Решение № 48 от 19.5.2026 г. на Районен съд - Раднево по дело № 870/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на А. Ж. Д. чрез адв. Р. – АК Стара Загора срещу „Бетикс - 3“ ООД, ЕИК 202674932, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ, чл. 128, т.2 КТ вр. с чл. 242 КТ, чл. 213 КТ и чл. 224 КТ. Ищцата твърди, че по силата на трудов догово𠹕••• от •••••••• г. с ответното дружество, е заемала длъжността •••••••••••• с място на работа магазин „Бетикс“ в гр. •••••••••. Съгласно сключения между страните трудов договор с правно основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ работникът следвало да получава основно трудово възнаграждение в размер на 780 лева ведно с 0,6 % допълнително възнаграждение за всяка година за придобит трудов стаж и професионален опит. Твърди, че през 2025г. възнаграждението й било в размер на МРЗ, а именно 1077лв. В исковата молба посочва, че на 25.08.2025 г. била отстранена от работното й място без обяснения и без връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или предизвестие за такова. От този момент не е била допускана на работа и не й било изплатено месечното трудово възнаграждение, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ищцата твърди, че направила многократно опити да разговаря със своите работодатели - управителите на ответното дружество, но безуспешно. Това я принудило да изпрати до ответника покана да бъде допусната до работа или да й бъде надлежно прекратено трудовото правоотношение ведно с всички законови последици от това. Поканата била изпратена на 11.09.2025г. и съответно получена от ответника на 16.09.2025г. лично от управителя И.И.. Твърди, че на 23.09.2025 г. получила нотариална покана, посредством която работодателят й изискал писмени обяснения относно нарушения на трудовата дисциплина и липси, установени при извършване на ревизия, за които твърди, че не била уведомена. В отговор на тази покана твърди, че изпратила своите писмени обяснения на 24.09.2025 г., в които споменава за отправената от нея покана до работодателя на 11.09.2025 г., получена от последния чрез управителя И.П.И. на 16.09.2025 г., заедно с поисканата с нотариалната покана от 03.09.2025 г. информация. Малко по - късно същия ден получила нова покана, този път изпратена чрез Телепоща с искане за даване на нови обяснения. Посочва, че незабавно е изпратила такива посредством куриерска служба „Спиди“. Твърди, че на 08.10.2025г. получила Заповед № ••/••••••••г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с посочено в заповедта основание - чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни. В Заповедта било посочено, че са й искани писмени обяснения и такива не са дадени, които твърдения ищцата оспорва. Счита оспорената заповед за уволнение за незаконосъобразна, тъй като работодателят е игнорирал дадените от нея обяснения без да изложи мотиви за това. Твърди, че в трудовата й книжка, било вписано, че трудовото й правоотношение е прекратено на 01.06.2025г., т.е. много преди датата на издаване и връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и в период, в който е изпълнявала съвестно трудовите си задължения. Поради изложеното иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено, ответното дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението от датата на влизане в сила на заповедта за уволнение за период от шест месеца, която сума била в размер на 1077 лева /хиляда седемдесет и седем лева/ - брутното й трудово възнаграждение за времето от 13.10.2025г. до 13.11.2025г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 213 КТ ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за времето, през което не е била допусната до работа в размер на 1615,50 лева / хиляда шестстотин и петнадесет лева и петдесет стотинки/ лева, определен въз основа на дължимото БТВ за периода 25.08.2025г. до 13.10.2025г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Иска ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1077 лева /хиляда седемдесет и седем лева/, представляваща дължимото й се трудово възнаграждение за месец август 2025 г. на основание чл. 242 КТ във вр. с чл. 128, т. 2 ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното й изплащане, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1077 лева на основание чл. 224 КТ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Бетикс - 3“ООД чрез адв. С. С. – АК Стара Загора, в който взема становище, че исковете са изцяло неоснователни и моли като такива да бъдат отхвърлени. Не оспорва обстоятелството, че между ответното дружеството и ищцата на 25.08.2023 г. е сключен трудов договор № ••••••••••• г., по силата на който ищцата се задължава да изпълнява към ответното дружество, длъжността •••••••••••••, с място на работа комплекс Бетикс /който представлява супермаркет Бетикс/, град ••••••••••. Твърди, че съгласно утвърдения за работа график за м. август 2025 г., А. Д. е следвало да бъде на работа през м. 08.2025 г. съответно на 24, 26, 27, 28, 31.08.2025 г. На 27.08.2025 г. управителят на ответното дружество И.И. установил, че ищцата извършва нередни дейности по време на работа и веднага провел разговор с нея, в който на същата е направена забележка да преустанови тези си действия, като била предупредена, че ще й бъде потърсена съответната отговорност. Твърди, че на същата тази дата - 27.08.2025 г., веднага след проведения разговор, на обяд, ищцата самоволно напуснала работното си място, без да дава на когото и да било обяснения и си тръгва. Същата не се явила на работа в оставащите дни от м. август 2025 г., с оглед утвърдения график - 28.08 и 31.08.2025 г. В писмения отговор се посочва, че основанието за дисциплинарното наказание „уволнение“ на ищцата е безпричинното отсъствие от работа, а не други нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че до ищцата от страна на ответното дружество е изпратена нотариална покана от 03.09.2025 г. в отговор, на която са получени два екземпляра писмени обяснения. В отговора ответникът твърди, че ищцата не се явява на работа и през следващите дни от м. септември 2025 г. които по утвърдения график са: 01.09, 02.09, 03.09, 04.09, 05.09, 09.09, 10.09, 11.09, 12.09, 15.09, 16.09 - 2025 г. За отсъствието на ищцата на горепосочените дати през месеците август - септември 2025 г. за периода 28.08 - 16.09.2025 г. били съставени съответните констативни протоколи, както и доклад до работодателя от 17.09.2025 г. като данни за тези отсъствия на ищцата били отразени и в присъствени форми, ведомости и др. документи. Твърди се, че чрез телепоща на 11.09.2025 г. /шестнадесет дни след самоволното напускане на работното място/, получено от ответното дружество според приложеното към исковата молба известие за доставяне - на 16.09.2025 г., е получено писмо с редица искания от нейна страна, които нямат нищо общо с действителните факти, с искания да бъде допускана до работа, след като самата тя самоволно е напуснала работното си място и не се явява на работа, поради което от страна на работодателя било счетено, че не следва да се отговоря на това писмо. В отговора се твърди, че до ищцата били изпратени два броя искания за даване на обяснения за нейното безпричинно отсъствие в тридневен срок, с изх. № 52/17.09.2025 г. изпратени на 23.09.2025 г. - едното чрез телепоща от управителя Татяна Иванова, а другото като писмо с обратна разписка пак чрез Български пощи ЕАД - от управителя И.И.. Същите били получени от ищцата на 24.09.2025 г. В указания срок същата не била изпратила обяснения за отсъствието си от работа, поради което от страна на работодателя била издадена Заповед № ••••••••• г. с която на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, с което се прекратява трудовото й правоотношение след изтичане на пет дни считано от датата на получаване на заповедта. Заповедта била получена от ищцата на 08.10.2025 г., което тя е удостоверила с подписа си. Ответникът твърди, че в системата на НАП било регистрирано прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата - 13.10.2025 г., като първоначално е допусната техническа грешка, която била отстранена по-късно. Трудовата книжка била предадена на ищцата на 14.10.2025 г., както и й било изплатено дължимото й се трудово възнаграждение за м. август 2025 г. срещу подпис, в брой, по ведомост, като същата е получила в брой сумата от 840.74 лв. - нетно възнаграждение за м. август 2025 г. Оспорва твърденията на ищцата, че същата била отстранена от работа и не била допускана от работодателя. Оспорва претенцията на ищцата за присъждане на брутно възнаграждение по исковете по т. 2 и т. 3 и т. 4. Твърди, че ищцата е ползвала целият полагащ й се основен платен годишен отпуск за 2023 г., 2024 г., а за 2025 г. била използвала 10 работни дни. Излага съображения за спазване на нормата на чл. 189 КТ и налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на ищеца. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи: С протоколно определение от 06.02.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определение № 5 от 05.01.2025 г., същия е допълнен, като съдът е допуснал до разпит двама свидетели при режим на довеждане от страна на ответното дружество, които да установяват факти, относно присъствието на ищцата на работа на 27.08.2025 г., а на другия - нейното отсъствие на съответните последващи дати. Допуснал е и изменение н а проекта на доклада, обективиран в определение рег. № 5 от 05.01.2026 година като датата „25.08.2025 г.“ да се чете „27.08.2025 г.”, с оглед изявлението на адв. Р. за допусната грешка на посочената в исковата молба дата, на която се твърди, че ищцата е била отстранена от работното й място, като следва навсякъде „25.08.2025 г.“ да се чете „27.08.2025 г.“ . С протоколно определение от 06.02.2026 г. в ъв връзка с указанията, които съдът е дал на ищовата страна в определението за насрочване на делото от 05.01.2026 г. за отстраняване на констатирани в исковата молба нередовности по отношение на предявения от нея иск по чл. 224, ал. 1 от КТ, за което ищцата е получила съобщение с препис от определението с проекта на доклад по делото, чрез процесуалния си представител на 14.01.2026 г. и поради неизпълнение на указанията в дадения срок, съдът е прекратил производството в тази му част. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключения между страните безсрочен трудов догово𠹕•••••••••г., по силата на който ищцата се задължава да изпълнява към ответното дружество, длъжността ••••••••••, с място на работа комплекс Бетикс /който представлява супермаркет Бетикс/, град ••••••; издадена заповед № •••••••••• на управителя на ответното дружество за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на ищеца. По делото са представени и приети като писмени доказателства - покана от 11.09.2025 г. от ищцата А. Ж. Д. до ответното дружество, с която моли да й бъдат изплатени дължимите й се обезщетения и възнаграждения в срок до седем дни, считано от датата на получаване на поканата. Представена е и нотариална покана с рег. №91, том I oт 03.09.2025 г. от ответното дружество до ищцата, с която същата се поканва в срок от седем дни от датата на получаване на поканата, да представи писмени обяснения относно констатирани нарушения, свързани липсваща стока от търговския обект . Представено е и писмено обяснение от ищцата по повод тази покана от 24.09.2025 г. Като доказателство по делото съдът е приел и искане на основание чл. 193, ал.1 КТ, изпратено чрез Телепоща на 23.09.2025 г. до ищеца А. Ж. Д., с което са поискани обяснения по повод отсъствието й от работа за периода от 28.08.2025 г. до 16.09.2025 г. , което било връчена лицето на следващия ден - 24.09.2025 г. С отговора на исковата молба от ответника са представени и приети като писмени доказателства по делото работен график за м. август и м. септември 2025 г., присъствена форма за м. август и за м. септември 2025 г.; констативни протоколи от 28.08, 31.08, 01.09, 02.09, 03.09, 04.09, 05.09, 09.09, 10.09, 11.09, 12.09, 15.09, 16.09-2025 г. за нявяване на работа на ищцата, ведомости за заплати за м. август и септември 2025 г., разписка за предаване на трудова книжка, уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ . По искане на ищеца е изискана от ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора информация, относно всички отбелязвания и заличавания по отношение на сключения трудов договор от ищеца А. Ж. Д. с ответното дружество „Бетикс 3” ЕООД. Постъпила е справка актуално състояние ЕЕТЗ за лицето А. Ж. Д., от която е видно, че сключеният между страните по делото безсрочен трудов договор от 25.08.2023 г. на основание чл. 67 КТ е прекратен считано от 13.10.2025 г. По делото като свидетели на страна на ищеца са допуснати и разпитани лицата - Д.Ж. Б. и В.М.Н. Св. Д. Ж. Б. – сестра на ищцата посочва, че сестра й работила в хранителен магазин, „Бетикс” в гр. •••••••. В края на м. август един ден й звъннала по телефона й и казала, че са я „изхвърлили от магазина“, изхвърлили й чантата. Посочва също, че ответницата се свързала по телефона с работодателя си, за да уточнят дали все още е на работа, но той не й отговорил. Твърди, че сестра й получавала съобщения по Вайбър от работодателя си, че трябва да дойде в магазина и да плати стоките, както и заплахи, че няма да си намери повече работа и че ще я пусне в социалните мрежи. Св. В.М.Н. също посочва, че в края на месец август ищцата й споделила, че в първия си работен ден след две почивки отишла на работа и след започване на работния й ден, бил свикан целия колектив и била принудена да напусне работно си място от работодателя поради това, че била обвинена в кражба. Багажът й бил изхвърлен и й било разпоредено да напусне, като по време на събиране на колектива първоначално магазинът бил заключен, после било отключено и й било казано да напусне магазина. Посочва, че ищцата се опитала да се свърже с работодателя си, за да разбере на следващия ден трябва ли да е на работа, защото няма документ, който да удостоверява, че тя е освободена, но не получила отговор. По делото като свидетели от страна на ответника са допуснати и разпитани св. И. Й. Й. и Е. Х. Б.. Св. И.Й. Й., която посочва, че работи при ответника от 23 години. Посочва, че на 27.08.2025 г. била втора смяна и управителят извикал целия колектив и им съобщил, че ищцата извършва „нередности“ като изтривала редове от програмата за покупки на клиенти, заради което щял да й потърси наказателна отговорност. В показанията си посочва, че в първия момент ищцата се паникьосала, после си взела раницата, оставила ключовете от магазина и си тръгнала. Свидетелства, че повече не се е явила на работа , за което били съставени съответните протоколи, част които били изготвени от нея. Посочва също, че трудовите възнаграждения се получават от работника „на ръка“, на части всяка седмица в събота или неделя, а не веднъж в месеца , като за получените заплати се подписвали на ведомост. Св. Е. Х.Б. посочва, че работи при ответника от 21 години. Свидетелства, че на 27.08.2025 г. управителят на дружеството им съобщил, че ищцата „върши нередности“, като изтрива на компютърната програма редове. Посочва, че след разговора ищцата си тръгнала и повече не се появила в обекта. Свидетелства, че в края на роботния ден е изготвяла протоколи във връзка с нявяването на ищцата на работа. По делото е прието заключение по допуснатата СчЕ, неоспорено от страните, според което обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за период от 13.10.2025 г. до 04.11.2025 г. е в размер на 403.58 евро, а размерът на обезщетението по чл. 213 КТ е 759,67 евро. Във връзка с оспорването от страна на ищеца на истинността на представени от ответника писмени документи, а именно ведомост за заплати за месец август 2025 г., съдът е открил производство по чл. 193 ГПК и е допуснал изслушването на заключение на съдебно – графологична експертиза , чието заключение е прието от съда и неоспорено от страните. Според заключението на вещото лице положените подписи от ищцата върху допълнително споразумение от 01.01.2024г., допълнително споразумение от 01.09.2024г., и допълнително споразумение от 01.01.2025г. всички към трудов договор № •••••г на фирма „Бетикс 3" ООД, категорично не са изпълнени от лицето А. Ж. Д.. Подписа обект на експертизата от листа с Разчетно – платежна ведомост (обща) – Август 2025г. е изпълнен от лицето А. Ж. Д.. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - да се признае уволнението за незаконно и като такова то да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че тя е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - на дисциплинарната власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение, че ищецът е извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и, че същите са извършени виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено и, че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове. В случая няма спор, че между страните е съществувало валидно ТПО, което е било прекратено с процесната уволнителна заповед. От външна страна оспорената заповед е редовна - посочен е нарушителят, изброени са конкретни нарушения на трудовата дисциплина и са вписани законовите разпоредби, които са нарушени с тях – „А. Д. не се е явила на работа в супермаркет Бетикс, град ••••••••, ул. •••••••••за периода от 28.08.2055 г. до 16.09.2025 г. вкл, съгласно графика за работа за месеците август и септември 2025 г. както следва: на датите 28.08.2025 г., 31.08.2025 г., 01.09.2025 г., 02.09.2025 г., 03.09.2025 г., 04.09.2025 г., 05.09.2025 г., 09.09.2025 г., 10.09.2025 г., 11.09.2025 г., 12.09.2025 г., 15.09.20525 г., 16.09.2025 г. вкл.“. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основание за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание. Тези изисквания са налице когато в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание - нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. В процесната заповед деянията, вменени на работника, са описани съобразно изискванията на за достатъчна индивидуализация на нарушението по начин, позволяващ както защитата на работника, така и преценката за законосъобразност, която следва да извърши съдът. Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушения, но евентуалното несъответствие между последните и правната им квалификация само по себе си не води до незаконност на уволнението, а е от значение дали описаните деяния принципно представляват нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи дисциплинарно наказание. Според чл. 193 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В самата заповед е посочено, че с искане изх. № 52/17.09.2025 г. на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, изпратено от страна на работодателя в няколко екземпляра, с отделни пратки, по телепоща и с писмо с обратна разписка, чрез „Български пощи“ ЕАД, едното от които, изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД на 23.09.2025 г., получено от А. Д. на 24.09.2025 г., е поискано от ищцата в тридневен срок да представи писмени обяснения и съответните доказателства за причините за неявяването й на работа за периода от 28.08.2025 г. до 16.09.2025 г. вкл. Тридневният срок е изтекъл на 27.09.2025 г. Към отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства в тази насока, а именно посоченото в заповедта искане с изх. № 52/17.09.2025 г., изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД и обратна разписка/известие за доставяне от 24.09.2025 г., което обстоятелство не се оспорва от ищцата. Спорен е въпросът дали след получаване на искането на основание чл. 193, ал.1 КТ ищцата е депозирала в дадения й от работодателя срок писмени обяснения по случая. От представените по делото доказателства, както от страна на ищеца така и от страна на ответника се установява, че освен искането чл. 193, ал.1 КТ, до ищцата от работодателя е била изпратена и нотариална покана да се яви в обекта и да представи обяснения във връзка с констатирано от нейна страна неправомерно поведение, изразяващо се в изнасяне на стока от обекта, изтриване на редове от програмата за покупки на клиенти, което водело до неотчитане на приходи в касата. Поканата била връчена на адресата на 23.09.2025 г. видно от удостоверение за връчване на нотариус Г.Д. с район на действие Районен съд Раднево, рег. №•••. Във връзка с тази покана до ответника „Бетикс-3“ ООД били депозирани писмени обяснения от ищцата А. Ж. Д. на 24.09.2025 г., приложени и приети като писмени доказателства както с исковата молба, така и с отговора. По делото липсват представени писмени обяснения от ищеца на основание чл. 193, ал.1 КТ. Единствените ангажирани писмени доказателства в тази насока са 2 броя товарителници от куриерсака фирма „Спиди“, от които се установява, че на 24.09.2025 г. ищцата А. Д. е изпратила до управителя на ответното дружество „Бетикс“3 ООД – „документи – писмени обяснения“ съгласно товарителница №51682013146 и на същата дата съгласно товарителница №51682012714, „документи – писмени обяснения“ до другия управител на ответното дружество - Т.И.. С оглед твърдението на ответника, че единствените обяснения, които е получил от ищцата са тези по повод изпратената до нея нотариална покана и то в два екземпляра, получени от всеки от управителите на ответното дружество, единия от които подписан и един неподписан, но не и по искането на основание чл. 193, ал.1 КТ и липсата на доказателства, че такива обяснения действително са били дадени /какво е тяхното съдържание/ и изпратени от ищцата до работодателя, настоящия състав намира за недоказано твърдението на ищцата, че същата е депозирала обяснения по повод неявяването й на работа в периода 28.08.2025 г. – 16.09.2025 г., но те не са обсъдени от работодателя в процесната заповед за уволнение. От представените по делото констативни протоколи от 28.08.2025 г., 31.08.2025 г. 01.09.2025 г., 02.09.2025 г., 03.09.2025 г., 04.09.2025 г., 05.09.2025 г. 09.09.2025 г., 10.09.2025 г. 11.09.2025 г. 12.09.2025 г. 15.09.2025 г. 16.09.2025 г./л.138-150/, съставени от работници в ответното дружество, които са били на смяна в съответния работен ден, действително се установява, че ищцата не се е явила на работа в периода 28.08.2025 г. - 16.09.2025 г. и не е изпълнявала трудовите си задължения, като тези констатации напълно кореспондират с показанията на свидетелите Е. Б.и И. Й., както и с останалия доказателствен материал по делото – работен график за м. август и септември 2025 г. /л.37-38 / и присъствена форма за същия период /л.38-39/. Свидетелите категорично отричат твърденията на ищцата, достъпът й до работното й място да е бил ограничен и посочват, че същата не е правила опити да се яви на работа, което обстоятелство всъщност не се и отрича и от самата нея. Недоказани останаха и твърденията за заплахи от страна работодателя, доколкото в показанията си свидетелите заявиха, че такива заплахи са изпращани по приложението „Вайбър“, но доказателства за изпратени и получени съобщения от работодателя до работника не бяха представени. Що се отнася до причината довела до конфликт в отношенията между работник и работодател, съдът намира, че същата е ирелевантна за изхода на спора, доколкото основанието за уволнение на ищцата е неявяването й на работа в посочения в заповедта период, а не друго нарушение на трудовата дисциплина. Независимо от възникналата ситуация, същата е следвало да се явява на работа след като трудовото й правоотношение не е било прекратено, още повече че и в показанията си свидетелите заявиха, че ищцата не е получавала нареждане от работодаля си да не идва повече на работа, а само че ще й бъде потърсена отговорност за констатираните нередности. Ищцата не е представила доказателства за наличие на основание за отсъствието си. Действията й осъществяват фактическия състав на нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, което законът предвижда като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 от КТ – "дисциплинарно уволнение". Доколкото дисциплинарното наказание е наложено за дисциплинарно нарушение, извършено в периода 28.08.2025 г. – 1 6.09.2025 г., то спорната заповед е издадена в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, които са не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и една година от извършването му. Извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение съответства по тежест на най-тежкото наложено от работодателя наказание – уволнение. Процесната уволнителна заповед е достатъчно мотивирана, поради което и уволнението й е законно, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен. Поради обусловеността на основателността на иск а по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ от установената евентуална незаконосъобразност на уволнението, и предвид формирания от съда обратен извод, а именно за неговата законосъобразност, същия подлежи на отхвърляне. По иска с правно основание чл. 213 КТ: В закона липсва легална дефиниция на понятието "недопускане до работа" по смисъла на чл. 213 КТ. Юридическото тълкуване на разпоредбите на Кодекса на труда и на правното естество на трудовото правоотношение налага извода, че "недопускане до работа" по смисъла на чл. 213 КТ на работника или служителя е налице във всички случаи на неизпълнение от страна на работодателя на задълженията му за осигуряване на условия за труд, регламентирани в чл. 127 КТ (т. е. когато на работника не са осигурени конкретни работни задачи - чл. 127, т. 1 КТ; работно място, работни условия във връзка с характера на работата - чл. 127, т. 2 КТ; указания за начина на изпълнение на работата - чл. 127, т. 5 КТ). Обезщетенията по чл. 213, ал. 1 КТ и по чл. 213, ал. 2 КТ по правната си същност представляват елемент от договорната отговорност на работодателя за неизпълнение на задълженията му по чл. 127 КТ за осигуряване на работника на условия за работа. Следователно когато претендира обезщетение по чл. 213, ал. 1 КТ или по чл. 213, ал. 2 КТ, твърдейки че не е допускан до работа, съответният работник или служител по същество се позовава на неизпълнението от страна на работодателя на задълженията по чл. 127 КТ. Поради това съгласно основния процесуален принцип, установен в чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 8, ал. 2 ГПК в съдебното производство по исковете по чл. 213 КТ не ищецът (работникът) следва да доказва недопускането до работата му (т. е. неизпълнението на задълженията по чл. 127 КТ от страна на работодателя), а ответникът (работодателят) в качеството му на длъжник следва да доказва изпълнението на задълженията му за осигуряване на достъп до работното място, на условия на труд и т.н. Но от друга страна в съдебното производство по исковете по чл. 213 КТ е необходимо ищецът да установи, че сам е бил изправна страна по трудовото правоотношение и по-конкретно - че е изпълнявал задълженията си по чл. 126, т. 1 КТ, т. е. че се е явил на работа през съответния период, респективно че е бил на работното си място до края на работното си време. Доказателствената тежест относно тези факти е за ищеца. Отговорността на работодателя възниква, когато последният обективно и реално е възпрепятствал работника като му е отказал достъп до работното място или пък не му е предоставил дори минимално съдействие да престира работна сила. По настоящото дело безспорно се установи, че ищцата през процесния период 28.08.2025 г. – 1 6.09.2025 г. не се е явила на работното си място, за да престира труд, не се е явила дори и за да проведе личен раговор с работодателя, а единствено в този период е изпратила покана до работодателя за изплащане на дължимите й обезщетения и възнаграждения, което пък от своя страна сочи на липса на намерение за престиране на труд. Предвид изложеното доколкото ищецът не е доказал съществуването на твърдяното от него право по чл. 213, ал. 2 КТ, предявеният осъдителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 242, КТ Съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудовото правоотношение е възмезден. Основен принцип в трудовото право е, че има насрещност на престациите, работникът престира труд, а работодателят заплаща възнаграждение. По иска по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 242, КТ в тежест на ищеца е да докаже, предявените искове като основание и размер, т. е. той следва да докаже съществувалото трудово правоотношение между него и ответника за сочения период от време и размера на уговореното трудово възнаграждение; че е полагал действително работа в посочения обем. В тежест на ответника е да докаже, че е изплатил дължимите суми. По делото като писмено доказателство е приета разчетно – платежна ведомост за м. август 2025 г. /л.59/ , от която се установява, че ищцата е положила подписа си за получено брутно трудово възнаграждение в размер на 1083,46 лева за съответния месец. От показанията на разпитаните в хода на производството свидетели се установява, че месечното трудово възнграждение на работниците в ответното дружество се получават в брой, на части /седмично/. Действително е налице противоречие в показанията на св. И. Й., която заяви, че в края на месеца се подписват на разчетно – платежната ведомост за получено трудово възнаграждения за съответния месец, когато получат пълния размер на месечното си възнаграждение. Другия свидетел, допуснат до разпит по искане на ответника – Е. Х.Б. пък заяви, че заплатите се получават в брой, но не се е подписвала на документ за получаването. Въпреки това очевидно противоречие, съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията св. Й., доколкото същите се подкрепят от писмените доказателства по делото – разчетно – платежни ведомости за м. 08 и м.09.2025 г. с положени подписи от работниците в ответното дружество и заключението на допустаната съдебно – почеркова експертиза, според което положеният подпис от ищцата обект на експертизата от листа с разчетно – платежна ведомост (обща) – Август 2025г. е изпълнен от ищцата А. Ж. Д.. Съдът намира за ирелевантно установеното обстоятелство по делото, че месечните възнаграждения са получавани на части /седмично/, но въпреки това работниците са се подписвали еднократно в края на месеца при получване на пълния размер на трудовото възнгараждение. В настоящия случай ответникът съобразно разпределената доказателствена тежест, доказа в условията на пълно и главно доказване, че е изплатил месечното трудово възнаграждение на ищцата за м. 08.2025 г., поради което предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 242, КТ следва да се отхвърли като несонователен. По разноските: При този изход на делото ответникът имат право на разноски съразмерно отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ответникът е сторил разноски в размер на 500 лв. /255,56 евро/, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие /л.65/, за които ищеца следва да бъде осъден. Водим от горното съдът