че от работника са изисквани писмени обяснения. Процедурата за събиране на обяснения е опорочена, защото обстановката при която се извърши е враждебна и ищецът е бил стресиран от цялата атмосфера. Ищецът, както и колегите му получили по един бял лист и трябвало в рамките на няколко минути да даде писмени обяснения. Така ищецът нямал възможност да изложи фактите в една спокойна обстановка. А и още преди да пише своите обяснения е разбрал, че вече е взето решение за дисциплинарно уволнение, което допълнително го е притеснило. Дори само на това основание заповедта за дисциплинарно уволнение трябва да бъде отменена, с оглед разпоредбите на чл. 193 ал.2 от КТ. В процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ се излагат доводи, че са нарушени задълженията си по чл. 126, т.9 пред. 3 от КТ „да бъде лоялен към работодателя...и да пази доброто име на предприятието“ , и това представлявало нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 от КТ, във връзка с чл. 187, т.8 предл.2 от К: „...уронване на доброто име на предприятието“. Наложеното наказание дисциплинарно уволнение в случая е незаконосъобразно. Ищецът признава, че действително е допуснал грешка - през интервала за почивка събрал ябълки без разрешението на собственика на градината, но това нарушение, с оглед изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ не съответства на наложеното най-тежко наказание дисциплинарно уволнение. Решението да му се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ е взето под политически натиск, не е съобразен с принос на ищеца като работник. Работодателят не е взел предвид как си е изпълнявал своите задължения през годините, като е работил в предприятието и неговата лоялност. Ищецът членува в синдикат, която е страна по КТД и по-точно: Колективен трудов договор 2024г. между ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ и 1.КНСБ: Синдикат на железничарите в България, 2. КТ „Подкрепа“: Национален железничарски синдикат, Федерация на транспортните работници 3. Съюз на транспортните синдикати в България. Съгласно чл. 83 ал.1, т.З от Колективен трудов договор 2024г. между ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ и 1.КНСБ: Синдикат на железничарите в България, 2. КТ “Подкрепа“: Национален железничарски синдикат, Федерация на транспортните работници 3. Съюз на транспортните синдикати в България: Работодателят се задължава: да не налага дисциплинарно уволнение на синдикални членове преди съгласуване със съответното синдикално ръководство в поделението. Изключение правят случаите на доказани кражби на съоръжения и материали, собственост на ДП НКИЖ; употреба на алкохол и при действия или бездействия, създали предпоставка за причиняване на катастрофа. Във връзка с това задължение на работодателя от заседание, проведено на 24.10.2025г. между Директор на ЖПС-•••••••••• и Синдикати за СЖБ към КНСБ е изразено становище за несъгласие с наложените дисциплинарни наказания „уволнение“. В конкретното заседание на 24.10.2025г. работодателят даже не е уведомил синдикалните представители, че възнамерява да му наложи на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“. В това заседание са обсъдени само наложените дисциплинарни наказания на неговите колеги с дата 22.10.2025г. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което: -да признае за незаконно уволнението със заповед № IV- 22/03.11.2025 г. на Директора на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“- поделение Железопътна секция ••••••••••, ЕИК 1308232430548, с адрес: обл. Шумен, общ. Шумен, гр. Шумен, ул. Гаров площад 1, и да го отмени, на осн. чл.344 ал.1 т.1 КТ; -да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - „••••••••••“ в ДП „ Национална компания железопътна инфраструктура“- поделение Железопътна секция ••••••••••, на осн. чл.344 ал.1 т.2 КТ; -да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на в размер на 11 346 лв., представляващо брутното му трудово възнаграждение за периода от уволнението – 03.11.2025г. до шест месеца, на осн. чл.225 ал.1 от КТ, на осн. чл.344 ал.1 т.3 от КТ, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 14.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати разноските по делото. По реда на чл.214 ГПК е допуснато изменение на иска, а именно увеличение на размера от 11346 лв. на 16984.56 лв. т.е. 8223.62 евро, за обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ. В открито заседание ищецът редовно призован се яви лично и с упълномощен процесуален представител адв. А. Д. Х.-Ч. от АК-Търговище, която поддържа предявените искове, като подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответникът – ДП „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“- ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ-••••••••••, редовно уведомен за исковата молба, подаде в законния едномесечен срок писмен отговор. Счита исковете за допустими, но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, по следните съображения: Със Заповед № IV - 22 / 03.11.2025г. на К. К. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, съгласно разпоредбата на чл. 188, т. 3 от КТ. Най- тежкото дисциплинарно наказание е наложено за това, че на 17. 10.2025г. по време на планувана работа, изпълнявана в условията на „влаков прозорец“ в междугарието ••••••••••, използвайки служебно транспортно средство - моторен влекач АДМ 865, група работници от жп участък •••••••••• при ЖП секция ••••••••••, са напуснали мястото на работа и са навлезли в частен имот - ябълкова градина находя ща се на около 200м. от сервитута на железния път в землището на ••••••••••, общ. •••••••••• и започнали да берат ябълки. Работниците са били облечени с работно облекло с логото на Компанията и действията им били забелязани от собственика на имота, за което същият сигнализирал на тел. 112. Ръководител на работната група е бил ищецът - К. И. К., на длъжност „•••••••••• в ЖП участък ••••••••••, при Железопътна секция ••••••••••. С това си деяние ищецът е нарушил трудовите си задължение по чл. 126, т. 9, предл. 3 от КТ: „да бъде лоялен към работодателя...и да пази доброто име на предприятието ”, представляващо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 от КТ, във връзка с чл. 187, т. 8, предл. 2 от КТ: уронване на доброто име на предприятието ”. Извършеното от ищеца нарушение е извън рамките на вътрешните трудови отношения и е придобило широка публичност, като е отразено в национални и регионални медии и е предизвикало значителен обществен отзвук в социалните мрежи. Нещо повече - големият обществен отзвук и острите реакции в медиите и подигравателните коментари в социалните мрежи, наложиха изявление от Министерството на транспорта, в лицето на Министъра на транспорта и вицепремиер на Р България. Уронването на доброто име на работодателя е налице, тъй като с деянието се постига негативен ефект, изразяващ се в обществено недоверие, подронване на авторитета и негативен публичен образ. С нарушението си работникът е компрометирал своя работодател пред цялата общественост, а това представлява изключително тежко нарушение на трудовата дисциплина, което заслужава най - тежък работодателски укор. В този смисъл уронването на доброто име на предприятието се явява не само като потенциална възможност, а реално настъпил факт с тежки репутационни последици. С оглед на характера и тежестта на нарушението, доверието между страните е необратимо разрушено, поради което запазването на трудовоправната връзка е обективно невъзможно. Несъмнен е факта, че описаното в процесната заповед деяние е извършено от ищеца. Нещо, което той самият не отрича в исковата си молба. От голямо значение е факта, че ищецът - К. К., на длъжност „••••••••••“ в жп участък ••••••••••, при ЖП секция - •••••••••• към ДП НКЖИ гр. София, съгласно длъжностната си характеристика лично ръководи работния процес на работната група и дейностите се извършват под неговото пряко ръководство. Това е дало основание на работодателя, при издаване на заповедта да прецени и отчете неговата завишена отговорност по отношение на работния процес и действията на останалите работници от групата, намиращи се под негово ръководство и в тази връзка извършеното нарушение има още по - висока степен на укоримост. В качеството си на ръководител той е имал задължение да организира и контролира работния процес, да следи за работната дисциплина от подчинените му работници, както и задължение за лоялност и пример за поведение. Вместо да предотврати нарушението е допуснал извършването му и по този начин е компрометирал не само собственото си поведение, но и дисциплината на останалите работници. Спазени са формалните изисквания на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, като на основание чл. 193 от КТ са изискани и дадени обяснения от страна на ищеца. Обясненията са дадени и входирани в деловодната система на ДП „ Национална компания Железопътна инфраструктура“- гр. София, с вх. № ЖИ 34257/ 20.10.2025г. в присъствието на инж. Н. П. Директор ЖП секция ••••••••••. Твърдението, че същите са били дадени в стресираща обстановка са несъстоятелни. Ищецът е можел да поиска да му бъде даден срок, в който да представи писмените си обяснения по случая, но такова искане от негова страна не е направено. По отношение на твърденията изложени в исковата молба, че не е спазено изискването на чл. 83, ал. 3 от КТД, който задължава работодателя да не налага дисциплинарно уволнение на синдикални членове, преди съгласуване със съответното синдикално ръководство в предприятието, същите са неоснователни. Тази клауза от Колективния трудов договор, предвиждаща предварително съгласие на синдикалната организация не въвежда абсолютна материалноправна закрила, а представлява вътрешноорганизационно задължение между страните по него. Нейното неспазване не води автоматично до незаконосъобразност на уволнението, когато са налице тежки нарушения на трудовата дисциплина, засягащи основни интереси на работодателя. Още повече, че в изречение второ на същата алинея са посочени изключения, при които тя не намира приложение. Макар, че извършеното от ищеца деяние не попада в изключенията, тъй като не е извършена кражба на жп съоръжения и материали собственост на ДП НКЖИ, то кражбата на чужда движима вещ, извършена умишлено, представлява деяние с престъпен характер. Нарушението извършено от ищеца е несъвместимо както с трудовите му задължения така и с моралните норми и обосновава налагането на дисциплинарно уволнение, дори да не е привлечен към наказателна отговорност за престъпление от общ характер. Дори да се приеме, че е било необходимо предварително синдикално съгласие, в конкретния случай извършеното нарушение е с висока степен на обществена и работодателска опасност, поради което работодателят е реагирал незабавно с цел опазване на авторитета на предприятието и гарантиране на общественото доверие към железопътния транспорт. Неправилно е разбирането от страна на ищеца, че Колективният трудов договор следва да се възприема като своеобразен „щит“ и „индулгенция“ за деяние с престъпен характер. Редовно призован в открито заседание, ответникът се представлява от упълномощения процесуален представител -гл.юрк. Р. Н., която моли предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни, като подробни аргументи са изложени в писмена защита. Моли да се присъдят разноските на ответника, сторени в съдебното производство. Съдът, след обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата на заповед № 189/13.09.1999г., считано от 13.09.1999г., като ищецът е назначен на длъжност „Ръководител чета-поддържане и ремонт на железен път“ в Поделение ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ •••••••••• към БДЖ. В последствие бил преназначаван на длъжност •••••••••••••••••••• към НКЖИ, ЖП Секция ••••••••••. Към момента на уволнението е заемал длъжност „••••••••••“ в Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, ЖП Секция-••••••••••, ЖП участък- •••••••••• Във връзка с трудово правоотношение на последната заемана до момента от ищеца длъжност - „••••••••••“ е връчена на 23.03.2021г. длъжностна характеристика, където в раздел VII. „Професионална етика“ са уговорени задълженията за работника в т.ч. и „Работникът е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни сведения за него, както и да пази доброто име на предприятието.“ Със заповед № IV-22/03.11.2025г., считано от датата на връчване на заповедта – 03.11.2025г., работодателят – ДП „НКЖИ“-Железопътна секция••••••••••, чрез директор на ЖПС•••••••••• е наложил на работника – ищеца, на осн. на чл. 186 от КТ “Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина...", и чл. 187, т. 8, предл. 2 от КТ: „уронване на доброто име на предприятието", при спазени изисквания на чл. 189, чл. 192, чл. 193, ал.1, във връзка с чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарно наказание „уволнение“, съгл. разпоредбата на чл.188 т.3 КТ и на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратил трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта – 03.11.2025г. Съгласно визираната заповед, на 18.10.2025г. директорът на ЖПС•••••••••• е бил уведомен от инж. Х. Ц. - Директор поделение ,Железен път“ при ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - гр. София, че на 17.10.2025г. по време на планова работа в условията на влаков прозорец в междугарието ••••••••••, придвижвайки се с моторен влекач АДМ 865, група работници от жп участък ••••••••••, при ЖП секция •••••••••• в това число и К. И. К. , ЕГН ••••••••••, са напуснали мястото на работа и са навлезли в частен имот - овощна градина, находяща се на около 200 м. от сервитута на железния път в землището на •••••••••• и започнали да берат ябълки. Работниците са били облечени с работно облекло с логото на Компанията и действията им били забелязани от собственика на имота, за което същият сигнализирал на тел. 112. След като натоварили набраните ябълки на моторния влекач, потеглили и при пристигане на гара •••••••••• били задържани от органите на МВР. На основание чл. 193, ал. 1 от КТ, от Ген. Директор на ДП НКЖИ - гр. София, са изискани писмени обяснения от К. И. К., на длъжност ••••••••••“ в жп участък ••••••••••, при ЖП секция - •••••••••• към ДП НКЖИ гр. София. Писмени обяснения от лицето постъпили и от тях се потвърждава, че в установеното работно време, в което работникът е бил длъжен да изпълнява трудовите си задължения, е извършвал общественоопасно деяние, квалифицирано по текстове от Наказателния кодекс. Работникът е извършил деянието умишлено, с цел неправомерно материално облагодетелстване. След като случаят е оповестен от собственика на овощната градина в медиите и социалните мрежи, извършеното от работника деяние станало достояние на цялата общественост в страната. Извършеното неправомерно действие, осъществяващо състав по текст на Наказателния кодекс, поставя Компанията в неблагоприятна светлина пред цялата общественост, с оглед факта, че работник на ДП НКЖИ си е позволил по време на работа да извърши деяние, което по своя характер е противоправно, обществено укоримо и общественоопасно. Въз основа на тези доводи работодателят приема, че е налице и неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника по чл. 126, т. 9, предл. 3 от КТ: „да бъде лоялен към работодателя...и да пази доброто име на предприятието”, представляващо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 от КТ, във връзка с чл. 187, т. 8, предл. 2 от КТ: „...уронване на доброто име на предприятието ”. В мотивите към заповедта е посочено, че индивидуализирайки нарушението и нарушителя, съобразявайки се с установените факти по случая, разглеждайки ги в тяхната съвкупност и преценявайки субективното отношение на дееца към деянието, тежестта на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, мотивира работодателя да направи извода, че е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения от К. И. К., на длъжност ••••••••••“ в жп участък ••••••••••, при ЖП секция - •••••••••• към ДП НКЖИ -гр. София. Работникът е нарушил основно свое трудово задължение, произтичащо от трудовоправната му връзка с ДП НКЖИ София, ЖП секция - ••••••••••, съгласно нормативната уредба, а именно съгласно чл. 126 т. 9 от КТ - „да бъде лоялен към работодателя, както и да пази доброто име на предприятието“. От установените по случая обстоятелства и изложените в тази връзка мотиви, заключението на работодателя е, че е налице умишлено, виновно неизпълнение от страна на работника на вменените му трудови задължения и че допуснатото нарушение на трудовата дисциплина - „уронване на доброто име на предприятието” е достатъчно тежко, което напълно оправдава прилагането на най - тежкото дисциплинарно наказание - „Уволнение ". Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е издадена от директора регионално поделение на ЖПС-••••••••••, изрично упълномощен от генералния директор на ДП „НКЖИ“- София с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 27.01.2025г., с права да представлява ДП „НКЖИ“, в т.ч. и по т.5 „Да назначава, уволнява и налага дисциплинарни наказания на работниците и служителите в регионално поделение „Железопътна секция ••••••••••”, както и да утвърждава длъжностните характеристики на работниците и служителите в поделението“, което е законосъобразно с оглед разпоредбата на чл.192 ал.1 КТ. Към писмения отговор по делото на около 30 страници са приложени разпечатани съобщения и новини от различни медии и социални мрежи, публикувани в периода от 18.10. до 20.10.2025г., за това, че на 17.10.2025г. 15 служители на ДП „НКЖИ“ са били хванати да крадат ябълки от частен имотовощна гадина, разположена на около 200 м. от железния път, както и че щетите са за над 1000 лв., но тепърва ще се изчисляват точно. В част от публикациите е изложено също, че от министерство на транспорта /министъра на транспорта/ е съобщено, че в понеделник /20.10.2025г./ всички замесени 15 служители ще дадат писмени обяснения, а след това ще им бъдат наложени най-тежките дисциплинарни наказания. Ищецът не оспорва описаната фактическа обстановка в процесната заповед. Видно от писмените обяснения до генералния директор на ДП „НКЖИ“, които е дал на 20.10.2025г., същият сочи действително, че на 17.10.2025г. от 10.15 ч. до 15.10 ч. са работили по делитаж, появила се пукната релса, след смяна на релсата довършили делитажа и приключили около 14.00 ч. В близост имало овощна градина, която не е оградена. Изкушили се и отишли да наберат ябълки. Искрено съжалява за това и се извинява. Готов е да поемат щетите на собственика на градината. Видно от представения протокол за доброволно предаване от 17.10.2025г. ищецът е предал веднага на ЖП Гара –•••••••••• на полицай при РУ-Търговище найлонова торбичка с дръжки, съдържаща плодовеябълки с общо тегло 9.240 кг, които е набрал от градина между ••••••••••. В същия ден – 03.11.2025г. - на връчване и получаване от ищеца на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовия му договор, ищецът е подписал декларация, че не се ползва от закрила от никое от основанията, посочени в ал.1 на чл.333 от КТ. От показанията на разпитаните по делото свидетели – Н. Ц. К. и М. Т. В., които са били в екипа на работа на 17.10.2025г. се потвърждава, че са работили в участъка между •••••••••• и тъй като ненадейно излязла авария , за да я отстранят не са почивали точно по обяд. След като приключили работата по аварията, част от работниците се отдалечили от влекача и отишли до овощната градина. След това тези, които били отишли до овощната градина се върнали от там, както и ищеца, но не са го видели точно какво е носил. Никой не е споделил за конфликт със собственика на овощната градина. Всички се качили на влекача и когато пристигнали на ЖП –гарата в •••••••••• ги чакали полицаите, които били там по подаден сигнал до тел. 112. На 20.10.2025г. всички, които са били в екипа на 17.10.2025г., са били в •••••••••• в Главната дирекция на НКЖИ, където били и генералният директор на компанията, и директорът на ЖПС-••••••••••. В една голяма зала, на една голяма маса раздали на всички работници листи хартия и химикали, за да напишат писмени обяснения по случая. Имало е време за писане. Никой от даващите обяснения работници не е искал по-дълъг срок или да дадат обяснения на спокойствие. На втория ден след даването на писмените обяснения всички ги натоварили на бус след края на работния ден – след 17.00 ч. и отишли в •••••••••• в заседателната зала на ЖПСекцията и им дали заповедите за дисциплинарните наказания. На ищеца заповедта му я дали по-късно, защото тогава – на 22.10.2025г. той отсъствал, бил болен. От показанията на същите двама свидетели се изясни, че ищецът от много години работи в БДЖ, той им е бригадир, изпълнявал съвестно служебните си задължения, не имал конфликти с колеги или с началниците. Срещу ищеца не е имало сигнали и не е имало друг път налагано дисциплинарно наказание. От представеното от ответника лично трудово досие на ищеца се установи безспорно, че за от 2021г. до 2023г. е имал отлична атестация и за 2024г. е имал много добра атестация и до момента никога не е имал налагано дисциплинарно наказание. Съгласно представеното от ответника, издадено от Районна прокуратура-Търговище, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 22.12.2025г. по преписка № 2420/2025г. по описа на РПр.- Търговище, отказано е образуване на досъдебно производство по случая и е прекратена преписката. Видно от мотивите към визираното постановление за отказ да се образува досъдебно производство: При проверката било установено, че К. държал два броя полиетиленови торби с ябълки с общо тегло 9,240 кг, В. държал една полиетиленова торба с тегло 11,720 кг, а К. държал една полиетиленова торба с тегло 6,580 кг, като тези количества били предадени с протоколи за доброволно предаване. Останалите лица били отнели и консумирали малки количества, представляващи по няколко броя плодове. Установените ябълки с общо тегло 27,540 кг били върнати на собственика с разписка. Видно от приложената в материалите по делото служебна бележка, издадена от търговско дружество, стойността на 1 кг ябълки сорт „Флорина“ към релевантния период възлизала на 2,80 лв. с ДДС, поради което общата стойност на установените и възстановени инкриминирани вещи възлизала на 77,11 лв. с ДДС. От правна страна описаното деяние формално осъществява признаците на кражба по чл. 194, ал. 1 НК, тъй като е налице отнемане на чужди движими вещи (плодове) от владението на собственика без негово съгласие и с намерение за противозаконно присвояване, обективирано в изяждането на част от плодовете и отделянето на друга част в торби за задържане и отнасяне. С оглед конкретиката на случая деянието следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Преценката за „маловажност“ се извършва комплексно, като стойността на предмета не е единствен критерии, а се съобразяват всички фактически данни, отнасящи се до начина на извършване, вида и стойността на предмета, вредните последици и данните за личността на дееца. В разглеждания казус предметът на посегателството представлявал плодове (ябълки), отнети в сравнително ограничено количество, като стойността на установените и възстановени инкриминирани вещи възлизала на 77,11 лв., а вредните последици били преодолени чрез връщане на наличното количество на собственика. Начинът на извършване не разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като деянието се развило спонтанно в кратък интервал при изчакване по време на работа, без предварителна подготовка, преодоляване на прегради или други утежняващи обстоятелства. В случая стойността на предмета е значително под посочения законов праг и предметът е възстановен чрез връщане на установените количества на собственика. Предвид това и преписката се прекратява, като материалите се изпращат на Началника на РУ-Търговище за налагане на административно наказание по чл.218б от НК. Въз основа на визираното погоре постановление за отказ да се образува досъдебно производство, на ищеца е връчено на 14.01.2026г. наказателно постановление № 1993-4-1/07.01.2026г. от РУ на МВР-Търговище, за това, че е отнел чужда движима вещ-ябълки с общо тегло 9.240 кг на обща стойност 25.88 лв., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 51.13 евро /100 лв./ Няма спор между страните по делото и от писмените доказателства е видно, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ със заповед от 03.11.2025г. ищецът е член на Синдикат на железничарите в България /СЖБ/. Не е спорно също, че в действащия Колективен трудов договор /КТД/, сключен между работодателя - ДП „НКЖИ“ и синдикалните организации - 1.КНСБ: СЖБ; 2. КТ „ПОДКРЕПА“: Национален железничарски синдикат, федерация на транспортните работници; 3. Съюз на транспортните синдикати в България, е регламентирано в чл.83ал.3, задължение за работодателя: „Да не налага дисциплинарно уволнение на синдикални членове, преди съгласуване със съответното синдикално ръководство в поделението. Изключение правят случаите при доказани кражби на съоръжения и материали, собственост на ДП НКЖИ, употреба на алкохол и при действия или бездействия, създали предпоставки за причиняване на катастрофа.“ Съгласно Протокол № 7 от заседание на страните по КТД в ЖПС ••••••••••, проведено на 24.10.2025г., изразеното становище от председателя на ОСО ЖПС •••••••••• към СЖБ при КНСБ, е несъгласие с наложените дисциплинарни наказания и неспазена процедура по чл.83 ал.3 от КТД. Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че ищецът в резултат на уволнението от 03.11.2025г. и към момента продължава да е безработен. От приетото и приложено по делото писмено заключение по съдебна счетоводна експертиза се установи, че размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за ищеца за един месец е в размер на 2480.76 лв. /1268.39 евро/ , което е формирано от основна работна заплата + клас /ДТВ/+добавка за висше обр .+ време на разположение, а в случай, че се включи и непарично начисление-ваучер за храна в размер на 200 лв., то тогава обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за ищеца за един месец е в размер на 2680.76 лв. /1370,65 евро/. Предвид установената фактическа обстановка, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът достигна до следните правни изводи: Със заповед № IV-22/03.22.2025г., считано от датата на връчване на заповедта – 03.11.2025г., работодателят – ДП „НКЖИ“-Железопътна секция- ••••••••••, чрез директор на ЖПС-•••••••••• е наложил на работника – ищеца, на осн. на чл. 186 от КТ “Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина...", и чл. 187, т. 8, предл. 2 от КТ: уронване на доброто име на предприятието", при спазени изисквания на чл. 189, чл. 192, чл. 193, ал.1, във връзка с чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарно наказание „уволнение“, съгл. разпоредбата на чл.188 т.3 КТ и на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратил трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта – 03.11.2025г. Като фактически основания, които служат за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, посочени в заповедта са: извършеното неправомерно действие, а именно, че на 17.10.2025г. в установеното работно време при напускане на мястото на работа и навлизане в частен имот-овощна градина на около 200 м. от железния път е брал ябълки, което деяние е противоправно, обществено укоримо и общественоопасно. Заедно с колегите си натоварили набраните ябълки на моторния влекач и потеглили за ••••••••••. Както ищеца, така и колегите му били с работно облекло с логото на НКЖИ, забелязани са от собственика на имота, който подал сигнал на тел. 112. След като случаят е оповестен от собственик на овощната градина в медиите и в социалните мрежи, извършеното от работника деяние е станало достояние на цялата общественост в страната. Работодателят е квалифицирал извършеното от работника неизпълнение на трудово задължение „да бъде лоялен към работодателя …и да пази доброто име на предприятието, представляващо нарушение на трудовата дисциплина „…уронване на доброто име на предприятието“. Задължение на съда е служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на материалния закон - такива са изискванията на чл. 193 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за уволнение, чл. 194 КТ относно срока за налагане на дисциплинарни наказания, дори те да не са изрично посочени в исковата молба, с която е оспорена законността на уволнението. /Решение № 301 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2010 г., III г. о., ГК/. Считано от 17.10.2025г. заповедта е издадена от работодателя на 03.11.2025г. в 2-месечния срок от откриване на нарушението. Спазени са законовите разпоредби за дисциплинарно наказващ орган - по чл.192 ал.1 от КТ и за срок за налагане на дисциплинарно наказание –по чл.194 ал.1 предолж.1-во от КТ. За да наложи дисциплинарно наказание /което и да е от трите посочени в чл.188 КТ/, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което следва: 1. най-напред да установи конкретния факт на нарушение на трудовата дисциплина; 2. да определи вида на дисциплинарното наказание; 3. да издаде писмена заповед за неговото налагане и 4. най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. Съгласно чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Установяването на факта на нарушение на трудовата дисциплина изисква установяване на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено. В процесния случай, работодателят е установил конкретния факт на трудовата дисциплина, а именно – извършване на 17.10.2025г. на кражба на ограничено количество плодове без съгласието на собственика, което действие уронва доброто име на предприятието. Съгласно чл.126 т.9 предлож.3-то от КТ, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: „да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието.“ Това задължение е инкорпорирано и в длъжностната характеристика на работника. Неизпълнението на това задължение от работника отговаря на нарушение на трудовата дисциплина, регламентирано в чл.187 ал.1 т.8 от КТ: „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения“. Работодателят е посочил в мотивите си конкретно разпоредбата на чл.187 ал.1 т.8 предлож.2-ро от КТ, а именно: „уронване на доброто име на предприятието“. Ищецът не оспорва конкретния факт, от който произтича нарушението на трудовата дисциплина, признава го в писмените си обяснения, признава, че е допуснал грешка и в исковата си молба. В хода на откритото дисциплинарно производство, ищецът е бил уведомен, че следва да даде обяснения, наясно е бил за какво се искат обяснения и той е дал писмени обяснения, заедно с колегите си. Работодателят е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарно наказание да приеме и работникът е упражнил правото си да даде писмени обяснения, на осн. чл.193 ал.1 КТ. Законоустановените в чл. 193, ал. 1 от КТ задължения за работодателя преди да наложи дисциплинарно наказание са две: 1. да изслуша работника или служителя /или съответно да приеме писмените му обяснения/ и 2. да събере и оцени посочените доказателства. Законът не установява формална процедура относно това как следва да бъдат изпълнени тези задължения. Тъй като целта е да не се допусне работодателят да вземе окончателното си решение във връзка с вината на работника и относно вида на наложеното дисциплинарно наказание без да бъде съобразена позицията на нарушителя и без да бъдат преценени посочените от него доказателства, определящи следва да се считат: отправянето на покана от страна на работодателя до работника за даване на обяснения, достигането на същата до работника, достигането на обясненията на работника до работодателя и установяването на изтекъл достатъчен, разумен срок между даденото време за обяснения и наложеното наказание /така че да е технически възможно работодателят да вземе предвид обясненията на работника преди да вземе решение за налагане на наказание и за определяне на вида му/. Законът не изисква нарочно уведомяване за започнала дисциплинарна процедура. Няма забрана обясненията да бъдат поискани и приети за работодателя от трето лице, което не е носител на дисциплинарна власт /без за това да е необходимо изрично упълномощаване/, ако е установено, че тези обяснения са достигнали до работодателя и той ги е приел и оценил преди да наложи наказанието. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, напр.Решение № 739 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1947/2009 г., III г. о., ГК. Така за извършеното нарушение на трудовата дисциплина на 17.10.2025г., работникът е дал писмени обяснения на 20.10.2025г. на работодателя и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя е от 03.11.2025г. Горният извод не се променя от обстоятелството, че в част от публикациите в медиите е изложено, че от министерство на транспорта /министърът на транспорта/ е съобщено на 18.10.2025г., че в понеделник /20.10.2025г./ всички замесени 15 служители ще дадат писмени обяснения, а след това ще им бъдат наложени най-тежките дисциплинарни наказания, доколкото министерството/министърът/ не е работодателят и съответно не дисциплинарно наказващия орган на конкретния работник и не е в неговите правомощия преценката за необходимост и за тежест на наказанието. Що се касае до твърдяното от ищеца нарушение на процедурата по чл.83 ал.3 от КТД, а именно – да не се налага дисциплинарно уволнение на синдикални членове преди съгласуване със съответното синдикално ръководство на поделението, съдът счита липсата на т.нар. предварително съгласуване за ирелевантно спрямо законността на уволнението. Действително дисциплинарното уволнение е извършено на 03.11.2025г., след като на 24.10.2025г. е проведено заседание, на което председателят на ОСО ЖПС •••••••••• към СЖБ – КНСБ е изразил гласно становище за несъгласие с наложеното дисциплинарно наказание. В КТД не е предвидено даване на предварително писмено съгласие от съответното синдикално ръководство на поделението, като процесуална предпоставка за законност на дисциплинарно уволнение на синдикален член. На проведеното заседание на страните по КТД е изразено становище за несъгласие. Съдът се придържа към разясненията, дадени в ТР № 4/2013 г. от 17 декември 2013 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГК, в което се казва: Ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да „съгласува“ уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото „предварително съгласие“, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. В същия смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК преди това Решение № 155 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1750/2010 г., IV г. о., ГК на ВКС, съгласно което: Възможно е в колективен трудов договор да бъде уговорено вземането както на предварително съгласие, така и на становище за прекратяване на трудов договор със синдикален член поради съкращение. Когато в КТД е уговорено вземането на предварително писмено съгласие, недаването на предварително писмено съгласие опорочава уволнението, а когато в КТД е уговорено вземането на мнение или становище, непоискването на предварително писмено становище е без значение за законността на уволнението. В този случай изричното несъгласие, недаването на съгласие, даването на отрицателно становище (мнение) и липсата на отговор са без значение за законността на уволнението. Съгласно чл.189 ал.1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид: тежестта на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено; както и поведението на работника или служителя. Щом работодателят счита, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, той е длъжен преди да определи дисциплинарното наказание да се съобрази с посочените критерии. При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят преди да наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение № 236 от 19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 34/2012 г., III г. о., ГК и цитираната в него практика на Върховен касационен съд - Р. № 461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г., ВКС, III г. о., Р. № 305/1.06.2010 г. по гр. д. № 620/2009 г., ВКС, III г. о., Р. № 372/1.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ВКС, IV г. о. - постановени в производство по чл. 290 ГПК/. Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени нарушенията, които законодателят счита тежки. Това не изключва възможността други нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки. Извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед на другите обстоятелства по чл.189 ал.1 от КТ то трябва да бъде обезателно наказано с уволнение. В тази насока е Решение № 133 от 23.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5394/2014 г., IV г. о., ГК. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства по чл.189 ал.1 от КТ съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени /В този смисъл е Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011 г., III г. о., ГК/. При приложението на чл. 189, ал. 1 КТ преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число са: характерът на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя; обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение /в този смисъл са напр. Решение № 4 от 13.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 544/2019 г., III г. о., ГК; Решение № 187 от 16.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4585/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 75 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5735/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г. о., ГК; Решение № 167 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о., ГК, а също и Решение по гр. д. № 2293/2018 г. на ВКС, IV г. о както и Решение по гр. д. № 564/2011 г. на ВКС, IV г. о.; Решение по гр. д. № 2302/2016 г. на ВКС, IV г. о. на ВКС/ . Работодателят е посочил в мотивите на заповедта си конкретно разпоредбата на чл.187 ал.1 т.8 предлож.2-ро от КТ, а именно: „уронване на доброто име на предприятието“, като нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо дисциплинарно наказание „уволнение“. Хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ включва три отделни състава: 1. злоупотреба с доверието на предприятието, 2. уронване на доброто име на предприятието и 3. разпространяване на поверителни за предприятието сведения. Уронване е действие, изразяващо се в накърняване, засягане, намаляване или увреждане на нематериални ценности, най-често престиж, авторитет, добро име или достойнство. В съдебната практика и доктрината се приема, че „уронването на доброто име“ на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета на предприятието /така решение № 214/15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о./. То е формално и за него не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат. От гледна точка на вината е съставомерно както при умисъл, така и при небрежност /напр. решение № 542/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г., IV г.о.; решение № 2094/16.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2003 г., III г. о../ Но наличието на неблагоприятен резултат увеличава тежестта му – в този смисъл е решение № 1379 от 4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 238/99 г., III г. о.. Категорично е, че ищецът в работно време и облечен с работно облекло с логото на работодателя е извършил виновно противоправно деяние - незаконно отнемане на чужди движими вещи /плодове-ябълки/, без съгласие на собственика, като в конкретната обстановка – по работното облекло и моторният влекач, с който се е придвижил с колегите си, е разпознат от собственика като служител на НКЖИ, и това е станало достояние на трети лица и цялата общественост в страната, чрез съобщения в социалните мрежи, публикации и излъчени репортажи в медиите. Категорично с това действие на работника е засегнато, накърнено е името на работодателя – ДП „НКЖИ“. Но няма данни за неблагоприятно отражение на конкурентоспособността, производителността и ефективността на предприятието или за наличие на неблагоприятен резултат и вреди за предприятието, от което да се увеличава тежестта на това нарушение на трудовата дисциплина. Не е ясно как работодателят е квалифицирал извършеното от ищеца за друго тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъл на чл.190 т.7 във вр. с чл. 187 ал.1 т.8 предлож.2-ро от КТ „…уронване на доброто име на предприятието“. Не са отчетени редица обстоятелствата, а именно, че се касае за „маловажен“ случай по смисъла на чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 НК; предметът на посегателството представлявал плодове (ябълки), отнети в сравнително ограничено количество от цялата групичка, а специално от ищеца – ябълки с общо тегло 9.240 кг в една найлонова торбичка на стойност 25.88 лв., който той е предал /върнал/ доброволно; общата стойност на установените и възстановени инкриминирани вещи възлизала общо на 77,11 лв., а не около 1000 лв. както е твърдял собственика; вредните последици били преодолени чрез връщане на наличното количество на собственика. Извършеното не разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като деянието се развило спонтанно, инцидентно, в кратък интервал при изчакване по време на работа; без предварителна подготовка; без преодоляване на прегради, като към него момент овощната градина е била неоградена, необозначена /след случая са били поставени табели/, изглеждала безстопанствена; при липса на други утежняващи обстоятелства. Ищецът, нито е осъждан, нито са му налагани административни наказания за подобни деяния. Не става ясно, работодателят преди налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, отчел ли е чистото дисциплинарно минало на ищеца в смисъл, че до момента не му е налагано изобщо никакво дисциплинарно наказание, а също така, че е отговорен работник и съвестно изпълнява преките си служебни задължения; призната му е отлична атестация за работата му в предходните години и към момента на нарушението на трудовата дисциплина; умее да работи в екип и не се е конфронтирал, нито с колеги, нито с началници. При определяне на наказанието следва да се отчете и дисциплинарното минало на работника. / В този смисъл - Решение № 192 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 876/2009 г., IV г. о., ГК/. Отделно от това ищецът не е отричал вината си, признал, че е сгрешил, разкайвал се за лекомисленото си действие. Съобразявайки изложеното, съдът счита, че ответникът не е спазил законовото изискване по чл.189 ал.1 от КТ, а именно да определи тежестта на дисциплинарното наказание като вземе предвид тежестта на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено; както и поведението на работника или служителя. При пълен анализ на всички фактически обстоятелства и доказателства, съобразно критериите по чл.189 ал.1 от КТ за определяне тежестта на наказанието, изводът който се налага е, че така определеното дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Обобщавайки изложеното по-горе, съдът счита, че процесната заповед не отговаря на законовите изисквания по чл.189 ал.1 от КТ във вр. чл.190 ал.2 от КТ във вр. чл.190 ал.1 т.7 от КТ, поради което се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Предявеният иск за признаване на наложеното дисциплинарно наказание “уволнение” за незаконно и неговата отмяна, на осн. чл.344 ал.1 т.1 от КТ , и кумулативно обективно съединеният иск – за възстановяване на предишната работа - на длъжността, заемана преди незаконното уволнение, на осн. чл.344 ал.1 т.2 от КТ са доказани по основание и следва да бъдат уважени. По отношение на иска за обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, с правно основание по чл.344 ал.1 т.3 КТ, съдът приема следното: Основателността на главния и обуславящ иск – за отмяна на незаконното уволнение, по чл.344 ал.1 т.1 от КТ предпоставя и обуславя основателността на обусловения иск – за обезщетение, по чл.344 ал.1 т.3 КТ и във вр. чл.225 ал.1 от КТ. По отношение на размера, съдът счита, че следва да се вземе предвид за база за изчисление размерът на брутното трудово възнаграждение /основна работна заплата+клас или това е допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и другите, имащи постоянен характер/, но без ваучер за храна, за един месец, което съгласно заключението на ССч.Е е 2480.76 лв. т.е. 1268.39 евро. В брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се изчислява обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ не се включват изплатените от работодателя суми по чл. 294, т. 7 КТ, т. нар. "социални" плащания, между които и плащанията, ваучерите "за храна". В този смисъл съдът се придържа към разясненията, дадени в Решение № 1147 от 3.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2005 г., V г. о., ГК, в което се казва: При условията на чл. 228, ал. 1 КТ релевантното брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, или последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Съгласно § 1 от допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения в брутното трудово възнаграждение за определяне възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват следните трудови възнаграждения: - основното трудово възнаграждението за отработеното време; - възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; - допълнителните трудови възнаграждения за: 1. продължителна работа (клас); 2. по-висока лична квалификация на лице с научна степен; 3. всеки отработен нощен час или за част от него; 4. други специфични допълнителни трудови възнаграждения, договорени в колективния трудов договор, които са с постоянен характер; - допълнителното трудово възнаграждение за звание за работа при специален режим в железопътния транспорт; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 КТ; - възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост по ал. 1 и 3 на чл. 267 КТ; - месечната част на изплатените суми, свързани с инфлацията. Елементите на брутното трудово възнаграждение са изброени изчерпателно и в него не се включват изплатените от работодателя суми по чл. 294, т. 7 КТ, т. нар. "социални" плащания, между които и плащанията "за храна". Имайки предвид, че незаконното уволнение е от 03.11.2025г., датата на обявяване на настоящото решение е 11.02.2026г. и двуседмичният срокът за обжалването му, респ. влизането му в сила изтича на 25.02.2026г., съдът счита, че следва да се определи обезщетение по чл.344 ал.1 т.1 КТ за четири месеца или това е в размер на 5073.57 евро /9923.04 лв./. Искът в останалата част до пълния претендиран размер от 8223,62 евро /16084.56 лв./ следва да се отхвърли като неоснователен. По разноските: Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 562.42 евро /1100 лв./, за което е представил писмени доказателства и списък на разноските. По предявените два иска – за отмяна на уволнението и възстановяване на работа /чл.344 ал.1 т. 1 и т.2 от КТ/, възнаграждение се определя на осн. чл.7 ал.1 т.1 предлож.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, в размер на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, а по предявения оценяем иск за обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 във вр. чл.225 ал.1 КТ, с оглед претендирания размер, възнаграждението се определя на осн. чл.7 ал.2 т. 2 от същата наредба. Предвид това, че договорът за правна помощ е сключен на 10.11.2025г. когато месечната МРЗ за страната е била 1077 лв. и оценяемият иск е частично уважен /виж по-горе/, то възнаграждението следва да бъде определено в размер на общо 2369.30 лв. /1077 лв. + 1292.30 лв./. Но ищецът претендира по-малко, а именно 1100 лв., поради което и следва да му бъде присъдено в пълен размер: 562.42 евро. Още повече, че нито в писмения отговор, нито в открито заседание, нито в писмената защита, ответникът не е правил възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът претендира заплащане на съдебни и деловодни разноски. Представена е разписка за заплатена държавна такса от 2.56 евро /5 лв./ за издаване на съдебно удостоверение. Списък на разноските по делото не е представен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което следва да е в размер на 450 лв. по силата на чл.23 т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. чл. 78 ал.1 от ГПК и във вр. чл.37 ал.1 ЗПП. Съгласно визираната разпоредба, възнаграждението за една инстанция по граждански дела – по трудови дела за отмяна на уволнение и за възстановяване на работа, когато искът е предявен самостоятелно е от 100 до 230 лв., а по трудови дела с определен материален интерес – от 150 лв. до 450 лв. Доколкото по настоящото дело исковете по чл.344 ал.1 т.1 и по чл.344 ал.1 т.2 от КТ не са предявени самостоятелно, а и с иск с определен материален интерес – по чл.344 ал.1 т.3 КТ във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, то юрисконсултското възнаграждение би следвало да е в размер на 230.08 евро /450 лв./. Но доколкото първите два иска са изцяло основателни, а третият, оценяемият иск е основателен за размер от 2/3 от претенцията /за 4 месеца от 6 месеца обезщетение/, то неоснователен е само последният иск за размер от 1/3. Съобразявайки установеното по отношение на трите иска, то основателно се явява заплащането на юрисконсултско възнаграждение за размер от 25.56 евро /50 лв./. Разноските на ответника по делото са в размер на общо 28.12 евро /55 лв./, равняващи се на сбора от 2.56 евро-д.т. + 25.56 евро- осн.юрк.възнаграждение. Ответникът следва да заплати на ищеца по компенсация направените по делото разноски в размер на 534.30 евро /1045 лв./ , на осн. чл.78 ал.1 ГПК. Ответникът следва да заплати по сметка на РС-Търговище сумата от 51.12 евро /2 х 25.56 евро/ , представляваща държавна такса по двата неоценяеми искове по чл.344 ал.1 т.1 и по т.2 от КТ ; сумата от 202.94 евро - държавна такса върху уважената част от иска по чл.344 ал.1 т.3 във вр. чл.225 ал.1 КТ, както и сумата от 112.48 евро, представляваща заплатеното възнаграждение на вещото лице по съдебна счетоводна експертиза, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК във вр. чл. 83 ал.3 и ал.1 т.1 от ГПК. Въз основа на изложените мотиви, съдът