Решение № 46 от 17.2.2026 г. на Районен съд - Карлово по дело № 1736/2025 г.

Производството е по искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Ищецът - К. К. К. твърди, че работел по трудово правоотношение във Военно формирование ••• - К. по Допълнително разписание на длъжностите № Д-770 на длъжност „•••“. Със Заповед на Командира на Военно формирование ••• - К. № ЗЛС-53/07.08.2025г. му е наложено дисциплинарно наказание Уволнение на длъжност „•••“ във Военно формирование ••• - К. по Допълнително разписание на длъжностите № Д-770, считано от 09.08.2025г., като на основание чл. 330, ал. 2, т.6, във връзка с чл. 188, т.3, вр. с чл. 190, ал.1, т.7, вр. с чл. 187, ал.1, т.7, вр. с чл. 126, т.2, вр. с чл. 189, чл.193, ал.1 и т.3 и чл. 194 от КТ му е прекратен Трудов договор № 179 от 01.02.2012г. на длъжност „•••“ във Военно формирование ••• - К. по Допълнително разписание на длъжностите № Д-770, считано от 09.08.2025г. Със същата заповед, на основание чл.5, ал.2 от Наредба № Н-16/19.11.2019г. за условията и реда за изплащане на пари за представително облекло на цивилните служители на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на обраната и Българската армия, му е разпоредено да възстанови сумата от 158.90лв. за получените в повече пари за представително облекло, изплатени със Заповед № ЗФСД-30/13.02.2025г. на командира на Военно формирование ••• - К. и на основание чл. 221, ал.2 от КТ му е разпоредено да възстанови сумата от 1518.57лв. - обезщетение в размер на БТВ за неспазен срок на предизвестие съгласно т.12 от Трудов договор № 179 от 01.02.2012г. (30 дни). Като причина за прекратяване на трудовия му договор било посочено следното (цитат): „виновно не изпълнява и нарушава в пълен обем разпоредбите на чл.126, т.2 от КТ, умишлено нарушава и разпоредбите на основния вътрешно - ведомствен документ за длъжностите лица назначени за „•••“ - Правила за действие на въоръжената охрана на УЦ „А.“ (Правилата). В Правилата категорично е забранено употребата на алкохол по време на службата, както и явяването на работа в нетрезво състояние, нарушение на трудовата дисциплина, съгласно разпоредбите на чл. 186, вр. с чл. 187, ал.1, т.7 от КТ (Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда във връзка с неизпълнение на законните нареждания на работодателя), във връзка с чл. 126, т.2 от КТ (При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол).“ Посочва, че в заповедта за уволнение като фактически обстоятелства, свързани с извършеното нарушение било посочено (цитат): „след извършена проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARPN-0124 от компетентните органи по време на неговото 12-часово дежурство като „•••“ на Учебен център „А.“ на 01.11.2024г. е установено наличието на 1.87 промила алкохол в издишания въздух.“ Счита заповедта за незаконосъобразна на следните основания: Същата не е надлежно мотивирана, което съставлява нарушение на чл. 195, ал.1 от КТ. В мотивите на заповедта не са посочени конкретни обстоятелства, които обосновават посочената правна квалификация за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение (чл.330, ал.1, т. 6 от КТ във вр. с чл. 190, ал.1, т.7 от КТ), като не са посочени и конкретни правни норми, които са нарушени. Съгласно чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ, дисциплинарно уволнение може да се налага за други тежки нарушения на трудовата дисциплина, които трябва да са посочени изрично в какво се изразяват. Тежките нарушения трябва да бъдат индивидуализирани, с оглед разпоредбата на чл. 186 и чл. 187 от КТ. В Мотивите на заповедта за уволнението било посочено, че уволнението е поради виновно неизпълнение на трудовите задължения. Няма конкретика в какво се изразява всяко едно нарушение, както на трудовата дисциплина, така и на цитираните нормативно актове и длъжностна характеристика - не е посочено кои норми са нарушени и кога. Счита мотивите на заповедта за уволнение за бланкетни, което е равнозначно на липса на мотиви. Липсата на достатъчно конкретна и ясна обосновка на фактическите и правни основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност съставлява съществено нарушение, тъй като ограничава упражняването на правото на защита на уволнения и възпрепятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на постановения акт (заповедта за уволнение). Липсата на мотиви само по себе си е основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Липсата на само един от посочените в чл. 195, ал.1 от КТ реквизити на заповедта за уволнение е достатъчно, за да се приеме, че същата е незаконосъобразна, тъй като тази правна норма е императивна. Твърди, че е нарушена е разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, тъй като при налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание работодателят не се е съобразил с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на уволнения. Работодателят, при налагане на наказанието не се е съобразил с критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ. Намира, че е нарушена е и материалната норма - чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ, тъй като не е извършил сочените в заповедта нарушения, като същевременно не е извършил други тежки нарушения на трудовата дисциплина, за които не е санкциониран или от които поне едно да не е санкционирано, а наказанията за останалите да не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 от КТ, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.2 от КТ. Работодателят е изпълнил процедурата по чл. 193 от КТ, като е изискал да представя писмени обяснения, но както е посочено в заповедта - е отказал да даде писмени обяснения. Въпреки, че не е дал писмени обяснения по случая твърдя, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че на 01.11.2024г. около 23.00ч. като „•••“ на Учебен център „А.“, при тестване с Алкотест Дрегер от служители на Регионална служба „Военна полиция“ - Пловдив, оспорва пробата на издишания въздух, а именно че е показала 1.87 промила. С оглед на посочените обстоятелства, които сочат на липсата на вина по смисъла на чл. 186 от КТ от негова страна не счита, че е нарушил трудовата дисциплина и в частност Правила за действие на въоръжената охрана на УЦ „А.“. Оспорва твърдението в обжалваната заповед, че пробата на издишания въздух е показала 1.87 промила. Оспорва отразеното в заповедта за уволнение, че с поведението си виновно не е изпълнил и нарушил в пълен обем разпоредбата на чл. 126, т.2 от КТ, че умишлено е нарушил и разпоредбите на основния вътрешно - ведомствен документ за длъжностните лица назначени за „•••“. Оспорва твърденията в заповедта, че с поведението е нарушил трудовата дисциплина. Твърди, че е отговорен човек и въпреки, че е цивилно лице, съвестно и компетентно изпълнявал служебните си задължения. От 2012г. работел във Военното формирование, като никога не са му налагани наказания за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Прекратяването на трудовото му правоотношение, поради дисциплинарно уволнение счита за извършено по лични подбуди от страна на преките му ръководители, които му оказвали непрекъснат психически тормоз. Трудовият му договор бил сключен за 12 часов работен ден, осъществяван по график/сменен режим на работа, но реално дежурството му било повече от 12 часа, които работни часове обикновено били с продължителност до 14 часа. Месечните дежурства по график/сменен режим на работа трябвало да бъдат не повече от 12 на брой в месеца, но той изпълнявал всеки месец между 14 и 20 дежурства. Същите не му били заплащани като извънреден труд. Обжалваната Заповед е издадена на 07.08.2025г., като преди издаването й депозирал във Военното формирование Експертно решение № 90469 от 43/06.06.2025г. на ТЕЛК към МБАЛ Ю.В. - Б. - гр. Б., видно от което му е определена 72% временна неработоспособност за срок от 2 години. В същото Решение на ТЕЛК били посочени противопоказни условия на труд, а именно: „Тежка обща физическа работа, ненормиран дневен работен график, нощен и извънреден труд, опасност от травматизъм”. Видно от длъжностната характеристика за длъжността „•••“, точка 1.7 - длъжността се изпълнява при условията на сменен режим на работа. Продължителност на работната смяна - 12 часа - дневна от 08.40 до 20.40 и нощна от 20.40 до 08.40 часа. Тъй като трудовите му задължения, в частност сменният режим на работа с нощен и извънреден труд противоречат и са противопоказни на Решението на ТЕЛК, работодателят му е избрал да бъде уволнен дисциплинарно, за да не му осигури друга подходяща работа, която да бъде съобразена с Експертното решение. Прави впечатление, че се твърди, че нарушението на трудовата дисциплина е извършил на 01.11.2024г., а заповедта е издадена едва на 07.08.2025г. - 10 месеца след откриване на нарушението. Твърди, че съгласно чл. 194, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В настоящия случай е меродавен срока на откриване на нарушението - твърди се в заповедта, че е тестван за алкохол на 01.11.2024г., съответно тогава е открито нарушението на трудовата дисциплина. Твърди, че заповедта за налагана на дисциплинарно наказание е просрочена, не отговаря на изискванията на чл. 194, ал.1 от КТ, поради което и е незаконосъобразна и следва да бъда отменена дори и само на това основание. С просрочване на заповедта, съгласно чл. 194, ал.1 от КТ е нарушен и материалния и процесуалния закон. Твърди, че след прекратяване на трудовия договор останал без работа, поради уволнението и не получавал никакви доходи, поради което търпи имуществени вреди. МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае уволнението му извършено със Заповед на Командира на Военно формирование ••• - К. № 3ЛC-53 от 07.08.2025г. за незаконно и отмени заповедта, като незаконосъобразна; да го възстанови на заеманата преди уволнението във Военно формирование ••• - К. по Допълнително разписание на длъжностите № Д-770 на длъжност „•••; да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225 , ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението, считано от 09.08.2025г. общо за 6 месеца, равняващо се на брутното му трудово възнаграждение за месец в размер на 1120лв., а за 6 месеца - в размер на 6720лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Моли съда с решението си да отмени заповедта в частта, касаеща възстановяване на парични суми на ответника в размер на 158.90лв - получени в повече за представително облекло и 1518.57лв. - обезщетение за неспазен срок на предизвести съгласно т.12 от Трудов договор № 179 от 01.02.2012г. (30 дни). Посочва, че заплащането на присъдената сума да се извърши по банковата му сметка, по която му е превеждано до момента трудовото възнаграждение, известна на работодателя. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът - ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ ••• – К. намира иска за процесуално допустим, като е подаден в срок и предявен от лице, имащо правен интерес от оспорването му. Счита, че искът е неоснователен, по следните съображения: Обжалваната заповед на командира на военно формирование ••• с № ЗЛС-53/07.08.2025г. относно налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение с цивилен служител, е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Актът е мотивиран с посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение - умишлено нарушаване на забраната за употреба на алкохол установено при извършена проверка от компетентните за това органи. Изискванията на закона за форма и процедурата по издаване на оспорената заповед са стриктно спазени. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми. Фактическата обстановка предшествала издаването на процесната заповед е следната: На 01.11.2024 г., цивилен служител К. К. К. бил назначен в 12 часово дежурство като „•••“ на Учебен център (УЦ) „А.“, на основание заповед № ЗРД-417/31.10.2024 г. на командира на военно формирование •••. На същия ден, около 23:00 ч. служители от Регионална служба „Военна полиция“ - гр. Пловдив, придружени от майор И.Н., назначен за „•••“ на военно формирование ••• - К., пристигнали в района на УЦ „А.“ за осъществяване на проверка на пропускателния режим и охраната на военните формирования. В тази връзка била извършена внезапна проверка за употреба на алкохол на всички служители от денонощния наряд, назначени на УЦ „А.“. При проверката с техническото средство Алкотест Дрегер 7510 ARPN-0124 на цивилен служител К. е било отчетено наличие на алкохол в издишаният въздух 1.87 промила. Цивилният служител е отказал да даде кръвна проба. Резултатът е показан на всички присъстващи и е вписан в Дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства от служителите на PC „Военна полиция“ - гр. Пловдив. След надлежно установеното наличие на алкохол, по разпореждане на командира на военно формирование •••, цивилния служител е бил снет от дежурство, а оръжието му е върнато обратно във военното формирование от Оперативния дежурен. От PC „Военна полиция“ - гр. Пловдив било предоставено копие на страницата от „Дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства“ за техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARPN- 0124, където под пореден номер на теста/пробата 183 е записано, че на дата 01.11.2024 г. в 23:05 часа е измерена стойност 1.87 промила на цивилен служител К. и същият, без възражения, се е подписал собственоръчно в уверение на това. За изясняване на фактическата обстановка по случая, командирът на военно формирование ••• е назначил комисия за извършване на служебна проверка със своя заповед ЗРД-936/02.12.2024г., изменена и допълнена с негови заповеди №ЗРД-1098/20.12.2024г., №ЗРД-26/15.01.2025г., №ЗРД- 348/09.05.2025г. Комисията е взела писмени обяснения от всички свързани със случая лица, които потвърждават описаната фактическа обстановка. Това се потвърждава и от обясненията, дадени от цивилния служител К., въпреки че същият твърди в исковата си молба, че не е давал такива. Назначената комисия разглежда случая обстойно и обективира своето заключение в протокол с peг. № 3-1155/23.05.2025 г., в който се предлага на цивилен служител К. К. да му бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение. За осигуряване на адекватна защита, ищецът е запознаван периодично с водената по случая дисциплинарна преписка. Този факт се удостоверява с приложеното обяснение към писмо на командира на военно формирование ••• с peг. № 3-442/02.06.2025 г. На следващо място за спазване на разпоредбата на чл. 193 от КТ, работодателят с покана с peг. № 1890/05.08.2025 г. е поканил ищеца да даде своите писмени обяснения или да ги изложи устно. Ищецът се отзовал на тази покана видно от приложеното копие на книгата за вписване на посетители във военно формирование •••. Имено на тази среща вече ищецът е отказал да даде писмените си обяснения и само устно ги е изразил. След утвърждаване на протокола от служебната проверка на дата 23.05.2025г. от командирът на военно формирование •••, е инициирана процедурата по чл. 333, ал. 2 от КТ, поради наличие на решение за процент инвалидност в ищеца. Отправено е искане за разрешение за уволнение и от съответната ТЕЛК и от Изпълнителна агенция „Главна Инспекция на труда” - гр. Пловдив. Получени са разрешения съответно от компетентната ТЕЛК към МБАЛ Ю.В.-Б. с вх. № 2-3139/16.07.2025 г. и от Изпълнителна агенция „Главна Инспекция на труда” - гр. Пловдив с рег. №25078670/28.07.2025 г. По този начин недвусмислено се доказва липсата на процесуални пропуски за издаването на процесната заповед и същата е издадена на дата 07.08.2025 г. Факт е, че дисциплинарното нарушение е извършено на по-ранен етап от издаването й, но неоспорими и законосъобразни са и фактите възпрепятствали нейното издаване, които са: След извършване на нарушението служителят е ползвал дългосрочен отпуск за временна неработоспособност, в който период сроковете спират да текат съгласно чл. 194, ал. 3 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 4 сроковете не текат през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда. При преглед на комуникацията между работодателя и относимите в случая институции може да се направи категоричния извод, че сроковете за издаване на процесната заповед са спазени и не е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 194, ал. 1 от КТ. Моментът на узнаването от работодателя настъпва с утвърждаване на протокола от извършеното вътрешноведомствено разследване, в случая 23.05.2025 г. До него момент е недопустимо работодателят да налага каквито и да е било наказания, тъй като за „узнаване“ на нарушението не може да се приеме датата, на която е тестван служителят за алкохол, нито датата, на която е назначена служебната проверка. Именно след приключване на проверката се установява конкретното деяние, тогава работодателят се запознава с нея и преценява дали съставлява нарушение, решава дали да търси дисциплинарна отговорност. Това е моментът, от който започва да тече двумесечния давностен срок за издаване на заповедта за дисциплинарното наказание. Напълно споделя задължителната съдебна практика в тази насока, Решение № 523/16.09.2025г. на ВКС по гр.д. № 700/2025г., IV г.о., ГК, докладчик председателят В.Й., Решение № 110/19.06.2014г. по адм.д. № 46/2014г. по описа на АС гр.Стара Загора и др. С оглед изложеното намира, че процесната заповед е издадена при спазване на всички процедурни правила и в изпълнение на целта на закона. Следвайки текста на исковата молба, изразява следното възражение: Противно на твърдението на ищеца, процесната заповед е мотивирана, съгласно императивното изискване на чл. 195, ал. 1 от КТ. В заповедта подробно и ясно са посочени кой е нарушителят – ищецът; какво е нарушението-установеното наличие на забранена напитка (алкохол), посредством анализ на издишан въздух; кога е извършено нарушението - 01.11.2024 г.; къде е извършено - на УЦ „А.”. Изрично е записан законният текст на наказанието (цифром и словом), въз основа на който се налага наказанието, който не се нуждае тълкуване и елиминира невъзможността наказаният служител да осъществи своето право на защита. Описана е подробно фактическата обстановка. Конкретно е посочено, че служителят е с констатирана от компетентните за това органи, концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, което представлява виновно нарушение на трудовата дисциплина, поради неоспоримия факт, че на първо място в длъжностните характеристики с peг. № 3-1254/22.12.2023г. и № 3-15/07.01.2025г. е записано, че служителят задължително трябва да познава нарушените от него в конкретния случай Правила за действие на въоръжената охрана. Правилата за действие на въоръжената охрана са основния и водещ вътрешноведомствен акт на работодателя, касаещ дейността на цивилните служители назначени на тази длъжност. Твърди, че по този начин категоричен опровергава недоказаните твърдения на ищеца, че заповедта е била ненадлежно мотивирана. Ищецът лично е запознат със своите задължения, но фактите показват тяхното умишлено нарушаване, което съставлява дисциплинарно нарушение. Относно твърдението на ищеца, че обжалваната заповед не е съобразена с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ и безупречното му поведение като ••• посочва, че налагането на дисциплинарното наказание е от изричната компетентност на командира на военно формирование ••• в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност, т. нар. дискреционна власт. Същият е извършил всестранна и обективна преценка на фактическата обстановка при определяне на вида на наказанието, съобразил е както данните, които се съдържат в дисциплинарната преписка, така и поведението на служителя до извършване на нарушението. При извършване на своя избор на дисциплинарно наказание, командирът на военно формирование ••• е останал в рамките на закона и в тази връзка актът е действителен. В насока на изложените доводи за несъразмерност на тежестта на наложеното наказание към извършеното нарушение, следва да се има предвид, че определянето на дисциплинарното наказание е въпрос на целесъобразност и преценката зависи единствено от дисциплинарнонаказващия орган. Самият факт, че е установено по надлежния ред, изрично забраненото наличие на алкохол в издишания въздух на служителя по време на въоръжено дежурство, дава достатъчна индикация за тежестта на извършеното нарушение. От събраните писмени и устни доказателства, комисията по недвусмислен начин установила виновното поведение на цивилния служител за процесния период. Тъй като поведението му пряко засяга установените Правила за дейността на служителите назначени на длъжност ••• във военно формирование •••, командирът на военно формирование ••• е издал обжалваната заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Алкохолът, при всички случаи и не само във военното формирование попада в категорията на категорично забранените за употреба в работно време напитки. Още повече тук се касае за случай, при който наличието на алкохол е в съвкупност с изпълнение на служебни задължения с огнестрелно оръжие, което представлява особено голям риск за живота и здравето, както за въоръжения служител, така и за останалите служители във военното формирование. Този факт не би могъл да бъде пренебрегнат и това представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, вследствие на което попада в обхвата на разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Намира за несериозно от страна на ищеца как звучи първият абзац на стр. 4 от молбата, цитира: „Нарушена е и материалната норма - чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ, тъй като не съм извършил сочените в Заповедта нарушения, като същевременно не съм извършил други тежки нарушения на трудовата дисциплина - за които не съм санкциониран или от които поне едно да не е санкционирано, а наказанията….” край на цитата. Действително в нормата на чл. 190, ал. 1, т. 7 думата - нарушения е изписана в множествено число, но съдържанието й се извлича по пътя на тълкуване на особеностите на всяко конкретно нарушение. От събраните по дисциплинарното производство доказателства, безспорно е установено виновното поведение на ищеца, което представлява нарушение на трудовата дисциплина. Ищецът твърди, че не е давал писмени обяснения по случая. Трудно е да се повярва, че е възможно същият да е забравил факта, че е правил това не един път и дадените от него обяснения в процеса на дисциплинарното производство са представени като приложения към отговора на исковата молба, както тези от дата 28.04.2025г., дадени по време на провеждане на дисциплинарното производство, така и от дата 02.06.2025г. за запознаване с протокола от извършената проверка, като прави впечатление, че всички обяснения са идентични, но това не отхвърля факта за нееднократно дадени обяснения и спазване на процедурата. Отказът на ищеца да даде писмени обяснения се е изразил едва на дата 06.08.2025г., когато същият е поканен от работодателя му в изпълнение на нормата на чл. 193 от КТ. На провелата се среща с работодателя, ищецът е пожелал да бъде само изслушан. Самото изслушване е достатъчно доказателство за спазване на императивното изискване на разпоредбата на чл. 193 от КТ. Недопустимо е, съдът да се въвежда в заблуда, относно твърдения, които противната страна лесно би могла да опровергае. Оспорва изявеното с исковата молба оспорване от страна на ищеца относно стойностите на дрегера. Пробата за употреба на алкохол е взета на 01.11.2024г. като до момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца не е постъпвало при работодателя оспорване на стойностите на дрегера в случай, че ищецът не е бил съгласен с тях. Оспорване или възражение не е отправено и към PC „Военна полиция”, която е органът извършил тестването. Още повече и в момента на вземане на пробата, К. не е изразил своето несъгласие. Към настоящият момент явно и недвусмислено е, че ищецът е изпуснал всяка възможност да направи това. Стойностите на дрегера показват употребата на алкохол, което представлява дисциплинарно нарушение, и което доказва извършеното от ищеца противоправно деяние, противно на твърдяното от него в молбата му цитира „.... че не съм извършил нарушение на трудовата дисциплина - ...” край на цитата. Сочените до тук обстоятелства по категоричен начин показват и доказват виновното неизпълнение на задължения от ищеца, което по смисъла на чл. 186 от КТ е нарушение на трудовата дисциплина. Твърдението на ищеца в исковата му молба, че му е налаган психически тормоз от преките му ръководители е неотносимо и не доказано, тъй като липсват каквито и да е било входирани документи, включително жалби, донесения и др. в тази насока от засегната страна. Следващото несъответствие на твърдяното в исковата молба с обективната истина е фактът, че след получаване на Експертното решение с № 90469/06.06.2025г., ищецът възможно най-бързо е снет от нощно дежурство и е започнал да изпълнява задълженията си само с хладно оръжие - нож, вместо с огнестрелно такова - автомат. Военното формирование изпълнява задачи свързани с охраната и националната сигурност както на формированието, така и на страната ни като цяло. Към момента на получаване на Експертното решение, във военното формирование не е налична свободна щатна длъжност, подходяща за здравословното състояние на ищеца, както и такава, която съответства на неговото образование и квалификация, за да му бъде осигурена длъжност подходяща и съобразена с неговите изисквания, при все че работодателят незабавно е предприел мерки за опазване живота и здравето, както на ищеца така и на всички останали служители. Работодателят изцяло кредитира мнението на експертната комисия към МБАЛ „Ю.В. - Б.” ООД, съгласно което ищецът К. К. К. не е в състояние да изпълнява вменените му отговорности по осигуряване на въоръжена охрана с установените му заболявания, изразяващи се в умерено тежка загуба на слуха, дискогенни заболявания и двустранни артрози предизвикван двигателен дефицит, изразяващ се в затруднена походка и клякане. Прилага като графиците на дежурствата за месеците юни с peг. № № 3-512/30.06.2025г., месец юли с peг. № 3-621/04.08.2025г., месец август с peг. № 3-727/01.09.2025г. и месец септември с peг. № 3-805/26.09.2025г., от които е видно, че броят на даваните наряди от служителите са различни за различните месеци, но всички се изравняват в края на изчислителния период, както и че ищецът е снет от нощни дежурства при първа възможност. Въпреки че броят на даваните дежурства от ищеца не е относим към настоящия случай ще пояснява, че цивилен служител К. К. отлично е запознат, че същият е бил назначен на длъжност ••• с установено и прието от него сумирано изчисляване на работното време, с период на изчисляване от три месеца. По този начин е допустимо в периода на изчисляване да има месеци с повече наряди, но това задължително се компенсира с намаляването им до приключване на тримесечния изчислителен период, така че в края на периода служителят да няма повече часове от нормативно установените. Не рядко се случва служителите да имат по-малко часове месечна продължителност от необходимите, но това е за сметка на работодателя и съвпада с изискванията на разпоредбата на чл. 9в от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, следствие на което служителите не търпят негативи от това. Щатно-длъжностните разписания във военно формирование ••• са с гриф за сигурност, но при разпореждане от съда ще бъдат предоставени по реда установен в Закона за защита на класифицираната информация. К. К. К. не е член на синдикалното ръководство на синдикалната организация към военно формирование •••-К., от което да следва закрилата му от уволнение съгласно разпоредбите на КТ, но въпреки това командирът на военно формирование ••• е държал в течение председателят на синдикалната организация относно воденото дисциплинарно производство. В последствие председателят на синдикалната организация е входирал писмо до работодателя на ищеца, за липсата на пречки за налагане на дисциплинарното наказание. В приложените документи към исковата молба явно е допусната грешка, защото се цитира покана с peг. № 3-1919/08.08.2025г., а е приложена покана с peг. № 1890/05.08.2025г., което доведе до първоначално объркване от страна на ответника, но пък е даде възможност приложено да представи същата с цел да покажат писмено изразеното съгласие от страна на ищеца за възстановяване на дължимите от него суми цитирани в процесната заповед. В случай че ищецът не е съгласен с дисциплинарното уволнение, би следвало да не приема наличието на каквото и да е било задължение от негова страна. Ищецът не само, че се съгласява с възникналото с уволнението му задължение, а се съгласява същото да му бъде удържано от сумите, които му се дължат. Моли съда, да вземе предвид, че е допусната техническа грешка на стр.2, абзац 2 от процесната заповед като вместо заповедта за назначаване на служебна проверка е изписана заповедта за назначаването на ищеца в наряд на 01.11.2024г. Това не е процесуален пропуск, представляващ съществен порок на процесната заповед, и който не би накърнил правата и законните интереси на ищеца. Процесната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите компетенции, мотивирана е и е в изискуемата от закона писмена форма. МОЛИ съда да отхвърли, като неоснователна предявената от ищеца искова молба и да остави в сила Заповед № ЗРД-53 от 07.08.2025г. като правилна и законосъобразна. Моли във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: По делото е безспорно обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение, видно от представеното копие на Допълнително споразумение за изменение на трудово възнаграждение към трудов договор № 179/01.02.2012г., като ищецът е изпълнявал длъжност „•••“. Приложена е и длъжностната характеристика за длъжност „•••“, която му е била връчена. Не се спори, че със Заповед № ЗЛС-53/07.08.2025г. на Командира на Военно формирование ••• – К., ••• М. М., трудовото правоотношение между страните е прекратено. Със заповедта е наложено дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение с цивилен служител - К. К. К.. В мотивната част на заповедта е посочено, че на основание чл. 55, ал. 4 и чл. 291 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, на основание проведена дисциплинарна процедура, инициирана вследствие на виновно нарушение на трудовата дисциплина от цивилен служител К. К. К., на длъжност „•••” във Военно формирование ••• - К. по Допълнително разписание на длъжностите № Д- 770, получено мнение на ТЕЛК към МБАЛ „Ю.В. - Б.” ЕООД и дадено разрешение на Инспекцията по труда с peг. № 25078670/28.07.2025г., цивилният служител е изслушан в изпълнение на разпоредбата на чл. 193 от КТ и е отказал да даде писмени обяснения. Всеки служител назначен на длъжност „•••“ във военното формирование изпълнява задълженията си боравейки с огнестрелно оръжие. Поради тази причина е от изключителна важност същите да не употребяват алкохол, тъй като охраняваните от тях обекти са военни и са свързани със сигурността, както на военното формирование, така и на страната ни като цяло. Неадекватността на цивилния служител боравещ с оръжие носи заплаха за неговия собствен живот, за живота и безопасността на околните, както и компрометира изпълнението на задълженията му. Не така изпълнява своите задължения цивилен служител К. К. К.. На същият, след извършена проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARPN-0124, от компетентните органи по време на неговото 12- часово дежурство като „•••“ на Учебен център „А.“ на 01.11.2024 г., е установено наличието на 1.87 промила алкохол в издишания въздух. Извършената служебна проверка по случая, от назначената със Заповед № ЗРД-417/31.10.2024г. на командира на военно формирование ••• комисия е констатирала следната фактическа обстановка: На 01.11.2024г. цивилен служител К. К. К. е бил назначен в 12-часово дежурство като „•••“ на Учебен център „А.“, заедно с друг цивилен служител и двама военнослужещи. Около 23:00 часа същия ден, служители на Регионална служба „Военна полиция“- Пловдив извършили внезапна проверка за употреба на алкохол на денонощния наряд, назначен на Учебен център „А.“. Цивилен служител К. К. К. е бил тестван с Алкотест Дрегер, а пробата на издишания въздух е показала 1.87 промила. Охранителят отказал да даде кръвна проба. Същият е снет от дежурство, а оръжието му било върнато обратно във военното формирование. С тези си действия, цивилен служител К. К. К. виновно не изпълнява и нарушава в пълен обем разпоредбите на чл. 126, т. 2 от КТ, умишлено нарушава и разпоредбите на основния вътрешно-ведомствен документ за длъжностните лица назначени за „•••” - „Правила за действие на въоръжената охрана на УЦ „А.“ (Правилата). В Правилата категорично е забранено употребата на алкохол по време на службата, както и явяването на работа в нетрезво състояние. Това неизпълнение на законните разпореждания на работодателя от страна на цивилен служител К. К. К. представлява нарушение на трудовата дисциплина съгласно разпоредбите на чл. 186 във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ (виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административно-наказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда във връзка с неизпълнение на законните нареждания на работодателя), във връзка с чл. 126, т. 2 от КТ (при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: 2. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол). Председателят на синдикалната организация във военно формирование ••• - цивилен служител С.Г.П. е изразила писмено своето съгласие, касаещо дисциплинарното уволнение на цивилен служител К. К. К.. Въз основа на тези констатации, ••• М. М., на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ и чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ във връзка с чл. 126, т. 2 от КТ и при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и 3 от КТ и чл. 194 от КТ е наложил дисциплинарно наказание уволнение на ищеца К. К. К., заемащ длъжност „•••“ във военно формирование ••• - К. по Допълнително разписание на длъжностите № Д-770, считано от 09.08.2025г. Разпоредено е на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, прекратяване трудов договор № 179 от 01.02.2012г. с цивилен служител К. К. К., ЕГН ••••••••••, на длъжност „•••“ във военно формирование ••• - К. по Допълнително разписание на длъжностите № Д-770, считано от 09.08.2025г. Разпоредено е на основание чл. 224, ал. 1 от КТ е разпоредено на цивилния служител да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025г. за 13 дни - в размер на 858.26 лв. Дължим данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица 85.83 лв. Сума за получаване: 772,43 лв. (седемстотин седемдесет и два лева, четиридесет и три ст.). Разпоредено е на основание чл. 5, ал. 2 от Наредба № Н-16/19.11.2019г. за условията и реда за изплащане на пари за представително облекло на цивилните служители от министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, цивилният служител да възстанови сумата от 158.90 лв. за получените в повече пари за представително облекло, изплатени със заповед №ЗФСД-30/13.02.2025г. на командира на военно формирование •••-К.. Разпоредено е на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, цивилният служител да възстанови сумата от 1518.57 лв. (хиляда петстотин и осемнадесет лева, петдесет и седем ст.), представляваща обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието съгласно т. 12 от трудов договор № 179 от 01.02.2012г. (30 дни). Ищецът представя две Експертни решения на ТЕЛК - Експертно решение на ТЕЛК № 90469/06.06.2025г., издадено от „МБАЛ Ю.В. – Б.“ ЕООД гр. Б., с което на К. К. К. му е определена 72% ТНР за срок от 2 години, както и Експертно решение на ТЕЛК № 90389/13.01.2025г., издадено от „МБАЛ – Пазарджик“ АД гр. Пазарджик, с което на К. К. К. му е определена 40% ТНР за срок от 1 години. Прави впечатление, че и двете Експертни решения на ТЕЛК са издадени след извършване на нарушението на 01.11.2024г. В решение на ТЕЛК № 90389/13.01.2025г. е вписано, че работата която лицето изпълнява е подходяща за здравословното му състояние при спазване на противопоказания в т. 14 от ЕР, а именно – ТФТ. В решение на ТЕЛК № 90469/06.06.2025г. е вписано,че противопоказни условия на труд са тежка физическа работа, ненормиран дневен работен график, нощен и извънреден труд, опасност от травматизъм. Видно от представената покана, рег. № 3-1890/05.08.2025г. изпратена до К. К. К. Командира на Военно формирование ••• – К., ••• М. М., със същата в изпълнение на чл. 193 от КТ, ищецът е поканен при бригаден генерал на 06.08.2025г. в 12.30ч., за да бъде изслушан или да предаде писмените си обяснения във връзка с настъпилия инцидент на 01.11.2024г. на ищеца е указани последиците от неявяването му. Видно от копие на извлечение на книгата за вписване на посетители във военно формирование •••, peг. № 6-24/28.04.2025 г., ищецът се е отзовал, като това е отразено в книгата под номер по ред – 10, номер на пропуск 2 и същият е бил приет от ••• М. М. в часовия диапазон от 12.30ч. до 13.10ч. Видно от представените заповеди на командира на военно формирование ••• № ЗРД-936/02.12.2024г., изменена и допълнена с негови заповеди №ЗРД-1098/20.12.2024г., №ЗРД-26/15.01.2025г., №ЗРД- 348/09.05.2025г. е назначил комисия за извършване на служебна проверка за събиране на необходимите факти и доказателства за установяване при какви обстоятелства цивилен служител К. К. К., заемащ длъжност „•••“ във Военно формирование ••• – К. е нарушил трудовата дисциплина. Видно от протокол за протокол с peг. № 3-1155/23.05.2025г., назначената с посочените заповеди комисия е извършила проверка във връзка с инцидент от 01.11.2024 г., когато по време на 12-часово нощно дежурство на УЦ „А.“ на служителя е извършена внезапна проверка от служители на РС „Военна полиция“ – Пловдив. При тестване с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ е установено наличие на 1.87 промила алкохол в издишания въздух. Служителят е отказал да даде кръвна проба. Резултатът е документиран по установения ред, като К. К. К. се е подписал в съответния дневник. По разпореждане на командира той е снет от дежурство, а оръжието му е иззето. След случая, цивилен служител К. К. е ползвал платен годишен отпуск, а впоследствие отпуск за временна неработоспособност в периода от 21.11.2024г. до 25.04.2025 г. включително. С цел спазване на законовите разпоредби и за да бъде изяснена фактическата обстановка в цялост, комисията продължи работата си след завръщане на цивилния служител на работа на 28.04.2025г., когато поиска писмените му обяснения по случая. В хода на проверката са събрани писмени обяснения от К. и от други военнослужещи и служители, които потвърждават установената фактическа обстановка. Комисията приема, че с действията си служителят е нарушил разпоредбите на Кодекса на труда, както и вътрешните правила за действие на въоръжената охрана и правилника за вътрешния трудов ред, като се е явил на работа в състояние, което не му позволява безопасно изпълнение на служебните задължения. Установено е, че с тези си действия цивилен служител К. К. К., нарушава „Правила за действие на въоръжената охрана на УЦ „А.““ с peг. № 3-1459/03.07.2024 г., утвърдени от командира на 61 механизирана бригада, както и „Правилник за вътрешния трудов ред на 61 механизирана бригада - К.“ с pег. № 3-3221/09.11.2022 г., утвърден от командира на 61 механизирана бригада, с което създава предпоставка за настъпване на трудова злополука при изпълнение на служебните си задължения, което е опасно както за собствените му здраве и живот, така и за здравето и живота на своите колеги - поведение, което е в разрез с моралните ценности и етичните правила и уронва престижа на военно формирование •••, защото независимо от това дали е военнослужещ или е цивилен служител в Българската армия, всеки един е длъжен да пази честта и престижа на военното формирование, в което служи или работи и като цяло престижа на Българската армия. Установено е, че поведението му е създало реален риск за живота и здравето както на самия него, така и на други лица, предвид обстоятелството, че е изпълнявал въоръжена охрана. Комисията счита, че нарушението се дължи на занижена лична дисциплина и самоконтрол и представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. С оглед тежестта на нарушението и събраните доказателства, Комисията предлага налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по реда на Кодекса на труда, след изискване на съответните становища и разрешения по чл. 333 от КТ. В преписката се съдържа обяснение от К. К. К., предоставено на комисията, съгласно което същият обяснява, че на 01.11.2024г. застъпил наряд – нощна смяна и след като е приел дежурството излязъл на обход, после се сменил с колегата и изпил лекарствата си за подагра и сърце. В последствие към 11ч. дошла проверка, която го тествала с дрегер, който отчел 1.87 промила, поради което го свалили от наряд. По делото е представено изпратено PC „Военна полиция“ - гр. Пловдив копие на страницата от „Дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства“ за техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARPN- 0124, където под пореден номер на теста/пробата 183 е записано, че на дата 01.11.2024 г. в 23:05 часа е измерена стойност 1.87 промила на цивилен служител К. и същият, без възражения, се е подписал собственоръчно в уверение на това. Видно от представените писмени доказателства, Командир на щабен батальон – К. е изпратил на Командира на Военно формирование ••• – К., ••• М. М. обяснения на К. К. К.. Видно от същите, ищецът посочва, че на 01.11.2024г. е застъпил нощен наряд в УЦ „А.“ и след като се върнал от обход приел лекарствата си. Към 23ч. дошли ОД Военна полиция и още един цивилен, които ги тествали с дрегер за алкохол. Признава, че на него му е отчело 1.87 промила, поради което го свалили от дежурство. Във връзка с данните от протокола от служебната проверка на дата 23.05.2025г., Командирът на военно формирование ••• е инициирал процедурата по чл. 333, ал. 2 от КТ, поради наличие на решение за процент инвалидност в ищеца. Отправено е искане за разрешение за уволнение и от съответната ТЕЛК и от Изпълнителна агенция „Главна Инспекция на труда” - гр. Пловдив. Получени са разрешения съответно от компетентната ТЕЛК към МБАЛ Ю.В.-Б. с вх. № 2-3139/16.07.2025г., която посочва, че здравословното състояние на лицето К. К. К. не налага запазване на трудовото му правоотношение, както и от Изпълнителна агенция „Главна Инспекция на труда” - гр. Пловдив с рег. №25078670/28.07.2025г., която дава предварителното си разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с К. К. К. , на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Видно от Писмо до Командира на Военно формирование ••• – К., ••• М. М. от Председателя на синдикална организация към Военно формирование ••• – К., във връзка с инцидент на 01.11.2024г. в УЦ „А.“ с цивилен служител - К. К. К. е посочено, че ищецът е член на синдикалната организация, но не е член на синдикалното ръководство във Военното формирование. Изразява съгласие да му бъде наложено дисциплинарно наказание. По делото е представен график на цивилната охрана. Видно от Покана изпратена от Командира на Военно формирование ••• – К., ••• М. М. до ищеца във връзка със Заповед № ЗЛС-53/07.08.2025г., последният е поканен в срок да възстанови доброволно дължимите суми в общ размер на 1677.47 лева. На гърба на покана ищецът саморъчно е вписал следния текст – „съгласен съм сумата на дължимото обезщетение да бъде удържана, от сумата, която дължа на работодателя. Ще възстановя необходимите суми“. Положен е подпис, изписано е – К./08.08.2025г. От заключението на вещото лице Р. М. се установява, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за един ден е в размер на 75.40 лева - брутно, за един месец е в размер на 1583.37 лева – брутно (нетното възнаграждение е 1365.18 лева) и за 6 месеца е в размер на 9500.22 лева - брутно. Сумите са нетни, като в обстоятелствената част на заключението са посочени и брутните размери. Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищеца, от които се установява следното: Свидетел Х.Т.Г. заяви, че работил в поделението в периода от 01.11.2018 г. до 31.12.2025 г., като през 2024 г. и 2025 г. с К. К. били колеги. Посочва, че К. изпълнявал нощни и дневни дежурства, съгласно изготвените графици и изпълнявал задълженията си. Известно му е, че К. посещавал лекар, но не бил запознат с конкретното му здравословно състояние или решения на ТЕЛК. Не знаел дали К. е разговарял с прекия им ръководител относно неподходящ характер на работата, не присъствал на подобни разговори и не бил чувал такива да са провеждани. Посочва, че не бил подробно запознат със щатнодлъжностните разписания на батальона относно цивилните служители, както и с процедурите за назначаване и преназначаване. Не знаел дали има свободни позиции в батальона. Свидетелят П. К.в И. заяви, че бил колега на К. К. и работил в поделението до 06.12.2024 г. Посочва, че чул за извършена проверка за употреба на алкохол на К., но не присъствал на нея. Разбрал за случая от колеги, след като отишъл да го смени на дежурство и установил, че К. не е на място. По негови думи тестът отчел наличие на алкохол, след което К. не продължил веднага работа и бил снет от дежурство. Свидетелят заявил, че впоследствие К. продължил да работи, но към този момент той вече бил напуснал. Знаел, че К. ползвал платен и неплатен отпуск, както и болничен. Твърди, че по време на съвместната им работа, К. давал нощни дежурства и че имало случаи на повече наряди и извънреден труд, както при него, така и при други колеги. Заяви, че съществувал правилник за дейността на въоръжената охрана, с който били запознати срещу подпис, както и че графиците за дежурства се изготвяли предварително и служителите се запознавали с тях ежемесечно. Посочва, че при несъгласие с графика изразявали възражения, но нарядите следвало да бъдат изпълнявани. Заяви, че не бил запознат със щатното разписание, свободните бройки и процедурите по назначаване и преназначаване на цивилни служители. Други доказателства от значение по делото не са представени. При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното: Съдът намира, че исковете са предявени от надлежна страна – работник, чието трудово правоотношение е прекратено с дисциплинарно уволнение, срещу надлежен ответник – работодателя. Същите са предявени в преклузивния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Налице е правен интерес от воденето им. Исковете са процесуално допустими. Спорът между страните се концентрира върху законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено със Заповед № ЗЛС-53/07.08.2025г. на Командира на Военно формирование ••• – К., ••• М. М., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Относно възражението за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ, съдът намира следното: Нарушението е извършено на 01.11.2024г. Заповедта е издадена на 07.08.2025г. Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. По делото е установено, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в периода 21.11.2024г. – 25.04.2025г., което не се оспори от ищеца. Съгласно чл. 194, ал. 3 от КТ, сроковете не текат през времето, през което работникът ползва законоустановен отпуск. Освен това, поради наличието на ТЕЛК-решение, работодателят е провел процедура по чл. 333 от КТ, като сроковете не текат и през времето от искането до получаване на разрешение (чл. 194, ал. 4 от КТ). От доказателствата се установява, че окончателното установяване на фактическата обстановка е обективирано в протокол от 23.05.2025г., след което е проведена процедурата по чл. 333 от КТ, приключила с разрешение от ИА „Главна инспекция по труда“ от 28.07.2025г. С оглед спиранията на срока, съдът приема, че заповедта е издадена в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението и в двумесечния срок от узнаването му по смисъла на закона. Ето защо, възражението за просрочие е неоснователно. Относно спазване на процедурата по чл. 193 и чл. 333 от КТ, съдът намира следното: От доказателствата се установява, че ищецът е давал писмени обяснения в хода на дисциплинарната проверка, а преди издаване на заповедта е бил поканен за изслушване и е отказал да даде писмени обяснения. Следователно изискването на чл. 193 от КТ е спазено. По делото са представени разрешения от ТЕЛК и от ИА „Главна инспекция по труда“, поради което и закрилата по чл. 333 от КТ е спазена. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, заповедта трябва да съдържа следните елементи – нарушителя, нарушението, кога е извършено, наказанието, законното основание. В процесната заповед изброените елементи са посочени. В същата са индивидуализирани елементите, както следва: нарушителя - К. К. К., посочено е кога и къде е извършено нарушението - на 01.11.2024 г. в УЦ „А.“; какво е нарушението – установени 1.87 ‰ алкохол при нощно въоръжено дежурство; как е установено – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“; дадена е правна квалификация – чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ вр. чл. 126, т. 2 от КТ; изложени са съображения относно риска при боравене с оръжие. От тази гледна точка заповедта формално покрива изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ – фактите са индивидуализирани по време, място и поведение. Съдът не може да приеме възражението, че заповедта е „бланкетна“ в смисъла, в който ВКС приема липса на мотиви. В случая са налице мотиви, т.е. в заповедта не са посочени формално само законови текстове, а е налице фактическо описание. От представения дневник на „Военна полиция“, от протокола на комисията и от саморъчно дадените обяснения на ищеца се установява, че при проверка е отчетена концентрация 1.87 промила алкохол в издишания въздух, като същият е подписал резултата и е отказал кръвна проба. Ищецът в първоначалните си писмени обяснения не е оспорил отчетената стойност, а впоследствие едва в исковата молба твърди, че я оспорва. Съдът приема, че нарушението е доказано по безспорен начин. Явяването на работа в нетрезво състояние, особено при изпълнение на въоръжена охрана с огнестрелно оръжие, представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. По отношение на повдигнатия от ищеца въпрос - посочено ли е нарушението по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ предвижда дисциплинарно уволнение за други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Това е бланкетна норма – тя изисква работодателят да конкретизира в какво се състои „тежкото нарушение“. В случая обаче работодателят е посочил такова, а именно – явяване на цивилния служител К. К. К. на работа в нетрезво състояние, при даване на въоръжено дежурство, като при тестването ме дрегера е отчел 1.87 промила алкохол, което е в нарушение, както и на вътрешните правила, така и на чл. 126, т. 2 от КТ, който текст регламентира, че служителят е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество. Това поведение обективно попада в хипотезата на тежко нарушение, защото представлява нарушение на основно трудово задължение; засяга безопасността; извършено е при работа с оръжие и създава реален риск. Съдебната практиката последователно приема, че явяване на работа в нетрезво състояние, особено при дейности с повишен риск, съставлява тежко нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Налице е и материалноправното основание за упражняване правото на уволнение на работодателя по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ – тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в явяване на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. Касае се до неизпълнение на задължението по чл. 126, т. 2, пр.1 от КТ на работника за явяване на работа трезв, в добро физическо и психическо състояние, позволяващо му да изпълнява работата си и да понесе напрежението, с което тя е свързана. Цитираното задължение е закрепено и в утвърдения при работодателя вътрешен правилник, което не се оспорва от страните. Съобразно установеното от фактическа страна съдът приема, че на 01.11.2024г. ищецът се е явил на работа след употреба на алкохол, което е констатирано с техническо средство – апарат Алкотест Дрегер 7510 ARPN- 0124, използвано от работодателя с оглед осигуряване на безопасни условия на труд. По делото се установява, че техническото средство е било годно. Както се посочи по-горе, съдът намира за неоснователни доводите за ненадлежно установяване на дисциплинарното нарушение на ищеца предвид това, че ищецът оспорва резултата от Алкотест Дрегер 7510 ARPN-0124 при извършването на проба за съдържанието на алкохол в кръвта. За работодателя не е съществувало задължение да установи употребата на алкохол от страна на работника с кръвна проба, за да може да ангажира дисциплинарната му отговорност. В случая не намира приложение Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Установяването на състоянието, непозволяващо на работника да изпълнява възложената му работа, и съответно дисциплинарното нарушение може да стане с всички доказателствени средства. В настоящия случай това състояние е доказано от писмените доказателства за извършената проба за алкохол с техническо средство, както и от останалите писмени доказателства, установяващи сформирана комисия за разследване на дисциплинарното нарушение. Нито в един момент от работата на тази комисия, ищецът не е възразил, че оспорва резултата от Алкотест Дрегер 7510 ARPN-0124. Оспорването към настоящия момент е ирелевантно. Неоснователен е и доводът на ищеца, че нарушението на трудовата дисциплина, изразяващо се в явяване на работа след употреба на алкохол, не е извършено виновно предвид приемането от него на медикамент. Този довод се съдържа в обясненията му, но съдът ги намира за недоказани и голословни. Съдът приема, че в случая не се касае до концентрация на алкохол в кръвта на ищеца само вследствие на приетия от него медикамент, съответно до отсъствие на субективния признак на дисциплинарното нарушение – явяване на работа след употреба на алкохол. Следва да се изтъкне, че предвид естеството на работата на ищеца – „•••“ не би могло въобще да се приеме, че след употребата на алкохол, дори и в хипотезата на адекватност и липса на видими белези в поведението му при явяването му на работа, ищецът е бил в състояние да изпълнява възложените си задачи. Съдът намира, че при налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ за процесното нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, работодателят е упражнил законосъобразно правото си на уволнение, като се е ръководил от критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ. Налице е съответствие между тежестта на нарушението и наложеното наказание. Касае се до виновноумишлено неизпълнение на основно трудово задължение за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психичните процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това. Особено съществено за тежестта на конкретното нарушение е, че работата на ищеца е въоръжена охрана и изисква прецизност и повишено внимание не само с оглед работния процес, но и за осигуряване на безопасни условия на труд, както за извършващия ги, така и за останалите работници. Нарушението е извършено при изпълнение на въоръжена служба, свързана с охрана на военен обект. Установената концентрация от 1.87 промила значително надвишава допустимите стойности и създава реален риск за живота и здравето на множество лица. Дори и ищецът да няма предходни дисциплинарни наказания, конкретното нарушение по своето естество е особено тежко и накърнява доверието между страните. Съдът намира, че наложеното наказание „уволнение“ е съразмерно. Следва да се отбележи и следното: Неоснователно е възражението на ищеца, че работодателят не е съобразил издаденото ТЕЛК-решение при изготвяне на графика за дежурство. От доказателствата се установява, че ТЕЛК-решение е постановено след датата на извършване на дисциплинарното нарушение. Към момента на включване на ищеца в графика не е съществувал валиден административен акт, установяващ противопоказания за заеманата длъжност, нито такива са били доведени до знанието на работодателя. Поради това последният не може да носи отговорност за несъобразяване с обстоятелство, което към релевантния момент не е съществувало. Издаването на ТЕЛК-решението впоследствие не дерогира извършеното нарушение, нито изключва вината на работника. Съдът приема, че ТЕЛК-решението би имало значение, ако решението изрично установява, че заболяването е съществувало към датата на нарушението и съдържа категорични противопоказания за заеманата длъжност, като е доказано, че работодателят е бил уведомен преди нарушението. Тогава би могъл да се постави въпрос за съпричиняване от страна на работодателя или за намалена вина, което в случая не е налице. По всички изложени съображения съдът приема, че правото на работодателя на уволнение е законосъобразно упражнено, което от своя страна обосновава извод за неоснователност на иска за признаването на уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна. Неоснователността на главния иск предпоставя и неоснователността на акцесорните за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, което налага отхвърлянето им, в това число и по отношение на иска, съдът да отмени заповедта в частта, касаеща възстановяване на парични суми на ответника в размер на 158.90лв - получени в повече за представително облекло и 1518.57лв. - обезщетение за неспазен срок на предизвести съгласно т.12 от Трудов договор № 179 от 01.02.2012г. (30 дни). По отношение на разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, претенцията на ответника за разноски е изцяло основателна, като съдът определя 200.00 лв. (или 102.26 евро) следващо се юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, съдът