Решение № 445 от 11.8.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 677/2025 г.

Ищецът- Г. Д. е предявил пред Районен съд Благоевград обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от КТ, както и иск с правно основание чл. 225 ал. 1 КТ, срещу Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, с искане да бъде признато уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-289/23.08.2024 г. на Изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение; иск за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност „Геодезист“ в ТП Благоевград на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“; иск за заплащане на парично обезщетение за времето през което е останал без работа, поради уволнението, считано от датата на която е прекратено трудовото му правоотношение, но не повече от 6 месеца, в размер на 18 000, 00 лв. (осемнадесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на претендираната сума; иск за поправяне на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи; иск за заплащане на парично обезщетение в размер на 3 000, 00 лв. (три хиляди лева), представляващи неполучено ДМС за периода от оставане без работа до произнасянето на първата съдебна инстанция, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на претендираната сума, както и иск за заплащане на парично обезщетение в размер на 1 516, 00лв.(хиляда петстотин и шестнадесет лева), представляващо неизплатено обезщетение за неизползван отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума.

Твърди се в ИМ че на 07.01.2022 г. в гр. София, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, е сключил Трудов договор № 166/07.01.2022г. на ищеца с Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя, с място на работа ••••••••• № 19г., за което на Г. Д. Д., на 10.01.2022г. е връчена длъжностна характеристика за длъжността „Геодезист“. Сочи се още в исковата молба, че страните по делото са подписали Допълнително споразумение № 416/07.10.2022г. към Трудов договор № 166/07.01.2022г. във връзка с влезлия в сила ОРЗД, като след изтичане на срока за изпитание, трудовото правоотношение е станало безсрочно, при пълно работно време и при изрично уговорено между страните месечно трудово възнаграждение.

Поддържа се с ИМ, че като служител на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, за повече от две години и половина, ищецът е показвал пълна лоялност и съпричастност към работодателя си, изпълнявал е съвестно, своевременно и точно поставените му задачи, изпълнявал е възложените му дейности прекия ръководител по такъв начин че не са му давани сигнали за нередности в поведението му като служител на предприятието. Срещу ищеца никога не са били образувани дисциплинарни производства, никога не са му били налагани дисциплинарни наказания, включително и при предишните му работодатели.

Твърди се с ИМ, че на Г. Д. Д. на 13.08.2024г. е връчена покана на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, в срок до 3 дни да предостави писмени обяснения във връзка с нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената работа, за допуснато нарушение съгласно чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. В поканата не били посочени какви конкретни нарушения на трудовата дисциплина, кога и кои конкретни свои трудови задължения не е изпълнил, за да стартира срещу него процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Единствено било посочено, че трябва да обясни причините, поради които е отказал да изпълнява своите служебни задължения за периода от 08.07.2024г. до 09.08.2024г. Сочи се в ИМ, че в определения от закона 3 дневен срок, ищецът е депозирал своите подробни и аргументирани писмени обяснения до работодателя- на 15.08.2024г., като продължил да изпълнява служебните си за дължения, за които имало подходящи условия за изпълнението. На 26.08.2024г. на Г. Д. е връчена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД- 289/23.08.2024г. на изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, като му било заявено, че е дисциплинарно уволнен и следва да освободи работното място незабавно. Ищецът е отказал да подпише представената му заповед, но въпреки това трудовото му правоотношение с ответното дружество било прекратено, считано от 26.08.2024г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – без предизвестие, тъй като е дисциплинарно уволнен.

С депозираната искова молба пред РС Благоевград, оспорва се от ищеца връчената му Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-289/23.08.2024г., с посочено основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ като неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Сочи, че със същата заповед е прекратено и трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, въпреки че в практиката е недопустимо в една заповед да бъде обединено налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед за прекратяване трудовото правоотношение на служителя. Поддържа се, че е следвало работодателят да издаде две различни, следващи една след друга във времето заповеди – за наложеното дисциплинарно наказание уволнение и за прекратеното едностранно и без предизвестие трудово правоотношение. Сочи се в ИМ, че в издадената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-289/23.08.2024г. е посочено като нарушение на трудовата дисциплина, че за периода 08.07.2024г.- 31.07.2024г. ищецът не е изпълнил нито една задача, за която е бил командирован със Заповед № 404/25.06.2024г. Поддържа се при превратно и неправилно тълкуване на фактите и при само формално спазване на процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ, работодателят не е приел, не е оценил и анализирал приложените доказателства, което е основание за отмяна дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ.

Като допълнително основание за незаконосъобразност на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, поддържа се с ИМ че с отправената до ищеца покана за даване на обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 193, ал. 1 от КТ и издадената по-късно заповед за налагане на дисциплинарно наказание, налице е фактическо несъответствие относно периода на твърдяното неизпълнение на трудовите задължения. Поддържа се, че в поканата не са посочени какви конкретни нарушения на трудовата дисциплина са вменени на ищеца, кога и кои свои трудови задължения не е изпълнил, за да стартира срещу него процедура по налагане на дисциплинарно наказание, а единствено е посочено, че ищецът трябва да обясни причините, поради които е отказал да изпълнява своите служебни задължения за периода от 08.07.2024г. до 09.08.2024г.

Сочи се, че Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че служителят е отказал да изпълни възложените му задачи съгласно Заповед № 404/25.06.2024г., и последващата Заповед № 480/29.07.2024г., за целия месец август, включително 12.08., 13.08., 14.08, 15.08., 19.08. 20.08., 21.08. и 22.08.2024г., а са поискани писмени обяснения за период до 09.08.2024г., поради което поканата за даване на обяснения не кореспондира с издадената в последствие заповед за дисциплинарно наказание, тъй като не са искани обяснения по нарушенията, посочени в оспорената заповед и от него не са искани и не е давал обяснения за периода след 09.08.2024г.

С исковата молба се поддържа че е недопустимо в една заповед да бъде обединено налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяването на трудовото правоотношение на работника/ служителя. Това действие от страна на работодателя се явява незаконосъобразно и в нарушение на материалния закон, тъй като тя е за налагане на дисциплинарно наказание, така както е записано в заглавието й, но не и за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Като основание за незаконност на уволнението, поддържа се с ИМ от ищеца, чрез неговия пълномощник, че работодателят само формално е спазил процедурата но чл. 193, ал. 1 от КТ, като е изискал писмени обяснения от служителя, но не ги е приел и не е оценил и анализирал приложените доказателства. Работодателят не е съобразил факта, че работата на г-н Д. е свързана с боравене с изключително чувствителна техника и е специфична. Тази техника е обемна и доста тежка и изисква време за подготовката и натоварването й на автомобила, с който трябва да се стигне до мястото за извършване на измерванията, които Г. Д. трябвало да прави и работодателят не е съобразил необходимото време за пътуване до съответното място. Така поддържа се, че е била налице обективна невъзможност за изпълнение на възложените трудови задължения, тъй като високите температури от една страна не позволяват да се извършват геодезическите замервания, а от друга – водят до опасност за здравето и живота на лицата, който ги извършват. Сочи се, че в тази връзка Г. Д. е изложил подробни доводи в дадените от него писмени обяснения във връзка с отправената му покана по чл. 193, ал. 1 от КТ, които обяснения изобщо не са кредитирани и анализирани от работодателя при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Не е отчетен характера на изпълняваните от служителя трудови функции и степента на отговорност при изпълнение на дейността. Единствено са отбелязани неизпълнени задачи без да е взета предвид действителната фактическа обстановка.

Поддържа се от ищеца, че за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ в Заповед № РД-289/23.08.2024г. за това че служителят е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 ал. 1 т. 3 от КТ за „неизпълнение на възложената работа“, работодателят е следвало да отчете характера на изпълняваните трудови функции и степента на отговорност при изпълнение на дейността. В издадената заповед за уволнение не са посочени конкретни задължения от длъжностната характеристика, които ищецът не е изпълнил и конкретните технически и технологични правила, които ищецът не е спазил, което според изложеното в ИМ сочи на немотивираност на заповедта и до нейната незаконосъобразност.

Поддържа се пред РС Благоевград, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е посочен и размера на неизползвания от ищеца полагаем платен годишен отпуск и съответно същия не е платен, въпреки, че при прекратяване на трудовото правоотношение на служителя се дължи обезщетение по чл. 224 от КТ.

Навадени са доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед за уволнение, основани на твърдението, че на ищеца не е била надлежно сведена до знанието- изменението на работното време за посочения в заповедта период, по установения за това официален ред.

Във връзка с поддържането на доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед за уволнение, с ИМ се поддържа че същата е била издадена по време, когато Г. Д. Д. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, а от друга страна поддържа се, че същият не е отказал да изпълни възложените му трудови задължения, а е била налице обективна невъзможност за тяхното изпълнение, поради неподходящи метеорологични условия. В този смисъл не е налице отказ за изпълнение на трудови задължения, а възражение от страна на Д. по отношение на обхвата и времето на изпълнение на същите, поради техническата невъзможност за тяхното качествено изпълнение.

С ИМ са навадени доводи, че изпълнението на възложените задачи на Г. Д. Д. за периода посочен в заповедта за уволнение е и липсата на проектна документация, за което подробни съображения са изложени от служителя и при дадените от него писмени обяснения.

Възразява се с ИМ срещу твърдението наведено в атакуваната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-289/23.08.2024 г. на Изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, че служителят не е изпълнил нито една от възложените му трудови задължения. Поддържа се, че в периода за който е бил командирован на язовирите, ищецът е изпълнявал трудови задължения, които е било възможно да бъдат изпълнени, на установеното с трудовия му договор място на изпълнение- в офиса му в предприятието в което работи.

Оспорва се с ИМ пред състава на РС Благоевград, тежестта на нарушението ако такова действително е било допуснато, като се възразява че не е извършена от работодателя- преценка на тежестта на посоченото нарушение, не е анализиран характера на изпълняваните от служителя трудови задължения, като не са отчетени и обстоятелствата при които е извършено твърдяното от работодателя нарушение- време, обстановка, място и др. В този смисъм поддържа се от ищцовата страна пред първоинстанционния съд, че не са били налице основания за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, още повече че служителят не е бил наказван дисциплинарно преди това. Не е извършен анализ и за това дали действията на служителя са били виновни.

Не на последно място, поддържа се с ИМ, че тъй като с връчената заповед за уволнение е било прекратено и трудовото правоотношение на ищеца с Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, не е било определено изплащането на дължимото му се обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

С писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, депозиран от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, чрез юрк Я.К., исковата молба се оспорва като неоснователна, като са изложени подробни съображения в тази насока.

Поддържа се с писмения отговор на исковата молба от ответната страна, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Г. Д. Д. е издадена в законовата за това форма, съдържа всички реквизити на индивидуален административен акт, в нея е посочено цифрово и текстово законовото основание за уволнението и същата е подписана от работодателя - изпълнителния директор на ДПУСЯ. Излагат се доводи че е спазена и законовата процедура по налагане на дисциплинарно наказание, по реда на чл. 193-195 от КТ. Оспорва се наведеното основание за незаконност на атакуваната заповед за уволнение- за нередовност на отправената покана до служителя за даване на обяснения, като изложени са доводи че е спазен закона и установената съдебна практика, като поканата за даване на обяснения по реда на чл. 193 ал.1 от КТ, е достатъчно ясно и точно формулирана досежно нарушението на трудовата дисциплина във връзка с което се искат обяснения от служителя в рамките на започнатото дисцплинарно производство. В този смисъл оспорва се твърдението на ищцовата страна, че поканата за даване на обяснения е „неясна и противоречива“. Оспорват се с писмения отговор на ИМ и останалите възражения за нередовносто и опорочаване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, като се излагат даводи че след получаване на поканата служителят е депозирал писмен отговор пред работодателя, а дисциплинарната процедура е протекла и приключила с издаване на мотивирана заповед за уволнение, при спазване на законовите срокове за това.

Оспорва се с писмения отговор на ИМ твърдението с ИМ- че е налице обективна невъзможност за осъществяване на възложената работа на ищеца поради лошите метеорологични условия и поради липсата на проектна документация, като се излагат съображения че нито един друг служител на длъжността „геодезист“, не е отказал да изпълни възложените му задължения по извършване на прецизно геодезическо измерване на вертикални и хоризонтални деформации на язовирната стена, като това е било обективно възможно след промяната на работното време за летния период. Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че ищецът Г. Д. Д. не е изпълнил нито една от задачите заради което е бил командирован, като дори не е посетил обектите на които е бил командирован за да извърши анализ на контролно-измервателната система/КИС/ на съответните язовири. В този смисъл оспова се с писмения отговор на ИМ твърдението на ищеца, че не е отказал да изпълни възложените му служебни задължения, а единствено е възразил по отношение на обхвата и времето на изпълнение на определените задачи поради техническата невъзможност за тяхното изпълнение.

Поддържа се с писмения отговор, че допуснатото нарушение на трудовата дисциплина е тежко по смисъла на чл. 189 ал.1 от КТ, поради което е наложено и най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание- уволнение.

Въз основа на писмена молба от ищеца, първоинстанционният съд е допуснал изменение на размерите на предявените искове, както следва: иск за парично обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, считано от датата на която е прекратено трудовото му правоотношение, но не повече от 6 месеца в размер на 5 857, 12 лв. (пет хиляди и осемстотин петдесет и седем лева и дванадесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на претендираната сума; иск за парично обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ в размер на 1 570, 52лв. (хиляда петстотин и седемдесет лева и петдесет и две стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на настъпване на новите обстоятелства, а именно 28.10.2024г. (датата, на която е сключен договора в новия работодател) до окончателното изплащане на тази сума; иск за парично обезщетение за неполучено ДМС за периода от месец юли 2024г. до края на периода на оставане без работа в размер на 4 326, 54лв. (четири хиляди триста двадесет и шест лева и петдесет и четири стотинки), представляващи ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на претендираната сума; иск за парично обезщетение за неизползван отпуск да се счита предявен в размер на 495, 11лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и единадесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума. Районният съд е прекратил производството по гр.д. № 2908/2024 г. за сумата от 10 266, 71лв., представляваща разликата над общата парична претенция от 12 249, 29лева до първоначално претендираната сума от 22 516, 00, поради отказ от предявените искове от ищеца за тази сума.

Пред първоинстационния съд са събрани писмени и гласни доказателства, допуснати са и приети основна и допълнителни ССчЕ и СТЕ.

Пред въззивната съдебна инстанция не са направени доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.

С обжалваното Решение № 240/28.03.2025г., постановено по гр.д. № 2908/2024г. по описа на РС- Благоевград, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225 ал.1 от Кодекса на труда, както и обективно съединените искове по чл. 224 от КТ и иск за присъждане на ДМС, като неоснователни.

Недоволен от постановеното решение на първоинстанционния съд е останал ищецът Г. Д. Д., който чрез пълномощника си по делото е депозирал въззивна жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство пред ОС Благоевград.

Съставът на въззивният съд, при самостоятелен анализ и оценка на събраните доказателства пред първостепенния съд в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка, счита за установено фактическа страна следното:

Не е спорно, а установява се и от писмените доказателства приети по делото, че между Г. Д. Д. и Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е възникнало валидно трудово правоотношение, на основание Трудов договор № 166/07.01.2022г., като ищецът считано от 10.01.2022г. е бил назначен на длъжността „Геодезист“, при осем часа законоустановено работно време, със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, връчена му с място на работа ••••••••• № 19, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 800лв., като на 30.03.2022г. трудовото възнаграждение е увеличено, на основание чл. 119 от КТ, на 1 944 лв. Със Заповед № РД-236/20.10.2023 г., на основание чл. 118, ал. 3 от КТ, трудовото възнаграждение е увеличено с 10%, считано от 01.01.2023г., а със Заповед № РД-201/31.05.2024г., на основание чл. 118, ал. 3 от КТ, трудовото възнаграждение е увеличено с 15%, считано от 01.01.2024 г. От представената и прието по делото длъжностна характеристика за длъжността „Геодезист“, връчена на Г. Д. на 07.01.2022г. срещу подпис се установява, че основната цел на лицето заемащо длъжността е да се изготвя, следи и организира дейността на предприятието съгласно Вътрешните правила за уреждане на реда и начина за приемане на язовири от ДПУСЯ във връзка с изпълнение на задълженията, предвидени в Закона за водите. Преките задължения на въззивника Г. Д. се изразяват в осъществяване на непрекъснат технически мониторинг на всички съоръжения, чрез използване на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние, както и визуални огледи, в осъществяване на непрекъснати наблюдения на техническото и експлоатационното състояние на язовирите и обработка на данните от контролно-измервателните системи (КИС). Длъжността е пряко подчинена на Директор на дирекция „Техническа експлоатация, стопанисване и поддръжка“ и Зам. изпълнителен директор „ТУКП“, като могат да се възлагат и допълнителни задачи от страна на Изпълнителния директор и Директор на дирекцията „ВСД“. Отчита извършените задачи пред Ръководител регионално звено и Директор на дирекцията. Носи отговорност за спазването и коректното прилагане на трудовото законодателство и нормативната уредба, касаеща служителите, както и за предлаганите в тази връзка решения и за изпълнение на преките си задължения.

В Глава VIII, т. 1 от длъжностната характеристита, предвидено е че служителят заемащ длъжността „Геодезист“, има право да откаже да изпълни разпореждане на прекия си ръководител, на непреките си ръководители, както и на други служители на предприятието, които противоречат на изпълнение на задълженията и отговорностите му, действащите норми и правилата на предприятието, има право да изисква от работодателя изпълнение на договореностите, съгласно сключеното трудово споразумение.

Задължение на служителят на длъжността „Геодезист“, съобразно т. 6 от Глава VII- „Отговорности на длъжността“, е да спазва вътрешния трудов ред и всички други административни разпоредби при изпълнение на служебните си задължения.

Видно е от приетата по делото писмена Покана № ДОК-162(4)/12.08.2024г., че на основание чл. 193 ал. 1 от КТ по повод извършено от служителя Г. Д. дисциплинарно нарушение, изразяващо се в „неизпълнение на възложената работа, нарушение съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 1 т. 3 от КТ“, работодателят и изискал от служителя Г. Д. в тридневен срок да представи писмените си обяснения относно- „причините, поради които е отказал да изпълнява своите служебни задължения за периода от 08.07.2024г. – 09.08.2024г.

Видно е от писмен Отговор на Покана № ДОК-162(4)/12.08.2024г., депозирана пред работодателят в срока и по реда на чл. 193 ал.1 от КТ, че на 15.08.2024 г. Г. Д. е представил писмени обяснения, в който е заявил, че посочения член 187 ал. 1, т. 3 от КТ неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила е в разрез с неговите доказателства, че именно технологично не могат да бъдат извършвани високоточни измервания поради неподходящи метеорологични условия, поради което е налице техническа невъзможност за изпълнение на възложените му задачи; възразил е че изпълнението на трудовите му задължения за посочени период е обективно невъзможно и поради липсата на проектна документация, съответно програма за технически контрол; че не е отказал да изпълнява служебни задължения, а не е съгласен с обхвата и времето на конкретната задача, като се е позовал на точки 2 и 3 от раздел VIII, посочени в длъжностната му характеристика, съгласно които има право на такъв вид възражение, поради факта, че Ръководството отказва среща с него за разясняване на технически въпроси, свързани с неговата дейност, поради което е приел това поведение като мълчаливо съгласие от страна на ръководството; че през посочения период в поканата е имал възможност за изпълнение на друг тип задачи, различни от измерване на КИС (заснемания и др.), каквито обаче не са му били възлагани. Посочил е, че възлаганите му задачи и графици в невъзможно за изпълнение време от годината са злоупотреба със служебно положение срещу него на личностна основа. Към отговора е приложил писмени обосновки относно представените графици за командировка и възлаганите му задачи, които е изпращал на електронна поща на ДПУСЯ до ръководителя на ТП 4 – инж. Х. Т., зам. изп. д-р инж. В. Х. и изп. д-р Г. М., както и видеоматериали от я. ••••••••• и яз. •••••••••, показващи техническа невъзможност за направа на измервания в този период, поради метеорологични условия.

От писмените обяснения във връзка с графиците за командировка за месец юли 2024г. и месец август 2024г. се установява, че ищецът е изразил писменото си мнение във връзка със задачите, които следва да изпълни във връзка с командироването. Посочил е, че извършваните от него измервания за определяне на деформациите на язовирните стени са съобразно Инструкция за изследване деформациите на сгради и съоръжения чрез геодезически методи, издадена от Комитет по архитектура и благоустройство- Главно управление по геодезия, картография и кадастър през 1980 г. на агенцията по геодезия, картография и кадастър. Посочил е, че прецизните измервания за определяне на хоризонтални и вертикални деформации са специфична дейност, изискваща да бъдат извършвани в благоприятни атмосферни условия, а в графика не е съобразено, че в този период атмосферните условия са неблагоприятни. Приложил е прогноза за времето за 08.07.2024 г., от която е видно, че се очакват опасни юлски жеги– от 38°С до 40°С. Изтъкнал е, че високите температури водят до риск за здравето на оператора и помощниците, извършващи геодезическите измервания, условията на труд не са безопасни (чл. 50 от Вътрешния правилник на ДПУСЯ) и водят до опасност от топлинен удар.

Установява се по делото, че въз основа на възраженията депозирани от страна на Г. Д. Д. пред ръководството на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, въз основа на доклад с вх. № Док-188/6/ от 13.06.2024г. на инж. Т.- ръководител на ТП Благоевград на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и въз основа на Заповед № РД-210/13.06.2024г. на ИД на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, е било променено рботното време на работниците и служителите от Териториалното поделение на ДПУСЯ в Благоевград, като същото е станало от 07.00 до 15.30часа, с установена обедна почивка от 30 минути, в интервала от 12.00 до 14.00часа, считано от 17.06.2024г.до 30.08.2024г. Установява се от свидетелските показания на св. Д., че заповедта за промяната на работното време за летния период, е била съобщена на Г. Д. Д. по телефона/същата е била издадена в момент в който той е бил в отпуск за временна нетрудоспособност/, след което му е била съобщена и лично след завръщане на работа. Отделно установява се от събраните пред РС Благоевград гласни доказателства, че издадената заповед е била окачена в офиса на Териториалното поделение на ДПУСЯ в Благоевград, а свидетелят инж. Т. сочи в показанията си, че Д. е бил уведомен за заповедта, тъй като след завръщане от болнични се е явявал на работа в рамките на промененото работно време.

Установява се от приетите като писмени доказателства Заповед № 404/25.06.2024г. че Г. Д. Д. е бил командирован от работодатеаля си за извършване на геодезическо измерване на вертикални и хоризонтални деформации на язовирната стена на конкретно посочени дати и язовири, а именно: на 08.07.2024 г. – язовир „Сушица-413“, общ. Гоце Делчев, ТП Благоевград; на 09.07.2024 г. язовир „Сушица-413“, общ. Гоце Делчев, ТП Благоевград; на 15.07.2024 г. – язовир „Найден Герово 1-3“, общ. Съединение, ТП Пловдив; на 16.07.2024 г. – язовир „Найден Герово 1-3“, общ. Съединение, ТП Пловдив; на 17.07.2024 г. – язовир „Новаково-171“, общ. Асеновград, ТП Пловдив, на 18.07.2024 г. – язовир „Новаково-171“, общ. Асеновград, ТП Пловдив; на 19.07.2024 г. – язовир „Новаково-581“, общ. Асеновград, ТП Пловдив; на 22.07.2024 г. – язовир „Мененкьовото-517“, общ. Белово, ТП Пловдив; на 23.07.2024 г. – язовир „Мененкьовото-517“, общ. Белово, ТП Пловдив; на 24.07.2024 г. – язовир „Кирянов гьол – 14“, общ. Смолян, ТП Пловдив; на 25.07.2024 г. – язовир „Кирянов гьол – 14“, общ. Смолян, ТП Пловдив; на 29.07.2024 г. – язовир „ Спасово-339“, общ. Чирпан, ТП Ямбол; на 30.07.2024 г. – язовир „Спасово-339“, общ. Чирпан, ТП Ямбол; на 31.07.2024 г. – язовир „Свобода-258“, общ. Чирпан, ТП Ямбол, а със Заповед № 480/29.07.2024 г. за пътуване и извършване на геодезическо измерване на вертикални и хоризонтални деформации на язовирната стена на следните дати и за конкретни язовири, а именно на 08.08.2024 г. – язовир „Новаково-171“, общ. Асеновград, ТП Пловдив; на 09.08.2024 г. – язовир „Новаково-581“, общ. Асеновград, ТП Пловдив, на 12.08.2024 г. язовир „Мененкьово-517“, на 13.08.2024 г. – язовир „Мененкьово-517“, общ. Белово, ТП Пловдив; на 14.08.2024 г. – язовир „Кирянов гьол – 14“, общ. Смолян, ТП Пловдив; на 15.08.2024 г. – язовир „Кирянов гьол – 14“, общ. Смолян, ТП Пловдив; на 15.08.2024 г. – язовир „Спасово-339“, общ. Чирпан, ТП Ямбол; на 20.08.2024 г. – язовир „Спасово-339“, общ. Чирпан, ТП Ямбол; на 21.08.2024 г. – язовир „Свобода-258“, общ. Чирпан, ТП Ямбол; на 22.08.2024 г. – язовир „Свобода-258“, общ. Чирпан, ТП Ямбол.

Установява се по делото от доказателствата събрани пред РС Благоевград, че въззивникът Г. Д. Д. не е пътувал до язовирите, където е бил командирован за извършване на възложените му задачи, на датите посочени в Заповед № 404/25.06.2024г. и Заповед № 480/29.07.2024г., като не е извършил възложеното му геодезическо измерване на вертикални и хоризонтални деформации на язовирната стена на посочените дати и за конкретни язовири, за периода от 08.07.2024г. до 31.07.2024г.

От представената по делото Заповед № РД-289/23.08.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ в производството по установяване на дисциплинарна нарушение е установил, че със Заповед за командироване № 404/25.06.2024г. на служителя Г. Д. са възложени задачи, за които е командирован, като единствената задача, която изисква служителя да присъства на място на язовирите, е свързана с геодезическо измерване на вертикални и хоризонтални деформации на язовирната стена. За изпълнението на последното е било необходимо служителят да бъде командирован в отделни, непоследователни дни. За периода от 08.07.2024г. до 31.07.2024г. служителят не е пътувал до местата, на които е командирован и не е изпълнил нито една задача, за която е командирован.

При издаването на заповедта, дисциплинарно наказващият орган е съобразил, че в писменото обяснение служителят е посочил като причина за неизпълнението на задълженията си по трудовия договор високите температури през лятото, както и риска от топлинен удар. Работодателят е приел, че е налице неизпълнение на задълженията на служителя, уредени с трудовия договор и длъжностната характеристика. Служителят е отказал да изпълни задачите, за които е бил командирован със Заповед № 404/25.06.2024г. за извършване на геодезическо измерване на вертикални и хоризонтални деформации на язовирната стена на конкретно посочени дати и язовири, а именно: на 08.07.2024г. – язовир „Сушица-413“, общ. Гоце Делчев, ТП Благоевград; на 09.07.2024 г. язовир „Сушица-413“, общ. Гоце Делчев, ТП Благоевград; на 15.07.2024 г. – язовир „Найден Герово 1-3“, общ. Съединение, ТП Пловдив; на 16.07.2024 г. – язовир „Найден Герово 1-3“, общ. Съединение, ТП Пловдив; на 17.07.2024 г. – язовир „Новаково-171“, общ. Асеновград, ТП Пловдив, на 18.07.2024 г. – язовир „Новаково-171“, общ. Асеновград, ТП Пловдив; на 19.07.2024 г. – язовир „Новаково-581“, общ. Асеновград, ТП Пловдив; на 22.07.2024 г. – язовир „Мененкьовото-517“, общ. Белово, ТП Пловдив; на 23.07.2024 г. – язовир „Мененкьовото- 517“, общ. Белово, ТП Пловдив; на 24.07.2024 г. – язовир „Кирянов гьол – 14“, общ. Смолян, ТП Пловдив; на 25.07.2024 г. – язовир „Кирянов гьол – 14“, общ. Смолян, ТП Пловдив; на 29.07.2024 г. – язовир „ Спасово-339“, общ. Чирпан, ТП Ямбол; на 30.07.2024 г. – язовир „Спасово-339“, общ. Чирпан, ТП Ямбол; на 31.07.2024 г. – язовир „Свобода-258“, общ. Чирпан, ТП Ямбол.

В заповедта е посочено също, че служителят е отказал да изпълни и задачи, възложени със Заповед № 480/29.07.2024г. за пътуване и извършване на геодезическо измерване на вертикални и хоризонтални деформации на язовирната стена на следните дати и за конкретни язовири, а именно на 08.08.2024г. – язовир „Новаково-171“, общ. Асеновград, ТП Пловдив; на 09.08.2024 г. – язовир „Новаково-581“, общ. Асеновград, ТП Пловдив, на 12.08.2024 г. язовир „Мененкьово-517“, на 13.08.2024 г. – язовир „Мененкьово-517“, общ. Белово, ТП Пловдив; на 14.08.2024 г. – язовир „Кирянов гьол – 14“, общ. Смолян, ТП Пловдив; на 15.08.2024 г. – язовир „Кирянов гьол – 14“, общ. Смолян, ТП Пловдив; на 15.08.2024 г. – язовир „Спасово-339“, общ. Чирпан, ТП Ямбол; на 20.08.2024 г. – язовир „Спасово-339“, общ. Чирпан, ТП Ямбол; на 21.08.2024 г. – язовир „Свобода-258“, общ. Чирпан, ТП Ямбол; на 22.08.2024 г. – язовир „Свобода-258“, общ. Чирпан, ТП Ямбол.

В заповедта е посочено, че „неизпълнението на възложената работа“ е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, което е тежко нарушение, доколкото засяга същността на трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят дължи по правоотношението. Посочено е, че фактическият състав на нарушението е осъществен с бездействие, а именно работникът не изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му функция, като не е изпълнил нито една от възложените му задачи съгласно със Заповед № 404/25.06.2024г. и Заповед № 480/29.07.2024г., ведно с графици за юли 2024г. и август 2024г.

Посочено е също, че на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, на 12.08.2024г. на служителя е връчена покана вх. № Док-162(4), с която му е даден 3-дневен срок за даване на обяснения, като същият се е възползвал и е изложил своите обяснения, в които служителят потвърждава неизпълнението на възложените му задачи. С поведението си служителят е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 ал. 1 т. 3 от КТ-неизпълнение на възложената работа, изразяващо се в отказ на служителя да изпълни възложени задачи с трудовия договор, както и със Заповед № 404/25.06.2024г. и Заповед № 480/29.07.2024г. и по- конкретно отказ да осъществи геодезическо измерване на вертикални и хоризонтални деформации на язовирна стена на цитираните в заповедта язовири. Въз основа на изложеното в заповедта и на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ и при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ, работодателят е наложил на Г. Д. Д. дисциплинарно наказание „уволнение“, като със същата заповед на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ е прекратил трудовото правоотношение със същия служител, считано от датата на връчване на заповедта– 26.08.2024г.

Атакуваната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-289/23.08.2024г. на Изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, е връчена на Г. Д. Д. при условията на отказ на служителя да я подпише.

От представените по делото Вътрешни правила за работна заплата в Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ се установява, че брутната заплата се състои от основната работна заплата, която се определя, съгласно действащата към момента нормативна уредба, прилаганата система на заплащане на труда, или най-малко- минималните осигурителни прагове за отделните длъжности и категории работници и допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в НСОРЗ, в друг нормативен акт, в индивидуалния трудов договор и/или при сключване на Колективен трудов договор в ДПУСЯ – чл. 12, ал. 1. Брутното трудово възнаграждение служи за база при определяне трудово възнаграждение при заплащането на използвания полагаем платен годишен отпуск по чл. 177 и за обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда и включва основната работна заплата; възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на НСОРЗ, както и възнаграждението, изплатено по реда на чл. 259 от Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; възнаграждението при престой или поради производствена необходимост, изплатено по реда на чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; възнаграждението за платен годишен отпуск – чл. 12, ал. 3. Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи и може да се изплаша четири пъти годишно- през април- за периода от януари до март, през юли- за периода от април до юни, през октомври - за периода от юли до септември и през декември - за периода от октомври до декември - за текущата година, като размерът на допълнителното възнаграждение се изплаща спрямо действително отработените дни през отчетния период/чл. 22/. Допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се определят въз основа на индивидуална оценка на отделните служители, като не се предоставя на служител, който има наложено дисциплинарно наказание, което не е заличено, както и на служители напуснали преди датата на издаване на заповедта на Изпълнителния директор на ДПУСЯ за определяне на лимити за допълнителното възнаграждение за постигнати резултати/ чл. 24/.

Във връзка с установяване размера на дължимото обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, размера на дължимото ДМС, както и на обезщетението за неплатен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ, пред РС Благоевград са допуснати и приети основна и допълнителна СИЕ.

От заключението на вещото лице Соня Тахова по назначената и приета от първоинстанционния съд счетоводна експертиза се установява, че трудовото правоотношение с Г. Д. Д. е прекратено, считано от 26.08.2024г., когато му е връчена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-289/23.08.2024г, като начислената брутна работна заплата за месец август 2024г. е в размер на 2 397, 48 лева, за отработени 17 раб дни в периода от 01.08.2024г. до 25.08.2024г. За пълен работен месец брутната работна заплата за месец август 2024 г. би била в размер на 3 102, 63 лева. Размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ е 495, 11 лева за 4 работни дни. Лихвата за забава върху обезщетението по чл. 224 от КТ за периода от 31.08.2024г. до 25.10.2024г. е в размер на 10, 50лв. Размерът на паричното обезщетение по чл. 344, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за периода за който ищецът Г. Д. Д. е бил без работа, а именно: от 26.08.2024г. до 28.10.2024г. вкл. е за 5 030, 10лева. 3а периода 29.10.2024г.- 26.02.2025г. брутната работна заплата, която ищецът Г. Д. Д. би получил от новия работодател – „Боро Теракол“ ООД, е в размер на 12 511, 81лева, а брутната работна заплата, която би получил от ответника – ДПУСЯ, би била в размер на 9 724, 86 лева, поради което на ищеца не се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ. Минималният размер на ДМС за периода от юли 2024г. до започване на работа на Д. на 29.10.2024г. е 2 460, 15 лева.

За установяване на обстоятелството било ли е обективно възможно извършването на геодезическо измерване на вертикални и хоризонтални деформации на язовирната стена на посочените дати и за конкретни язовири с издадените Заповед № 404/25.06.2024г. и Заповед № 480/29.07.2024г., пред РС Благоевград е била допусната и приета СТЕ, като въззивният състав на ОС Благоевград възприема изцяло заключението на експерта като пълно, достоверно и компетентно.

От заключението на вещото лице Д. Х. по назначената и приета от районния съд техническа експертиза се установява, че геодезическите измервания се извършват в приземния атмосферен слой и околната среда оказва значително влияние върху резултатите от геодезическите измервания и тяхната точност. Атмосферните условия, включително температура, налягане, влажност, вятър и слънчева активност, могат да променят както механичните, така и оптичните и лазерните технологии, влияят на точността на измерванията. Атмосферните условия оказват сериозно влияние върху геодезическите измервания и тяхната точност, тъй като те могат да променят пътя на светлината, лазерните сигнали и радиовълните, да нарушат сателитните сигнали или да повлияят на механичните инструменти. При неблагоприятните атмосферни условия - високи температура, атмосферно налягане и влажност, не е възможно извършването на високоточни, ъглово-дължинни и височинни измервания с достоверни резултати. Съгласно официалния месечен хидрометеорологичен бюлетин за месец юли 2024г., представен от „Национален институт по метеорология и хидрология“ най-високите максимални температури, измерени в станциите на НИМХ в населени места, са между 32°С и 42°С, в периода 14.07–18.07, като най-високата е температурата измерена в гр. Сандански на 16.07.202г. – 42.2°С.

Вещото лице е категоричен в писменото си заключене пред РС Благоевград, че за процесния период- м.07.2024г., постигане на високоточни, ъглови дължини във височинни измервания и достоверни резултати, при съобразяване с атмосферните условия, е възможно при извършване на преките геодезически измервания- рано сутрин, когато са налице благоприятни условия.

Сочи се в писменото заключение на екстерта, че при липса на проектна документация, програма за технически контрол и нулев цикъл на измерванията, е необходимо да се обходи обекта с цел установяване на запазените изходни и контролни точки и репери, както и тяхното състояние и стабилност. В случай на необходимост, се извършва възстановяване и/или изграждане на нови точки на места, от които наблюдаваните точки (контролни) от обекта да се определят бързо, лесно и с необходимата точност. Извършват се геодезически измервания при спазване на указанията, представени в Инструкция за изследване на деформациите на сгради и съоръжения чрез геодезически методи, което следва да се счита за нулев цикъл. Хоризонтални и вертикални деформации могат да се определят при последващо измерване. Инженер - геодезист следва да се направи анализ на съществуващата контролно-измервателна система (КИС), като според установеното се пристъпва към нулево измерване или възстановяване на унищожените точки.

От показанията на вещото лице Д. Х., дадени в о.с.з. пред районния съд се установява, че ако се започне измерването рано сутринта и с течение на времето температурите започнат да се покачват, измерването може да се прекъсне за известно време и после пак да се продължи, ако се иска извършването на коректни измервания. Експртът пояснява, че нивелачния ход не може да се прекъсва, той трябва да се затвори, но пък това замерване/освен при най- големите язовири на страната/, може да се направи за около 30-40мин. Другите геодезични измервания могат да се започват и да се прекъсват, като се продължат и на следващия ден. Хубаво е двете измервания да са в два последователни дни. Експерта сочи, че измерването може да се отчете и на 40 градуса, но за човекът, който прави измерванията тези температури не са подходящи. При мараня не е препоръчително да се правят измервания.

Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели, като техните показания следва да бъдат разглеждани и като вероятно заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК, но не могат на това основание да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност, а следва да бъдат анализирани и възприемани дотолкова, доколкото се потвърждават от останалите доказателства по делото.

От показанията на свидетеля Х. Т. пред първоинстанционния съд се установява, че същият по професия е хидроинженер, неговите задължения включват организиране в дейността по безопасна експлоатация на язовирите, които са подадени за следене при експлоатация на поделението, възлагане задачи на персонала и да следи за тяхното изпълнение. Според показанията на свидетелят ищецът- инж. Г. Д. започнал да отказва да изпълнява възложените му задачи по различни причини– един път намирал за предлог, че е лоша метеорологичната обстановка, друг път отказвал заради това, че автомобилите не са били подходящи, което наложило в последствие на него да му се връчва по друг начин задачата, а именно със заповед за командировка придружена с график за изпълнение на ежедневните дейности. Ищецът отказвал задача за един месец напред, а практиката при геодезически измервания на язовирни стени се съобразява с метеорологичната обстановка и това, че тази метеорологичната обстановка се определя, като се отиде на самия язовир и на самата язовирна стена се вижда дали обстановката е благоприятна или не. Не може от Благоевград да прецени след две седмици на еди кой си язовир каква ще бъде метеорологичната обстановка. Свидетелят сочи, че се е занимавал години наред с такива измервания и практиката е, че винаги се отива на самата язовира стена и се преценява обстановката, а апаратурата може да отчете дали времето или обстановката позволява да има измерване или откаже измерване и да не се отчита резултат. След разисквания с колегите и включително и по настояване на ищеца е променено работното време през летния сезон, което започвало от 7 часа сутринта до 15: 30 часа с обедна почивка, на-вече да улесни геодезическите измервания, които се правят. Ищецът е бил уведомен от колегите за промяната и още в първия работен ден след болничния той постъпил на работа в 7 часа и от там нататък не е имало никакъв проблем с изпълнението на това работно време. Въпреки промяната на работното време ищецът отказвал пак да ходи на място да измерва, с мотив неблагоприятна метеорологична обстановка – високи температури. Сочи също, че има инструкция за извършена на такъв род измервания, ищецът се позовавал на нея и ръководството не е против тази инструкция, но метеорологичната обстановка се определя като се отиде на самата язовирна стена. Там се проверява и дори е задължен да започне измерванията и ако не се получи, тогава измерването се повтаря в един следващ момент, който е следващия възможен период за измерване. Може да се изчака един ден и тогава да се направи измерването. Това са язовири в гористи местности, на различни надморски височини и там обстановката се променя значително по-бързо. Да се определи, че метеорологична обстановка един месец по-рано, че не е подходяща е неизпълнение на поставените задачи.

Свидетелят сочи още, че всички графици били съгласувани, имали договорка да се осигури хотел с нощувка, а за някои от язовирите е осигуряван и техен превоз, тъй като понякога ищецът тръгвал с автомобили, които не са с висока проходимост, а на място е осигуряван автомобил с висока проходимост и необходим персонал от 2-3 човека, които да съдействат при измерванията. Това всичко било осигурено и договорено предварително с колегите. Графиците били съгласувани и ако ищецът е във Враца там колегата, който е ръководител на поделението осигурявал резервация в хотел и необходимия персонал, който да помага за измерванията. Това било договорено и никога не е имало проблем по този начин да се върши работата. Имало е ситуация, в която е имало организация за измерване във Враца и ищецът е бил готов да тръгне, но в последствие измерването се е било отменило. Имали са случаи, в които всичко е било подготвено, но ищецът отказвал да отиде на измерване. На ищеца Г. Д. са възлагани задачи, които касаят компетентността на геодезиста – прави различни измервания на съответните язовири за определяне на техните технически параметри, за определяне на параметри на предстоящ ремонт, за уточняване на имотните граници. Тези дейности са извършвани на съответните язовири и той трябва да отиде там с инструменти, за да може да ги извърши. От офиса не може да ги извърши тези дейности. В периода, в който не са правени измервания, Д. идвал в офиса, постоянно бил на работното място, но отказвал да отиде на съответния язовир, въпреки че всичко му било подсигурено. Ако той отиде на язовир и започне измерване и не се получи резултат и има някаква важна причина да бъде прекъснато измерването, от ръководството приемали този довод и измерването продължава или на следващия ден, или когато е възможно, но в случая ищецът не е отишъл на язовира и не е започнал никакво измерване. Това е нещо, което не е свършено. За целия период, за който са направени графици ищецът нито веднъж не е посетил конкретен язовир да провери метеорологичната обстановка или да направи опити за замервания.

От показанията на свидетелят Д. – отчетник-домакин в ТП Благоевград, дадени пред първоинстанционния съд се установява, че за периода от 01.07-31.07.2024г. ищецът отказал да бъде командирован и да приеме графика, както и за месец август от 01.08-28.08.2024г.

Инженер Т. искал да му връчи командировъчна заповед плюс график за изпълнение, но той отказал да приеме заповедта. Всички били запознати със заповедта за изменение на работното време. Ищецът бил в болничен, когато същата влязла в сила, но бил уведомен от колеги и като дошъл в службата бил уведомен официално, като заповедта била окачена на видно място. Свидетелката сочи в показанията си, че Г. Д. идвал на работа в офиса и е спазвал работното време, нито един ден не си е позволил да закъснява, спазвал лятното работно време. За юли и за август месец Д. отказал да приеме заповедите за командироване.

От показанията на свидетеля Белемезов – геодезист по професия, се установява, че геодезически измервания летните месеци няма как да бъдат направени. Няма начин да има подходящи условия през лятото за измерване на контролно измервателна система. От разстояние може да стане също ясно, че не може да бъде извършено определено измерване. На яз. „Луда Яна“, където свидетелят е извършвал геодезически измервания и измерване на контролно-измервателна система/КИС/, има метереологична станция и на обекта има постоянно хора и с един телефонен разговор могат да кажат какво е времето там. Не е наложително да започне измерването, за да стане ясно дали условията не позволяват то да бъде осъществено. Ако няма човек на място в летния сезон е ясно, че има мараня.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, въззивният съда извежда следните доводи от правна страна:

В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, при проверка на валидността на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на ОС Благоевград счита, че същото е валидно постановено- в рамките на компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност, като е произнесено от законен съдебен състав. Обжалваният съдебен акт е съобразен с изискванията на чл. 236 от ГПК, като е изготвен в изискуемата от закона писмена форма, подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна инстанция и е съобщен на страните по установения в ГПК процесуален ред.

Исковете по КТ- предмет на производството по делото, са процесуално допустими, като предявени от лице с активна процесуална легитимация- уволнения работник, срещу пасивно легитимиран ответник- оспорващия исковете работодател, като са спазени изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането му. Не са налице нередовности във връзка с активната и пасивната легитимация по делото, тъй като страните са тези по трудовото правоотношение, преди неговото прекратяване със заповед за уволнение на работника от неговия работодател.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от направените от страната оплаквания с въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и въззивните съдилища съгласно ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в Решение № 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.

Съобразно установената съдебна практика, при производството по оспорване на законосъобразността на извършеното уволнение, съдът е ограничен от заявените с исковата молба от ищеца основания за незаконосъобразност, като не може да излага правни съображения, извън доводите наведени от ищеца с предявените искове по чл. 344, ал. 1 от КТ. Така установилото се разбиране е в съответствие с принципа на диспозитивното начало /по аргумент на чл. 9 от ГПК/. Съобразно даденото разрешение в Решение № 290 от 11.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 882/2011г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов, Решение № 149 от 13.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 475/2011г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева, Решение № 555 от 09.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 1224/2010г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, Решение № 459 от 27.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 1532/2010г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Филип В.ов, и Решение № 665 от 01.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 242/2009г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба основания за незаконност на уволнението.

По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ:

Съдът не може да основава решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава /Решение № 19 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4322/2013 г., IV г. о., ГК/.

Поради изложените съображения, преценката за законосъобразност от въззивната съдебна инстанция по настоящото дело, освен ограничена от оплакванията навадени с въззивната жалба, следва да бъде извършена в рамките на заявеното с исковата молба основание за незаконосъобразност- неспазване на дисциплинарната процедура и нарушение на разпоредбата на чл. 193 от КТ; немотивираност на заповедта за дисциплинарно уволнение в нарушение на императивната разпоредба на чл. 195 от КТ; липсата на валидно възникнало право на работодателя едностранно и без предизвестие да прекрати трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; не е посочен и размера на неизползвания от ищеца полагаем платен годишен отпуск и не е платено обезщетение по чл. 224 от КТ.

Законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание предполага осъществяването на дисциплинарна процедура, при която органа на дисциплинарна власт, при осъществяването на властническите си правомощия във връзка с упражняването на потестативното право по налагане на дисциплинарно наказание, следва във всички случаи преди налагането на конкретното наказание, да поиска изслушването или приемането на писмените обяснения на работника или служителя по повод конкретно вмененото му дисциплинарно провинение /чл.193, ал. 1 от КТ/. Изискването на обяснения е задължително за органа, който налага дисциплинарното наказание и ако последното бъде наложено без поискване на обяснения то е незаконно /в този смисъл и Решение № 723/28.10.1988г. по гр.д. № 585/87г. на III г.о./. Непоискването на обяснения, респ. липсата на покана за изслушване, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, е абсолютно отменително основание, като само на това основание, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание без да разглежда спора по същество /Решение № 964/05.01.1988г. по гр.д. № 689/87г. на III г.о./. Тежестта на доказване относно процеса на спазването на процедурата по даване на обяснения от страна на работника или служителя, както и че тези обяснения са дадени именно във връзка с налагането на дисциплинарно наказание за конкретни нарушения на трудовата дисциплина, е на работодателя в чиито властнически правомощия е провеждането на редовна дисциплинарна процедура при стриктно спазване на разпоредбите на закона.

Нормите на чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195 ал.1 КТ са императивни и съдът следи служебно за прилагането им поради техния характер /така Решение № 1506/10.12.99г. на ВКС по гр.д. № 408/99г., ІІІ г.о.; Решение № 432/20.04.2000г. на ВКС по гр.д. № 1358899г., ІІІ г.о./.

Както вече бяха изложени съображения по-горе, дисциплинарно наказание се налага от работодателят на работника за конкретно нарушение на трудовата дисциплина, а преди налагането на същото, работодателят е длъжен да съобщи на работника, че започва дисциплинарно производство, да му обясни за какво нарушение на трудовата дисциплина се провежда то и да му даде разумен срок да даде обяснения по реда на чл. 193 от КТ във връзка с извършеното нарушение и по повод на вече започналото дисциплинарно производство. Макар да няма изрично предвиден в закона срок за даване на обяснения, съдебната практика се е обединила около становището, че при искане на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят следва да даде на работника разумен срок, който да е съобразен с възможността да бъдат дадени реално писмени или устни обяснения от работника- същият да се ориентира във фактите по повод конкретно вмененото му дисциплинарно нарушение, да изложи аргументите си и да вземе становище и да изрази субективното си отношение към това в което е уличен. Дали на работника или служителя е предоставен разумен срок за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, съдът преценява във всеки конкретен случай /Решение № 159 от 07.06.2019г. по гр.д. № 563/2019г. на ВКС- IV гр.о. на ГК/.

Въззивният състав на съда намира че отправената писмена покана от рабодотателят до служителя, с която е даден срок за писмени обяснения по чл. 193 ал.1 от КТ, отговаря на изискванията на закона и не може да бъде основание да се счете че започването на дисциплинарната процедура е опорочено. Съобразно приетото с Решение № 432 от 26.05.2010г. на ВКС по гр.д. № 1322/2009г., III г. о., ГК, когато работодателят уведомява работника/служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на работника/служителя към нарушението, а по отношение подлежащото на наказание лице, писмените обяснения, респ. изслушване, се явяват единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Ето защо неизпълнение на задължението от работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество.

Анализа на приетата като писмено доказателство писмена покана № ДОК-162/4/ от 12.08.2024г., издадена на осн. чл. 193 ал.1 от КТ, извършен от настоящия състав на ОС Благоеврад, сочи на извода че поканата е индивидуализарина в достатъчна степен относно нарушението за което служителят е поканен да даде обяснения. Посочено е че дисциплинарното нарущение за което се искат обяснения се изрязава в неизпълнение на възложената работа, в нарушение на разпоредбата на чл. 183 ал.1 т. 3 от КТ, като ясно и точно е посчоено че се касае за отказа на служителя Г. Д. Д. да изпълни своите служебни задължения за периода от 08.07.2024г.-09.08.2024г., като му е даден 3 дневен срок за писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ. Въззивният съд намира че тъй като работодателят твърди пълно неизпълнение на трудовите задължения от служителя за посочения период, то не е било необходимо изричното избровяване на неизпълнените задачи за всеки един ден поотделно. Писмената покана е индивидуализирана в достатъчна степен и поради това че се искат обяснения за това че служителят е отказал да изпълнява своите служебни задължения за посочения в поканата период, а не само за това че служебните задължения не са били изпълнени от Г. Д. Д.. Въззивният съд не намира за съществено несъответствието в периодите за неизпълнение на служителя посочени в поканата за даване на обяснения и периода на неизпълнение съобразно издадената Заповед № 480/29.07.2024г., тъй като периода за който е наложено дисциплинарното наказание съвпада с периода за който са искани писменитя обяснения от служителя по реда на чл. 193 ал.1 от КТ. Неоснователен е довода на въззивника Г. Д. за наличие на съществен пропуск в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а именно разминаването на периода, за който се искат обяснения в поканата по чл. 193, ал. 1 и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В Решение № 379 от 24.06.2010г. по гр. д. № 410/2009г., г. к., IV г. о. на ВКС е прието следното: „Обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение не дава основание за приложение на чл. 193 ал. 2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения“.

Преценката на въззивният състав на ОС Благоевград разглеждащ делото е, че в настоящия случай при издаване на заповедта са спазени всички изисквания, предвидени в чл. 193 КТ и чл. 195 КТ. Атакуваната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД- 289/23.08.2024г. на Изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, е мотивирана в достатъчна степен, индивидуализира служителя за който е адресирана, съдържа подробно и конкретно изложение на осъществените от ищеца бездействия, включително и чрез посочване на начина и мястото на извършването им, нарушеното правило и съответните задължения на лицето, както и актовете от които произтичат. Посочено е също така наказанието, както и законовото основание за налагането му. Заповедта е издадена от компетентен орган – изпълнителния директор на Изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“.

Видно от представената покана на основание чл. 193 ал. 1 от КТ от 12.08.2014г., работодателят е предоставил тридневен срок на служителя да даде писмени обяснения за отказа да изпълнява своите служебни задължения за периода от 08.07.2024г. до 09.08.2024г. С оглед обстоятелството, че се иска обяснение от служителя за едно продължило дълготрайно, но еднотипно нарушение, предоставеният срок за писмени обяснения е достатъчен, за да има възможност служителят да изложи своето становище. Наред с това настоящата инстанция намира, че работодателят по ясен и достъпен начин е посочил нарушението, за което се искат писмени обяснения, като нарушението на трудовата дисциплина е конкретизирано както като характер– неизпълнение на възложената работа, така и като период на извършване. Предвид изложеното и предвид съдържанието на писмения отговор на въззивника Г. Д., въззивният съд намира, че на последния е дадена реална възможност да даде обяснения за нарушението.

Видно от обстоятелството, че първото нарушение е извършено от работника на 08.07.2024г. и е констатирано от работодателя преди 12.08.2024г., когато е отправена поканата за писмени обяснения, въззивната инстанция намира, че с налагането на наказание на 23.08.2024г. сроковете по чл. 194 КТ са спазени.

В процесната Заповед № РД-289/23.08.2024г. на изпълнителния директор на въззиваемото дружество са налице всички формално изискуеми реквизити – описани са подробно както нарушенията на конкретния служител– отказа да изпълни задачи, възложени със Заповед № 404/25.06.2024г. и Заповед № 480/29.07.2024г. така и законовата разпоредба, въз основа на която се налага наказанието.

Наред с това въззивният съд намира за необходимо да посочи, че съгласно приетото в Решение № 43 от 10.02.2014г. по гр.д. № 4082/2013г., г.к., IV г.о. на ВКС, липсва изрично законово изискване за издаване на две отделни заповеди – една за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 КТ, и отделна втора – за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Издаването само на една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение“ е напълно достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред и няма пречка работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, макар да не е задължен. Характерът на тази втора заповед ще има само констативен характер, тъй като връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ ще произведе ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл приема се от съдебната практика, че напълно допустимо е работодателят с една обща заповед да наложи дисциплинарно наказание и да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя, ако се касае за наложеното дисциплинарно наказание- уволнение.

След като е спазена процедурата по чл. 193 от КТ и в издадената Заповед № РД- 289/23.08.2024г. се съдържа волеизявлението на работодателя за прекратяване трудовото правоотношение със служителя Г. Д., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта-26.08.2024 г., удостоверено с подписите на други двама служители на работодателя, същата не е незаконосъобразна.

Установява се от събраните доказателства по делото, че на основание на доклад с вх. № Док- 188/6/от 13.06.2024г. на инж. Т.- ръководител на ТП Благоевград на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и въз основа на Заповед № РД-210/13.06.2024г. на ИД на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, е било променено рботното време на работниците и служителите от Териториалното поделение на ДПУСЯ в Благоевград, като същото е станало от 07.00 до 15.30часа, с установена обедна почивка от 30 минути, в интервала от 12.00 до 14.00часа, считано от 17.06.2024г.до 30.08.2024г. Въззивният съд намира че право на работодателят с оглед на конкритните условия по време и място за изпълнение на преките трудови възнаграждения на работниците и служителите е да променя едностранно с писмена заповед работното време на определено поделение на предприятието, за посочен в заповедта времеви период, при възникнала производствена необходимост или непреодолими пречки, както и при опасност за здравето на работника или служителя. Според състава на ОС Благоевград, в случая не се касае за промяна на съществен елемент от сключения между страните трудов договор, тъй като не се променят продължителността на работното време и условията на труд, уговерени между страните с трудовия договор, нито е налице промяна в трудовите задължения на ищеца, съобразно длъжностната характеристика за длъжността „Геодезист“. Не се засягат и естеството на изпълняваните трудови дейности, нито техния обем. В този смисъл въззивният съд намира че извършената промяна на работното време за летния период, е допустимо да бъде извършена с едностранно волеизявление на работодателя, без да е необходимо за това съгласието на служителя/чл. 119 от КТ/, още повече че промяната на лятното работно време в ТП Благоевград на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е извършени именно въз основа на направеното писмено възражение от Г. Д. Д. до ръководството на предприятието.

Неоснователни са доводите, че въззивника не е бил надлежно уведомен за издадената Заповед № РД-210/13.06.2024г. на ИД на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и не е научил за нея, тъй като въззивният съд намира за доказано че същата му е била съобщена/гласните доказателства на свидетелите инж. Т. и г-жа Д./, а доказателство за това е че същият е спазвал определеното лятно работно време, при явяването му на работа в офиса на предприятието.

По отношение на наведените от въззивника възражения във връзка със заповедите за командировка- Заповед № 404/25.06.2024г. и Заповед № 480/29.07.2024г. за пътуване и за извършване на геодезическо измерване на вертикални и хоризонтални деформации на язовирната стена на конкретно посочени дати и язовири, основани на доводи, че същият не е отказал да изпълни задачите, а единствено е възразил по отношение на обхвата и времето за изпълнение на определени задачи поради техническа невъзможност за тяхното изпълнение по причини извън волята и влиянието, както на ищеца, така и на работодателя му, а именно неподходящите метеорологични условия към онзи момент и липсата на проектна документация, съставът на ОС Благоевград намира следното:

Видно е, че възложените за изпълнение задачи за дните, за които е командирован Г. Д.– от 08.07.2024г. до 31.07.2024г. със Заповед № 404/25.06.2024г., както и от 08.08.2024г. до 09.08.2024г. със Заповед № 480/29.07.2024г., са съобразени със задълженията на служителя, съгласно длъжностната му характеристика- осъществяване на непрекъснат технически мониторинг на всички съоръжения, чрез използване на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние, както и визуални огледи, в осъществяване на непрекъснати наблюдения на техническото и експлоатационното състояние на язовирите и обработка на данните от контролно-измервателните системи (КИС).

Правото на работодателят да командирова работника или служителя е уредено в чл. 121 от КТ и издадената за неговото прилагане Наредба за командировките в страната/обн. ДВ бр. 11 от 1987г. изм. и доп./ Командироването на работници и служители е предоставена от закона- чл. 121 КТ, възможност, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Само при по-дълъг срок се изисква писмено съгласие на работника или служителя.

Командироването на служителите на длъжност „Геодезист“ в ТП Благоевград на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е било обичайна практика съобразно характера и спецификата на извършваната работа- изваршвъне на дейности по контролно- измервателна система (КИС) и на геодезически измервания на вертикални и хоризонтални деформации на язовирите на територията на Р България за съответния район. Въззивният съд не констатира нередовности във връзка с извършеното командироване на ищеца, като същото е извършено с изрична писмена заповед, в която ясно и точно, по предварително одобрен график, са посочени по дни- времето, мястото и продължителността на командировката на служителя, като командировачната заповед е била издаване за не повече от 30 календарни дни/за съответния месец от годината/.

Видно е от приетата като писмено доказателство по делото длъжностна характеристика, че преките задължения на въззивника Г. Д. се изразяват в осъществяване на непрекъснат технически мониторинг на всички съоръжения, чрез използване на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние, както и визуални огледи, в осъществяване на непрекъснати наблюдения на техническото и експлоатационното състояние на язовирите и обработка на данните от контролно-измервателните системи (КИС). Установява се от писмените доказателства по делото, че във връзка с тези негови преки задължения, била му е възложена за месеците юли и август 2024г.- извършване на геодезическо измерване на вертикални и хоризонтални деформации на язовирната стена на посочените дати и за конкретни язовири, което е обусловено от задължението за постоянен контрол на контролно-измервателна система (КИС) на язовирите. За осъществяването на тази дейност е било необходимо служителят да допътува до съответния язовир на определената дата и да извърши геодезическо измерване, които следва да бъде извършено с прецизна измервателна апартура.

Въззивният състав на ОС Благоевград намира за безспорно доказано по делото, че въззивникът Г. Д. Д. е отказал да извърши възложените му задачи, като изобщо не е пътувал до съответните язовири на определените дати в командировачните заповеди, съотв. не е извършил възложеното му геодезическо заснемане. Въззивният съд не намира за основателно в този смисъл възражението, че въззивникът не е отказал да изпълни възложените му трудови функции в съотвтествие с длъжностната му характеристика, а само е възразил досежно обхвата и времето за изпълнение на възложените му задачи, поради техническа невъзможност за тяхното изпълнение, по причини извън волята на служителя и неговия работодател, а именно- неподходящите метеорологични условия и липсата на проектна документация за съответните обекти на измерване.

Въззивният състав на ОС Благоевград, въз основа на задълбочен анализ и оценка на докзателствената съвкупност по делото намира за недоказано наличието на обективни пречки и техническа невъзможност за изпълнение на възложените на ищеца трудови задължения. Наистина установява се по делото въз основа на дадените метеорологични справки, че месец юли 2024г. е бил един от най- горещите месеци за последните 30 години, с високи дневни температури. Установява се по делото, както въз основа на събраните гласни доказателства, така и от заключението не експерта по приетата СТЕ, че при неблагоприятни атмосферни условия- високи температури, атмосферно налягане и влажност, не е възможно успешното измерване на високоточни, ъглово- дължинни и височинни измерванеия- с достоверни резултати. Въззивният състав на ОС Благоевград обаче дава вяра на заключението на експерта по приетата СТЕ, според което съобразно Инструкцията за изследване на деформациите на сгради и съоражения чрез геодезически методи, издадена от Комитета по архитектура и благоустройство- Главно управление по геодезия, картография и кадастър през 1980г., в Раздел 3.1- /Тригонометрични методи за определяне на хоризонтални деформации/- т. 7 ъглово-дължинните измервания при слънчено време се извършват рано сутрит или привечер. Основан на правните норми във връка с дадените методически указания и на метеорологичните условия в страната през месец 07.2024г., експерта инж. Д. Х. е дал заключение по настоящото дело, че постигането на високоточни, яглово-дължинни и височинни измервания с достоверни резултати, при съобразяве на конкретните атмосферни условия на мястото на измерванията, е обективно възможно при извършване на преки геодезически измервания- рано сутрин и когато са налице благоприятни условия за това. Експерта е посочил още в писменото си заключение, че липсата на проектна документация, програма за технически контрол и нулев цикъл на измерванията, не могат да бъдат обективна пречка за извършване на геодезическо измерване на на вертикални и хоризонтални деформации на язовирната стена, доколкото в този случай е необходимо установяване и запазване на изходни и контролни точки и репери, както и тяхното състояние и стабилност. Геодезистът инженер следва да направи анализ на съществуващата контролно- измервателна система (КИС), като според установеното се пристъпва към нулево измерване и възстановяване на унищожените контролни точки. Въззивният съд намира за доказано, че при извършената промяна на работното време за месец 07 и 08.2024г., въпреки неблагоприятната метеорологична прогноза, при съобразяване на времето за път до съответния язовир и при липса на проектна документация за обектите на замерване, не е налице обективна невъзможност за изпълнение на възложените трудови функции поради техническа невъзможност за тяхното изпълнение. Поддържаното от ищеца с ИМ и с въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция оплакване в тази насока е неоснователно.

Въззивният съд намира, че в настоящия случай е налице съзнателен отказ на служителя да изпълни възложените му трудови задължения, а не просто неизпълнение на възложените му трудови задачи. Това е така, тъй като служителят изобщо не е пътувал до обектите на които е следвало да извърши геодезическо измерване. Според състава на ОС Благоевград, не може да бъде доказана обективна техническа невъзможност за изпълнение на възложените трудови функции на служителят геодезист, без да е било извършено пътуване конкретно до съответния язовир на посочената дата в командировачната заповед, респ. без да е установена конкретната метеоролигична обстановка на съответния обект. В тозе смисъл въззивникът не може да се позовава на обективна невъзможност за изпълнение на поставените му трудови задачи, без да е установена и доказана конкретната обективна невъзможност за изпълнение на геодезически измервания- на съответната дата и на посочения в заповедта язовир. Поради изложените съображения въззивният съд намира за несъстоятелни твърденията на въззивника с жалбата пред настоящата съдебна инстанция- че е бил поставен от работодателя в ситуация при която- ако направи измервания ще бъде налице неспазване на техническите и технологичните правила, а от друга при неизвършване на замервания- пред неизпълнение на възложените му трудови задължения. Несъмнено ако служителят е пътувал до мястото на извършване на измерването за съответния ден според командировачната заповед и при установяване че е налице неблагоприятна обстановка за извършване на геодезически измервания, същият е можел да не извърши същите поради липса на възможност за прецизност на измерванията и тогава същият би могъл да се позове на обективна невъзможност за изпълнение на възложените му трудови задачи, но при предварителен отказ на служителя да пътува до мястото на измерване, въззивният съд намира че служителт съзнателно сам се е поставил в положение на пълно неизпълнение на възложените му трудови задължения, като недопустимо е да се позовава на техническа невъзможност за извършване на геодезически измервания за конкретния ден и за конкретното място на изпълнение.

Обстоятелството че въззивникът е възразил писмено пред своя работодател и отправял писмени запитвания за даване на разяснения и указания как да процедира, предвид пречките за качествено и прецизно геодезично замерване през летните месеци, не го освобождава от дисциплинарна отговорност в случай на неизпълнение на възложените му задачи, след като същият не е получил отговор или не са му били дадени съответните указания. При липса на конкретни допълнителни указания от работодателя за начина на изпълнение на възложените трудови функции, въззивникът е следвало да изпълнява трудовите си задължения съобразно установените правила и норми в законовите и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи съответната техническа дейност и съобразно задълженията си по длъжностна характеристика, като за него не съществува възможност за отказ от изпълнение на трудовите функции на това основание.

Съгласно посоченото в длъжностната характеристика за длъжността „Геодезист“ служителят има право да откаже да изпълни разпореждане на прекия си ръководител, на непреките си ръководители, както и на други служители на предприятието, когато същите противоречат на изпълнение на задълженията и отговорностите му, действащите норми и правилата на предприятието, има право да изисква от работодателя изпълнение на договореностите, съгласно сключеното трудово споразумение. Същевременно следва да се има предвид това, че същността на командировката е изпълнение на същата трудова функция извън мястото на постоянна работа.

Съгласно чл. 283 от КТ работникът или служителят има право да откаже да започне изпълнението или да преустанови изпълнението на работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. Правото на индивидуална самозащита на работника или служителя срещу нарушаването на неговото право на здравословни и безопасни условия на труд и реакция срещу неизпълнението на основното задължение на работодателя по трудово правоотношение- да му осигури именно такива условия на труд. Касае се за едностранно възражение на работника до неговия работодател, което може да бъде както устно, така и писмено, с което служителят следва изрично да е възразил че няма да изпълнява възложените му трудово задължения. Възражението следва да има ясен, категоричен и безусловен характер и да е достигнало до адресата- работодател. За да е правомерен отказът на работника или служителя да изпълнява възложената му работа е необходимо наличието на двете предпоставки– 1.сериозната и непосредствената опасност за живота и здравето на работника или служителя и 2. Същата да е възникнала – да се е появила, да съществува, а не да е възможно или предстоящо нейното появяване. Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че в настоящия казус не е налице превомерен отказ на служителя за изпълнение на възложените му трудови задължения по смисъла на чл. 283 от КТ, тъй като от събраните доказателства по никакъв начин не се установи и доказа, че е съществувала опасност за здравето на служителя при извършването на геодезически измервания на вертикални и хоризонтални деформации на стените на язовирите. Промяната на часовото работно време за летния период налага геодезическото измерване да бъде извършвано рано сутрин и късно след обяд, поради което въззивният съд намира че в работа през тези часове на деня, дори и при неблагоприятни метеорологични условия/високи дневни температури/, не съставлява техническа пречка за изпълнение на трудовите задължения на служителя геодезист, както и не представлява пряка опасност за неговия живот и здраве. Отделно към момента на направеното възражение на ищеца Г. Д. Д. до неговия работодател, опасни метеорологични условия за неговото здраве не са били все още реално съществуващи, а са били само възможни в бъдеще. Ето защо не е налице правомерен отказ на ищеца по смисъла на чл. 283 от КТ.

Поради изложените съображения въззивният състав на ОС Благоевград намира, че правилно работодателят е приел, че Г. Д. е бездействал и не е изпълнил възложените му задачи съгласно със Заповед № 404/25.06.2024г. и със Заповед № 480/29.07.2024г., като е налице отказ от изпълнение на преките трудови функции за посочения в заповедта за дисциплинарно уволнение период. Въззивният съд съобрази, че служителят не само не е изпълнил възлоежените му трудови задължения за продължителен период от време- от 08.07.2024г. до 31.07.2024г., но на практика Г. Д. Д. е отказал да изпълни основното си задължение по съществуващото трудово правоотношение- да престира работната си сила за посочения в заповедта за уволнение период. Ето защо налага се извода за пълно неизпълнение на трудовите функции на служителя, съобразно задълженията в длъжностната характерстика и съобрано преките трудови задачи възложени му със заповедта за командироване. Този извод на съда не се опровергава от обстоятелството че служителят се е явявал на работа на работното си място в офиса в ТП Благоевград на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, тъй като за периода от 08.07.2024г. до 31.07.2024г. същият е бил редовно командирован и е следвало да изпълнява трудовите си задължения на терен- на посочените в Заповед № 404/25.06.2024г. язовири. Отделно не се установи и доказа по делото, че ако се е явявал на работното си място в офиса на ТП Благоевград на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, Д. действително е изпълнявал някакви други негови трудови задължения.

При доказано нарушение на трудовата дисциплина предмет на преценка на съда следва да бъде извършена за това дали допуснатото нарушение е „тежко нарушение“ на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 от КТ. Предмет на преценка от въззивния съд следва да е и въпроса обуславя ли допуснатото нарушение извода за необходимост от налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание- „уволнение“ при приложението на разпоредбата на чл. 189 ал.1 от КТ.

Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. При преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя /Решение № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 167 от 14.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 1102/2012г., IV г.о., ГК; Решение № 167 от 14.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 1102/2012г., IV г.о., ГК; Решение № 17 от 30.01.2019г. на ВКС по гр. д. № 2293/2018г., IV г. о., ГК/.

Настоящата въззивна съдебна инстанция намира че следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че последиците от допуснатите от Г. Д. Д. дисциплинарни нарушения неминуемо са повлияли върху дейността на работодателя, който е държавно предприятие и носи отговорност за изправността на язовирните стени и други съоръжения и обекти, определени със закон, съответно за живота и здравето на населението в тази връзка, като се касае за обекти от национално значение с оглед нуждата от питейна и поливна вода в районите на язовирите, още повечи при установеното засушаване през месеците юли и август 2024г. Този извод на съде не се разколебава от поддържаното с въззивната жалба, че процесиите измервания, които се е очаквало да бъдат направени от Г. Д. все още не са извършени. Точно обратното- очевидно е че тяхното извършване е значително забавено, поради невъзможността бързо да бъде назначено друго лице на длъжността „Геодезист“, а това в значителна степен повишава неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението на въззивника по делото.

Нормата на чл. 189 ал. 1 КТ вменява в задължение на субекта на дисциплинарна власт при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Тази преценка е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по тези въпроси. В случай, че при съобразяване на обстоятелствата, посочени в чл. 189, ал. 1 КТ, съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени /Решение № 293 от 21.11.2011г. по гр.д. № 238/2011г., на ВКС, III г.о. на ГК; Решение № 81 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2618/2020г., IV г.о., ГК/ При оценка поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното, готов ли е да поправи вредите, ако такива са настъпили и пр./Решение № 109/13.08.2018г. по гр. д. № 3323/2017г. на IV-то гр. отд. на ВКС/ Въззивният състав на ОС Благоевград намира че допуснатото нарушение на трудовата дисциплина е тежко по смисъла на чл. 190 от КТ и поради това че същото е осъществено продължително във времето- касае се за неизпълнение на възложени трудови задължения за период от около 1 месец. При преценката за вида на наложеното дисциплинарно нарушение съдът следва да съобрази и отношението на служителя към допуснатото от него бездействие и неглижиранен на възложените му трудови задачи. Същият не само не е изпълнил преките си трудови задължения, но Д. изобщо е отказал дори да направи опит същите да бъдат успешно извършени, като дори не е пътувал до местата на които е бил командирован за да провери дали обективно е невъзможно извършването на геодезически измервания на вертикални и хоризонтални деформации на стените на язовирите и осъществяване на контрол върху контролно-измервателна система (КИС) на същите. В този смисъл въззивният съд намира че не само е налице виновно и противоправно поведение, но се касае за пълно неглижиране на служебните задължения и предварително заявено нежелание на служителя да изпълни същите. Поради изложеното и във връзка с разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ, въззивният съд намира, че тежестта на извършеното нарушение води до обоснования извод за нуждата от налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание- „уволнение“.

Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявените искове правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на Г. Д.; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата от ищеца длъжност „геодезист“ в ТП Благоевград на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“; както и субсидиарния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца парично обезщетение за периода в който служителят е останал без работа, ведно със законната лихва, считано от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на претендираната сума.

По отношение на иска за парично обезщетение за неполучено ДМС:

Съдът намира, че така предявения иск е неоснователен не само поради неоснователността на исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ, но и поради това, че допълнителното материално стимулиране /ДМС/ не се включва в базата за изплащането на обезщетението- основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно константната практика на ВКС по въпроса кои плащания се включват при определяне размера на обезщетението, обезщетението се определя въз основа на брутното трудово възнаграждение по чл. 228 ал. 1 КТ, в което не се включват всички допълнителни плащания и в частност тези, които нямат постоянен характер или не могат да се определят като възнаграждения над основната заплата, дължими според прилаганата от работодателя система за заплащане на труда - според времетраенето, според изработеното или смесена система. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл. 11 НСОРЗ– за по-висока професионална квалификация и по чл. 12 НСОРЗ– за придобит трудов стаж и професионален опит. Те са задължителни за изплащане, когато са налице предпоставките за придобиване на правото да се получават от конкретния работник или служител. Съгласно представените по делото Вътрешни правила за работна заплата в Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се определят въз основа на индивидуална оценка на отделните служители, като не се предоставя на служители напуснали преди датата на издаване на заповедта на Изпълнителния директор на ДПУСЯ за определяне на лимити за допълнителното възнаграждение за постигнати резултати.

Отделно следва да бъдат изложени съображения, че заплащането на ДМС се извършва единствено и само по преценка на прекия ръководител и въз основа на действително извършената работа от работника или служителя и като оценка за нейното количество и качество. Същото не може да бъде изплащано за времето, през което работникът или служителят не е бил на работа и не е изпълнявал реално трудовите си задължения.

По отношение на иска иск за парично обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ:

Съгласно чл. 224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, както и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност, като обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Разпоредбата на чл. 177 от КТ предвижда, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни, когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Претенцията на въззивника е за присъждане на парично обезщетение за неизползван отпуск да се счита предявен в размер на 495, 11лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и единадесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума. Видно е от представената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-289/23.08.2024 г. на Изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено трудовото правоотношение с въззивника Г. Д. Д., че в същата не е посочен размера на неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година и не е определен размера на обезщетението по чл. 224 от КТ.

От заключението на вещото лице по назначената и приета от първоинстанционния съд счетоводна експертиза е видно, че размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ е 495, 11 лева за 4 работни дни. Лихвата за забава върху обезщетението по чл. 224 от КТ за периода от 31.08.2024 г. до 25.10.2024 г. е в размер на 10, 50 лв. Върху така начислената сума за обезщетение по чл. 224 КТ се дължат и удръжки по ЗДДФЛ в размер от 10%, при което и сумата за получаване е в размер на 445, 60 лв. (495, 11 лв. - 49, 51 лв.), до колкото на работника се дължи плащане само на начислени суми след приспадане на удръжки, които работодателя е задължен да внесе в приход на държавния бюджет от негово име и за негова сметка.

Поради това предявеният иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е основателно и въззивният съд следва да отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта му, с която е отхвърлил предявения иск за парично обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 445, 60лв., като вместо това постанови решение с което да осъди въззиваемото дружество Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ да заплати на Г. Д. Д. сумата от 445, 60лв.- нетен размер на обезщетението за четири дни неизползван платен годишен отпуск ведно със законната лихва от 25.10.2024г. (датата на постъпване на искова молба в съда, явяваща се и дата на поканата) до окончателното плащане.

По разноските:

Първоинстанционното решение на РС Благоевград, следва да бъде отменено и в частта му за разноските.

С оглед изхода на делото пред първата съдебна инстанция, следва на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК да бъде осъдено въззиваемото дружество Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, да заплати на ищеца Г. Д. Д., сумата 375.00лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Благоевград, съразмерно на уважения иск по чл. 224 от КТ и съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК пред първата съдебна инстанция.

Следва на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК ищецът да бъде осъден да заплати на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, сумата 150лв. за юрисконсулстко възнаграждение за пред първата съдебна инстанция.

Следва ответника Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд Благоевград сума в размер на 50, 00 за държавна такса и сума в размер на 350, 00лв. за разноски за експертизи, съразмерно на уважената част от предявените искове пред първата съдебна инстация.

С оглед на изхода от делото пред настоящата въззивна инстанция, следва да бъде осъдено въззиваемото дружество Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, да заплати на въззивника Г. Д. Д., сумата 275.00лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд Благоевград, съразмерно на уважената част от въззивната жалба и съобразно списък по чл. 80 от ГПК представен пред същия съд.

При този изход от спора разноски се следват и на въззиваемата страна, като въззивника Г. Д. Д. следва да заплати на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ разноски, в размер на 150 лева, за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от изложеното, Благоевградски окръжен съд