Решение № 73 от 8.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 13238/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 10125/29.05.2024 г., постановено по гр.д. № 7573/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 168 с-в, съдът е осъдил ответника Уиз Еър Унгария Црт. (WIZZ Air Hungary Zrt.), чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под номер 01-10-140174 (наричан по-долу за краткост „Уиз Еър“) да заплати на В. В. И., ЕГН: ••••••••••, на основание чл. чл. 215, ал. 1 КТ, чл. 177, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ, чл. 264 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумите както следва: 1) 16991,96лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за полети в периода от 01.01.2020г. до 15.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.02.2023г. до изплащане на вземането като е отхвърлен искът за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 31 733,15 лева /или за сумата от 14 741,19 лева/ като неоснователен; 2) 3683,20лв., представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които ищецът е ползвал платен годишен отпуск в периода от 01.01.2020г. до 15.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 13.02.2023г. до изплащане на вземането; 3) 1983,00лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 60 дни, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 13.02.2023г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 2052,60 лева /или за сумата от 69,60 лева/ като неоснователен; 4) 1037,24лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен труд през официални празници в периода от 01.01.2020г. до 15.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 13.02.2023г. до изплащане на вземането; 5) 583,66лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на неизплатените възнаграждения по чл. 177 КТ за дните, през които ищецът е ползвал платен годишен отпуск за периода от падежа на съответното плащане до 13.02.2023г.; 6) 166,72лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за работа през официални празници по чл. 264 КТ за периода от падежа на съответното плащане до 13.02.2023г. Отхвърлени са предявените от В. В. И. срещу Уиз Еър, искове, както следва: 7) иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителност на клаузи от трудовите договори, сключени В. В. И. срещу Уиз Еър, както следва: т.5б от трудов договор от трудови договори от 14.10.2019 г. и от 19.04.2021г.; 8) иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 13 548,56 лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения според изработеното /„секторни плащания“/ в периода от 01.01.2020г. до 15.09.2022г.; 9) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2100,33лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху секторните плащания от трудовите възнаграждения за периода от падежа на съответното плащане до 13.02.2023г. като неоснователни и недоказани. Уиз Еър е осъдено да плати 1600 лева разноски на В. В. И., съответно В. В. И. е осъден да плати на Уиз Еър разноски в размер на 1256,33 лева. С определение № 30115/25.07.2024г. е оставена без уважение молбата на В. В. И., с която се иска изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. С решение № 14571/25.07.2024г. е оставено без уважение искане за поправка на ОФГ. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от В. В. И. в частта му, в която са отхвърлени исковете: 1) искът по чл.215 КТ за сумата от 14741.19лв.; 3) искът по чл.224, ал.1 КТ за сумата от 69,60лв., представляваща разликата между претендираната от ищеца сума в размера на 2052.60лв. и присъдената му с обжалваното решение сума от 1983,00лв.; 7) иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителност на клаузи от трудовите договори, сключени В. В. И. срещу Уиз Еър, както следва: т.5б от трудов договор от трудови договори от 14.10.2019 г. и от 19.04.2021г.; 8 ) искът по чл.128, т.2 КТ за сумата от 13548.56лв. / „секторни плащания“/, както и 9) акцесорният иск по чл.86 ЗЗД за присъждане на законната лихва от 2100.33лв. върху претендираната сума от 128, т.2 КТ за периода от падежа на съответното плащане до 13.02.2023г. Във въззивната жалба се сочи, че се обжалва и решението в частта, в която е уважен искът по чл.177 КТ, защото неправилно СРС отхвърлил искането за изготвяне на допълнително заключение на ССчЕ със задачи по т.19,б. „д“ и „е“ от молба на ищеца от 27.11.2023г., лишаващо го от възможност да увеличи размера на претенцията по чл.177 КТ съобразно констатациите на вещото лице относно дължимите възнаграждение за ПГО /за което се арг. от определение № 380/10.07.2017г. по ч.т.д. № 1467/2017г. н ВКС/. Изложени са съображения, че решението в атакуваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната и уважаване изцяло на предявените от ищеца искове. Конкретните съображения са, че неправилно СРС приел, че от базата, която служи за определяне на възнагражденията по чл.177, ал.1 КТ и обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, следвало да се изключат комисионните и „секторните плащания“ за първите два полета или участъка, прелетени от ищеца през релевантния месец, така и в базата, която служила за определяне на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ и на възнаграждението по чл.177, ал.1 КТ следвало да се включат и т.нар „дневни пари“, които представлявали „заплащане“ по см на чл.157 §2 ЗДЕС, респ като „допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер“ по см на чл.66, т.7 КТ вр. чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2, т.2 и чл.17, ал.1, т.2 НСОРЗ, т.е. „дневните пари“ не представлявали „дневни командировъчни пари“ /по см на чл.215, ал.1 КТ вр. чл.13, ал.1, т.23 ЗДДФЛ и чл.1, ал.8, т.1 НЕВД, върху които се правили осигурителни вноски/, а трудово възнаграждение с постоянен характер, което се твърди, че се базира изцяло на съдържанието на приетите от ответника вътрешни правила. Неправилно бил отхвърлен искът по чл.74, ал.4 КТ, защото атакуваната клауза от процесните договори и споразумения противоречали на закона, съответно ги заобикаляли, съответно била привидна, защото целта им била да изключи правото на ищеца да бъде компенсиран допълнително за първите два сектора, прелетени през съответния ден. Неправилно СРС приел, че през процесния период ответникът реално изплащал „дневни командировъчни пари“, поради което и искът следвало да се уважи в пълния размер от 31733.15лв. Не следвало и „дневни командировъчни пари“ да се намаляват по чл.18 и чл.20 НСКСЧ, доколкото не били събрани доказателства за това, че ответникът осигурявал „обяд“ и/или „вечеря“ или „пълен пансион“ по време на полетните дежурства, а осигуреното „меню за екипажи“ не представлявало такова, както и липсвали доказателства, че менютата отговаряли на изискванията на Наредба № 1 /ФНХН/. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Уиз Еър, в който оспорва въззивната жалба. Аргументира, че клаузата от трудовия договор за плащане на „секторни плащания“ след втория сектор за деня не е нищожна, представлява воля на работодателя за плащане на допълнително „секторно плащане“ след втория приключен сектор за деня, което уговаряне (кога и при какви условия) е право на работодателя и не противоречи на закона. Оспорва твърденията, че посредством „политиката“ /предвиждаща заплащане на първите два сектора чрез дневните пари при командироване/ било увеличено едностранно възнаграждението, доколкото ставало дума за документ с обяснителен характер, а не създаващ права и задължения, така и обясненията на заплатата на кабинния екипаж били неподписани и с посочена година от 2018г., поради което и с оглед започване на работа на ищеца от 2019г. било несъстоятелна тезата, че заплатата му била увеличена едностранно с имейл от 2018г., т.е. документът бил неотносим към ищеца, така и по същество „обясненията“ не можели да заместят уговореното в трудовия договор. Оспорва се и допустимостта на иска по чл.74, ал.4 КТ от гл.т. на правния му интерес. Твърдението за нищожност поради привидност било преклудирано, доколкото е въведено с въззивната жалба, а привидността не е сред пороците, за които се следяло служебно /ТР 1/27.04.2022г./. Твърдението, че с дневни пари са му плащани първите два сектора за деня бил несъстоятелен, защото страните уговорили, че „секторните плащания“ се дължат след втория сектор на деня и тази договорка не противоречала на каквато и да е правна норма, а „секторните плащания“ били специфични з този работодател плащания и били негово право да определя кога и при какви условия ще ги плаща. Некоректни били и изчисленията според които прилага „ставка“ за първи и втори сектор, защото такава нямало предвидена – изрично била предвидена само за 3-ти и сл. сектори, поради причината, че за първите два несе дължи. В този смисъл ищецът грешно допускал, че такова плащане се дължи в противоречие с договор и втори път грешно го прилагал по аналогия за 3ти и сл. сектори, без да има правно или договорно основание за такава аналогия, защото ставка нямало уговорена. Подчертава, че работодателят изрично е предвидил, че „секторно плащане“ се дължи само след втория сключен сектор за деня. Оспорва твърденията, че клаузата била в нарушение на чл.242, ал.247 и чл.16, ал.2 НСОРЗ, с аргумент, че жалбата в тази част е бланкетна, а по същество не е налице не са налице пороци с цитираните норми. Аргументира се също, че не следва секторното плащане за прелетени първи и втори сектор за деня и комисионните да се включват в основата за изчисляване на възнаграждението по чл.177 КТ и обезщетението по чл.224 КТ, доколкото чл.5б от трудовия договор е действителен, съответно не следва да се включва в основата за изчисляването им. Цитираните актове и норми били неотносими. На следващо място, сочи се, че в последното о.с.з. ищецът увеличил размера на иска на 31733.15лв. за пълния размер на дължими командировъчни по чл.31, ал.2 НСКСЧ, ако не са били плащани никакви командировъчни, а след о.с.з. твърдя, че платените „дневни“ били 0лв., което било в противоречие с твърденията в ИМ, че са му плащани „дневни“ в размер на 55€/ден, т.е. твърдението, че не му били плащани дневни /въведено с писмената защита и преповторено с въззивната жалба/ било нов иск с ново твърдение, което не следвало да се разглежда, поради което и била правилни изводите на СРС, кредитиращи заключението, че в периода от 01.01.2020г. до 30.09.2022г. работодателят заплатил общо 14741.19лв. командировъчни. Отделно от това, работодателят заплащал и командировъчни на нощувка от 30€/нощ. Срещу така постановените решение е депозирана и въззивна жалба от Уиз Еър в частта му, в която ответникът е осъден да плати: 1) 16991,96лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за полети в периода от 01.01.2020г. до 15.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.02.2023г. до изплащане на вземането; 2) 3683,20лв., представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които ищецът е ползвал платен годишен отпуск в периода от 01.01.2020г. до 15.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 13.02.2023г. до изплащане на вземането; 3) 1983,00лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 60 дни, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 13.02.2023г. до изплащане на вземането; 4) 1037,24лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен труд през официални празници в периода от 01.01.2020г. до 15.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 13.02.2023г. до изплащане на вземането; 5) 583,66лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на неизплатените възнаграждения по чл. 177 КТ за дните, през които ищецът е ползвал платен годишен отпуск за периода от падежа на съответното плащане до 13.02.2023г.; 6) 166,72лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за работа през официални празници по чл. 264 КТ за периода от падежа на съответното плащане до 13.02.2023г. Твърди се, че в обжалваните части решението е недопустимо /предявено срещу ненадлежен ответник, съответно неконституиране на необходим другар – Уиз Еър Унгария Црт – клон България КЧТ, който бил работодател на ищеца/, евентуално неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно СРС присъдил 16991.96лв. „дневни пари“ по чл.215 КТ, приемайки, че на ищеца се следват дневни в размер на 55€/ден по Приложение 3а НСКСЧ, защото ответникът не бил работодател, НСКСЧ не била приложима, защото не летял под български флаг, НСКСЧ посочвал максимален размер, а не минимален, игнориран бил фактът, че била осигурена храна, поради което се следвали 30% от нормативно установените командировъчни по чл.20, ал.1 вр. чл.18, чл.23 НСКСЧ. Неправилно били уважени исковете по чл.177 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД, доколкото съдът макар да е приел, че „секторно плащане“ за 1-ви и 2-ри сектор за деня не се дължи, е включил тези недължими възнаграждения при изчисление на плащанията по чл.177 КТ и чл.224 КТ, така и съдът неправилно включил изплатените секторни бонуси и възнагражденията а 3-ти и 4-ти сектор в „базата за изчисляване на плащанията по чл.177 КТ и чл.224 КТ, т.к. не били възнаграждения с постоянен характер в зависимост единствено от отработеното време. Решението било неправилно и в частта по иска по чл.264 КТ и чл.86 ЗЗД, доколкото служителят е получавал фиксирана сума за работа на официални празници, предвидена в трудовия договор, която покривала задълженията на работодателя. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от В. В. И., в който оспорва въззивната жалба. Аргументира, че ответникът е действителният работодател, което било доказано от съдържанието на трудовите договори, а в допълнение компетентен да разгледа спора е и българският съд по чл.7 §5 Регламент 1215/2012г. Неоснователно било оплакването, че ответникът не следвало да начислява „дневни командировъчни пари“ по чл.215, ал.1 КТ /вр. чл.24, ал.1, т.5 б. „а“ ЗДДФЛ/ вр. Приложение 3а НСКСЧ, доколкото задължението произтичало от трудовия договор, а приложение намирали разпоредбите и на ЗЗДискр., така и Съюзното право не допускало практика, при която авиокомпания заплащала по-ниско обезщетение за „дневни командировъчни пари“. Правилно СРС определил размера на „дневни командировъчни пари“, доколкото и ответникът не доказал предоставяне на „обяд“ и/или „вечеря“ или пък „пълен пансион“, а осигуряването на „меню за екипажи“ не отговаряли на изискванията на Наредба № 1 за физиологичните норми за хранене на населението, както и липсвали доказателства (допустими), че храна реално била доставена на борда на въздухоплавателни средства, обслужвани от екипажи, към които се числял ищецът. Отделно от това, обстоятелството, че авиационният оператор предоставя „храна“ по см. на Регламент № 965/2012 не било равнозначно на осигуряване „обяд“, „вечеря“ или „пълен пенсион“ на членовете на екипажите. Това че НСКСЧ не дефинира цитираните понятия не значело, че на същите може да се придава всякакъв смисъл, а „храната“ трябва да отговаря на изисквания за здравословно хранене, което косвено се подкрепя и от подзаконовите нормативни актове приложими при морски превоз /чл.37, ал.2 Наредба за трудовите и обслужващия персонал на кораба…, препращаща към Наредба 23/2005г. за физиологичните норми за хранене на населението/. Неправилно било оплакването и срещу включване от страна на СРС в базата за определяне на възнаграждението по чл.177 КТ, респ. 224 КТ, „секторното плащане“ за първите два сектора, вкл. валидността на чл.5б от трудовия договор, не означава, че ответникът не дължи „секторно плащане“ за всеки прелетен международен участък /сектор/, т.е. задължението за плащане произтичало не само от чл.5б, но и от вътрешните актове на ответник, които не оставяли съмнение, че следвало да се начислява възнаграждение за всеки изпълнен сектор, а обстоятелствата около начина на осчетоводяване не значело, че сумите не следва да се включват в базата за възнагражденията по чл.177 КТ, респ.чл.224 КТ. Касателно оплакването срещу произнасянето по чл.264 КТ се сочи, че през процесния период било доказано, че ищецът е работил по време на 19 празнични дни, за което не било начислявано и заплащано отделно възнаграждение. Видно от чл.5а от трудовия договор не се включвала сума, предназначение за възнаграждение за работа в дни на официални празници. От Уиз Еър е депозирана и въззивна жалба срещу решение № 14571/25.07.2024г., с което е оставено без уважение искане за поправка на ОФГ, като се иска отмяна на атакуваното решение и допускане на поправка на ОФГ в на решение № 10125/29.05.2024г., като в решението се изключат секторните плащания за 1-ви и 2-ри сектор от базата за изчисляване на възнаграждението по чл.177 КТ и чл.224 КТ и се извърши ново изчисление и коригиране на решението в частта по исковете, вкл. в частта за мораторната лихва. В срока по чл.247, ал.4 вр. чл.263 ГПК е постъпил отговор от В. В. И., в който намира жалбата за неоснователна, по съображения, че искането по чл.247 ГПК е процесуална злоупотреба, доколкото не е налице никаква фактическа грешка в диспозитива на решението. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от В. И. срещу Уиз Еър Унгария Црт., чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174, извършващо търговска дейност в Република България чрез клон с фирма „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, вписан в ТР с ЕИК: 200830927, с искане за осъждане на ответника за сумите: 13548.56лв. неизплатени „секторни плащания“ за периода от 01.01.2020г. до 15.09.2022г. вкл.; 31733,15 лв. (с протоколно определение от 13.05.2024г. е допуснато по чл.214 ГПК увеличение размера на иска) сбор от неплатени командировъчни за периода от 01.01.2020г. до 15.09.2022г. вкл., 3683,20 лв. (с протоколно определение от 13.05.2024г. е допуснато по чл.214 ГПК увеличение размера на иска) възнаграждения по чл.177 КТ; 1037.01лв. неизплатено възнаграждение за работа през дните на официални празници; 2052.60лв. обезщетение по чл.224 КТ; 2100.33лв. законна лихва върху секторните плащания до 10.02.2023г. вкл.; 583,66 лв. (с протоколно определение от 13.05.2024г. е допуснато по чл.214 ГПК увеличение размера на иска) законна лихва върху възнагражденията по чл.177 КТ до 10.02.2023г.; 166.72лв. законна лихва върху възнаграждението за работа през дните на официални празници до 10.02.2023г.; законна лихва от исковата молба (10.02.2023г.); както и иск за обявяване за недействителност поради противоречие със закона и при условията на евентуалност поради заобикаляне на закона на клауза 5б от трудовия договор от 14.10.2019г. и последващите анекси и чл.5б от трудов договор от 19.04.2021г. Твърди се, че между страните на 14.10.2019г. е сключен трудов договор, по силата на който на 21.10.2019г. ищецът е бил назначен на длъжност „младши член на кабинния екипаж“ за срок от 18м по чл.68, ал.4 КТ, при: чл.5, б. „а“ брутна заплата 10685лв. годишно, включваща основна заплата: брутна сума от 6720лв. годишно; брутна фиксирана сума в размер на 538лв. за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден; 1075лв. годишно за часовете, в които е в режим на готовност или е бил извикан на работа по време на режим на готовност; 1613лв. годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени; 739.00лв. брутна фиксирана сума за прослужено време; чл.5, б. „б“ „впоследствие ще има право да получи стандартна заплата, предлагана от Уиз Еър за длъжността. След всеки планиран и приключен сектор Работодателят ще заплаща на служителя т.нар. „секторно плащане“. Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на Служителя съгласно чл.5б и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните се съгласяват, че към момента на подписването на настоящия договор размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от Служителя в един ден в допълнение на първите два сектора ще бъде 20.54лв. бруто, като тази сума ще бъде допълнително плащана от Работодателя за всеки месец. С настоящото страните единодушно признават, че Служителят има право да получава за времето на изпълнение на международните полети допълнителни командировъчни по см на Раздел IV НКСЧ в размери, допълнително установени в изрична заповед на Работодателя“. С анекс от 01.01.2020г. брутната заплата по чл.5, б. „а“ се изменя на 11573лв. считано от 01.01.2020г., а считано от 01.04.2020г. в размер на 11234.00лв. С анекс от 01.05.2020г. се намаля размерът на секторното плащане на 15.40лв. за периода от 01.05.2020г. до 31.03.2021г. С допълнително споразумение от 31.07.2020г., считано от 21.07.2020г. служителят заема длъжността „Стюард/стюардеса“, като брутната заплата се определя в общ размер на 12288.00лв., а секторното плащане по чл.5, б. „б“ се определя на 18.40лв. На 19.04.2021г. между страните е сключен нов договор по чл.68, ал.4 КТ и считано от 21.04.2021г. ищецът е назначен на длъжността „Стюард/стюардеса“. По чл.5, „а“ брутната (годишна) заплата е 12522.00лв., по чл.5, б. „б“ размерът е 24.45лв. С Анекс от 18.10.2021г. Служителят е нает за неопределен период по чл.67, ал.1, т.1 КТ. Твърди се, че през периода на престиране на труд /01.01.2020г. до 15.09.2022г./ ответникът прилагал вътрешни правила относно възнагражденията за кабинния екипаж („политика“), според която размерът за изпълнявани от членовете на кабинния екипаж международни полети се определя в зависимост от длъжността и времетраенето на полетите, като за всеки от прелетените през съответния ден сектори се заплащала различна ставка. На 15.09.2022г. трудовото правоотношение е прекратено по чл.325, ал.1, т.1 КТ. Твърди се, че ответникът е следвало да заплаща на ищеца през периода на трудовото правоотношение брутна заплата по чл.5, б. „а“, „секторно плащане“ по чл.5, б. „б“, командировъчни по 55€/ден и други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер и допълнителни командировъчни пари. Въпреки това ответникът не изплатил на ищеца дължимите „секторни плащания“, което се предполага, че било заради клаузата по чл.5, б. „б“ в частта, в която било записано, че „страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на Служителя съгласно чл.5б и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, която клауза била недействителна поради противоречие, под евентуалност поради заобикаляне, чл.242 КТ и чл.247 КТ вр. чл.4, ал.2 и чл.16, ал.2, т.2 НСОРЗ. Така и след като Работодателят приел („политика“) правилата за възнагражденията, следвало да се заплащат всички прелетени сектори, която „политика“ имала приоритет спрямо клаузите от трудовия договор вкл. с оглед чл.118, ал.3 КТ. Поради това, че не начислил дължимите възнаграждения за „секторни плащания“ неправилно било платено и по-ниско възнаграждение по чл.177 КТ, съответно при прекратяване на трудовото правоотношение за неплатения ПГО не бил изплатен пълния дължим размер. Поради неплащане на дължимите суми се дължали законни лихви. През визирания период не били платени и командировъчни. Ответникът оспорва допустимостта по съображения, че са предявени срещу ненадлежна страна, доколкото не бил работодател, защото трудовият договор бил сключен с "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България" КЧТ, а по същество оспорва основателността на всички твърдения и претенции. Оспорва, че „секторните плащания“ не били платени, изрично по чл.5, б. „б“ следвало, че такива плащания се дължат след втория сектор за деня. Не било налице твърдяно увеличение на възнаграждението, доколкото „политиката“ на ответника представлявала „обяснения“, т.е. документ с обяснителен характер, така и от самият им текст следвало, че се отнасяло до Клона, така и в същите изрично било записано, че „секторните плащания“ били дължими след втория сектор за деня. Твърди, че не са налице пороци водещи до недействителност на клаузата на чл.5, б. „б“ . Оспорва дължимост на командировъчните пари от по 55€/ден по Приложение 3а НСКСЧ, защото размерът бил приложим само за екипажите на въздухоплавателни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България", което не било така. Не се спори, че командировъчни били дължими, но такива били изплащани в размер на суми от 41.08лв. до 56лв. на ден, което не противоречало на НСКСЧ, а в съответствие с договора било установени в заповед на работодателя. Отделно от това, работодателят осигурявал пълен пансион на ищеца. Оспорва се базата за изчисляване вр. исковете по чл.177 КТ и чл.224 КТ. По делото са приети като писмени доказателства трудовите договори и анекси, съответно допълнителни споразумения към същите (л.16 и сл.), от които се установява, че между ищеца и „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ., в качеството на Работодател и действащо чрез УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. – КЛОН БЪЛГАРИЯ….“ и В. И. е било налице действало трудово правоотношение в периода от 21.10.2019г. до 15.09.2022г., както и фишове за работната заплата. Пред СРС е прието заключение по ССчЕ, съгласно което в периода от 01.01.2020г. до 15.09.2022г. във фишовете за работни заплати секторни плащания били начислявани, както следва: от 01.01.2020г. до 30.09.2020г. секторни плащания били начислявани като две отделни пера: „секторно плащане“ – броя на изпълнени сектори (след втория сектор за деня) и „секторен бонус“ – в зависимост от дължината на полета, а от 01.10.2020г. до 15.09.2022г. – перата се обединяват в „общо секторно плащане“, включващо сума за броя на изпълнени сектори по ведомост (след втори сектор за деня) и сума за прелетени сектори, общо начислени и платени в размер на 7235.25лв. При включване на прелетените сектори (вкл. за първи в втори) сумата е изчислена на 15661.25лв. (при общо платени 2112.69лв.), като разликата се равнявала на 13548.56лв., т.е. сумата, при която се дължат секторните плащания за първите два завършени сектора за всеки полетен ден. Във фишовете за работна заплата, начислените и платени командировъчни пари били съгласно сключените трудови договори и анекси и с вътрешните правил за работна заплата на работодателя, като дневната ставка плащана за командировъчни от работодателя варира от 37.00лв. до 56лв., съответно за периода от 01.01.2020г. до 15.09.2022г. били платени общо 14741.19лв. (за 295 летателни дни), а при прилагане на дневни за командировъчни при Приложение 3а към НСКСЧ /55€/ден/, общият размер е 31733.15лв., съответно разликата с платените е калкулирана на 16991.96лв. (неплатени). През периода от 01.01.2019г. до 15.09.2022г. било положен труд в 19 празнични дни, за които вещото лице е калкулирало възнаграждение по чл.264 КТ остойностено на 1037.24лв. В отговор на въпросите на ответника вещото лице е дало заключение, че осигурителни вноски на ищеца били декларирани в НАП и внасяни от Уиз Еър – клон България, заплатата е била плащана с превод по банковата сметка на ищеца от Уиз Еър – клон България, титуляр на сметката, от която била плащана заплатата също било Уиз Еър – клон България, който и регистрирал трудовия договор в НАП. Така и ВПРЗ, ПВТР, щатното разписание били от Уиз Еър – клон България. Проверки от Инспекцията по труда на дейността на Уиз Еър били правени на Уиз Еър – клон България, като Уиз Еър /Унгария/ нямали служители в България, такива имало регистрирани (съгласно подадени в НАП уведомления) за Уиз Еър – клон България. Вещото лице, след проверка в Уиз Еър Кфт – клон България установило, че „Силвър Уингс България“ ЕООД доставяло храни и напитки за екипажите, които летели от летище София. При предаване на храната на екипажа за съответния полет била издавана стокова разписка, на база на която били издавани ежемесечно фактури, към които имало опис за всеки от дните, от периода за кой полет какъв тип меню било доставено. Уиз Еър не е плащало пътни пари на ищеца. Последният нощувал в чужбина 18 пъти (дни), за които работодателят изплатил 1056.13лв. Когато графикът предвиждал нощувка извън страната се заплащали допълнително 30€/ден, които представлявали командировъчни пари за пребиваване извън базата. Когато изпълнението на задълженията включвали пренощуване в отдел „Логистика“ на база планираните графици за полети била правена предварителна резервация за нощувки на персонала в хотели, с които имало сключени договори, резервацията включвала нощувка и закуска. Пред настоящата инстанция е допусната допълнителна ССчЕ, заключението по която е прието и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. В същото вещото лице е изчислило, че при определяне размера на възнаграждение за неизползван ПГО, в случай че: 1/ В базата за изчисление се включат и „секторно плащане“ за прелетени сектори от 3ти нататък и „секторен бонус“ – възнаграждението по чл.177 КТ е в размер на 4779.65лв., начислените суми за ползван ПГО са 3557.40лв., т.е. разликата между определения от вещото лице и начислените суми за ползван ПГО са в размер на 1222.25лв. (таблица 3, л.152). При този вариант, обезщетението по чл.224 КТ определено от експерта възлиза на 3604.77лв., като разликата с начисленото обезщетение във фиша за м.09.2022г. е 746.37лв. 2/ В базата за изчисление се включат и„секторни плащания“ за всички прелетени сектори, възнаграждението по чл.177 КТ е в размер на 6018,35лв., начислените суми за ползван ПГО са 3557,40лв., т.е. разликата между определения от вещото лице и начислените суми за ползван ПГО са в размер на 2460,95лв. При този вариант, обезщетението по чл.224 КТ определено от експерта възлиза на 4698,93лв., като разликата с начисленото обезщетение във фиша за м.09.2022г. е 1840,56лв. 3/ В базата за изчисление се включат и „секторни плащания“ за всички прелетени сектори и комисион, възнаграждението по чл.177 КТ е в размер на 7297,51лв., начислените суми за ползван ПГО са 3557,40лв., т.е. разликата между определения от вещото лице и начислените суми за ползван ПГО са в размер на 3740,11лв. При този вариант, обезщетението по чл.224 КТ определено от експерта възлиза на 6051,76лв., като разликата с начисленото обезщетение във фиша за м.09.2022г. е 3193,36лв. 4/ В базата за изчисление не се включат „секторно плащане“, „секторен бонус“ и комисион, възнаграждението по чл.177 КТ е в размер на 3680,37лв., начислените суми за ползван ПГО са 3557,40лв., т.е. разликата между определения от вещото лице и начислените суми за ползван ПГО са в размер на 122,97лв. При този вариант, обезщетението по чл.224 КТ определено от експерта възлиза на 2858,40лв., като няма разлика с начисленото обезщетение във фиша за м.09.2022г. Вещото лице е изчислило също, че в случай, че за всеки „летателен ден“ се начислят суми за „дневни пари“, то размерът на дневните командировъчни пари на ищеца, определени НКСЧ за календарен ден, то общия размер възлиза на 33562.04лв., като разликата с начислените, респ. изплатени на ищеца суми за „дневни пари“ общо за периода възлиза на сумата от 18967.20лв. При защита на заключението се констатира, че има общо 5 случая, при които са добавени по още един ден, общо 5 календарни дни /по 55€, т.е. общо 537,85лв., които следва да се извадят, т.е. разликата с начислените, респ. изплатени на ищеца суми за „дневни пари“ общо за периода възлиза на сумата от 18429,35лв./. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Въззивните жалби са подадени в установените за това срокове, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваните части. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбите. Със сезиращите въззивни жалби се атакува решението в цялост /с оглед частите, в които се обжалва/. Настоящият съдебен състав приема, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо по следните съображения: от приетите писмени доказателства /трудови договори и анекси/ се установява, че трудовото правоотношение е възникнало между В. И. и ответното дружество /Уиз Еър Унгария Црт./ в качеството му на работодател. Този извод следва от представените по делото трудови договори и анекси към тях. В цитираните документи изрично е посочено, че същите се сключват от „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ., в качеството на Работодател и действащо чрез УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. – КЛОН БЪЛГАРИЯ….““ , обуславящо пасивната му материална легитимация като страна (каквато е приета за надлежна и по сходни казуси в практиката на ВКС вж. определение № 5352/21.11.2024г. по гр.д. № 1457/2024г. на ВКС; определение № 924/26.02.2025 г. по гр.д. № 2163/2024 г. на ВКС, определение № 3993/18.08.2025 г. по гр.д. № 5403/2023 г.. на ВКС, определение № 3449/01.07.2025 г. по гр.д. № 4005/2024 г. на ВКС). Обстоятелството, че чуждестранното лице има регистриран клон по см. на чл.17а ТЗ, който може да участва като страна по трудови спорове, не лишава от пасивна материална легитимация чуждестранното юридическо лице, в чиято структура е включен клонът, в който смисъл доводите му във въззивната жалба са неоснователни, каквито са и съображенията, че клонът бил необходим другар, който следвало да се конституира, защото работодателят и клонът не са различни правни субекти, а участието на организационно обособената структура в процеса обвързва и юридическото лице и няма отношение към случая ТР № 7/13.01.2023г. по т.д. № 7/2020 на ОСГТК на ВКС (изрично Определение № 5352/21.11.2024г. по гр.д. № 1457/2024г. на ВКС). Не се налага различен извод и от установеното от вещото лице (по заключението прието пред СРС), че уведомленията по сключване, изменение и прекратяване на трудовия договор са от името на клона, съответно банковата сметка, от която е плащано, е с титуляр клонът. По основателността съдът приема следното: Предявени са за разглеждане обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ, както и осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215, ал. 1 КТ, чл. 264 КТ, чл. 177, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Установено е, че през периода 01.01.2020г. до 15.09.2022г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „младши член на кабинния екипаж“, впоследствие „Стюард/стюардеса“, като освен годишната брутна заплата в чл.5б било договорено допълнително т.нар. „секторно плащане“, така и че работникът има право да получава през време на изпълнение на международни полети допълнително командировъчни по НСКСЧ. Спорът по делото, вкл. пренесен пред въззивната инстанция, с оглед доводите във въззивните жалби, се концентрират по въпросите основателен ли е установителният иск по чл.74, ал.4 КТ за нищожност на клаузата по чл.5б от трудовия договор, изходът от който обуславя исковете по чл.128 т.2 КТ, чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ (със съответните им акцесорни искове по чл.86 ЗЗД), какво се включва като база при определянето им, съответно приложим ли е размерът на командировъчните, определени в Приложение № 3а към НСКСЧ (55€/ден), съответно има ли основание за намаляването им /при преценка дали е доказано осигуряване на храна/. По иска чл.74, ал.4 КТ за недействителност на клаузата по чл.5б от трудовия договор настоящият съдебен състав приема, че клаузата по чл.5б /„впоследствие ще има право да получи стандартна заплата, предлагана от Уиз Еър за длъжността. След всеки планиран и приключен сектор Работодателят ще заплаща на служителя т.нар. „секторно плащане“. Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на Служителя съгласно чл.5б и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните се съгласяват, че към момента на подписването на настоящия договор размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от Служителя в един ден в допълнение на първите два сектора ще бъде 20.54лв. бруто, като тази сума ще бъде допълнително плащана от Работодателя за всеки месец. С настоящото страните единодушно признават, че Служителят има право да получава за времето на изпълнение на международните полети допълнителни командировъчни по см на Раздел I V НКСЧ в размери, допълнително установени в изрична заповед на Работодателя “/, в подчертаната част не е недействителна поради противоречие, под евентуалност поради заобикаляне на чл.242 КТ и чл.247 КТ вр. чл.4, ал.2 и чл.16, ал.2, т.2 НСОРЗ, а доводът за привидност (че използваната терминология „всъщност създавала състояние на привидност“) на същата е преклудиран /по съображения на ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на ОСГТК - при привидните сделки … съдът не би могъл да открие нищожността, като на нея трябва да се позове заинтересованата страна съответно в преклузивните за това срокове/, а по същество и неоснователен, доколкото нито е налице абсолютна симулация, нито доказателства, въз основа на която можем да приемем някаква форма на относителна симулация (т.е. такива, от които да установим, че са налице две съглашения-явно, прикриващо действителните отношения между страните и прикрито такава, което урежда тези отношения). Това е така, доколкото, както и правилно е приел СРС, идентично с произнасянията по сходни казуси по идентично формулирани клаузи (вж. решение № 4500/16.08.2023г. по в.гр.д. № 1392/2023г. на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 5352/21.11.2024г. по гр.д. № 1457/2024г. на ВКС; решение № 2803/13.05.2024г. по гр.д. № 11850/2022г. на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 3449/01.07.2025г. по гр.д. № 4005/2024г. на ВКС; решение № 531/29.01.2024г. по в.гр.д. № 5403/2023г. на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 3993/18.08.2025г. по гр.д. № 2807/2024г. на ВКС), не е налице уговорка за престиране на безвъзмезден труд или за замяна на част от основната работна заплата с допълнителни или други възнаграждения и плащания, не се установява и постигане на забранен резултат чрез процесните оспорени клаузи, не се отрича дължимостта на основната работна заплата, а се определят условия за получаване и размер на допълнително възнаграждение съобразно положен труд и извършена работа, което е законосъобразно. Трудовото правоотношение е възмездно /чл. 242 КТ/, размерът на възнаграждението е според времетраенето или изработеното /чл.247 КТ/, забранено е заменянето на основната заплата или части от нея с други възнаграждения или плащания /чл.4, ал.2 НСОРЗ/, така и при изчисляване на брутната заплата се взема предвид компонентите по чл.16, ал.2 НСОРЗ. Систематично тълкувана с клаузата на чл.5, б. „а“ от договора, оспорената клауза разкрива действителната воля на страните, а именно чрез процесните клаузи да се предвиди, че „секторното заплащане“ с оглед броя на планираните и завършени сектори на ден се разделя на два компонента, а именно: първи компонент, включващ първи и втори сектор /първите два сектора/, за които се заплаща основна брутна заплата (т.е. тълкувани от настоящия състав клаузата за основната заплата покрива работата до два сектора дневно като интензивност, а за по-голяма се заплаща допълнително по чл.5, б. „б“), и втори компонент, включващ трети, четвърти, пети и следващ сектор, за които се заплаща допълнително възнаграждение съобразно уговорената ставка от трудовия договор. В позоваваната от ищеца „политика“ /имаща характер на вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 КТ и чл. 22 от НСОРЗ/ също предвижда, че секторно плащане се плаща от третия сектор на деня на дежурството, като първите два сектора се покриват от дневните пари. Допълнителното възнаграждение за следващите (след втори) сектори е свързано с изпълнение на трудови задачи, не е с постоянен характер, а е обусловено от възлагани полети (Вж. Решение № 50233/06.06.2023 г. по гр.д. № 330/2022 г. на ВКС). Обусловен от изхода на произнасянето по иска по чл.74, ал.4 КТ е и произнасянето по иска по чл.128, т.2 КТ и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД, които правилно са отхвърлени от СРС като неоснователни, доколкото след като не се дължи възнаграждение за „секторно плащане“ и за първи и втори сектор, а само за трети и следващите, то искът по чл.128, т.2 КТ за сумата от 13548.56лв., т.е. сумата, при която се дължат секторните плащания за първите два завършени сектора за всеки полетен ден, правилно е отхвърлен като неоснователен. От приетата пред СРС експертизата се установява, че от 01.01.2020г. до 30.09.2020г. секторни плащания били начислявани като две отделни пера: „секторно плащане“ – броя на изпълнени сектори (след втория сектор за деня) и „секторен бонус“ – в зависимост от дължината на полета, а от 01.10.2020г. до 15.09.2022г. – перата се обединяват в „общо секторно плащане“, включващо сума за броя на изпълнени сектори по ведомост (след втори сектор за деня) и сума за прелетени сектори, общо начислени и платени в размер на 7235.25лв. Следователно на ищеца са платени дължимите секторни плащания съгласно договореното съобразно изпълнените сектори в процесния период. Не се дължи отделно допълнително възнаграждение (секторно плащане) за първите два сектора, изпълнени дневно. Възнаграждението за тях се покрива от основната работна заплата. Неотносимо е решението по С-155/10, доколкото се отнася до възнагражденията по време на ПГО, а не до претендираните в случая сектори възнаграждения. П о иска по чл. 215, ал. 1 КТ за командировъчни пари настоящият съдебен състав приема, че СРС правилно е приел, че ищецът се квалифицира като лице в състава на екипаж на въздухоплавателни средства по см на §1, т.3 ДР НСКСЧ, поради което за дължимите командировъчни пари следва да намери приложение разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от раздел IV НСКСЧ. Съгласно чл. 31 ал. 2 НСКСЧ персоналът на въздухоплавателните транспортни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, получават командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а. Според чл. 31 ал. 6 НСКСЧ ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложенията, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове. Размерът на дневните пари, съгласно приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 от НСКСЧ за длъжността "стюард/стюардеса" е до 55 евро на ден. Последователно в практиката на ВКС /вж. Решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г., IV г. о., и др./ е прието, че е недопустимо с подзаконовия нормативен акт по чл. 215 от КТ да се предоставят на работодателите права да намаляват едностранно определените размери на дължимите обезщетения при командироване, т.е. нормата на чл. 31, ал. 6 от НСКСЧ се тълкува в смисъл, че работодателят може да определи по-голям размер на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по-малък такъв. В случая в чл. 5б от трудовия договор страните изрично са уговорили, че служителят ще има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на Раздел IV НСКСЧ в размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. Не се установява да е установен между страните по-висок размер на дължимите командировъчни пари с изрична заповед на работодателя, поради което при изчисляване размера на командировъчните средства следва да се приложат определените в НСКСЧ минимални размери, въз основа на уредена в чл. 215 КТ законова делегация. Посочената уговорка изрично препраща към НСКСЧ, поради което е без значение, че самолетите на дружеството не летят с национални и регистрационни знаци на Република България (Вж. Определение № 3449/01.07.2025г. по гр.д. № 4005/2024г. на ВКС, в което е прието, че регистрационните знаци са неотносими към възникване на правото по чл.215 КТ, тъй като липсва подобна уговорка в трудовия договор, а отделно от това подобна уговорка би поставила лицата, включени в състава на въздухоплавателни средства, в по-неблагоприятно положение спрямо други, полагащи труд при идентични условия). Според приетата пред настоящата инстанция ССчЕ разликата между платените и дължимите командировъчни пари за календарен ден по НСКСЧ възлизат за процесния период на 18429,35лв. Според приетата пред СРС ССчЕ разликата между платените и дължимите командировъчни пари за летателен ден по НСКСЧ възлизат за процесния период на 16991.96лв. Разликата с приетото заключение пред СРС е, че при същото база за определяне дължимостта на командировъчните е летателен ден, а при приетото пред настоящата инстанция заключение по ССчЕ изходната база е календарен ден, като вещото лице (л.153) изрично е посочило, че за всеки ден, в който лицето е било на работа /летателен ден/ работодателят плащал „дневни пари“, изплащането на които било ежемесечно с отделен превод, а когато в графика на лицето предполагало нощувка били заплащани и „дневни надбавки“ в размер на 30€/ден, като на база летателния график вещото лице е определило календарните дни /имало дни, в които работния ден започнал в един ден и завършил на следващия в 00:10ч., т.е. без да има пълен ден, но с оглед поставената задача по определяне на база „календарен ден“ вещото лице е приело същото за цял календарен ден, вкл. при определяне на разликата между изплатените суми за дневни пари вещото лице е взело предвид и сумите, които са били изплащани на лицето, т.нар. „дневна надбавка“, в случаите, когато същото е следвало да нощува извън дома си. Доколкото с исковата молба са очертани фактическите твърдения, че се претендират присъждане на командировъчни за 295 летателни дни, то и съдът дължи произнасяне по очертаният предмет на делото с оглед диспозитивното начало, поради което претенцията по чл.215 КТ следва да се остойности като разликата между платените и дължимите командировъчни пари за летателен ден по НСКСЧ, които според приетото поред СРС заключение по ССчЕ на 16991.96лв., до който размер правилно е уважен искът. Неоснователни са възраженията за заплащане на командировъчните в натура (основание за намаляване ставката от 55€/ден), доколкото не са представени доказателства с обвързваща доказателствена стойност, от които да се установява, че на ищеца е била реално осигурена храна и напитки, че е осигуряван „пълен пансион“ по см на чл.20, ал.1 НСКСЧ. Обстоятелството, че в приетата пред СРС ССчЕ вещото лице установило, че „Силвър Уингс България“ ЕООД фактурирало и издало стокови разписки с опис на дни за кой полет какъв тип меню било доставено не е равнозначно на доказване, че такива реално са предоставяни именно на ищеца. Неоснователни са доводите на ищеца, че командировъчни пари въобще не са заплащани. От експертизите пред СРС и пред настоящата инстанция изрично се установява, че т.нар. „дневни пари“ са осчетоводени като командировъчни пари и са имали характера на такива, защото са изплащани за всеки летателен ден, независимо от броя на изпълнените сектори. С тези пари не са заплащани първите два сектора от летателния ден, доколкото възнаграждението за тези сектори е било включено в основната работна заплата на ищцата /който извод е обусловен от изхода по иска по чл.74, ал.4 КТ/. По исковете по чл. 177 ал. 1 КТ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД: В решението по дело С-155/10 г. на СЕС (приложимо и към заплащаните възнаграждения на останалите членове на екипажите на въздухоплавателни средства - стюарди и стюардеси) е прието, че по време на годишния си отпуск транспортните пилоти имат право да получават не само основната си заплата, но и всички компоненти, същностно свързани с изпълнението на задачите, които са им възложени с трудовия договор и за които им се заплаща парична сума, добавяна при изчисляването на общото им възнаграждение, както и всички компоненти, свързани с личния и професионален статут на съответния транспортен пилот. Тоест целта е през периода на почивка работникът да разполага с икономически условия, които са сходни на тези, при които полага труд. Следователно всички предвидени допълнителни плащания за трети и следващ сектор („секторни плащания“), както и секторният бонус, представляват елемент от брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се определя възнаграждението за платен отпуск по чл. 177 КТ. Поради това въззивният съд приема, че СРС правилно е включил в базата за изчисление на възнаграждението по чл. 177, ал. 1 КТ секторните плащания за трети и следващ сектор от летателния ден, както и секторните бонуси. В базата по чл. 177 КТ обаче не следва да се включват и комисионните от извършени продажби на борда на самолета. Това плащане касае дейност, която не е иманентно присъща на длъжността „стюардеса”. То не е регулярно, сигурно и предвидимо, поради което няма и характер на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер. Освен това плащането на комисионни от продажби се определя от постигнатия оборот. Поради това комисионните не следва да се включват в базата за определяне на възнаграждението по чл. 117, ал. 1 КТ. От мотивите на първоинстанционното решение е видно, че СРС е приел въз основа на заключението на вещото лице при приетата пред СРС ССчЕ, че дължимото възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за процесния период възлиза общо на 7459,48лв. Видно от заключението в сумата се включва и комисионните от продажби на стоки по време на полети. От заключението пред настоящата инстанция се установява, че когато в базата за изчисление се включат и „секторно плащане“ за прелетени сектори от 3ти нататък и „секторен бонус“ – възнаграждението по чл.177 КТ е в размер на 4779.65лв., начислените суми за ползван ПГО са 3557.40лв., т.е. разликата между определения от вещото лице и начислените суми за ползван ПГО са в размер н а 1222.25лв. (таблица 3, л.152). За горницата над тази сума до пълния предявен размер претенцията подлежи на отхвърляне, съответно частично подлежи на отхвърляне и законната лихва, която съдът определи за дължима по чл.162 ГПК в размер на 193.68лв., т.е. искът за законна лихва подлежи на отхвърляне за горницата над 193.68лв. По иска по чл.224 КТ – с оглед приетото по-горе по иска по чл.177 КТ, обезщетението по чл.224 КТ определено от експерта възлиза на 3604.77лв., като разликата с начисленото обезщетение във фиша за м.09.2022г. е 746.37лв. За горницата над тази сума до пълния предявен размер претенцията подлежи на отхвърляне. С оглед уважаване частично на иска за сумата от 1983.00лв., решението е частично неправилно в тази част. По иска по чл. 264 КТ и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - съгласно цитираната разпоредба за работа през дните на официалните празници, независимо дали е налице извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение. От приетото заключение по ССчЕ пред СРС се установява, че през периода от 01.01.2019г. до 15.09.2022г. ищецът положил труд в 19 празнични дни, за които вещото лице е калкулирало възнаграждение по чл.264 КТ остойностено на 1037.24лв. Доводите, че в чл.5а имало изрична клауза за заплащане на фиксирана сума са неоснователни, доколкото видно от клаузата същата е приложима вр. чл.143 КТ, а не чл.264 КТ, поради което правилно са уважени изцяло главният иск по чл. 264 КТ и акцесорният към него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в която част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Доводите във въззивната жалба на В. В. И., че поради отхвърляне на искането за изготвяне на допълнително задължение по ССчЕ, лишаващо ищеца от възможност да увеличи размера на иска са неоснователни, доколкото цитираната от въззивника съдебна практика касае обжалвано определение, с което е оставен без уважение искане по чл.214 ГПК (с оглед т.7б, ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 / 2013 г.), каквото по делото по отношение на иска по чл.177 КТ няма формулирано, за да може да е предмет на въззивна проверка. По въззивната жалба от Уиз Еър срещу решение № 14571/25.07.2024г., с което е оставено без уважение искане за поправка на ОФГ, като се иска отмяна на атакуваното решение и допускане на поправка на ОФГ в на решение № 10125/29.05.2024г., съдът приема следното: При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, поради което е валиден и допустим. Предмет на производството е съдебно решение, постановено по реда на чл. 247 от ГПК. Видно от съдържанието на същото, с решението е оставено без уважение искане обективирано в молба за поправка на ОФГ /вх. № 213377/28.06.2024г./, в която са изложени следните искания – „поправка в частта на уважените искове по чл.177 и чл.224 КТ и присъдената мораторна лихва, т.к. съдът е допуснал според нас техническа грешка и е неволно е взел предвид неправилно цифри от експертизата, като се е позовал н а изчисление от експертизата, в която са включени секторни плащания, вкл. за 1-ви и 2-ри сектор, а съдът изрично е постановил, че такива не се дължат“, т.е. по същество с молбата не се иска отстраняване на техническа грешка в диспозитива, а отстраняване на неправилност, за което редът е инстанционен контрол, както правилно е отбелязал СРС. Очевидна фактическа грешка по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 247 от ГПК е налице тогава, когато има несъответствие между действителната воля на съда съгласно мотивите и формално изразената воля в решението (диспозитива). Решението за ОФГ констатира това противоречие и привежда решението (диспозитива) в съответствие с мотивите. В производство по реда на чл. 247 от ГПК на проверка подлежи единствено само дали има допусната очевидна фактическа грешка в основното решение и правилно ли е отстранена грешката или не. Поради което и предвид естеството на решението, постановено при условията на чл. 247 от ГПК, същото би могло да бъде порочно, когато чрез него се изменя или допълва формираната от съда в мотивите и надлежно изразена в решението (диспозитива) воля. Реално с молбата на въззивника се иска изменение формираната от съда в мотивите и надлежно изразена в решението (диспозитива) воля. Поради което решението за ОФГ следва да се потвърди. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото пред СРС разноските, на които В. В. И. има право са в размер на 681,28€ (1332.47лв.), а Уиз Еър дължи разноски за д.т. и депозит 577,60€ (1 129,68лв.). Пред настоящата инстанция: Издадено е РКО от 400лв. от бюджета на съда, като с оглед изхода на делото Уиз Еър следва да бъде осъдено да плати 170,32€ (333,12лв.) по сметка на СГС. В. В. И. е доказал сторени разноски 300лв. за адв. възнаграждение по жалбата срещу решението за ОФГ (л.103), 4919.00лв. за адв. възнаграждение (въззивна жалба и отговор, процесуално представителство л.159-160). Има право на 300лв. изцяло срещу решението за ОФГ, в останалата част адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено общо, като не е посочено каква част от него е за защита по въззивната жалба на ищцата и каква част – за защита по въззивната жалба на насрещната страна. В този случай заплатеното възнаграждение следва да се разпредели съразмерно. Общият материален интерес е 54905.46лв., искът по чл.74, ал.4 КТ е неоценяем (чл.7, т.4 НМРАВ). С оглед изхода има право на разноски в размер на 1222лв. + 300лв. /срещу решението за ОФГ/, т.е. общо 778,19€ (1522лв.). Уиз Еър е доказало сторени разноски в размер на 490лв. за д.т. (л.70), 25лв. за д.т. по жалбата срещу решението за ОФГ (л.94), 250лв. депозит за в.л. (л.137), адв. възнаграждение 4295.72лв. (л164-173), 150лв. допълнителен депозит (л.182), с оглед изхода на делото има право на разноски в общ размер на 80,55лв. /депозити и д.т. по въззивната жалба срещу основното решение/ + адв. възнаграждение (също разпределено съразмерно) в размер на 2 073,71лв., т.е. общо 1 101,46€ (2 154,26лв.). По компенсация се дължат на Уиз Еър 323,27€. Така мотивиран Софийският градски съд: